№ 13168
гр. София, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20231110119326 по описа за 2023 година
Делото е образувано по искова молба, подадена от Т. Х. М., с ЕГН **********, адрес: гр.
С..., чрез адв. Д. М., срещу „Ф“ ЕООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр. С...., с която са предявени искове за следното:
Да се признае за установено в отношенията между страните Т. Х. М. и „Ф” ЕООД, че
сключеният между тях договор за предоставяне на поръчителство № .... е нищожен.
Да се осъди на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД ответникът „Ф” ЕООД да
заплати на ищеца Т. Х. М. сума в размер на 2149, 51 лева, съгласно предприетото изменение
на размера на иска, представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за
поръчителство № ...., сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащането й.
Ответникът, чрез юриск. М.К., оспорва предявените искове по основание и размер.
От събраните по делото писмени доказателства, във връзка с твърденията на страните, се
установи следното във фактическо и правно отношение:
На 01.09.2020 г. между Т. М. и „И“ АД е сключен договор за паричен заем № ...., по силата
на който последният предоставил на ищеца заем в размер на 3200 лв. Съгласно чл. 4 от този
договор, ищецът следвало да осигури обезпечение под формата на: две физически лица –
поръчители, които да отговарят на различни условия; банкова гаранция или одобрено от
заемодателя дружество – гарант, което предоставяло гаранционни сделки. В изпълнение на
чл. 4 от договора за паричен заем, ищецът сключил с „Ф“ ЕООД договор за предоставяне на
поръчителство № ..../01.09.2020 г., по силата на който ответното дружество поело
задължение да обезпечи пред „И“ АД задълженията на заемателя, а последният – да заплати
на ответника възнаграждение в размер на 2291, 20 лв., чието плащане било разсрочено
1
заедно с месечната вноска по договора за заем, а „И“ АД било овластено да приеме
плащането на възнаграждението за ответника. Въз основа на отговора на ответното
дружество, съдът е приел за безспорно в отношенията между страните, че ищецът е платил
възнаграждение по договора за поръчителство в размер на 2149, 51 лв.
Договорът за паричен заем представлява договор за потребителски кредит и попада в
обхвата на ЗПК, а договорът за предоставяне на поръчителство е акцесорен на него, поради
което действието му е предпоставено от валидността на договора за кредит или отделни
негови клаузи. Не се спори между страните и от представените по делото договори се
установява, че договорът за кредит и договорът за поръчителство са подписани от едно и
също лице в качеството му на представляващ заемодателя и гарантиращото дружество, а
кредиторът и ответникът са свързани лица, защото собственик на капитала на „Ф“ ООД е
дружеството-кредитор. Следователно двете правоотношения следва да се разглеждат
съвместно, а изискванията на чл. 4 от договора за кредит са неотменими изисквания за
получаване на кредита, като на практика потребителят е бил лишен от избор дали да
предостави обезпечение и какво да бъде то, а към него са поставени изначално неизпълними
изисквания. Затова единствената достъпна за заемателя опция е било сключването на
договор за поръчителство с избрано от заемодателя юридическо лице, което е свързано с
него и на чийто капитал е едноличен собственик, а именно – „Ф“ ЕООД. Поради това,
разходът за потребителя по договора за предоставяне на поръчителство е сигурен за него и с
невключването му в размера на ГПР са нарушени чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и изискването на чл.
19, ал. 4 от ЗПК. От съдържанието на договора е неясно кои точно разходи са включени в
посочения ГПР и по какъв начин е формиран ГПР. Договорът за предоставяне на
поръчителство е изначално лишен от основание, тъй като срещу заплащане на
възнаграждението по него ищецът не е получил насрещна престация, защото в случай на
изпълнение на ответното дружество то има право на регрес срещу него за пълния размер на
платеното, поради което задължението му само се прехвърля от едното на другото
дружество. Договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен, поради противоречие с
добрите нрави, защото с него не се цели реално обезпечаване на договора за заем, а
единствено допълнително оскъпяване на договора за заем, което обаче е уговорено по друго
правоотношение, за да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Възнаграждението по
договора за предоставяне на поръчителство надвишава повече от половината сумата по
отпуснатия заем, с което са нарушени принципите на добросъвестност и справедливост и са
накърнени добрите нрави.
Предявения от Т. Х. М. срещу „Ф“ ЕООД иск за прогласяване нищожност на договор за
предоставяне на поръчителство № .... от 01.09.2020 г., сключен между тях във връзка с
договор за паричен заем № .... от 01.09.2020 г. е с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1
ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК – поради противоречие със закона; чл. 26, ал. 2,
предл. 4 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК – поради липса на основание като обезпечаващ нищожна
сделка; чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД – като противоречащ на добрите нрави, а иска за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 2149, 51 лв. е с правно основание чл.
2
55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Сумата е недължимо платена, без правно основание, по нищожен
договор за предоставяне на поръчителство № .... от 01.09.2020 г., сключен между страните по
делото.
По изложените съображения, тези искове следва да бъдат уважени.
При този изход на делото, разноски се дължат на ищеца и пълномощникът му,
предоставил безплатна правна помощ, в следните размери: 136 лв. платена държавна такса;
480 лв. с вкл. ДДС възнаграждение на пълномощника на ищеца.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Признава за установено по иска, предявен от Т. Х. М., с ЕГН **********, адрес: гр. С...,
чрез адв. Д. М., срещу „Ф“ ЕООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
С...., че сключеният между тях договор за предоставяне на поръчителство № ..../01.09.2020 г.
е нищожен, на осн. чл. чл. 26, ал. 1, пр. 1, 2 и 3 от ЗЗД, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19,
ал. 4 ЗПК, поради противоречие със закона, липса на основание като обезпечаващ нищожна
сделка и като противоречащ на добрите нрави.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, „Ф” ЕООД, с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. С.... да заплати на Т. Х. М., с ЕГН **********, адрес:
гр. С..., чрез адв. Д. М., 2149, 51 лева, представляващи недължимо платена сума по нищожен
договор за поръчителство № ..../01.09.2020г., сключен между страните, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 11.04.2023г. до окончателното й
изплащането й.
ОСЪЖДА „Ф” ЕООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. С.... да
заплати на Т. Х. М., с ЕГН **********, адрес: гр. С..., чрез адв. Д. М., сторените по делото
разноски за държавна такса в размер на 136 лева, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Ф” ЕООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. С.... да
заплати на адв. Д. М. като пълномощник на Т. Х. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. С..., на
когото е предоставена безплатна правна помощ, адвокатско възнаграждение в размер на 480
лв. с вкл. ДДС, на осн. чл. 38, ал.2, във вр. с ал.1, т. 2 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в 2-седмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3