Решение по дело №163/2018 на Окръжен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 28.02.2022 година град С.З.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорският окръжен съд Търговско отделение

На 24.02. 2021 година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ТРИФОНОВА

СЕКРЕТАР: СТОЙКА ИВАНОВА

изслуша докладваното от съдията ТРИФОНОВА

т.дело № 163 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, съобрази:

Предявени са искове с правно основание по чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ.

В исковата молба се посочва, че с решение № 314/25.10.2016г., постановено по търг.дело № 83/2014г. на ОС - С.З., е открито производство по несъстоятелност по отношение на „П.“ АД.

В срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ „Н.“ ЕООД е предявило вземания срещу „П.“ АД, както следва:

І. - 1 028 747, 78 лева (един милион двадесет и осем хиляди седемстотин четиридесет и седем лева и седемдесет и осем стотинки) - вземане по договор за цесия от 30.12.2013 г., сключен между „Р.“ ЕООД, в качеството на цедент и „Н.“ ЕООД, в качеството на цесионер;

- 283 185,98 лева (двеста осемдесет и три хиляди сто осемдесет и пет лева и деветдесет и осем стотинки) - вземане за законна лихва върху сумата от 1 028 747, 78 лева за периода от 10.02.2014 г. /датата, на която вземането е станало изискуемо/ до 25.10.2016 г. /датата, на която е обявено в Търговския регистър при Агенция по вписванията съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелността на „П.“ АД/;

- 8 590,04 лева (осем хиляди петстотин и деветдесет лева и четири стотинки) - вземане за законна лихва върху сумата от 1 028 747,78 лева за периода от 26.10.2016г. /датата, след датата, на която е обявено в Търговския регистър при Агенция по вписванията съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелността на „П.“ АД/ до датата на предявяване на вземанията пред съда по несъстоятелността - 24.11.2016 г.;

- Законната лихва върху цялата сума от датата на подаване на молбата до окончателно изплащане на сумата;

ІІ. - 15 275 830,13 лева (петнадесет милиона двеста седемдесет и пет хиляди осемстотин и тридесет лева и тринадесет стотинки) - вземане по договор за цесия от 30.12.2013 г„ сключен между „Н.“ ЕООД, в качеството на цедент, и „Н.“ ЕООД, в качеството на цесионер;

- 4 222 023,04 лева (четири милиона двеста двадесет и две хиляди и двадесет и три лева и четири стотинки) - вземане за законна лихва върху сумата от 15 275 830,13 лева за периода от 06.02.2014г. /датата, на която вземането е станало изискуемо/ до 25.10.2016г. /датата, на която е обявено в Търговския регистър при Агенция по вписванията съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелността на „П.“ АД/;

- 127 553,18 лева (сто двадесет и седем хиляди петстотин петдесет и три лева и осемнадесет стотинки) - вземане за законна лихва върху сумата от 15 275 830,13лева за периода от 26.10.2016г. /датата, след датата, на която е обявено в Търговския регистър при Агенция по вписванията съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелността на „П.“ АД/ до датата на предявяване на вземанията пред съда по несъстоятелността – 24.11.2016г.;

- Законната лихва върху цялата сума от датата на подаване на молбата до окончателно изплащане на сумата;

ІІІ. - 6 201 889,29 лева (шест милиона двеста и една хиляди осемстотин осемдесет и девет лева и двадесет и девет стотинки) - вземане по договор за цесия от 21.01.2014г., сключен между „П.“ АД, в качеството на цедент, и „Н.“ ЕООД, в качеството на цесионер;

- 1 834 947,83 лева (един милион осемстотин тридесет и четири хиляди деветстотин четиридесет и седем лева и осемдесет и три стотинки) - вземане за законна лихва върху сумата от 6 201 889,29 лева за периода от 06.02.2014г. /датата, на която вземането е станало изискуемо/ до 25.10.2016г. /датата, на която е обявено в Търговския регистър при Агенция по вписванията съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелността на „П.“ АД/;

- 51 785,78 лева (петдесет и една хиляди седемстотин осемдесет и пет лева и седемдесет и осем стотинки) - вземане за законна лихва върху сумата от 6 201 889.29 лева за периода от 26.10.2016 г. /датата, след датата, на която е обявено в Търговския регистър при Агенция по вписванията съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелността на „П.“ АД/ до датата на предявяване на вземанията пред съда по несъстоятелността – 24.11.2016г.;

- Законната лихва върху цялата сума от датата на подаване на молбата до окончателно изплащане на сумата.

ІV. - 168 399,56 лева (сто шестдесет и осем хиляди триста деветдесет и девет лева и петдесет и шест стотинки) - вземане за непогасена главница по договор за встъпване в дълг от 12.11.2013 г., сключен между „П.“ АД и „Н.“ ЕООД;

- 39 793,79 лева (тридесет и девет хиляди седемстотин деветдесет и три лева и седемдесет и девет стотинки) - вземане за законна лихва върху сумата от 168 399,56 лева за периода от 30.06.2014 г. /датата, на която вземането е станало изискуемо/ до 25.10.2016г. /датата, на която е обявено в Търговския регистър при Агенция по вписванията съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелността на „П.“ АД/;

- 1 406,14 лева (хиляда четиристотин и шест лева и четиринадесет стотинки) - вземане за законна лихва върху сумата от 168 399,56 лева за периода от 26.10.2016г. /датата, след датата, на която е обявено в Търговския регистър при Агенция по вписванията съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелността на „П.“ АД/ до датата на предявяване на вземанията пред съда по несъстоятелността - 24.11.2016г.;

- законната лихва върху цялата сума от датата на подаване на молбата до окончателно изплащане на сумата.

V. - 4 287 901,36 лева (четири милиона двеста осемдесет и седем хиляди деветстотин и един лева и тридесет и шест стотинки) - регресно вземане на „Н.“ ЕООД към „П.“ АД възникнало в резултат от продажбата на публична продан на П.на база - С.З., собственост на ипотекарния длъжник „Н.“ ЕООД, с което „Н.“ ЕООД е погасило задължението на „П.“ АД към „Т.“ АД;

- 358 039,76 лева - вземане за законна лихва върху сумата от 4 287 901,36 лева за периода от 31.12.2015г. /датата, следваща датата на възлагане на имота/ до 25.10.2016г. /датата, на която е обявено в Търговския регистър при Агенция по вписванията съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност на „П.“ АД/;

- 35 803,98 лева - вземане за законна лихва върху сумата от 4 287 901,36 лева за периода от 26.10.2016г. /датата, след датата на която е обявено в Търговския регистър на Агенция по вписванията съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност до датата на предявяване на вземанията пред съда по несъстоятелността - 24.11.2016г.;

- законната лихва върху цялата сума от датата на подаване на молбата до окончателно изплащане на сумата.

Посочва, че така предявените вземания са включени от синдика в списъка на кредиторите на „П.“ АД с предявени в срока по чл.685, ал.1 ТЗ и неприети от синдика вземания под номера от № 14 до № 28. Списъкът е обявен в ТР на 23.12.2016г., като в срока по чл.690, ал.1 ТЗ „Н.“ ЕООД /н/ е направило възражение. С определение № 655/08.06.2018г., постановено по търг.дело № 83/2014г. на ОС - С.З., съдът е приел възражението за допустимо, но го е оставил без уважение, като това определя правния интерес на „Н.“ ЕООД/н/ да предяви в срока по чл.694, ал.6 ТЗ настоящите искове за установяване съществуването на горепосочените свои вземания към „П.“ АД.

І. Ищецът посочва, че вземане в размер на 1 028 747,78 лева /един милион двадесет и осем хиляди седемстотин четиридесет и седем лева и седемдесет и осем стотинки/ е по договор за цесия от 30.12.2013г., сключен между „Р.“ ЕООД, в качеството на цедент, и „Н.“ ЕООД, в качеството на цесионер, по силата на които цедентът прехвърля възмездно на цесионера свои непогасени вземания към „П.“ АД, дължими по договор за депозит от 20.10.2005г., общо в размер на 3 528 747,78 лева /три милиона петстотин двадесет и осем хиляди седемстотин четиридесет и седем лева и седемдесет и осем стотинки/, от които 3 517 170,83 лева - главница и 11 576,95 лева - начислени лихви върху главница.

Сочи, че с нотариална покана, рег. № 800, том I, акт № 21 от 07.02.2014г., връчена на „П.“ АД на 10.02.2014г. чрез Нотариус Р.Б., рег. № 435 на Нотариалната камара, с район на действие PC - С.З., „Р.“ ЕООД е уведомило „П.“ АД, че с договор за цесия от 30.12.2013г. е прехвърлило на „Н.“ ЕООД своето вземане от „П.“ АД в размер на 3 528 747,78 лева (три милиона петстотин двадесет и осем хиляди седемстотин четиридесет и седем лева и седемдесет и осем стотинки), произтичащо от договор за депозит от 20.10.2005г.

Посочва, че на 20.10.2005 г. между „Р.“ ЕООД, в качеството на депозант и „П.“ АД е сключен договор за безсрочен депозит, в който страните уговарят, че депозантът ще депозира в „П.“ АД ежедневно сумата на свободния си паричен ресурс. Съгласно чл.2 от договора за депозит „П.“ АД се задължава да плаща годишна лихва, изчислена на база 360 дни годишно върху салдото на депозанта в края на всеки ден в размер на 3 (три) - месечен SOFIBOR плюс 1% (един процент) надбавка. В чл. 4 от договора „П.“ АД се задължава да заплати дължимата и фактурирана лихва за съответния период в рамките на следващия календарен месец.

Ищецът твърди, че на основание сключения договор за безсрочен депозит от 20.10.2005г. „Р.“ ЕООД депозира по сметка на „П.“ АД сума в размер на 3 517 170,83 лева /три милиона петстотин и седемнадесет хиляди сто и седемдесет лева и осемдесет и три стотинки/.

Заявява, че от страна на „П.“ АД не са извършвани погашения на задълженията му по процесния договор за депозит.

Сочи, че чрез договор за цесия от 30.12.2013г., „Р.“ ЕООД, в качеството си на кредитор и цедент, прехвърля в полза на цесионера „Н.“ ЕООД свои непогасени вземания към „П.“ АД, дължими на основание договор за депозит от 20.10.2005г., общо в размер на 3 528 747,78 лева /три милиона петстотин двадесет и осем хиляди седемстотин четиридесет и седем лева и седемдесет и осем стотинки/, от които 3 517 170,83 лева - главница и 11 576,95 лева - начислени лихви върху главница.

По този начин „Н.“ ЕООД придобива качеството на кредитор по търговска сделка по отношение па длъжника „П.“ АД.

В исковата молба се посочва, че част от вземането за главница (цялото в размер на 3 517 170,83 лева), придобито от „Н.“ ЕООД на основание горепосочения договор за цесия от 30.12.2013г., а именно 2 500 000 лева /два милиона и петстотин хиляди лева/ са прехвърлени на трето лице („О.“ ЕООД) чрез договор за цесия от 14.02.2014г., сключен между „Н.“ ЕООД, в качеството на цедент, и „Ойл Енерджи Тейдинг“ ЕООД, в качеството на цесионер.

Сочи, че в резултат на сключените договор за цесия от 30.12.2013г., към настоящия момент „Н.“ ЕООД има към „П.“ АД непогасени вземания общо в размер на 1 028 747,78 лева /един милион двадесет и осем хиляди седемстотин четиридесет и седем лева и седемдесет и осем стотинки/.

ІІ. Посочва, че вземане в размер на 15 275 830,13 лева (петнадесет милиона двеста седемдесет и пет хиляди осемстотин и тридесет лева и тринадесет стотинки) е по договор за цесия от 30.12.2013г., сключен между „Н.“ ЕООД, в качеството на цедент, и „Н.“ ЕООД, в качеството на цесионер, по силата на който цедентът прехвърля възмездно на цесионера свои изискуеми и непогасени вземания към „П.“ АД, дължими по договор за депозит от 09.09.2009г., общо в размер на 15 275 830,13 лева /петнадесет милиона двеста седемдесет и пет хиляди осемстотин и тридесет лева и тринадесет стотинки/, от които 15 227 679,39 лева /петнадесет милиона двеста двадесет и седем хиляди шестстотин седемдесет и девет лева и тридесет и девет стотинки/ - главница и 48 150,74 лева /четиридесет и осем хиляди сто и петдесет лева и седемдесет и четири стотинки/ - начислени лихви върху главница.

Сочи, че с нотариална покана, рег. № 720, том I, акт № 17 от 05.02.2014г., връчена на „П.“ АД на 06.02.2014г. чрез Нотариус Р.Б., рег. № 435 на Нотариалната камара, с район на действие PC - С.З., „Н.“ ЕООД е уведомило „П.“ АД, че с договор за цесия от 30.12.2013г. е прехвърлило на „Н.“ ЕООД своето вземане от „П.“ АД в размер на 15 275 830,13 лева /петнадесет милиона двеста седемдесет и пет хиляди осемстотин и тридесет лева и тринадесет стотинки/, произтичащо от договор за депозит от 09.09.2009г.

Посочва, че на 09.09.2009г. между „Н.“ ЕООД, в качеството на депозант и „П.“ АД е сключен договор за безсрочен депозит, в който страните уговарят, че депозантът ще депозира в „П.“ АД ежедневно сумата на свободния си паричен ресурс. Съгласно чл.2 от договора за депозит „П.“ АД се задължава да плаща годишна лихва, изчислена на база 360 дни годишно върху салдото на депозанта в края на всеки ден в размер на 3 (три) - месечен SOFIBOR плюс 1% (един процент) надбавка. В чл.4 от договора „П.“ АД се задължава да заплати дължимата и фактурирана лихва за съответния период в рамките на следващия календарен месец.

Заявява, че на основание сключения договор за безсрочен депозит от 09.09.2009г. „Н.“ ЕООД депозира по сметка на „П.“ АД сума в размер на 15 227 679,39 лева /петнадесет милиона двеста двадесет и седем хиляди шестстотин седемдесет и девет лева и тридесет и девет стотинки/. На основание чл.4 от договора „Н.“ ЕООД е издало фактура за начислени лихви общо в размер на 48 150,74 лева, както следва:

- Фактура № **********/30.11.2013г. за сумата от 25 063,85 лева /остатък за плащане по фактура - 23 108,02 лева/, представляваща лихва за м.ноември 2013г.;

- Лихвен лист от 30.12.2013г. за сумата от 25 042,72 лева, представляваща лихви за периода от 01.12.2013г. до 30.12.2013г.;

Ищецът твърди, че от страна на „П.“ АД не са извършвани погашения на задълженията му по процесния договор за депозит.

Чрез договор за цесия от 30.12.2013г., „Н.“ ЕООД, в качеството си на кредитор и цедент, прехвърля в полза на цесионера „Н.“ ЕООД свои непогасени вземания към „П.“ АД, дължими на основание договор за депозит от 09.09.2009г., общо в размер на 15 275 830,13 лева /петнадесет милиона двеста седемдесет и пет хиляди осемстотин и тридесет лева и тринадесет стотинки/, от които 15 227 679,39 лева /петнадесет милиона двеста двадесет и седем хиляди шестстотин седемдесет и девет лева и тридесет и девет стотинки/ - главница и 48 150,74 лева /четиридесет и осем хиляди сто и петдесет лева и седемдесет и четири стотинки/ - начислени лихви върху главница.

Посочва, че по този начин „Н.“ ЕООД е придобило качеството на кредитор по търговска сделка по отношение на длъжника „П.“ АД.

Твърди, че в резултат на сключения договор за цесия от 30.12.2013г., към настоящия момент „Н.“ ЕООД има към „П.“ АД непогасени вземания общо в размер на общо в размер на 15 275 830,13 лева /петнадесет милиона двеста седемдесет и пет хиляди осемстотин и тридесет лева и тринадесет стотинки/.

ІІІ. Ищецът посочва, че вземане в размер на 6 201 889,29 лева (шест милиона двеста и една хиляди осемстотин осемдесет и девет лева и двадесет и девет стотинки), представлява вземане по договор за цесия от 21.01.2014г., сключен между „П.“ АД, в качеството на цедент, и „Н.“ ЕООД, в качеството на цесионер, по силата на който цедентът прехвърля възмездно на цесионера свои изискуеми и непогасени вземания към „П.“ АД, дължими по договор за паричен заем от 26.10.2006г. и договор за паричен заем от 06.01.2012г., общо в размер на 6 201 889,29 лева /шест милиона двеста и една хиляди осемстотин осемдесет и девет лева и двадесет и девет стотинки/, като сумата представлява сбор от начислени лихви върху главница за периода от 01.10.2010г. до 31.12.2013г., установени с надлежно съставени първични счетоводни документи, както следва:

Номер документ фактура / КИ	Дата документ	Сума лихва в лева			Падеж
1992462	31.10.2010	148 803,79			26.1.2013
1992470	01.11.2010	109 513,52			26.1.2013
КИ 1992467	01.11.2010	-68 928,86			26.1.2013
1992468	23.11.2010	91 293,67			26.1.2013
1992471	24.11.2010	30 347,12			26.1.2013
1992469	30.11.2010	15 782,93			26.1.2013
1992474	31.12.2010	69417,51			26.1.2013
1992476	28.1.2011	64439,60			26.1.2013
1992477	31.1.2011	121 497,17			26.1.2013
1992484	28.2.2011	108 345,26			26.1.2013
1992485	31.3.2011	117 615,68			26.1.2013
1992489	30.4.2011	111 644,41			26.1.2013
1992493	31.5.2011	115 083,11			26.1.2013
1992498	30.6.2011	110 675,26			26.1,2013
1992501	31.7.2011	114 621,35			26.1.2013
1992505	31.8.2011		114 369,89	26.1.2013
1992511	30.9.2011		109 314,43	26.1.2013
1992515	31.10.2011		113 212,97	26.1.2013
1992521	30.11.2011		108 705,44	26.1.2013
1992522	31.12.2011		112 479,82	26.1.2013
1992530	31.1.2012		144 318,60	26.1.2014
1992536	29.2.2012		160 970,75	26.1.2014
1992540	31.3.2012		172 072,18	26.1.2014
1992547	30.4.2012		166 521,46	26.1.2014
1992555	31.5.2012		172 072,18	26.1.2014
1992560	30.6.2012		166 521,46	26.1.2014
1992565	31.7.2012		172 072,18	26.1.2014
1992568	31.8.2012		172 072,18	26.1.2014
1992574	30.9.2012		166 521,46	26.1.2014
1992580	31.10.2012		172 072,18	26.1.2014
1992586	30.11.2012		166 521,46	26.1.2014
1992592	31.12.2012		172 072,18	26.1.2014
1992595	31.1.2013		172 072,18	26.1.2014
1992599	28.2.2013		155 420,03	26.1.2014
1992603	31.3.2013		172 072,18	26.1.2014
1992607	30.4.2013		166 521,46	26.1.2014
1992611	31.5.2013		172 072,18	26.1.2014
1992618	30.6.2013		166 521,46	26.1.2014
1992622	31.7.2013		172 072,18	26.1.2014
1992629	31.8.2013		172 072,18	26.1.2014
1992636	30.9.2013		166 521,46	26.1.2014
1992642	31.10.2013		172 072,18	26.1.2014
частично от споразуме- ние за прихващане	05.11.2013		-69 473,93
1992649	30.11.2013		166 521,46	26.1.2014
1992655	31.12.2013		172 072,18	26.1.2014
Всичко лихви по Договор за заем от 26.10.2006 г. - 5 778 579,54 лв.

1992529	31.1.2012		32 158,56	29.2.2012
1992535	29.2.2012		16 204,84	31.3.2012
1992539	31.3.2012		17 322,41	30.4.2012
1992546	30.4.2012		16 763,62	31.5.2012
1992553	31.5.2012		17 322,41	30.6.2012
1992558	30.6.2012		16 763,62	31.7.2012
1992564	31.7.2012		17 322,41	31.8.2012
1992570	31.8.2012		17 322,41	30.9.2012
1992573	30.9.2012		16 763,63	31.10.2012
1992579	31.10.2012		17 322,41	30.11.2012
1992584	30.11.2012		16 763,62	31.12.2012
1992591	31.12.2012		17 322,41	31.1.2013
1992594	31.1.2013	17 322,41			28.2.2013
1992601	28.2.2013	15 646,05			31.3.2013
1992605	31.3.2013	17 322,41			30.4.2013
1992608	30.4.2013	16 763,62			31.5.2013
1992612	31.5.2013	17 322,41			31.6.2013
1992617	30.6.2013	16 763,62			31.7.2013
1992621	31.7.2013	17 322,41			30.8.2013
1992628	31.8.2013	17 322,41			31.9.2013
1992635	30.9.2013	16 763,62			30.10.2013
1992639	31.10.2013	17 322,41			31.11.2013
1992648	30.11.2013	16 763,62			31.12.2013
1992656	31.12.2013	17 322,41			31.1.2014
Всичко лихви по Договор за заем от 06.01.2012 г. - 423 309,75 лв.
	Общо	6 201 889,78 лв.

В исковата молба се посочва, че с нотариална покана, рег. № 719, том I, акт № 16 от 05.02.2014г., връчена на „П.“ АД на 06.02.2014г. чрез Нотариус Р.Б., рег. № 435 на Нотариалната камара, с район на действие PC - С.З., „П.“ АД е уведомило „П.“ АД, че с договор за цесия от 21.01.2014г. е прехвърлило на „Н.“ ЕООД своето вземане от „П.“ АД в размер на 6 201 889,29 лева (шест милиона двеста и една хиляди осемстотин осемдесет и девет лева и двадесет и девет стотинки), представляващо лихви за периода от 01.10.2010 г. до 31.12.2013г. по договор за паричен заем от 26.10.2006 г. и договор за паричен заем от 06.01.2012г., сключени между „П.“ АД и „П.“ АД.

Сочи, че цедираните в полза на „Н.“ ЕООД вземания чрез договор за цесия от 21.01.2014г. произтичат от договор за паричен заем от 26.10.2006г. и договор за паричен заем от 06.01.2012г., както следва:

- Вземания по договор за паричен заем от 26.10.2006г., сключен между „П.“ АД, като заемодател, и „П.“ АД, като заемател, по силата на който „П.“ АД предоставя на „П.“ АД заемна сума в размер на 52 585 724,33 лева /петдесет и два милиона петстотин осемдесет и пет хиляди седемстотин двадесет и четири лева и тридесет и три стотинки/, а заемателят се задължава да върне получената от него сума, като извършва годишни вноски, както следва:

- вноска в размер на 7 887 858,65 лева, равняващи се на 15% от заемната сума /цялата в размер на 52 585 724,33 лева/ с падеж 21.10.2007г.;

- вноска в размер на 7 887 858,65 лева, равняващи се на 15% от заемната сума/цялата в размер на 52 585 724,33 лева/ с падеж 21.10.2008г.;

- вноска в размер на 7 887 858,65 лева, равняващи се на 15% от заемната сума/цялата в размер на 52 585 724,33 лева/ с падеж 21.10.2009г.;

- вноска в размер на 7 887 858,65 лева, равняващи се на 15% от заемната сума/цялата в размер на 52 585 724,33 лева/ с падеж 21.10.2010г.;

- вноска в размер на 21 034 289,73 лева, равняващи се на 40% от заемната сума/цялата в размер на 52 585 724,33 лева/ с падеж 21.10.2011г.

Сочи, че съгласно чл.2 от договора заемателят се задължава да плаща възнаграждение на заемодателя под формата на годишна лихва в размер на SOFIBOR плюс 2% от усвоената сума, като заплащането на годишна лихва се извършва до 26 октомври на всяка година до пълно погасяване на задълженията по заема.

Сочи, че на 06.01.2012г. между П. АД и П. АД е сключен анекс №1 към договор за заем от 26.10.2006г. с който страните се съгласяват, че към датата на подписване на анекса вземането на заемодателя П. АД към заемателя П. АД по договора за заем е в размер на 21 034 289,73 лева /двадесет и един милиона тридесет и четири хиляди двеста осемдесет и девет лева и седемдесет и три стотинки/ и договарят да бъде начислявана годишна лихва върху главница в размер на 9,50%. На основание сключения договор за заем от 26.10.2006г. П. АД издава фактури за начислени лихви общо в размер на 5 778 579,54 лева /пет милиона седемстотин седемдесет и осем хиляди петстотин седемдесет и девет лева и петдесет и четири стотинки/, дължими за периода от 01.01.2010г. до 31.12.2013г., както следва:

Номер документ фактура / КИ		Дата документ		Сума лихва в лева	Падеж
1992462		31.10.2010		148 803,79	26.1.2013
1992470		01.11.2010		109 513,52	26.1.2013
КИ 1992467		01.11.2010		-68 928,86	26.1.2013
1992468		23.11.2010		91 293,67	26.1.2013
1992471		24.11.2010		30 347,12	26.1.2013
1992469		30.11.2010		15 782,93	26.1.2013
1992474		31.12.2010		69 417,51	26.1.2013
1992476		28.1.2011		64 439,60	26.1.2013
1992477		31.1.2011		121 497,17	26.1.2013
1992484		28.2.2011		108 345,26	26.1.2013
1992485		31.3.2011		117 615,68	26.1.2013
1992489		30.4.2011		111 644,41	26.1.2013
1992493		31.5.2011		115 083,11	26.1.2013
1992498		30.6.2011		110 675,26	26.1.2013
1992501		31.7.2011		114 621,35	26.1.2013
1992505		31.8.2011		114 369,89	26.1.2013
1992511		30.9.2011		109 314,43	26.1.2013
1992515		31.10.2011		113 212,97	26.1.2013
1992521		30.11.2011		108 705,44	26.1.2013
1992522		31.12.2011		112 479,82	26.1.2013
1992530		31.1.2012		144 318,60	26.1.2014
1992536		29.2.2012		160 970,75	26.1.2014
1992540		31.3.2012		172 072,18	26.1.2014
1992547		30.4.2012		166 521,46	26.1.2014
1992555		31.5.2012		172 072,18	26.1.2014
1992560		30.6.2012		166 521,46	26.1.2014
1992565		31.7.2012		172 072,18	26.1.2014
1992568		31.8.2012		172 072,18	26.1.2014
1992574		30.9.2012		166 521,46	26.1.2014
1992580		31.10.2012		172 072,18	26.1.2014
1992586		30.11.2012		166 521,46	26.1.2014
1992592		31.12.2012		172 072,18	26.1.2014
1992595		31.1.2013		172 072,18	26.1.2014
1992599		28.2.2013		155 420,03	26.1.2014
1992603		31.3.2013		172 072,18	26.1.2014
1992607		30.4.2013		166 521,46	26.1.2014
1992611		31.5.2013		172 072,18	26.1.2014
	1992618		30.6.2013	166 521,46	26.1.2014
	1992622		31.7.2013	172 072,18	26.1.2014
	1992629		31.8.2013	172 072,18	26.1.2014
	1992636		30.9.2013	166 521,46	26.1.2014
	1992642		31.10.2013	172 072,18	26.1.2014
	частично от споразу-мение за прихващане		05.11.2013	-69 473,93
	1992649		30.11.2013	166 521,46	26.1.2014
	1992655		31.12.2013	172 072,18	26.1.2014
	Всичко лихви по Договор за заем от 26.10.2006 г. - 5 778 579,54лв.

Ищецът твърди, че „П.“ АД не е извършвало погашения на задълженията си по горепосочените фактури.

Сочи, че чрез договор за цесия от 21.01.2014г., „П.“ АД, в качеството си на кредитор и цедент, прехвърля в полза на цесионера „Н.“ ЕООД свои изискуеми и непогасени вземания към „П.“ АД (подробно описани в таблицата по - горе), общо в размер на 5 778 579,54 лева /пет милиона седемстотин седемдесет и осем хиляди петстотин седемдесет и девет лева и петдесет и четири стотинки/, представляващи незаплатени лихви за периода от 01.10.2010г. до 31.12.2013г., дължими на основание договор за заем от 26.10.2006г., като по този начин „Н.“ ЕООД придобива качеството на кредитор по търговска сделка по отношение па длъжника „П.“ АД.

Твърди, че към настоящия момент „Н.“ ЕООД има към „П.“ АД изискуеми и непогасени вземания по гореописания договор общо в размер на 5 778 579,54 лева /пет милиона седемстотин седемдесет и осем хиляди петстотин седемдесет и девет лева и петдесет и четири стотинки/, като същата сума представлява сбор от изискуеми и непогасени лихви за периода от 01.10.2010г. до 31.12.2013г., дължими на основание договор за заем от 26.10.2006г.

- Вземания по договор за паричен заем от 06.01.2012г., сключен между „П.“ АД, като заемател, и „П.“ АД, като заемодател, по силата на който „П.“ АД предоставя на „П.“ АД заемна сума в размер на 2 117 510 лева /два милиона сто и седемнадесет хиляди петстотин и десет лева/, а заемателят се задължава да върне получената от него сума в срок до 21.01.2017г. Съгласно чл.2 от договора заемателят се задължава да плаща възнаграждение на заемателя под формата на годишна лихва в размер на 9,5% върху усвоената сума. Заемната сума е преведена по банковата сметка на заемателя „П.“ АД към датата на подписване на договора.

Сочи, че на основание сключения договор за заем от 06.01.2012г. „П.“ АД издава фактури за начислени лихви общо в размер на 423 309,75 лева /четиристотин двадесет и три хиляди триста и девет лева и седемдесет и пет стотинки/, дължими за периода от 01.10.2010г. до 31.12.2013 г., както следва:

1992529	31.1.2012	32 158,56	29.2.2012
1992535	29.2.2012	16 204,84	31.3.2012
1992539	31.3.2012	17 322,41	30.4.2012
1992546	30.4.2012	16 763,62	31.5.2012
1992553	31.5.2012	17 322,41	30.6.2012
1992558	30.6.2012	16 763,62	31.7.2012
1992564	31.7.2012	17 322,41	31.8.2012
1992570	31.8.2012	17 322,41	30.9.2012
1992573	30.9.2012	16 763,63	31.10.2012
1992579	31.10.2012	17 322,41	30.11.2012
1992584	30.11.2012	16 763,62	31.12.2012
1992591	31.12.2012	17 322,41	31.1.2013
1992594	31.1.2013	17 322,41	28.2.2013
1992601	28.2.2013	15 646,05	31.3.2013
1992605	31.3.2013	17 322,41	30.4.2013
1992608	30.4.2013	16 763,62	31.5.2013
1992612	31.5.2013	17 322,41	31.6.2013
1992617	30.6.2013	16 763,62	31.7.2013
1992621	31.7.2013	17 322,41	30.8.2013
1992628	31.8.2013	17 322,41	31.9.2013
1992635	30.9.2013	16 763,62	30.10,2013
1992639	31.10.2013	17 322,41	31.11.2013
1992648	30.11.2013	16 763,62	31.12.2013
1992656	31.12.2013	17 322,41	31.1.2014
Всичко лихви по Договор за заем от 06.01.2012г. - 423 309,75лв.

Ищецът твърди, че „П.“ АД не е извършвало погашения на задълженията си по горепосочените фактури.

Посочва, че чрез договор за цесия от 21.01.2014г., „П.“ АД, в качеството си на кредитор и цедент, прехвърля в полза на цесионера „Н. ЕООД свои изискуеми и непогасени вземания към „П.“ АД (подробно описани в таблицата по - горе), общо в размер на 423 309,75 лева /четиристотин двадесет и три хиляди триста и девет лева и седемдесет и пет стотинки/, представляващи незаплатени лихви за периода от 01.10.2010г. до 31.12.2013г., дължими на основание договор за заем от 06.01.2012г., като по този начин „Н.“ ЕООД придобива качеството на кредитор по търговска сделка по отношение на длъжника „П. АД.

Сочи, че към настоящия момент „Н.“ ЕООД има към „П.“ АД изискуеми и непогасени вземания по гореописания договор общо в размер на 423 309,75 лева /четиристотин двадесет и три хиляди триста и девет лева и седемдесет и пет стотинки/, като същата сума представлява сбор от изискуеми и непогасени лихви за периода от 01.10.2010г. до 31.12.2013г., дължими на основание договор за заем от 06.01.2012г.

Ищецът посочва, че с нотариална покана, рег. № 719, том 1, акт № 16 от 05.02.2014 г., връчена на „П.“ АД на 06.02.2014г. чрез Нотариус Р.Б., рег. № 435 на Нотариалната камара, с район на действие PC - С.З., П. АД е уведомило „П.“ АД, че с договор за цесия от 21.01.2014г. е прехвърлило на „Н.“ ЕООД своето вземане от „П.“ АД в размер на 6 201 889,29 лева (шест милиона двеста и една хиляди осемстотин осемдесет и девет лева и двадесет и девет стотинки), представляващо лихви за периода от 01.10.2010 г. до 31.12.2013г. по договор за паричен заем от 26.10.2006 г. и договор за паричен заем от 06.01.2012г., сключени между „П.“ АД и „П.“ АД.

Сочи, че общият размер на вземанията, които „Н.“ ЕООД има към „П.“ АД на основание договор за цесия от 21.01.2014г., сключен между „П.“ АД и „Н.“ ЕООД, е 6 201 889,29 лева /шест милиона двеста и една хиляди осемстотин осемдесет и девет лева и двадесет и девет стотинки/, като сумата представлява сбор от начислени лихви върху главница за периода от 01.10.2010г. до 31.12.2013г., дължими по договор за паричен заем от 26.10.2006г. и договор за паричен заем от 06.01.2012г.

Посочва, че към настоящия момент общо дължимата сума от страна на „П.“ АД към „Н.“ ЕООД по договор за цесия от 21.01.2014г. е както следва:

- 6 201 889,29 лева (шест милиона двеста и една хиляди осемстотин осемдесет и девет лева и двадесет и девет стотинки) - вземане по договор за цесия от 21.01.2014г.;

- 1 834 947,83 лева (един милион осемстотин тридесет и четири хиляди деветстотин четиридесет и седем лева и осемдесет и три стотинки) - вземане за законна лихва върху сумата от 6 201 889,29 лева за периода от 28.11.2013г. /датата, на която вземането е станало изискуемо/ до 25.10.2016г. /датата, на която е обявено в Търговския регистър при Агенция по вписванията съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелността на „П.“ АД/;

- 51 785,78 лева (петдесет и една хиляди седемстотин осемдесет и пет лева и седемдесет и осем стотинки) - вземане за законна лихва върху сумата от 6 201 889,29 лева за периода от 26.10.2016 г. /датата, след датата, на която е обявено в Търговския регистър при Агенция по вписванията съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелността на „П.“ АД/ до датата на предявяване на вземанията пред съда по несъстоятелността – 24.11.2016г.;

- законната лихва върху цялата сума от датата на подаване на молбата до окончателно изплащане на сумата.

ІV. В исковата молба ищецът посочва, че вземане в размер на 168 399,56 лева (сто шестдесет и осем хиляди триста деветдесет и девет лева и петдесет и шест стотинки) е по договор за встъпване в дълг от 12.11.2013г., сключен между „П.“ АД, в качеството на длъжник, от една страна, и „Н.“ ЕООД, в качеството на встъпващо лице, от друга страна, като в чл.1 от процесния договор страните се съгласяват, признават и приемат за безспорно установено, че към момента на сключване на договора „П.“ АД има изискуеми и непогасени парични задължения към трети лица - негови работници и служители, общо в размер на 168 399,56 лева /сто шестдесет и осем хиляди триста деветдесет и девет лева и петдесет и шест стотинки/, дължими по силата на трудови договори, сключени на основание кодекса на труда. В чл.3 от договора страните се съгласяват „Н.“ ЕООД да встъпи като съдлъжник на „П.“ АД по всички задължения на последното дружество към третите лица, подробно описани по основание и размер в процесния договор, като извърши плащане на същите в срок до 31.12.2013г. В чл.6 от договора „П.“ АД се задължава да върне на „Н.“ ЕООД пълния размер на платените от него задължения към трети лица в срок до 30.06.2014г.

Твърди, че „Н.“ ЕООД изпълнило задълженията си по сключения договор и погасило изцяло задълженията на „П.“ АД към трети лица, работници и служители, като общият размер на платените от него суми възлиза на 168 399,56 лева /сто шестдесет и осем хиляди триста деветдесет и девет лева и петдесет и шест стотинки/.

Сочи, че в резултат на извършеното плащане и на основание чл. 6 от договора в полза на „Н.“ ЕООД възниква регресно вземане към „П.“ АД за сумата от 168 399,56 лева. До настоящия момент „П.“ АД не е извършвало погашения на задълженията си по процесния договор за встъпване в дълг.

Ищецът посочва, че към настоящия момент общо дължимата сума от страна на „П.“ АД по договор за встъпване в дълг от 12.11.2013г. възлиза на 209 599.49 лева /двеста и девет хиляди петстотин деветдесет и девет лева и четиридесет и девет стотинки), като същата включва:

- 168 399.56 лева (сто шестдесет и осем хиляди триста деветдесет и девет лева и петдесет и шест стотинки) - вземане за непогасена главница по договор за встъпване в дълг от 12.11.2013г.

- 39 793,79 лева (тридесет и девет хиляди седемстотин деветдесет и три лева и седемдесет и девет стотинки) - вземане за законна лихва върху сумата от 168 399,56 лева за периода от 30.06.2014г. /датата, на която вземането е станало изискуемо/ до 25.10.2016г. /датата, на която е обявено в Търговския регистър при Агенция по вписванията съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелността на „П.“ АД/.

- 1 406,14 лева (хиляда четиристотин и шест лева и четиринадесет стотинки) - вземане за законна лихва върху сумата от 168 399,56 лева за периода от 26.10.2016г. /датата, след датата, на която е обявено в Търговския регистър при Агенция по вписванията съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелността на „П.“ АД/ до датата на предявяване на вземанията пред съда по несъстоятелността - 24.11.2016г.

- законната лихва върху цялата сума от датата на подаване на молбата до окончателно изплащане на сумата.

V. Ищецът посочва, че регресно вземане на „Н.“ ЕООД към „П.“ АД в размер на 4 287 901,36 лева (четири милиона двеста осемдесет и седем хиляди деветстотин и един лева и тридесет и шест стотинки) лева, е възникнало в резултат на реализирано принудително изпълнение срещу П.на база - С.З., собственост на „Н.“ ЕООД, с което „Н.“ ЕООД е погасило задължението на „П.“ АД към „Т.“ АД.

Сочи, че между „Т.“ АД като кредитодател, и „П.“ АД, като кредитополучател е сключен договор за банков кредит № 011-002-001/20.08.2010г. и анекси към него, съгласно които „Т.“ АД е предоставила на „П.“ АД банков кредит за обратно изкупуване на акции от капитала на „П.“ АД по договор, сключен с „Т.“ АД за репо-сделки с финансови инструменти № 1/12.01.2009г. в размер на 2 812 000 евро (два милиона осемстотин и дванадесет хиляди евро).

Заявява, че за обезпечаване на отпуснатия кредит - главница, лихви, лихви за забава, такси, комисионни и разноски - до пълното му издължаване, „Н.“ ЕООД е учредило в полза на „Т.“ АД договорна ипотека върху своята собствена П.на база - С.З., находяща се в град С.З., кв. *** с идентификатор № ***.87 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-65/30.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК с площ от 58 10 кв.м., ведно с находящите се в нея сгради, а именно: сграда с идентификатор № ***.87.1, сграда с идентификатор № ***.87.2, сграда с идентификатор № ***.87.3, сграда с идентификатор № ***.87.4, сграда с идентификатор № ***.87.5, сграда с идентификатор № ***.87.6, сграда с идентификатор № ***.87.7, сграда с идентификатор № ***.87.8, сграда с идентификатор № ***.87.9, сграда с идентификатор № ***.87.10, сграда с идентификатор № ***.87.11, сграда с идентификатор № ***.87.12, сграда с идентификатор № ***.87.13, сграда с идентификатор № ***.87.14, сграда с идентификатор № ***.87.15, сграда с идентификатор № ***.87.16, сграда с идентификатор № ***.87.17, сграда с идентификатор № ***.87.18, сграда с идентификатор № ***.87.19, сграда с идентификатор № ***.87.20, сграда с идентификатор № ***.87.21, сграда с идентификатор № ***.87.22, сграда с идентификатор № ***.87.23, сграда с идентификатор № ***.87.24, сграда с идентификатор № ***.87.25, сграда с идентификатор № ***.87.26, сграда с идентификатор № ***.87.27, сграда с идентификатор № ***.87.28, сграда с идентификатор № ***.87.29, сграда с идентификатор № ***.87.30, сграда с идентификатор № ***.87.31, сграда с идентификатор № ***.87.32, сграда с идентификатор № ***.87.33, сграда с идентификатор № ***.87.34, сграда с идентификатор № ***.87.35, сграда с идентификатор № ***.87.36 и сграда без идентификатор със застроена площ от 6.40 кв.м., ведно с всички изградени в имота постройки и съоръжения, както и всички подобрения и приращения в имота. Нотариалният акт за учредяването на договорната ипотека е вписан в Служба по вписванията - град С.З. с вх. рег. № 7960 от 24.08.2010г., том III, акт № 198.

Посочва, че на 31.03.2014г. „Т.“ АД по ч.гр.д.№ 1296/2014г. по описа на Районен съд С.З., се е снабдило с изпълнителен лист срещу „П.“ АД за сумата от 1 588 795,33 евро, представляваща главница по договор за банков кредит от 20.08.2010г., сумата в размер на 71 982,54 евро - просрочена лихва от 05.11.2013г. до 31.03.2014г., сумата в размер на 97 897,18 лева - разноски за държавна такса и адвокатски хонорари и сумата в размер на 30,68 евро - нотариални такси.

Сочи, че въз основа на издадения изпълнителен лист от 31.03.2014г., взискателят „Т.“ АД е образувал изпълнително дело № 20147660401297 по описа на ЧСИ К.А., с рег.№ 766 на КЧСИ и е насочил принудително изпълнение срещу гореописания недвижим имот, представляващ П. база - С.З., собственост на ипотекарния длъжник „Н.“ ЕООД. След насрочена и проведена публична продан, с протокол по чл. 492 от ГПК от 17.12.2015 г. по изпълнително дело № 20147660401297, ЧСИ К. А. е обявил за купувач на П.на база - С.З. „З.“ ООД, ЕИК ***, за цената от 5 172 000 лева, като с постановление от 17.12.2015 г. имотът, ведно с всички търпими строежи, подобрения, приращения, както и с трайно прикрепени към земята съоръжения под и над кота „0“. За това обстоятелство длъжникът „Н.“ ЕООД е уведомен от съдебния изпълнител с уведомление, изх. № 51398/17.12.2015г., получено на 22.12.2015г.

Сочи, че с цената от продажбата на ипотекираното имущество са погасени вземания на „Т.“ АД от длъжника „П.“ ЕООД, произтичащи от договор за банков кредит № 011-002-001 от 20.08.2010г., за които банката се е снабдила с изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1296/2014г. по описа на PC - С.З. и за събирането на които е образувано изпълнително дело № 20147660401297 по описа на ЧСИ К. А..

Моли съда да признае за установено, че „Н.“ ЕООД/н/, ЕИК *** има следните вземания от „П.“ АД, ЕИК ***:

І. - 1 028 747,78 лева (един милион двадесет и осем хиляди седемстотин четиридесет и седем лева и седемдесет и осем стотинки) - вземане по договор за цесия от 30.12.2013 г., сключен между „Р.“ ЕООД, в качеството на цедент и „Н.“ ЕООД, в качеството на цесионер;

- Законната лихва върху цялата сума от датата на подаване на молбата до окончателно изплащане на сумата;

ІІ. - 15 275 830,13 лева (петнадесет милиона двеста седемдесет и пет хиляди осемстотин и тридесет лева и тринадесет стотинки) - вземане по договор за цесия от 30.12.2013 г., сключен между „Н.“ ЕООД, в качеството на цедент, и „Н.“ ЕООД, в качеството на цесионер;

- 4 222 023.04 лева (четири милиона двеста двадесет и две хиляди и двадесет и три лева и четири стотинки) - вземане за законна лихва върху сумата от 15 275 830,13лева за периода от 06.02.2014г. /датата, на която вземането е станало изискуемо/ до 25.10.2016г. /датата, на която е обявено в Търговския регистър при Агенция по вписванията съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелността на „П.“ АД/;

- 127 553.18 лева (сто двадесет и седем хиляди петстотин петдесет и три лева и осемнадесет стотинки) - вземане за законна лихва върху сумата от 15 275 830,13лева за периода от 26.10.2016г. /датата, след датата, на която е обявено в Търговския регистър при Агенция по вписванията съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелността на „П.“ АД/ до датата на предявяване на вземанията пред съда по несъстоятелността – 24.11.2016г.;

- Законната лихва върху цялата сума от датата на подаване на молбата до окончателно изплащане на сумата;

- 51 785,78 лева (петдесет и една хиляди седемстотин осемдесет и пет лева и седемдесет и осем стотинки) - вземане за законна лихва върху сумата от 6 201 889,29 лева за периода от 26.10.2016 г. /датата, след датата, на която е обявено в Търговския регистър при Агенция по вписванията съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелността на „П.“ АД/ до датата на предявяване на вземанията пред съда по несъстоятелността – 24.11.2016г.;

- Законната лихва върху цялата сума от датата на подаване на молбата до окончателно изплащане на сумата.

ІV. - 168 399,56 лева (сто шестдесет и осем хиляди триста деветдесет и девет лева и петдесет и шест стотинки) - вземане за непогасена главница по договор за встъпване в дълг от 12.11.2013г., сключен между „П.“ АД и „Н.“ ЕООД;

- 39 793,79 лева (тридесет и девет хиляди седемстотин деветдесет и три лева и седемдесет и девет стотинки) - вземане за законна лихва върху сумата от 168 399,56 лева за периода от 30.06.2014г. /датата, на която вземането е станало изискуемо/ до 25.10.2016г. /датата, на която е обявено в Търговския регистър при АВп съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелността на „П.“ АД/;

- законната лихва върху цялата сума от датата на подаване на молбата до окончателно изплащане на сумата.

V. - 4 287 901,36 лева (четири милиона двеста осемдесет и седем хиляди деветстотин и един лева и тридесет и шест стотинки) лева - регресно вземане на „Н.“ ЕООД към „П.“ АД възникнало в резултат от продажбата на публична продан на П.на база - С.З., собственост на ипотекарния длъжник „Н.“ ЕООД, с което „Н.“ ЕООД е погасило задължението на „П.“ АД към „Т.“ АД;

- 35 803,98 лева - вземане за законна лихва върху сумата от 4 287 901,36 лева за периода от 26.10.2016г. / датата, след датата на която е обявено в Търговския регистър на Агенция по вписванията съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност до датата на предявяване на вземанията пред съда по несъстоятелността - 24.11.2016г.

Моли съдът да присъди законната лихва върху сумите.

Постъпил е отговор на исковата молба от “П.” АД (в неплатежоспособност) - гр. С.З., с който оспорва предявените искове за установяване на вземания по основание и размер като счита същите за изцяло неоснователни и погасени по давност.

І. Относно искането за установяване на вземане в размер на 1 028 747,78 (един милион двадесет и осем хиляди седемстотин четиридесет и седем и 0.78) лева, претендирано на основание договор за цесия от 30.12.2013 година между Р. ЕООД и “Н.” ЕООД, счита същото за неоснователно. Твърди, че ищецът не е придобил претендираното вземане, тъй като то не е съществувало за прехвърлителя му към момента на сключване на договора за цесия. Соченото основание - вземане по договор за депозит от 20.10.2005 година, предполага реално предаване на заемната сума обстоятелство, което не се е осъществило в отношенията между П. АД и Р. ЕООД. Заявява, че представеният документ, наименуван “Счетоводна справка” не установява реално предоставяне на суми доколкото не представлява годно доказателствено средство.

Сочи, че вземането, за което се твърди, че е прехвърлено с договора за цесия от 30.12.2013 година следва да е погасено по давност, предвид обстоятелството, че договорът за депозит е сключен на 20.10.2005 година, тоест повече от осем години преди датата на прехвърляне на вземанията.

Заявява, че в представения договор за цесия е уговорен срок за заплащане на цената от страна на цесионера, а именно не по-късно от 30.12.2015 година. Сочи, че такова плащане не е извършвано, а и ищецът не твърди, че тази цена е платена. Поради неизпълнение на това задължение договорът не е произвел действие и вземането е преминало обратно към цедента.

Твърди, че липсва надлежно уведомяване за извършената цесия. Заявява, че представената нотариална покана в копие е с неясен подпис и печат, поради което твърди, че не е подписана от представляващия на цедента.

Сочи, че липсва писмено потвърждение за цесията, съобразно чл.99, ал.3 ЗЗД както и предаване на документите установяващи вземането.

ІІ. Относно искането за установяване на вземане в размер на 15 275 830,13 (петнадесет милиона двеста седемдесет и пет хиляди осемстотин и тридесет и 0.13) лева, претендирано на основание договор за цесия от 30.12.2013 година между “Н.” ЕООД и “Н.” ЕООД, счита същото за неоснователно, понеже ищецът не е придобил претендираното вземане, тъй като то не е съществувало за прехвърлителя му към момента на сключване на договора за цесия. Твърди, че соченото основание - вземане по договор за депозит от 09.09.2009 година, предполага реално предаване на заемната сума обстоятелство, което не се е осъществило в отношенията между П. АД и Н. ЕООД. Заявява, че представеният документ, наименован “Счетоводна справка” не установява реално предоставяне на суми доколкото не представлява годно доказателствено средство.

Посочва, че в представения договор за цесия е уговорен срок за заплащане на цената от страна на цесионера, а именно не по-късно от 30.04.2014 година, но такова плащане не е извършвано, а и ищецът не твърди, че тази цена е платена, като поради неизпълнение на това задължение договорът не е произвел действие и вземането е преминало обратно към цедента.

Сочи, че липсва надлежно уведомяване за извършената цесия, тъй като представената нотариална покана в копие е с неясен подпис и печат, поради което твърди, че не е подписана от представляващия на цедента.

Заявява, че липсва писмено потвърждение за цесията, съобразно чл.99, ал.3 ЗЗД както и предаване на документите установяващи вземането.

ІІІ. Относно искането за установяване на вземане в размер на 6 201 889,29 (шест милиона двеста и една хиляди осемстотин осемдесет и девет и 0.29) лева, претендирано на основание договор за цесия от 21.01.2014 година между “П.” АД и “Н.” ЕООД, счита същото за неоснователно, понеже ищецът не е придобил претендираното вземане, тъй като то не е съществувало за прехвърлителя му към момента на сключване на договора за цесия. Посочва, че соченото основание - договор за заем от 26.10.2006 година и договор за заем от 06.01.2012 година, предполага реално предаване на заемната сума обстоятелство, което не се е осъществило в отношенията между П. АД и Н. ЕООД. Твърди, че представеният документ, наименован “Счетоводна справка” не установява реално предоставяне на суми доколкото не представлява годно доказателствено средство.

Ответникът посочва, че договорът за заем по същество представлява реален договор, поради което за да породи своето действие следва заемополучателят да получи ефективно в свое разпореждане заемната сума. Към исковата молба не са представени доказателства, от които да е видно при какви условия и в какви размери ищецът е предоставил парични суми в заем на ответника. Заявява, че безразборно приложените към исковата молба банкови документи също не обосновават извод за предоставяне на парични суми именно по договора от 26.10.2006 година, тъй като всички банкови бордера обхващат период преди датата на договора за заем от 2006 година и от същите не може да се направи извод, че П. АД е извършвал плащания към “П.” АД, а напротив - налице са плащания от “П.” АД към П. АД. Сочи, че ищецът не формира твърдения по какъв начин е предоставена и усвоена претендираната сума, поради което с настоящия отговор въвежда твърдение, че същата не е предоставяна изобщо или алтернативно е погасена чрез плащане, на основание извършени банкови преводи. На отделно основание, към момента на подписване на договора за заем от 06.01.2012 година са изтекли повече от пет години от датата, на която се твърди, че е предоставен заем по договор за заем от 26.10.2006 година, поради което вземането на заемодателя е погасено по давност и претенцията на ищеца се основава на договор с невъзможен предмет. Такъв договор е в хипотезата на правна невъзможност за разпореждане с предмета, поради което е нищожен съобразно правилата на чл.26 ЗЗД и не произвежда действие.

На следващо място сочи, че в представения договор за цесия е уговорен срок за заплащане на цената от страна на цесионера, а именно не по-късно от 30.04.2014 година. Заявява, че такова плащане не е извършвано, а и ищецът не твърди, че тази цена е платена. Поради неизпълнение на това задължение договорът не е произвел действие и вземането е преминало обратно към цедента.

Твърди, че липсва писмено потвърждение за цесията, съобразно чл.99, ал.3 ЗЗД както и предаване на документите установяващи вземането.

ІV. Относно искането за установяване на вземане в размер на 168 399,56 (сто шестдесет и осем хиляди триста деветдесет и девет и 0,56) лева, счита същото за неоснователно, тъй като ищецът не е извършил твърдените плащания по договор за встъпване в дълг от 12.11.2013 година.

V. Относно искането за установяване на вземане в размер на 4 287 901,36 (четири милиона двеста осемдесет и седем хиляди деветстотин и един и 0,36) лева, произтичащо от принудителна продажба на имоти, собственост на ищеца, твърди, че принудителното изпълнение е проведено за събиране на задължения на “Н.” ЕООД. Твърди, че липсват доказателства получената от продажбата сума да е разпределена за погасяване на задължения на “П.” АД.

Заявява, че неоснователността на претенцията за дължимост на главницата предполага неоснователност и на претенцията за съществуване на вземане за обезщетение за забава, доколкото последното представлява акцесорно задължение, което не може да съществува самостоятелно при фактическата обстановка, въведена от ищеца. На отделно основание, вземането за обезщетение се изсрочва с кратката погасителна давност, поради което към момента на предявяване на вземането в производството по несъстоятелност, то е било погасено по давност.

Постъпил е отговор на исковата молба от И.В.В., в качеството му на постоянен синдик на “П.” АД /в неплатежоспособност/, в който сочи, че вземането общо в размер на 33 926 897,60 лв. /тридесет и три милиона деветстотин двадесет и пет хиляди осемстотин деветдесет и седем лева и 60 ст./ на “Н.” ЕООД е предявено с молба с вх.№ 14429/ 28.11.2016г. в срока по чл.685, ал.1 от ТЗ, а именно в едномесечния срок от публикуване на Решение № 214/ 25.10.2016г. по т.д № 83/ 2014г., ТО на ОС - С.З..

Сочи, че списъкът на неприетите от синдика вземания на кредитори на “П.” АД /в неплатежоспособност/, предявени в срока по чл.685, ал.1 от ТЗ е публикуван в ТРРЮЛНЦ към АВп на 23.12.2016г. В законоустановения в чл. 690, ал.1 от ТЗ срок е депозирано възражение с вх.№ 12/03.01.2017г. срещу неприемането на цялото предявено вземане.

Посочва, че с Определение № 655 от 08.06.2018г. до т.д. № 83/2014г., ТО на ОС - С.З. възражението на “Н.” ЕООД е оставено без уважение като неоснователно. С цитираното определение, съдът е споделил изложените от синдиците мотиви за неприемане на предявените вземания, а именно липса на представени доказателства за предоставянето на парични суми по цитираните договори, както и липса на установени по размер вземания.

Сочи, че настоящият иск е предявен в преклузивния 14 - дневен срок от обявяване на Определение № 655 от 08.06.2018 г. по т.д. №83/2014 г., ТО на ОС - С.З..

Счита, че като отрицателен факт, липсата на образувано исково производство не може да бъде доказано, но индиция за последното е фактът, че заинтересованите страни не са представили надлежни доказателства за наличието на образувано, респ. висящо или приключило съдебно производство с предмет процесното вземане.

Синдикът посочва, че към момента производството по т.д. 83/2014г., ТО на ОС - С.З. е все още висящо, като на 03.08.2018г. е проведено и общо събрание на кредиторите за вземане на решения за приемане на доклада на временния синдик, избор на постоянен синдик и определяне на възнаграждението му, за определяне ред и начин за осребряване на имуществото на длъжника, метода и условията на оценка на имуществото, избора на оценители и определяне на възнаграждението им, както и че към момента на депозиране на отговора е налице и депозиран от длъжника оздравителен план, по който предстои произнасяне на съда по смисъла на чл.701 от ТЗ.

Счита за безспорен правният интерес на “Н.” ЕООД за установяване съществуването на предявеното и неприето вземане по отношение на синдика, длъжника и всички кредитори, тъй като влязлото в сила съдебно решение ще придаде на “Н.” ЕООД качеството на кредитор с прието вземане но смисъла на ТЗ.

Във връзка с изложеното, счита че са налице процесуалните предпоставки за предявяване на иск по чл.694 ТЗ, поради което заведения срещу П. АД положителен установителен иск е процесуално допустим, но разгледан по същество се явява неоснователен.

Изрично посочва, че в настоящото производство недопустимо се явява “претендирането” на “вземане за законна лихва, върху главницата за периода 26.11.2016 г. до окончателното погасяване на дълга”, направено на стр. 7, § последен от петитума на исковата молба. На първо място, исковете по чл. 694 от ТЗ имат установителен, а не осъдителен характер и в този смисъл формулираното искане се явява недопустимо. На следващо място сочи, че е недопустимо предмет на установителна защита да бъде вземане, което не е предявявано за събиране в производството по несъстоятелност, респ., не е включено в изготвените от синдиците списъци. Сочи съдебна практика.

Посочва, че ищецът по положителен установителен иск следва да установи при условията на пълно главно доказване всички обстоятелства, от който твърди, че произтича вземането му, фактическото и правното му основание.

І. По отношение на първото претендирано вземане в размер на 1 028 747,78 лева - главница по договор за цесия от 30.12.2013г., сключен между Р. ЕООД - цедент и Н. ЕООД – цесионер посочва, че при цесията има налице конститутивна сукцесия. Сочи, че цесионерът може да придобие само толкова права, колкото е имал цедентьт, но не повече. Сочи, че в настоящия случай, „Н.“ ЕООД е придобило едно право от „Р.“ ЕООД по силата на договора за цесия, но никъде не е представило доказателства, че това право съществува. Договорът за депозит е разновидност - чл.280, ал.3 от ТЗ на този за влог и е реален договор, като се счита сключен от момента на депозиране на сумата. От този момент депозантът придобива качеството кредитор, а не от момента на подписване на договора. Твърди, че „Н." ЕООД не е представило приложени документи, от които да бъде видно, че „Р.“ ЕООД е депозирало сумата от 3 517 170,83 лева в „П.“ АД или поне сумата от 1 028 747,78 лева, колкото е претендираното вземане от страна на ищеца. В приложения Договор за цесия е уговорено между страните, че цедентът е длъжен да предаде всички налични документи, от които произтича вземането. Сочи, че към настоящата искова молба са приложени единствено договора за цесия и договора за депозит, но не и доказателства във връзка с реално депозиране на суми от страна на Р. ЕООД към „П.“ АД /в неплатежоспособност/. Представени са стойности в табличен вид, като немалка част от тях нямат основание. Документът не е озаглавен, нито носи подписа на лице, представляващо някоя от страните по договора за депозит. Тъй като, не му е представено никакво счетоводство от страна на „П.“ АД, синдикът сочи, че няма обективната възможност да провери дали има подобно счетоводно записване в счетоводството на последното. Освен това твърди, че не са представени доказателства, че „П.“ АД е уведомено за извършеното прехвърляне на вземане, тъй като има приложена нотариална покана, но от нея не става видно тя да е изпратена и получена от надлежен представител на „П.“ АД /в неплатежоспособност/.

Счита, че вземането е с неустановен размер, като ищецът не представя доказателства свързани с възникването му. Сочи, че с договора за депозит, сключен между „Р.“ ЕООД и „П.“ АД /в, неплатежоспособност/, се урежда, че между страните в бъдеще могат да възникнат такива отношения, при които първото ще депозира суми по сметки на второто, тъй като това е нормално за правилното функциониране на една холдингова структура, каквато е „П.“ АД. Счита, че ищецът не успява да докаже, че цедентът му ефективно е депозирал пари по сметки на „П.“ АД /в неплатежоспособност/ и по този начин е станал кредитор на дружеството с определено по основание и размер вземане.

Доколкото ищецът е претендирал и законна лихва върху сумата от 1 028 747,78 лева за периодите: 10.02.2014 г. - 25.10.2016 г., 26.10.2016 г. - 24.11.2014 г., както и до окончателното изплащане на сумата, счита, че предвид несъществуването на главното вземане, акцесорното такова, каквото е това за лихва, не съществува също.

ІІ. Посочва, че ищецът претендира вземане в размер на 15 275 830,13 лева по договор за цесия, сключен между „Н.“ ЕООД и Н. ЕООД. По силата на този договор, цедентът прехвърля вземането си, което има към „П.“ АД по договор за депозит, на ищеца. Също така претендира и законна лихва от 06.02.2014 до 25.10.2016 г., от 26.10.2016 г. до 24.11.2016 г. и до окончателното изплащане на сумата. Предвид абсолютната идентичност относно твърденията и представените доказателства между първото и второто претендирани вземания, предявени с настоящия установителен иск, счита и второто за неоснователно. Твърди, че не са представени доказателства относно възникването му първо в патримониума на „Н.“ ЕООД, за да може да го прехвърли впоследствие на ищцовото дружество. Показаните счетоводни извлечения, ако биха могли така да се нарекат, не дават никакви данни относно съществуването на такова вземане между споменатите страни. Предвид това и идентичността между двете вземания, моли съда да кредитира горните аргументи относно неоснователността и несъществуването на въпросното вземане.

Посочва, че в договора за цесия е уговорено между страните, че сумата по същия ще бъде заплатена от - цесионера в момента на събиране на вземането, но не по-късно от 30.04.2014г. Твърди, че не са налични приложени доказателства към исковата молба, от които да става ясно, че цесионерът е заплатил дължимото по някой от начините уговорени в договора - реално плащане или прихващане на насрещни вземания и задължения. Предвид факта, че падежът на задължението е настъпил, то е настъпил правопогасяващ юридически факт, следователно вземането е преминало обратно към цедента.

ІІІ. Синдикът посочва, че с депозираната искова молба, „Н.“ ЕООД претендира и сумата от 6 201 889,29 лева, представляваща вземане по договор за цесия от 21.01.2014 г., сключен между „П.“ АД и ищцовото дружество. По силата на този договор цедентьт прехвърля на цесионера вземане в посочения размер, представляващо дължими, но неизплатени лихви по договори за заем от 26.10.2006г. и 06.01.2012г. Предвид факта, че вземането - обект на установителния иск е акцесорно, следва да бъде доказано по несъмнен начин главното вземане, а именно, че между „П.“ АД и „П.“ АД /в неплатежоспособност/ е възникнало правоотношение по цитираните договори за заем и ефективно са преведени описаните в договорите суми, върху които впоследствие се начислява претендираната от ищеца възнаградителна лихва, както и настъпването на падеж за заплащането й.

Посочва, че приложено към исковата молба, подадена от „Н.“ ЕООД, са представени два броя договори за заем и един анекс, сключени между „П.“ АД в качеството му на заемодател и „П.“ АД /в неплатежоспособност/ в качеството му на заемател. В същите е уговорена и възнаградителна лихва, която заемополучателят ще изплаща на заемодателя до оконателното погасяване на заетата сума. Счита, че от представените доказателства е видно, че такива договори са сключени между страните, но не става ясно дали заемните средства са отпуснати и са постъпили в патримониума на „П.“ АД. Това е от значение и за момента, от който започва да тече уговорената възнаградителна лихва, която е и обект на настоящия установителен иск. Твърди, че без да бъдат недвусмислено конкретизирани точен размер на сумата и дата, на която са прехвърлени, не може да бъде установен размер на дължимата законна лихва. Счита, че и предвид размерът на уговорения заем, същият е следвало да бъде трансфериран по банков път, за което „П.“ АД, в качеството си на заемодател, би трябвало да има заверен от банка документ или документи, от които е видно в какъв размер и кога са преведени въпросните суми, но такива, обаче липсват в приложенията към исковата молба по настоящото дело.

Сочи, че в договора за цесия, сключен между „П.“ АД и „Н.“ ЕООД е уговорено, че цесионерът трябва да заплати сумата по договора за цесия в срок от един работен ден от момента на събиране на вземането, но не по-късно от 30.04.2014г. В тази връзка, „Н.“ ЕООД не е релевирало никакви доказателства за плащане на договорената сума за прехвърляне на вземането, което от своя страна води до преустановяване на договорните отношения. Изпълнението от страна на цесионера е уговорено със срок, но в случая твърди, че не се сочат доказателства този срок да е спазен. Счита, че от представените доказателства, не става ясно страните да са уговаряли друго или да са удължавали срока, в който „Н.“ ЕООД да заплати дължимата сума. Освен това заявява, че вземания със същото основание са предявени в производството по несъстоятелност на „П.“ АД /в неплатежоспособност/ и от страна на „П.“ АД. Сумите не съвпадат с точност, но основанието и периодите съвпадат, а именно - договорна лихва за периода от 10.2010 г. - 28.11.2013 г. по договор за заем, сключен между „П.“ АД - заемодател и „П.“ АД /в неплатежоспособност/ - заемател, Счита, че първо двете дружества следва да установят помежду си кой е титуляр на спорното вземане, тъй като в настоящия случай не може да се направи заключение кое дружество е процесуално легитимирано да предяви установителния иск по чл. 694 от ТЗ.

На следващо място счита, че така сключените договори за заем не са подписани от легитимни представители на дружествата. Всички представени копия от договорите за заем и сключения анекс към договора за заем от 26.10.2006 г. са копия, с нечетливи подписи, положени на отделни страници от клаузите на съглашенията. Сочи, че освен договорите и анекса към първия, са предоставени фактури и документи с отразени счетоводни записвания, като повечето от тях са абсолютно нечетливи, като не може да се разбере изявлението обективирано в тях, не носят подпис на съставилото ги лице, както и не са заверени от страна на ищеца като верни с оригиналите. Сочи, че явно личат фактурите, издадени от страна на „П.“ АД, адресирани до „П.“ АД /в неплатежоспособност/, но предвид непредставянето от страна на управителните органи на „П.“ АД /в неплатежоспособност/ на счетоводството на последното, не може да бъде извършено засичане дали приложените фактури са осчетоводени и в счетоводството на неплатежоспособното дружество. Предвид това, счита, че същите не следва да бъдат кредитирани от съда, тъй като изхождат единствено от счетоводството на „П.“ АД и от тях не може да се направи обоснован извод, че сумите по тези фактури се дължат действително.

Предвид горното, моли съда да остави без уважение иска в частта, в която се претендира да се признае за установено със сила на присъдено нещо, че Н. ЕООД има вземане в размер на 6 201 889,29 лева срещу „П.“ АД /в неплатежоспособност/, както и вземане за законна лихва за забава върху цитираната сума за периодите: 28.11.2013г. - 25.10.2016г.; 26.10.2016г. - 24.11.2016г., както и законна лихва до окончателното изплащане на сумата.

Моли съда да има предвид, че главниците по процесните договори за заем са предмет на установителен иск по т.д.№ 162/2018г. ТО по описа на ОС - С.З.. Предвид акцесорния характер на вземането за възнаградителна лихва, счита, че производството по отношение на вземането по т.3 от настоящото изложение следва да бъде спряно до постановяване на краен съдебен акт.

ІV. В отговора си синдика сочи, че Н. ЕООД претендира и вземане в размер на 168 399,56 лева по договор за встъпване в дълг от 12.11.2013г., сключен между „П.“ АД /в неплатежоспособност/ и „Н.“ ЕООД, по силата на който ищецът встъпва като солидарен длъжник за задължения на неплатежоспособния длъжник към трети лица - работници и служители по трудови правоотношения, които същите са имали с П. АД /в неплатежоспособност/, като това легитимира ищцовото дружество като длъжник за цялата дължима сума в размер на 168 399,56 лева. Твърди, че няма представени доказателства от страна на „Н.“ ЕООД, от които да е видно, че последното действително е погасявало задълженията, които П. АД /в неплатежоспособност/ е имало и в този смисъл да има право на регрес срещу последното. Предвид факта, че дружествата стават солидарни длъжници за цитираната сума, заявява, че не става ясно кое от тях я е погасило цялата или поне част от нея и дали въобще е погасена като са удовлетворени поименно изброените работници и служители. Сочи, че в чл.5 от договора за встъпване в дълг е уговорено, че „Н.“ ЕООД трябва да преведе сумите на изброените лица по банков път не по-късно от 31.12.2013г. Заявява, че към исковата молба не се намират банкови извлечения или документи, от които да е видно, че встъпилото дружество е извършвало плащания към работниците и служителите, както и размерът на извършените плащания. Счита това за наложително, предвид факта, че по този начин би се определил точният размер на претендираната от ищеца сума. Счита, че това, че същият е встъпил в дълг за цялата сума не означава, че ефективно я е платил, още повече и когато няма представени доказателства в тази връзка. Фактът, че двете дружества стават солидарни съдлъжници, води до извода, че „П.“ АД /в неплатежоспособност/ не губи качеството си на страна по трудовите договори и също дължи плащания по тях. Отново, поради непредаването на каквато и да било документация от страна на управителните органи на „П.“ АД /в неплатежоспособност/, не може да се направи сравнение и счетоводството на последното, за да стане ясно дали то е погасило изцяло или отчасти задълженията си към работниците и служителите, но това не следва да се изключва. За да се установи със сила на присъдено нещо едно вземане, то трябва неговото основание и размер да бъдат доказани по несъмнен начин. В случая, заявява, че не са налице доказателства относно съществуването на вземането, както и за неговия размер, предвид непредставянето им от страна на „Н.“ ЕООД.

Предвид горното, счита, че така направеното искане за заплащане на 168 399,56 лева по договор за встъпване в дълг от 12.11.2013г., сключен между „П.“ АД /в неплатежоспособност/ и „Н.“ ЕООД трябва да бъде оставено без уважение, поради недоказаният размер на претенцията и факта, от който произтича тя, а именно заплащане на суми към третите лица. Предвид несъществуването на главното вземане, счита, че следва да бъде оставена без уважение и претенцията за вземане за законна лихва за периодите 30.06.2014г. – 25.10.2016г.; 26.10.2016г. - 24.11.2016г., както и законна лихва до окончателното изплащане на сумата.

Вън от горното, в случай, че се докаже изпълнение на задълженията по трудовите договори от страна на “Н.” ЕООД счита, че предвид изрично предвидената в чл. 4 от договора солидарна отговорност и на основание чл. 9 от договора във вр. с чл. 127, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД загубата, а именно една втора от дължимото от “П.“ АД на “Н.” ЕООД, при наличие на прогласена от съда неплатежоспособност, следва да се понесе изцяло от “Н.” ЕООД. В тази връзка, освен недоказан, намира предявения иск и за неоснователен поради погасяване на вземането ех lege по сила на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност.

V. Относно претендирането с исковата молба за установяване съществуване на вземане в размер на 4 287 901,36 лева, възникнало в резултат на реализирано принудително изпълнение по задължение на П. АД /в неплатежоспособност/ към Т. срещу актив на ищцовото дружество, а именно - П.на база - С.З., посочва, че от приложеното постановление за възлагане става видно, че ЧСИ К. А., с peг. № 766 в РКЧСИ е реализирал на публична продан поземлен имот с идентификатор ***.87 ведно с построените в него сгради, приращения и направени подобрения, собственост на „Н.“ ЕООД. Имотът е закупен от „З.“ ООД, ЕИК *** за сумата от 5 172 000 лева.

Сочи, че в приложеното копие на постановлението, не е отбелязано същото да е влязло в сила, както и не е представена и сметка за разпределение, изготвена от частния съдебен изпълнител, от която да е видно, че сумата от публичната продан е преведена по сметки на Т., с което се погасява задължение на „П.“ АД /в неплатежоспособност/. Заявява, че от приложените документи не става ясно, че публичната продан срещу недвижимия имот е в следствие неплащане от страна на „П.“ АД/ в неплатежоспособност/ по договора за кредит между последното и Т.. Излага съображения. Счита, че сумите от продажбата на поземления имот са разпределени на кредитори на „Н.“ ЕООД по правоотношения, по които те са били неизправен длъжник.

Предвид несъществуването на главното вземане, счита, че следва да бъде оставена без уважение и претенцията за вземане за законна лихва за периодите 31.12.2015г. - 25.10.2016г.; 26.10.2016г. - 24.11.2016г., както и законна лихва до окончателното изплащане на сумата.

Моли съда да остави без уважение исковата претенция на „Н.“ ЕООД /н./ в цялост като недоказана по основание и размер.

Ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с която взема становище по направените в отговорите на исковата молба от ответниците - „П.“ АД /в производство по несъстоятелност/ и синдика на „П.“ АД възражения и твърдения.

Заявява, че поддържа изцяло предявените искове и представените в тяхна подкрепа доказателства.

Относно установяване на вземане в размер на 1 028 747,78 лева по договор за цесия от 30.12.2013 г., сключен между „Р.“ ЕООД и „Н.“ ЕООД:

Ищецът взема становище, по възражението, че прехвърленото вземане по договор за цесия не е съществувало към момента на прехвърлянето му, като оспорва, като неверни твърденията на „П.“ АД и синдика, че няма реално предаване на суми по договор за депозит от 20.10.2005г.

Излага съображения, че договорът за депозит е сключен между „Р.“ ЕООД и „П.“ АД. Твърди, че същият е валидно сключен и не съществуват никакви основания да се твърди, че договорът не е породил установените в него права и задължения на страните.

Посочва, че съгласно уговореното в договора депозантът „Р.“ ЕООД ще депозира в „П.“ АД ежедневно сумата на свободния си паричен ресурс. Съгласно чл.2 от договора за депозит „П.“ АД се задължава да плаща годишна лихва, изчислена на база 360 дни годишно върху салдото на депозанта в края на всеки ден в размер на 3 (три) - месечен SOFIBOR плюс 1% (един процент) надбавка. В чл.4 от договора „П.“ АД се задължава да заплати дължимата и фактурирана лихва за съответния период в рамките на следващия календарен месец.

Посочва също така, че на основание сключения договор за безсрочен депозит от 20.10.2005г. „Р.“ ЕООД депозира по сметка на „П.“ АД сума в размер на 3 517 170, 83 лева /три милиона петстотин и седемнадесет хиляди сто и седемдесет лева и осемдесет и три стотинки/, като това е посочено и в договора за цесия от 30.12.2013 г., сключен между „Р.“ ЕООД и „Н.“ ЕООД. В подкрепа на тези твърдения ищецът заявява, че представя справка за извършените банкови преводи от “Р.” ЕООД към “П.” АД по договора за депозит от 20.10.2005г.

Ищецът взема становище по възражението на „П.“ АД, че вземането придобито по договора за цесия е погасено по давност, като счита същото за напълно неоснователно.

Твърди, че в договора за цесия е посочено, че предмет на прехвърляне е вземане по договора за депозит от 20.10.2005 г., общо в размер на 3 528 747, 78 лева /три милиона петстотин двадесет и осем хиляди седемстотин четиридесет и седем лева и седемдесет и осем стотинки/, от които 3 517 170, 83 лева - главница и 11 576, 95 лева - начислени лихви върху главница, установени надлежно с първични счетоводни документи - фактура ********** от 30.11.2013г. /фактура за лихви за месец ноември/ и лихвен лист от 30.12.2013г./за периода 01-30 декември 2013г.

Счита, че в случая е ирелевантно за давността кога е сключен договорът за депозит. Давността за тези вземания не е изтекла, тъй като „Н.“ ЕООД е присъединен кредитор в производството по несъстоятелност на „П.“ АД.

Съгласно разпоредбата на чл. 628а ал. 2 от ТЗ във вр. с ал. 1 на същия член за присъединилите се кредитори давността се прекъсва от момента на подаване на молбата за присъединяване.

Посочва, че „Н.“ ЕООД е подало молбата си за присъединяване на 24.04.2014г. и същата е постъпила по т.д. 83/2014г. под входящ № 5070 от 24.4.2014г. С оглед на горното давността за вземането е прекъсната, считано от 24.04.2014г. и към настоящия момент давност не тече, тъй като трае производство по несъстоятелност спрямо „П.“ АД. Предвид това, ищецът твърди, че възражението на ответника е напълно неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

Ищецът взема становище по възражението на „П.“ АД, че договорът за цесия не бил произвел своето действие, тъй като цената по договора за цесия от 30.12.2013 г. не е платена.

В тази връзка излага съображения, че съгласно разпоредбата на чл.99 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане на друго лице, като е длъжен да съобщи на длъжника за прехвърлянето. Твърди, че по този начин става промяна в субектите на облигационното правоотношение, като кредитор става това друго лице (цесионер), на което предишният кредитор (цедент) е прехвърлил вземането си. Посочва, че договорът за цесия поражда действие в отношенията между цедента и цесионера от момента на постигане на съгласие за прехвърляне на вземането и сключването на договора. Цесията е двустранен консенсуален договор, който не е формален, тъй като представлява продажба на вземане, но предишния кредитор е длъжен да съобщи на длъжника за прехвърлянето. Ето защо, по силата на договора за цесия, от момента на постигане на съгласие между страните по него, старият кредитор прехвърля вземането си на новия кредитор, а от датата на получаване на съобщението от длъжника, цесията разпростира действието си и по отношение на него (чл. 99, ал. 4 от ЗЗД).

Ето защо, според ищеца не може да има съмнение, че договорът е породил своето действие за страните по него от момента на сключването му.

Ищецът взема становище по възражението на „П.“ АД и на синдика, че липсва уведомление по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД до „П.“ АД и че документите по цесията не са предадени.

Излага съображения, че с представената по делото нотариална покана, peг. № 800, том I, акт № 21 от 07.02.2014г., връчена на „П.“ АД на 10.02.2014г. чрез Нотариус Р.Б., peг. № 435 на Нотариалната камара, с район на действие PC - С.З., се доказва, че „Р.“ ЕООД е уведомило „П.“ АД, че с договор за цесия от 30.12.2013г. е прехвърлило на „Н.“ ЕООД.

Посочва, че от момента на получаване от длъжника на изпратеното му от цедента съобщение за извършеното прехвърляне на вземането, за него възниква задължението да изпълни в полза на цесионера, тъй като със съобщението цедентът го уведомява, че вече не е негов кредитор, а такъв е цесионерът, което означава, че облигационната връзка между стария кредитор и длъжника е прекратена.

Ето защо, ищецът счита че не може да има никакво съмнение, че договорът е породил своето действие, като прехвърлянето се е осъществило и има действие от момента, в който е съобщено на „П.“ АД.

Твърди, че напълно ирелевантно за действителността на договора за цесия е дали документите за вземането са предадени на цесионера. Посочва, че процесният договор за цесия не е оспорен по надлежния ред от „Р.“ ЕООД или от „П.“ АД. С оглед на това възражението на „П.“ АД е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

Относно установяване на вземане в размер на 15 275 830,13 лева по договор за цесия от 30.12.2013г., сключен между „Н.“ ЕООД и „Н.“ ЕООД.

Ищецът взема становище по възражението, че прехвърленото вземане по договор за цесия не е съществувало към момента на прехвърлянето му.

Заявява, че оспорва, като неверни твърденията на „П.“ АД и синдика, че няма реално предаване на суми по договор за депозит от 09.09.2009г.

Твърди, че договорът за депозит е сключен между „Н.“ ЕООД и „П.“ АД. Същият е валидно сключен и не съществуват никакви основания да се твърди, че същият не е породил установените в него права и задължения на страните.

Съгласно уговореното в договора депозантът „Н.“ ЕООД ще депозира в „П.“ АД ежедневно сумата на свободния си паричен ресурс. Съгласно чл.2 от договора за депозит „П.“ АД се задължава да плаща годишна лихва, изчислена на база 360 дни годишно върху салдото на депозанта в края на всеки ден в размер на 3 (три) - месечен SOFIBOR плюс 1% (един процент) надбавка. В чл.4 от договора „П.“ АД се задължава да заплати дължимата и фактурирана лихва за съответния период в рамките на следващия календарен месец.

Ищецът посочва, че на основание сключения договор за безсрочен депозит от 09.09.2009 г. „Н.“ ЕООД депозира по сметка на „П.“ АД сума в размер на 15 227 679, 39 лева /петнадесет милиона двеста двадесет и седем хиляди шестстотин седемдесет и девет лева и тридесет и девет стотинки/. Твърди, че това е посочено и в договора за цесия от 30.12.2013г., сключен между „Н.“ ЕООД и „Н.“ ЕООД.

Във връзка с изложеното, ищецът представя справка за извършените банкови преводи от “Н.” ЕООД към “П.” АД по договора за депозит от 09.09.2009г.

Ищецът взема становище по възражението на „П.“ АД, че договорът за цесия не е произвел своето действие тъй като цената по договора за цесия от 30.12.2013 г. не е платена.

Излага съображения, че съгласно разпоредбата на чл.99 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане на друго лице, като е длъжен да съобщи на длъжника за прехвърлянето. По този начин става промяна в субектите на облигационното правоотношение, като кредитор става това друго лице (цесионер), на което предишният кредитор (цедент) е прехвърлил вземането си. Договорът за цесия поражда правно действие в отношенията между цедента и цесионера от момента на постигане на съгласие за прехвърляне на вземането и сключването на договора. Посочва, че цесията е двустранен консенсуален договор, който не е формален, тъй като представлява продажба на вземане, но предишния кредитор е длъжен да съобщи на длъжника за прехвърлянето. Ето защо счита, че по силата на договора за цесия, от момента на постигане на съгласие между страните по него, старият кредитор прехвърля вземането си на новия кредитор, а от датата на получаване на съобщението от длъжника, цесията разпростира действието си и по отношение на него (чл. 99, ал. 4 от ЗЗД).

Поради тази причина счита, че не може да има съмнение, че договорът е породил своето действие от момента на сключването му между страните.

Ищецът взема становище по възражението на „П.“ АД и синдика, че липсва уведомление по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД до „П.“ АД и че документите по цесията не са предадени.

Посочва, че с представената по делото нотариална покана, peг. № 720, том I, акт № 17 от 05.02.2014г., връчена на „П.“ АД на 06.02.2014 г. чрез Нотариус Р.Б., peг. № 435 на Нотариалната камара, с район на действие PC - С.З., се доказва, че „Н.“ ЕООД е уведомило „П.“ АД, че с договор за цесия от 30.12.2013г. е прехвърлило на „Н.“ ЕООД своето вземане от „П.“ АД.

Излага доводи, че от момента на получаване от длъжника на изпратеното му от цедента съобщение за извършеното прехвърляне на вземането, за него възниква задължението да изпълни в полза на цесионера, тъй като със съобщението цедентът го уведомява, че вече не е негов кредитор, а такъв е цесионерът, което означава, че облигационната връзка между стария кредитор и длъжника е прекратена.

Ето защо счита, че не може да има съмнение, че договорът е породил своето действие, като прехвърлянето се е осъществило и има действие от момента, в който е съобщено на „П.“ АД.

Счита, че напълно ирелевантно за действителността на договора за цесия е дали документите за вземането са предадени на цесионера.

Твърди, че процесният договор за цесия не е оспорен по надлежния ред от „Н.“ ЕООД или от „П.“ АД. С оглед на това възражението на „П.“ АД е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

Относно установяване на вземане в размер на 6 201 889,29 лева, представляващо вземане по договор за цесия от 21.01.2014 г., сключен между „П.“ АД и „Н.“ ЕООД, ищецът взема становище по възражението, че прехвърленото вземане по договор за цесия не е съществувало към момента на прехвърлянето му.

Оспорва, като неверни твърденията на „П.“ АД и синдика, че няма реално предаване на суми по договори за заем сключени между „П.“ АД и „П.“ АД на 26.10.2006г. и 06.01.2012г.

Твърди, че договорите за заем от 26.10.2006г. и 06.01.2012г. са валидно сключени между „П.“ АД и „П.“ АД и не съществуват никакви основания да се твърди, че същите не са породили установените в тях права и задължения на страните. Посочва, че в тази връзка към исковата молба са представени писмени доказателства и с оглед на това е неоснователно възражението на „П.“ АД, че не може да се установи как са отпуснати сумите по двата заема.

Относно твърдението на ответника, че сумата по договора за заем от 2006г. “алтернативно е погасена чрез плащане, на основание извършени банкови преводи“, ищецът счита възражението за голословно и неоснователно. Същото не е подкрепено с доказателства за извършени плащания от „П.“ АД, с който сумата по заема е върната на заемателя „П.“ АД.

Ищецът взема становище по възражението, че вземането е погасено по давност и договорът е нищожен, като счита, че възражението е неясно и за да вземе становище по него ответникът трябва да уточни кой от двата договора за заем е нищожен и по кой от двата договора твърди, че вземането е погасено по давност.

Освен това посочва, че Н. АД е присъединен кредитор по делото за несъстоятелност, поради което давността е спряла да тече от момента на присъединяването му.

Ищецът взема становище по възражението на „П.“ АД, че договорът за цесия не е произвел своето действие, тъй като цената по договора за цесия не е платена.

Излага съображения, че съгласно разпоредбата на чл.99 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане на друго лице, като е длъжен да съобщи на длъжника за прехвърлянето. По този начин става промяна в субектите на облигационното правоотношение, като кредитор става това друго лице (цесионер), на което предишният кредитор (цедент) е прехвърлил вземането си. Договорът за цесия става перфектен в отношенията между цедента и цесионера от момента на постигане на съгласие за прехвърляне на вземането и сключването на договора. Посочва, че цесията е двустранен консенсуален договор, който не е формален, тъй като представлява продажба на вземане, но предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника за прехвърлянето. Ето защо, по силата на договора за цесия, от момента на постигане на съгласие между страните по него, старият кредитор прехвърля вземането си на новия кредитор, а от датата на получаване на съобщението от длъжника, цесията разпростира действието си и по отношение на него (чл. 99, ал. 4 от ЗЗД).

Ето защо, според ищеца не може да има съмнение, че договорът е породил своето действие от момента на сключването му между страните.

Относно установяване на вземане в размер на 168 399.56 лева по договор за встъпване в дълг от 12.11.2013г., сключен между „П.“ АД и „Н.“ ЕООД, ищецът взема становище по възражението на „П.“ АД и синдика, че не е имало плащания от страна на „Н.“ ЕООД към „П.“ АД. Твърди, че „Н.“ ЕООД действително е извършвало плащания към трети лица вместо „П.“ АД. Посочва, че в подкрепа на това твърдение е представил писмени доказателства.

Ищецът взема становище относно възражението на синдика, че поради уговорена солидарна отговорност в чл. 4 от договора за встъпване в дълг във вр. с чл. 127 ал. 1 и 2 от ЗЗД половината от дължимото от „П.“ АД на „Н.“ ЕООД към работниците следва да бъде поето от „Н.“ ЕООД, респ. не следва да се плаща поради неплатежоспособност на „Н.“ ЕООД.

Позовава се на разпоредбата на чл. 127 ал. 1, в която е предвидено, че „Доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по равно. “

Посочва, че в чл. 6 от договора за встъпване в дълг е уговорено, че длъжника „П.“ АД се задължава в срок до 30.06.2014г. да върне на „Н.“ ЕООД пълния размер на всички платени суми към третите лица, работници и служители, подробно описани в чл. 2 от договора.

Сочи, че с оглед на това в отношенията между солидарните длъжници е уговорено друго - „П.“ АД да плати на „Н.“ ЕООД пълния размер на всички платени суми.

Относно установяване на регресно вземане на „Н.“ ЕООД към „П.“ АД в размер на 4 287 901,36 лева (четири милиона двеста осемдесет и седем хиляди деветстотин и един лева и тридесет и шест стотинки) лева, възникнало в резултат на реализирано принудително изпълнение срещу П.на база - С.З., собственост на „Н.“ ЕООД, с което „Н.“ ЕООД е погасило задължението на „П.“ АД към „Т.“ АД.

Ищецът взема становище по възражението на „П.“ АД, че принудителното изпълнение е проведено за изпълнение на задължения на „Н.“ ЕООД. Твърди, че задължението по договор за банков кредит № 011-002-001/20.08.2010г., сключен с „Т.“ АД за репо-сделки с финансови инструменти № 1/12.01.2009 г. в размер на 2 812 000 евро (два милиона осемстотин и дванадесет хиляди евро) и анекси към него, е на „П.“ АД, а не на „Н.“ ЕООД.

Посочва, че видно от представения към исковата молба нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 116, том IV, peг. № 3713 дело № 303 от 2010 г. за П.на база - С.З. „Н.“ ЕООД е обезпечило задължения на кредитополучателя „П.“ АД към „Т.“ АД.

Ипотекарният длъжник е трето лице, което няма задължение да плати, а само обезпечава чуждото задължение за плащане чрез учредяването на ипотека върху свой собствен недвижим имот.

Излага съображения, че неслучайно чл. 429, ал. 3 от ГПК, като определя субективните предели на изпълнителния лист, който е основание за започването на изпълнението провежда изрично разграничение между длъжника по изпълнителния лист и третото лице, дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечение на дълга, като сочи, че този изпълнителен лист има сила и срещу въпросното трето лице, дало своя вещ в ипотека за обезпечаване на чуждия дълг, когато взискателят насочва изпълнението върху тази вещ, а не поставя знак на равенство между това трето лице и длъжника по вземането за чието събиране е образувано изпълнителното производство, продължавайки да нарича ипотекарния длъжник „трето лице, дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечаване на дълга,,. Така се подчертава тази съществена отлика в положението на третото лице, ипотекирало свой имот за чужд дълг от положението на самия длъжник по материалното правоотношение, от което произтича вземането, за чието събиране е образувано изпълнителното производство, т.е. това трето лице не става нито главен длъжник, нито солидарен длъжник в изпълнителното производство, а е само реално задължено да търпи изпълнителни действия срещу свой имот, ипотекиран за чужд дълг, като отговорността му е ограничена до вписания в ипотечния акт размер на вземането, както и от цената, при която ще бъде осребрен ипотекирания имот в конкретното изпълнително производство.

Ищецът взема становище относно възражението на „П.“ АД и синдика, че липсват доказателства, че сумата е разпределена в полза на „Т.“ АД и не е преведена към взискателя.

На първо място отбелязва, че постановлението за възлагане не може да влезе в сила, ако сумата не е разпределена. Това следва от разпоредбата на чл. 496 ал. 1 от ГПК. Следователно, само ако купувачът е внесъл сумата съдебният изпълнител може да му възложи имота, поради което прави доказателствено искане.

Ищецът взема становище относно възражението на синдика, че липсват доказателства, че публичната продан е вследствие на неплащане от страна на „П.“ АД и че не е ясно коя по ред е ипотеката в полза на „Т.“ АД, като заявява, че в тази връзка представя писмени доказателства. Счита, че няма значение по каква причина е започнало принудителното изпълнение, а е важен факта на публичната продан.

Относно възражението на синдика, че събраните по изпълнителното дело не са отишли за погасяване на задължението на „П.“ АД към „Т.“ АД по договор за банков кредит № 011-002-001/20.08.2010г. ищецът твърди, че на 31.03.2014г. „Т.“ АД по ч.гр.д. № 1296/2014 г. по описа на районен съд С.З., се е снабдило с изпълнителен лист срещу „П.“ АД за сумата от 1 588 795, 33 евро, представляваща главница по договор за банков кредит от 20.08.2010г„ сумата в размер на 71 982,54 евро - просрочена лихва от 05.11.201 Зг. до 31.03.2014г„ сумата в размер на 97 897.18 лева - разноски за държавна такса и адвокатски хонорари и сумата в размер на 30.68 евро - нотариални такси.

Следователно вземането на „Т.“ АД към „П.“ АД, за събирането на което е образувано изпълнително дело № 20147660401297 е по договор за банков кредит № 011-002-001/20.08.2010г.

Ищецът взема становище относно възражението на синдика, че сумите от продажбата са разпределени на кредитори на „Н.“ ЕООД по правоотношения по които дружеството е било длъжник.

На първо място отбелязва, че твърденията на ответника са неясни. Той не посочва кои са кредиторите, в полза на които са разпределени сумите, както и по кои правоотношения са били задълженията, които според него „Н.“ ЕООД е имало. С оглед на това счита, че няма как да вземе становище по така направеното възражение.

На второ място, посочва, че съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да докаже фактите, които твърди и от които черпи изгодни правни последици. Твърди, че по делото не са представени доказателства за твърдените от ответника факти.

На трето място, посочва, че в случая ответникът твърди, че е налице положителен факт с оглед на което негова е доказателствената тежест да докаже твърденията си.

Предвид гореизложеното ищецът счита, че ответникът трябва да конкретизира възражението си и да представи съответните доказателства.

Относно претенцията за лихви и възражението на „П.“ АД и синдика за неоснователност на претенцията за лихви.

Ищецът заявява, че поддържа претенцията си за дължими лихви върху вземанията за главници. Твърди, че предвид съществуването на главните вземания е основателна претенцията и за акцесорните.

Постъпил е допълнителен отговор на допълнителна искова молба от “П.” АД (в неплатежоспособност), с който оспорва всеки един от предявените от “Н.” ЕООД установителни искове както по основание, така и по размер.

Заявява, че ищецът „Н.“ ЕООД в настоящото производство се опитва да почерпи права и неоснователно да се обогати от редица договори, които не са породили действие за „П.“АД, респ. последното няма задължения по тях - било то към страната по договора или към цесионера, на който е прехвърлено вземане. Твърди, че в отговора на исковата молба са направени редица възражения от страна на „П.“ АД, по които ищецът не е съумял с допълнителната си искова молба да представи годни и релевантни доказателства в подкрепа на своята теза.

Посочва, че по отношение на вземане в размер на 1 028 747,78 лева, претендирано на основание договор за цесия от 30.12.2013г., с който „Р.“ ЕООД прехвърля на „Н.“ ЕООД свое непогасено вземане към „П.“ АД по договор за депозит от 20.10.2005г. и във връзка с направеното от името на „П.“ АД възражение, че предаване на сума по процесния договор за депозит от 2005г. не е осъществено, ищецът е представил с допълнителната искова молба справки за извършени банкови преводи, които счита, че не се ползват с материална доказателствена сила, доколкото не е ясно от кого и кога са съставени.

Във връзка с направеното възражение, че „Р.“ ЕООД е цедирало едно погасено по давност вземане ищецът е представил копие на молбата си за присъединяване като кредитор в производството по несъстоятелност на „П.“ АД, с което действие твърди, че давността е спряла да тече. Твърди, че така представеното доказателство е ирелевантно, тъй като за погасяването по давност на задължението по договора за депозит от 2005г. е без значение кога е подадена представената молба за присъединяване като кредитор. От значение е фактът, че „Р.“ ЕООД още на 31.12.2013г. е прехвърлило едно несъществуващо или погасено по давност вземане на ищеца. Това не прави цесионният договор недействителен, но за неизпълнението му в такъв случай отговоря цедентьт по реда на чл.82 във вр. с чл.79 от ЗЗД. Цитира съдебна практика.

По отношение на самият договор за цесия поддържа, че същият не е подписан от законния представител на цедента „Р.“ ЕООД, а именно - от М.В.С., както и законния представител на „Н.“ ЕООД Й.Г..

Обръща внимание и че ищецът не твърди, че е изпълнил задължението, уговорено в чл.2 от договора за цесия за плащане на цедента цена в размер на 3 528 737,78 лева, а към настоящия момент е настъпил предвиденият в договора падеж на изпълнение на задължението, поради което твърди, че договорът за цесия не е породил действие и вземането е преминало обратно към цедента.

Твърди, че същевременно от приложената от ищеца нотариална покана, изпратена с цел уведомяване на „П.“ АД за извършеното прехвърляне на вземане, не става ясно дали тя е изпратена и получена от надлежен представител на „П.“ АД, тъй като в нея се сочи, че е получена от пълномощник със задължение да я предаде, но такова пълномощно липсва по делото. Предвид това, счита, че цесионният договор не е породил действие спрямо длъжника „П." АД, тъй като на последния не му е съобщено прехвърлянето на вземането /чл.99, ал.4 от ЗЗД/.

Сочи, че ищецът с допълнителната искова молба отново не представя доказателства и за наличие на писмено потвърждение за цесията, съобразно чл.99 от ЗЗД, както и доказателство за предаване на документите, установяващи вземането.

Предвид всичко гореизложено, счита, че ищцовата претенция както по отношение на главницата по процесния договор за цесия, така и по отношение на лихвите върху нея, остава изцяло недоказана.

Посочва, че по отношение на вземане в размер на 15 275 830,13 лева, претендирани на основание договор за цесия, с който „Н.“ ЕООД прехвърля на „Н." ЕООД свое непогасено вземане към „П.“ АД по договор за депозит от 09.09.2009г.,с допълнителната искова молба ищецът представя справка за извършени банкови преводи, но счита, че и те не следва да се ползват с материална доказателствена сила, тъй като са частни документи без да е ясно от кого и кога са съставени. Тук също липсва доказателство за платена от цесионера по договора за цесия сума, а и самият цесионер не твърди да е платил такава, от което следва, че договорът не е породил действие. Но дори да е породил, то счита, че задължението е погасено по давност. А и от представената нотариална покана за уведомление по чл. 99 от ЗЗД отново не става ясно дали тя е изпратена и получена от надлежен представител на „П." АД, тъй като в кориците на делото липсва пълномощното, на лицето, което я е получило.

Отделно от това твърди, че договор за депозит сключен между „Н.” ЕООД и „П.“ АД, сключен на 09.09.2009г. не съществува, като доказателство за това е и представената с ДИМ справка, наречена „справка за извършени банкови преводи от „Н.” ЕООД към „П.”АД по договор за депозит от 09.09.2009г., която съдържа само информация за 2012г. и 2013г., като в случай, че договор за депозит сключен между „Н.” ЕООД и „П.“ АД, сключен на 09.09.2009г. не съществува, то цедентьт „Н.” ЕООД не е имал вземане, което да прехвърли с договор за цесия от 30.12.2013г.

По отношение на вземане в размер на 6 201 889,29 лева, претендирано на основание договор за цесия от 21.01.2014г., с който „П.“ АД прехвърля на „Н.“ ЕООД свое непогасено вземане към „П.“ АД по договори за заем от 26.10.2006г. и от 06.01.2012г. обръща внимание на съда, че в конкретния случай ищецът претендира лихви по посочените договори за заем, поради което счита, че първо трябва да бъде доказано съществуването на главното вземане, за да бъде разгледано акцесорното му.

Заявява, че представения договор за заем за управление на парични средства от 06.01.2012г., сключен между „П.“ АД и „П.“ АД на английски език с превод на български език и Анекс №l от 06.01.2012г. към договор за заем за управление на парични средства от 26.10.2006г. също представен на английски език с превод на български език не е автентичен, не представлява договор за заем, така както твърди ищеца, а е договор за управление на заемни парични средства. Сочи, че с този договор е уредено и гарантирано съвсем друго правоотношение, а именно това по изплащане на лихвите по облигационна емисия, като излага подробна информация относно договора.

Твърди, че освен това видно от чл.7 от договора е, че правата по него не могат да бъдат прехвърляни изцяло или отчасти на други лица освен облигационерите, като само на това основание може да се приеме, че Договор за цесия от 21.01.2014г., сключен между „П.“ АД и „Н.” ЕООД е нищожен. Ответникът заявява, че след запознаване с английския и българския вариант на договор за заем за управление на парични средства от 06.01.2012г., сключен между „П.“ АД и „П.“ АД установява неточности в превода.

Посочва, че главното вземане е предмет на установителен иск по т.д. № 162/2018 г., ТО по описа на ОС - С.З.. Предвид това, счита, че производството по отношение на това вземане следва да бъде спряно до постановяване на краен съдебен акт по посоченото по-горе производство. В случай, че не бъде спряно, излага аргументи.

В тази връзка твърди, че след като не съществува главното правоотношение така, както го твърди ищеца, не би могло да съществува и последващото, обективирано в Договор за паричен заем от 06.01.2012г. между „П.“ АД и „П.“ АД. Единственият документ, с който ищецът се опитва да докаже реално предаване на заемната сума от „П.“ АД на „П." АД, е под формата на справка с наименование „Партида П. АД“ от 6.01.2012г., който документ обаче не е ясно от кого е съставен и достоверна ли е датата на съставянето му. Също така неговото съдържание касае период преди сключване на процесния договор от 2012г. и в него никъде не е описано прехвърляне на сума по сметка на „П.“ АД, което е още едно потвърждение, че процесната заемна сума никога не е стигала до „П." АД. Същото се отнася и до представените банкови документи, приложени към исковата молба - те касаят период преди датата на подписване на процесния договор за заем и не е ясно тяхното съдържание по какъв начин касае настоящия спор. Именно поради това счита, че те не следва да бъдат приемани по делото.

Излага съображения, че с договора от 2012г. се прави опит за новиране на договора от 2006г. без да бъде даван нов паричен заем, като по всяка вероятност целта е била да се предотврати изтичането на погасителната давност на вземането по договора от 2006г. Сочи, че погасителната давност на това вземане обаче е настъпила, от което следва, че по този договор дори да е имало задължение, то към настоящия момент е погасено по давност, а самият договор от 2012г. е с невъзможен предмет и като такъв той е нищожен по смисъла на чл.26 от ЗЗД.

По отношение на договора за цесия с „П." АД заявява, че също не са представени доказателства, че цесионерът е изпълнил задължението си за плащане на дължимата сума на цедента, липсва наличие на писмено потвърждение за цесията, съобразно чл.99 от ЗЗД, както и че „П.“ АД изобщо е било уведомено за извършеното прехвърляне на вземане, доколкото от представената от ищеца нотариална покана отново не става ясно дали тя е изпратена и получена от надлежен представител на „П.“ АД.

Заявява, че по отношение на това вземане ищецът се позовава на Анекс №1 от 06.01.2012г. към договор за заем от 26.10.2006г., в който анекс обаче никъде не се споменава нищо за претендиралите лихви, като излага съображения.

По отношение на вземане в размер на 168 399,56 лева по договор за встъпване в дълг от 12.11.2013г., сключен между „П.“ АД и „Н." ЕООД, по силата на който ищецът встъпва като солидарен длъжник за задължения на неплатежоспособния длъжник към трети лица - работници и служители по трудови правоотношения, които същите са имали с „П.“ АД /в неплатежоспособност/, счита и тази претенция на ищеца, както по отношение на главницата, така и на претендираните лихви, за неоснователна и недоказана, тъй като ищецът и с допълнителната искова молба не представя документи, които да служат като годно доказателства за действително извършено плащане по сделката - представените справки и преводни нареждания не се ползват с материална доказателствена сила, тъй като са частни документи и то без да е ясно от кого и кога са съставени.

Но дори в случай, че такова плащане действително е било извършено, то счита че спрямо „Н.“ ЕООД /бидейки солидарен длъжник на изпадналото в неплатежоспособност дружество „П.“ АД/ следва да се приложи разпоредбата на чл.127, ал.2 от ЗЗД. Счита за неоснователно твърдението на ищеца, че в договора страните са уговорили друго, което да дерогира прилагането на ал.2 от чл.127 ЗЗД. Твърди, че никъде в договора не са уговорени отношенията между страните в случай на изпадане на едната в неплатежоспособност и разпределяне на загубата в такава хипотеза, поради което следва да се вземе предвид приложимата ал.2 от чл.127 ЗЗД.

По отношение на претендираното регресно вземане на „Н.“ ЕООД в размер на 4 287 901.36 лева, възникнало в резултат на реализирано принудително изпълнение по задължение на „П.“ АД /в неплатежоспособност/ към Т. срещу актив на ищцовото дружество, а именно - П.на база-С.З., поддържа становището си, че соченото принудително изпълнение е проведено за събиране на задължения на „Н.“ ЕООД, а не на „П.“ АД. Заявява, че въпреки направеното в отговора на исковата молба възражение, по делото продължават да липсват оригинални документи, доказващи обратното, тъй като никъде от приложените документи не става ясно, че публичната продан срещу недвижимия имот е в следствие неплащане от страна на „П.“ АД /в неплатежоспособност/ по договора за кредит между последното и Т..

Постъпил е допълнителен отговор на допълнителна искова молба от И.В.В. - постоянен синдик на “П.” АД /в неплатежоспособност/, в който взема становище по направените в допълнителната искова молба твърдения и оспорвания.

Сочи, че с допълнителната искова молба „Н.“ ЕООД (н.) представя като доказателство справка, оформена в табличен вид, неподписана от никого и без посочване от къде са взети данните при съставянето й, за която се твърди, че отразява действително направените плащания по цитирания договор за депозит, сключен между „П.“ АД и „Н.“ ЕООД, като подобна справка е представена от ищеца като приложение и към исковата молба, отново като доказателство за наличието на вземане от “П.” АД /в неплатежоспособност/ по договора за депозит от 20.10.2005 г.

Заявява, че двете цитирани справки не кореспондират помежду си като данните в тях не са идентични, въпреки че целта им е да докажат съществуването на едно и също вземане. В приложението, депозирано с исковата молба, има суми от 2005г и 2006г., които не фигурират в приложението, депозирано с допълнителната искова молба, както и разминавания в последващите данни.

Твърди, че двете описани приложения нямат адресант, нямат заглавие, не носят подписа на лицето, което ги е съставило, а още по-малко подпис и печат на финансова институция, водеща редовно счетоводство. Счита, че за превеждането на такива суми, каквито ищецът твърди, а и предвид качеството на лицата, които са ги извършвали, а именно дружества с дългогодишен опит в търговската дейност и сключването на сделки и договори, то би трябвало да има налични банкови документи за извършените преводи. Предвид твърдяните около 200 превода, които “Р.” ЕООД е извършило към “П.” АД, е невъзможно да няма оригинали от платежни/преводни нареждания или вносни бележки поне за част от твърдяните трансакции.

Поддържа и направените в отговора на исковата молба възражения, че договорът за депозит е разновидност на този за влог и е реален договор, като се счита сключен от момента на депозиране на сумата, като сочи, че от този момент именно депозантът придобива качеството кредитор, а не от момента на подписване на договора.Твърди, че „Н.“ ЕООД не е представило приложени документи, от които да бъде видно, че „Р.“ ЕООД е депозирало сумата от 3 517 170,83 лева в „П.“ АД или поне сумата от 1 028 747,78 лева, колкото е претендираното вземане от страна на ищеца. В приложения договор за цесия е уговорено между страните, че цедентът е длъжен да предаде всички налични документи, от които произтича вземането.

В заключение, по отношение на твърдяното и претендирано вземане в размер на 1 028 747,78 лева, произтичащо от договор за цесия от 31.12.2013г., сключен между „Р.“ ЕООД и „Н.“ ЕООД, счита, че ищецът не е обосновал и доказал исковата си претенция и същата следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна и недоказана.

По отношение на твърденията, изложени от ищеца „Н.“ ЕООД, във връзка с претендирано вземане в размер на 15 275 830,13 лева по Договор за цесия между същото и „Н.“ ЕООД, намира същите за неправилни и неоснователни, като излага съображения.

Счита, че изложените по-горе в отговора възражения се отнасят и за цитираното вземане. За да произведе действие договорът за депозит, и още повече да породи задължение за „П.“ АД, то трябва да бъдат реално депозирани парични средства, които да бъдат върнати при поискване и при условията на договора за депозит със съответната договорена лихва за съответния период. Сочи, че ищецът не излага твърдения за неизпълнение от страна на „П.“ АД във връзка с отказ да приеме паричен ресурс, но също така и не успява да докаже, че представляваното от него дружество е депозирало свободния си паричен ресурс по сметки на „П.“ АД. В тази връзка, дори договорът за депозит да е действителен и в сила, то задължение за връщане на престацията има само, когато такава е направена реално.

Посочва, че с допълнителната искова молба е представен документ, който не носи подписа на съставителя, липсва заверка от представители на ищеца и предвид това не счита, че същото носи достоверна информация, поради което и не следва да бъде приеман като доказателство в настоящото производство.

Относно твърдяното от ищеца вземане по т. III от допълнителната искова молба в размер на 6 201 889,29 лева по договор за цесия с „П.“ АД от 21.04.2004 г., поддържа всички направени в отговора на исковата молба възражения.

Тъй като, цедираните суми представляват възнаградителна лихва по договор за заем между цедента и „П.“ АД, счита, че следва първо да се докаже главното вземане, а чак след това да бъде доказано съществуването и на акцесорното вземане.

Поддържа възражението, че цитираното вземане е предявено в производството по несъстоятелност на „П.“ АД /в неплатежоспособност/ и от посочения като цедент на въпросното вземане - „П.“ АД.

Както е посочено и в исковата молба, макар, че предявените от двамата кредитори суми не са идентични по размер, основанията и периодите, за които е претендирана лихвата са напълно еднакви. В този връзка счита, че исковата претенция на ищеца е неясна, тъй като не е прецезирано кое дружество каква част от лихвата предявява и за кой период е формирана.

По наведените твърдения във връзка със съществуването на вземане в размер 168 399,56 лева, породено от договор за встъпване в дълг, сключен между „П.“ АД и „Н.“ ЕООД, заявява, че не разполага със счетоводната документация на „П.“ АД /в неплатежоспособност/ и не може да направи справка дали въпросните задължения са отразени и осчетоводени.

По отношение на доводите на ищеца, свързани с установяване на вземане в размер на 4 287 901,36 лева, възникнало в резултат на реализирано принудително изпълнение по задължение на „П.“ АД /в неплатежоспособност/ към Т. срещу актив на ищцовото дружество, а именно - П.на база - С.З., счита, че „Н.“ ЕООД не представя необходимите доказателства, както и не навежда правнорелевантни факти, че принудителното изпълнение на задължението е във връзка със задължения на „П.“ АД, по които ищецът е бил ипотекарен длъжник и е обезпечавал единствено чуждо задължение, но не и свое собствено.

Твърди, че в тежест на ищеца е да докаже, че претърпяното принудително изпълнение е било за задължения на „П.“ АД, както и как са били разпределени постъпилите от продажбата на актива суми.

Счита, че изложената от ищеца логическа конструкция, съгласно която от обстоятелството, че изпълнителния лист по ч.гр.д. № 1296/2014 г. е за заплащане на главница в размер на 1 588 195,33 евро, то от това се извежда заключението, че същият е издаден за задължение към „Т.“ АД за неправилно и несериозно, още повече, че по делото не е представен цитирания изпълнителен лист, от който изглежда, че ищецът черпи всички свои твърдения.

Моли съда да остави без уважение исковата претенция на „Н.“ ЕООД в цялост като недоказана по основание и размер.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:

С решение № 214/25.10.2016 г. по т.д № 83/2014 г. по описа на Окръжен съд С.З. е открито производство по несъстоятелност спрямо “П.” АД. Решението е вписано в ТР на 25.10.2016г.

Кредиторът “Н.” ЕООД в едномесечния срок по чл. 685 ал. 1 от ТЗ с молба вх. № 14429/28.11.2016г. /с куриерска пратка от 25.11.2016г./ е предявил своите вземания в производството по несъстоятелност, включително и процесните вземания.

Списъкът на неприетите от синдика вземания на кредитори на “П.“ АД, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ е обявен в ТРРЮЛНЦ към АВп на 23.12.2016 г. В законоустановения в чл. 690, ал. 1 от ТЗ седемдневен срок кредиторът “Н.” ЕООД е депозирал по делото по несъстоятелността възражение с вх. № 12/03.01.2017г. /с куриерска пратка от 30.12.2016г./ срещу неприемането на всички предявени от него вземания.

С Определение № 655/08.06.2018 г. постановено по т.д. № 83/2014 г. по описа на Окръжен съд С.З. възражението на “Н.” ЕООД срещу неприемането на процесните вземания е оставено без уважение като неоснователно. Определението е обявено в ТРРЮЛНЦ на 08.06.2018г.

Исковата молба въз основа на която е образувано настоящото дело е подадена с вх. № 7862/19.06.2018г. /с куриерска пратка от 18.06.2018г./, т.е. в предвидения в чл. 694 ал. 6 от ТЗ срок, поради което исковете са предявени в срок и като процесуално допустими следва да бъдат разгледани по същество.

По делото са събрани писмени доказателства и са назначени съдебно почеркова експертиза и съдебно икономическа експертиза.

От заключението на съдебно – почерковата експертиза се установява следното:

Ръкописният подпис, положен името на Й.Г. под реквизита „за цесионера“, в Договор за цесия от 30.12.2013 г. между „Р.“ ЕООД и „Н.“ ЕООД, е изпълнен от Й. П. Г. ЕГН **********.

Ръкописният подпис, положен името на М.С. под реквизита „за цедента“, в Договор за цесия от 30.12.2013 г. между „Р.“ ЕООД и „Н.“ ЕООД, е изпълнен от М.В.С., гр. В. р-н ***.

Ръкописният подпис, положен името на О.Т. под реквизита „за цедента“, в Договор за цесия от 30.12.2013г. между „Н.“ ЕООД и „Н.“ ЕООД, е изпълнен от О.Т.Т. ЕГН **********.

Ръкописният подпис, положен името на Й.Г. под реквизита „за цесионера“, в Договор за цесия от 30.12.2013г. между „Н.“ ЕООД и „Н.“ ЕООД, е изпълнен от Й. П. Г. ЕГН **********.

От допълнителното заключение на съдебно – почерковата експертиза се установява следното:

Ръкописният подпис, положен от името на М.С. под реквизита „за цедента“, в Договор за цесия от 30.12.2013г. между „Р.“ ЕООД и „Н.“ ЕООД, е изпълнен от М.В.С., гр.В. р-н ***.

Ръкописният подпис, положен от името на О.Т. под реквизита „за цедента“, в Договор за цесия от 30.12.2013г. между „Н.“ ЕООД и „Н.“ ЕООД, е изпълнен от О.Т.Т. ЕГН **********.

От заключението на съдебно – икономическата експертиза се установява следното:

Вещото лице посочва, че „П. “ АД и „Р. “ ЕООД нямат счетоводен архив, поради което не е възможно да се реализират справки относно осчетоводяването по Договор за депозит от 20.10.2005 год. Реализирани са банкови трансакции за сума общо размер на 291 759 756, 01 лв. като вещото лице препраща към Приложение № 1.

Задължението на „П.“ АД към „Р.“ ЕООД към 30.12.2013г. /по данни на последното/ е в размер на 3 528 747, 78 лв.

Договорът за цесия между „Р.“ ЕООД и „Н.“ ЕООД от 30.12.2013г. не е наличен в архива на счетоводството на „Р.“ ЕООД.

При „Н.“ ЕООД е извършено записване с основание - „89 Покупка на вземане с цесия от „Р.“ ЕООД, /клиент 405411/, с дата: 30.12.2013 г., цесията е осчетоводена дебита на счет. сметка 498 , Други дебитори“ и кредита на счет. сметка 499, Други кредитори“.

Вещото лице посочва, че дружеството „О.“ ЕООД, с ЕИК ***е със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н ***. Едноличен собственик на капитала му е „С.“ АД, с ЕИК ***със съшия адрес на управление. Експертът посочва, че не е успял да осъществи контакт и с двете дружества, поради което не може да отговори на въпроса дали договорът за цесия от 14.02.2014г. е отразен в счетоводната документация на „О.“ ЕООД.

При „Н.“ ЕООД е извършено записване с основание - „20 цесия „О.“ ЕООД, /клиент 405411/, с дата: 17.03.2014г., т. е. цесията е осчетоводена.

Вещото лице посочва, че дружеството „Н.“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ж.к. Л., Спортен комплекс "Л.", е от групата на „П.“ АД, като последното е едноличен собственик на капитала. При посещение на място, вещото лице не е успяло да осъществи контакт с никого, поради което не може да отговори на въпроса как Договорът за депозит от 09.09.2009 г. е отразен в счетоводната документация на „Н.“ ЕООД.

Съгласно договор за безсрочен депозит от 09.09.2009г. „Н.“ ЕООД е депозирало по сметки на „П.“ АД сума в размер на 15 275 130, 05 лв., извършените трансакции са през периода: 09.09.2009 - 03.07.2012г. Трансакциите са извършени от банки, както следва:

от "С." АД - банка Д. - суми в общ размер 10 403 900, 00лв.; от КТБ /н/ - суми в общ размер 4 871 230, 05лв.;

Реализираните трансакции са в значителен обем, като тук са посочени само с основание „депозит“. Няма данни депозираните суми да са възстановени.

Вещото лице посочва, че „П.“ АД, който е едноличен собственик на капитала на „Н.“ ЕООД не разполага със счетоводен архив, поради което не е възможно да се види осчетоводяването на цесията между „Н.“ ЕООД и „Н.“ ЕООД

Договорът за цесия между „Н.“ ЕООД и „Н.“ ЕООД от 30.12.2013 г. е осчетоводен от последният по счет. с-ка 411, основание - „89 Покупка на вземане ПХ с цесия от „Н.“ ЕООД, цесията е осчетоводена дебита на счет. сметка 498 ,Други дебитори“ и кредита на счет. сметка 499, Други кредитори“.

„П.“ АД е осчетоводило предоставения заем по Договор от 26.10.2006г. и Анекс № 1 от 06.01.2012г. като предоставен заем в лева към свързани лица /“клиент 401649“ - „П.“ АД/. На 26.10.2006г. чрез „Cash management loan agreement“ депозираните парични средства се трансформират в заем, за периода: 02.06.2006 - 6.01.2012г. главницата по заема е достигнала 21 034 289, 73лв. /двадесет и един милиона тридесет и четири хиляди двеста осемдесет и девет, 73 лева/. На 06.01.2012г. от съществуващия „Cash management loan agreement“ е отделена сума в размер на от 2 117 510, 49 лв. под формата на заем от същата дата лица /“клиент 600500“ - „П.“ АД/.

Лихви по издадени фактури от „П. “ АД във връзка с договор за заем на „П.“ АД от

Падеж	Дата на док.	Дата на осчет.	Сума
31.05.2012 г.	31.05.2012 г.	31.05.2012 г.	815 955,17 лв.
30.06.2012 г.	30.06.2012 г.	30.06.2012 г.	166 521,46 лв.
31.07.2012 г.	31.07.2012 г.	31.07.2012 г.	172 072, 18 лв.
31.08.2012 г.	31.08.2012 г.	31.08.2012 г.	172 072, 18 лв.
30.09.2012 г.	30.09.2012 г.	30.09.2012 г.	166 521,46 лв.
31.10.2012 г.	31.10.2012 г.	31.10.2012 г.	172 072, 18 лв.
30.11.2012 г.	30.11.2012 г.	30.11.2012 г.	166 521,46 лв.
31.12.2012 г.	31.12.2012 г.	31.12.2012 г.	172 072,18 лв.
31.01.2013 г.	31.01.2013 г.	31.01.2013 г.	172 072,18 лв.
28.02.2013 г.	28.02.2013 г.	28.02.2013 г.	155 420,03 лв.
31.03.2013 г.	31.03.2013 г.	31.03.2013 г.	172 072,18 лв.
30.04.2013 г.	30.04.2013 г.	30.04.2013 г.	166 521,46 лв.
31.05.2013 г.	31.05.2013 г.	31.05.2013 г.	172 072,18 лв.
30.06.2013 г.	30.06.2013 г.	30.06.2013 г.	166 521,46 лв.
31.07.2013 г.	31.07.2013 г.	31.07.2013 г.	172 072, 18 лв.
31.08.2013 г.	31.08.2013 г.	31.08.2013 г.	172 072,18 лв.
30.09.2013 г.	30.09.2013 г.	30.09.2013 г.	166 521,46 лв.
31.10.2013 г.	31.10.2013 г.	31.10.2013 г.	172 072, 18 лв.
30.11.2013 г.	30.11.2013 г.	30.11.2013 г.	166 521,46 лв.
31.12.2013 г.	31.12.2013 г.	31.12.2013 г.	172 072, 18 лв.
Всичко лихви по заем от 26.10.2006 г.:			4 029 819,40 лв.

Лихви по издадени фактури от „П. “ АД във връзка с договор за заем на „П.“ АД от

06.01.2012г.

МО 69А *Част. прихващане по лихви МО 69А						-1 422 084,59 лв.
МО 69А Лихви по заем за м. 10.2009г. до м. 05.2012г.вкл.						3 270 616,65 лв.
30.06.2012 г.		30.06.2012 г.		30.06.2012 г.		16 763,62 лв.
31.07.2012 г.		31.07.2012 г.		31.07.2012 г.		17 322,41 лв.
31.08.2012 г.		31.08.2012 г.		31.08.2012 г.		17 322,41 лв.
30.09.2012 г.		30.09.2012 г.		30.09.2012 г.		16 763,63 лв.
31.10.2012 г.		31.10.2012 г.		31.10.2012 г.		17 322,41лв.
	30.11.2012 г.		30.11.2012 г.		30.11.2012 г.		16 763,62 лв. 16 763,62 лв.
	31.12.2012 г.		31.12.2012 г.		31.12.2012 г.		17 322,41 лв.
	28.02.2013 г.		28.02.2013 г.		28.02.2013 г.		15 646,05 лв.
	31.03.2013 г.		31.03.2013 г.		31.03.2013 г.		17 322,41 лв.
	30.04.2013 г.		30.04.2013 г.		30.04.2013 г.		16 763,62 лв.
	31.05.2013 г.		31.05.2013 г.		31.05.2013 г.		17 322,41 лв.
	30.06.2013 г.		30.06.2013 г.		30.06.2013 г.		16 763,62 лв.
	31.07.2013 г.		31.07.2013 г.		31.07.2013 г.		17 322,41 лв.
	31.01.2013 г.		31.01.2013 г.		31.01.2013 г.		17 322,41 лв.
	31.08.2013 г.		31.08.2013 г.		31.08.2013 г.		17 322,41 лв.
	30.09.2013 г.		30.09.2013 г.		30.09.2013 г.		16 763,62 лв.
	31.10.2013 г.		31.10.2013 г.		31.10.2013 г.		17 322,41 лв.
	30.11.2013 г.		30.11.2013 г.		30.11.2013 г.		16 763,62 лв.
	31.12.2013 г.		31.12.2013 г.		31.12.2013 г.		17 322,41 лв.
	Всичко лихви по заем от 06.01.2012 г.:						2 172 069,97 лв.
	Общо дължима сума за лихви:						6 201 889,37 лв.

Документи, издадени от „ П. “ АД във връзка с договори за заеми на „П. “ АД, предоставени от „Н.“ ЕООД Табл. 3

№ документ: фактура / Кред. известие	Дата на документ	Сума лихва /лв./	Падеж /Дата
1992462	31.10.2010Г.	148 803, 79	26.01.2013г.
1992470	01.11.2010Г.	109 513, 52	26.01.2013г.
КИ 1992467	01.11.2010Г.	- 68 928, 86	26.01.2013г.
1992468	23.11.2010г.	91 293, 67	26.01.2013г.
1992471	24.11.2010г.	30 347, 12	26.01.201 Зг.
1992469	30.11.2010г.	15 782,93	26.01.2013г.
1992474	31.12.2010г.	69 417,51	26.01.2013г.
1992476	28.01.2011г.	64 439, 60	26.01.2013г.
1992477	31.01.2011 г.	121 497, 17	26.01.2013г.
1992484	28.02.2011г.	108 345,26	26.01.2013г.
1992485	31.03.2011г.	117 615, 68	26.01.2013г.
1992489	30.04.2011г.	111 644,41	26.01.2013Г.
1992493	31.05.2011г.	115 083,11	26.01.2013г.
1992498	30.06.2011г.	110 675,26	26.01.2013Г.
1992501	31.07.2011г.	114 621,35	26.01.2013г.
1992505	31.08.2011г.	114 369, 89	26.01.2013г.
1992511	30.09.2011г.	109 314,43	26.01.2013г.
1992515	31.10.2011т.	113 212,97	26.01Л013г.
1992521	30.11.2011г.	108 705,44	26.01.201 Зг.
1992522	31.12.2011г.	112 479, 82	26.01.2013Г.
1992530	31.01.2012г.	144 318,60	26.01.2014г.
1992536	29.02.2012г.	160 970,7 5	26.01.2014г.

1992540	31.03.2012г.	172 072,18	26.01.2014г.
1992547	30.04.2012г.	166 521,46	26.01.2014г.
1992555	31.05.2012Г.	172 072, 18	26.01.2014г.
1992560	30.06.2012г.	166 521,46	26.01.2014г.
1992565	31.07.2012г.	172 072, 18	26.01.2014г.
1992568	31.08.2012Г.	172 072, 18	26.01.2014г.
1992574	30.09.2012г.	166 521,46	26.01.2014г.
1992580	31.10.2012г.	172 072,18	26.01.2014г.
1992586	30.11.2012г.	166 521,46	26.01.2014Г.
1992592	31.12.2012г.	172 072, 18	26.01.2014г.
1992595	31.01.2013г.	172 072, 18	26.01.2014Г.
1992599	28.02.2013г.	155 420,03	26.01.2014Г.
1992603	31.03.2013г.	172 072, 18	26.01.2014г.
1992607	30.04.2013г.	166 521,46	26.01.2014г.
1992611	31.05.2013г.	172 072, 18	26.01.2014г.
1992618	30.06.2013г.	166 521,46	26.01.2014г.
1992622	31.07.2013г.	172 072, 18	26.01.2014г.
1992629	31.08.2013г.	172 072, 18	26.01.2014Г.
1992636	30.09.2013г.	166 521,46	26.01.2014г.
1992642	31.10.201 Зг.	172 072, 18	26.01.2014г.
прихващане	05.11.2013г.	- 69 473, 93
1992649	30.11.2013Г.	166 521,46	26.01.2014г.
1992655	31.12.201 Зг.	172 072, 18	26.01.2014Г.
Всичко лихви по Договор за заем от 26.10.2006г. - 5 778 579,54 лв.
1992529	31.01.2012г.	32 158, 56	29.02.2012г.
1992535	29.02.2012г.	16 204, 84	31.03.2012г.
1992539	31.03.2012г.	17 322,41	30.04.2012г.
1992546	30.04.2012г.	16 763, 62	31.05.2012Г.
1992553	31.05.2012г.	17 322, 41	30.06.2012г.
1992558	30.06.2012г.	16 763, 62	31.07.2012Г.
1992564	31.07.2012г.	17 322,41	31.08.2012Г.
1992570	31.08.2012г.	17 322,41	30.09.2012Г.
1992573	30.09.2012г.	16 763, 63	31.10.2012г.
1992579	31.10.2012Г.	17 322,41	30.11.2012г.
1992584	30.11.2012г.	16 763,62	31.12.2012г.
1992591	31.12.2012Г.	17 322,41	31.01.2013г.
1992594	31.01.2013Г.	17 322,41	28.02.2013г.
1992601	28.02.2013г.	15 646, 05	31.03.2013Г.
1992605	31.03.2013г.	17 322, 41	30.04.2013г.
1992608	30.04.2013г.	16 763, 62	31.05.2013г.
1992612	31.05.2013Г.	17 322,41	31.06.2013г.
1992617	30.06.2013г.	16 763, 62	31.07.2013Г.
1992621	31.07.2013г.	17 322,41	30.08.2013г.
1992628	31.08.2013г.	17 322,41	31.09.2013г.
1992635	30.09.2013г.	16 763,62	30.10.2013Г.
1992639	31.10.2013г.	17 322,41	31.11.2013г.

1992648	30.11.2013г.	16 763,62	31.12.2013г.
1992656	31.12.2013г.	17 322,41	31.01.2014Г.
Всичко лихви по Договор за заем от 06.01.2012 г. - 423 309,75 лв.
	Общо сума:	6 201 889,78 лв.

В срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ „Н.“ ЕООД е предявило вземания срещу „П.“ АД, както следва:

Всички фактури /кредитни и дебитни известия, издавани от „П.“ АД, са осчетоводени съгласно приложимите счетоводни стандарти и са включени в месечните Справки-декларации по ЗДДС за съответните данъчни периоди, в тази насока е и отговорът на НАП по приложените от ищеца документи, посочени н табл. 3.

Договорът за цесия между „Н.“ ЕООД и „Н.“ ЕООД от 30.12.2013 г. е осчетоводен от последният, основание - „89 Покупка на вземане с цесия от „Н.“ ЕООД, цесията е осчетоводена дебита на счет. сметка 498 ,Други дебитори“ и кредита на счет. сметка 499 „Други кредитори“.

„Р.“ ЕООД е депозирало по сметки на „П.“ АД свободни парични средства чрез банкови преводи в размер на 291 759 756, 01 лв. /двеста деветдесет и един милиона седемстотин петдесет и девет хиляди седемстотин петдесет и шест лева и 1 стотинка/, извършените трансакции са през периода: 20.10.2005 - 17.05.2010г. основанието за трансакциите е „депозит“, /виж приложение № 1/

Вещото лице не може да отговори за какъв период е дължима сумата от 3 517 170, 83 лева - главница, начислена по договор депозит от 20.10.2005 г., поради липса на счетоводен архив, сумата в размер на 3 517 170, 83 лв. е остатъчна главница от депозираните и възстановени суми към дата 13.11.2013г.

Съгласно договор за безсрочен депозит от 20.10.2005г., за периода: 20.10.2005 - 17.05.2010г., „Р.“ ЕООД е депозирало по сметки на „П.“ АД сума в размер на 291 759 756, 01 лв., основанието е „депозит“, сумите са наредени от банки:

от "Е.” АД - Ю.“ АД /П./ - суми в общ размер 169 770 756, 01лв.; от "Р." ЕАД - суми в общ размер 96 466 000, 00лв.; от "Б." АД - Ю.“ АД /П./ - суми в общ размер 9 643 000, 00лв.; от "С." АД - банка Д. - суми в общ размер 2 630 000, 00лв.; от "И." АД - суми в общ размер 4 250 000, 00лв.; от "С." ЕАД - "О." АД - суми в общ размер 12 000 000, 00лв.

Датите на извършените банкови преводи съвпадат с посочените дати в справката, приложена по делото. /Виж приложение № 2/.

Съгласно договор за безсрочен депозит от 09.09.2009г. „Н.“ ЕООД е депозирало по сметки на „П.“ АД сума в размер на 15 227 546, 14 лв., извършените трансакции са през периода: 09.09.2009 - 03.07.2012г. Трансакциите са извършени от банки, както следва:

от "С." АД - банка Д. - суми в общ размер 10 403 900, 00лв.; от КТБ /н/ - суми в общ размер 4 823 646, 14лв. /Виж приложение 2/

Вещото лице не може да посочи за какъв период е дължима сумата 15 227 679, 39 лева - главница, начислена по договора за депозит от 09.09.2009 г. и прехвърлена от „Н. “ ЕООД на „ Н. “ ЕООД с договор за цесия от 30.12.2013 г., поради липса на счетоводен архив. Сумата в размер на 15 227 679, 39лв. е остатъчна главница от депозираните и възстановени суми, плащания от името на „П.“ АД, заеми и др. за периода: 09.09.2009- 14.11.2013г.

Съгласно договор за безсрочен депозит от 09.09.2009г. „Н.“ ЕООД е депозирало по сметки на „П.“ АД сума в размер на 15 275 130, 05 лв. /петнадесет милиона двеста седемдесет и пет хиляди сто и тридесет, 05 лева/, извършените трансакции са през периода: 09.09.2009 - 03.07.2012г. Трансакциите са извършени от банки, както следва:

от "С." АД - банка Д. - суми в общ размер 10 403 900, 00лв.;

от КТБ /н/ - суми в общ размер 4 871 230, 05лв. /виж Приложение № 2/

Посочените суми са само за реализирани депозити. Отделно от това „П.“ АД е получило суми в големи размери като заеми, плащания от негово име и др.

Датите на банкови преводи по депозиране съвпадат с посочените дати в справката, приложена по делото, /виж прил 2/.

„П.“ АД е осчетоводило предоставения заем по Договор от 26.10.2006г. и Анекс № 1 от 06.01.2012г. като предоставен заем в лева към свързани лица /“клиент 401649“ - „П.“ АД/. На 26.10.2006г. чрез „Cash management loan agreement“ депозираните парични средства се трансформират в заем, за периода: 02.06.2006 - 6.01.2012 г. главницата по заема е достигнала 21 034 289, 73лв. На 06.01.2012 г. от съществуващия „Cash management loan agreement“ е отделена сума в размер на от 2 117 510, 49 лв. под формата на заем от същата дата лица /“клиент 600500“ - „П.“ АД/.

Посочени са вземания по неразплатени лихви в размер на 4 029 819, 40лв. по заем от 26.10.2006г., както и по неразплатени лихви в размер на 2 172 069, 97лв. по заем от 06.01.2012г., т. е. неразплатеното задължение по начислени и фактурирани лихви по двата договора за заем е в размер на 6 201 889, 37лв.

От предоставената справка от „П.“ АД е видно, че издадените фактури и кредитни известия за лихви са осчетоводени, същите са намерили отражение в Дневниците за продажби на „П.“ АД и в справките декларации по ЗДДС за съответния данъчен период.

Съгласно справка от информационния масив на НАП, процесните фактури и кредитни известия, описани на страници 1, 2 и 3 в Договор за цесия, сключен на 21.01.2014г. между „П.“ АД и „Н.“ ЕООД, са включени в месечните справки - декларации по ЗДДС, подадени от „П.“ АД в периода от месец Октомври 2010г. до месец Декември 2014 г. /вкл./

По договора за встъпване в дълг сключен на 12.11.2013г. между „П.“ АД и „Н.“ ЕООД е извършено записване, основание - „съгл. договор за встъпване в дълг“, с дата: 17.12.2013г., договорът е осчетоводен по дебита на счет. сметка 498 ,Други дебитори“ и кредита на счет. сметка 503 „Разплащателна сметка в левове“.

„Н.“ ЕООД е разплатило заплатите и обезщетенията по КТ към трети лица - работници и служители на „П.“ АД на дата: 17.12.2013 г. от разплащателната си сметка в „И.“ АД, обща изплатената сума е в размер на 168 399, 56лв.

І. Относно предявените искове за установяване съществуването на вземанията на ищеца към „П.“ АД, произтичащи от Договор за цесия от 30.12.2013г., сключен с “Р.” ЕООД, което дружество е прехвърлило свои вземания от “П.” АД по договор за депозит от 20.10.2005г.

Ищецът твърди, че е придобил по този договор за цесия следните вземания:

- 1 028 747, 78 лева (един милион двадесет и осем хиляди седемстотин четиридесет и седем лева и седемдесет и осем стотинки) - вземане за главница по договор за цесия от 30.12.2013 г., сключен между „Р.“ ЕООД, в качеството на цедент и „Н.“ ЕООД, в качеството на цесионер;

- Законната лихва върху цялата сума от датата на подаване на молбата до окончателно изплащане на сумата;

Договорът за цесия от 30.12.2013г., сключен с „Р.“ ЕООД е представен по делото като официално заверен препис, съгласно чл. 183 от ГПК. От почерковата експертиза е установено, че договорът е подписан от лицата, представляващи дружествата – цедент и цесионер към момента на подписването му. С този договор цедентът „Р.“ ЕООД прехвърля на цесионера „Н.“ ЕООД възмездно свои вземания към „П.“ АД, дължими по договор за депозит от 20.10.2005г. Длъжникът „П.“ АД е уведомен за извършената цесия на 10.02.2014г., видно от представената нотариална покана. Действително уведомлението е получено от пълномощник, за който по делото липсват доказателства да е бил упълномощен да приеме уведомлението, но следва да се приеме, че с връчване на исковата молба на ответника цесията му е станала известна.

Съдът е указал на ищеца, че в негова тежест е да установи, че процесното вземане към момента на придобиването му в резултат на извършената цесия, е съществувало в патримониума на неговия праводател, че сумата от 1 028 747, 78 лева по договора за депозит е реално предадена от праводателя му на ответника и че вземането е в претендирания размер. В случая по искане на ответника и на основание чл. 183 от ГПК съдът е задължил ищеца да представи оригинала на договора за депозит от 20.10.2005г., но такъв, както и официално заверен негов препис не са представени по делото. В изпълнение на процедурата по чл. 192 от ГПК по делото е постъпила молба вх. № 14740/20.11.2019г. от третото неучастващо лице „Р.“ ЕООД, с която заявява, че след справка в търговските книги и в счетоводството му се установило, че няма сключен договор за депозит от 20.10.2005г., сключен между „П.“ АД и „Р.“ ЕООД. Следователно на основание чл. 183 от ГПК представеният препис на договор за депозит от 20.10.2005г. следва да бъде изключен от доказателствата по делото.

От приетото по делото заключение по СИЕ не може да се направи категоричен извод, че процесното вземане фигурира в посочената сума на банкови транзакции от „Р.“ ЕООД в общ размер на 291 759 756.01 лева. В съдебно заседание при изслушване на заключението, вещото лице е посочило, че по отношение на тази сума няма как да твърди, че е по процесния договор за депозит от 20.10.2005г., доколкото като основание е посочено само „депозит“, без други данни за индивидуализация. При липсата на други доказателства заключението на вещото лице се базира на представените от ищеца справки, които са оспорени от ответната страна и които съдът не е приел като доказателства.

От горното следва, че предявеният иск относно вземането в размер на 1 028 747.78 лева – главница по договор за цесия от 30.12.2013г., сключен между „Р.“ ЕООД – цедент и „Н.“ ЕООД – цесионер е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен. Поради неоснователността на главния иск следва да бъдат отхвърлени и акцесорните искове за законна лихва.

ІІ. Относно предявените искове за установяване съществуването на вземанията на ищеца към „П.“ АД, произтичащи от Договор за цесия от 30.12.2013г., сключен с “Н.” ЕООД, което дружество е прехвърлило свои вземания от “П.” АД по договор за депозит от 09.09.2009г.;

Ищецът твърди, че е придобил по този договор за цесия следните вземания:

- 15 275 830,13 лева (петнадесет милиона двеста седемдесет и пет хиляди осемстотин и тридесет лева и тринадесет стотинки) - вземане по договор за цесия от 30.12.2013 г„ сключен между „Н.“ ЕООД, в качеството на цедент, и „Н.“ ЕООД, в качеството на цесионер;

- Законната лихва върху цялата сума от датата на подаване на молбата до окончателно изплащане на сумата;

Договорът за цесия от 30.12.2013г., сключен с „Н.“ ЕООД е представен по делото като официално заверен препис, съгласно чл. 183 от ГПК. От почерковата експертиза е установено, че договорът е подписан от лицата, представляващи дружествата – цедент и цесионер към момента на подписването му. С този договор цедентът „Н.“ ЕООД прехвърля на цесионера „Н.“ ЕООД възмездно свои вземания към „П.“ АД, дължими по договор за депозит от 09.09.2009г. Длъжникът „П.“ АД е уведомен за извършената цесия на 06.02.2014г., видно от представената нотариална покана. Действително уведомлението е получено от пълномощник, за който по делото липсват доказателства да е бил упълномощен да приеме уведомлението, но следва да се приеме, че с връчване на исковата молба на ответника цесията му е станала известна.

Съдът е указал на ищеца, че в негова тежест е да установи, че процесното вземане към момента на придобиването му в резултат на извършената цесия, е съществувало в патримониума на неговия праводател, че сумата от 15 275 830,13 лева по договора за депозит е реално предадена от праводателя му на ответника и че вземането е в претендирания размер. В случая по искане на ответника и на основание чл. 183 от ГПК съдът е задължил ищеца да представи оригинала на договора за депозит от 09.09.2009г., но такъв, както и официално заверен негов препис не са представени по делото. В изпълнение на процедурата по чл. 192 от ГПК по делото е постъпила молба вх. № 260674/19.01.2021г. от третото неучастващо лице „Н.“ ЕООД, с която заявява, че няма сключен договор за депозит от 09.09.2009г. с „П.“ АД, поради което не може да го представи по делото. Следователно на основание чл. 183 от ГПК представеният препис на договор за депозит от 09.09.2009г.следва да бъде изключен от доказателствата по делото.

Предаване на процесната сума от „Н.“ ЕООД на „П.“ АД не може да се установи и от заключението на СИЕ. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че посочената в заключението в отговора на въпрос 4 сума предполага, че е депозирана по договор за депозит, но не може да заяви с категоричност, доколкото транзакциите са с посочено основание „депозит“, без други индивидуализиращи данни, както и че има транзакции и с други основания. При липсата на други доказателства заключението на вещото лице се базира на представените от ищеца справки, които са оспорени от ответната страна и които съдът не е приел като доказателства.

От горното следва, че предявеният иск относно вземането в размер на 15 275 830,13 лева – главница по договор за цесия от 30.12.2013г., сключен между „Н.“ ЕООД – цедент и „Н.“ ЕООД – цесионер е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен. Поради неоснователността на главния иск следва да бъдат отхвърлени и акцесорните искове за законна лихва.

ІІІ. Относно предявените искове за установяване съществуването на вземанията на ищеца към „П.“ АД, произтичащи от Договор за цесия от 21.01.2014г., сключен с “П.” АД, което дружество е прехвърлило свои вземания за възнаградителна лихва от “П.” АД по договори за заем от 26.10.2006г. и 06.01.2012г.

Ищецът твърди, че е придобил по този договор за цесия следните вземания:

- 6 201 889,29 лева (шест милиона двеста и една хиляди осемстотин осемдесет и девет лева и двадесет и девет стотинки) - вземане по договор за цесия от 21.01.2014г., сключен между „П.“ АД, в качеството на цедент, и „Н.“ ЕООД, в качеството на цесионер;

- Законната лихва върху цялата сума от датата на подаване на молбата до окончателно изплащане на сумата.

По делото е представен договор за цесия от 21.01.2014г. като официално заверен препис, съгласно чл. 183 от ГПК. Длъжникът „П.“ АД е уведомен за извършената цесия на 06.02.2014г., видно от представената нотариална покана. Действително уведомлението е получено от пълномощник, за който по делото липсват доказателства да е бил упълномощен да приеме уведомлението, но следва да се приеме, че с връчване на исковата молба на ответника цесията му е станала известна.

Видно от този договор цедентът „П.“ АД е прехвърлил възмездно на цесионера „Н.“ ЕООД свои вземания от „П.“ АД общо в размер на 6 201 889.29 лева, произтичащи от неплащане на задължения по Договор за паричен заем от 26.10.2006г. и Договор за паричен заем от 06.01.2012г. В договора е посочено, че сумата от 6 201 889.29 лева представлява сбор от незаплатените от длъжника „П.“ АД на цедента лихви за периода 01.10.2010г. – 31.12.2013г., установени с първични счетоводни документи по всеки от посочените договори за паричен заем и изброени в таблица с посочване на номер на Фактура/кредитно известие, дата на документа, сума в лева и падеж или всичко лихви по договор за заем от 26.10.2006г. в размер на 5 778 579.54 лева и всичко лихви по договор за заем от 06.01.2012г. в размер на 423 309.75 лева.

По делото е представен и приет договор за заем за управление на парични средства от 26.10.2006г., сключен между “П.” АД като заемодател и “П.” АД като заемополучател, както и анекс № към този договор от 06.01.2012г.

Видно от договора от 26.10.2006г. страните имат сключен договор, по силата на който “П.” АД има право да прави депозити и да заема пари от “П.” АД. Страните са посочили, че към датата на договора – 26.10.2006г. сумата депозирана от “П.” АД при “П.” АД възлиза на 52 585 724.33 лева.

Съгласно чл. 1 от договора страните се договарят, че към 26.10.2006г. сумата от 52 585 724.33 лева, която “П.” АД е депозирал при “П.” АД ще представлява заем при сроковете и условията на този договор.

Видно от чл. 2.1 лихвата, която ще се начислява за заема ще е равна на SOFIBOR + 2% на година. Всяка лихва, която се дължи съгласно тази клауза, ще се изплаща на годишна база на 26 октомври всяка година и на 26 октомври 2007 година за първи път, като лихвените плащания ще се извършват по сметка/и, които заемодателят посочи /чл. 2.2/.

Кредитополучателят изплаща изцяло или осигурява погасяването в пълен размер на непогасените главници по заема на датата, която е пет дни преди крайната падежна дата на облигациите /чл. 3.1./.

Видно от чл. 3.2 от договора страните са се уговорили, че заемополучателят ще изплати или осигури погасяването на заема на годишни вноски от 15 % от заема за всяка от годините – 2007, 2008, 2009 и 2010г., а останалите 40 % от заема през 2011г., включително погасяването по клауза 3.1. Съгласно чл. 3.3 от договора главницата, дължима по точка 3.2 ще се изплаща на годишна база, на 21 октомври всяка година, а на 21.10.2007г. ще бъде първото плащане. Съгласно чл. 3.4 кредитополучателят има право да върне заема по всяко време, при условие, че предостави на заемодателя 15-дневно писмено уведомление за това и клаузи 3.1, 3.2 и 3.3 трябва да бъдат съответно тълкувани.

В чл. 7 от договора е уговорено, че заемодателят или кредитополучателят нямат право да възлагат или прехвърлят нито едно от своите права и задължения по настоящия договор изцяло или частично /освен в случай, когато заемодателят чрез обезпечение, предоставено в полза на притежателите на облигациите, такова възлагане или прехвърляне е приложимо спрямо кредитополучателя незабавно след предоставяне на уведомление до кредитополучателя изпратено от поемащия или прехвърлящи правата и задълженията/.

С анекс към договор № 1 от 06.01.2012г. страните са приели, че към датата на анекса непогасената главница по договора от 26.10.2006г. възлиза на 21 034 289.73 лева, като всяка от страните приема във връзка с удължаването на датата на падежа на облигациите, непогасената главница да се изплати да се изплати при условията, посочени в анекса.

С анекса се предвижда удължаване на срока за погасяване на заема и промяна на годишния лихвен процент по заема. Видно от чл. 2.2 от анекса върху, заема ще се начислява годишна лихва от 9.50%. Всяка лихва, която се дължи по тази клауза, се изплаща ежегодно на 26 януари всяка година и на 26 януари 2013г. за първи път, като плащането се извършва по тези сметки, които заемодателят посочи. Съгласно чл. 2.4 от анекса кредитополучателят трябва да изплати изцяло или да възложи погасяването н пълен размер на главницата по заема на датата, която е пет дни преди крайната дата на падеж на гарантираните облигации с доходност 8.375% на заемодателя с падеж през 2017г., гарантирани от „Н.“ ЕООД.

С исковата молба ищецът представя договор за паричен заем от 06.01.2012г., сключен между “П.” АД като заемодател и “П.” АД като заемател. Видно от чл. 1 ал. 1 от Договора заемодателят се задължава да предаде в собственост на заемателя сумата от 2 117 510 лева /заемна сума/, а заемателят се задължава да върне сумата на заемодателя, както и да плати възнаграждение на заемодателя. В чл. 1 ал. 2 от договора е уговорено, че заемната сума се предава по банкова сметка ***, а в чл. 1 ал. 3 – че връщането на заемната сума се извършва до 21.01.2017г. В чл. 2 ал. 1 от договора е уговорено, че заемателят плаща възнаграждение на заемодателя под формата на годишна лихва в размер на 9.5 % върху усвоената сума.

В чл. 4 ал. 1 от договора страните са уговорили, че заемодателят е длъжен да предаде заемната сума чрез превод по посочена от заемателя банкова сметка, ***. В чл. 4 ал. 2 е посочено, че за изпълнение на задължението се счита извършване на действията по чл. 10 ал. 2 от настоящия договор.

В чл. 10 ал. 1 страните са приели, че със сключването на договора задължението за връщане на 2 117 510 лева, представляваща част от заемната сума по договор за паричен заем от 26.10.2006г. не подлежи на ефективно връщане по същия. Видно от чл. 10 ал. 2 страните се съгласяват сумата от 2 117 510 лева да се счита за предоставена като заемна сума по смисъла на чл. 1 ал. 1 и ал. 2 от договора от 06.01.2012г.

От заключението на вещото лице по СИЕ се установява, че „П.“ АД е осчетоводило предоставения заем по Договор от 26.10.2006г. и Анекс № 1 от 06.01.2012г. като предоставен заем в лева към свързани лица /“клиент 401649“ - „П.“ АД/. На 26.10.2006г. чрез „Cash management loan agreement“ депозираните парични средства се трансформират в заем, за периода: 02.06.2006 - 6.01.2012 г. главницата по заема е достигнала 21 034 289, 73лв. На 06.01.2012 г. от съществуващия „Cash management loan agreement“ е отделена сума в размер на от 2 117 510, 49 лв. под формата на заем от същата дата лица /“клиент 600500“ - „П.“ АД/.

Посочени са вземания по неразплатени лихви в размер на 4 029 819, 40лв. по заем от 26.10.2006г., както и по неразплатени лихви в размер на 2 172 069, 97лв. по заем от 06.01.2012г., т. е. неразплатеното задължение по начислени и фактурирани лихви по двата договора за заем е в размер на 6 201 889, 37лв.

Вещото лице е изготвило заключението въз основа на представените фактури, издадени от „П.“ АД във връзка с двата договора и въз основа на документи от „П.“ АД във връзка с договорите, предоставени от ищеца „Н.“ ЕООД. Видно от изготвените в заключението таблици и от разясненията на вещото лице в съдебно заседание в представените фактури като основание е посочено „лихва“, а също така има известни различия, като крайната сума е една и съща, но е осчетоводено по различен начин. Видно от обясненият на вещото лице в съдебно заседание според справката от „П.“ АД сумите по заемните договори са преведени с банкови преводи чрез „Кеш мениджмънт“, като не е видял платежни нареждания, а само справка.

С оглед на горното съдът намира, че ищецът не установява по категоричен начин, както предаването на сумите по процесните заемни договори и техните размери, така и че претендираните суми представляват възнаградителни лихви по същите. Не може да се направи извод по какъв начин са формирани размерите на тези лихви, върху какви главници и за какви периоди, още повече, че е налице различие между фактурираното и осчетоводеното от цедента и претенцията на ищеца.

От горното следва, че предявеният иск относно вземането в размер на 6 201 889,29 лева по договор за цесия от 21.01.2014г. сключен между „П.“ АД – цедент и „Н.“ ЕООД – цесионер е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен. Поради неоснователността на главния иск следва да бъдат отхвърлени и акцесорните искове за законна лихва.

ІV. Относно предявените искове за установяване съществуването на вземанията на ищеца към „П.“ АД, произтичащи от Договор за встъпване в дълг от 12.11.2013г.както следва:

- 168 399,56 лева (сто шестдесет и осем хиляди триста деветдесет и девет лева и петдесет и шест стотинки) - вземане за непогасена главница по договор за встъпване в дълг от 12.11.2013 г., сключен между „П.“ АД и „Н.“ ЕООД;

- законната лихва върху цялата сума от датата на подаване на молбата до окончателно изплащане на сумата.

По делото е представен договор от 12.11.2013г., сключен между „П.“ АД – длъжник и „Н.“ ЕООД – встъпващо лице. Видно от договора страните са приели, че към датата на сключването му, „П.“ АД има непогасени парични задължения към свои работници и служители, възлизащи общо в размер на 168 399.56 лева, като подробно са посочени лицата, основанието и размера на задължението. Видно от чл. 3 от договора страните се съгласяват „Н.“ ЕООД да встъпи като съдлъжник на „П.“ АД във всички задължения към работниците и служителите, общо в размер на 168 399.56 лева. Приели са, че с встъпването като съдлъжник в дълг „Н.“ ЕООД безусловно се задължава да отговаря солидарно и да изпълни изцяло и окончателно всички поети задължения на длъжника по прекратените правоотношения по трудови договори.

В чл. 5 от договора страните са се споразумели „Н.“ ЕООД да заплати дължимите суми по банков път на третите лица, работници и служители, по посочени от тях банкови сметки, не по – късно от 31.12.2013г.

Съгласно чл. 6 от договора „П.“ АД се е задължил в срок до 30.06.2014г. да върне на „Н.“ ЕООД пълният размер на всички платени по договора суми на работниците и служителите.

За установяване на това вземане ищецът е представил извлечение от разплащателна сметка в „И.“, което не е прието като доказателство, тъй като не е ясно от кого и как е съставено.

От заключението на вещото лице е установено, че по договора за встъпване в дълг сключен на 12.11.2013г. между „П.“ АД и „Н.“ ЕООД е извършено записване, основание - „съгл. договор за встъпване в дълг“, с дата: 17.12.2013г., договорът е осчетоводен по дебита на счет. сметка 498 ,Други дебитори“ и кредита на счет. сметка 503 „Разплащателна сметка в левове“. Изводът на вещото лице е, че „Н.“ ЕООД е разплатило заплатите и обезщетенията по КТ към трети лица - работници и служители на „П.“ АД на дата: 17.12.2013 г. от разплащателната си сметка в „И.“ АД, общо изплатената сума е в размер на 168 399, 56лв. От разясненията на вещото лице в съдебно заседание се установява, че преводите са поименно изброени и съвпадат с имената по договора, съгласно приложение, в което са посочени служителите и извършените плащания поименно на всеки поотделно.

С оглед на така установеното съдът намира, че на 17.12.2013г. ищецът е извършил плащане на сумата в размер на 168 339.56 лева, като по този начин е погасил задълженията на „П.“ АД към негови работници и служители. С оглед изричната уговорка на страните по договора от 12.11.2013г. следва да се приеме, че те са уредили вътрешните отношения помежду си, като са уговорили, че длъжникът в срок до 30.06.2014г. ще върне пълният размер на платеното от „Н.“ ЕООД. Съдът като взе предвид тази уговорка на страните приема, че в случая разпоредбата на чл. 127 ал. 2 от ЗЗД не намира приложение.

Следователно предявеният иск за установяване съществуването на вземането в размер на 168 399,56 лева (сто шестдесет и осем хиляди триста деветдесет и девет лева и петдесет и шест стотинки), представляващо вземане за непогасена главница по договор за встъпване в дълг от 12.11.2013 г., сключен между „П.“ АД и „Н.“ ЕООД като основателен следва да бъде уважен.

Ищецът претендира вземане за законна лихва върху главницата от 168 399,56 лева за периода от 25.11.2016 г. датата на подаване на молбата за предявяване на вземанията до окончателно изплащане на сумата.

След извършената служебна справка по т.д. № 83/2014г. по описа на Окръжен съд С.З. и както е посочено по - горе, съдът установява, че с молбата за предявяване на вземанията вх. № 14429/28.11.2016г. /с куриерска пратка от 25.11.2016г./ ищецът е предявил и претенцията си за законна лихва върху главницата от датата на подаване на молбата до окончателното изплащане на сумата, поради което възраженията на ответника, че такова вземане не е предявявано са неоснователни. Следва да се признае за установено съществуването на главницата от 168 399,56 лева по договор за встъпване в дълг от 12.11.2013 г., сключен между „П.“ АД и „Н.“ ЕООД, ведно със законната лихва върху сумата за периода от 25.11.2016 г. датата на подаване на молбата за предявяване на вземанията до окончателно изплащане на сумата.

Според уговорката на страните вземането е станало изискуемо на 30.06.2014г. След извършено служебно изчисление съдът установява, че законната лихва върху сумата от 168 399,56 лева за периода от 30.06.2014 г. /датата, на която вземането е станало изискуемо/ до 25.10.2016г. /датата, на която е обявено в Търговския регистър при Агенцията по вписванията съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелността на „П.“ АД/, е в размер на 39 776.11 лева. Искът следва да бъде уважен за така установения размер, като в останалата част до претендираните 39 793.79 лева следва да бъде отхвърлен. След извършено служебно изчисление съдът установява, че законната лихва върху сумата от 168 399,56 лева за периода от 26.10.2016г. /датата, след датата, на която е обявено в Търговския регистър при Агенцията по вписванията съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелността на „П.“ АД/ до датата на предявяване на вземанията пред съда по несъстоятелността - 24.11.2016г., е в размер на 1403.44 лева. Искът следва да бъде уважен за така установения размер, като в останалата част до претендираните 1406.14 лева.

V. Относно регресно вземане на „Н.“ ЕООД към „П.“ АД възникнало в резултат от продажбата на публична продан на П.на база - С.З., собственост на ипотекарния длъжник „Н.“ ЕООД, с което „Н.“ ЕООД е погасило задължението на „П.“ АД към „Т.“ АД.

Ищецът твърди, че има вземане в размер на 4 287 901,36 лева (четири милиона двеста осемдесет и седем хиляди деветстотин и един лева и тридесет и шест стотинки), представляващо регресно вземане на „Н.“ ЕООД към „П.“ АД възникнало в резултат от продажбата на публична продан на П.на база - С.З., собственост на ипотекарния длъжник „Н.“ ЕООД, с което „Н.“ ЕООД е погасило задължението на „П.“ АД към „Т.“ АД;

- законната лихва върху цялата сума от датата на подаване на молбата до окончателно изплащане на сумата.

С исковата молба е представен нотариален акт за ипотека на недвижими имоти № 116, том ІV, рег. № 3713, дело 303 от 24.08.2010г., от който се установява, че за обезпечение на отпуснат на „П.“ АД банков кредит от „Т.“ АД в размер на 2 812 000 евро, ищецът „Н.“ ЕООД е учредил б полза на банката договорна ипотека върху подробно описаните недвижими имоти, представляващи поземлен имот в град С.З., ведно с построените в него сгради. Представено е и постановление за възлагане на недвижим имот от 17.05.2015г. по изпълнително дело 20147660401297 по описа на ЧСИ К. А., от което е видно, че за удовлетворяване на вземането на взискателя по делото „Т.“ АД, недвижимите имоти, предмет на НА за договорна ипотека са възложени на трето лице купувач за сумата от 5 172 000 лева.

По делото е представено и прието като доказателство удостоверение № 22024/30.10.2019г., издадено по изпълнително дело 20147660401297 по описа на ЧСИ К. А., от което се установява, че посоченото изпълнително дело е образувано въз основа на изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1296/2014г. по описа на РС С.З. в полза на „Т.“ АД срещу „П.“ АД. ЧСИ е удостоверил, че от продажбата на ипотекирания имот, собственост на „Н.“ ЕООД на взискателя по делото е преведена сумата в размер на 3 967 263,63 лева на дата 04.01.2016г.

От изложеното съдът намира за установено, че посоченото изпълнително дело е образувано за дълг на ответното дружество към „Т.“ АД, като за удовлетворяване на взискателя е извършена публична продан на собствения на ищеца недвижим имот. Установено е, че от постъпилите суми от публичната продажба на банката – взискател, е преведена сумата в размер на 3 967 263.63 лева. Следователно предявеният иск за установяване на регресно вземане на „Н.“ ЕООД към „П.“ АД възникнало в резултат от продажбата на публична продан на недвижимия имот, собственост на ипотекарния длъжник „Н.“ ЕООД, с което „Н.“ ЕООД е погасило задължението на „П.“ АД към „Т.“ АД, е основателен и следва да бъде уважен за сумата от 3 967 263.63 лева, като в останалата част до претендираните 4 287 901,36 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Ищецът претендира вземане за законна лихва върху главницата за периода от 25.11.2016 г. датата на подаване на молбата за предявяване на вземанията до окончателно изплащане на сумата.

След извършената служебна справка по т.д. № 83/2014г. по описа на Окръжен съд С.З. и както е посочено по - горе, съдът установява, че с молбата за предявяване на вземанията вх. № 14429/28.11.2016г. /с куриерска пратка от 25.11.2016г./ ищецът е предявил и претенцията си за законна лихва върху главницата от датата на подаване на молбата до окончателното изплащане на сумата, поради което възраженията на ответника, че такова вземане не е предявявано са неоснователни. Следва да се признае за установено съществуването на главницата от 3 967 263.63 лева, ведно със законната лихва върху сумата за периода от 25.11.2016 г. датата на подаване на молбата за предявяване на вземанията до окончателно изплащане на сумата.

Ищецът претендира, че има вземане в размер на 358 039,76 лева, представляващо вземане за законна лихва върху сумата от 4 287 901,36 лева за периода от 31.12.2015г. /датата, следваща датата на възлагане на имота/ до 25.10.2016г. /датата, на която е обявено в Търговския регистър при Агенцията по вписванията съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност на „П.“ АД/. Съдът намира, че този иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Съгласно чл. 84 ал. 2 от ЗЗД когато няма определен ден за изпълнение, какъвто е настоящия случай, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. По делото не са представени доказателства в тази насока, както и не са наведени такива твърдения.

Относно претендираното вземане в размер на 35 803,98 лева - вземане за законна лихва върху сумата от 4 287 901,36 лева за периода от 26.10.2016г. /датата, след датата на която е обявено в Търговския регистър на Агенцията по вписванията съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност до датата на предявяване на вземанията пред съда по несъстоятелността - 24.11.2016г.

Съгласно чл. 617 от ТЗ всички парични задължения на длъжника стават изискуеми от датата на решението за обявяване в несъстоятелност. При извършеното служебно изчисление съдът установи, че законната лихва върху главницата от 3 967 263.63 лева за периода от 26.10.2016г. /датата, следваща датата, на която е обявено в Търговския регистър при Агенцията по вписванията съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелността на „П.“ АД/ до датата на предявяване на вземанията пред съда по несъстоятелността - 24.11.2016г. е в размер на 33 063.18 лева, като в останалата част до претендираната сума от 35 803,98 лева искът следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на делото и съгласно чл. 694 ал. 7 от ТЗ ищецът “Н.” ЕООД /н/ следва да заплати от масата на несъстоятелността държавна такса в размер на 297 159.92 лева, съразмерно с отхвърлената част от исковете по сметка на Окръжен съд С.З., а ответникът “П.” АД следва да заплати от масата на несъстоятелността държавна такса в размер на 42 099.06 лева, съразмерно с уважената част от исковете по сметка на Окръжен съд С.З..

Водим от горните мотиви, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Н.” ЕООД /н/, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Л., хотел „Л.”, ул. *** и „П.” АД /н/, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. В., р – н ***, че „Н.” ЕООД /н/, ЕИК *** има вземания към „П.” АД /н/, ЕИК ***, както следва:

За сумата от 168 399,56 лева (сто шестдесет и осем хиляди триста деветдесет и девет лева и петдесет и шест стотинки), представляваща вземане за непогасена главница по договор за встъпване в дълг от 12.11.2013 г., сключен между „П.“ АД и „Н.“ ЕООД, ведно със законната лихва върху сумата за периода от 25.11.2016 г. датата на подаване на молбата за предявяване на вземанията до окончателно изплащане на сумата.

За сумата от 39 776.11 лева, представляваща законната лихва върху сумата от 168 399,56 лева за периода от 30.06.2014 г. /датата, на която вземането е станало изискуемо/ до 25.10.2016г. /датата, на която е обявено в Търговския регистър при Агенцията по вписванията съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелността на „П.“ АД/, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до претендираните 39 793.79 лева като неоснователен.

За сумата от 1403.44 лева, представляваща законната лихва върху сумата от 168 399,56 лева за периода от 26.10.2016г. /датата, след датата, на която е обявено в Търговския регистър при Агенцията по вписванията съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелността на „П.“ АД/ до датата на предявяване на вземанията пред съда по несъстоятелността - 24.11.2016г., като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до претендираните 1406.14 лева като неоснователен.

За сумата от 3 967 263.63 лева, представляваща регресно вземане на „Н.“ ЕООД към „П.“ АД възникнало в резултат от продажбата на публична продан на недвижимия имот П.на база С.З., собственост на ипотекарния длъжник „Н.“ ЕООД, с което „Н.“ ЕООД е погасило задължението на „П.“ АД към „Т.“ АД, ведно със законната лихва върху сумата за периода от 25.11.2016 г. датата на подаване на молбата за предявяване на вземанията до окончателно изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до претендираните 4 287 901,36 лева като неоснователен.

За сумата от 33 063.18 лева, представляваща законната лихва върху главницата от 3 967 263.63 лева за периода от 26.10.2016г. /датата, следваща датата, на която е обявено в Търговския регистър при Агенцията по вписванията съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелността на „П.“ АД/ до датата на предявяване на вземанията пред съда по несъстоятелността - 24.11.2016г., като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до претендираната сума от 35 803,98 лева като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск на „Н.” ЕООД /н/, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Л., хотел „Л.”, ул. *** против „П.” АД /н/, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. В., р – н ***, да се признае за установено, че „Н.” ЕООД /н/, ЕИК *** има вземания към „П.” АД /н/, ЕИК *** за сумата от 358 039,76 лева, представляващо вземане за законна лихва върху сумата от 4 287 901,36 лева за периода от 31.12.2015г. /датата, следваща датата на възлагане на имота/ до 25.10.2016г. /датата, на която е обявено в Търговския регистър при Агенцията по вписванията съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност на „П.“ АД/ като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявените искове на „Н.” ЕООД /н/, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Л., хотел „Л.”, ул. *** против „П.” АД /н/, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. В., р – н ***, да се признае за установено, че „Н.” ЕООД /н/, ЕИК *** има вземания към „П.” АД /н/, ЕИК *** за сумата 1 028 747, 78 лева (един милион двадесет и осем хиляди седемстотин четиридесет и седем лева и седемдесет и осем стотинки) - вземане за главница по договор за цесия от 30.12.2013 г., сключен между „Р.“ ЕООД, в качеството на цедент и „Н.“ ЕООД, в качеството на цесионер, ведно със законната лихва върху цялата сума от датата на подаване на молбата до окончателно изплащане на сумата; за сумата 283 185,98 лева (двеста осемдесет и три хиляди сто осемдесет и пет лева и деветдесет и осем стотинки) - вземане за законна лихва върху сумата от 1 028 747, 78 лева за периода от 10.02.2014 г. /датата, на която вземането е станало изискуемо/ до 25.10.2016 г. /датата, на която е обявено в Търговския регистър при Агенция по вписванията съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелността на „П.“ АД/ и за сумата от 8 590,04 лева (осем хиляди петстотин и деветдесет лева и четири стотинки) - вземане за законна лихва върху сумата от 1 028 747,78 лева за периода от 26.10.2016г. /датата, след датата, на която е обявено в Търговския регистър при Агенция по вписванията съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелността на „П.“ АД/ до датата на предявяване на вземанията пред съда по несъстоятелността - 24.11.2016 г., като неоснователни.

ОТХВЪРЛЯ предявените искове на „Н.” ЕООД /н/, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Л., хотел „Л.”, ул. *** против „П.” АД /н/, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. В., р – н ***, да се признае за установено, че „Н.” ЕООД /н/, ЕИК *** има вземания към „П.” АД /н/, ЕИК *** за сумата 15 275 830,13 лева (петнадесет милиона двеста седемдесет и пет хиляди осемстотин и тридесет лева и тринадесет стотинки) - вземане по договор за цесия от 30.12.2013 г„ сключен между „Н.“ ЕООД, в качеството на цедент, и „Н.“ ЕООД, в качеството на цесионер, ведно със законната лихва върху цялата сума от датата на подаване на молбата до окончателно изплащане на сумата; за сумата 4 222 023,04 лева (четири милиона двеста двадесет и две хиляди и двадесет и три лева и четири стотинки) - вземане за законна лихва върху сумата от 15 275 830,13 лева за периода от 06.02.2014г. /датата, на която вземането е станало изискуемо/ до 25.10.2016г. /датата, на която е обявено в Търговския регистър при Агенция по вписванията съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелността на „П.“ АД/ и за сумата 127 553,18 лева (сто двадесет и седем хиляди петстотин петдесет и три лева и осемнадесет стотинки) - вземане за законна лихва върху сумата от 15 275 830,13лева за периода от 26.10.2016г. /датата, след датата, на която е обявено в Търговския регистър при Агенция по вписванията съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелността на „П.“ АД/ до датата на предявяване на вземанията пред съда по несъстоятелността – 24.11.2016г. като неоснователни.

ОТХВЪРЛЯ предявените искове на „Н.” ЕООД /н/, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Л., хотел „Л.”, ул. *** против „П.” АД /н/, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. В., р – н ***, да се признае за установено, че „Н.” ЕООД /н/, ЕИК *** има вземания към „П.” АД /н/, ЕИК *** за сумата 6 201 889,29 лева (шест милиона двеста и една хиляди осемстотин осемдесет и девет лева и двадесет и девет стотинки) - вземане по договор за цесия от 21.01.2014г., сключен между „П.“ АД, в качеството на цедент, и „Н.“ ЕООД, в качеството на цесионер, ведно със законната лихва върху цялата сума от датата на подаване на молбата до окончателно изплащане на сумата; за сумата 1 834 947,83 лева (един милион осемстотин тридесет и четири хиляди деветстотин четиридесет и седем лева и осемдесет и три стотинки) - вземане за законна лихва върху сумата от 6 201 889,29 лева за периода от 06.02.2014г. /датата, на която вземането е станало изискуемо/ до 25.10.2016г. /датата, на която е обявено в Търговския регистър при Агенция по вписванията съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелността на „П.“ АД/ и за сумата 51 785,78 лева (петдесет и една хиляди седемстотин осемдесет и пет лева и седемдесет и осем стотинки) - вземане за законна лихва върху сумата от 6 201 889.29 лева за периода от 26.10.2016 г. /датата, след датата, на която е обявено в Търговския регистър при Агенция по вписванията съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелността на „П.“ АД/ до датата на предявяване на вземанията пред съда по несъстоятелността – 24.11.2016г., като неоснователни.

ОСЪЖДА „Н.” ЕООД /н/, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Л., хотел „Л.”, ул. *** ДА ЗАПЛАТИ от масата на несъстоятелността държавна такса в размер на 297 159.92 лева, съразмерно с отхвърлената част от исковете по сметка на Окръжен съд С.З..

ОСЪЖДА П.” АД /н/, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. В., р – н *** ДА ЗАПЛАТИ от масата на несъстоятелността държавна такса в размер на 42 099.06 лева, съразмерно с уважената част от исковете по сметка на Окръжен съд С.З..

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – гр. П.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Номер на акта:	260017
Дата:	28 февруари 2022 г.
Съдия:	Анна Тодорова Трифонова

Дело:	20185500900163
Тип на делото:	Търговско дело
Дата на образуване:	19 юни 2018 г.

Решение по дело №163/2018 на Окръжен съд - Стара Загора

Съдържание на акта Свали акта