№ 8479
гр. София, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря РАЛИЦА Т. КРУМОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20221110108440 по описа за 2022 година
Подадена е искова молба от М. Р. ДЖ. и АДР. КР. ДЖ. срещу ... с
искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищците следните суми: на М.
Р. ДЖ. – сумата от 1234,80 лева – имуществени вреди, причинени вследствие
на извършено ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
17.02.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 8,81 лева –
законна лихва върху сумата от 1510,62 лева за периода от 27.05.2021 г. до
16.06.2021 г.; сумата от 84,73 лева – законна лихва върху сумата от 1234,80
лева за периода от 16.06.2021 г. до 17.02.2022 г. 600 лева – неимуществени
вреди причинени вследствие на извършено ПТП, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 17.02.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането; сумата от 44,50 лева – мораторна лихва върху тази главница за
периода от 27.05.2021 г. до 17.02.2022 г.; на АДР. КР. ДЖ. – сумата от 1200
лева – неимуществени вреди причинени вследствие на извършено ПТП, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 17.02.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането; сумата от 89,01 лева – мораторна
лихва върху тази сума за периода от 27.05.2021 г. до 17.02.2022 г. Ищците
твърдят, че на 27.05.2021 г. около 08:40 часа в гр. Ловеч, на бул.
Освобождение с посока на движение от гр. Левски към гр. Ловеч Борислав
Стефанов управлявал л.а. БМВ с рег. № ОВ2693ВС. Водачът А.Д. управлявал
л.а. Тойота Авенсис с рег. № СВ9130НВ – собственост на М.Д. – по бул.
Освобождение с посока на движение от гр. Левски към град Ловеч в лява
пътна лента, подал мигач за извършване на обратен завой и намалил
скоростта си до спиране като се подготвил да извърши позволен обратен
завой. Водачът Борислав Стефанов не взел под внимание сигналите за
маневрата и спирането на автомобила пред себе си и заобиколил автомобила
Тойота авенсис от лявата страна. Реализирал удар и навлязъл в насрещното
движение. Л.а. БМВ с рег. № ОВ2693ВС бил застрахован по застраховка
Гражданска отговорност към ответника. След произшествието двамата
водачи съставили двустранно подписан протокол, в който отразили случилото
1
се и констатирали, че вина за станалото носел Борислав Стефанов. На
основание чл. 380, ал. 1 КЗ ищецът Д. сезирал ответника с претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение, за което била образувана щета №
0801-002997/2021-01. Ответникът взел становище, че вина за нарушението
имали и двамата водачи и изплатил на ищеца М.Д. сумата от 275,72 лева с
платежно нареждане от 275,72 лева. Този ищец изпратил повторна претенция
за обезщетение, но отговор не последвал. М.Д. твърди, че пълният размер на
претърпените от нея имуществени вреди – увреждания по автомобила –
възлиза на 1510,52 лева, като след направеното плащане на обезщетение на
сумата от 275,72 лева, останали 1234,80 лева. На следващо място, ищецът
М.Д. твърди, че поради необходимостта от ремонт не могла да ползва
автомобила Тойота Авенсис за периода от 27.05.2021 до 30.06.2021 г. Същият
бил единственото превозно средство на семейството и липсата му създавала
сериозни затруднения на ищеца да изпълнява служебните и семейните си
задължения и да полага необходимите грижи за малкото си дете. В тази
връзка претендира неимуществени вреди в размер на 600 лева. Ищецът А.Д.
твърди, че във връзка с процесното ПТП претърпял болки, както и
тревожност и стрес. У него се създал страх от шофиране и возене в
автомобил, който бил силно изразен в продължение на 2 месеца. Това
наложило неговата партньорка да шофира и причинило неудобство и
дискомфорт на семейството, което се отразило негативно на качеството и
ритъма на живот. Преживеният стрес и уплаха от инцидента причинили на
този ищец негативни емоции и личностно безпокойство. Същият
продължавал да преживява събитието. Претендира от застрахователя
неимуществени вреди в размер на 1200 лева. Ищците претендират и
мораторни лихви върху всички главници, считано от настъпването на ПТП до
датата на входиране на исковата молба. Претендират разноски. В срока по чл.
131, ал. 1 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба. Взима
становище за неоснователност на исковете. Не оспорва наличието на
застрахователно отношение по застраховка Гражданска отговорност по
отношение на л.а. БМВ с рег. № ОВ2693ВС и заплащането на сумата от
275,72 лева. Оспорва механизма на ПТП, настъпилите имуществени и
неимуществени вреди, причинната връзка между двете, вината на водача
Борислав Стефанов. Прави възражение за съпричиняване. Оспорва всички
искове по размер като прекомерно завишени. Моли съда да отхвърли
исковете, претендира разноски.
В последното по делото заседание, страните са редовно призовани.
Ищците не се явяват, изпращат представител, чрез когото поддържат
исканията си. Ответникът не изпраща представител, подава молба, в която
също поддържа исканията си.
На база представените по делото доказателства и становищата на
страните, съдът намира за установено следното:
Безспорни между страните са фактите, че л.а. БМВ с рег. № ОВ2693ВС
е застрахован по застраховка Гражданска отговорност към ответника, както и
че ответникът е заплатил на ищеца М.Д. сумата от 275,72 лева. По делото е
представен двустранен констативен протокол, оспорен от ответника, от който
се установява, че на 27.05.2021 г. около 08:50 часа в гр. Ловеч, л.а. Тойота
Авенсис с рег. № СВ9150НВ, управляван от ищеца Д., се е движел по бул.
Освобождение като в един момент е настъпил сблъсък между този автомобил
и л.а. БМВ с рег. № ОВ2693ВС, управляван от трето по делото лице – ...а. С
2
претенция от 27.05.2021 г. (л. 13 от делото) ищецът А.Д. е направил искане за
заплащане на застрахователно обезщетение за нанесените по автомобила
вреди. По делото е приложен и препис от писмо изх. № 2866 от 10.06.2021 г.
(л. 18 от делото), изпратено от ответника на ищеца Д., в което ответникът е
заявил, че вина за процесното ПТП имат и двамата водачи, поради което ще
заплати на този ищец 50% от изчисленото обезщетение. С платежно
нареждане от 16.06.2021 г. (л. 15 от делото) ответникът е изплатил на този
ищец сумата от 275,72 лева, като този факт е безспорен между страните.
По делото е приета и неоспорена между страните съдебно-
автотехническа експертиза. Установява следния механизъм на извършване на
ПТП: на 27.05.2021 г. в град Ловеч ищецът А.Д. се е движил с л.а. Тойота
Авенсис по бул. Освобождение с посока на движение от гр. Левски към гр.
Ловеч. По същото време и в същата посока след него се е движел и водачът
на л.а. БМВ. Двата автомобила са се движили в лява пътна лента. Около 08:50
часа водачът на л.а. Тойота Авенсис е предприел маневра за обратен завой,
като е изнесъл автомобила вляво и е спрял преди извършване на маневрата. В
този момент в процес на застигане водачът на л.а. БМВ е реализирал удар в
страничната лява габаритна част на МПС Тойота. Вещото лице е установило,
че причините за настъпване на ПТП са свързани с действията на водача на л.а.
БМВ. Ударът е бил предотвратим за водача на това МПС, но не и за ищеца Д..
По платното не е имало хоризонтална маркировка и вертикална сигнализация.
Не са установени данни за наличие на забрана за извършване на обратен
завой. Установените по делото вреди на л.а. Тойота Авенсис са на обща
стойност 1706,04 лева. В съдебно заседание вещото лице допълни и мотивира
становището си по отношение на механизма на ПТП. Заяви, че водачът на л.а.
„Тойота“ е бил в лявата лента на движение и вече е бил започнал маневра на
обратен завой, като подробно обоснова това свое становище.
Като свидетел по делото е разпитана Рени Бориславова Миткова.
Заявява, че към момента на инцидента живеела на семейни начала с А.Д..
Имат дъщеря на 5 г. Инцидентът се случил през май 2021г., доколкото си
спомня. Свидетелят отивала на работа, по това време работела в гр. Летница,
за където пътувал и вторият ищец. Преминавайки по пътя, видяла автомобили
на полицията, които били спрели. Първо видяла автомобила и го познала,
след това видяла и Д.. Притеснила се и се стреснала от състоянието на колата
и от вида на втория ищец, който бил изключително притеснен и уплашен.
Свидетелят спряла и отишла при ищеца. Той бил много притеснен и
първоначално не могъл да обясни случилото се. След това свидетелят
отишла да вземе служителя на застрахователя. През цялото време след това
била с ищеца, другия водач и служителя на застрахователната агенция.
Присъствала при изготвянето на протокола, при което другият участник
обяснил каква била траекторията на неговия автомобил. След катастрофата
свидетелят и ищецът Д. отишли на обяд. Ищецът бил изключително
притеснен и стреснат, това било в същия ден. През цялото време ръцете му
треперели. Общото му състояние след това не било добро, имал много
сериозен стрес. Може би два месеца и повече след инцидента винаги молел
свидетеля да шофира. Според свидетеля, на ищеца било доста трудно да се
справи със стреса. Според свидетеля ищецът бил много опитен и добър
шофьор. След инцидента нямал никакво желание да шофира. След това
поради естеството на работата му се налагало да шофира, но при всяка
възможност някой друг да шофира, се възползвал от това. От цялата ситуация
бил много стреснат и притеснен. Трябвало му време да се справи със стреса.
3
На участъка на произшествието имало перфектна видимост, прав участък с
две ленти в двете посоки. Времето по времето на инцидента било слънчево,
сутрин като част от деня. Ищецът имал притеснения качвайки се зад волана
поне до месец ноември 2021г., след който момент свидетелят няма
наблюдения. Свидетелят не знае ищецът да е провеждал някакво специфично
лечение.
Като свидетел по делото е разпитан и ... Д. – съпруг на ищеца М.Д. и
брат на ищеца А.Д.. Заявява, че с ищеца Д. били женени от 2017 г. Тя можела
да управлява автомобил. В момента използвали семейния автомобил. Знае за
ПТП настъпило през лятото на 2021 г. То било със същия автомобил.
Преимуществено свидетелят управлявал автомобила. Използвал го, за да ходи
на работа. Д. използвала колата два-три пъти седмично основно във връзка с
детето им, което било на две години и половина, за да го кара на градина и за
други цели. Свидетелят бил в гр. Летница, когато инцидентът настъпил.
Разбрал за инцидента след като вторият ищец му се обадил, непосредствено
след това, около пет-десет минути след случването. Казал на свидетеля че е
настъпило ПТП. Бил силно разтревожен. След това бил без кола около месец.
Не помни с точност периода. Автомобилът му бил необходим във връзка с
работата. През този месец за предвижването на сина им, който бил година и
половина, първият ищец ползвала таксита и коли под наем. Разстоянието
между домът на свидетеля и ищеца и детската градина бил десет минути с
кола. Било много неудобно за да се ходи пеш. За да се стигне до градината,
трябвало се минава по моста „Чавдар“ в София и било много неудобно.
Първият ищец и свидетелят били силно притеснени и постоянно трябвало да
измислят как да се придвижват и да съвместяват графиците си. Л.а. Тойтота
Авенсис бил единственият автомобил на семейството. Ищецът била адвокат.
Нямала кантора. През повечето време работела от вкъщи, но трябвало да ходи
до съдилища и до други институции. Нямала осигурен служебен транспорт.
Свидетелят забелязал тревожност в първия ищец. Едно постоянно мислене и
затруднения при организацията. Ищецът не била споделяла да е посещавала
психиатри и психолози и не била посещавала такива според свидетеля.
След анализ на тези свидетелски показания, съдът ги намира за
вътрешно безпротиворечиви и подкрепящи се от доказателствената
съвкупност, поради което ги кредитира изцяло, въпреки установената
роднинска връзка на свидетеля и с двамата ищци. Заявеното от свидетеля, че
произшествието се е случило през лятото е в леко отклонение с
действителното настъпване на същото в края на месец май, което е лесно
обяснимо с оглед спецификите на човешката памет.
Като свидетел по делото беше разпитан и ... М. – служител към ОД на
МВР, гр.Ловеч, РУ Ловеч. След като му беше предявен снимковият материал,
наличен на л. 27 от делото, свидетелят заяви, че това, което си спомня било,
че л.а. БМВ се движил в лява пътна лента на път за движение с две пътни
ленти в едната посока. Другият автомобил бил променил посоката си на
движение наляво, не видял първия и са се сблъскали. Изразява становище за
съвкупност на вината между двамата водачи, като обосновава становището
си. Счита, че вероятно водачите са били тествани за алкохол с техническо
устройство дрегер. Счита, че най-вероятно единият водач не бил погледнал в
огледалото, а другият не е видял, че първият е подал мигач. Когато
пристигнал на място, свидетелят не си спомня как са били позиционирани
автомобилите. Не си спомня какво са казали двамата водачи.
4
След анализ, съдът намира, че не следва да кредитира показанията на
този свидетел с доверие. Дори и след представянето на снимковия материал, в
голяма част от показанията му е налице липса на спомени относно
фактическата обстановка. Останалата част от показанията му са всъщност
негова лична оценка за това кой от двамата водачи е имал вина за
настъпването на произшествието. Отговорът на този въпрос не може да се
извлече от свидетелски показания, а трябва да се вземе от съда, при
съобразяване с техническите познания дадени от вещото лице. По делото не е
установено свидетелят да има такива технически познания, въпреки работата
му като младши контрольор. Като взе предвид и че дадената от свидетеля
оценка се опровергава от приетата по делото експертиза, съдът счита, че не
следва да цени и тази част от показанията на свидетеля, поради което не дава
вяра на показанията му в цялост.
На база така установените факти съдът достига до следните правни
изводи: съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка Гражданска отговорност. За да се възникне
това право следва да се осъществи следния фактически състав:
противоправно поведение, вреди, причинно-следствена връзка между това
поведение и вредите, вина, наличие на застрахователно правоотношение по
застраховка Гражданска отговорност спрямо причинителя на вредата. По
отношение механизма на ПТП, съдът намира следното: действително
представеният от ищците двустранен констативен протокол е частен
свидетелстващ документ, който не се ползва с материална доказателствена
сила и не може да установи фактите, посочени в него при направено
оспорване. Въпреки това по делото са представени писмо изх. № 2866 от
10.06.2021 г. (л. 18 от делото), ответникът е заявил, че вина за процесното
ПТП имат и двамата водачи, като поради това ще изплати половината от
дължимото според него застрахователно обезщетение. В писмото си
ответникът не е представил или приел друг механизъм от посочения в
застрахователната претенция. На следващо място с платежното нареждане
действително е заплатил посочената сума. Взети в съвкупност, тези два
документа водят съда до еднозначния извод, че ответникът е признал
извънсъдебно, че механизмът на ПТП е описаният в застрахователната
претенция. Като взе предвид това признание и приетата като неоспорена от
страните съдебно-техническа експертиза, съдът приема механизма на ПТП за
установен и съответстващ на описания в исковата молба. Имуществените
вреди и причинно-следствена връзка между тях и поведението се установяват
от съдебно-медицинската експертиза. Противоправността се установява от
съдебно-техническата експертиза. В същата е посочено, че и двата
автомобила са се движили в лява пътна лента. Водачът на л.а. Тойота Авенсис
е спрял, започнал е маневра по извършване на обратен завой и след като вече
е бил предприел такава, водачът на л.а. БМВ се е вклинил между лявата
страна на л.а. Тойота и островът, който маркира средата на пътното платно и
отделя двете пътни ленти в насрещното движение. От това доказателство
става ясно, че причина за настъпването на ПТП е било поведението на водача
на л.а. БМВ, който с поведението си е нарушил чл. 25, ал. 1 ЗДвП. Вината се
предполага и доколкото възражението на ответника за наличие на
съпричиняване не беше доказано в процеса, съдът го приема за невъзникнало.
Настъпилите от произшествието имуществени вреди бяха оценени от вещото
лице на сумата от 1706,04 лева. След изваждане на вече заплатените от
5
ответника 275,72 лева, дължими остават 1430,32 лева. Искът на ищеца М.Д. за
заплащане на имуществени вреди за сумата от 1234,80 лева е основателен и
следва да бъде уважен в цялост.
С оглед уважаването на иска за главница, основателен е и искът за
присъждане на лихва за забава за периода от 27.05.2021 г. до 16.06.2021 г.
върху пълният размер на дължимо обезщетение. Съдът изчисли служебно
размера на предявения иск и установи, че той е 9,95 лева. Искът за сумата от
8,81 лева е доказан и следва да бъде уважен в цялост. Основателен е и искът
за присъждане на лихва за периода след направеното плащане – от 16.06.2021
г. до 17.02.2022 г. върху пълният размер на останалото дължимо обезщетение.
Съдът изчисли служебно размера на предявения иск и установи, че той е
98,14 лева. Искът за сумата от 84,73 лева е доказан и следва да бъде уважен в
цялост.
По отношение размера на иска за неимуществени вреди на този ищец,
съдът намира следното: въпреки липсата на възможност за съпоставяне между
претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал
възможност на увредения да претендира парично обезщетение за
неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки
конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение – по
силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост. Критериите за определяне на този
размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените
неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените
болки и страдания и др. В тази връзка съдът съобрази указанията, дадени с
Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63 г. на
Пленума на ВС и отчете вида и характера на доказаните по делото
увреждания, претърпените болки и страдания, продължителността и
интензивността на болките и страданията, както са описани по-горе при
установяване на фактическата страна на спора. По делото е установено, че
този водач не е участвал в самото процесното ПТП и не е изпитал физически
болки от него. Претендираните от този ищец неимуществени вреди се
изразяват в причинените неудобства от възможността да ползва автомобила
за период от около един месец, поне според показанията на свидетеля Д..
Същият заяви, че М.Д. е изпитвала притеснение в общ план. В същото време
заяви, че ищецът Д. е използвала автомобила по-рядко в сравнение с него
самия, тъй като преимуществено той управлявал автомобила. За спряване със
създалата се ситуация Д. използвала услугите на таксиметрови шофьори, като
по делото не се установи от липсата на достъп до автомобила да са настъпили
някакви по-сериозни увреждания за нея. Поради това, въпреки че без
съмнение липсата на автомобил е предизвикал неудобство у този ищец и
необходимост за реорганизация на ежедневието, съдът намира, че тази
реорганизация е настъпила общо взето безпроблемно и не е създала особени
затруднения у този ищец. Поради това не намира, че установеното
неудобство е било в такава степен, че да удовлетвори количествения
критерий за наличие на болки и страдания. Следователно по делото не се
установява М.Д. да е претърпявала неимуществени вреди вследствие на
процесното ПТП. Този иск е недоказан и следва да се отхвърли.
С оглед на отхвърлянето на главния иск, неоснователен е и искът за
заплащане на сумата от 44,50 лева – мораторна лихва върху тази главница за
периода от 27.05.2021 г. до 17.02.2022 г.
6
По отношение на иска за неимуществени вреди на ищеца А.Д. съдът
препраща към посоченото по-горе относно релевантната практика при
определяне на обезщетение. По делото е безспорно, че ищецът е участвал в
процесното ПТП. Претърпените от него вреди обаче, не са били особено
интензивни. По делото не се установи същият да е претърпял каквито и да
било преки увреждания на телесната си цялост. Свидетелят Миткова заяви, че
ищецът бил много притеснен и уплашен, но въпреки това явно не е бил
наранен. Свидетелят заяви също така, че уплахата му е намаляла през
следващите два месеца, въпреки че не била отшумяла напълно поне през
следващите шест месеца след инцидента или до месец ноември 2021 г. Като
взе предвид тези обстоятелства съдът намира, че претендираната сума от 1200
лева е прекомерна спрямо претърпените вреди. Ето защо искът е основателен
за сумата от 1000 лева и следва да бъде отхвърлен за горницата над тази сума
до пълният предявен размер от 1200 лева.
С оглед уважаването на иска за главница, основателен е и искът за
присъждане на лихва за забава за периода от 25.07.2021 г. до 17.02.2022 г.,
доколкото съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, приложим и в настоящия случай,
длъжникът изпада в забава и без покана. Съдът изчисли служебно размера на
предявения иск и установи, че той е 74,17 лева. Този иск е основателен за
тази сума и следва да се отхвърли за разликата над нея до пълния предявен
размер от 89,01 лева.
С оглед изхода на делото, разноски се дължат и на двамата ищци и на
ответника. Направеното от ответника възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение съдът намира за неоснователно, доколкото
заплатените на процесуалния представител възнаграждения от двамата ищци
не надвишават минималните размери определени с Наредбата за адвокатските
възнаграждения. Ищецът М.Д. е направила разноски в размер на 130,47 лева –
държавна такса, 650 лева – адвокатско възнаграждение, 100 лева – депозит за
експертиза, 50 лева – възнаграждение за свидетел. Пълният размер на
интереса на този ищец в делото възлиза на 1972,84 лева, а размерът на
уважената част от исковете – на сумата от 1328,34 лева. Съобразно с
уважената част от исковете, на ищеца се дължат 626,50 лева. От ищеца А.Д.
не са сторени разноски за държавна такса, доколкото същата е заплатена в
цялост от ищеца М.Д.. Заплатил е 500 лева – адвокатско възнаграждение, 100
лева – депозит за експертиза, 50 лева – възнаграждение за свидетел. Пълният
размер на интереса на този ищец в делото възлиза на 1289,01 лева, а размерът
на уважената част от исковете – на сумата от 1074,17 лева. Съобразно с
уважената част от исковете, на ищеца се дължат 541,66 лева. От ответника са
сторени разноски в размер на 150 лева – депозит за експертиза и
юрисконсултско възнаграждение, което съдът служебно определя на 100 лева.
Ищецът М.Д. следва да заплати на ответника сумата от 81,67 лева, а ищецът
А.Д. следва да му заплати сумата от 41,67 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА .... 1 да заплати на М. Р. ДЖ., ЕГН: ********** и служебен
адрес гр. София, ул. ... на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от 1234,80 лева –
застрахователно обезщетение за имуществени вреди, дължимо вследствие на
7
ПТП, настъпило на 27.05.2021 г. около 08:40 часа в гр. Ловеч, на бул.
Освобождение между лек автомобил БМВ с рег. № ОВ2693ВС и лек
автомобил Тойота Авенсис с рег. № СВ9130НВ, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 17.02.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА ... да заплати на М. Р. ДЖ., ЕГН: ********** на основание
чл. 86, ал. 2 ЗЗД сумата от 8,81 лева – мораторна лихва върху тази главница за
периода от 27.05.2021 г. до 16.06.2021 г.
ОСЪЖДА ... да заплати на М. Р. ДЖ., ЕГН: ********** на основание
чл. 86, ал. 2 ЗЗД сумата от 84,73 лева – мораторна лихва върху тази главница
за периода от 16.06.2021 г. до 17.02.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Р. ДЖ., ЕГН: ********** против ... иск с
правно основание чл. 423, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 600 лева –
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, дължимо вследствие
на ПТП, настъпило на 27.05.2021 г. около 08:40 часа в гр. Ловеч, на бул.
Освобождение между лек автомобил БМВ с рег. № ОВ2693ВС и лек
автомобил Тойота Авенсис с рег. № СВ9130НВ, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 17.02.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането, като недоказан.
ОСЪЖДА .... 1 да заплати на АДР. КР. ДЖ., ЕГН: ********** и
служебен адрес гр. София, ул. ... на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от 1000
лева – застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, дължимо
вследствие на ПТП, настъпило на 27.05.2021 г. около 08:40 часа в гр. Ловеч,
на бул. Освобождение между лек автомобил БМВ с рег. № ОВ2693ВС и лек
автомобил Тойота Авенсис с рег. № СВ9130НВ, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 17.02.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ този иск за сумата от 200 лева – разлика между
присъденото обезщетение и пълния размер на претендираното обезщетение за
сумата от 1200 лева.
ОСЪЖДА ... да заплати на АДР. КР. ДЖ., ЕГН: ********** на
основание чл. 86, ал. 3 ЗЗД сумата от 74,17 лева – мораторна лихва върху тази
главница за периода от 27.05.2021 г. до 17.02.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ този
иск за сумата от 14,84 лева – разлика между присъденото обезщетение и
пълния размер на претендираното обезщетение за сумата от 89,01 лева.
ОСЪЖДА ... да заплати на М. Р. ДЖ., ЕГН: ********** на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 626,50 лева – разноски в производството
съобразно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА ... да заплати на АДР. КР. ДЖ., ЕГН: ********** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 541,66 лева – разноски в
производството съобразно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА М. Р. ДЖ., ЕГН: ********** да заплати на .... на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 81,67 лева – разноски в производството съобразно
с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА АДР. КР. ДЖ., ЕГН: ********** да заплати на .... на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 41,67 лева – разноски в производството
съобразно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните по реда на Глава ХХ ГПК пред Софийски градски съд.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9