Р Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 28.09.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО,13-ти с-в, в
публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесета година в
състав:
Председател: Росен Димитров
при секретаря Вяра Баева, като
разгледа докладваното от съдия Димитров
гражданско дело № 10835 по описа за 2018
год., за да се произнесе, взе предвид:
Предявен е иск с правно
основание чл. 49 във вр. с чл.45 ЗЗД от Д.П.Б., ЕГН **********, чрез
процесуалния му представител адв. М.Б.Н.- Т.против С.О.за сумата
от 50 000 лв. - обезщетение за неимуществени
вреди изразяващи се в болки и страдания от счупване на лява подбедрица, охлузвания по ръцете
и натъртване на таза, в следствие на
спъване и падане на земята , поради необезопасен и неукрепен капак на шахта на десния
тротоар на ул. „Братя Пешови" в посока ул. „Иван Миланов", на ъгъла с
ъгъла с ул. „Иван Миланов", както и за заплащане на сумата от 414.80 лв. –
обезщетение за имуществени вреди представляващи направени разходи за лекарства
и помощни средства, такси и медицински прегледи във връзка с горните увреди,
ведно със законна лихва върху посочените суми-за имуществените вреди от
28.05.2018 год. ,а за неимуществените от 04.05.2018 год. до окончателното им
изплащане, както и направените разноски по делото.
В исковата
молба твърди, че на 04.05.2018 г. около 21:00 часа при
движение по десния тротоар на ул. „Братя Пешови" в посока ул. „Иван
Миланов", на ъгъла с ул. „Иван Миланов" се е спънал в ръба на необезопасен и неукрепен капак на шахта,
стърчащ около 6 см., в резултат на което залитнал и паднал на тротоара. Поради
силни болки през цялата нощ на другия ден сутринта е отишъл в УМБАЛСМ »Н.Й.ПИРОГОВ» ЕАД , където след
извършените прегледи е
установено множествено закрито счупване на подбедрицата - фрактура на лява
тибия в дисталния край - закрито, налагащо оперативна интервенции на долен
крайник с много голям обем на сложност. На 11.05.2018 г. е извършена операция
под обща анестезия. Костните фрагменти са наместени и фиксирани чрез
остеосинтеза с два супрасиндесмални винта. На 15.05.2018 г. е изписан от болничното
заведение, като е предписано домашно амбулаторно лечение. За екстракция на
металните винтове е проведена втора операция, при която е претърпял отново
болки и страдания, съпътствани със страх от интервенцията.
Твърди, че
в следстивие на нараняванията за
дълъг период е изпитвал страдания и физически неудобство. Бил е принуден да
спазва постелен режим и да държи крака си неподвижен. От залежаването е получил
болки в гърба и кръста, които наред с болките на крайника са пречели на съня
му. От операциите е останал грозен белег на крака. Повече от месец не е могъл
да става и да ходи, а в последствие предвижването му е ставала с помощни
средства - проходилка и патерици. Наложило се е за елементарни хигиенни и лични
нужди да е зависим от чужда помощ. За превозване и предвижване до болницата за
контролни прегледи, сваляне на конци и манипулации му се е налагало да ангажира
познати.
Моли съда
да осъди С.О.да му заплати сумата от 50 000 лв. - обезщетение за неимуществени
вреди от горното увреждане и сумата от 414.80
лв. – обезщетение за имуществени вреди , ведно с лихви върху
претенциите.Претендира разноски.
В отговора
на исковата молба ответникът С.О.гр.София оспорва предявения иск изцяло по основание и размер, като
неоснователен и недоказан. Твърди,че отговорността за увреждането,ако такова
въобще е настъпило по начина описан от ищеца е на лицето,което е собственик на
процесната шахта,а именно „ЧЕЗ
Разпределение България” АД, тъй като това съоръжение е изградено,обслужва
дейност и следва да се поддържа именно от това експлоатационно дружество.
Оспорва твърденията
на ищеца относно наличие на необезопасена шахта, както и противоправно действие
или бездействие от страна на служителите на Столична Община. Относно размера на
неимуществените вреди възразява, че искът е завишен и ако бъде доказан трябва
да бъде намален поради прекомерност. Претендира направените по
делото разноски.
Доказателствата са гласни и
писмени.
Съдът след като взе предвид
становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства приема за
установено следното:
От представената по делото
медицинска документация се установява,че ищецът е бил приет в УМБАЛСМ
»Н.Й.ПИРОГОВ» ЕАД
на 09.05.2018 год. около 18.58 часа год. поради увреждане на лявата
подбедрица,получено според пострадалия при битов инцидент на 04.05.2018 год.
От приетата по делото СМЕ,
заключението на която съдът възприема като обективно и професионално, се
установява, че полученото от ищеца увреждане - счупване на Maisonneuve
на лявата подбедрица/ фрактурата е в горната трета на
малкопищялната кост, със засягане на синдесмозата на глезена и междукостната
мембрана/, съчетано с вътреставна фрактура на задния малеол на голямопищялната
кост, е довело до
трайно затруднение на движението на левия долен крайник за срок
около 3 месеца,като през първите тридесет дни пострадалия се е движил само с
помощта на патерици без да натоварва изобщо крака си и е имал нужда да бъде
подпомаган при обслужването си. Механизмът на получаване на тези фрактури е
стъпване върху пръстите на ходилото и завъртането му навън / в пронация/, или
ротация на подбедрицата навътре. Този механизъм се реализира най-често при
подхлъзване,но е възможен както при при спъване в неравна повърхност по време
на опорната фаза на походката ,така и при пропадане на крака.
От разпита
на св.П. Б./син на ищеца/ се установява,че една вечер около 21-22 часа на 4.май 2018 год.
баща му се прибрал в къщи с подут и болезнен крак,подпомаган от двама
души.Изпитвал силни болки и още на другия ден сутринта отишъл в болница,където
бил приет и опериран.След изписването му преминал на домашно лечение,но около
месец-месец и половина не можел да се движи самостоятелно и да се обслужва.Към
настоящия момент още не може да движи крака си пълноценно,другия крак също го
наболява.
Св.И.И.установява,че видяла как
ищеца паднал пред блока,след като се спънал в една шахта,която била дълбока и
нямала капак.След инцидента свидетелката и неин придружител извикали хора да
помогнат на пострадалия.Според свидетелката шахтата стърчала в процесната вече
доста повече от вида ,в който е заснета на представената й фотография на л.56
от делото,но потвърждава,че това е мястото на инцидента.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
За възникване правото на
деликтно обезщетение е необходимо да се докажат предпоставките на чл.49 във вр.
с чл.45 ЗЗД. Те са: 1) противоправно деяние, изразяващо се в действие или бездействие;
2) реално настъпила и претърпяна вреда; 3) причинна връзка между деянието и
настъпилата вреда; 4)вина на делинквента, като съгласно нормата на чл.45,ал.2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното.
Когато се твърди виновното
поведение да е бездействие, какъвто е конкретният случай, за да бъде то
противоправно е необходимо да съществува правна норма ,която да задължава
деликвента да действа по определен начин.
Улиците „Братя Пешови" и „Иван
Миланов" и
прилежащите им тротоари се намират на територията на С.О.и са със статут на
публична общинска собственост по смисъла на чл.
3, ал. 2, т. 3 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ - имоти,
предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от местно
значение, определени от общинския съвет, а разпоредбата на чл. 11 ЗОС вменява в тежест на собственика /ответник по иска/ задължението да
управлява общинските имоти в интерес на населението съобразно разпоредбите на
закона и с грижата на добър стопанин. Съгласно чл. 16
ЗОбС поддържането на имотите и вещите общинска собственост се извършват от
лицата, на които са предоставени за управление.
Съдът не възприема възражението
на ответника,че ищецът е пострадал пропадайки в шахта,която е собственост на
лице различно от общината,поради което последната не е имала задължение да съблюдава
за техническата му изправност и за поддръжката му.Няма спор,че градските улични
площи са публична общинска собственост.Факт е,че върху част от улиците различни
комунални и други оператори-доставчици на услуги имат съответни съоръжения,но
според съда това не означава,че тези оператори са придобили собственост върху
част от уличната площ,те притежават ограничено право на сервитут,което не ги
прави собственици.Тази площ си остава общинска собственост,а самото
съоръжение,в случая шахтата,се изгражда,обслужва,експлоатира и поддържа от
оператора,със съгласието на собственика на уличната площ.Няма спор,че оператора
е длъжен да поддържа съоръжението в техническа изправност,но контрола за това и
съответно отговорността е на собственика на уличното платно,т.е. на съответната
община,като последната носи отговорност за причинени на трети лица вреди. Самия
оператор евентуално може да носи отговорност /регресна/ пред общината ако
последната е констатирала техническия проблем,а оператора не го е отстранил
своевременно.
Съдът обаче възприема за
основателно възражението на ответника за липса на доказателства за това,че
именно неравност на тротоарната площ изразяваща се в стърчене на капак на шахта
на подземно техническо съоръжение е причина за падането и съответно за уврежданията
на ищеца.В подкрепа на твърдяната от последния фактическа обстановка са
единствено показанията на св.И.И., които съдът възприема като объркани, противоречиви.
Последната е видяла ищеца да пада,но в показанията си ту сочи, че е „паднал“
или „стъпил“ в шахта, ту, че се е спънал в шахтата/вероятно имайки предвид
капак на шахта/и е паднал. Тези неясни и противоречащи си показания макар
възприети по твърденията на свидетелката от няколко крачки разстояние,както и факта,че същата познава ищеца ,тъй като е
приятелка на сина му, дават основание на съда да не кредитира показанията й
относно това,че ищецът се е пропаднал или се е спънал в шахта или в стърчащ капак
на улична шахта.
За този краен извод съдът има
предвид и факта,че при анамнезата в болницата ищецът сам е посочил,ч е
увреждането е станало при битов инцидент,т.е. инцидент настъпил в
битова,домашна обстановка,а не при спъване в тротоарна шахта,а също и това,че в
разрез с твърденията за силни болки непосредствено след травмата,пострадалия е
постъпил в болницата 5 дни по-късно,което е документирано официално.
Поради
това не е налице фактическият състав на чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД искът е неоснователен
и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.
С оглед изхода на делото ищецът
следва да заплати на С.О.разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300
лв.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Д.П.Б., ЕГН ********** *** чрез
процесуалния му представител адв. М.Б.Н.- Т.със съд. адрес *** ОБЩИНА гр.София,
бул.”********иск с правно основание чл.
49 във вр. с чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата от 50 000 лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди-
болки и страдания от получено травматично увреждане на 04.05.2018 год. и
претенцията за заплащане на имуществени вреди в размер на 414.80 лв. ,ведно с лихви върху горните суми
като неоснователен.
ОСЪЖДА Д.П.Б., ЕГН ********** *** да заплати на С.О.гр.София, бул.”********разноски
по делото в размер на 300 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред
САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:,