№ 38
гр. гр.Велинград, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Лилия Г. Т.а Владимирова
при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Лилия Г. Т.а Владимирова Гражданско дело
№ 20215210100827 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 31, ал. 2 ЗС
Образувано е по искова молба, депозирана от Н. ВЛ. Ц., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр.София, ж.к. „Младост 2“, бл.217, ет .10,
ап.49, и съдебен адрес: гр.София, ул. „Аксаков“ № 28, ет.2, ап.3, чрез адв.П.
против Община Велинград, представлявана от кмета Коев, с която е предявен
иск с правно основание по чл. 31, ал.2 от ЗС, с искане съдът да постанови
решение, с което да осъди ответника да заплати сума от 600 лева,
представляваща обезщетение за лишаване от ползването на 2/3 идеални части
от парцел № 424, с площ от 2729 кв.м., съгласно отменения регулационен
план на гр. Велинград, който имот е идентичен с имот пл. № 7696, от кв. 424,
с площ от 2729 кв.м. от настоящия регулационен план на града, за периода от
01.09.2016 г. до 30.09.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба до окончателното плащане- 19.08.2021 г., както и иск с
правно основание по чл. 86 ЗЗД за сумата 182,50 лева, представляваща лихва
за забава, за периода от 20.08.2018 г. до датата на подаване на исковата
молба-18.08.2021 г..
В исковата молба ищецът твърди, че с влязло в сила решение на
Окръжен съд Пазарджик от 14.06.2001 г., по гр. д. № 633, по описа на съда за
2001 г. Стефка Мандова е призната за съсобственик на 2/3 идеална част от
имот, възстановен по силата на ЗВСОНИ, намиращ се в гр. Велинград и
представляващ парцел № 424, с площ от 2729 кв.м., съгласно отменения
регулационен план на гр. Велинград, който имот е идентичен с имот пл. №
7696, от кв. 424, с площ от 2729 кв.м. от настоящия регулационен план на
града, а останалата1/3 идеална част от него принадлежи на ответника. Сочи
се, че страните по делото са съсобственици на тази част от процесния имот,
1
попадаща в двора на Основно училище „Георги Бенковски“, като от момента
на възстановяване на собствеността до настоящия той се ползва от него, тъй
като ответникът му го е предоставил. Твърди се, че по този начин Община
Велинград я е 1 лишила от възможността свободно да използва собствеността
си, поради което на основание чл.31, ал.2 от ЗС й дължи обезщетение.
Поддържа, че ответникът многократно е канен да заплати обезщетение за
ползването на имота, но такова не е получавано. Излага, че е подала искова
молба (служеща и като покана за изпълнение) за заплащане на обезщетение за
ползването на имота, на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, за период до 16.07.2003
г.. С влязло в сила решение на ВКС № 14/07 от 27.02.2007 г., на IVa
отделение, по гр. д. № 2776 по описа за 2005 г., ответникът е осъден да
заплати претендираното обезщетение за лишаването от ползата на
съсобствения имот за съответния период. Твърди се, че и след това
ответникът продължил да отказва да заплаща обезщетение, поради което
отново бил предявен иск, по който с Решение № 104/17.06.2013 г., по гр.д. №
1715, по описа на ВКС за 2011 г. искът й бил уважен. Впоследствие между
страните били водени още две дела, по които исковете били уважени.
Доколкото и към настоящия момент ищецът е лишен от ползата от
съсобствения имот претендира да е налице правен интерес от предявяване на
настоящия иск и моли да бъде уважен. Ангажира доказателства. Претендира
разноски.
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК, изразява становище, че
предявените искове са изцяло неоснователи. Оспорва идентичността на имота
и квотите на страните в съсобствеността по отношение на него. Поддържа, че
ищеца няма основание да претендира обезщетение, тъй като не са налице
законните предпоставки за това. Твърди се, че за процесния период няма
искане от ищеца до Общината за заплащане на обезщетение, а на следващо
място, че не е създавал пречки да ползва имота съобразно предназначението
му и правата й, а тя не е пожелала да ползва реално. Сочи се, че процесният
имот не се ползва лично от Община Велинград, както и че тя не го е
предоставяла под каквато и да е форма за ползване на трети лица, нито
получава някакви доходи от него. Признава се, че част от процесния имот
попада в двора на ОУ „Георги Бенковски“, но се твърди, че в друга е
реализирана, съгласно регулация улица, а третата попада вече в друг парцел,
като никоя от тези не се ползва лично и само от Община Велинград. Оспорва
на основание чл.193 ГПК верността на съдържанието на представената скица
на имота в частта, в която е записано, че Стефка Мандова е собственик на 2/3
ид.части. Релевира възражение за погасяване по давност на процесните
вземания. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
След като се запозна със събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание по чл. 31, ал. 2 ЗС
Страните не спорят, че процесния имот пл.№7696, от кв.424, по плана
на гр. Велинград е съсобствен между тях, изложеното се установява от прието
като писмено доказателство Решение от 14.06.2001 година по гр.дело №
2
633/2001г. на Окръжен съд Пазарджик, влязло в сила на 13.06.2003г.. С
доклада по делото е обявено за безспорно помежду им и обстоятелството, че
той се е ползвал от ОУ „Георги Бенковски“ през процесния период.
От приетата по делото и неоспорена от страните ССЕ, която съдът
кредитира като компетентна и безпристрастна, се установява, че месечната
наемна цена за периода от 01.09.2016 г. до 30.09.2016 година за процесният
имот възлиза на 654 лв. /0,50лв. за ползване на кв. метър и квадратура за 2/3
ид.части от имота /, а размерът на мораторната лихва върху така изчисленият
месечен наем за периода от 20.08.2018 г. до 18.08.2021 г. възлиза на 198,92
лв..
В процесния случай се установи кумулативното наличие на трите
предпоставки, регламентирани в чл. 31,ал.2 от ЗС – страните по делото са
съсобственици на процесния имот при права 2/3 за ищцата и 1/3 за ответника.
Ответникът – Община Велинград е предоставил ползването на целия имот на
ОУ”Г.Бенковски” Велинград, като ищцата е отправила писмена покана до
другия съсобственик, обективирана в искова молба до ОС Пазарджик от
21.07.2003 година, в която изрично ищцата претендира за обезщетение за
ползване на имота. От събраните гласни доказателства се установи, че имотът
се ползва и се е ползвал за училище, ограден е и наследодателката на ищеца
не е имала достъп до него.
Относно размера на обезщетението, от което е била лишена
наследодателката на ищеца при ползване на целия имот от ответника, респ. от
третото лице за спора, на което е предоставено ползването, съдът приема
заключението на съдебно-икономическата експертиза, според което то е в
размер на 654 лв.. Неоснователно е възражението на ответника за погасяване
на това вземане по давност предвид датата на депозиране на исковата молба-
19.08.2021 г. при съобразяване периода, за който се претендира обезщетение,
а именно считано от 01.09.2016 г., доколкото вземането се погасява с
изтичане на общата петгодишна давност.
При така установеното от фактическа страна и предвид изложените
правни съображения, съдът намира, че предявеният иск с правно основание
чл. 31, ал.2 от ЗС- за заплащане на обезщетение в размер на по 600 лв., за
периода от 01.09.2016 г. до 30.09.2016 г. за това, че съсобственият имот се
ползва само от единия от съсобствениците е основателен и доколкото не е
налице изменение на иска чрез увеличаване размера му, то съдът е обвързан
от диапозитивното начало.
По иска с правно основание по чл.86 от ЗЗД.
Предвид основателност на главния иск и доколкото е налице забавено
плащане на процесното обезщетение, то за ответника е възникнало и
задължение за заплащане на лихви за забава върху него. Неоснователно е
възражението на ответника за погасяване на това вземане по давност предвид
датата на депозиране на исковата молба- 19.08.2021 г. при съобразяване
периода, за който се претендира обезщетение за забава, а именно считано от
20.08.2018 г., доколкото вземането се погасява с изтичане на тригодишна
давност. По делото не са представени доказателства за погасяване на това
3
вземане от страна от ответника. Ето защо при съобразяване заключението на
вещото лице се установява, че искът е доказан по основание и размер и следва
да бъде уважен изцяло, при съобразяване диапозитивното начало в
гражданския процес и липсата на искане за увеличаване размера на
предявения иск.
По разноските
При съобразяване представените доказателства за извършените в хода на
производство разноски от ищеца, с оглед изхода на спора и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК същите следва да бъдат възложени в тежест на ответника, който
следва да бъде осъден да заплати сумата от 900 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание по чл. 31, ал.2 от ЗС Община Велинград, със
седалище и адрес: бул. „Хан Аспарух“ №35, представлявана от кмета
Костадин Коев, ДА ЗАПЛАТИ на Н. ВЛ. Ц., с ЕГН: **********, с постоянен
адрес: гр.София, ж.к. „Младост 2“, бл.217, ет .10, ап.49, сумата от 600 лева,
представляваща обезщетение за лишаване от ползването на 2/3 идеални части
от парцел № 424, с площ от 2729 кв.м., съгласно отменения регулационен
план на гр. Велинград, който имот е идентичен с имот пл. № 7696, от кв. 424,
с площ от 2729 кв.м. от настоящия регулационен план на града, за периода от
01.09.2016 г. до 30.09.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба- 19.08.2021 г. до окончателното плащане, а на основание
чл. 86 ЗЗД сумата от 182,50 лева, представляваща лихва за забава, за периода
от 20.08.2018 г. до 18.08.2021 г..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Община Велинград,
седалище и адрес: бул.Хан Аспарух“ № 35, представлявана от кмета Костадин
Коев, ДА ЗАПЛАТИ на Н. ВЛ. Ц., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
София, ж.к.Младост 2, бл.217, ет.10, ап.49, сумата от 900 лв., представляваща
разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му пред Пазарджишки окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
4