№ 16
гр. Средец , 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, III СЪСТАВ в публично заседание на
четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА Д. СТЕФАНОВА
ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА Д. СТЕФАНОВА ИВАНОВА
Гражданско дело № 20212170100163 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр.Пловдив, ул.“Христо Данов“ № 37, чрез пълномощника юрисконсулт К. Айв.,
против Й. С. М., ЕГН ********** с адрес с.Дебелт, ***
Ищецът твърди, че ответникът, като собственик на електрифициран обект, е
потребител на услуги за снабдяване с електрическа енергия по силата на Общи условия
за договорите за продажба на електрическа енергия, одобрени с Решение № ОУ-
013/10.05.2008 г. на ДКЕВР и влезли в сила на 27.06.2008 г. Сочи се, че в ищцовото
дружество за ответника е открит клиентски № ********** за снабдяване с
електрическа енергия на обект с ИТН 2525582, находящ се в с.Дебелт, ***
Поддържа се, че в изпълнение на задълженията си дружеството е доставило до
обекта за периода 04.01.2020 г. – 03.06.2020 г. ел. енергия на обща стойност 230,84
лева, незаплатена от ответника. Ищецът сочи, че лихвата за забава върху сумата за
периода 21.02.2020 г. – 26.01.2021 г. възлиза общо на 17,41 лева. Към исковата молба е
представено препис-извлечение от сметка, в което ищецът е конкретизирал в рамките
на общите искови суми главниците по фактури и периоди, както и лихвата за забава по
разбивки за съответните периоди.
Сочи се, че по ч. гр. дело № 49/2021 г. по описа на РС – Средец за горепосочените
дължими суми е била издадена заповед за изпълнение, връчена на ответника по реда на
чл. 47, ал. 5 от ГПК, което обосновава интереса от настоящото производство.
Ищецът претендира съдът да постанови решение, с което да приеме за установено,
че ответникът му дължи горепосочените суми за главници и лихви, ведно със
законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от
ГПК в съда до окончателното им изплащане. Заявена е претенция за присъждане на
направените по делото и в заповедното производство разноски и за юрисконсултско
възнаграждение.
1
В законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК не е ангажиран отговор на
исковата молба от страна на ответника .
В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител. Депозирана
е писмена молба, с която се поддържат предявените искове и е направено изрично
искане за постановяване на неприсъствено решение при наличие на законовите
предпоставки.
Ответникът, редовно призован , не се явява и не се представлява.
След преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на закона,
съдът намира следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл.422 вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Нормата на чл.238 от ГПК предвижда, че при непредставяне в срок на отговор
на исковата молба от ответника и при неявяването му в първото заседание по делото,
без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Постановяването
на неприсъственото решение е обусловено и от това ответникът да е уведомен за
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването му в
съдебно заседание, както и искът да е вероятно основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
С молба от 25.05.2021г. ищецът “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД – гр.
Пловдив, чрез процесуалния си представител ю.к.А. е отправил искане за
постановяване на неприсъствено решение и присъждане на направените в
производството разноски.
Ответникът, редовно уведомен за насроченото открито съдебно заседание, не се
явява в съдебното заседание и не се представлява. Същият е предупреден за
възможността против него да бъде постановено неприсъствено решение с връчването
на препис от исковата молба в процедурата по чл.131 от ГПК. В открито съдебно
заседание съдът е обявил, че ще се произнесе с неприсъствено решение.
От изложените обстоятелства в исковата молба и представените писмени
доказателства по делото – заявление –декларация за започване на продажба на
електрическа енергия с вх.№ 6941127/27.07.2017г, декларация за достъп до мрежата,
анекс към договор за наем № 306/02.01.2013г. между Община Средец като наемодател
и Й. С. М. -наемател, декларация на наемодателя от 27.07.2017г., препис - извлечение
от сметка, фактура № **********/09.02.2020г.,№ **********/09.03.2020г., №
**********/09.04.2020г., № **********/09.05.2020г., № **********/09.06.2020г.,
обстоятелството, че исковата молба и определението по чл.140 от ГПК са връчени
лично на ответника на адреса на електроснабдения имот, се установява вероятната
основателност на исковата претенция.
С оглед гореизложените съображения следва да се постанови неприсъствено
решение, което предвид разпоредбата на чл.239, ал.2 от ГПК, не следва да се мотивира
по същество, като предявените искове следва да се уважат за сумата от 230,84 лева,
представляваща неиздължена, падежирала главница, както следва: по фактура №
**********/09.02.2020г.-54,71лв, фактура № **********/09.03.2020г.-50,04лв., фактура
№ **********/09.04.2020г.- 50,90лв., фактура № **********/09.05.2020г. – 48,26лв.,
фактура № **********/09.06.2020г.-26,93лв. за доставена в периода 04.01.2020г. -
2
03.06.2020г. електрическа енергия, 17,41 лева –законна лихва за забава за периода от
21.02.2020г. до 26.01.2021г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК -27.01.2021г. до окончателното й изплащане.
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени сторените разноски в исковото производство. По
отношение на претендираното юрисконсултското възнаграждение съдът счита, че
следва да се определи такова в размер на 100 лв., тъй като делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, обуславяща основателността на искането, поради което
следва да се присъдят разноски по това производство в общ размер на 175лв.,
включващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. и 75лв. държавна
такса.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013 г., т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК ответникът дължи и
сторените от ищеца разноски в заповедното производство в общ размер на 75 лева, от
които 25 лв. държавна такса и 50лв. юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Й. С. М., ЕГН ********** с адрес с.Дебелт, ***,
ДЪЛЖИ на “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД – гр. Пловдив, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“ № 37, следните
суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК № 260039 от 28.01.2021г., по ч. гр. д. № 49/2021 г. по описа на СрРС, а именно:
сумата от 230,84 (двеста и тридесет лева и осемдесет и четири ст.)лева,
представляваща неиздължена, падежирала главница, както следва: по фактура №
**********/09.02.2020г.-54,71лв, фактура № **********/09.03.2020г.-50,04лв., фактура
№ **********/09.04.2020г.- 50,90лв., фактура № **********/09.05.2020г. – 48,26лв.,
фактура № **********/09.06.2020г.-26,93лв., за доставена в периода 04.01.2020г. -
03.06.2020г. електрическа енергия, 17,41 (седемнадесет лева и четиридесет и една
ст.)лева –законна лихва за забава за периода от 21.02.2020г. до 26.01.2021г., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК -27.01.2021г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Й. С. М., ЕГН ********** с адрес с.Дебелт, ***, ***, да заплати на на
“ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД – гр. Пловдив, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“ № 37, сторените разноски по
делото в размер на 175(сто седемдесет и пет) лева и разноските по ч. гр. д. № 49/2021 г.
по описа на СрРС, в размер на 75 (седемдесет и пет )лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Ответникът може да търси защита срещу решението по реда на чл.240 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Средец: _______________________
3