Р Е Ш Е Н И Е
№ 111
18.05.2018г., гр. Варна.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
публично съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
при участието на секретаря
Ели Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Н. Дамянова въззивно т. д. № 117 по описа на ВнАпС
за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх. № 1284/15.01.2018г. на „ЗАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”– гр. София, ЕИК *********,
подадена чрез ю. к. А.Б., и въззивна жалба вх. № 2602/25.01.2018г. на Т.И.И.,
представлявана от адв. Д. К. от ВАК, срещу решение № 859/13.12.2017г., постановено
по т. д. № 126/2017г. по описа на Варненски окръжен съд.
С въззивна жалба № 2602/25.01.2018г. се
атакува решението на ВОС в частта, с която са отхвърлени предявените от
въззивницата Т.И.И. осъдителни искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ / отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
присъждане на разликата над 50 000 лв.
до 112 500 лв., претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на ПТП,
настъпило на 14.04.2012г. в гр. Варна, по вина на А. П.
А.от гр. Варна
като водач на т. а. „Мерцедес” с ДК № В 0936 СН, обхванат от действието
на застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица № 03111891000123, издадена от ЗАД „Булстрад Виена иншурънс
груп”, и за разликата над 1 837.75 лв. до 12 500 лв., претендирана като
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се претърпени загуби от същото
застрахователно събитие / разходи за лечение/, ведно със законната лихва върху тези разлики, считано от 06.02.2014г. до окончателното им изплащане. Оплакванията са
за неправилно приложение на материалния закон – чл. 52, ал. 2 ЗЗД, допуснато
при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, които според
жалбоподателя са силно занижени, както и за необоснованост на правния извод на
първоинстанционния съд за липса на причинна връзка между част от претендираните
за обезщетяване разходи за лечение и процесното застрахователно събитие.
Искането към въззивния съд е за отмяна на решението в отхвърлителната част и
уважаване на исковете изцяло в заявените размери, ведно с акцесорните претенции
за мораторна лихва.
Въззивна жалба вх. № 1284/15.01.2018г.,
подадена от ответника в първоинстанционното производство - ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп”, е насочена срещу решението в частта,
с която са уважени предявените от Т.И.И. осъдителни искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ / отм./ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за разликата над 6 000 лв. до 50 000 лв.,
присъдена като обезщетение за неимуществени вреди, както и за сумата 1 837.75
лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се претърпени загуби от процесното
застрахователно събитие / разходи за лечение/, ведно със законната лихва върху тези суми. Застрахователят релевира
оплаквания за неправилно приложение на материалния закон – чл. 52, ал. 2 ЗЗД, допуснато при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди,
и необоснованост на извода за липса на съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалото лице - чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Петитумът на жалбата е за отмяна на решението и постановяване
на друго, с което, при определяне размерите на обезщетенията да се отчете
доказаното съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, а
по отношение размера за неимуществени вреди - да се приложи принципът на чл. 52 ЗЗД. Направено е и искане за присъждане на съдебно – деловодни разноски и
юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Процесуалните представители на страните
са депозирали отговори по реда и в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в които е изразено
становище за неоснователност на жалба на насрещната страна, с подробно изложени
доводи и съображения.
В съдебно заседание
жалбите и отговорът се поддържат.
Решението на ВОС е валидно като
постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му
правораздавателна власт и компетентност. В обжалваната част решението е
постановено при наличие на всички предвидени от закона предпоставки и липса на
процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск,
поради което е допустимо. Съобразно
обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда искане,
предявените осъдителни искове са правилно квалифицирани. Договорът за застраховка „ГО на
автомобилистите“ между виновния водач и застрахователя е сключен на дата 07.11.2011г.,
която предхожда влизането в сила на новия КЗ. Съгласно § 22 от ПЗР на закона
приложение намират правилата на част Четвърта от КЗ (отм.), в която е и текстът
на чл. 226, ал. 1, уреждащ прекия иск срещу застрахователя, с който съдът е
сезиран по делото.
Предвид задължителните указания по приложение на
процесуалния закон по т. 1 от ТР № 1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013г. на ВКС,
ОСГТК, във връзка с чл. 269, ал. 1 ГПК, извън задължението за служебно
произнасяне по валидността и допустимостта на решението и проверката за
правилност относно допуснати нарушения на императивни материалноправни норми от
първата инстанция, въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от
посоченото в жалбата.
За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:
Пред Варненския
окръжен съд са предявени обективно
кумулативно съединени осъдителни искове, с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ
/отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, от Т.И.И. срещу ЗАД „Булстрад
Виена иншурънс груп” със
седалище гр. София, за присъждане на обезщетения за претърпени от ищцата
имуществени и неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 14.04.2012г.,
виновно причинено от А. П. А.от гр.
Варна като водач на т. а. „Мерцедес”, модел 711 D, с ДК № В 0936 СН, за който автомобил е била сключена
застраховка „ГО на автомобилистите“ по застрахователна полица № 03111891000123,
валидна до 07.11.2012г. Претендира се и законната лихва, считано от датата на
увреждането– 14.04.2012г., до окончателното изплащане на задълженията.
Постановеното по
спора решение № 859/13.12.2017г. по т. д. № 126/2017г. по описа на ВОС не е
обжалвано и е влязло в сила в частта, с която застрахователят е осъден да
заплати на пострадалото лице сумата 6 000 лв. - обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 05.02.2014г. до
окончателно погасяване на задължението.
Следователно, в отношенията
между страните е безспорно установено наличието на правопораждащия фактическия
състав за основателността
на прекия иск на увреденото лице срещу застрахователя, по чл. 226 КЗ / отм./,
за обезщетяване на причинените от застрахованото лице вреди от деликт, а
именно: валидно застрахователно правоотношение по застраховка „ ГО на автомобилистите ”, сключено с ответника за увреждащия товарен автомобил; настъпване на
застрахователно събитие в срока на действие на договора, виновно причинено от водача на застрахования
автомобил; причинени
неимуществени вреди на лицето, претендиращо обезщетение.
Въпросите
относно извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на водач на застрахования товарен
автомобил - А. П. А.ов, са разрешени със
задължителна за гражданския съд сила, съгл. чл. 300 ГПК във вр. чл. 413, ал.
2 и ал. 3 НПК, с влязлото в сила решение № 2592/27.09.2012г., постановено по НАХД № 3799/2012г. описа на ВРС.
Основните спорни въпроси, за разрешаване на
които е сезиран въззивният съд, са свързани с размера на обезщетението за
неимуществени вреди, подлежащо на определяне по правилото на
чл. 52 ЗЗД, както и с наличието или не на съпричиняване на вредите по смисъла
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД от пострадалото лице.
Съставът на ВнАпС намира, че възприетите от окръжния съд факти и обстоятелства
относно получените от ищцата телесни увреждания, вида и интензитета на
претърпените болки и страдания, е резултат от правилна съвкупната преценка на
събраните в хода на производството доказателства, обсъдени по съответните
правила на ГПК, и препраща към мотивите на първоинстанционното решение в тази
част, на основание чл. 272 от ГПК.
Безспорно е установено от медицинската документация и заключението на съдебно
– медицинска експертиза, че в резултат на ПТП на ищата са причинени множество телесни увреждания: счупвания на долната челюст, лява
лопатъчна кост, девето и десето десни ребра, двустранен хемопневмоторакс,
довели до остра дихателна недостатъчност, счупване на пета дланна кост на
дясната ръка с разместване на фрагментите, кръвонасядане и контузно разкъсна
рана в същата област, получен като резултат от съчетаната травма травматичен
шок, част от които са довели до разстройство на здравето, временно
опасно за живота. Според вещото лице травмите, които е получила пострадалата в
резултат на този инцидент, са от такъв характер, че до два-три месеца
отзвучават, а влошаването на общото й състояние в последващите този
възстановителен период години се дължи на естеството на
заболяванията, от които е боледувала преди пътния инцидент. Това е
становище на експерт с необходимите специалност и квалификация, на което е
възложено изготвянето на назначената в производството пред ВОС съдебно –
медицинската експертиза. Не е налице основание заключението да не бъде
кредитирано от съдебния състав, който не разполага със специални знания по
медицина. В тази връзка, неоснователни са доводите в жалбата, че изводите на вещото
лице относно периода на възстановяване от получените телесни увреждания от
процесното ПТП не следва да се възприемат, защото не са съобразени с
конкретните факти. Съгласно медицинската документация, в това число решение
на ТЕЛК,
ищцата е с 93% намалена трудоспособност още от 2001г., прекарала е исхемичен мозъчен инсулт, указващ
наличие на мозъчно-съдова болест и склероза, има развит психоорганичен синдром,
увреждания в зрението, склеротични промени, които така или иначе с времето се
задълбочават. При това силно увредено общо състояние на пострадалото лице в
периода преди пътния инцидент, логично в посочения от експерта период от два –
три месец не може да се очаква настъпване на пълно физическо възстановяване
като при клинично здрав индивид. Вещото лице, изготвило СМЕ, дава категорично
заключение, че влошаването на общото състояние на пострадалата в последващите на този възстановителен период години не
се дължи на
пътния инцидент.
Правилен е изводът на ВОС за недоказаност в процеса на твърденията в
исковата молба, че понастоящем на ищцата не може да се задържа права
продължително време без чужда помощ, че след ПТП са настъпили проблеми с
волевата функция относно уриниране и ходене по голяма нужда, налагащ
постоянното носене на памперс. Събраните доказателства не съдържат данни са
посочените обстоятелства. Недоказаността на тези страдания и негативни преживявания
обаче не е единственото основание за неотчитането им в процеса при определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди по правилото на чл. 52 ЗЗД. Според заключението на СМЕ липсва
причинно – следствена връзка между травмите от произшествието, в това число и
мозъчното сътресение, и евентуални проблеми с четенето, писането и ползването
на памперс към настоящия момент. Тези проблеми, според експерта, биха се дължали
на развитието на предходните болестни процеси, които не са
свързани с процесното ПТП.
Въпреки отричането на причинната връзка между получените увреждания от разглежданото
застрахователното събитие и част от сочените в исковата молба физически
страдания и свързаните с тях негативни преживявания, при определяне по справедливост на паричния еквивалент на претърпените
неимуществени вреди в размер на 50 000лв. първоинстанционният съд не е
допуснал нарушение на чл. 52 ЗЗД, тъй като освен всички останали релевантни
обстоятелства, адекватно е отчетена връзката между психическото състояние на
ищцата, установено посредством съдебно – прихиатрична експертиза, и получената
прихотравма в резултат на ПТП.
Според експерта д-р К. Крумова пътно – транспортното произшествие е
нарушило психичния баланс на личността, като е повлияло на настроението, емоциите
и волева дейност на пострадалото лице, въздействало е негативно и върху
самооценката, която е тежко занижена, повишило е страховата готовност, довело е
до затрудняване на семейните контактите и ограничаване на социални такива до изолация.
Засегнати са
значими за пострадалата човешки потребности - от сигурност, начин на
съществуване и живот, самостоятелно функциониране, състоянието й е обусловило
необходимостта от активната помощ от близките и́ за известен период от
време, и от специализирани социални институции. Катастрофата се е явила стресогенно житейско събитие за ищцата, провокиращо неприятни спомени, повишаване на
раздразнителността и тревожността, задълбочаване на депресивното и́
състояние и страхово поведение. Според вещото лице при един
човек, който е тревожен и депресивен, всяко неблагоприятно събитие в неговия
живот може да доведе до хиперболизиране, усложняване на проблема и да доведе до
неговото задълбочаване и неизлечимост. В тази връзка настъпилите след
процесното ПТП факти и събития могат да доведат до задълбочаване на
депресивното състояние и неминуемо оказват влияние върху настоящето състояние
на пострадалата, но следва да се отчита и фактът, че те попадат на един вече
травмиран психически терен. Следователно, въпреки че като цяло сегашното
състояние на ищцата не е пряк резултат от ПТП и последиците от него, получената
психотравма се явява фактор по отношение характера и интензитета на отрицателните
изживявания на пострадалата в резултат на всяко следващо стресогенно житейско събитие, което
е настъпило след преживяната катастрофа / смърт на съпруга на ищцата, невъзможност да се придвижва, счупване на
крака към средата на 2107г., наложило оперативна интервенция, а впоследствие, настаняване
в хоспис/ или ще настъпи
в бъдеще.
Надлежно установените релевантни факти и обстоятелства за определяне размера на
обезщетението, съобразно указанията дадени с ППВС № 4/1968г. по приложението на чл. 52 ЗЗД, в това число
възрастта на пострадалата, степента на увреждането от процесното ПТП, продължителността на
лечение, отражението на претъряната психическа травма като формираща
неблагоприятен психически терен за последващи стресогенни събития, обосновават извод за значителни физически
страдания, които ищцата е претърпяла,
и съществени негативни емоционални
преживявания, които ще продължава да търпи
до края на живота си като последица на причинените увреждания.
Въз връзка с довода в жалбата на ищцата за неправилно
определен размер на обезщетението за неимуществени вреди поради
несъобразяването му с каузална съдебна практика, въззивният съд съобрази
следното:
По въпроса за релевантността на обезщетенията за неимуществени
вреди, присъждани от съда на други увредени лица, в период близък до процесния, но от
различни застрахователни събития /деликти/, като критерий за определяне на
паричния еквивалент, дължим на ищеца, е даденото разрешение в постановеното,
по реда на чл. 290 ГПК, решение № 204/07.11.2016г. по т. д. № 3568/2015г. на
ВКС, I т. о. С това решение е прието, че релевантна е обществената оценка за баланс и
еквивалентност, която следва да намери отражение при обосноваването, съобразно
принципа на чл. 52 ЗЗД, на конкретния размер на обезщетението. Субективната
преценка за справедливо определени суми за подобни, причинени в близък период
вреди от деликт, следва да има за коректив формираната обща оценка за
пропорционалност, защото справедливостта е елемент от правната реалност. Присъдените от състава на съда обезщетения за подобен вид
неимуществени вреди от други деликти, настъпили в период близък до процесния,
при неидентичност на установените релевантни обстоятелства, не могат да имат
самостоятелно значение за формиране на критерия за справедливост и да бъдат
отделен фактор за определяне на паричния еквивалент, дължим по конкретното
дело. Той следва да отговаря на общественото разбиране за справедливост на
съответния етап от развитието на обществото, защото само в този случай
обезщетението би било обективно справедливо.
Даденото задължително разрешение от ВКС по приложение
на материалния закона
е пряко относимо към разглеждания
правен спор и се възприемат изцяло от настоящия съдебен състав.
При определяне по справедливост на паричния еквивалент
на претърпените неимуществени вреди ВОС е съобразил всички релевантни факти и
обстоятелства, в това число интензитета, продължителността и характера на
установените в процеса като претърпените болки и страдания в резултат на
застрахователното събитие, както и обществения
критерий за справедливост на дадения етап на социално – икономическото развитие
в страната.
По оплакване
в
жалбата за
необоснованост на правния извод на първоинстанционния съд във връзка с
приложението на чл.
51, ал. 2 ЗЗД
Застрахователят ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп” е релевирал своевременно, пред
първата инстанция, с отговора на исковата молба, защитно възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, обосновано със следните
твърдения за противоправно поведение– като пешеходец пострадалата е нарушила правилата за
движение по пътищата, установени в чл. 108, чл. 113 и чл. 114
от ЗДвП. По това възражение съдът безспорно дължи самостоятелна
преценка доколкото въпросите относно наличието на поведение на пострадалия,
допринесло за настъпване на вредоносния резултат, е извън задължителните за
гражданския съд въпроси по чл. 300 ГПК, съгласно влязла в сила решение по НАХД № 3799/2012г. описа на ВРС. По правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК тежестта на
доказване на фактическите твърдения, на които е базирано възражението, е на
застрахователя, тъй като той цели благоприятни правни последици за себе си с
отричане на отговорността му за обезщетяване на част от вредите, съразмерно с
приноса на увреденото лице.
По искане на застрахователя в първата
инстанция е назначена съдебно – автотехническа експертиза за установяване
механиза на ПТП, настъпило на 14.04.2012г. в гр. Варна, ж. к. „Вл. Варненчик“, до бл. 20, на кръстовище, образувано
между безименна улица и пресечка за входа на пазара.
Във въззивната жалба
застрахователят не оспорва извода на окръжния съд, че безименната улица, по
която се е движила ищцата, съставляваща път по смисъла на §6, т.1 от ДР на
ЗДвП, се намира в жилищна зона по смисъла на чл. 61 от ЗДвП, за която действат
специални правила за движение. Твърденията са, че пешеходката не се е
съобразила с останалите правила за движение / не се сочи конкретно кои правила/,
като е удължила излишно престоя си на улицата и не е съблюдавала собствената си
безопасност.
Като съобрази конкретно установения
механизъм на ПТП с оглед разпоредбата на чл. 62, т. 1 ЗДвП, съставът на
въззивния съд намира следното:
Съгласно посочената разпоредба от
ЗДвП в жилищна зона пешеходците могат да използват за движение пътя по цялата
му широчина, без ненужно да пречат на движението на превозните средства.
Безименната улица, на която е настъпило ПТП, няма тротоар, банкет или
обозначена пътна лента по смисъла на §6, т. 2 ДР на ЗДвП, и е предназначена за
движение както на пътни превозни средства, така и на пешеходци. Следователно, правилата,
установени в чл.
108, чл. 113 и чл. 114 за движение на
пешеходци, чието нарушение застрахователят сочи като основание за отчитане на
съпричиняване, са неприложими. Пешеходката не е предприела пресичане на пътя, а
се е движила в обособеното пространство между паркиралите автомобили, с цел
продължаване към входа на пазара, когато увреждащият товарен автомобилът все
още е бил паркиран, а водачът се е подготвял да потегли. Ударът е настъпил при
предприетото движение на заден ход, с изнасяне на около една дължина и
естествено движение с дъга ( ляв завой), като пешеходката е блъсната в гръб, със
задната лява част на товарния автомобил. При конкретния механизъм на ПТП няма
основание да се направи извод за противоправно поведение /действие или
бездействие/ на пострадалото лице, което обективно да е допринесло за
вредоносния резултат. Ищцата не е имала възможност и не е била длъжна да
предвиди, че при движение в жилищна зона, предназначена за движение както на
пътни превозни средства, така и на пешеходци, ще бъде застигната в гръб от
движещо се на заден ход превозно средство.
Въз основа на посоченото, съдът
приема, че по възражението за съпричиняване не е проведено успешно главно пълно
доказване от застрахователя и поради това няма основание за редуциране на
дължимите обезщетения по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./.
По жалбите
на двете страни срещу първоинстанционното решение в частта, с която е уважен
частично, до размер на сумата 1 837.75
лв., предявеният иск за обезщетяване на
имуществени вреди от същото застрахователно събитие, и претенцията е отхвърлена
в останалата част до претендирания размер от 12 500лв.,
съставът на ВнАпС съобрази следното:
При
предявяване на тази претенция, в обстоятелствената част на исковата молба част
от обезщетение за имуществени вреди до размер на сумата 9 000 лв. е
формирано като преки разходи, свързани с последиците от ПТП, за периода от
01.05.2013г. до предявяването на иска - 06.02.2017г., които според ищеца
възлизат месечно на не по- малко от сумата 200 лв. Отделно се претендира
обезщетение за конкретно направени разходи за бензин, памперси, хоспис и т. н.
за сумата 3 500 лв., за които се сочи, че са представени копия от касови
бележки.
Като
съобрази, че застрахователят не дължи месечна издръжка, а обезщетение в размер
на конкретно посочени и доказани със съответните предвидени в ГПК доказателства
и доказателствени средства претърпени загуби и пропуснати ползи от пострадалото
лице, и извърши самостоятелна преценка на събраните доказателства, настоящият
състав на съда намира, че присъдената сума от 1 837.75 лв. съставлява общ размер на доказаните
имуществени вреди, които са в причинна връзка с процесното застрахователно
събитие. Сумата е формирана като сбор от сторените от ищцата разходи за
лекарства, консумативи, помощни материали (памперси), заплатени прегледи и
манипулации, такси за вход паркинг на болнични заведения на две определени дати
и престой за лечение и грижи в хоспис в периода 04.05.-18.06.2012,
23-24.06.2012г. За реалното извършване на тези разходи са представени писмени
доказателства и са ангажирани гласни доказателства. За по - подробната
аргументация по същество за всеки един от включените разходи при формиране
общия размер на обезщетението, въззивният съд препраща към мотивите на
първоинстанционното решение в тази част, на основание чл. 272 от ГПК.
Съгласно чл. 86, ал.1 от ЗЗД, застрахователят
дължи законна лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди от
деликт, считано
от датата на увреждането 14.04.2012г., съответно върху
обезщетението за имуществени вреди,
считано от датата на направата на съответния разход. Безспорно за погасяване по
давност на претенцията за законна лихва е приложима кратката тригодишна давност
по чл.111, б. „в”
от ЗЗД, считано от изискуемостта на вземането за обезщетение. Исковата молба е подадена на 05.02.2017г., при което
всички претенции за изтекли лихви преди 05.02.2014г. са погасени по давност и
правилно са отхвърлени от окръжния съд.
Поради съвпадение на правните
изводи на двете съдебни инстанции по предмета на спора пред въззивната
инстанция, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваните
части.
По въпроса за отговорността за
разноски за въззивна инстанция:
С оглед резултата от въззивното
обжалване и предвид обстоятелството, че въззивното дружество е защитавано от
юрисконсулт, насрещната страна дължи юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, определено по реда на чл. 37от Закона за правната
помощ, в размер на 300 лв. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. чл. 38, ал. 2
ЗАдв, по силата на който при осъществена безплатна правна помощ в някоя от
хипотезите по чл. 38, ал. 1 ЗАдв, адвокатското възнаграждение се присъжда на
процесуалния представител, който, съгласно съдържанието на представения договор
за правна помощ, се е съгласил да поеме безплатна защита, на адв. Д.Б.К. ***
следва да се присъди сумата 1 906 лв., определена съобразно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, на база материалния интерес на въззивната
жалба на въззивника – ответник.
Воден от горното, ВнАпС, І- ви
състав,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 859/13.12.2017г., постановено по т. д. №
126/2017г. по описа на Варненски окръжен съд, в частта, с която са отхвърлени
предявените от Т.И.И. срещу на „ЗАД БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП”– гр. София, ЕИК *********, осъдителни искове с
правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ / отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за присъждане на разликата над 50 000 лв. до 112 500 лв.,
претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на ПТП,
настъпило на 14.04.2012г. в гр. Варна, по вина на А. П.
А.от гр. Варна
като водач на т. а. „Мерцедес” с ДК № В 0936 СН, обхванат от действието
на застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица № 03111891000123, издадена от ЗАД „Булстрад Виена иншурънс
груп”, и за разликата над 1 837.75 лв. до 12 500 лв., претендирана като
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се претърпени загуби от същото
застрахователно събитие / разходи за лечение/, ведно със законната лихва върху тези разлики, считано от 06.02.2014г. до окончателното им изплащане, както и в частта, с която „ЗАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”– гр. София, ЕИК *********,
е осъдено да заплати на Т.И.И., разликата над 6 000 лв. до 50 000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от същото
застрахователно събитие, както и сумата 1 837.75 лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се претърпени загуби от процесното застрахователно събитие / разходи
за лечение/, ведно със законната лихва
върху тези суми, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В останалата част решението на ВОС не е обжалвано и е
влязло в сила.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” –
гр. София, ЕИК *********, да заплати на адвокат Д.Б.К. от Варненска адвокатска
колегия, с нац. № **********, адрес на кантората: гр. Варна, ул. „Витоша” №10, ет.
3, ап. 9, като
пълномощник на Т.И.И., ЕГН **********,***, сумата 1 906 лв. / хиляда деветстотин и шест лева/,
представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно
процесуално представителство по въззивно т. д. № 117/2018г. по описа на ВнАпС,
на основание чл. 38, ал. 2, във вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за
адвокатурата.
ОСЪЖДА Т.И.И., ЕГН **********, адрес: ***, за заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” –
гр. София, ЕИК *********, сумата 300 лв.
( триста четиристотин четиридесет и един лева и деветдесет стотинки),
представляваща възнаграждение за юрисконсултска защита по въззивно т. д. №
117/2018г. по описа на ВнАпС, на основание чл. 78, ал. 3 във вр. ал. 8 ГПК.
Решението на
въззивния съд подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд,
при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните в
частта по предявения осъдителен иск за неимуществени вреди, ведно с акцесорната
претенция за законна лихва.
В останалата част
решението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.