Р Е Ш Е Н И Е
№ 29.12.2014г., гр.Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пазарджишки районен съд, гражданско
отделение, в открито заседание на дванадесети декември две хиляди и четиринадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при
секретаря И.П.,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2621 по описа на съда за 2014 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ,
във връзка с чл.225, ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД.
В исковата молба от Г.В.В. *** ЕООД се твърди, че ищецът е работил при ответното дружество на безсрочен трудов договор, на длъжност „помпиер“. Твърди, че на 18.07.2014г. със заповед № 12 от 18.07.2014г. му било прекратено трудовото правоотношение, на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, като счита, че уволнението е незаконосъобразно. Сочи, че няма реално съкращаване на щата, тъй като преди уволнението работили на помпената станция петима портиери, а след уволнението отново петима изпълнявали функцията на помпиери. Освен това в заповедта не било посочено при коя хипотеза на чл.328, ал.1, т.2 КТ е извършено уволнението – закриване на част от предприятието или съкращаване на щата. Липсвали и мотиви за уволнението. Сочи се, че ако уволнението е на основание съкращаване на щата, то не е извършено при спазване изискванията на чл.329, ал.1 КТ, като ищецът сочи, че не му е известно да е извършван подбор между него и останалите помпиери. Сочи също, че има по-висок образователен ценз от останалите работници на същата длъжност. Твърди, че последно полученото от него възнаграждение за пълния отработен месец април е 551.84 лв. Твърди, че в резултат на уволнението останал без работа, като счита, че ответникът му дължи обезщетение за незаконното му уволнение за времето от 18.07.2014г. до 18.01.2015г., в размер на 6 БТВ, равняващи се на 3 311.04 лв. Направено е искане за постановяване на решение, с което да се признае уволнението на ищеца по заповед № 12 от 18.07.2014г. за незаконно и същата да се отмени, да се възстанови ищецът на заеманата длъжност „помпиер“ с място на работа ПС при „В и К – Б.“ ЕООД и да се осъди ответникът да му заплати обезщетение в размер на 2 644.20 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното му изплащане, както и направените по делото разноски. Към исковата молба са приложени писмени доказателства и са направени доказателствени искания.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от „В и К – Б.“ ЕООД, със становище за допустимост на предявените искове, но за тяхната неоснователност. Според ответника прекратяването на правоотношението е законосъобразно и обосновано, извършено поради съкращаване на щата. Сочи се, че по предходно действало щатно разписание е имало заети 5 бройки на длъжността „помпиер – ел.механик с хлор“, като с решение № 665 от 11.06.2014г. на Общински съвет Б., прието на заседание на 11.06.2014г. с протокол № 63от 11.06.2014г., било утвърдено ново щатно разписание, в което тази длъжност била изцяло съкратена. Било поискано също от ищеца да заяви дали страда от болестите по Наредба № 5 от 20.02.1987г., с оглед преценка от работодателя дали лицето подлежи на предварителна закрила, като нямало подадена информация от ищеца В. в тази насока. Неоснователни били и останалите обективно съединени искове, като не следвало ищецът да се възстановява на заеманата преди уволнението длъжност, тъй като такава длъжност въобще не съществувала в действащото щатно разписание. Сочи се, че съгласно новото щатно разписание са прекратени трудовите правоотношения на всички, заемали длъжността „помпиер“, поради което и работодателят няма задължение да извършва подбор. Към отговора са приложени писмени доказателства. Претендирани са направените по делото разноски.
Съдът, като прецени всички събрани по
делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, че ищецът е работил при „В и К – Б.“ ЕООД по силата на валидно трудово правоотношение, на длъжността помпиер. Не се спори, установява се и от приложените писмени доказателства, че със заповед № 12 от 18.07.2014г. на законния представител на дружеството – ответник трудовото правоотношение с Г.В.В. е прекратено, на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ. Няма спор и че уволнителната заповед е връчена на ищеца на 18.07.2014г.
По делото е приложено свидетелство за полувисше образование и учителска правоспособност на Г.В.В..
С писмо, изх.№ 17 от 20.05.2014г. на управителя на „В и К – Б.“ ЕООД е изискано от Г.В.В., на основание чл.1, ал.2 от Наредба № 5 от 20.02.1987г. на Министъра на здравеопазването, както и във връзка с промяна в щатното разписание на дружеството и съкращаване на щатните бройки за някои длъжности, незабавно да се предостави информация дали същият страда от болестите, посочени в Наредба № 5 от 20.02.1987г.
Представено е по делото решение № 665 от 11.06.2014г. на Общински съвет – Б., с което е утвърдено ново щатно разписание на „В и К – Б.“ ЕООД, във връзка с оптимизиране числеността на заетите лица и намаляване обема на работа, съгласно Приложение № 1. Представено е и длъжностното щатно разписание на персонала в ответното дружество. По делото е приложено и длъжностното щатно разписание на персонала, в сила от 31.05.2012г., видно от което за длъжността „Помпиер-ел.механик с хлор“ са били предвидени 5 щатни бройки.
Според заключението на изготвената съдебно-икономическа експертиза във ведомостите за работни заплати на ответника последното получено от Г.В. трудово възнаграждение за пълен отработен месец е бил месец юни 2014г., в който за 21 отработени дни, е изчислено възнаграждение в размер на 440.70 лв. Според вещото лице размерът на обезщетението по чл.225, ал.1 КТ за 6 месеца е в размер на 2 644.20 лв.
По делото са приложени писмо, изх.№ 16 от 20.05.2014г. до Д.З.С., експертно решение № 1494 от 08.04.2014г. на Д.С., заемащ длъжността „дежурен помпиер“ при ответника, искане от „В и К – Б.“ ЕООД, изх.№ 18 от 23.05.2014г. до ТЕЛК гр.Пазарджик за медицинско мнение за уволнението на Д.З.С., във връзка с чл.328, ал.1, т.2 КТ.
В съдебно заседание на 12.12.2014г. е извършена констатация по трудова книжка на Г.В.В., серия Г, № 124648, според която след положения на стр.13 правоъгълен печат от ТП на НОИ с начална дата 18.08.2014г. не се съдържат други отразявания.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Според разпоредбата на чл.328, ал.1 КТ работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл.326, ал.2 КТ, като т.2 от цитирания текст предвижда, че това може да стане при закриване на част от предприятието или съкращаване на щата. Чл.328, ал.1, т.2 КТ съдържа две отделни правни основания, които не могат да се прилагат едновременно, тъй като са несъвместими. В случая работодателят е изложил като правно основание за уволнението на ищеца разпоредбата на чл.328, ал.1, т.2 КТ. Действително, както е посочено в исковата молба, в заповедта не е посочено коя от двете хипотези на посочения законов текст е приложил работодателят, но съдът приема, че уволнението не е незаконно само на това основание, тъй като работникът знае точното основание за прекратяване на трудовото правоотношение. От една страна, до Г.В.В. е отправено писмо, изх.№ 17 от 20.05.2014г. на управителя на „В и К – Б.“ ЕООД, с което е изискано, във връзка с промяна в щатното разписание на дружеството и съкращаване на щатните бройки за някои длъжности, незабавно да се предостави информация дали същият страда от болестите, посочени в Наредба № 5 от 20.02.1987г. Дори и да се приеме, че писмото не е получено от ищеца, доколкото в тази насока писмени доказателства от ответника не са ангажирани, то от изложените в исковата молба обстоятелства е видно, че според ищеца няма реално съкращаване на щата, тъй като преди уволнението петима помпиери са работили на помпената станция, а след уволнението отново петима изпълняват функциите на помпиери, следователно ищецът сочи в исковата молба основанието за уволнение и изгражда защитната си позиция въз основа на него. Извън изложеното, налице е и съдебна практика, която приема, че дори и без да е уведомен работникът за точното основание, съдът е длъжен да изследва и двете основания за уволнение и ако установи наличието на едно от тях, да признае уволнението за законно. На следващо място, твърди се в исковата молба, че в заповедта липсват мотиви, но следва да се посочи, че в случая прекратяването на трудовото правоотношение е на безвиновно основание – съкращаване на щата, в който случай законодателят не е въвел изискване за мотивиране на заповедта, за разлика от дисциплинарното наказание, което съгласно чл.195, ал.1 КТ се налага с мотивирана писмена заповед.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства е установена хипотезата на чл. 328, ал.1, т.2, предложение второ КТ. Съкращаването на щата следва да бъде извършено от компетентния орган за съответното предприятие, като в случая, тъй като се касае до промяна на щата на търговско дружество с общинско имущество, следва да е налице решение на общинския съвет, тъй като в правомощията на общинските съвети като органи на местно самоуправление по чл.8 ЗОС и чл.21, ал.1, т.9 ЗМСМА е да вземат решения по придобиването, управлението и разпореждането с общинска собственост, създаването, преобразуването и прекратяването на търговски дружества с общинско имущество и избирането на представители на общината в техните органи. Заради правомощията на общинските съвети да упражняват правата на едноличен собственик на капитала и да вземат решения по чл.21, ал.1, т.9 ЗМСМА, те играят роля на общо събрание по смисъла на чл.135 - чл.137 ТЗ. От представените по делото доказателства се установява безспорно, че с решение № 665 от 11.06.2014г. от заседание на Общински съвет – гр.Б., проведено на 11.06.2014г. е утвърдено ново щатно разписание на „В и К – Б.“ ЕООД, като от приложеното длъжностно разписание на персонала към 31.05.2012г. е видно, че длъжността Помпиер – ел.механик с хлор е съществувала под № 7 и за нея са били предвидени 5 щатни бройки, а в разписанието, взето въз основа на решение № 665 от 11.06.2014г. тази длъжност не съществува.
Съкращаването на щата е налице, когато се премахват щатни бройки от щатното разписание на предприятието, като с оглед данните по делото, съдът намира, че посоченото фактическо основание е установено. Съкращаването на щата е реално, а не фиктивно, тъй като в случая не само е премахната длъжността като щатна бройка, но и трудовата функция е престанала да съществува. Не могат да се приемат изложените в исковата молба доводи, че и след уволнението петима изпълняват длъжността помпиери. От страна на ответника в процеса бяха ангажирани доказателства във връзка с твърдението на ищцовата страна, че лицето Д.З.С. работи на тази длъжност и към момента на разглеждане на делото, като видно от приложените писмени доказателства се налага обоснован извод, че лицето е било определено за уволнение на същото основание като ищеца – поради съкращаване на щата, тъй като за него работодателят е отправил до ТЕЛК гр.Пазарджик писмо, изх.№ 18 от 23.05.2014г. за медицинско мнение за уволнение, на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ. В случая длъжността е премахната като наименование и няма данни трудовата функция да е запазена като съдържание на права и задължения.
В исковата молба е посочено и това, че работодателят не е спазил изискванията на чл.329, ал.1 КТ. Задължението на работодателя да извърши подбор при съкращаване в щата се поражда, когато за една и съща длъжност съществуват няколко щатни бройки, осъществяващи еднакви трудови функции и работодателят предприема съкращаване на част от тези бройки. Тогава подборът става част от правото на уволнение и съдебният контрол за законосъобразност на уволнителната заповед включва и преценка дали е извършен подбор и дали е извършен при спазване изискванията на чл.329 КТ. В случая са съществували пет щатни бройки за длъжността помпиер и всички те не фигурират в новото длъжностно разписание, поради което и работодателят не е имал задължение за подбор. Фактическият състав на уволнението поради съкращаване на щата предвижда установяване на реално премахване, считано от определен момент за в бъдеще, на отделни бройки (длъжности) от утвърдения общ брой на служителите за заеманата длъжност, което се извършва от работодателя по съответния ред. В случая е доказано, че към момента на прекратяване на трудовия договор, работодателят е спазил предвидения ред за отпадане на трудовата функция на ищеца.
Поради това съдът намира, че уволнението на ищеца се явява законосъобразно, тъй като е налице реално съкращаване на щата и това е извършено по установения ред, с оглед на което главният иск за признаване на уволнението, извършено със Заповед № 12/18.07.2014г. на „В и К Б.“ ЕООД за незаконно и отмяната му се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Поради неоснователност на главния иск следва да се отхвърлят и акцесорните искове по чл.344, ал.1, т.2 КТ – за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност и по чл.344, ал.1, т.3 КТ, във връзка с чл.225 КТ за заплащане на сумата от 2 644.20 лв. обезщетение, за времето през което ищецът е останал без работа поради уволнението, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба.
С оглед изхода на делото на ищцовата страна следва да се възложат направените от ответника разноски в размер на 850 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Поради това съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.В.В., ЕГН ********** *** против „В и К – Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Б., ул. „Я.“ № 1, със законен представител М.С.В. обективно съединени искове за признаване на уволнението му, със Заповед № 12/18.07.2014г. на „В и К – Б.“ ЕООД за незаконно и отмяната му, за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност „помпиер” и за заплащане на сумата от 2 644.20 лв. обезщетение, за времето през което е останал без работа поради уволнението, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба.
ОСЪЖДА Г.В.В., ЕГН ********** *** да заплати на „В и К – Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Б., ул. „Я.“ № 1, със законен представител М.С.В. сумата от 850 лв. направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок, считано от 29.12.2014г. – датата, обявена на страните в открито съдебно заседание.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: