Р
Е Ш Е Н И Е
№…………
…………….2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на двадесети май две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
При участието на
секретаря Албена Янакиева, като разгледа докладваното от
съдията т.дело №1865/2018г. по описа
на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на Т.И.Б., ЕГН **********, чрез адв.С.С.
против ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО БУЛ ИНС АД, ЕИК
*********, София, за осъждане на ответника да
заплати на ищцата сумата от 60 000 лева, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането на
02.01.2017г. до окончателното изплащане на задължението.
В исковата
молба се твърди, че на 02.01.2017г. ищцата като пътник в л.а. Пежо 307 КВ с ДК
№***, управляван от Е П Б, претърпяла ПТП като автомобилът, в който се возила
бил ударен от друг л.а. Рено Меган Сценик с ДК № **** НВ, управляван от С. И.,
на кръстовището на с.Ветрино, в посока гр.Провадия. Твърди се, че виновен за
ПТП бил първият водач, който не спрял на пътен знак Б2. При
удара ищцата получила средна телесна повреда – счупване на пубиса, закрито
ляво. Твърди се образувано ДП №1001/2017г. по описа на РУ –гр.Провадия
като за произшествието бил съставен КП №1264/2015г.
Ищцата
твърди, че след катастрофата била приета по спешност в МБАЛ Св.Анна, Варна,
където престояла до 11.01.2017г. с препоръка за постелен режим. Твърди, че
поради липсата на подобрение, постъпила отново в болница на 04.07.2017г. – в
Специализирана болница за рехабилитация Бургаски минерални бани, откъдето била
изписана на 11.01.2017г. Твърди, че не е обезщетявана за получените травматични
увреди. Твърди, че към датата на деликта причинилото вреда МПС е имало
действаща застраховка по полица Гражданска отговорност №BG 02
116000652185, валидна до 23.02.2017г., поради което застрахователят отговаря
към ищцата по прекия иск съгласно чл.498 вр.чл.380 КЗ. Твърди се, че ищцата е
предявила застрахователна претенция пред ответника на 02.08.2018г., но поради
липсата на изплатено обезщетение, е налице интерес от иска. В исковата молба ищцата е направила и искане за
освобождаването и от държавни такси, на основание чл.83, ал.2 ГПК.
С
определение от 29.11.2018г. съдът на основание на чл.83, ал.2 ГПК,
е освободил ищцата Т.Б. от заплащане на държавна такса по предявения иск.
В срока по
чл.369 ГПК ответникът ЗД БУЛ ИНС АД е депозирал становище по иска за
неоснователност на същия. На първо място оспорва да е причинен деликт, в който
пострадала да се явява ищцата. Възразява, че при процесното ПТП не е претърпяна вреда и
същата ако е налице няма връзка с ПТП. Оспорва иска като завишен по размер
съобразно представената медицинска документация за претърпяната травма. Сочи,
че адекватно обезщетение на тези увреждания би се явила сумата от около
20 000 лева, при това без да се отчита съпричиняване. Отделно, ответникът
поддържа и такова възражение като твърди, че Т.Б. е пътувала в процесния
автомобил Пежо 307 СВ, без поставен предпазен колан в нарушение на правилата за
движение по пътищата.
С
допълнителна искова молба в срока по чл.372 ГПК, ищцата поддържа направените
твърдения и иска за посочения размер. Твърди се съставен на водача Е Б АУАН и
издадено наказателно постановление. Оспорва се възражението за съпричиняване
като неоснователно. Не е постъпил допълнителен отговор отзастрахователя.
В съдебно заседание пълномощника на ищеца адв.С. поддържа иска и не прави
възражение срещу изготвения от съда проектодоклад.
Ответникът не изпраща представител, редовно призован, но с писмена молба
поддържа становището си за неоснователност на иска и прави възражение за
прекомерност на претендираното от насрещната страна адв.възнаграждение.
Съдът, въз основа на твърденията и възраженията на страните, събраните
доказателства, ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
С постановление на РП – гр.Провадия от 27.07.2018г. е прекратено ДП
№1033/2017г. по описа на РУ-Провадия при ОД на МВР-Варна, водено за
престъпление по чл.343, ал.1, б.б вр.чл.342, ал.1 и чл.129 от НК. В
постановлението е изложена цялата фактическа обстановка по настъпилото на
01.01.2017г. ПТП между л.а.Пежо 307 СВ с рег.№***, по релацията с.Добротич –
с.Кичево, на кръстовището на с.Ветрино, когато водачът на л.а. Е Б /съпруг на
ищцата/, не видял пътен знак Б2 „Спри” и продължил направо в посока
гр.Провадия, при което настъпило ПТП с друг л.а.Рено Меган с рег.№В **** НВ,
управляват от Св.С.. Ищцата била пътник в първия автомобил л.а. Пежо. В
постановлението са описани и установените счупвания на пътника Б. – счупване и
разместване на горния и долния клонове на дясна пубисна кост. Доколкото органът
приел, че е налице хипотезата на чл.348б от НК и не била подадена тъжба от Т.Б.
срещу съпруга и като деликвент, производството било прекратено.
За процесното ПТП е съставен и Констативен протокол с пострадали лица от
02.01.2017г. на дежурен при РУП при ОД на МВР, У – Дългопол Тодор Стоянов.
Видно от същия и двата автомобила участвали в ПТП са изцяло повредени. Посочена
е наличната за автомобил Пежо застраховка по ГО в Бул Инс АД. Посочена е
получената от пътник в автомобила фрактура на таза – за Т.Б..
Видно от приложеното на л.13 по делото заявление, ищцата е предявила чрез
адв.Св.С. пред застрахователя претенцията си на 02.08.2017г., в което е
претендирала обезщетение въз основа на застраховката в размер на 60 000
лева.
Представените по делото епикризи на МБАЛ Св.Анна –Варна и на СБР Бургаски
минерални бани ЕАД, установяват получените от ПТП увреждания на ищцата и проведеното
лечение.
По делото е представен и АУАН от 02.01.2017г. на водача на л.а. Пежо 307,
за нарушения на ЗДП, който е подписан от водача без възражения.
Поради нечетливост на представения АУАН, съдът е изискал служебно от РУ
„Полиция” – гр.Провадия преписката като видно от НП
№17-0324-001286/12.09.2018г. на ОДМВР Варна, РУ Провадия, въз основа на
съставеният АУАН от мл.автоконтрольор Тодор Стоянов, на виновното за ПТП лице Е
П Б е наложено адм.наказание по чл.179, ал.2 вр.чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП в
размер на 200 лева глоба. В постановлението е описана отново фактическата
обстановка по настъпване на ПТП – Е Б като водач на л.а.Пежо 307, управлявайки
собствения си автомобил, не изпълнява предписанието на пътен знак Б-2 „Спри!
Пропусни движещия се по пътя с предимство”, навлязъл в кръстовището и отнел
предимството на л.а. Рено с рег.№В **** НВ, движещ се по пътя с предимство като
в резултата на това настъпило ПТП с пострадали лица – ДП 1001/2017г. по описа
на УП Ветрино е констатирало чрез РП Недева „не съобразяване поведението с
пътните знаци и маркировка в нарушение на чл.6 от ЗДвП.
От приетата по делото, неоспорена от страните САТЕ /л.63 и сл./ се
установява, че на 01.01.2017г. около обяд, от с.Добротич към с.Кичево потеглил
автомобил Пежо 307, собственост и управляван от Емил Бебов, в който като пътник
се возила и ищцата Т.Б.. Водачът на автомобила се движил по третокласен път 208
като при достигане до кръстовище на с.Ветрино, пропуснал да спре на пътен знак
Б-2, отнел предимството на движещия се по първокласен път 2 л.а.Рено Меган и
причинил ПТП, в резултат на което за ищцата настъпила средна телесна повреда.
Според заключението, ищцата е била с поставен предпазен колан.
Според СМЕ /на л.76/, приета и неоспорена от страните, се установява, че
при ПТП ищцата е получила травма като пътник – счупване на пубиса, закрито в
дясно. Тази диагноза е поставена при постъпването и на 02.01.2017г. в Клиниката
по ортопедия и травматология към МБАЛ Света Анна – Варна. Пострадалата се оплаквала
от болки в дясната ТБС, шията и гръдния кош. Не е губила съзнание при
инцидента. Проведено е лечение и в СБР Бургаски минерални бани на фрактура на
гръден кош и таз. Това лечение е проведено към 11.07.2017г., съобразно
приложената и коментирана от вещото лице епикриза на болничното заведение.
Установено е, че след проведената рехабилитация, болната е изписана в добро
състояние и с подобрена походка. Съобразно извършения от вещото лице
мед.преглед на ищцата, същото е констатирало, че е налице едва забележима
асиметрия на таза в пубисната област без скъсяване на крайниците. На рентгеново
изследване на таза от 16.03.2017г. е видно счупване на двете крила на дясната
пубисна кост, хоризонтално крило на лявата пубисна кост с разкъсване на
връзката между кръстната кост и хълбочната кост с разместване на дясната тазова
половина към малкия таз. Според заключението, травмата е довела до ограничаване
на движението на снагата за повече от 60 дни. Част от лечението включва
обездвижване на легло /постелен режим/ за около 30 дни без сядане и ставане и
без обръщане. След това се предвижда ходене с две патерици за около 45- 60 дни.
Следва постепенно натоварване и рехабилитация за възстановяване на
мускулатурата. При ПТП е получена и травма в шията, обусловила временно разстройство
на здравето. Според в.л. травмата променя начина на натоварване на дясната ТБС,
засилва артрозните промени в ставата и в областта на гръбначния стълб и се
изразява в болки и ограничаване на движенията при натоварване и промяна на
времето. Към момента на прегледа вещото лице констатира леко ограничение на
движенията на дясната ТБС, които не се отразяват на походката на ищцата. Според
това заключение, ищцата е била с поставен предпазен колан. В устните обяснения
на в.л.същия поддържа заключението. Според него, тазът е счупен на няколко
места, а не само на едно. Поради това едната тазова половина се е преместила с
ТБС навътре към малкия таз. Поради това лечението е продължило реално около
година. Поради това в момента и дясната ТБС е с ограничено движение тъй като е
променена оста на натоварване. Възможно е ищцата да има проблеми с ТБС и с
кръста. Променя се натоварването и на поясните прешлени. Този дисбаланс според
вещото лице ще поражда в бъдеще болки и неприятни усложнения, вероятно в
кръста.
Изслушаната по делото св.Анна Б. –Д., дъщеря на ищцата, свидетелства, че
инцидентът настъпил непосредствено след празнуването на Нова година срещу
2017г., когато семейството било заедно. Майка и била много уплашена и не можела
да диша след ПТП. В линейката ищцата била обездвижена като непрекъснато се
оплаквала, че не може да диша. Свидетелката излага, че майка и престояла в
болницата около 10 дни. Лекарите решили, че няма да поставят пациентката в
корито, а ще оставят тазът и да зарасне така. Трябвало обаче пострадалата да е
напълно неподвижна. Свидетелката излага, че взела майка си в къщи за да я
гледа, независимо че имала и три деца. Гледала я в стаята на дъщеря си, която
се преместила в друга стая. Ищцата не можела да леи само по гръб защото се получавали
рани. Трябвало да бъде обръщата много внимателно. Всяко движение представлявало
огромна болка за ищцата. Според свидетелката, майка и била 2 месеца на
памперси. Не можела да бъде къпана, поради което свидетелката я обтривала със
спирт на място, хранила я, сменяла памперсите, правила масаж. След идването на
рехабилитатор, който показал начина на движение, свидетелката започнала сама да
се грижи за състоянието на майка си. Поръчала проходилка и количка, но
раздвижването трябвало да става съвсем бавно и постепенно. След сядането и в
количка, след 2 месечен престой, ищцата припаднала. През тези 2 месеца се
налагало да бъде правена и снимка като викали линейка за да я придвижат до
болницата. Според свидетелката и сега е налице болезненост на мястото, единият
и крак е по-къс от другия, не може да ходи и се уморява. Не може лесно да качва
стълби. Може да се движи сама, но с болки и почивки. Едва след 3 месеца, майка
си отишла в с.Кичево, където живеела. Същевременно останал страх от возене в
кола, особено когато шофира мъжът и. Свидетелката също сочи, че майка и била с
поставен предпазен колан и той помогнал тъй като я задържал на място. Очилата и
били хвръкнали извън колата. Колата след ПТП била цялата смачкана и я предали
за скраб.
Съдът, въз основа на горната фактическа установеност достига до следните
правни изводи:
Съдът е сезиран с искова молба на Т.И.Б., ЕГН **********, чрез адв.С.С.
против ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО БУЛ ИНС АД, ЕИК *********, София, за осъждане
на застрахователното дружество да заплати на ищцата сумата от 60 000 лева, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на увреждането на 02.01.2017г. до окончателното
изплащане на задължението. Съдът намира, че искът намира правна
квалификация в разпоредбите на чл.432 вр.чл.380 КЗ вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД
/арг.пар.22 от ПЗР на КЗ и сключване на договора за застраховка ГО през
февруари 2016г./
Съдът намира за установен деликтът и начина на настъпване на уврежданията
на ищцата. Установява се, че същата е пътувала в л.а. Пежо 307, управляван от
съпруга и при настъпване на ПТП на 01.01.2017г. при описаните в исковата молба
обстоятелства. Вина за настъпване на ПТП има водачът на автомобила, в който е
била ищцата – съгласно издаденото АУАН, същия е нарушил правилата за движение
като не е спазил пътен знак Б-2 Спри и пропусни, поради което и фактически
отнел предимството на движещия се по първокласен път 2 автомобил Рено Меган и
причинил увреждания както на автомобилите, така и на Т.Б. като пътник в л.а.
Пежо.
Въпреки оспорването, от приложената преписка ОД на МВР –Варна, РУ –
Провадия, се установява механизмът на настъпване на ПТП както и
противоправността на деянието поради нарушаване чл.6 от ЗДвП, за което на
неизправния водач е наложено и административно наказание. Още в съставения на
место КП от 02.01.2017г. е констатирано лице с увреждания от ПТП Т.Б. като е
отразено счупване на таза. В тази връзка съдът цени материалната
доказателствена сила на изготвеното Постановление от 12.09.2018г. на РУ
Провадия. В Постановлението на РП – Провадия от 27.07.2018г. са установени и
получените от Т.И.Б. травматични увреди. /средна телесна повреда/. Същите се
установяват и от приложените 2 броя епикризи – на МБАЛ Св.Анна –Варна АД и на
СБР Бургаски минерални бани ЕАД, а така също и от изготвената
Съдебно-медицинска експертиза, която съдът изцяло кредитира като обективна и
непосредствена, професионално дадена.
С
оглед на горното съдът намира, че се установяват предпоставките на чл.45 ЗЗД.
За да възникне отговорността на застрахователя, следва да са налице следните
кумулативни предпоставки: 1). наличие на деликт; 2). противоправност, 3). вина,
4). наличие на валидно застрахователно правоотношение между причинителя Е Б и
ответното застрахователно дружество; 5). настъпването на застрахователно
събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя, 6).
отправено писмена застрахователна претенция от увреденото лице до
застрахователя по чл.380 КЗ 7). изтичане на тримесечния рекламационен срок от
депозиране на претенцията по чл.380 КЗ до предявяване на иска, в случаите на
отказ за плащане или несъгласие с определеното/изплатеното обезщетение от
застрахователя /така Определение № 165 от 24.03.2017 г. по ч. т. д. № 306/2017
г., ТК на ВКС/.
Установява се и наличието на валидна към датата на ПТП 02.01.2017г.
застрахователна полица по застраховка ГО за процесния автомобил Пежо 307 СВ с
ДК№***. Установява се и валидно отправена до застрахователя претенция за
обезщетение за неимуществените вреди, предмет на иска, на 02.08.2017г. Това
обстоятелство не е оспорено от ответника нито в хода на производството същия е
навел възражения за разглеждане на претенцията и уважаването и. Искът е
предявен след изтичане на три месеца от предявяване на заявлението до
застрахователя. /на л.13/
С оглед на горното съдът следва да определи справедлив размер на
обезщетението за неимуществени вреди, които ищцата претендира в размер на
60 000 лева.
Няма спор и се подкрепя от събраните доказателства, че при ПТП ищцата е
получила увреждане – счупване на дясната част от пубисната кост. Няма спор, че
това е довело до обездвижване за повече от 3 месеца и силно ограничаване на
движенията за около година. През това време, особено в началото на периода,
ищцата е била за около 2 месеца практически неподвижна като и било запретено
всякакво движение поради необходимостта от правилно зарастване на костта.
Събраните свидетелски показания напълно съвпадат с изсслушаната
Съдебно-медицинска експертиза относно характера на увреждането,
продължителността и начина на лечение. От същите се установява, че ищцата към
момента е почти възстановена, но с известен дефицит в движенията относно дясната
ТБС, дясната пубисна кост и кръста. Вещото лице не изключва и дори предполага
бъдещи проблеми в тези области поради изместената ос на движение и разположение
на ТБС, поясните прешлени и кръста. Съдът намира, че преценявайки възрастта на
ищцата между 65- 70 годишна, не се очаква трайно подобрение на това състояние,
а напротив са възможни допълнителни усложнения и артрозни промени. Или,
съществуващата травма би затруднила движенията и кондицията на снагата в
бъдеще. Освен това, при преценка размера на обезщетението съдът следва да
съобрази и продължителността на лечение /реално около година/ както и наличието
на изключително сериозен период на възстановяване в самото начало, за период
около 2-3 месеца. Практически около 2 месеца ищцата е била напълно неподвижна,
а след това се е придвижвала с патерици, проходилка и количка. Около 2 месеца е
била на памперси, напълно зависима от грижите на своята дъщеря, по неволя
подложена на притеснения и неудобства от това обстоятелство. Това е довело
както до коренна промяна в начина на живот на ищцата, но така също и на нейните
близки – семейството на дъщеря и. През този период същата изпитвала силен
дискомфорт от невъзможността да се обслужва сама, да се грижи дори за личната
си хигиена. С оглед на горното, въпреки реално отразената една средна телесна
повреда, съдът намира за справедлив размер на обезвреда на ищцата сумата от
40 000 лева.
Съгласно
нормата на чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Поначало, причинените неимуществени вреди, които
представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха
могли да бъдат възстановени или поправени, а само да бъдат възмездени чрез
парично обезщетение за доставяне на други блага, което придава на обезщетението
характер не на компенсаторно, а на заместващо такова. Тази заместваща облага
във всеки конкретен случай е различна, зависеща от характера и степента на
конкретното субективно увреждане, поради което причинените вреди следва да
бъдат определени по тяхната афектационна стойност. Съгласно ППВС № 4 / 1968 г.
понятието "справедливост" по смисъла на цитираната разпоредба на ЗЗД
не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни, обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението - възрастта на пострадалия към момента
на настъпване на вредите, действителните отношения между него и лицето, което
търси обезщетение, обстоятелствата, общественото му положение, а също и
общественото разбиране за справедливост. За ориентир при определяне размера на
дължимото застрахователно обезщетение следва да бъдат отчетени конкретните
икономически условия и съответните нива за застрахователно покритие към
релевантния момент.
При
преценка размера на обезщетението съдът е длъжен да обсъди и направеното
възражение на насрещната страна за съпричиняване на вредоносните последици.
Същото съдът намира за неоснователно доколкото не се установи ищцата да е била
без поставен предпазен колан и/или това обстоятелство да е допринесло за
настъпилите увреждания.
С
исковата молба се претендира и мораторна лихва в размер на законната от момента
на ПТП 02.01.2017г. до окончателното изплащане на задължението. Съдът намира,
че няма основание за присъждане на лихва за този период с оглед разпоредбата на
чл.497 от КЗ.
На
основание чл.84, ал.3 ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане длъжникът се
смята в забава и без покана. В хипотезата на предявен от пострадалото лице пряк
иск на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите разпоредбата на чл.497 КЗ ограничава
отговорността на застрахователя за законна лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок за
периода от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл.106, ал. 3 и изтичането на срока по
чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.3 от КЗ. В настоящия случай писмената претенция на
увреденото лице по реда на чл.380 КЗ е отправена към застрахователя на 02.08.2017г.,
като към нея е представен документ измежду посочените в чл.496, ал.3 КЗ, както
и налични у пострадалата доказателства за здравословното и състояние. Поради
което и съдът намира, че не са били налице предпоставките за изискване на
допълнителни доказателства, а и липсват такива твърдения на ответника.
Застрахователят не е навел твърдения за приложение на чл.496, ал.4 от КЗ, за
искане за представяне на допълнителни документи. Поради това, съдът намира, че
следва да определи началния момент за законните лихви върху обезщетението,
съгласно чл.497 КЗ, в 15 дневен срок от депозиране на претенцията по чл.380 КЗ,
т.е. считано от 18.08.2017г. до окончателното изплащане на задължението.
Разноски по делото следва да бъдат
присъдени на ищеца с оглед чл.78, ал.1 ГПК. Поради освобождаване на ищцата от
заплащане на държавна такса по иска, дължимата за производството такса следва
да бъде събрана от ответника върху размера на уважената част, или 1 600
лева, вносими по сметка на ВОС съгласно чл.78, ал.6 ГПК. Сторените от ищцата
разноски за експертиза в размер на 300 лева следва да бъдат възложени на ответника,
на осн.чл.78, ал.1 ГПК. Съобразно представения списък по чл.80 ГПК и
пълномощното на адв.С., на същия следва да бъде присъдено минимален размер по
Наредбата за МРАВ хонорар на основание чл.38 ЗА, в размер на 1 730 лева.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО БУЛ ИНС АД,
ЕИК *********, София да заплати на Т.И.Б., ЕГН **********, сумата от 40 000 лева, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 18.08.2017г. до окончателното изплащане на задължението,
на основание чл.432 вр.чл.380 КЗ вр.чл.45 ЗЗД и чл.497 от КЗ вр.чл.84, ал.3 ЗЗД
като ОТХВЪРЛЯ иска за гарницата над
40 000 лева до претендираните 60 000 лева ведно със законната лихва
от момента на увреждането на 02.01.2017г. до 17.08.2017г.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО БУЛ ИНС АД,
ЕИК *********, София да заплати на Т.И.Б., ЕГН **********, сторените по делото
разноски за вещо лице в размер на 300
лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО БУЛ ИНС АД,
ЕИК *********, София да заплати по сметка на ВОС, в полза на бюджета на
съдебната власт дължимата за производството държавна такса в размер на 1 600 лева, на основание чл.78, ал.6
вр.ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО БУЛ ИНС АД,
ЕИК *********, София да заплати на процесуалния представител на Т.И.Б. – адв.С.Б.С.,***,
дължимото адв.възнаграждение за безплатна правна помощ съгласно чл.38, т.2 от
ЗА, в размер на 1 730 лева на
осн.чл.36 и чл.38 от ЗА вр.Наредба №1/2004г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в 2 седмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред
ВнАС.
Препис
да се връчи на страните съгласно чл.7, ал.2 ГПК.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: