Решение по дело №5026/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1870
Дата: 26 август 2022 г.
Съдия: Калин Стефанов Кунчев
Дело: 20212120105026
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 1870
гр. Бургас, 26.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КАЛИН СТ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело №
20212120105026 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове по чл.45, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от Р. Д. ГР. против ЕМ. А. В.,
двамата от гр.*.
По искане на ответника, като трето лице помагач, на негова страна, е конституирано ЗД
“Бул Инс“ АД, гр.София. Приети са за съвместно разглеждане по делото и обратни искове –
по чл.435 от КЗ, срещу дружеството – по реда на чл.219, ал.3 от ГПК.
Ишцата твърди, че на 13.11.2020г., около 06.20 часа, в гр.Бургас – на ул.”Транспорт-на”,
в района на кръстовището до магазин ”Кауфланд”, при пресичане на пътното плат-но на
зелен сигнал на светофара, е била блъсната от лек автомобил – марка “С.“, модел “К“, рег.№
А * МС, управляван от ответника, който при извършването на маневра “ляв завой“, в посока
от ЖК “Изгрев“ към МОЛ “Бургас Плаза“, е нарушил за-дължението си по чл.84, ал.1 от
ППЗДП – да пропусне движещия се пешеходец. Твърди също, че от удара е отскочила във
въздуха и е паднала на пътното платно, в резултат на което е претърпяла няколко телесни
повреди – в областта на таза, коляното и ръката, и е имала затруднения при придвижването.
Сочи, че е била откарана с линейка в болница, където й е била указана медицинска помощ.
Моли Съда да постанови решение, с което да осъди В. да й заплати обезщетения за
причинените неимуществени вреди – бол-ки и страдания от уврежданията, както следва:
3 000 лв. – за болките при активни и па-сивни движения в тазобедрената става, с указания за
пълно ненатоварване на крайника; 2 000 лв. – за болките в дясна колянна става – палпаторна
болка в областта на медиален тибиален кондил, болки при активни и пасивни движения, без
данни за колянна неста-билност; 1 000 лв. – за болките в дясното рамо, и 1 800 лв. – за
психическите травми – силна емоционална болка и стрес, общо 7 800 лв. Претендира и
такова – за имуществе-ни вреди, в размер на минималната работна заплата за страната за
периода 13.11.2020г. – 13.04.2021г. – общо 1 950 лв. Иска присъждане на законната лихва и
деловодните раз-носки.
Ответникът признава обстоятелствата, обуславящи ангажирането на деликтната му
1
отговорност, но твърди, че претенцията за неимуществените вреди е много завишена,
включая и поради това, че при процесното ПТП не са настъпили увреждания на коляно-то
на ишцата, а по отношение на претендираното обезщетение за имуществени вреди, счита, че
такива реално не са претърпени от нея, тъй като не е била в трудово правоот-ношение. Моли
Съда да отхвърли исковете за разликата над 500 лв. Претендира разнос-ки – по
съразмерност.
Третото лице помагач, ответник по обратния иск, ЗД “Бул Инс“ АД признава обстоя-
телството, че за процесния лек автомобил е имало сключена застраховка ”Гражданска
отговорност” – със застрахователна полица № BG/02/120002036518/23.07.2020г., но ос-порва
претенциите, като излага съображения, че в случая липсва противоправно пове-дение на
водача на застрахованото МПС; че ищцата не е претърпяла твърдяните в иско-вата молба
телесени увреждания, евентуално – възразява за съпричиняването им. Счи-та, че исковете за
неимуществените вреди са силно завишени, а за имуществените – че няма основание за
присъждане на исканото обезщетение. Оспорва и претенцията за за-конната лихва, тъй като
не е бил уведомен от страните за настъпването на процесното ПТП. Моли Съда да отхвърли
исковете. Претендира разноски.
Съдът – като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производ-ство
доказателства, както и доводите на страните, намира за установено следното:
От показанията на свидетеля С.В., обясненията на ответника по пр. пр.№ 13885/2020г. на
РП Бургас, както и от заключението по САТЕ, се установява описаният в исковата молба
механизъм на ПТП, а именно:
На 13.11.2020г., около 06.20 часа, в гр.Бургас, докато е пресичала ул.”Транспортна”, в
района на кръстовището до магазин ”Кауфланд”, на пешеходна пътека и зелен сигнал на
светофара, Г. е била блъсната от лек автомобил марка “С.“, модел “Кса-ра“, рег.№ А * МС,
управляван от ответника, който не й е осигурил предимство при извършването на маневра
“ляв завой“, в посока от ЖК “Изгрев“ към МОЛ “Бургас Пла-за“.
От приетите по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и АУАН от
13.11.2020г., както и от издаденото впоследствие – на 10.02.2021г., Наказателно поста-
новление № 20-0769-005585 на Началника на Сектор ”Пътна полиция” – Бургас при ОД на
МВР - Бургас, което не е било обжалвано и е влязло в сила, се установява по надлеж-ния ред
допуснатото от страна на водача нарушение на правилата за движение по пъти-щата по
чл.119, ал.1 от ЗДвП – не пропуска преминаваща пешеходка и причинява ПТП, като я
блъска.
Тези обстоятелства се признават и изрично от В. в депозирания по делото от него писмен
отговор.
От удара на ищцата са били причинени травматични увреждания в областта на дес-ния
крак и дясното рамо, както и на таза. Откарана е била с линейка – в лечебно заведе-ние,
където й е била оказана първа помощ, след което се е прибрала в дома си.
От показанията на свидетеля И.И. се установява, че няколко дни след ин-цидента, когато
двете са се видели, ищцата е била трудноподвижна, със синини в дяс-ното коляно и дясното
рамо и по таза. Затруднявала се е да върви и да се качва по стъл-бите – до жилището си на
четвъртия етаж. Мазала се е с обезболяващ крем. Установява се също, че Г. е работела без
трудов договор – почиства е хотел и офиси в райо-на на ”V-ти километър”, до магазини
”Кауфланд” и ”Лидл” в гр.Бургас, от сутринта до-към обяд срещу заплащане, но след
процесното ПТП не е могла да изпълнява задълже-нията си и е спряла да полага труд.
Помагала й е и за отглеждането на детето. Когато се е възстановила, е започнала да почиства
входове, за да реализира доходи. Свидетелката сочи и че ищцата се е оплаквала от
продължаващи към момента болки в ръката и крака.
От заключението по СМЕ и от приложената по делото медицинска документация се
2
установява при процесното ПТП ищцата е била ударена с предния ляв калник на авто-
мобила, след което е паднала на пътя. В резултат на травмата, квалифицирана като вре-
менно разстройство на здравето, без опасност за живота, са й били причинени болки в
дясното рамо, палпаторни болки в дясната тазобедрена става, дясна колянна става, бол-ки
при активни и пасивни движения, без фрактури. Дадени са й били указания за нена-
товарване на крайника. Необходимо е било провеждане на рехабилитация. Вещото лице е
посочило, че тези увреждания биха отшумели за около месец, но при пострадалата са
установени рентгенологично коксартроза на дясна тазобедрена става и гонартроза на II-III
степен на дясното коляно, които заболявания усложняват и удължават оздравител-ния
процес. Посочило е и че поради установените артрозни промени на ставата на коля-ното,
травмираните области на предварително увреден терен, пострадалата ще продъл-жава да
изпитва болки и занапред.
При така установеното от фактическа страна, Съдът приема следното от правна:
Според чл.45, ал.1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е при-чинил
другиму. Т. е., елементите на фактическия състав на деликтната отговорност са:
противоправно поведение, настъпването на вреди, причинна връзка между тях и вина у
причинителя. И докато наличието на последния от четирите се предполага, по силата на
оборимата презумпция на ал.2 от цитираната разпоредба, то останалите подлежат на
доказване чрез предвидените в ГПК способи. Доказателствената тежест за установява-нето
им, съобразно общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК, се носи от ищеца, при усло- вията на
пълно и главно доказване.
По делото безспорно се установява, че в резултат на виновното и противоправно по-
ведение на ответника – при управление на лек автомобил марка “С.“, модел “Кса-ра“, рег.№
А * МС, е допуснал ПТП, поради неосигуряване на предимство на преси-чащата пътното
платно по пешеходната пътека и на зелен сигнал на светофара Р.Г. /нарушение на чл.119,
ал.1 от ЗДвП/, на последната са били причинени неиму-ществени вреди, изразяващи се в
претърпените болки и страдания от телесната увреда, както и имуществени такива, под
формата на пропуснати ползи – липса на реализирани доходи от полагането на труд, които
следва да бъдат обезщетени.
Предвид горното, следва да се приеме, че исковете на Г. против В. се явя-ват доказани по
основание.
Тук следва да се посочи, че макар причинените при процесното ПТП няколко телес-ни
увреждания/леки телесни повреди и претърпеният от ищцата стрес да са били остой-ностени
поотделно в искова й молба, претенцията за неимуществените вреди следва да се счита само
за една – за сумата от общо 7 800 лв. В този смисъл е Определение № 203 от 06.04.2020г. по
търг. дело № 1677/1677 на II т. о., TK на ВКС – ”Формирана е кон-стантна практика на ВКС,
съгласно която неимуществените вреди не се предполагат, а подлежат на доказване от
страната, която претендира заплащане на обезщетение. От-делни обезщетения се определят
върху имуществените вреди, докато при неимуществе-ните вреди обезщетението не може да
бъде определено отделно за конкретните болки и страдания, тъй като при причинени
множество увреждания, респективно съчетана трав-ма същите не могат да бъдат
разграничени и остойностени поотделно. Броят и характе-рът на претърпените травматични
увреждания, продължителността на търпените болки и страдания се отчитат в съвкупност,
заедно с останалите факти и обстоятелства, отно-сими към определяне на размера на
обезщетението, като определеният размер се нама-лява с приетия размер съпричиняване на
вредоносния резултат.”
Възражението на ЗД “Бул Инс“ АД – за съпричиняване на вредоносния резултат от
ищцата, която е пресичала пътя в съответствие с правилата на ЗДвП и не е имала въз-
можност да предвиди и предотврати настъпването на процесното ПТП – автомобилът е
извършил маневра ”завой на ляво”, идвайки зад нея – вдясно, е недоказано и неоснова-
3
телно.
Размерът на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди следва да
бъде определен, съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД – по справедливост.
От събраните по делото и обсъдени по-горе писмени и гласни доказателства – меди-
цинска документация и показанията на свидетеля И.И., както и от заключе-нието на вещото
лице по СМЕ, се установява, че ищцата се е лекувала в домашни усло-вия. Изпитвала е
болки в таза, в дясното рамо и дясното коляно. Имала е затруднения с придвижването и
изкачването на стълбите до дома й. Поради наличието на артрози, оз-дравителният процес е
протекъл с усложнения и за по-продължителен период от време от обичайното.
Впоследствие и към настоящия момент Г. продължава да изпит-ва болки в крака и в ръката,
т. е. налице е тенденция за хронифициране.
Предвид горното, следва да се приеме, че справедливо обезщетение за претърпените от
нея болки и страдания – като продължителност и интензитет, включително и към на-
стоящия момент, би било такова в размер от 3 500 лв. За разликата над тази сума – до 7 800
лв., претенцията следва да се отхвърли, като неоснователна.
По отношение на претенцията за имуществените вреди, безспорно се установява по
делото, че в резултат на процесното ПТП и причинените й от него телесни увреждания
ищцата не е могла да реализира доходи, като полага труд, както дотогава – почиствала е
офиси и хотел, и е помагала на свидетелката И. при отглеждането на детето, за което е
получавала възнаграждения. Според вещото лице по СМЕ, обичайно тези трав-ми
отшумяват за около 1 месец, но с оглед усложненията при Г. оздравителният процес е
протекъл по-дълго. Предвид това Съдът приема, че два месеца след инцидента ищцата вече
е могла да престира труд и да реализира доходи, макар и да е продължила да има болки –
вече периодично и с по-нисък интензитет. В този смисъл са и събраните по делото гласни
доказателства, че е започнала да почиства входове на жилищни сгра-ди срещу заплащане.
Претенцията за обезщетение за имуществените вреди, изразяващи се в пропуснати ползи в
размера на минималната за страната работна заплата за време-то от 13.11.2020г. до
12.01.2021г. – или общо 1 260 лв. /610 лв. + 650 лв./, е основателна и следва да се уважи. За
разликата над тази сума – до 1 950 лв., включая и за периода от 13.01. до 13.04.2021г., искът
следва да се отхвърли, като неоснователен.
Върху главниците се дължи законната лихва считано от датата на деликта до оконча-
телното им изплащане.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото раз-
носки, съразмерно с уважената част от исковете – 190.40 лв. за ДТ, 58.58 лв. възнаграж-
дение за вещото лице по СМЕ и 414.97 лв. – платено адвокатско възнаграждение, което не е
прекомерно – с оглед цената на иска и фактическата и правната сложност на спора,
съответно – възражението на ЗД “Бул Инс“ АД по чл.78, ал.5 от ГПК е неоснователно.
Ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сума 511.79 лв. платено ад-
вокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Не се спори по делото, че за управлявания от В. лек автомобил марка “С.“, модел “К“, рег.
№ А * МС, е имало сключена валидна застраховка ”Гражданска отговорност” със ЗД “Бул
Инс“ АД, обективирана в застрахователна полица № BG/02/ 120002036518/23.07.2020г., към
датата на процесното ПТП.
Съгласно разпоредбата на чл.435 от КЗ, ако е удовлетворил увреденото лице,
застра-хованият има право да получи от застрахователя застрахователното обезщетение в
рам-ките на застрахователната сума (лимита на отговорност) и на покритието по
застрахо-вателния договор и при спазване изискванията на чл.434.
Предявените срещу застрахователното дружество – при условията на евентуалност,
обратни искове за главниците са основателни в присъдените срещу Емил В. разме-ри и
4
следва да бъдат уважени изцяло.
Върху тях се дължи законната лихва от датата на уведомяването на застрахователя –
чл.429, ал.3 от КЗ, в случая – от 15.10.2021г., когато дружеството е получило уведомле-
нието, че е конституирано като трето лице помагач на страната на ответника и преписа от
исковата молба, с която са предявени обратните искове срещу него, до окончателно-то
плащане.
ЗД “Бул Инс“ АД следва да бъде осъдено да заплати на В. сумата 190.40 лв. – ДТ за
обратните искове, а на основание чл.429, ал.5 от ГПК и сумата от общо 663.95 лв. –
присъдени на ищцата деловодни разноски.
Съгласно чл.78, ал.10 от ГПК, на третото лице помагач не се дължат разноски.
По изложените съображения, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЕМ. АНГ. В., с ЕГН: **********, *, да заплати на Р. Д. ГР., с ЕГН:
**********, гр.*, сумата 3 500 лв., представляваща обезщетение за пре-търпени
неимуществени вреди – болки и страдания от травматични увреждания на дяс-ното й рамо,
дясното коляно и дясната тазобедрена става, както и преживян стрес, при-чинени й при
ПТП, реализирано на 13.11.2020г. – около 06.20 часа, в гр.Бургас – на ул. ”Транспортна”, в
района на кръстовището до магазин ”Кауфланд”, по вина на ответни-ка, който при
управлението на лек автомобил марка “С.“, модел “К“, рег.№ А * МС, не й е осигурил
предимство при пресичането на пътното платно на пешеход-на пътека и зелен сигнал на
светофара, в нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП, и я е блъс-нал; сумата 1 260 лв.
обезщетение за претърпените от същото ПТП имуществени вре-ди, изразяващи се в
пропуснатите ползи в размера на минималната за страната работна заплата за времето от
13.11.2020г. до 12.01.2021г., когато тя не е могла да полага труд и да реализира доходи,
поради причинените й телесни повреди; законната лихва върху главниците, считано от
13.11.2020г. до окончателното им изплащане, както и сумата от общо 663.95 лв.
деловодни разноски, като за разликите над тези суми – до пълните им предявени размери,
съответно – от 7 800 лв. и от 1 950 лв., включая за периода от 13.01. до 13.04.2021г. за
обезщетението за имуществените вреди, ОТХВЪРЛЯ претенциите по чл.45, ал.1 от ЗЗД,
като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗД ”Бул Инс” АД, ЕИК: *, седалище и адрес на управление: г*, съобразно
чл.435 от КЗ, да заплати на Е.А. В., с ЕГН: **********, от *, сумите 3 500 лв. и 1 260 лв.,
представляващи обезщетения за причинените на Р.Д. Г., ЕГН: **********, съответно
неимуществени и имуществени вреди, в ре-зултат на горното ПТП, реализирано по негова
вина, при управлението на лек автомо-бил – марка “С.“, модел “К“, рег.№ А * МС, със
сключена с дружеството застраховка ”Гражданска отговорност”, обективирана в
застрахователна полица с № BG/02/120002036518/23.07.2020г., които суми са присъдени на
последната с настоящо-то решение на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД, ведно със законната
лихва върху тях, счи-тано от 15.10.2021г. до оконачтелното плащане, както и сумата 663.95
лв. – деловодни разноски, ПРИ УСЛОВИЕ, че В. заплати същите на Г..
ОСЪЖДА ЗД ”Бул Инс” АД да заплати на ЕМ. АНГ. В. сумата 190.40 лв. разноски по
делото за ДТ.
Решението е постановено при участието на ЗД ”Бул Инс” АД, гр.София, като трето лице
помагач на страната на ЕМ. А. В..

Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд – в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6