Решение по адм. дело №311/2025 на Административен съд - Търговище

Производството е по Раздел I, Глава десета от АПК, във връзка с чл.118 от КСО.

Образувано е по жалба на Е. А. А., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], общ. Попово, обл. Търговище, [улица], действаща чрез процесуалния си пълномощник адв. С. Р. от АК – Търговище, против Решение №1040-25-59/10.06.2025г. на Директора на ТП на НОИ – гр. Търговище, с което е потвърдено Разпореждане №253-00-496-5/24.04.2025 г., издадено от И. Д. – главен експерт по осигуряването – за ръководител на осигуряването за безработица, съгласно Заповед № 1015-25-52/19.04.2023 г., с което предвид заявление № 253-00-495/15.11.2024 г., на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 11, § 3, буква „а“ и чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) 883/2004 на Е. А. А., [ЕГН] е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО.

В жалбата като касационни основания се навеждат допуснати съществени нарушения на процесуалните правила неправилно приложение на материалния закон – по чл. 146, т.3 и т.4 АПК. Като нарушения на административнопроизводствените правила се сочат неспазване на чл. 8, ал. 2 АПК (принципа на равенство), на чл. 35 от АПК, чл. 36, ал. 1 от АПК, и чл. 9, ал. 1 и ал. 4 от АПК (служебното начало), тъй като липсвали мотиви относно преценката за определяне на центъра на жизнените интереси на оспорващата, не били изследвани доказателствата, касаещи определянето на пребиваването ѝ, не била извършена цялостна оценка на всички факти и обстоятелства, съобразно критериите, изложени в чл. 11, § 1 от Регламент №987/2009 г. на ЕП и на Съвета. Във връзка с посоченото несъобразяване на материалния закон жалбоподателката оспорва извода на ответния орган, че държавата ѝ на пребиваване е Нидерландия, като заявява, че центърът на жизнените ѝ интереси винаги е бил в Република България, въпреки, че през последните няколко години работела в чужбина по сезонни трудови договори заради по-високото заплащане. В подкрепа на това си твърдение същата сочи, че: 1/ постоянният и настоящият ѝ адреси от 28.06.2021г. са в обл. Търговище, общ. Попово, [населено място], ПК 7838, [улица]; 2/ има голямо семейство в Република България, децата ѝ са родени и отраснали в България; 3/ със съпруга ѝ притежават жилище и още три недвижими имота на територията на Република България, за които са заплатени съответните данъци; 4/родена е в България, притежава само българско гражданство и живяла от рождението си в [населено място], община Попово, а след сключването на гражданския ѝ брак – в [населено място], общ. Попово; 5/ редовно заплаща ежемесечните битови сметки за имотите си в България; 6/ има банкова сметка в банка в България; 7/ притежава три МПС, регистрирани и управлявани в България, за които заплаща данъци в Община Попово; 8/ инвестирала е средства в обзавеждането на жилището си в България. Твърди, че от ответната страна в производството не са приложени никакви доказателства, установяващи, че постоянното ѝ пребиваване е в Нидерландия. Според жалбоподателката спрямо нея са налице всички условия по чл. 54а КСО за отпускане на ПОБ, за каквото кандидатства за първи път. Моли се оспореното Решение и потвърденото с него разпореждане да бъдат отменени като незаконосъобразни, преписката да се върне на компетентния орган за ново произнасяне по заявлението на оспорващата А. за отпускане на ПОБ по чл.54а от КСО. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание оспорващата се представлява от адвокат С. Р. от АК – Търговище, която поддържа жалбата на изложените в нея основания. Представя писмени бележки, в които излага подробни доводи, обосноваващи че центърът на жизнените интереси на Е. А. А. е в Р. България. Моли се жалбата да бъде уважена.

Ответникът по оспорването – Директор на ТП на НОИ РУ „СО” гр. Търговище в съдебно заседание не изпраща представител. Постъпила е писмена защита с вх. № 1871/10.07.2025г. от юрисконсулт Г. С.-Т., в която се излага становище, че в конкретния случай са налице достатъчно данни да се приеме, че Е. А. А. е изградила „стабилна/дългосрочна заетост“ в Нидерландия и не попада в обхвата на приложение на чл.65, § 2 от Регламент /ЕО/ №883/2004г. на ЕП и на Съвета. Излагат се подробни доводи, обосноваващи издаването на оспорения акт при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Моли се жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсулстко възнаграждение в размер на 240 лева. Прави възнаграждение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 15.11.2024г. Е. А. А. е подала заявление за отпускане на ПОБ № 707-1009/15.11.2024г. в Дирекция „Бюро по труда“ [населено място], заведено в ТП на НОИ – Търговище с рег. № 253-00-496/15.11.2024г. В него е декларирала, че е упражнявала трудова дейност в друга държава – Нидерландия, от 20.06.2018 г. до 01.11.2024 г. Заявлението е прието със справка за приети, върнати и липсващи документи № 253-00-496-1/18.11.2024 г. Със справка за приети, върнати и липсващи документи № 253-00-495-2/05.12.2024г. са приети Заявление за удостоверяване на осигурителни периоди и доходи от друга държава-членка на ЕС със СЕД U002 и СЕД U004 – Нидерландия, Декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, 1 бр. документ от ДЧ на ЕС – Нидерландия. След преглед на попълнените от Е. А. данни в заявленията и на представените от нея документи, със СЕД U001CB и СЕД U003 е изпратено запитване чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация EESSI за издаване на СЕД U017 и СЕД U004 от ДЧ на ЕС – Нидерландия, необходими за определяне право и период и размер на ПОБ по случая с Е. А. А. – 3121825. Към запитването са приложени представените от А. документи от Нидерландия. По случай 3121825 чрез EESSI е получен СЕД U017, издаден от КИ на ДЧ на ЕС – Нидерландия. За А. е удостоверен период на осигурена заетост по законодателството на Нидерландия за времето от 01.05.2018 г. до 01.11.2024 г., а основанието за прекратяване на последната заетост е „напускане на служителя“. По същия случай от КИ на ДЧ на ЕС – Нидерландия, е получен и СЕД U004 – Информация за заплата, в който е посочен брутен доход за периодите на заетост от 01.11.2022 г. до 01.11.2024 г. в размер на 64 683,94 евро.

Във връзка с определяне правото на ПОБ от компетентното длъжностно лице е извършена проверка на данните, съдържащи се в информационния масив на НОИ, при което е установено, че за периода след 16.10.2006г. за Е. А. А. няма подадени данни за осигурителни периоди, като осигурено лице за фонд „Безработица“ на някое от основанията на чл.4, ал. 1 и/ или на чл. 4а от КСО. Докато за А. със СЕД U017, издаден от КИ на Нидерландия, е удостоверен период на осигурена заетост по законодателството на последната за времето от 01.05.2018 г. до 01.11.2024 г. – 6 години, 6 месеца, 1 работен ден.

След извършен обстоен анализ на събраната информация е издадено Разпореждане № 253-00-496-5/24.04.2025г., с което на Е. А. А., на основание чл.54ж, ал.1 от КСО, във връзка с чл.11, § 3, б. „а“ и чл.65, § 2 от Регламент /ЕО/ №883/2004г. на ЕП и на Съвета е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО. Като фактически основания на органа във разпореждането е посочено, че за лицето Е. А. А. се установява наличие на стабилна/дългосрочна заетост в Нидерландия, което се явява главният критерий при определяне на държавата по пребиваване по време на последна заетост за преценка на правото на обезщетение за безработица. Като извод на органа в разпореждането е отразено, че за лицето Е. А. А. държава по пребиваване, съобразно критериите залегнали в чл.11 от Регламент №987/2009, не е Р. България.

Разпореждане № 253-00-496-5/24.04.2025г. е издадено от И. Д., гл. експерт по осигуряването, подписало се за ръководител на осигуряването за безработица. От приложената по делото Заповед №1015-25-52/19.04.2023г. на Директора на ТП на НОИ – Търговище /стр.56/ по делото се установява, че длъжностното лице И. Д. е определено от последния да издава разпореждания за ПОБ по КСО.

Гореописаното Разпореждане е съобщено на г-жа А. на 05.05.2025г. и обжалвано от същата по административен ред с жалба с вх. № 312-25-82/13.05.2025г. По жалбата е постановено Решение №1040-25-59/10.06.2025г. на Директора на ТП на НОИ – Търговище, с което е потвърдено Разпореждане №253-00-496-5/24.04.2025г., издадено от И. Д. – гл.експерт по осигуряването, като ръководител на осигуряването за безработица.

В решението като мотиви е прието, че по отношение на специалните правила, представляващи изключения от общия принцип, регламентирани в чл. 65, § 2 от Регламент № 883/2004 е прието, че посочената разпоредба е неприложима по отношение г-жа А., тъй като за последната е налице стабилна/дългосрочна заетост в Нидерландия. Прието е, че обичайното пребиваване на Е. А. А. в периода от 01.05.2018 г. до 01.11.2024. е в Нидерландия. Цитират се Решение № U2/12.06.2009 на Административната комисия за координация на системите за социална сигурност и дело С-30/22, Съдът на ЕС. Като фактическо основание е посочено също така, че при анализ на цялата информация за г-жа А. в информационния масив на НОИ няма данни за осигуряване на посоченото лице по българското законодателство за периода след 16.10.2006г. Излага се като мотив, че с отпускането на г-жа И. на ПОБ ще се нарушат принципа на „равнопоставеност“ на лицата, тъй като това ще постави последната в по-благоприятни условия по отношение на ДОО, за сметка на останалите осигурени лица. Като мотиви се сочи също така, че НОИ възстановява само част от сумата, която е превел като обезщетения, от държавата, в която българският гражданин е работил.

Решение №1040-25-59/10.06.2025г. на Директора на ТП на НОИ – Търговище е съобщено на Е. А. А. на 12.06.2025г., видно от приложените по делото известие за доставяне /стр.29/.

Жалбата на Е. А. А. срещу посоченото Решение и потвърденото с него Разпореждане № 253-00-496-5/24.04.2025г. е подадена до Административен съд – Търговище на 16.06.2024г. по пощата съгласно приложения по делото пощенски плик /стр.21/, чрез органа издал оспорения акт и е с вх. № 2103-25-76/18.06.2024г.

Не се спори по делото, че оспорващата Е. А. А. е гражданин на Република България, т. е. на държава-членка на ЕС, поради което и е лице, спрямо което намира приложение Регламент (ЕО) № 883/2004.

Не се спори по делото, че оспорващата Е. А. А. е имала последна трудова заетост в продължение на 6 години, 6 месеца и 1 р.д. в Кралство Нидерландия, считано от 01.05.2018г.

От приложената по делото декларация по прилагане на чл.65, §2 от Регламент /ЕО/ №883/2004г. подадена от А. пред органа, е видно, че полаганата от нея работа в Нидерландия е като работник в хотел – почистване. В същата декларация в т.3.9 Е. А. А. е декларирала, че само работата я свързва с държавата Нидерландия и няма намерение да се установява там.

От представеното по делото Удостоверение за постоянен адрес с изх. №25-1754/12.06.2025г. по делото се установява, че Е. А. А. е с постоянен адрес [населено място], общ.Попово, обл.Търговище, [улица].

От представения по делото НА №28, т.VII, рег.№3241, д.№427/2021г. по делото се установява, че Е. А. А. и нейният съпруг М. Ш. А. /съгласно и удостоверение за родствени връзки с из.№25-1755/12.06.2025г./ са собственици на поземлен имот VII-552 с площ 650 кв.м., заедно с построена в него жилищна сграда в кв.68 по плана на [населено място], с административен адрес: [населено място], [улица]общ.Попово, обл.Търговище.

От приложени по делото квитанции №24135/13.03.2025г., №24136/13.03.2025г., е видно, че А. е заплатила към Община Попово местен данък за недвижим имот и такса битови отпадъци за 2025г. за недвижимия имот в [населено място], [улица].

От показанията на свидетелката Ш. А. по делото се установява, че през последните години А. е работила в Нидерландия, като е отработвала само няколко месеца 4-5 месеца и после се е връщала в България в [населено място], където постоянно е живеела, както и в собствена семейна къща. Свидетелката сочи, че от доста години А. и съпругът ѝ работят на принципа – отиват да работят няколко месеца в Нидерландия и се прибират в България в [населено място]. Свидетелката сочи също така в показанията, че А. е полагала труд в Нидерландия като вид дейност – почистване на къщи, работа в хотел, в ресторант. Свидетелката е категорична в показанията си, че причината А. да работи в чужбина е недостига на парични средства за собствена ѝ, както и на семейството ѝ издръжка, за ремонт на къщата, както и необходимостта да издържа финансово и свекърва си, за която е полагала грижи. В показанията си свидетелката сочи, че в Н. А. е живеела за времето през което е работила там в квартира, осигурена от работодателя.

От показанията на разпитания по делото свидетел Ш. Ш. се установява, че за времето, в което А. е работила в Нидерландия, видът на полаганата от нея работа е в различни области и дейности, за различни фирми – почистващи фирми, в магазин – да нарежда стока, както и сезонна работа. Свидетелят сочи, че периодите през които А. е отсъствала от България, са от 2 до 3 месеца, след което тя и съпругът ѝ, тъй като и двамата пътуват и работят заедно, се връщат в България и престояват докато им се отвори друга работа в Нидерландия. Свидетелят сочи, че причината А. и съпругът ѝ да работят в чужбина е, че не могат да си посрещнат нуждите за бита с работа в България, и особено в трудния период на КОВИД. Свидетелят сочи, че парите които А. и съпругът ѝ са спечелили в чужбина са вложени в ремонт на къщата в [населено място], за тяхна издръжка и за издръжката на свекърва ѝ, с която живее. Свидетелят излага в показанията си, че за времето когато А. е работила в Нидерландия, тя и съпругът ѝ са живеели в жилище осигурено от работодателя, като наемът за него се е приспадал от заплатите им.

От отговорите на г-жа А. на въпросите, поставени от съда в съдебно заседание, съгласно чл.145, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК, по делото се установи, че причината оспорващата да работи в Нидерландия е единствено по-високото заплащане, като никога същата не е имала намерение да се установява в Нидерландия. В обясненията си А. сочи, че е полагала труд в Нидерландия, но периодът от 01.05.2018г. до 01.11.2024г. не е непрекъснат. А. сочи, че поради лошото здравословно състояние на свекърва ѝ тя и съпругът ѝ са били в невъзможност да я оставят за дълго време и са отработвали до 3 месеца, след което поне два месеца са престоявали в България. Оспорващата сочи в обясненията си, че е работила различен вид работа – почистване на кантора, на хотелски стаи, работа в хранителен магазин. Оспорващата излага в обясненията си, че в Нидерландия тя и съпругът ѝ са живели в квартира, наемът за която се приспадал от заплатите им и че единствената причина да работят в Нидерландия е по-добре заплатената работа и необходимостта от пари за ремонт на къщата им.

Така установената фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Останалите представени от оспорващата като писмени доказателства приходни квитанции, разписки,свидетелство за регистрация на МПс, гаранционна карта,търговски гаранции,стокова разписка не се кредитират от съда, тъй като не са относими към критериите по чл. 11§ 1 от Регламент /Е0/ № 987/2009г.

При така установеното от фактическа страна, съдът след като извърши служебна проверка съгласно чл.168 от АПК, прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес, срещу административен акт, който подлежи на съдебно оспорване и при спазване на законния 14-дневен срок за обжалване.

Оспореното Решение №1040-25-59/10.06.2025г.на Директора на ТП на НОИ – гр.Търговище и Разпореждане №253-00-496-5/24.04.2025 г. са издадени от материално компетентни органи, при спазване на законовите изисквания за форма и съдържание.

По отношение на съответствието на оспорения акт с материалния закон съдът намира следното:

Е. А. А. е гражданин на Република България, която е държава-членка на ЕС. Предвид това, както и обстоятелството, че последната трудова заетост на лицето е била в държавата- членка на ЕС Нидерландия, различна от държавата -членка Р.България, която е сезирана със заявлението на А., по отношение на правото на ПОБ на посочено лице са пряко приложими относимите правни норми на Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност, в сила от 01.05.2010 г., както и на Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 г., а не чл.54а на КСО, като нормите на посочените Регламенти имат приоритет в случаите на противоречие с норми от националното законодателство. В тази връзка материалната предпоставка по чл.54а от КСО - за внесени или дължими осигурителни вноски за лицето Е. А. А. във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и приносът на посоченото лице към осигурителната система на Р.България през последния период на трудова заетост на лицето, не се прилага и неможе да бъде материалноправно основание за отказ от право на ПОБ. По отношение на материалноправните предпоставки за възникване на правото на посоченото лице на ПОБ пряко приложение и с предимство пред нормите на националното законодателство, намират материалноправните норми на горепосочените Регламенти.

Специалните правила, представляващи изключения от общия принцип по чл. 11, § 3 от Регламент № 883/2004, че ДЧ по последна заетост като компетентна държава отговаря за предоставянето на обезщетения за безработица, са тези регламентирани в чл. 65 от Регламент (ЕО) № 883/2004. Съгласно чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004.“…Напълно безработно лице, което по време на последната си дейност като заето или като самостоятелно заето лице е пребивавало в държава-членка, различна от компетентната държава-членка и което продължава да пребивава в тази държава-членка или се върне в тази държава-членка, се поставя на разположение на службите по заетостта в държавата-членка по пребиваване… „

Съгласно Решение № U3 от 12.06.2009г. относно обхвата на понятието „частична безработица“, приложимо по отношение на безработните лица, упоменати в чл.65, пар.1 от Регламент /ЕО/ №883/2004г. на ЕП и на Съвета, на Административната комисия за координация на системите за социална сигурност в т.3 от Решението „… Ако при отсъствието на каквото и да е трудовоправно договорно отношение дадено лице вече не поддържа никаква връзка с държавата – членка на заетост /например понеже трудовоправното договорно отношение вече е прекратено или срокът му е изтекъл/, то се разглежда като напълно безработно в съответствие чл.65,пар.2 от посочения регламент, а обезщетенията се предоставят от институцията по местопребиваване.

Посочената Административна комисия за координация на системите за социална сигурност по силата на чл.72 от същия регламент, разрешава въпросите, свързани с тълкуването, произтичащи от разпоредбите на този регламент и регламента по прилагането му и улеснява еднаквото прилагане на Общностното право. Цитираното по-горе решение е публикувано в Официален вестник на ЕС от 24.04.2010г.

От всички събрани по делото доказателства по несъмнен начин по делото се установи, че за периода от 01.05.2018 г. до 01.11.2024. А. не е имала непрекъсвано правоотношение с нидерлански работодател или поредица от свързани правоотношения за полагане на еднаква по вид трудова функция към нидерлански работодател. От събраните по делото гласни доказателства по делото се установи, че за посочения период А. е работила за различни работодатели, полагала е различни по вид дейности и за прекъснати периоди с продължителност от 2-3 месеца, след което се е завръщала в България. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че договорно отношение на Е. А. А. е прекратено от 02.11.2024г., и че към деня на подаване на заявлението -15.11.2023г., Е. А. А. няма връзка с държавата-членка по последната ѝ заетост- Нидерландия.

В случая по отношение на Е. А. А. са изпълнени условията по горепосоченото Решение № U3 от 12.06.2009г., същата следва да се разглежда като напълно безработно лице по смисъла на чл.65,пар.2 от Регламент /ЕО/ №883/2004г. и по отношение на нея следва посочената разпоредба на регламента да намери приложение.

Легалната дефиниция на понятието "пребиваване" се съдържа в чл. 1, §3, б. "й" от Регламент (ЕО) № 883/2004 - мястото, където лицето обичайно пребивава. Това понятие е различно от понятието "престой" по смисъла на чл. 1 § 3 б. "к" от същия Регламент, което означава временно пребиваване. Под понятието „държава-членка от ЕС по постоянно пребиваване“ следва да се разбира държавата, в която работникът, макар и зает в друга държава членка от ЕС, продължава да живее и където обичайно се намират центърът на неговите интереси. Нормата на чл. 11§ 1 от Регламент /Е0/ № 987/2009 /регламента, уреждаща процедурата по прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004/, наименувана "Елементи за определяне на пребиваването", предвижда, че центърът на интересите на съответното лице се определя въз основа на цялостна оценка на наличната информация относно релевантните факти, които може по целесъобразност да включват: продължителността и непрекъснатото пребиваване на територията на съответните държави-членки; положението на лицето, включително: естеството и специфичните характеристики на упражняваната дейност, по-специално мястото, където обичайно се упражнява тази дейност, постоянният характер на дейността и продължителността на всеки договор за заетост; семейното положение и роднинските връзки на лицето; упражняването на неплатена дейност; жилищното положение на лицето, по-специално доколко е постоянен характерът му; държавата-членка, в която се счита, че лицето пребивава за целите на данъчното облагане. Следователно мястото на пребиваване, респ. държавата – членка по пребиваване се определя според това къде се намира центърът на жизнени интереси на лицето, който пък се преценява въз основа на посочените в чл. 11§ 1 от Регламент /Е0/ № 987/2009 критерии, които не са изчерпателно изброени. Съгласно разпоредбата на чл. 11 § 2 от Регламента по прилагането, решаващо значение при определяне на действителното място на обичайно пребиваване на дадено лице има намерението му, което произтича от тези факти и обстоятелства, особено причините за преместването на лицето, които се приемат за решаващи при определяне на действителното място на пребиваване на това лице.

В случая от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства /писмени и гласни/ по делото се установи, че пребиваването на Е. А. А. в ДЧ – Нидерландия, е обусловено единствено от трудовата заетост на лицето, потърсено в тази държава поради по-високото заплащане на труда в сравнение с България. Доказва се, че упражняваната от нея дейност в Нидерландия е през отделни периоди и не е с постоянен характер, като същевременно нейното постоянно жилище и роднински връзки са в Р.България. След завръщането си от Н. Е. А. А. живее в домът си в [населено място], заедно със свекърва си и съпругът си. От съвкупната преценка на всички доказателства по делото се установи също така, че оспорващата няма намерение за трайно установяване и заетост в Нидерландия, като единствената причина А. да положи труд в тази държава е осигуряването на по-висок доход с цел собствена издръжка, такава на близки в България-свекърва, както и за ремонт на семейната къща също в България.

Данните от събраните доказателства по делото категорично сочат, че времето през което оспорващата Е. А. А. е работила в Нидерландия и за тази цел е живяла там в квартира, наемът за която е отдържан от възнаграждението ѝ, има характера на временно пребиваване, дефинирано в Регламент (ЕО) № 883/2004 като –престой.

По изложените съображения, съдът приема че критериите по чл.11,пар.1 и пар.2 от Регламент №987/2009 по отношение на А. се явяват изпълнени и Нидерландия неможе да се определи като държава по обичайното пребиваване на оспорващата в периода на последната ѝ заетост, тъй като по делото по несъмнен начин се доказа, че връзката с тази държава се базира единствено на краткосрочната трудова заетост на лицето, докато центърът на жизнените интереси на същото е бил в Р.България.

При така приетото, въз основа на фактическата съвкупност положение, че през целия период на трудова заетост на оспорващата А. в Нидерландия, държавата на нейното обичайно пребиваване е била Р.България, съдът намира че цитираното от органа в оспореното Решение дело С - 30/22 на СЕС е неприложимо към нейния случай. От събраните по делото доказателства съдът приема и за недоказано по делото и твърдяната от органа стабилна/дългосрочна връзка на Е. А. А. с Нидерландия, с оглед на което по отношение на конкретния случай приложение не намира и цитираното Решение № U2/12.06.2009 на Административната комисия за координация на системите за социална сигурност.

По изложените съображения съдът приема, че въз основа на приетите фактически констатации и направените правни изводи следва, че за оспорващата Нидерландия се явява ДЧ на ЕС по последна заетост, но като ДЧ на ЕС по обичайно пребиваване на А. към периода на тази заетост, следва да се определи Р.България и институцията на последната е компетентната, да се произнесе по заявлението на оспорващата за признаване на правото ѝ на ПОБ и неговото определяне.

По отношение на изложените в оспореното решение доводи на органа послужили също за постановяване на оспорения отказ, а именно че компетентните органи на съответната държава по последна заетост на лицата отказват да възстановят на НОИ платени обезщетения от бюджета на българското ДОО, съдът намира за необходимо да посочи, че посочените проблеми са предмет на разрешаване между институциите на съответните държави, по аргумент на 65, § 6 от Регламент (ЕО) № 883/2004 и е недопустимо същите да се преодоляват чрез отказ от право на ПОБ на лицата, работили в съответните ДЧ на ЕС.

По изложените съображения, съдът намира оспореното Решение №1040-25-59/10.06.2025г. на Директора на ТП на НОИ-гр.Търговище и потвърденото с него Разпореждане №253-00-496-5/24.04.2025г. за постановени изцяло при неправилно тълкуване и прилагане на относимите материални разпоредби и като такива следва същите да бъдат отменени.

Предвид на това, че естеството на въпроса не позволява решаването му по същество, следва преписката да бъде изпратена на съответния компетентен орган за ново произнасяне по същество по заявлението на Е. А. А., съобразно указанията дадени в настоящото решение по тълкуването и прилагането на закона. Следва заявлението на г-жа А. да бъде разгледано по същество със зачитане на осигурителния стаж и доход при определяне на обезщетението при държава-членка на ЕС по последна заетост, в съответствие с чл. 62, §1 и § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 и другите относими материални разпоредби.

При така следващият се от решението резултат на съдебния спор, съдът намира, че на основание на чл.143, ал.1 от АПК, следва искането на оспорващата за присъждане на направените по делото разноски да бъде уважено. В случая претендираният като разход размер на адвокатско възнаграждение от 700 лева надвишава само с 200 лева размера на този по чл.8, ал.2,т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа, която норма не е задължителна за съда, съгласно СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 г., но може да служи за ориентир, съгласно Определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на ВКС. Предвид това и след като отчете, че от страна на адвокат С. Р. е осъществено реално процесуално представителство, както и фактическата и правна сложност на делото, съдът приема, че така претендираният размер на адвокатско възнаграждение от 700 лв. в случая се явява съответен на предоставената адвокатска защита и следва да бъде уважен, като възраженията за прекомерност са неоснователни. Следва ответникът да бъде осъден да заплати на оспорващата разноски в общ размер на 710 лева, съставляващи 10 лева платена такса от оспорващата за настоящото дело и 700 лева платено възнаграждение за един адвокат.

Воден от горното и на основание чл.118, ал.3 от КСО, чл.172, ал.2, пр.2, чл.173 ал.2, пр.2 от АПК, чл.143, ал.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №1040-25-59/10.06.2025г. на Директора на ТП на НОИ – гр. Търговище и потвърденото с него Разпореждане №253-00-496-5/24.04.2025 г., издадено от И. Д. – главен експерт по осигуряването – за ръководител на осигуряването за безработица, с което на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 11, § 3, буква „а“ и чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета, на Е. А. А., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], общ. Попово, обл. Търговище, [улица] отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО.

ИЗПРАЩА, като правно действие, административната преписка по Заявление /ПОБ/ заведено в НОИ под per. № 253-00-496/15.11.2024г. подадено от Е. А. А., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], общ. Попово, обл. Търговище, на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Търговище за произнасяне по същество, в 14-дневен срок, от влизане в сила на настоящото решение, съобразно указанията дадени в мотивите на настоящото решение по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА ТП на НОИ – Търговище да заплати на Е. А. А., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], общ. Попово, обл. Търговище, [улица], разноски по делото в размер на 710 / седемстотин и десет/ лева.

Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.119 от КСО.

Препис от решението да се изпрати на страните.