РЕШЕНИЕ
№ 37
гр. Свиленград, 06.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20255620200044 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №BG2024/1000-2544/НП
от 18.12.2024 година на И.Д. Зам.Директор на Териториална дирекция
Митница Бургас, с което на Н. И. Г. с ЕГН ********** от
гр.************************ за извършено нарушение по чл.238,ал.1 от
Закона за Митниците вр с чл.11,параграф 1-3 от Конвенцията за общ транзит
на основание чл.238,ал.1 вр с чл.235,ал.1 от Закона за Митниците е наложено
административно наказание “ГЛОБА” в размер на 300,00 лв.
Недоволен от горепосоченото наказателно постановление е останал
въззивника Н. И. Г.,който обжалва горецитираното в законопредвидения за
това срок. Счита обжалваното НП за незаконосъобразно, постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон, без да излага конкретни
доводи,а единствено твърди,че били допуснати нарушения на процесуалните
правила при съставянето на АУАН и НП,които според жалбоподателя били
съществени и водели до отмяна на последното. Отделно от това оспорва да е
извършил нарушението визирано в НП.
В съдебно заседание жалбоподателя редовно призован, не се явява . За
него се явява пълномощника му адв.В., който поддържа жалбата и излага
подробни съображения в насока за допуснати съществени процесуални
нарушения,изразяващи се в ненадлежно посочване на нарушението
норми,касателно кой от параграфите на чл.11 от КОТ се твърди,че били
нарушение,доколкото същата предвиждала три хипотези . Отделно от това
счита,че нарушението не било доказано по безспорен и категоричен начин,а в
условията на алтернативност ,намира че в настоящият случай била приложима
1
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Претендира присъждане на направените по делото разноски,за което
представя списък.
Административнонаказващият орган /АНО/ - И.Д. Зам.Директор на
Териториална Дирекция Бургас,чрез процесуалният си представител
,оспорва жалбата. Счита обжалваното НП за правилно и законосъобразно.
Моли същото да бъде потвърдено.
В съдебната фаза ангажира гласни и писменни доказателства.Претендира
присъждане на юр.възнаграждение и отправя възражение за прекомерност на
претендираното адв.възнаграждение от страна на жалбоподателя.
Страна Районна прокуратура – Хасково,ТО Свиленград, не изпраща
представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от
фактическа страна :
На 22.07.2024г. около 04,32часа на МП „Капитан Андреево”
общ.Свиленград на трасе „Входящи товарни автомобили” пристигнал товарен
автомобил марка на фирма Марвел Транс ЛТД , с влекач марка ДАФ с
регистрационен номер на №********* и рег номер на полуремаркето
************, което МПС било управлявано от водача-жалбоподател на път
от Р.Турция за Р.България .
Преди започване на митническата проверка, св.Д. Х. Д. в присъствието на
колегата си –св. Г. И. Г., поканил водача да декларира носените от него лични
вещи,стоки и валутни ценности. Жалбоподателят декларирал превозваната от
него стока с 1бр. транзитна митническа декларация MRN № T1-
24TR34120001084476/19.07.2024г., фактура 1бр.и 1бр. пътна
товарителница,която стока била с общо тегло 24190кг.
На основание чл.16,ал.1 от ЗМ ,митническите служители извършили
проверка на автомобила и багажа на водача,при която установили,че в задната
част на товарното помещение,в десния ъгъл има отвор и въжето било скъсано .
Разпломбирали товарното помещение и свалили турската митническа пломба
, която била с ненарушена цялост. При извършване на митническата проверка
на стоката не констатирали други нарушения.
На основание чл.16,ал.1,т.5 от ЗМ било изискано писмено обяснения от
водача на товарния автомобил, видно от което същият описал,че при излизане
от МП Капитан Андреево в посока Турция-България, неволно закачил
пломбажното въже в друг камион ,при което въжето се скъсало.
За извършената митническа проверка бил съставен протокол
№24BG001015М31752/22.07.2024г.
При този резултат от цялостния митнически контрол и след откриване
на деянието и неговия извършител, както и изясняване на механизма на
същото и неговия предмет, свидетелят Д. Х. Д. пристъпил към съставянето на
акт за установяване на митническо нарушение, против нарушителя.
Това процесуалното действие се извършило присъствено – с личното
участие на нарушителя, както и на митническия служител– Г. И. Г.,който
присъствал при констатиране на нарушението и след приключване на
2
проверката , на същата дата- 22.07.2024г.
В съставения АУАН актосъставителят, изложил подробно фактическо
описание на нарушението и изпълнителната му форма , и др. обективни
признаци, както и обстоятелствата при неговото извършване, налице са и
останалите изискуеми реквизити.
В съответствие с обективираните в акта фактически твърдения,
нарушителя бил привлечен към административно-наказателна отговорност за
деяние, представляващо „като е представил управляваното от него превозно
средство с отвор в задната част,който позволява достъп до товарното
помещение,без да е свалена митническата пломба”, като същото правно е
квалифицирано с нормата чл. 238,ал.1 ЗМ – административно-наказателен
състав във връзка с чл.11,парг.1,2 и 3 от Конвенцията за транзитен режим
/КОТ, в частност пълното наименование Конвенция за общ транзитен режим/,
вписан и твърдян за осъществен, с констатиращия акт /АУАН/.
АУАН е предявен –надлежно и връчен на жалбоподателя -лично, който с
полагане на саморъчен подпис удостоверил получаването на екземпляр от
същия. Разписката за връчване надлежно датирана и подписана е
инкорпорирана в самия акт. В същия жалбоподателя не е вписал,че има
възражения и такова съответно не е подадено в законоустановения за това
7дневен срок.
На основание чл.229,ал.1 от ЗМ за обезпечаване на евентуални вземания
по така съставения АУАН, задържали от жалбоподателя с разписка
№24008905/22.07.2024г. сумата от 250евро.
Сезиран с надлежно с така съставения АУАН и въз основа на същия,
АНО е издал процесното Наказателно постановление /НП/ №BG2024/1000-
2544/НП от 18.12.2024 година
В издадения санкционен акт, АНО е възприел изцяло фактическите
констатации изложени в АУАН, както и основната правна квалификация на
нарушението, дадена от контролния орган .
Обжалваното НП е редовно връчено – на адреса на жалбоподателя –на
06.01.2025г., по пощата препоръчано, с обратна разписка –известие за
доставяне, приложена по АНПр, която е надлежно датирана и подписана, с
отбелязване за получаването му.
Видно от приетата като доказателство по делото Заповед № ЗАМ –
502/32-817160 от 15.04.2024 година на Директора на Агенция „Митници”,
Директорите, Заместник–директорите на Териториалните дирекции и т.н.
имат право съобразно териториалната си компетентност да издават НП за
нарушения по ЗМ,а от Заповед №1002/09.02.2024г. на Директора на Агенция
Митници,се установява персонално лицето определено да изпълнява
длъжността Зам.директор на ТД Митници Бургас.
Така приета за установена фактическа обстановка, кореспондираща с
изложената в НП, респ. и АУАН, съдът изведе въз основа анализа на
писмените и гласни доказателства, събрани и приобщени по съответния
процесуален ред, в хода на производството, които са напълно
безпротиворечиви и взаимно допълващи се. Свидетелските показания на
разпитаните по делото свидетели – Д. Х. Д. и Г. И. Г., съдебният състав
кредитира изцяло с доверие, предвид липсата на противоречия помежду им,
3
тяхната систематика и взаимно допълване, като те са в цялостна корелация и с
писмените доказателствени средства. Според начина на формиране
показанията им се основават на преки, непосредствени възприятия на
свидетелите, т.е. представляват пряко, първично доказателство, като в
съдържимата се в тях информация е с ясна и точна конкретика за фактите.
Поради това и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите, съдът
даде вяра на показанията на същите и ги възприема за достоверни. А досежно
доказателственият им ефект, същите са пряко относими към описаното по
горе възприето от съда като доказана фактическа обстановка по делото,
авторството и времето на извършването му.
Идентична правна оценка се налага и относно писмените
доказателства, приложени в преписката и приетите допълнително в о.с.з.,
приобщени по реда на чл.283 НПК, вр.чл.84 ЗАНН, които не се оспориха от
която и да е от страните, като съдът също ги кредитира за достоверни по
съдържанието им спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по
признак – авторство.
Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка,
съдът от правна страна формира следните изводи:
Жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване/обжалваното НП
е редовно връчено на жалбоподателя на 12.07.2024г видно от известие за
доставяне приложено по АНПр,а жалбата срещу него е входирана в
регистратурата на АНО на 23.07.2024г./, от легитимирано лице и е
процесуално допустима / доколкото и липсва плащане от страна на
жалбоподателя на законно предвидения процент от глобата-съгласно писмо от
АНО,приложено по АНПр/.
Преценена по същество, съдът намира жалбата за основателна, за което
се излагат следващите правни съображения:
Съдът при извършената служебна проверка констатира, че при
издаването на обжалваното НП е допуснато съществено процесуално
нарушение, което само по себе си е достатъчно отменително основание.
Жалбоподателят е наказан за извършено от него нарушение на чл.238
,ал.1 от ЗМ във вр. с чл.11,параграфи 1,2 и 3 от Конвенцията за общ транзитен
режим, като съгласно чл.238 ,ал.1 от ЗМ: Всяко нарушение на нормативни
актове, приложими за стоки под митнически надзор, установено от
митническите органи, ако не е предвидено друго, се наказва с глобата или с
имуществената санкция по чл. 235, ал. 1,а именно с глоба - за физическите
лица от 300 до 1500 лв. или имуществена санкция за юридически лица и
еднолични търговци от 500 до 2000 лв.
Съгласно привързаната за нарушена разпоредба-член 11,параграфи 1, 2
и 3 от Конвенцията за общ транзитен режим /доколкото разпоредбата на
чл.238,ал.1 от ЗМ е бланкетна такава/ -параграф 1. Като общо правило
идентификацията на стоките се обезпечава с пломбиране , а съгласно
,параграф 2. - На пломбиране подлежат следните: б.А -помещенията,
съдържащи стоките, когато транспортното средство вече е било одобрено за
тази цел съгласно други митнически наредби или признато от отправното
митническо учреждение като годно за пломбиране, б.Б- в останалите случаи,
всяка отделна опаковка, а съгласно параграф 3. Транспортните средства
4
могат да бъдат признати като годни за пломбиране, при условие че:б.А -
пломбите могат лесно и ефикасно да бъдат закрепени върху тях,б.Б да бъдат
така конструирани, че никакви стоки да не могат да бъдат изваждани или
вкарвани, без да останат видими следи от намесата или без да бъдат свалени
пломбите, б.В - не съдържат скрити помещения, където да могат да бъдат
скрити стоки и б.Г - помещенията, предвидени за товара, са лесно достъпни за
митническа проверка.
Не става ясно от посоченото обаче коя е точно от посочените параграфи
на чл.11 от КОТ са нарушение, доколкото същите предвиждат различни
правила за идентификация на стоките ,обезпечавайки ги с пломбиране, за да
се установи ясно и недвусмислено обективния състав на вмененото на
жалбоподателя административно нарушение и да се гарантира правото му на
защита срещу санкционния акт.
Безспорно в настоящият случай,митническите органи са установили,че
водачът-жалбоподателя на процесната дата при влизането му от Р.Турция в
Р.България е представил на митническите органи управляваното от него
превозно средство с отвор в задната част /тъй като при огледа на МПС
митническите служители констатирали,че в задната част на товарното
помещение,в десния ъгъл има отвор и въжето било скъсано/,който позволява
достъп до товарното помещение,но без да е свалена митническата пломба.
Описано по този начин нарушение, нито административнонаказания
субект, нито съдът имат възможност да разберат коя от хипотезите на чл.11 от
параграфи 1 до 3 на КОТ са били констатирани от митническите
органи,респективно са били нарушение,доколкото от доказателствата по
делото се установи,че товарният автомобил и бил с поставена митническа
пломба с ненарушена цялост.
Ненадлежното описание на обективната страна на административното
нарушение е съществено нарушение на процедурата по издаване на НП и
основание за неговата отмяна на формално основание.
В условията на хипотетичност дори и да се приеме,че липсва
горепосоченото проц. нарушение ,то тогава съдът би приел,че липсват
допуснати процесуални нарушения по съставяне на Акта и издаване на
обжалваното НП и извършеното адм.нарушение е доказано по безспорен и
категоричен начин от жалбоподателя при формата на вината
непредпазлизвост,тъй като липсват доказателства същото да е извършено
умишлено ,видно от личните обяснения на нарушителя, то съдът би приел ,че
в настоящият случай АНО неправилно не е приложил разпоредбата на чл.28
от ЗАНН, по следните съображения:
Съдът би приел, че са налице предпоставки случаят да бъде дефиниран
като "маловажен" по смисъла на разпоредбата на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН,
съгласно която "маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение
от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец
или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на
задължение от съответния вид.
5
Несъмнено е, че приложимият Закон за митниците не съдържа специална
разпоредба относно маловажните случаи, поради което няма пречка
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН да намери приложение в конкретния случай.
Вмененото на жалбоподателя административно нарушение се явява формално
и като такова не води до настъпили вредни последици, няма данни за други
подобни нарушения от същия вид, извършени от жалбоподателя с наложени
административни наказания, поради което настоящото деяние следва да се
счита за първо.
Същевременно, от доказателствения материал по делото се установява, че
превозваната стока е надлежно декларирана пред митническите служители на
МП Капитан Андреево, без данни да е нарушен митническият режим, под
който стоката е поставена; същата изцяло съответства на съпътстващите я
документи, както по тарифен код по КН на ЕС, така и по количество;
митническата пломба, която удостоверява предшестващ митнически контрол е
представена пред МП Капитан Анреево в изряден вид и с ненарушена цялост;
като единствено в задната част на товарното помещение,в десния ъгъл имало
отвор и въжето било скъсано,тъй като с процесното МПС е причинено ПТП
при което са се получили горните увреждания ,като тези действия безспорно
сочат на непредпазливост от страна на водача, във връзка с настъпилите
последици от ПТП. Все действия, от които се извлича добросъвестно
поведение на жалбоподателя, което по никакъв начин не е насочено против
установения обществен ред, и по специално против отношенията, които се
контролират от митническите органи.
Гореизложеното би мотивирало съда да приеме, че следва да отмени
обжалваното НП, поради маловажност на случая, като същевременно
приложи действащата към момента разпоредба на чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН,
даваща правомощия на съда да отмени НП и да предупреди нарушителя, че
при извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила
на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
Съдът би приел, че по този начин биха се изпълнили целите на
наказанието – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на
установения правов ред и да въздейства възпитателно и предупредително
върху останалите граждани, така както визира разпоредбата на чл. 12 от
ЗАНН.
Относно разноските в настоящото производство :
Съгласно разпоредбата на чл. 63Д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 144 от
АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК.
По делото се констатираха действително направени разноски от страна
на жалбоподателя в размер на 400 лв. за адвокатски хонорар ,които се дължат
с оглед изхода на делото и съобразно представения Договор за правна защита
и съдействие,като и от страна на АНО се претендира такива, които съдът
определя в размер на 80лева , но от страна на АНО се отправя възражение за
6
прекомерност на адв.възнаграждение.
Основанието по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляне размера на заплатеното
адвокатско възнаграждение се свежда до преценка за съотношението на
цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. В
този ред на мисли е неоснователно искането на АНО, направено на
основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, за намаляне размера на адвокатския хонорар,
заплатен от жалбоподател. Посочената разпоредба от ГПК препраща към чл.
36 от Закона за адвокатурата (ЗА). Според чл. 36 от ЗА, размерът на
възнаграждението се определя в Договор между адвоката и клиента. Този
размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от
предвидения в Наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид
работа. Според така направената препратка към Наредба № 1 от 09.07.2004
година за минималните размери на адвокатските възнаграждения/която както
към подписване на договора,така и към настоящият момент не е отменена,а
единствено е изменена,като заглавието е променено на НАРЕДБА № 1 ОТ
9.07.2004 Г. ЗА ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ ЗА АДВОКАТСКА РАБОТА /,
минималният (нормативният) размер, определен в чл. 18, ал. 2, вр.чл. 7, ал. 2,
т. 1 при интерес до 1 000 лв. - 400 лв.; или в случая 400,00лева. Не е налице
правна и фактическа сложност на делото, работата на адвоката по това дело се
състои, написване на Жалба и явяване в едно съдебно заседание, т.е. е налице
съответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при
упражняване на процесуалните права и Съдът счита, че в съответствие с т. 3
от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 година, постановено по
тълкувателно дело № 6 по описа за 2012 година на ОС на Гражданска и
Търговска колегия на ВКС, не следва да намали подлежащо на присъждане
адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 от
ГПК ,доколкото се претендира в минималния такъв, поради което, следва да се
приеме че не е непропорционален на целта на закона, поради което не
подлежи на намаляне. / Решение от 25.01.1024 година по дело С-438/2022
година./От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително
следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
400лева.
Мотивиран така и на основание чл.63, ал.2, т.1 вр с ал.3, т.1 и т.2 от
ЗАНН, Съдът в настоящия си състав.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно и неправилно Наказателно
постановление /НП/ №BG2024/1000-2544/НП от 18.12.2024 година на И.Д.
Зам.Директор на Териториална дирекция Митница Бургас, с което на Н. И. Г.
с ЕГН ********** от гр.********************** за извършено нарушение
по чл.238,ал.1 от Закона за Митниците вр с чл.11,параграф 1-3 от
Конвенцията за общ транзит на основание чл.238,ал.1 вр с чл.235,ал.1 от
Закона за Митниците е наложено административно наказание “ГЛОБА” в
размер на 300,00 лв.
ОСЪЖДА Териториална дирекция Митница Бургас с адрес: град Бургас,
ул.„Княз Александър Батенберг” № 1 ДА ЗАПЛАТИ на Н. И. Г. с ЕГН
7
********** от гр.**********************,сумата в размер на 400 лв.,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение по АНД №44/2025г. по
описа на РС Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
8