О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София, 14.06.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, ІІІ въззивен състав в закрито заседание на
четиринайсети юни през две
хиляди и двайсет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА ТОДОРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНКА КОЛЕВА
СИЛВИЯ ТАЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Тодорова
ВНЧД № 907 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.
341, ал. 2 вр. чл. 249, ал. 3 НПК.
Постъпил е частен
протест от прокурор при СРП срещу определение на СРС, НО, 133 състав, по
н.о.х.д № 3574/20 г. от 15.01.2021 г., с което е прекратено съдебното
производство и делото е върнато на СРП за отстраняване на процесуални
нарушения, допуснати в досъдебната фаза.
В протеста на прокурора при СРП се твърди,
че определението е неправилно и се иска неговата отмяна. Поддържа се, че в
обвинителния акт подробно и последователно били описани задължителните елементи
на фактическия състав на престъплението, като фактическата обстановка изцяло се
основавала на събрания и проверен в досъдебното производство доказателствен
материал. Изтъква се, че всичко, което св. Г.е видял и впоследствие възпроизвел
в показанията си, е включено в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Поради това се изразява несъгласие с извода на СРС, че са били нарушени права
на двамата обвиняеми, в частност правото да разберат в какво са обвинени.
Възразява се и срещу обосноваността на заключението на съда, че е нарушено
право на обв. К.Г., тъй като прецизираното му постановление за привличането в
това процесуално качество не му било връчено лично. Посочва се, че на
24.04.2019 г. било изготвено постановлението, като разследването спрямо този
обвиняем било приключило в отсъствие, тъй като той се укрил от органите на
досъдебното производство.
Постъпило е възражение от подс. А.Ц. чрез
защитника му срещу частния протест, в което се поддържа, че той е
неоснователен. Подчертава се, че в обвинителния акт не са описани действия на
нито един от двамата подсъдими.
Въззивният съд, като прецени изложените
в протеста доводи и съдържанието на атакуваното определение, намира следното.
Първоинстанционното съдебно
производство е образувано по обвинителен акт срещу подс. А.Г.Ц. по чл. 346, ал.
2, т. 2, алт. 3 и т. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 195, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 вр. чл.
18, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 НК и срещу подс. К.Г.Г.
по чл. 346, ал. 2, т. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 195, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 вр. чл.
18, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК.
В обстоятелствената част е
посочено, че на 14.01.2017 г. св. С.Г.от прозореца на всекидневната в
апартамента си, находящ се в гр. София, ж.к. „*****, с изглед към ул.
„Промишлена“, видял подсъдимите непосредствено до л.а. „БМВ“, модел 120 Д, с
рег. № *****. Св. Г.забелязал, че един от двамата обвиняеми държал в ръцете си
предмет и се опитвал да отвори предната лява врата. Св. Г.видял и това, че
всеки път, когато се появявали светлини от автомобили, двамата обвиняеми се
скривали в храстите, които се намирали непосредствено зад автомобила. След това
се връщали и продължавали действията си по отнемането. Св. Г.чул шум от къртене
на ключалката на предната лява врата на
лекия автомобил, както и това, че по-едрият от двамата обвиняеми подавал
команди на другия обвиняем. Не е уточнено кой е по-едрият от двамата обвиняеми.
По-нататък се отбелязва, че св. Г.осъзнал, че двамата обвиняеми се опитват да
отнемат противозаконно лекия автомобил и подал сигнал на тел. 112, като до
идването на полицаите стоял на прозореца и наблюдавал обвиняемите, които
първоначално се опитали да избягат, но като разбрали, че са заградени от всички
страни, се хвърлили по очи.
За първи път обв. Г. е бил
привлечен в това процесуално качество с постановление от 14.01.2017 г.,
предявено му на същата дата.
На 17.09.2018 г. органите на
досъдебното производство установили, че обв. Г. не може да бъде открит на
предоставения от него адрес, след което той бил обявен за общодържавно
издирване с телеграма № 28480/2019 г. на ГДНП – МВР.
Последното
привличане като обвиняем на подс. Г. с постановление от 24.04.2019 г.,
предявено на защитник на 2.12.2019 г., било извършено при условията на чл. 269,
ал. 3 НПК в отсъствие на обвиняемия. Отново в отсъствие на този обвиняем разследването било предявено само на защитника
му на 21.02.2020 г.
По делото е постъпило писмо от директор на
ДМОС от 6.10.2020 г., че българският гражданин К.Г.Г. се намира в затвор в
Байройт за изтърпяване на присъда на германски съд, влязла в сила на 14.08.2019
г., като срокът на наказанието лишаване от свобода изтича на 19.09.2022 г. С
допълнително писмо от 14.10.2020 г. е уточнено, че обвиняемият е бил задържан в
Германия на 20.09.2018 г.
В съдебното заседание на
15.01.2021 г., в което е даден ход на разпоредителното заседание, подс. Ц.
участва със защитника си адв. Б.. Подс. Г. не се явява, изпраща надлежно
упълномощен защитник, включително с правото да сключи споразумение по делото –
адв. К..
С определението, предмет на
въззивната проверка, съдът е приел, че в досъдебното производство са допуснати
съществени и отстраними процесуални нарушения, тъй като в обстоятелствената
част и в диспозитива на обвинителния акт липсва конкретизация на изпълнителното
деяние за всеки от подсъдимите. Отделно от това съдът е посочил, че финалното обвинение на обв. Г. не му е било
предявено лично (очевидно става въпрос за постановлението за привличане на
обвиняем), както и разследването не му било предявено, въпреки че органите на
досъдебното производство са могли да съберат информацията за местонахождението
му в Германия, до която е достигнал впоследствие съдът.
Въззивният съд, след като извърши
самостоятелна проверка на материалите по делото, намира, че изводите на
първостепенния съд за допуснати процесуални нарушения в досъдебното
производство са обосновани и законосъобразни.
На първо място, действително е
допуснато процесуално нарушение с приключване на досъдебното производство в
отсъствие на обв. Г. при условията на чл. 269, ал. 3 НПК, тъй като той е бил
задържан на 20.09.2018 г. в Република Германия и от тази дата местонахождението
му, свързано с ограничено право на придвижване, е било установимо от
българските органи. Действително, в досъдебното
производство е възможно, ако са налице предпоставките на чл. 206 НПК
разследването да се проведе в отсъствието на обвиняемия на основание чл. 269,
ал. 3, т. 4 НПК, в случай че местонахождението на обвиняем в чужбина не е
известно. Такава правна възможност съществува обаче, след като са изчерпани
обективно възможните усилия за призоваване на обвиняемия, като същевременно
органите на разследването са приели, че има достатъчно доказателства за
привличането му по чл. 219 НПК, а след това за повдигането на обвинение с
обвинителния акт по чл. 246 НПК и отсъствието на обвиняемия няма да им попречи
да разкрият обективната истина. В хода
на съдебното производство съдът е установил факта на осъждането на обв. Г. във
ФРГ и местонахождението му в затвор по време на последното привличане и
предявяване на разследването, но тези обстоятелства със същите процесуални
средства по линията на международното полицейско сътрудничество са могли да
бъдат установени и от органите на досъдебното производство. В този смисъл
законосъобразно районният съд е приел, че е допуснато съществено и отстранимо
процесуално нарушение, тъй като е нарушено правото на подсъдимия да участва
лично както в привличането си като обвиняем, така и при предявяване на
разследването.
На следващо място обосновани и
законосъобразни са и изводите на първостепенния съд, че изложената фактическа
рамка на обвинението в обвинителния акт е неясна и позволява нееднозначно
тълкуване, което е недопустимо за процесуалния акт, с който се повдига
обвинение. Не е достатъчно в обвинителния акт да бъдат възпроизведени
показанията на свидетеля очевидец, налага се те да бъдат анализирани от
прокурора, включително и във връзка с всички останали доказателствени материали
(например събраните доказателства чрез принудителните способи, които са
изброени в обвинителния акт), и в резултат на тази аналитична дейност да бъдат
изложени фактически твърдения за инкриминираните действия на всеки от
подсъдимите. Красноречива илюстрация за недостатъците за избрания подход от
прокурора на директен преразказ на показанията на св. Г.е обстоятелството, че
свидетелят е направил известно разграничение между поведението на двамата
обвиняеми въз основа на техния ръст и физическа конструкция. Вместо обаче това
разграничение да бъде обвързано с конкретна фактическа констатация за
самоличността на всеки от обвиняемите, в обвинителния акт е записано, че
по-едрият от двамата обвиняеми подавал команди, като от целия обвинителен акт
не се разбира кой е той.
Поради това въззивният съд
намира, че повдигнато окончателното обвинение не отговаря на минималния
процесуален стандарт за формулирането му по чл. 246, ал. 2 НПК, доколкото не
гарантира адекватно правото на защита на обвиняемите, които, за да се защитават
пълноценно, трябва да имат възможност да разберат в какво точно са обвинени.
След цялостна проверка на
протестираното определение въззивният съд намира, че съдебното производство
законосъобразно е било прекратено от съдията-докладчик при СРС, като дадените
от него указания в рамките на правомощията му по чл. 249, ал. 2 НПК са
законосъобразни, поради което за СРП възниква задължението да извърши
съответните процесуални действия в тяхно изпълнение.
Така мотивиран на основание
чл. 345, ал. 1 НПК Софийският градски съд, 3 въззивен състав
О П Р
Е Д Е
Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение на
СРС, НО, 133 състав, по н.о.х.д № 3574/20 г. от 15.01.2021 г., с което е
прекратено съдебното производство и делото е върнато на СРП за отстраняване на
процесуални нарушения, допуснати в досъдебната фаза.
Определението не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.