Решение по дело №13/2017 на Районен съд - Троян

Номер на акта: 420
Дата: 19 декември 2018 г. (в сила от 4 февруари 2021 г.)
Съдия: Антоанета Маринова Симеонова
Дело: 20174340100013
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 януари 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                                    Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                            

 

                                       19.12.2018 г., град  Троян

 

                                     В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Троянски районен съд                                        първи състав

на деветнадесети декември                           две хиляди и осемнадесета година

в закрито заседание, в състав:

 

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Антоанета С.ова

 

            При участието на секретаря ......................., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 13 по описа на съда за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.247 и чл.250 от Гражданския процесуален кодекс ГПК)

 

В Троянски районен съд е образувано гр.д. №  13 по описа на съда за 2017г. по обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК,  чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД и чл.537, ал.2 от ГПК  от „Балкан” АД гр. Ловеч, представлявано от Изпълнителния директор П.В.предявени против П.К.Т. ***, Т.Й..Й. ***, С.Й.С.от гр. Троян, В.Д.П.от с. Шипково, Ловешка област, Й.С.К.от с. Шипково, Ловешка област;  М. ***, П.Н.С. ***, Ловешка, С.Н.Г. ***, П.В.К. ***  и М.Ц.Д. ***. Осъдителна претенция с правно основание чл.108 от Закона за собствеността е предявена само срещу ответника П.Т..

Съдът е постановил решение № 317 от 17.10.2018г., с което е уважил частично претенцията по чл.124 ГПК, отхвърлил е исковете по чл.108 ЗС и чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД и е прекратил производството  в частта на акцесорния иск по чл.537, ал.2 ГПК.

По делото е постъпила молба вх. № 5974/06.11.2018г. от П.В.К., с която се иска допълване на решението, тъй като съдът не се е произнесъл по искането за присъждане на разноски.

           Постъпила е молба вх. № 5975/06.11.2018г. от П.К.Т., с която се иска допълване на решението, тъй като съдът не се е произнесъл по искането за присъждане на разноски. От ответника Т. е постъпила и молба вх.№ 6000/06.11.2018г., с която е направено искане за допълване на решението и поправяне на очевидна фактическа грешка, тъй като в диспозитива на същото е посочено, че съдът отхвърля иска до размер 6200 кв.м., а в мотивите е посочено, че претенцията на ищеца е за 6210кв.м. отделно е посочено, че в установителния диспозитив на чл.108 ЗС съдът не е отхвърлил иска до пълния претендиран размер, признавайки за установено правото на собственост за 4345 кв.м.

По делото е постъпила молба вх. № 6194/14.11.2018г.  за допълване на решението в частта за разноските и от ищеца, чрез неговия пълномощник адв.С.Г..

Съдът, като разгледа така подадените молби, намира, че същите   изхождат от легитимирани лица – ищец и ответници по делото,  подадени са в рамките на преклузивния едномесечен срок от връчване на решението, поради което счита същите за допустими и като такива следва да бъдат разгледани.

На ответните страни е съобщено за исканото допълване с указание да представят отговор в едноседмичен срок. Отговор е представен само от Община Троян по исканията за допълване на решението в частта за разноските. Пълномощникът на кмета на Община Троян юриск.И.К.е посочила, че не възразяват по исканията, но моли да не бъдат възлагани разноски на Община Троняна основание чл.78, ал.2 от ГПК, тъй като ответната община не е давала повод за завеждане на делото.

            Съдът намира, че не е налице необходимост от разглеждане на делото в открито заседание с призоваване на страните, тъй като не е налице нужда от изясняване на неразрешената част от спора.  

Съдът намира искането за основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 250 ГПК, страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Непълно е решението, което не обхваща целия спорен предмет. В случая  се касае за искане,   по което съдът дължи изрично произнасяне с диспозитива на съдебното решение.  Съдът не се е произнесъл по  исканията на ищеца и на ответниците П.Т. и П.К. относно присъждане на разноски съобразно изхода на спора, поради което следва да допълни решението си.

Искане за присъждане на разноски са направени от ищеца, чрез адв.Г., отв. ответниците П.Т. и П.К., чрез пълномощника им адв.А.. Списък на разноските е представен само от ответниците К. и К.. Непредставяне на списък по чл.80 ГПК не е основание да се  откаже допълване на решението в частта му за разноските /т.8 от ТР № 6 от 06.11.2013г.па т.д. № 2/2012г., ОСГТК на ВКС/.

Съдът, като съобрази, че предявеният иск по чл.124 от ГПК е частично уважен, намира, че ще следва да осъди ответниците да заплатят на ищеца направените разноски съразмерно с уважената част.

По отношение на отв.П.К. е признато за установено правото на собственост на ищеца, но като цяло искът по чл.108 от ЗС е отхвърлен, тъй като е прието от съда, че не са налице трите кумулативни предпоставки , необходими за уважаване на осъдителната претенция. С оглед на което съдът приема, че не е необходимо да допълва решението в частта след признава за установено , че ищеца е собственик на 4345 кв. м., а отхъврля до претендираната площ от 6210 кв.м., тъй като за целия иск се е  произнасъл с отхвърлителен диспозитив.

Предвид, че съдът е отхвърлил исковете с правно основание чл.108 ЗС, чл.26, ал.2 ЗЗД и е прекратил производството по чл.537, ал.2 ГПК, на основание чл.78, ал.3 и ал.4 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на отв.П.К.Т. направените разноски  за адвокатски хонорар за трите иска общо 1800 лв. и сумата 120.00лв. платен депозит за вещо лице.

Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата П.В.К. 1919.80лв. платени за адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлените искове и частично уважения иск.

Ответниците по иска с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, който е уважен до размер 4345 кв. м. и отхвърлен до претендирания размер 6210 кв.м., следва да бъдат осъдени да платят солидарно на ищеца сумата 458.62 лв., съразмерно с отхвърлената част. Същата е определена върху държавната такса, внесена за иска по чл.124 ГПК и направените в производството разноски за депозит на вещо лице в общ размер 510.00лв. Съдът не следва да уважи молбата на Община Троян с приложение за чл.78, ал.2 ГПК, тъй като посочената разпоредба предпоставя наличието на две кумулативни предпоставки-ответникът да не е дал повод за завеждане на иска и да признае същия. В случая от ответната община не е направено признание на иска.

Ищецът следва да бъде осъден да заплати и направените разноски от отв.П.Т. в производството по гр.д. № 793 по описа на ТРС за 2012г. в общ размер 680.00лв.

Съдът намира искането за допускане на очевидна фактическа грешка, касаеща посочване площта , до която се отнася частта за отхвърляне на иска по чл.124, ал.1 ГПК, за основателно. Претенцията е заявена за площ от 6210 кв. м. от процесния имот, съдът е приел, че искът по чл.124 ГПК е частично основателен до размер на 4345 кв. м., като го е отхъврил до 6200кв.м. Следва да се допусне поправка и в диспозитива на решението в тази част да се отрази, че искът до пълния претендиран размер , а именно- 6210 кв.м. се отхвърля.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че следва да допълни диспозитива на решението си, като се произнесе  по искането на страните за присъждане на разноски съобразно изхода на спора .

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.247 и чл.250 ГПК,  съдът

 

                                                              Р Е Ш И:

 

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 317 от 17.10.2018  г., постановено по гр. дело № 13/2017г. по описа на Районен съд гр.Троян, като  отхвърля иска с правно основание чл.124, ал.1 ГПК до разликата в претендираната площ до 6210 кв.м.   , като неоснователен и недоказан.

            ДОПЪЛВА  диспозитива на решение № 317 от 17.10.2018  г., постановено по гр. дело № 13/2017г. по описа на Районен съд гр.Троян, като  

             ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 и ал.4 ГПК „БАЛКАН" АД, със седалище и адрес на управление: гр.Ловеч, бул. „Мизия" № 1, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор П.Б.В., да заплати на П.К.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 1920.00 / хиляда деветстони и двадесет /лева –разноски в настоящето производство и 680.00 /шестотин и осемдесет / лева – разноски в производството по гр.д. № 793/2012г. по описа на Троянски районен съд.

 ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 и ал.4 ГПК „БАЛКАН" АД, със седалище и адрес на управление: гр.Ловеч, бул. „Мизия" № 1, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор П.Б.В., да заплати на П.В.К., ЕГН  **********, с адрес: ***, сумата 1919.80 / хиляда деветстони и двадесет /лева –разноски в настоящето производство, съобразно отхвърлените искове и частично отхвърления иск.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Р.С.Й., ЕГН **********,  с адрес: ***; Р.Т.Й., ЕГН **********, с адрес: ***;  Т.С.И., ЕГН **********, с адрес: ***;  П.В.К., ЕГН **********, с адрес: ***, пр.Възраждане № 1, представлявана от Кмета Донка Михайлова,  М. *** 56, ЕГН **********;  П.Н.С.,*** З, ЕГН **********; С.Н.Г.,***, ЕГН ********** и М.Ц.Д.,***, ЕГН **********,   да заплатят солидарно на „БАЛКАН" АД, със седалище и адрес на управление: гр.Ловеч, бул. „Мизия" № 1, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор П.Б.В., сумата 458.62 / четиристотин петдесет и осем лева и 62 ст./ лева-разноски в настоящето производство съразмерно с уважената част на иска.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд гр.Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ :