Решение по дело №118/2019 на Окръжен съд - Търговище

Р Е Ш Е Н И Е

№                                                              25.04.2019 г.                              гр.Търговище

 

ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                                 граждански  състав            На двадесет и пети април                                                                            2019 година

В закрито заседание  в състав

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ИВАНОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ДАСКАЛОВА

                                                                                  БИСЕРА МАКСИМОВА

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

В.гр.д. № 118/2019 г.  по описа на съда,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                 Производството е по чл.435 и сл ГПК.

                 Образувано е по ЖАЛБА от Т.Й.Д. ***-длъжник по изп.д. №  20169120401360 на ЧСИ Г.Стоянов, срещу действията на ЧСИ, изразяващи се в  насрочване на публ.продан на описания недв.имот,  от 20.02. до 20.03.2019 г., след изпълнение на указанията, дадени в прекратителното определение на съда по В.гр.д. № 55/2019 г. по описа на ТОС и по В.гр.д.№ 96/2019 г. по описа на ТОС.

                 С определение № 117/14.03.2019  г., постановено по В.гр.д.№ 96/2019 г. на ТОС, съдът е постановил  СПИРАНЕ НА Изпълнението по изп.д.№  20169120401360 по описа на ЧСИ Г.Стоянов, с рег. № 912 от регистъра на КЧСИ, по насрочената публична продан на  недвижим имот, собственост на длъжника  - дворно място, пл. № 29, УПИ VІ-29, кв.8,  по плана на с. Руец, общ. Търговище,  от 20.02.2019 г.  до 20.03.2019 г., до произнасяне по същество по депозираната от длъжника жалба срещу проданта – жалба вх. № 518/07.02.2019г. (от входящия регистър на ТОС).

                 Жалбата е в срок, от оправомощено лице-длъжник по делото, насочено срещу  действие, подлежащо на обжалване – доколкото длъжникът се позовава на несеквестируемост на недвижимо имущество, възбранено, за събиране на определено парично вземане – съгл. т. 1 от ТР № 2/2013 от 26.06.2015г., постановено по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

                 В депозирания отговор на жалбата кредиторът Банка ДСК счита същата за недопустима, в условията на евентуалност – неоснователна, тъй като имотът спрямо който е насочено изпълнението за събиране на изискуемо парично вземане, е празно дворно място, а не жилище.

                 В писмените си обяснения, на осн.чл. 436 ал. 3 от ГПК, след подробно описание на фактическата обстановка, вземането, предметна изп.д.,  предприетите изпълнителни действия и предмета на насрочената продан, ЧСИ възразява, че жалбата, макар и допустима, е неоснователна, по съображения , че принудителното изпълнение е насочено към имот, представляващ празно дворно място, а не жилище, и не попада под защитата на закона. Видно от приложената скица от Община Търговище вх. № 10482 от 13.06.2018г. и от извършения опис, не се установяват построени жилищни сгради в имота. Още повече, че в съседния УПИ Х-29 са жилищните сгради и селскостопански постройки, в които живее длъжника (там е адресно регистриран) – този имот обаче не е описван и към него не е насочено принудителното изпълнение.

                 След като се запозна с оплакванията в жалбата и съобрази представените писмени доказателства за извършените действия по изп.дело (изпратено в заверено копие към жалбата), съдът съобрази следното:

                 Жалбата е допустима – чл. 435 ал. 2 т. 2 от ГПК.

                 Предмет на жалбата е насочване на принудителното изпълнение, чрез насрочване на публична продан на имот, собственост на длъжника, находящ се в с. Руец, и представляващ празно дворно място. В имота не се намират сгради, още по-малко жилищни – и това се установява както от приложената към изп.дело скица №  10482 от 13.06.2018г. , така и от извършения от ЧСИ опис.

                 Всъщност оплакванията в жалбата са определено бланкетни – че се касае за несеквестируемо имущество, като в по-голямата си част са оплакванията на длъжника от размера на таксите, събирани в производството, или от действията на ЧСИ като цяло.

                 Самото позоваване от страна на жалбоподателя в жалбата, че изпълнението е насочено към имущество, което той счита за несеквестируемо, обосновава единствено нейната допустимост – по аргумент от чл. 435 ал.2 т. 2 от ГПК , предвид и задължителното тълкуване на ВКС в т. 1 от ТР 2/2013 ог 26.06.2015г. по тълк.дело № 2/2013г.

                 Разгледана по същество,  жалбата е неоснователна, тъй като не се установява имотът, предмет на принудителното изпълнение, да е жилищен, т.е. да е несеквестируем – на осн.чл. 444 т. 7 от ГПК.

                 Към изпратената жалба не са представени доказателства за внесена държавна такса по сметка на ТОС в размер на 25.00лв., съгласно чл.16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Видно от приложените по изп.дело и предвид представените по горецитираните две В.гр.дела доказателства във връзка с твърдяната в жалбата невъзможност от страна на жалбоподателя да внася такси по делото и по  жалбите, които такси били прекомерни, съдът намира, че не са налице основанията на чл. 83 ал. 2 от ГПК за освобождаване на жалбоподателя от дължимата д.такса в размер на 25.00лв. - предвид от една страна размера й, а от друга и липсата на данни жалбоподателят да е нетрудоспособен, респ. във влошено здравословно състояние, освен грижите към пълнолетния му син.

                 Постановеното от съда освобождаване от д.такса с определението му по В.гр.д. № 96/2019г., касае конкретното производство по цитираното дело, но не и последващи съдебни производства.

                 С оглед на горното, и с оглед неоснователността на жалбата, жалбоподателят следва да бъде осъден по сметка на ТОС д.т. в размер на 25.00лв.

                 Поради неоснователността на жалбата, постановеното на осн. чл. 438 СПИРАНЕ   на принудителното изпълнение върху процесния недв.имот следва да бъде отменено.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

                 ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от длъжника Т.Й.Д. ***, ЖАЛБА срещу действията на ЧСИ по изп.дело № 20169120401360, изразяващи се в насочване на принудителното изпълнение, чрез насрочване  на публична продан,  на  недвижим имот, собственост на длъжника  - ПРАЗНО дворно място, пл. № 29, УПИ VІ-29, кв. 8,  по плана на с. Руец, общ. Търговище, КОЯТО продан е БИЛА НАСРОЧЕНА за периода от 20.02.2019 г.  до 20.03.2019 г. - като НЕОСНОВАТЕЛНА.

                 ОТМЕНЯ  постановеното на осн.чл. 438 от ГПК, съгласно определение № 117/14.03.2019г. по В.гр.д. № 96/2019 г. по описа на ОС-Търговище,  СПИРАНЕ на  изпълнението по изп.д.№  20169120401360 по описа на ЧСИ Г.Стоянов, с рег. № 912 от регистъра на КЧСИ, по насрочената публична продан на  недвижим имот, собственост на длъжника  - дворно място, пл. № 29, УПИ VІ-29, кв.8,  по плана на с. Руец, общ. Търговище,  от 20.02.2019 г.  до 20.03.2019 г.

ОСЪЖДА Т.Й.Д., с ЕГН ********** *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт , по сметка на Окръжен съд- Търговище, държавна такса в размер на 25.00лв. – на осн.чл. 16 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК.

Решението не подлежи на обжалване – на осн.чл. 437 ал. 4 от ГПК.

 

 

 

                                                                                                    1.

                                     

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ:          

 

                                                                                                  2.