Присъда по дело №646/2015 на Районен съд - Сливен

МОТИВИ към ПРИСЪДА №207/02.12.2015 по НЧХД №646/2015г., изготвени на 22.12.2015г.

 

Постъпила е тъжба от непълнолетния С.С.К. със съгласието на майка му Н.С.К. против подс. М.М. Анастасов за престъпление по чл.130, ал.1 от НК.

В съдебно заседание частният тъжител предяви против подсъдимия граждански иск за сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от момента на увреждането до окончателното изплащане на сумата. Моли да бъде конституиран в качеството на граждански ищец.

Съдът счете, че гражданският иск е своевременно предявен и разглеждането му не би затруднило наказателното производство, поради което го прие за съвместно разглеждане и конституира частния тъжител в качеството на граждански ищец.

В съдебно заседание тъжителят се явява лично, с майка си и с упълномощен повереник. Поддържа обвинението и предлага подс. Анастасов да бъде признат за виновен като му се наложи справедливо наказание в рамките на предвидените в закона предели. Моли съда да уважи предявения граждански иск в пълен размер и да му присъди направените по делото разноски.

В съдебно заседание подсъдимият се явява лично и с упълномощен защитник. Не се признава за виновен и дава подробни обяснения по обвинението. Моли съда да го оправдае и да отхвърли предявения граждански иск като неоснователен. Претендира да му се присъдят направените разноски по делото.

 

ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

       От събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

       Частният тъжител С.К. със свои съученици В.П и С.К на 28.01.2015г. около 9 часа си купили закуски от баничарница до сградата на централния клон на „Български пощи” в гр. С. След това отишли до жилищна кооперация в близост до училището, в което учат ГПЗЕ „Захари Стоянов” (малката езикова гимназия),  за да си изядат закуските. Св. П замерил метална кутия пред входа на гаражите и от тях се чул глас, който извикал „ей”. Свидетелите П и К се стреснали и избягали от мястото, докато частният тъжител К. останал на място. Св. К. се прибрал в час, а св. П. останал да изчака частния тъжител К.. Попитал го какво е станало и той му обяснил, че е излязъл някакъв човек, който го е ударил и имал подутина под окото. Частният тъжител се обадил на майка си, която веднага отишла на място. Св. Попов отишъл в училището, а частният тъжител с майка си отишъл в Полицията. Там той дал на свидетелите П.И. и Д.Й. описание на мъжът, който го е ударил. Те му показали снимков материал от база данни на Български документи за самоличност, но К. не можал да разпознае лицето, което го е ударило. След няколко дни служителите от РУ „Полиция”- С, свидетелите И. и Й. извикали подс. А в управлението и провели беседа с него, при която той отрекъл да е удрял когото и да било. Извикали и частния тъжител К., който като влязъл в кабинета им казал, че това е човека, който го е ударил. Подсъдимият пък отговорил, че за първи път вижда това момче.

       На 28.01.2015г. денят, в който се случил инцидента с частния тъжител К., подс. А. закарал в 7,30 часа детето си на детска градина, след което оставил приятелката си на спирката. Пил кафе в заведение до около 8,45- 8,50 часа, след което отишъл до сервиза, в който работел в кв. „Клуцохор”. Там го чакал първия клиент, който бил св. З.У.. Оставил си телевизора на поправка и останал там около 15- 20 минути. По същото време в сервиза дошъл и другия свидетел Г.С като той останал до 9,55 часа, тъй като подс. А. демонтирал музикалната уредба от автомобила му, за да бъде отремонтирана в сервиза.

               

       ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

       Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.

       Съдът кредитира показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели В.П, С.К, З.У и Георги Г.С, тъй като същите са безпротиворечиви, взаимно се допълват и са относими към предмета на делото.

       Съдът дава вяра и на двамата свидетели П.И. и Д.Й.,*** дотолкова, доколкото те обясняват какво са извършили при беседите им с частния тъжител и с подсъдимия и кой какво им е казал.

       Съдът дава вяра на обясненията на подс. А., тъй като те кореспондират с показанията на свидетелите У и С.

       Съдът кредитира всички писмени доказателства, присъединени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК, тъй като същите са относими към предмета на делото и не бяха оспорени от страните.

 

       Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът изведе следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Подс. А. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.130, ал.1 от НК, затова че на 28.01.2015г. около 9 часа в близост до двора на ГПЗЕ „Захари Стоянов”- С. е причинил на С.С.К. лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето неопасно за живота, т. е. „Разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК”.

       Безспорно се установи, че по време на инцидента подс. А. не се е намирал изобщо в района, в който е бил ударен частния тъжител К.. По делото не се събраха никакви доказателства в подкрепа на тезата, поддържана от частния тъжител за нанесени му от подс. А. леки телесни повреди. По несъмнен начин от показанията на свидетелите П. и К. става ясно, че на частния тъжител е била нанесена лека телесна повреда в областта на дясното око, но те не са свидетели очевидци, тъй като никой от тях не е видял кой точно е ударил техния приятел, частния тъжител К.. И двамата са напуснали местопроизшествието още преди да се стигне до нанасянето на удар на частния тъжител и са отишли до училището като единствено св. П. е останал да изчака частния тъжител, а свид. К. е влязъл в час. Никой от тях докато е напускал района, в който са били не е видял дори кой се е приближил до пострадалия К..

Както бе посочено по- горе показанията на двамата служители на реда, свидетелите И. и Й. съдът може да кредитира дотолкова, доколкото те обясняват какво им е разказал частния тъжител и  впоследствие какво се е случило когато е пристигнал подсъдимия. При извършената предварителна проверка не са извършени, каквито и да било процесуално следствени действия, от които съдът да може да заключи, че частният тъжител К. е разпознал подс. А. като извършител на деянието, за което го обвинява. Не е извършено нито процесуално следственото действие разпознаване на лице било то по снимки, било то на живо, тъй като са били показвани на частния тъжител снимки на хора, които живеели във въпросната кооперация до която той се е намирал със съучениците си. Видно е, че най- вероятно подс. А.в живее във въпросната кооперация, тъй като е била показана на частния тъжител и неговата снимка, но той не е можал да заяви категорично дали това е лицето, което го е ударило. Съдът не споделя изложеното от повереника на частния тъжител, че той категорично е разпознал извършителя на деянието, тъй като не е извършвано такова следствено действие, а и няма как да бъде извършено такова следствено действие по преписка за проверка, тъй като не е било образувано наказателно производство. Напротив преписката е приключила с отказ да се образува досъдебно производство. Ето защо съдът в тази част не може да кредитира показанията на двамата служители на реда, тъй като те нито са очевидци, а единствено разказват разказаното им от частния тъжител, който пък в настоящото производство няма как да бъде разпитан, защото не може да бъде свидетел.

Съдът следва да кредитира изцяло, както обясненията на подс. А., така и показанията на клиентите на сервиза, в който той работи, свидетелите У и С., тъй като те кореспондират помежду си, безпротиворечиви са, последователни, логични и взаимно се допълват. От обясненията на подсъдимия и от показанията на тези двама свидетели се доказа по несъмнен начин, че по времето, когато е станал инцидента, а именно след 9 часа той не се е намирал в този район, а се е намирал в района на сервиза, в който работи в кв. „Клуцохор” и е приел на ремонт телевизора на св. У, както и започнал да се занимава с музикалната уредба, монтирана в автомобила на св. С.  

       По делото не се доказа, че на 28.01.2015г. е бил нанесен побой на частния тъжител К. точно от подсъдимия А.. Не се доказа по несъмнен начин, че подс. А. е нанесъл телесните повреди на частния тъжител, а съгласно разпоредбата на чл.303 от НПК присъдата не може да почива на предположения. Ето защо съдът счете, че следва да признае подс. А. за невиновен по повдигнатото му от частния тъжител К. обвинение за извършено престъпление по чл.130, ал.1 от НК и да го оправдае по него.

       Съдът счита, че следва да бъде отхвърлен и предявения граждански иск от частния тъжител К. със съгласието на майка му Н.С.К. против подсъдимия А. за причинените му неимуществени вреди, тъй като се установи, че той не е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение по настоящото производство. Ето защо съдът счете, че следва да отхвърли гражданския иск като неоснователен и недоказан.

       Съдът счете, че следва с оглед правилата на процеса да осъди частния тъжител К. със съгласието на неговата майка Н.К. да заплати на подсъдимия А. сумата от 1200 лева, представляваща направените от него по делото разноски за адвокатска защита.

       Ръководен от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

 

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: