№ 91
гр. Пловдив, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20235000500390 по описа за 2023 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 140/13.04.2023 г. по гр.д. № 231/2022 г. на ОС-
П. в частите му, с които е признато за установено, че А. П. К. дължи на
„П.и.б.“АД-гр.С. сумата 27 512,75 лв. главница, сумата 13 310,41 лв.
договорна лихва за периода 15.06.2015 г.-1.04.2021 г., сумата 1 452,37 лв.
наказателна лихва за забава за периода 11.07.2020 г.-1.04.2021 г. и сумата
761,65 лв. законна лихва върху предсрочно изискуема главница за периода
2.04.2021 г.-9.09.2021 г., ведно със законната лихва от 10.09.2021 г. (датата на
подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК) до окончателното й изплащане,
за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 3218/2021 г. на РС-П., и е осъдена
А. П. К. да заплати на „П.и.б.“АД-гр.С. сумата 859,38 лв. разноски за
заповедното производство, сумата 850 лв. разноски за исковото производство,
както и сумите 190 лв. юрисконсултско възнаграждение за исковото и 50 лв.
за заповедното производство.
Жалбоподателката А. П. К. моли решението в обжалваните негови
части да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по
1
съображенията, изложени в подадената на 9.05.2023 г. въззивна жалба. Като
ответник в производството пред окръжния съд оспорва предявения срещу нея
иск като неоснователен. Претендира за присъждане на разноски.
Ответникът по въззивната жалба „П.и.б.“АД-гр.С. моли тя да бъде
отхвърлена като неоснователна по съображенията, изложени в писмен
отговор от 31.05.2023 г. Като ищец в производството пред окръжния съд
банката е предявила иск с правно основание чл. 124, ал.1 във вр. с чл. 422,
ал.1, вр. чл. 415 от ГПК за признаване за установено спрямо ответницата, че
тя дължи на банката следните суми съгласно сключен между страните на
13.12.2006 г. договор за предоставяне на Ю. "Д." (ипотечен банков кредит за
покупка на недвижим имот) №***-***: 27 512,75 лв. просрочена и непогасена
главница (падежирала плюс предсрочно изискуема главница), 13 346,61 лв.
договорна лихва, начислена за периода 15.06.2015 г.-1.04.2021 г.
включително, дължима на основание т.3.2 от анекс 4 към договора за кредит,
1 463,33 лв. дължима наказателна лихва, начислена за периода 11.07.2020 г.-
1.04.2021 г. включително, дължима на основание т.1.2 от анекс 4 към
договора за кредит, и 761,65 лв. законна лихва, начислена върху предсрочно
изискуемата главница от 2.04.2021 г. до 9.09.2021 г. включително, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в
съда 10.09.2021 г. до пълното погасяване на задължението и ведно с
разноските за заповедното производство, за които суми в полза на банката е
издадена на 14.09.2021 г. заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 3218/2021 г. на РС-П.,
срещу която ответницата е възразила по реда на чл. 414 от ГПК. Претендира
за присъждане на разноски.
Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на
обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 269 от ГПК и във връзка
с оплакванията и исканията на жалбоподателката, прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за
установено следното:
Не се спори между страните, видно е и от приложеното по делото на
ОС-П. ч.гр.д. № 3218/2021 г. на РС-П., че по реда на чл. 417 от ГПК в полза
на ищеца по делото „П.и.б.“АД-гр. С. е издадена на 14.09.2021 г. срещу
ответницата по делото А. П. К. заповед за плащане на исковите суми за
2
главница, наказателна лихва, договорна лихва и законна лихва (като относно
законната лихва заповедта е издадена за сумата 646,36 лв., изчислена за
периода 2.04.2021 г.-9.09.2021 г. включително, а не, както невярно е посочено
в исковата молба, за сумата 761,65 лв., изчислена върху предсрочно
изискуемата главница от 2.04.2021 г. до 9.09.2021 г. включително), ведно със
законна лихва върху главницата от 10.09.2021г. и ведно с разноските за
заповедното производство, като вземането произтича от неизпълнение на
договор за предоставяне на Ю. "Д." (ипотечен банков кредит за покупка на
недвижим имот) №***-***/13.12.2006 г. и анекси №№1/18.01.2007 г.,
2/23.12.2011 г., 3/21.09.2012 г. и 4/17.06.2013 г., който кредит поради
допуснато просрочие, считано от 15.07.2014 г. до 9.09.2021 г. включително,
при което са просрочени 81 вноски по главница (като общият размер на
просрочените вноски по главница към датата на извлечението 10.09.2021 г. е
10 547,67 лв., а считано от датата на предсрочна изискуемост на кредита
2.04.2021 г. общият размер на просрочената главница, включващ сбора от
просрочените вноски по главница по погасителен план към датата на
предсрочна изискуемост, включително и обявеният за предсрочно изискуем
остатък от усвоената сума, е 27 512,75 лв.) и 70 вноски по лихви (с общ
размер на просрочената сума за лихва 13 346,61 лв.) е обявен от банката за
предсрочно изискуем с покана, връчена лично на длъжника А. К. на
30.09.2020 г. Безспорно е също така, видно е и от приложеното ч.гр.д. №
3218/2021 г. на РС-П., че за тази заповед ответницата А. К. е уведомена на
15.02.2022 г. чрез връчване на поканата за доброволно изпълнение, като на
7.03.2022 г., в едномесечния срок, тя е подала възражение в съда, за което
банката е уведомена на 22.03.2022 г. и на 20.04.2022 г., в едномесечния срок, е
подадена в съда исковата молба, с която е предявен установителният иск
съгласно чл. 422 от ГПК.
С исковата молба от 20.04.2022 г. банката твърди, че ответницата А. К.
по сключения ипотечен банков кредит за покупка на недвижим имот от
13.12.2006 г. е получила сумата 30 000 лв. и е допуснала просрочие, считано
от 15.07.2014 г., поради което с лично връчена й на 30.09.2020 г. покана
банката я е поканила да погаси просрочените задължения в седемдневен срок
и е указала, че в противен случай ще счита кредита за изцяло и предсрочно
изискуем, но ответницата не е погасила задълженията си по договора за
кредит. Твърди, че затова банката обявила кредита за изцяло предсрочно
3
изискуем на 2.04.2021 г. и на 10.09.2021 г. подала заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на основание чл.417,т.2
от ГПК и РС-П. по ч.гр.д. № 3218/2021 г. е уважил искането, след което
банката е уведомена, че ответницата е подала възражение срещу заповедта.
Затова претендира съдът да признае за установено, че ответницата дължи
посочените в исковата молба суми.
С отговора на исковата молба, подаден на 4.07.2022 г., ответницата
оспорва иска като неоснователен. Заявява, че представеното от ищеца
извлечение от счетоводните книги не удостоверява подлежащо на изпълнение
вземане, а доказва, че ответницата е била добросъвестен платец. Твърди, че
освен сключеният на 13.12.2006 г. договор за банков кредит между нея и
банката са сключени още договор за кредит-овърдрафат на 18.01.2007 г.,
договор за издаване и обслужване на кредитна карта Виза на 20.12.2007 г. и
договори за потребителски кредит през 2011 г. и 2012 г. Твърди, че е внасяла
суми по тези договори в периода 2008-2022 г. и че сумите по двата
потребителски кредита са били целеви за погасяване на задълженията по
ипотечния кредит. Твърди, че е заплатила на банката в периода от 13.12.2006
г. до месец февруари на 2022 г. сума в общ размер 63 248,38 лв., от които
43 340,28 лв. по ипотечния кредит, 7 186 лв. по предоставения кредит-
овърдрафт и 12 607 лв. по договора за кредитна карта Виза. , както и е
погасила двата потребителски кредита от 3 000 лв. и 5 000 лв. Твърди, че
съгласно анекс №4/17.06.2013 г. към договора за банков кредит е договорено
при неплащане от кредитополучателя изцяло или частично на което и да е
парично задължение по договора за банков кредит в продължение на повече
от 150 дни от падежа на това задължение, считано от 151 ден кредитът ведно
с дължимите лихви, такси, разноски и комисионни става автоматично
предсрочно изсикуем. Твърди, че на 30.09.2020 г. й е връчена писмена покана
от банката, с която е уведомена за неизпълнение на задълженията й по
договора с посочени дължими суми за просрочена главница (9 484,98 лв.) и
просрочена лихва (13 359,47 лв.) и тя е поканена да изпълни в 7-дневен срок
от връчването задълженията си и е била предупредена, че при неизпълнение в
този срок банката ще счита кредита за изцяло предсрочно изискуем. Твърди,
че при проведен разговор с кредитната инспекторка й е било обяснено, че
това е процедура на банката и тя да продължава да си плаща, по който начин е
била въведена в заблуда от служител на банката. Твърди, че с обявяването на
4
предсрочната изискуемост се преустановява начисляването на
възнаградителна лихва върху усвоената и непогасена главница и от този
момент цялата дължима главница следва да се олихвява с лихва за забава,
поради което не следва да се уважава иска за договорена лихва след датата на
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита 2.04.2021 г. Твърди, че от
представеното от ищеца извлечение от счетоводните книги не става ясно коя
от погасителните вноски не е била платена (пълно или частично) и за коя от
тях е изтекъл 150-дневен срок, като според извлечението по всяка вноска има
частично плащане, а остатъкът е неизвестен, както и че така изготвеното
извлечение не отговаря на приложения към договора за кредит погасителен
план и няма съответствие с приложените към анексите погасителни планове.
Възразява, че не са представени доказателства дали е начислена наказателна
лихва по всеки остатък от неплатените в цялост вноски, не са отразени
плащания по главницата в доста голям период от време (от 3.09.2012 г. до
15.07.2014 г.) и не става ясно извършените плащания от ответницата по
сметките на ищеца какво задължение от всичките са погасили. Затова моли
искът да бъде отхвърлен като неоснователен, недоказан.
С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема за установено,
че кредитът е в просрочие считано от 15.07.2014 г. и че с покана, връчена
лично на ответницата на 30.09.2020 г., банката я е поканила да погаси
просрочените задължения в седемдневен срок, като в противен случай
банката ще счита кредита за изцяло и предсрочно изискуем. Съдът посочва,
че в подаденото заявление по чл. 417 от ГПК и в подадената искова молба
банката се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по
договора, обявена преди това на длъжника, и приема, че вземанията по
договора са обявени за предсрочно изискуеми. Въз основа на допълнителното
заключение на ССЕ съдът приема, че размерът на вземането на банката за
главница, възнаградителна лихва, наказателна лихва и законна лихва върху
предсрочно изискуемата главница към 9.09.2021 г. (датата на заявлението) е в
размер, съответно, на 27 512,75 лв., 13 310,41 лв., 1 452,37 лв. за периода
11.07.2020 г.-1.04.2021 г. и 1 230,53 лв. за периода 2.04.2021 г.-9.09.2021 г.
Съдът посочва, че няма спор, че ответницата има качеството „потребител“ по
смисъла на №13,т.1 от ДР на ЗЗП. Съдът преценява, че погасяването на
задълженията по кредитите, включително и в случаите, когато средствата не
са били достатъчни, се е извършвало съобразно поредността на възникването
5
им и в съответствие с условията, предвидени в договорите и погасителните
планове. Съдът приема, че по този начин на погасяване и при недостатъчния
ресурс на постъпилите средства ответницата се е оказала в забава при
плащането на вноските по договора за кредит „Домът“, което е довело до
обявяването на този кредит за предсрочно изискуем по правилата, посочени в
него. Съдът намира за неоснователно възражението на ответницата за
частично погасяване на вземанията поради плащане, тъй като се установява
от заключението на ССЕ и по тази факти липсва спор, че с извършените
плащания, отнесени според правилото на чл. 76,ал.2 от ДДС, са погасени
наказателната лихва, възнаградителната лихва и съответна главница. Съдът
приема, че към датата на настъпване на предсрочната изискуемост през месец
април на 2021 г. вземанията на банката са в размер на 27 512,75 лв. главница,
13 310,41 лв. договорна лихва за периода 15.06.2015 г.-1.04.2021 г., 1 452,37
лв. наказателна лихва за забава за периода 11.07.2020 г.-1.04.2021 г. и сумата
761,65 лв. законна лихва върху предсрочно изискуемата главница за периода
2.04.2021 г.-9.09.2021 г., поради което за тези суми уважава иска.
С подадената въззивна жалба жалбоподателката твърди, че неправилно
окръжният съд е приел, че към датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК на 10.09.2021 г. ищецът е имал
ликвидно и изискуемо вземане, довело до основателност на исковата
претенция, защото от представените към исковата молба извлечения от
счетоводните книги на банката и от приетите по делото заключения на СИЕ
се установява, че към посочените от ищеца дати 2.04.2021 г. на обявена
предсрочна изискуемост и 10.09.2021 г. на подаване на заявлението не е било
налице неплащане от страна на ответницата на цяла или частично падежирала
вноска. Твърди, че от приетите по делото заключения на СИЕ и от
приложените извадки от счетоводните книги се установява, че тя ежемесечно
е осигурявала суми по разплащателната си сметка и впоследствие по
посочената й от банката за погасяване на задължението по договора за
ипотечен кредит, както и че ищецът е разпределял сумите по негово
усмотрение. Твърди, че е видно, че и към датата 30.09.2020 г., когато й е била
връчена поканата за издължаване в седемдневен срок на посочената в нея
сума в размер на 22 844,45 лв. и ако не изпълни/не плати това задължение ще
бъдат предприети действия за обявяване на кредита за предсрочно изискуем,
и към датата 2.04.2021 г., когато кредитът е бил обявен за предсрочно
6
изискуем, банката е разпределяла суми, с които са погасявани лихви по
анюитетните вноски, т.е. не са били налице двете кумулативни предпоставки,
водещи до обявяване на кредита за предсрочно изискуем – от обективна
страна липсата на плащане от нейна страна и субективното право на банката
да обяви кредита за предсрочно изискуем. Твърди, че окръжният съд не се е
произнесъл по направеното искане от нея за прихващане/приспадане на
внесените от нея суми за погасяване на кредит-овърдрафат, който не е
усвоила и впоследствие веднъж е погасила на дата 29.12.2011 г. в размер на
2 286,72 лв. и на датата 25.09.2012 г. отново сумата в размер на 3 159 лв. е
погасила преструктурираният кредит-овърдрафт, както и на 19.07.2018 г. е
внесла сумата 5 000 лв., с която е погасен отново кредит-овърдрафт, а също и
за сумата 700 лв., взета от ищеца от банковата й сметка за сторени от него
съдебни разноски без да представи доказателства за тях. Посочено е, че
предмет на иска по чл. 422 от ГПК е установяване на съществуване на
вземането към момента на подаване на заявлението за образуване на
заповедно производство, поради което релевантният момент за преценка на
вземането е датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение 10.09.2021 г. Заявено е, че предсрочната изискуемост е обявена от
ищеца на 2.04.2021 г., че той е уведомил ответницата за настъпване на
предсрочната изискуемост с връчената й на 30.09.2020 г. покана, но е видно от
счетоводните книги, че ответницата на датата 15.09.2020 г. е погасила лихва в
размер на 167,77 лв., на 15.10.2020 г. е погасена лихва в размер на 174,29 лв.,
на 15.03.2021 г. е погасена лихва в размер на 100 лв. и на 13.04.2021 г. е
погасена лихва в размер на 84,07 лв., както и през следващите месеци е
продължила да погасява частично дължимите се суми от месечните вноски,
изводът от което е, че фактът на неплащане на парично задължение в цялост
или частично по падеж от страна на ответницата не е било налице. Заявено е,
че в депозираната искова молба ищецът излага доводи, че кредитът е в
просрочие, считано от 15.07.2014 г., т.е. кредитополучателят (и солидарният
длъжник) са просрочили изискуемо плащане без същото да е посочено по
дата и размер, което твърдение противоречи на представените извадки от
счетоводните книги на банката. Посочено е, че банката е обявила кредита за
предсрочно изискуем на 2.04.2021 г. и на 10.09.2021 г. подала заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.
417 от ГПК, но не са представени доказателства, че в периода 2.04.2021 г.-
7
10.09.2021 г. ищецът е уведомил надлежно ответницата, че е обявил кредита
за предсрочно изискуем от дата 2.04.2021 г. Твърди се, че окръжният съд е
игнорирал доводите на ответницата, че когато изявлението на банката за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем е инкорпорирано в исковата
молба или в отделен документ, представен като приложение към исковата
молба, изявлението поражда правни последици с връчването на препис от
исковата молба с приложенията към нея на ответника, ако са налице
предвидените в договора за кредит обективни предпоставки. Посочено е, че
по делото са приети три заключения на СИЕ, които доказват, че по
разплащателната сметка на ответницата са постъпвали суми в общ размер на
63 398,38 лв., с които са погасявани задълженията й по всички договори с
банката, като в заключението вещото лице е приело, че ответницата е платила
по договора за ипотечен кредит сума в размер на 27 512,75 лв., въпреки че по
представените с отговора на исковата молба вносни бележки (мемориални
ордери) общият размер е 43 490,28 лв., с която сума съгласно погасителния
план към договора за ипотечен кредит от 13.12.2006 г. са погасени 117
вноски изцяло и част от 118 вноска, а по приложения погасителен план към
анекс №4 към този договор към датата на подаване на заявлението по чл. 417
от ГПК 10.09.2021 г. са били погасени 55 пълни месечни вноски и частично
56-та вноска, както и след подаването на заявлението по чл. 417 от ГПК
ответницата е продължила да внася суми, отразени в експертизата до
15.03.2022 г. в размер на 1 300 лв. (за периода от 15.10.2021 г. до 15.03.2022
г.). Твърди се, че представените от ответницата с отговора на исковата молба
вносни бележки и мемориални ордери, издадени от банката при извършвани
от нея месечни плащания и захранване на разплащателната й сметка,
доказват, че ответницата ежемесечно е внасяла парични средства по
банковата сметка, от която е обслужван ипотечния кредит с код на
подсметката (289 840) и към датата 2.04.2021 г. е била заплатила по кредита
42 190,28 лв., но поради факта, че банката без основание и изрично нареждане
от страна на ответницата е заверявала и погасявала плащания по свой избор
задълженията по различните договори за кредит между същите страни е
нарушение от нейна страна на договора за кредит и анексите към него.
Заявява, че пример за това е внесената сума на 28.06.2018 г. по сметка на
банката в размер на 6 202,15 лв., която не е разпределена по ипотечния
кредит, видно от представеното извлечение от счетоводните книги. Твърди,
8
че на 19.07.2018 г. по сметката на ответницата е постъпила сума в размер на
3 723,13 лв., с които е следвало да бъде погасена главница по ипотечния
кредит от 13.12.2006 г., но на тази дата е погасена лихва в размер на 276,99 лв.
Твърди, че на 5.11.2018 г. ответницата отново е внесла по сметката си сума в
размер на 5 000 лв. и подала молба до банката тази сума да погаси главница
по ипотечния кредит, която молба е предала на кредитната инспекторка и е
останала с убеждение, че е заплатила част от главницата, но на тази дата
банката е погасила лихви в размер на 4 668,26 лв., а с остатъка 331,74 лв. не се
знае какво е било платено. Твърди, че вещото лице в изготвените от него
заключения на СИЕ установява, че ответницата е изпълнявала задължението
си по договора за ипотечен кредит от 13.12.2006 г., т.е. заплащала е
месечните вноски, но банката е разпределяла сумите по свое усмотрение,
погасила е главница до дата 3.09.2012 г., а след тази дата е погасявала само
дължимите се лихви по месечните вноски, без да погасява непогасената
главница по по-старото задължение, остатък от предходната месечна вноска и
е налице нарушаване на договора за кредит и погасителния план, приложен
към него, от страна на кредитора, като към този период е бил в сила анекс №3.
Твърди, че в заключението си вещото лице установява, че в т.6.2 от договора
за ипотечен кредит от 13.12.2006 г. наказателната лихва включва
договорената лихва и наказателна надбавка от 10 пункта, като в периода
15.08.2007 г.-15.12.2007 г. наказателната лихва е в размер на 18,15%, за
периода 18.12.2007 г.-17.06.2008 г. – 20,891% и за периода 17.06.2008 г.-
16.02.2009 г. е в размер на 21,977%, от което е видно, че ищецът е променял
размера на наказателната лихва едностранно, без да го е уговорил с
ответницата. Счита въз основа на това заключение, че с ипотечния кредит от
13.12.2006 г. и последващите 4 броя анекси към него в клаузите, свързани с
промяната на базовия лихвен процент е предоставена изцяло на преценка на
банката без в договора да са посочени факторите, които налагат евентуалното
му изменение. Твърди, че липсва обвързаност на изменението на лихвения
процент с конкретни обективни показатели, поради което не може да се счете,
че кредитополучателят е получил предварително достатъчно конкретна
информация за начина, по който банката може едностранно да промени
цената на предоставената финансова услуга, като е без значение приемането
на методология за образуване на БЛП, публикувана на интернет-сайта на
банката, тъй като тя не е част от договорното съдържание. Твърди, че,
9
съответно, се създава възможност за субективна преценка на кредитора,
несъответстваща на изискването за добросъвестност и водеща до
неравновесие между правата и задълженията на страните по договора за
банков кредит, поради което е изпълнено общото изискване по чл. 143 от
ЗПП и едновременно с това е осъществен фактическият състав на чл. 143,т.10
от ЗПП – съобразно формулировката на горепосочените клаузи промяната в
договорната лихва би настъпила при промяна на БЛП, без в съдържанието на
договора да е включена методиката за това изменение, т.е. на „непредвидено
в него“ по смисъла на чл. 143,т.10 от ЗПП основание. Заявява, че липсата на
уговорени от страните ясни правила относно методиката и условията за
едностранна промяна на лихвения процент, а от тук и за размера на
анюитетните вноски по кредита, води до невъзможност да се обоснове
„основателна причина“ по смисъла на чл. 144,ал.2,т.1 от ЗПП или външни
фактори, които са „извън контрола на търговеца“ по смисъла на чл.
143,ал.3,т.1 от ЗПП, а от тук и за прилагане на изключенията от
потребителска защита. Заявява, че предвидената в анекса от 18.01.2007 г.
възможност за предсрочно плащане на кредита от кредитополучателя има
отношение към погасяване на задълженията по договора поради
доброволното им изпълнение от длъжника, а не към прекратяване на
правоотношението поради упражняване на регламентирано в договора право
на кредитополучателя да прекрати договорната връзка при несъгласие с
предприетата от кредитора едностранна промяна в лихвения процент. Твърди,
че като неравноправни посочените клаузи са нищожни на основание чл.
146,ал.1 от ЗПП. Твърди, че в обжалваното решение окръжният съд е
потвърдил исканите от ищеца кумулирани три вида лихви – договорна,
наказателна и законна, което е недопустимо. Твърди, че има и противоречие с
ТР № 3/2017 г. от 27.03.2019 г. на ВКС, ОСГТК по тълк.д. № 3/2017 г.,
съгласно което когато извършеното плащане не е достатъчно, погасителният
ефект за законната лихва за забава при неизпълнение на парично задължение
настъпва при условията и в поредността по чл.76,ал.2 от ЗЗД, а размерът на
вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/
кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от
предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от
датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането.
Твърди, че окръжният съд е игнорирал възражението на ответницата за
10
нищожност на договорените възнаградителни и наказателни лихви поради
противоречието им с добрите нрави с аргумента, че уговорката за
възнаграждение за предоставен заем е предвидена в закона, а лихвата за
забава е допустима по закон, като надбавката от 10% годишно съответства на
размера съгласно чл. 86,ал.2 от ЗЗД, като не е разгледал възражението на
ответницата, че банката е приложила неправилен механизъм на начисляване
на лихвите (начислявани неправилно върху цялата главница по кредита, дори
и върху неизискуемата такава), който не съответства на договорните клаузи
относно датата и начина на формиране на лихвен процент. Посочено е, че в
заключението на СИЕ вещото лице е установило платените лихви върху
редовна главница и платените лихви за забава, описани в т.6.1 и т.6.2, и е
приело, че лихвата за редовна главница е изчислявана при лихвен процент
съгласно т.6.1 от договора върху размера на редовната главница, а лихвата за
забава е изчислявана в размер на лихвата по т.1.1 от анекс № 4 към договора,
увеличен с надбавка от 10% годишно, върху общия размер на неиздължените
просрочени погасителни вноски, състоящи се от главница и лихви за времето
на забавата, започвайки от датата на дължимо плащане, на която не е
извършено пълно плащане на вноска, до момента на издължаване. Заявено е
искане апелативният съд да се произнесе служебно дали в договора за
ипотечен кредит от 13.12.2006 г. и анексите към него са налице
неравноправни клаузи, свързани с лихви, такси и комисионни, водещи до
нищожност на договора и анексите към него.
С отговора на въззивната жалба, подаден на 31.05.2023 г., банката
оспорва възражението на жалбоподателката във въззивната жалба, че към
датата на обявяване на кредита за изцяло и предсрочно изискуем 2.04.2021 г.,
нямало просрочени задължения по процесния договор за кредит. Посочва, че
жалбоподателката признава, че е получила поканата за доброволно
изпълнение на 30.09.2020 г. Твърди, че от представените по делото
заключение на ССЕ и двете допълнителни заключение е видно, че кредитът е
с просрочени вноски по главница, по договорна лихва и по наказателна лихва,
като в допълнителното заключение от 20.01.2023 г. е описан дългът на
жалбоподателката към датата на обявяване на кредита за предсрочно
изискуем 2.04.2021 г. просрочената главница е 27 512,75 лв., от която
падежералата непогасена главница е 10 547,67 лв., просрочената договорна
лихва е 13 310,41 лв. и просрочената наказателна лихва е 1 452,37 лв. Заявено
11
е, че е неоснователно твърдението на жалбоподателката, че окръжният съд не
се бил произнесъл по искане за прихващане/приспадане на внесени от нея
суми по други кредити, които тя е ползвала от банката. Заявено е, че в
исковата молба няма изявление за предсрочна изискуемост, а поканата за
предсрочна изискуемост е връчена от банката до ответницата на 30.09.2020 г.,
като е получена лично от нея, и в поканата е написано, че ако просрочените
задължения не се погасят в предоставения срок банката ще счита кредита за
предсрочно изискуем, след което на 2.04.2021 г. банката е обявила кредита за
изцяло и предсрочно изискуем, а на 10.09.2021 г. е подала заявлението до
районния съд. Затова твърди, че е неоснователно твърдението на
жалбоподателката, че след като банката обявила кредита за предсрочно
изискуем не е уведомила за това длъжника, защото уведомяване на дръжника
следва да се направи преди да се обяви кредита за предсрочно изискуем, а не
след това. Посочено е, че жалбоподателката освен процесния ипотечен кредит
е ползвала и няколко други кредита/овърдрафти от банката, като няма как с
една и съща сума да се погасяват едновременно няколко задължения. Заявено
е, че процесният ипотечен кредит е бил в просрочие от 2014 г. и е доказано,
че е нямало суми, които да са плащани за погасяване на ипотечния кредит, а
банката с тези суми да е погасявала други ползвани от жалбоподателката
кредити/овърдрафти. Посочва, че жалбоподателката твърди и че банката
можела едностранно да променя БЛП (базов лихвен процент), но в процесния
договор за кредит не се използва БЛП, а за определяне на договорения лихвен
процент се използва „SOFIBOR“ съгласно т.6.1.1 от договора за кредит, който
се определя от БНБ и не зависи от банката, т.е. банката не може едностранно,
по нейно усмотрение, да изменя договорения лихвен процент, който се състои
от размера на тримесечния „SOFIBOR“ плюс фиксирана надбавка. Оспорва
като неоснователно и оплакването на жалбоподателката за „кумулиране“ на
три вида лихви – договорна, наказателна и законна. Посочва, че договорната
лихва, описана в договора за кредит, е възнаградителна лихва, която се дължи
от кредитополучателя за това, че ползва определена сума, законово уредената
наказателна лихва (обезщетение за забава) е такава, която се начислява върху
изискуема, но непогасена главница, а законната лихва се дължи върху
главницата от момента, в който кредитът е обявен за предсрочно изискуем.
Затова моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение.
Претенцията на банката-ищец се основава на твърдението, че между нея
12
и ответницата при условията на чл. 430 от ТЗ е сключен на 13.12.2006 г.
представеният в копие с исковата молба договор за ипотечен кредит за
покупка на недвижим имот, както и са сключени представените също в копия
с исковата молба четири анекса от 18.01.2007 г., 23.12.2011 г., 21.09.2012 г. и
17.06.2013 г. към същия договор, като кредитополучател е ответницата А. К.
(а С.И. Г.а се е задължила солидарно с нея, но ответник по спора е само К.).
Видно е от договора за кредит, че банката е предоставила на А. К. сумата
30 000 лв. за покупка на недвижим имот –апартамент, конкретно описан.
Съгласно т.11 от договора, кредитът се погасява на 240 месечни вноски,
дължими ежемесечно съгласно погасителен план-приложение 1 към договора,
с краен срок на издължаване 15.12.2026 г. В т.6.1 от договора за кредит е
договорено, че дългът по кредита ще се олихвява по следния начин и при
следните условия: за първата година от срока на кредита главницата по
кредита се олихвява с фиксиран годишен лихвен процент в размер на 8,15%;
след изтичане на този срок непогасената част от главницата по кредита се
олихвява с плаващ лихвен процент, определен в размер на действащия
тримесечен SOFIBOR плюс фиксирана надбавка в размер на 4,312 пункта, но
не по-малко от 8,15%, като действащият към датата на сключване на договора
тримесечен SOFIBOR е 3,838. В т.6.1.2 от договора е посочено какво
представлява тримесечният SOFIBOR – „Тримесечният SOFIBOR (Sofia
Interbank Offered Rate) е фиксинг на котировките на тримесечни необезпечени
депозити в български левове, предлагани на българския междубанков пазар.
Той се изготвя в 11 ч. (местно време) всеки работен ден като средна величина
от котировките „продава“, подадени от представителна група банки,
публикуван на страницата на БНБ. Банката актуализира тримесечния
SOFIBOR на всеки три месеца, съответно на 15 март, 15 юни, 15 септември и
15 декември, като се взимат предвид изписаните стойности в 11 часа (местно
време) на тримесечния SOFIBOR на горепосочената страница на БНБ до
втория знак след десетичната запетая“. В т.6.2 от договора е договорено, че
при нарушаване на сроковете за погасяване на главницата по кредита върху
просрочената част от главницата за времето на просрочието и/или при
предсрочна изискуемост на кредита банката събира от кредитополучателя
наказателна лихва, включваща договорената лихва по т.6.1 и наказателна
надбавка от 10 пункта, която се начислява на годишна база. В т.6.3 от
договора е установено, че олихвяването на кредита се извършва ежемесечно,
13
на месечната падежна дата съгласно т.11, като лихвата се събира служебно от
банката от сметките на кредитополучателя съгласно договореното по т.21 от
договора, като при липса на средства от сметките към тази дата банката
отчита дължимата сума като просрочена лихва. В т.7 от договора е посочено
какви такси и комисиони събира банката. Съгласно т. 12 от договора
задълженията по кредита – разноски, комисиони, лихви и главница се
погасяват от кредитополучателя с постъпленията по сметките му в банката
при настъпване на изискуемостта им, като банката има право служебно да
задължи сметките по реда на т.21 от договора, като в случаите, когато на
датата на падежа наличните средства по сметките са недостатъчни банката
погасява дължимите суми съгласно разпоредбата на чл. 76 от ЗЗД в следния
ред – разноски, лихви (вкл. наказателните надбавки) и главница. В т.21 от
договора е посочено, че с подписването на договора кредитополучателят дава
съгласие и упълномощава банката да събира служебно от сметките му в
банката всички свои вземания с настъпил падеж – главница, лихви, такси,
комисиони и други вземания, възникнали по силата на този договор за кредит,
както и в случаите на предсрочна изискуемост. Видно от погасителния план
към договора за кредит, той е изготвен при годишен лихвен процент 8,15%,
вноските са 240, всички вноски включват част от лихва и част от главница.
Видно от т.1 от анекс № 2/23.12.2011 г., страните считат за установено, че
след изтичане на първата година от срока на кредита непогасената част от
главницата по кредита се олихвява с плаващ лихвен процент, определен в
размер на действащия тримесечен SOFIBOR плюс фиксирана надбавка в
размер на 431 базисни точки, но не по-малко от 8,15%, както и че при забава в
плащането на част или цяла вноска по главницата от кредита или при
предсрочна изискуемост кредитополучателят дължи на банката обезщетение
за забава – наказателна надбавка от 1000 базисни точки към договорената
лихва, която се начислява на годишна база върху забавената част,
респективно цялата главница за времето до окончателното изплащане на
забавените задължения, една базисна точка е равна на 1/100 от един
процентен пункт или 0,01 процентни пункта. В т.1.5 от анекс № 2 от
23.12.2011 г. е посочено, че има просрочена главница в размер на 299,31 лв. и
просрочени лихви в размер на 510,35 лв. Видно от този анекс, банката
предоставя на кредитополучателя гратисен период относно издължаването на
непогасената просрочена и редовна главница до 15.06.2012 г., от датата на
14
подписването на анекса се променя размерът на договорената лихва, дължима
по кредита – за времето от началната дата до крайната дата на гратисния
период дългът ще се олихвява с годишен лихвен процент в размер на 4,08%,
за времето, считано от крайната дата на гратисния период до погасяване на
кредита, дългът по кредита ще се олихвява с годишен лихвен процент в
размер на тримесечния SOFIBOR с надбавка от 482 базисни точки годишно,
но не по-малко от 8,49%, променя се погасителния план за издължаване на
кредита съгласно приложение към анекса, договорено е сключване от
кредитополучателя на потребителски кредит за финансиране на вземанията за
просрочени лихви, текущо начислена редовна лихва и текущо начислена
наказателна лихва на обща стойност 547,53 лв. В анекс № 3/21.09.2012 г. е
посочено, че има просрочена главница в размер на 169,96 лв. и просрочени
лихви в размер на 396,67 лв., банката предоставя гратисен период до
15.03.2013 г. относно издължаването на непогасената просрочена и редовна
главница по кредита, , считано от датата на подписване на анекса се промяна
размерът на договорената лихва, като за времето от началната дата до
крайната дата на гратисния период дългът по кредита ще се олихвява с
годишен лихвен процент в размер на 3 m (тримесечен) SOFIBOR+ надбавка
от 2,65, но не по-малко от 4,23%, а за времето считано от крайната дата на
гратисния период до погасяване на кредита дългът по кредита ще се олихвява
с годишен лихвен процент в размер на тримесечен SOFIBOR с надбавка от
564 базисни точки годишно, но не по-малко от 9,30%, през гратисния период
месечната вноска включва само дължима лихва, след гратисния период
месечните вноски са равни по размер и включват лихва и главница, променя
се погасителният план съгласно приложение към анекса, кредитополучателят
сключва договор за потребителски кредит за финансиране на вземанията за
просрочени лихви и текущо начислена редовна лихва на обща стойност
434,52 лв. Видно от т.1 на анекс № 4/17.06.2013 г., в него е повторена
договореността, вече установено с анекс №2 и анекс №3, а именно, че след
изтичане на първата година от срока на кредита непогасената част от
главницата по кредита се олихвява с плаващ лихвен процент, определен в
размер на действащия тримесечен SOFIBOR плюс фиксирана надбавка в
размер на 4,312 пункта, но не по-малко от 8,15%, като при забава в плащането
на част или цялата вноска по главницата от кредита или при предсрочна
изискуемост кредитополучателят дължи на банката обезщетение за забава –
15
наказателна надбавка от 1000 базисни точки към договорената лихва, която се
начислява на годишна база върху забавената част, респективно цялата
главница за времето до окончателното изплащане на забавените задължения,
една базисна точка е равна на 1/100 от един процентен пункт или 0,01
процентни пункта. В т.5.1.2 и т.5.1.3 от анекс № 4 е посочено, че към датата
на сключването му има просрочена главница в размер на 259,74 лв. и
просрочена лихва в размер на 617,58 лв., банката предоставя на
кредитополучателя гратисен период (през който той не дължи вноски по
главницата) относно издължаването на усвоената и непогасена главница по
кредита с продължителност от 17.06.2013 г. до 17.06.2014 г. Видно от т.2.3 от
анекса, страните се съгласяват, че с подписването на анекса вземането за
просрочени лихви в размер на 617,58 лв. се превръща в непадежирала
главница. Видно от т.3 и т.5 от анекса, променя се размера на договорената
лихва, като за времето от началната дата до крайната дата на гратисния
период дългът по кредита ще се олихвява с годишен лихвен процент в размер
на 3-месечен SOFIBOR с надбавка от 342 базисни точки, но не по-малко от
4,65% годишно, а за времето, считано от крайната дата на гратисния период
до погасяване на кредита, дългът по кредита ще се олихвява с годишен лихвен
процент в размер на 3-месечен SOFIBOR с надбавка от 895 базисни точки
годишно, но не по-малко от 10,18%, променя се погасителният план за
издължаване на кредита съгласно приложение към анекса. Видно от т.6 от
анекса, променят се условията относно предсрочна изискуемост на кредита,
като случай на неизпълнение е и кредитополучателят (и солидарният
длъжник) да не е погасил изцяло в срок която и да е погасителна вноска по
главница, дължими лихви, такси или комисиони или друго свое парично
задължение към банката по този договор (вкл. като не е осигурил на падежа
свободни разполагаеми и необременени с тежести средства по своя сметка в
банката), при което съгласно т.6.2.3 банката има право с писмено
уведомление до кредитополучателя (и солидарния длъжник) да обяви по свое
усмотрение всички или част от усвоените по договора суми, начислената
лихва за редовен дълг (евентуална лихва за просрочие), разноски, такси и
комисиони за предсрочно изискуеми и незабавно платими и изискване към
кредитополучателя да изплати напълно и незабавно всякакви и всички
дължими суми, ведно с лихвите, комисионите,таксите и разноските, а
съгласно т.6.3.1 при неплащане от страна на кредитополучателя изцяло или
16
частично на което и да е парично задължение по договора в продължение на
повече от 150 дни от падежа на това задължение, считано от 151-вия ден
кредитът (цялата усвоена и непогасена главница) ведно с дължимите лихви,
такси, разноски и комисиони става автоматично предсрочно изискуем.
Установява се следователно от текста на договора и анексите, че клаузите
относно договарянето на възнаградителната лихва са ясни и те са основани на
тримесечния SOFIBOR като обективен показател, относно който изрично в
договора е обяснено какво представлява и как се формира, поради което е
неоснователно, невярно оплакването на жалбоподателката във въззивната
жалба, че с клаузите на договора и четирите анекса, свързани с промяната на
базовия лихвен процент, такава промяна е предоставена изцяло на преценка
на банката без в договора да са посочени факторите, които налагат
евентуалното му изменение. Видно е от посочените текстове, че е
неоснователно, невярно и твърдението на жалбоподателката, че липсва
обвързаност на изменението на лихвения процент с конкретни обективни
показатели, поради което не може да се счете, че кредитополучателят е
получил предварително достатъчно конкретна информация за начина, по
който банката може едностранно да промени цената на предоставената
финансова услуга, като е без значение приемането на методология за
образуване на БЛП, публикувана на интернет-сайта на банката, тъй като тя не
е част от договорното съдържание. Затова е неоснователно и твърдението на
жалбоподателката, че се създава възможност за субективна преценка на
кредитора, несъответстваща на изискването за добросъвестност и водеща до
неравновесие между правата и задълженията на страните по договора за
банков кредит, поради което е изпълнено общото изискване по чл. 143 от
ЗПП и едновременно с това е осъществен фактическият състав на чл. 143,т.10
от ЗПП – съобразно формулировката на горепосочените клаузи промяната в
договорната лихва би настъпила при промяна на БЛП, без в съдържанието на
договора да е включена методиката за това изменение, т.е. на „непредвидено
в него“ по смисъла на чл. 143,т.10 от ЗПП основание. Неоснователно е затова
и оплакването, че липсата на уговорени от страните ясни правила относно
методиката и условията за едностранна промяна на лихвения процент, а от
тук и за размера на анюитетните вноски по кредита, води до невъзможност да
се обоснове „основателна причина“ по смисъла на чл. 144,ал.2,т.1 от ЗПП или
външни фактори, които са „извън контрола на търговеца“ по смисъла на чл.
17
143,ал.3,т.1 от ЗПП, а от тук и за прилагане на изключенията от
потребителска защита. Безспорно е, че в случая следва да се отчете
наличието на фактически и правни обстоятелства, които изискват проверка от
съда относно неравноправен характер на договорни клаузи, тъй като
разглежданият случай попада в приложното поле на Директива 93/13/ЕИО на
Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските
договори. По изложените по-горе съображения се установява в случая обаче,
че е неоснователно твърдението на жалбоподателката, че като неравноправни
клаузите относно договарянето на възнаградителната лихва са нищожни на
основание чл. 146,ал.1 от ЗПП. Размерът на договорената възнаградителна
лихва сам по себе си не може да обоснове нееквивалентност на престациите,
респективно, да се счита за накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.
26,ал.1,предл.3 от ЗЗД, като следва да се отчете, че в случая високият общ
размер на тази лихва се определя съгласно предоставения от банката на
кредитополучателката договорен значителен срок за връщане на
предоставения кредит – 20 години. Установява се обаче, че с т.2.3 от анекс №
4/17.06.2013 г. е договорено, съответно е извършено от банката,
капитализиране на непогасена лихва в размер на 617,58 лв. към остатъка от
главницата по кредита. Затова при определянето на размера на задълженията
на ответницата за заплащане на дължимите по договора суми за главница и
лихви не може да се приеме като база погасителният план към този анекс, а
следва да се отчете, че клаузата е очевидно нищожна съгласно чл. 26,ал.1 от
ЗЗД поради противоречие на закона – чл. 10,ал.3 от ЗЗД, като бъде съобразена
и формираната по този въпрос съдебна практика, обективирана в решение №
66/29.07.2019 г. по т.д. 1504/2018 г. на ВКС, съгласно което уговорките в
допълнителни споразумения към договор за кредит за прибавяне към размера
на редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху които се
начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по смисъла на чл.
10,ал.3 от ЗЗД. Както е изрично посочено в същото решение на ВКС,
наличието на анатоцизъм е установено с оглед на регулацията в чл. 13 от
Наредба №9/3.04.2008 г. на БНБ за оценка и класифициране на рисковите
експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за
кредитен риск (отм., ДВ, бр. 40/13.05.2014 г.). Ясно е посочено в решението
на ВКС, че тази регулация касае преструктуриране на кредити и условията за
това. Както е казано в решението на ВКС, предмет на регулация в чл. 13 от
18
Наредба № 9 от 3.04.2008 г. за оценка и класифициране на рисковите
експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за
кредитен риск (отм.) на БНБ е дефиниране на преструктурирането на рискови
експозиции /носещи риск от загуби/, между които попадат и кредитите, и
условията за това, като в ал. 1 от цитирания член е посочено, че една
експозиция се счита за преструктурирана, когато първоначалните условия на
споразумението са изменени чрез даване на отстъпки от банката към
длъжника, предизвикани от влошаване на финансовото му състояние, водещо
до невъзможност да се изплати в срок пълният размер на дълга, които
отстъпки банката не би дала при други обстоятелства, а съгласно ал. 2 от
същия член, първоначалните условия на споразумението се считат за
изменени по смисъла на ал. 1 при намаление на дълга (главница и/или лихви),
замяна на част от дълга срещу собственост, рефинансиране или други
финансови отстъпки от страна на банката, с изключение на промени в
договорените лихвени проценти, породени от промени в пазарните лихвени
нива, и според ал. 3 на чл. 13 от Наредбата не е преструктурирана експозиция,
по която са налице едновременно следните условия: 1 договорено е
удължаване общо с не повече от 2 години на срока за плащане на главницата
и/или лихвите, без да се намалява нетната настояща стойност на паричните
потоци по условията на допълнителните споразумения; 2 банката има
основание да счита, че ще събере главницата и лихвите; 3 не са налице
обстоятелства, показващи влошаване във финансовото състояние на
длъжника. Прието е с решението на ВКС, че, видно от цитираните
разпоредби, ключово за наличието на преструктуриране по см. на чл. 13 от
цитираната наредба е даването на отстъпки от банките към длъжника в
хипотеза на невъзможност да се плати в срок пълния размер на дълга,
вследствие на влошено финансово състояние, като в ал. 2 на чл. 13 от
Наредбата акцентът също е върху това, че преструктурирането се изразява в
даване на финансови отстъпки от банката, като е налице примерното им
изброяване и от него е видно, че отстъпката към длъжника намира израз в
намаляване на дълга – главница и/или лихви, а не в увеличаването на същия, в
замяна на кредита с друг кредит при по-изгодни за длъжника условия
(рефинансиране) и други. В случая уговорката в анекс №4 е именно за
преструктуриране на кредита, което преструктуриране е основанието да се
приеме наличието в случая на недопустим анатоцизъм, поради което
19
апелативният съд с определението в откритото съдебно заседание на
27.09.2023 г., след като посочи неговото наличие, назначи ССЕ със съответно
поставена задача, поради което при преценката относно наличието или
липсата на задължения на ответницата към банката по процесния договор за
кредит ще се вземат предвид констатациите на вещото лице П. Т. по неговото
допълнително заключение от 15.03.2024 г., прието в съдебното заседание на
апелативния съд на 24.04.2024 г.
Банката твърди с исковата си молба, че ответницата е допуснала
просрочие в изплащане на задължението си по кредита, считано от 15.07.2014
г., поради което с поканата, връчена на 30.09.2020 г. на ответницата, банката е
обявила кредита за предсрочно изискуем. В представеното от банката в
заповедното производство извлечение от счетоводните книги относно
размера на дълга на ответницата по договора за кредит е посочено, че
кредитът е в просрочие, считано от 15.07.2014 г. за общо 2 614 дни към
9.09.2021 г., като са просрочени 81 вноски по главница, дължими във времето
от 15.07.2014 г. до 15.03.2021 г., като общият размер на просрочените вноски
по главница съгласно погасителен план-приложение към анекс №4 към
договора за кредит към датата на извлечението (10.09.2021 г.) е 10 547,67 лв.,
както и са просрочени 70 вноски по лихви, дължими във времето от
15.06.2015 г. до 15.03.2021 г., като общият размер на просрочените вноски за
лихва е 13 346,61 лв., а към датата на извлечението (10.09.2021 г.) е 13 260,26
лв. Безспорно е, видно е от приложената в копие от ищеца към исковата
молба разписка от ЧСИ Д.Д. (л.40 от делото на ОС), че на 30.09.2020 г. на
ответницата А. К. лично е връчена покана от банката относно неизпълнение
на задълженията по договора за кредит от 13.12.2006 г. и четирите анекса към
него. Видно от текста на поканата до К., представена също от ищеца в копие с
исковата молба (л.38-39), в нея е посочено, че просрочените задължения по
кредита са 22 844,45 лв., а именно 9 484,98 лв. просрочена главница и
13 359,47 лв. просрочена лихва, и е поканена ответницата в 7-дневен срок от
получаване на поканата да погаси в пълен размер всички просрочени
задължения в размер на 22 844,45 лв., както и е заявено, че в случай, че в
посочения срок тя не погаси задълженията си, банката ще счита кредита за
изцяло и предсрочно изискуем и ще бъдат предприети всички предвидени в
закона действия за принудително изпълнение, и още е посочено, че тази
покана следва да се счита за писмено уведомление за предсрочна изискуемост
20
по смисъла на договора и анексите с всички произтичащи от това последици.
Налице е следователно изявление на банката за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, което е породило правни последици с връчването на
поканата на кредитополучателя А. К. на 30.09.2020 г. и изтичането на дадения
й едноседмичен срок за доброволно изпълнение на 7.09.2020 г., т.е. от
8.09.2020 г., при установяване наличие на допусната забава от страна на
кредитополучателката. В исковата молба банката е посочила, че е обявила
кредита за предсрочно изискуем на 2.04.2021 г., но тъй като обстоятелствата
настъпване и обявяване на предсрочна изискуемост на претендираното с
исковата молба вземане несъмнено са включени в предмета на спора с оглед
твърдението за това в исковата молба, то следва да се приеме, че преценката
относно наличието на предпоставките банката да обяви кредита за
предсрочно изискуем следва да се направи именно към датата на изпращането
на поканата, респективно, при тяхното наличие последиците да се разгледат
като настъпили от датата 8.09.2020 г., като се отчете и че с отговора на
исковата молба от 4.07.2022 г. ответницата изрично заявява, че предсрочната
изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили
обективните факти, обуславящи настъпването й, както и че с обявяването на
предсрочната изискуемост се преустановява начисляването на
възнаградителна лихва върху усвоената и непогасена главница и от този
момент цялата дължима главница следва да се олихвява с лихва за забава, и
във въззивната жалба жалбоподателката се позовава на връчването на
30.09.2020 г. на поканата и че с нея банката я е уведомила за настъпване на
предсрочната изискуемост – че ако не издължи сумата в 7-дневен срок от
получаване на поканата, с което да погаси доброволно в пълен размер всички
просрочени задължения, банката ще счита ползвания кредит за изцяло и
предсрочно изискуем. Ответницата оспорва твърдението на банката, че тя е
имала просрочени задължения, респективно, да са били налице основанията
банката да обяви кредита за предсрочно изискуем.
При разглеждането на предявения иск с оглед спора между страните
относно наличието на основания банката да обяви кредита за предсрочно
изискуем и да подаде заявлението за издаване на заповед за изпълнение
следва да се прецени основателността на претенцията на банката, като се
провери в случая дали са налице обективни предпоставки за загубване от
21
длъжника за преимуществото на срока за плащанията по договора за кредит
към датата на връчването на поканата 30.08.2020 г. и за настъпване на
предсрочна изискуемост на дата 8.09.2020 г., респективно, дали
потестативното право на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем
е надлежно упражнено преди подаване на заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение. Тази преценка апелативният съд извършва въз
основа на допълнителното заключение на вещото лице П. Т. от 15.03.2024 г.,
прието в съдебното заседание на 24.04.2024 г., тъй като то е изготвено въз
основа на поставената му задача да извърши проверката към датата 8.09.2020
г. и без да взима предвид уговорката в анекс № 4/17.06.2013 г. относно
капитализиране на непогасената (просрочена) част от начислената лихва в
размер на 617,58 лв. (с оглед изложените по-горе съображения относно
недопустимостта на анатоцизма), каквато проверка не е извършвана в
производството пред окръжния съд, поради което и приетите там заключения
не могат да дадат необходимата информация за разглеждането на спора.
Заключението на вещото лице Т. от 16.11.2023 г., прието в съдебното
заседание на апелативния съд на 22.11.2023 г., също не следва да бъде
обсъждано, тъй като с оглед обясненията на вещото лице в съдебното
заседание на 22.11.2023 г. то е изготвено въз основа на непълни данни, без да
е направена от вещото лице пълната необходима проверка по цялата относима
документация в банката. Видно е от заключението на вещото лице Т. от
15.03.2024 г. (л.15,стр.123 от делото), че за периода от 23.09.2019 г. до
8.10.2020 г. (т.е. за време над 12 месеца или много повече от 150 дни или 5
месеца) не са налице плащания по нито един от компонентите на дълга по
договора за кредит. Видно от отговорите на въпроси 1.2, 1.3, 1.4 и 1.5 от
същото заключение, при изчисляване на дължимите суми съгласно
договореностите по анекс №4/17.06.2013 г., но при невключване към
главницата на просрочени лихви в размер на 617,58 лв., към датата 8.10.2020
г. дължимата главница от падежирали неплатени вноски е в размер на
9 846,79 лв. (формирана от сумите за вноски от 13 до 87 включително),
дължимата договорена (т.е. възнаградителната) лихва (изчислена за времето
от 15.06.2015 г. до 8.10.2020 г.) е в размер на 11 955,47 лв., дължимата
наказателна лихва (изчислена за времето от 11.07.2020 г. до 8.10.2020 г.) е в
размер на 916,27 лв., а размерът на законната лихва върху предсрочно
изискуемата главница в размер на 26 678,17 лв. за времето от 9.10.2020 г. до
22
9.09.2021 г. (която дата е посочено в заявлението, съответно, в заповедта за
изпълнение) е 2 489,95 лв. Налице е следователно към 8.10.2020 г.
неизпълнение от страна на ответницата като кредитополучател за плащане на
дължимите от нея суми по договора за главница и възнаградителна лихва,
включително липса на погасителни вноски за период от над 1 година, поради
което основателно банката претендира да е имала право да обяви кредита за
предсрочно изискуем с връчената на ответницата на 30.09.2020 г. покана,
съответно, да подаде заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист.
Няма спор между страните, че от страна на ответницата плащания на
суми за задълженията по процесния договор за кредит са постъпвали и след
30.09.2020 г., включително и след издаването на изпълнителния лист и
образуването на изпълнително производство въз основа на него. Следва да се
провери с оглед твърденията и оплакванията на жалбоподателката дали към
датата на подаването на заявлението в заповедното производство, съответно,
и към настоящия момент е било налице и е налице неплащане от нейна страна
на суми за издължаване на кредита. При определянето дали са налице
задължения на ответницата към момента на приключване на съдебното
дирене следва да се отчетат извършени плащания по дълга, но с изключение
на принудително събраните суми по издадения изпълнителен лист въз основа
на разпореждането за незабавно изпълнение (в тази насока – т.9 и т.11.в. от
ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.д. № 4/2013 г., ОСГТК). Видно от
отговора на въпрос 1.6 от заключението на вещото лице Т. от 15.03.2024 г.,
във времето от 14.09.2021 г. (датата на издаване на изпълнителния лист в
заповедното производство) до 7.03.2024 г. (датата на извършената от вещото
лице проверка) са постъпили в банката суми за изплащане на дълга по
договора за кредит, платени от кредитополучателя и други лица, общо в
размер на 2 254,93 лв., като сумата 1 554,93 лв. е вноска от ЧСИ по
изпълнителното дело, а другите внесени суми са общо в размер на 700 лв.,
като цялата сума 2 254,93 лв. е отнесена за вземания по кредита за съдебни
разноски. С оглед установеното по-горе наличие на основание за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, последвалото заявление в заповедното
производство и направата на разноски за изпълнителното производство, не
може да се приеме, че сумата от 700 лв. е неправилно отнесена от банката за
погасяване на вземания за разноски. Видно от таблица 1.6.2 от заключението
23
на вещото лице Т., съдебните разноски на банката във връзка със
заповедното, изпълнителното и съдебното производство относно процесния
кредит са в размер общо на 3 601,28 лв., като те са начислени от банката, но
не са платени, като ще се прибавят или ще отпаднат в зависимост от
решението на съда. При тези обстоятелства не се установява плащане в
периода 14.09.2021 г.-7.03.2024 г., със сума от което да следва да бъде
намален дългът на ответницата, установен по-горе въз основа на
заключението на вещото лице Т., за главница в размер на 26 678,17 лв.,
възнаградителна лихва в размер на 11 955,47 лв., наказателна лихва в размер
на 916,27 лв. и законна лихва в размер на 2 489,95 лв. Видно от заключението
на вещото лице Т. от 15.03.2024 г., при отговора на въпрос 1.7 вещото лице
посочва, че във времето от 8.10.2020 г. (настъпване на предсрочна
изискуемост на кредита) до 14.09.2021 г. (датата на издаване на
изпълнителния лист в заповедното производтсво) са извършени плащания на
суми (таблица 1.7.1) общо в размер на 1 200 лв., с които от банката са
извършени погасявания по кредита на лихва – 15,93 лв. за погасяване на
договорна (възнаградителна) лихва, 600 лв. за погасяване на лихва върху
просрочена главница (т.е. наказателна лихва) и 584,07 лв. за погасяване на
законна лихва. Съответно, по този начин следва да бъдат намалени
установените по-горе дължими суми за възнаградителна, наказателна и
законна лихва, при което те остават в размер на (11 955,47 лв. минус 15,93
лв.) 11 939,54 лв. за възнаградителна лихва, (916,27 лв. минус 600 лв.) 316,27
лв. за наказателна лихва и (2 489,95 лв. минус 584,07 лв.) 1 905,88 лв. за
законна лихва. Видно от отговора на вещото лице на въпрос 2.2 (таблица
2.2.2), освен плащанията в периода от 15.01.2007 г. до 8.10.2020 г. и в периода
от 9.10.2020 г. до 14.09.2021 г. (отчетени от вещото лице при отговорите на
въпрос 1 с неговите подвъпроси), във времето след 14.09.2021 г. до 15.03.2022
г. направените плащания са отнесени за погасяване на съдебни разноски (700
лв.), поради което, както бе прието вече по-горе, няма основание с тях да се
намалява размера на дълга към момента на приключване на съдебното
дирене. Видно от отговора на въпрос 2.5 и таблица 2.5.1, внесената на
28.06.2018 г. сума 6 202,15 лв. е отнесена за погасяване на лихви по кредит
№***** (според твърдението на жалбоподателката, това е номерът, по който
се отчитат сумите за погасяване на дълга по договора за потребителски
кредит №***-***/21.09.2012 г. за сумата 5 000 лв.) и не се установява
24
основание да се приеме, че ответницата не е дължала суми по друг договор
между страните, съответно, че с тази сума е следвало и следва да се намали
дълга по процесния договор за кредит. Видно от отговора на въпрос 2.6 и
таблица 2.6.1, внесената на 19.07.2018 г. сума в размер на 3 723,13 лв., както и
внесената на същата дата сума 277 лв., са отнесени за погасяване на суми по
кредити №***** (според твърдението на ответницата под този номер са
отчитани плащанията по процесния договор) и №****** (според твърдението
на ответницата под този номер са отчитани плащанията по договора за
потребителски кредит №***-***/23.12.2011 г. за сумата 3 000 лв.), като също
не се установява основание да се приеме, че ответницата не е дължала суми
по друг договор между страните, а част от сумата е отнесена за погасяване на
суми (разноски, такси и лихва) по процесния договор за кредит, съответно,
няма основание да се приеме, че преди подаването на заявлението в
заповедното производство дългът е бил в по-малък размер, както и че сега с
тази сума следва да се намали установения към настоящия момент дълг по
процесния договор за кредит. Видно от отговора по т.2.7 от заключението, с
внесената на 5.11.2018 г. сума в размер на 5 000 лв. са погасени разноски,
такси и лихви по кредит, като не се установява от страна на ответницата
липса на задължение, което да е следвало да бъде погасено и да е било
погасено с тази сума, поради което също няма сега основание да се приеме, че
с нея е следвало да се намали процесния дълг, както и че сега с нея може да се
намали размерът на процесното задължение. Същото следва да се приеме и
относно внесени суми за периода от 23.09.2019 г. до 8.10.2020 г. общо в
размер на 1 250 лв., тъй като съгласно отговора на въпрос 2.8 и таблица 2.8.1 с
тях са погасени суми за лихви по кредит. Видно от отговора на въпрос 2.12 и
таблица 2.12.1, с отпуснатия на 23.12.2011 г. целеви потребителски кредит в
размер на 3 000 лв. и краен срок за погасяване 15.12.2018 г. са погасени суми
по кредит овърдрафат от 18.01.2007 г. и просрочени редовни лихви по
процесния ипотечен кредит от 13.12.2006 г. Видно от отговора на въпрос 2.13
и таблица 2.13.1, с предоставения на 21.09.2012 г. целеви потребителски
кредит в размер на 5 000 лв. с краен срок за издължаване 25.09.2017 г. са
плащани суми за погасяване на кредит-овърдрафт по кредитна карта от
20.12.2007 г., за погасяване на лихви, както и за погасяване на главница и
лихви по договора за потребителски кредит от 23.12.2011 г. (№*****). Видно
от отговора на въпрос 2.17, направените от ответницата вноски по
25
представените документи са общо в размер на 52 416,41 лв., като от
Приложение № 2 към заключението е видно, че суми са отнасяни за
погасяване на задълженията по процесния договор за кредит (******) и за
погасяване на потребителския кредит от 23.12.2011 г. (******), на
потребителския кредит от 21.09.2012 г. (******) и на кредита-овърдрафт от
18.01.2007 г. (*****). Видно от отговора на въпрос 2.18 и таблица 2.18.1, със
сумата в размер на 17 369,28 лв. за периода 7.01.2009 г.-15.03.2022 г. са
погасявани задължения на ответницата по договори за кредит с банката,
посочени в таблицата. При тези обстоятелства неоснователно е оплакването
на жалбоподателката, че към датата на обявяването на предсрочната
изискуемост и към датата на подаването на заявлението за издаването на
заповедта за изпълнение не е било налице неплащане от нея на цяла или
частично падежирала вноска. Напротив, установява се от заключението на
вещото лице Т., че във времето от 23.09.2019 г. до 8.10.2020 г. няма плащане
по нито един от компонентите на дълга по договора за кредит, поради което
банката основателно е поканила ответницата да плати с връчената й на
30.09.2020 г. и е обявила кредита за предсрочно изискуем, считано от
8.10.2020 г. Установява се също така, че във времето от 8.10.2020 г. до
подаването на заявлението в заповедното производство на 10.09.2021 г.
ответницата несъмнено не е погасила задълженията си с оглед обявената й
предсрочна изискуемост в размер на 26 678,17 лв. за главница, 11 939,54 лв.
за възнаградителна лихва, 316,27 лв. за наказателна лихва и 1 905,88 лв. за
законна лихва. Не се установява и нейното твърдение с извършени плащания,
посочени във въззивната жалба, тя да е погасила дълга по процесния договор
за кредит и конкретно главница по него, а банката неоснователно да е отнесла
сумите за погасяване на други задължения. Следва да се отчете, че съгласно т.
12 от договора между страните изрично е договорено, че задълженията по
кредита – разноски, комисиони, лихви и главница се погасяват от
кредитополучателя с постъпленията по сметките му в банката при настъпване
на изискуемостта им, като банката има право служебно да задължи сметките
по реда на т.21 от договора, като в случаите, когато на датата на падежа
наличните средства по сметките са недостатъчни банката погасява дължимите
суми съгласно разпоредбата на чл. 76 от ЗЗД в следния ред – разноски, лихви
(вкл. наказателните надбавки) и главница, съответно, в т.21 от договора е
посочено, че с подписването на договора кредитополучателят дава съгласие и
26
упълномощава банката да събира служебно от сметките му в банката всички
свои вземания с настъпил падеж – главница, лихви, такси, комисиони и други
вземания, възникнали по силата на този договор за кредит, както и в случаите
на предсрочна изискуемост. Несъмнено е, че между страните са сключени и
други договори, с което ответницата е заела средства от банката, и не се
установява извършени от нея плащания да са неоснователно отнесени от
банката за тяхното погасяване, а не за погасяване на процесния кредит.
Неоснователно е следователно както твърдението на жалбоподателката, че тя
ежемесечно е осигурявала суми по сметки, така и това, че банката
разпределяла сумите по свое усмотрение, включително че неоснователно е
разпределяла суми само за погасяване на лихви по анюитетните вноски, както
и суми за погасяване на разноски. Установява се, че към датата на поканата са
били налице основанията за обявяване на кредита за предсрочно изискуем,
при което поканата е породила посочените в нея последици и неоснователно
жалбоподателката претендира във въззивната жалба да е било необходимо
допълнително нейно уведомяване в периода 2.04.2021 г.-10.09.2021 г.
относно предсрочната изискуемост или че като такова уведомяване следва да
се счита исковата молба, респективно нейното връчване заедно с
приложената към нея покана. Видно е от отговора на въпрос 2.2 от
заключението на вещото лице Т. от 15.03.2024 г., че в периода от 15.01.2007 г.
до 8.10.2020 г. ответницата е платила общо сумата 20 277,03 лв., с което е
погасила главница 3 833,84 лв., възнаградителна лихва 16 140,72 лв. и
наказателна лихва 771,74 лв., но не се установява тези плащания да са били
достатъчни за изпълнение на поетото договорно задължение, напротив, с
оглед приетото по-горе установено е неиздължаване, дало основание на
банката да обяви кредита за предсрочно изискуем с поканата от 30.08.2020 г.
Неоснователно е и оплакването на жалбоподателката, че банката е променяла
размера на наказателната лихва едностранно, както и че е изчислявала
неправилно възнаградителна и наказателна лихва. Между страните с договора
за кредит и с договореностите по анекси №№2,3 и 4 е установено, че при
забава в плащането на част или цялата вноска по главницата от кредита
кредитополучателят дължи на банката обезщетение за забава – наказателна
надбавка от 1000 базисни точки към договорената лихва, която се начислява
на годишна база върху забавената част, една базисна точка е равна на 1/100 от
един процентен пункт или 0,01 процентни пункта, като относно определянето
27
на договорената възнаградителна лихва също са постигнати конкретни
договорености (с анекс № 4/17.06.2013 г. е повторена договореността, вече
установено с анекс №2 и анекс №3, а именно, че след изтичане на първата
година от срока на кредита непогасената част от главницата по кредита се
олихвява с плаващ лихвен процент, определен в размер на действащия
тримесечен SOFIBOR плюс фиксирана надбавка в размер на 4,312 пункта, но
не по-малко от 8,15%). Размерът на дължимата възнаградителна и
наказателна лихва и начинът на тяхното изчисляване са посочени от вещото
лице Т. в отговора на въпрос 1 в таблица 1.1.1 и таблица 1.4.1, като е посочен
договореният лихвен процент (4,650 от 15-07.2013 г. до 15.06.2014 г. и 10,180
от 15.07.2014 г. до 15.07.2026 г.) и лихвеният процент относно наказателната
лихва (20,18).
Установява се следователно при тези обстоятелства и с оглед
изложените съображения, че ответницата дължи на банката съгласно
процесния договор за кредит сумата 26 678,17 лв. за главница, сумата
11 939,54 лв. за възнаградителна лихва за времето от 15.06.2015 г. до
8.10.2020 г., сумата 316,27 лв. за наказателна лихва за периода от 11.07.2020
г. до 8.10.2020 г. и сумата 1 905,88 лв. за законна лихва за времето от
9.10.2020 г. до 9.09.2021 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаването на заявлението в съда 10.09.2021 г.
Неоснователно е твърдението на жалбоподателката, че не следва да се
присъждат едновременно суми за възнаградителна лихва, за наказателна
лихва и за законна лихва. Договорената възнаградителна лихва представлява
възнаграждение на банката, дължимо от кредитополучателя, за ползване на
заетите парични средства. Наказателната лихва и законната (мораторна)
лихва са обезщетения за забавата в изплащането на паричните задължения,
като наказателната лихва се дължи за времето на действието на договора, а
законната лихва за времето след обявяването на кредита за предсрочно
изискуем. Следва при тези обстоятелства да се приеме сега за установено, че
ответницата дължи на банката горепосочените суми за главница,
възнаградителна лихва и наказателна лихва. Тъй като те са по-малки от
приетите и присъдени с решението на окръжния съд, то следва да бъде
частично отменено – за признаване дължимостта на главница над сумата
26 678,17 лв. до 27 512,75 лв., на възнаградителна лихва над сумата 11 939,54
лв. до 13 310,41 лв. и на наказателна лихва над сумата 316,27 лв. до 1 452,37
28
лв. Относно законната лихва следва да се отчете, че сега приетата за дължима
сума 1 905,88 лв. е по-висока от установената с решението на окръжния съд
761,65 лв., като по начало с оглед нормата на чл. 271,ал.1,изр.2 от ГПК, когато
решението не е обжалвано от другата страна, положението на
жалбоподателката не може да бъде влошено с въззивното решение.
Констатира се обаче, че с подаденото до районния съд заявление за издаване
на заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК банката е претендира за
дължимост на сумата 646,36 лв. за законна лихва, изчислена за периода
2.04.2021 г.-9.09.2021 г. включително. Видно от заповед № 1743/14.09.2021 г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от
ГПК, районният съд е посочил като дължима именно сумата 646,36 лв. за
законна лихва, изчислена за периода 2.04.2021 г.-9.09.2021 г. включително. С
подадената на 20.04.2022 г. искова молба обаче банката претендира да се
установи дължимост на сумата 761,65 лв. за законна лихва, изчислена върху
предсрочно изискуемата главница за периода2.04.2021 г.-9.09.2021 г.
Исковото производство по спора обаче се явява продължение на заповедното
производство и съгласно изричната норма на чл. 422,ал.1 от ГПК искът се
смята за предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. Изпълнителната сила на заповедта по чл. 417 от ГПК
така, както е тя издадена, се стабилизира след влизане в сила на съдебното
решение по установителния иск, което се ползва със СПН. Затова е логично с
исковата молба банката да претендира за установяване на вземането си по
договора за кредит във всички негови компоненти точно така, както е
направила искането в заповедното производство, съответно, както са
издадени заповедта за изпълнение и изпълнителният лист. Несъмнено е, че
съдът следва да съобрази фактите от значение за съществуването на спорното
право към момента формиране на СПН, като обективните предели на СПН се
разпростират относно съществуването на правото както към момента на
приключване на съдебното дирене, но и към минал момент – от деня на
неговото възникване. В случая това означава, че проверката и преценката в
исковото производство следва да се направи относно твърдението и искането
на банката така, както те са заявени в заповедното производство, а именно
относно дължимостта на законна (мораторна) лихва в размер на 646,36 лв.,
изчислена за еднакво посочения в заявлението и в исковата молба период
2.04.2021 г.-9.09.2021 г. В частта, с която ищецът е претендира в настоящото
29
специално производство по чл. 422 от ГПК да се установи вземането относно
дължимост на законна (мораторна) лихва за размера над 646,36 лв. до
посочения в исковата молба размер 761,65 лв., искът е лишен от предмет и
защитим правен интерес, поради което той е недопустим. Съответно, като се е
произнесъл с обжалваното решение и е уважил претенцията за размер от
761,65 лв., окръжният съд е постановил недопустимо решение относно
размера на претенцията над 646,36 лв. до 761,65 лв., което съгласно
разпоредбата на чл. 269,изр.1,предл.2 от ГПК следва в тази му част сега да
бъде обезсилено.
Установява се следователно, че въззивната жалба е частично
основателна. Неоснователно е заявената с нея искане решението на окръжния
съд да бъде изцяло отменено в обжалваните от жалбоподателката К. негови
части, а то следва да бъде отменено само в частите му, с които окръжният съд
признава за установено между страните по спора, че ответницата дължи на
банката сумата над 26 678,17 лв. до 27 512,75 лв. за главница, сумата над
11 939,54 лв. до 13 310,41 лв. за договорна (възнаградителна) лихва и сумата
над 316,27 лв. до 1 452,37 лв. за наказателна лихва, като претенцията се
отхвърли за тези части, и решението бъде потвърдено в частите му относно
установяване дължимостта на сумите 26 678,17 лв. за главница, 11 939,54 лв.
за договорна (възнаградителна) лихва и 316,27 лв. за наказателна лихва.
Решението следва да бъде потвърдено в частта му, с която окръжният съд е
признал за установена дължимостта на сума 646,36 лв. за законна (мораторна)
лихва за период 2.04.2021 г.-9.09.2021 г., и да бъде обезсилено в частта му, с
която е призната за установено дължимостта на сумата над 646,36 лв. до
761,65 лв. за законна (мораторна) лихва за същия период.
Съгласно т.12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,
респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. С обжалваното съдебно решение окръжният съд е
осъдил ответницата К. да заплати на банката-ищец сумата 859,38 лв. за
разноски за заповедното производство, сумата 850 лв. за разноски за исковото
производство, както и сумите 190 лв. за юрисконсултско възнаграждение за
исковото производство и 50 лв. за заповедното производство. С определение
30
№ 279 от 30.05.2023 г. в производство по чл. 248 от ГПК окръжният съд е
допълнил решението от 13.04.2023 г. в частта му за разноските, като е осъдил
ответницата К. да заплати на банката-ищец допълнително и сумата 449,50 лв.-
разноски за платен депозит за вещо лице в исковото производство. С оглед
резултата от въззивното обжалване решението на окръжния съд, допълнено в
частта му за разноските с определението от 30.05.2023 г., следва да бъде
изменено и в частта му за разноските.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК, с оглед уважаването на
иска частично, ще следва ответницата да бъде осъдена да заплати на банката
по съразмерност направени за производството по делото пред окръжния съд
разноски и направени в заповедното производство разноски. В заповедното
производство направените от банката-молител и ищец по настоящия спор
разноски са в размер на 859,38 лв. за ДТ и на 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение или общо в размер на 909,38 лв. Заявената там претенция е
общо за сумата 42 969,05 лв., искът с оглед приетото от апелативния съд се
уважава за сумата 39 580,34 лв. Дължимите по съразмерност разноски за
заповедното производство са 837,66 лв. С обжалваното решение окръжният
съд е присъдил в полза на банката и в тежест на ответницата за разноски в
заповедното производство общо сумата (859,38 лв. за ДТ и 50 лв.) 909,38 лв.,
поради което то следва да бъде отменено в частта му относно присъдената
сума над 837,66 лв. до 909,38 лв. Направените от банката разноски по спора
по иска в производството пред ОС са (859,38 лв. за ДТ, 450 лв. за
възнаграждение на вещо лице и 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение)
общо в размер на 1 509,38 лв. Предявеният установителен иск е за
установяване дължимостта на сума в общ размер 43 084,34 лв. Искът е уважен
за размер 39 580,34 лв. Следователно ответницата дължи да заплати на
банката по съразмерност направените разноски за съдебното производство по
спора пред окръжния съд за размер 1386,62 лв. С обжалваното съдебно
решение окръжният съд е присъдил сумата (850 лв. за ДТ, 190 лв.за
юрисконсултско възнаграждение и 449,50 лв. за платен депозит за вещо лице)
1489,50, поради което то следва да бъде отменено в частта му относно
присъдената сума над 1 386,62 лв. до 1489,50 лв.
Страните претендират за присъждане на разноски за производството
пред апелативния съд. Съгласно представения списък, банката-ответник по
31
въззивната жалба е направила разноски (1100 лв. за платени депозити за ССЕ
и 200 лв. юрисконсултско възнаграждение) 1300 лв. От жалбоподателката не
е представен списък, претендира се да се определят и присъдят разноски
съгласно представените по делото документи, съгласно които
жалбоподателката е направила разноски (425 лв. за ДТ, 435,74 лв. за ДТ, 300
лв. за платено адвокатско възнаграждение, 300 лв. за възнаграждение на вещо
лице и 1000 лв. възнаграждение за вещо лице) 2 460,74 лв. От страна на
банката в съдебното заседание на апелативния съд на 24.04.2024 г. бе
направено възражение за прекомерност, ако заплатеното от жалбоподателката
адвокатско възнаграждение е над минимума, съответно, искане то да бъде
намалено до минимума по наредбата. Очевидно е, че адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв. не е прекомерно, поради което платената
сума няма основание да бъде намалявана, разноските следва да се вземат
предвид така, както са направени от жалбоподателката. С въззивната жалба
жалбоподателката претендира решението да бъде отменено относно всички
присъдени суми, т.е. общо за сумата 43 037,18 лв., решението е отменено и
обезсилено общо за сумата (834,58 лв. за главница, 1370,87 лв. за
възнаградителна лихва, 1136,10 лв. за наказателна лихва и 115,29 лв. за
мораторна лихва) 3 456,84 лв., поради което по съразмерност банката следва
да бъде осъдена да й заплати за разноски сумата 197,65 лв. С отговора на
въззивната жалба банката претендира решението да бъде потвърдено в
обжалваните негови части, т.е. общо за сумата 43 037,18 лв., решението е
потвърдено общо за сумата 39 580,34 лв., поради което по съразмерност
жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на банката за разноски
сумата 1 195,58 лв.
С оглед на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 140/13.04.2023 г. по гр.д. № 231/2022 г.
на ОС-П. В ОБЖАЛВАНИТЕ НЕГОВИ ЧАСТИ, с които е признато за
установено, че А. П. К. дължи на „П.и.б.“АД-гр.С. сумата 26 678,17 лв.
главница, сумата 11 939,54 лв. договорна лихва за периода 15.06.2015 г.-
8.10.2020 г., сумата 316,27 лв. наказателна лихва за забава за периода
11.07.2020 г.-8.10.2020 г. и сумата 646,36 лв. законна лихва върху предсрочно
32
изискуема главница за периода 2.04.2021 г.-9.09.2021 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 10.09.2021 г. (датата на подаване на заявлението по
чл. 417 от ГПК) до окончателното й изплащане, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 от ГПК по ч.гр.д. № 3218/2021 г. на РС-П., и е осъдена А. П. К. да заплати
на „П.и.б.“АД-гр.С. сумата 837,66 лв. разноски за заповедното производство
и сумата 1 386,62 лв. за исковото производство.
ОТМЕНЯ решение № 140/13.04.2023 г. по гр.д. № 231/2022 г. на ОС-П.
В ОБЖАЛВАНИТЕ НЕГОВИ ЧАСТИ, с които е признато за установено, че
А. П. К. дължи на „П.и.б.“АД-гр.С. сумата над 26 678,17 до 27 512,75 лв.
главница, сумата над 11 939,54 лв. до 13 310,41 лв. договорна лихва за
периода 15.06.2015 г.-1.04.2021 г., сумата над 316,27 лв. до 1 452,37 лв.
наказателна лихва за забава за периода 11.07.2020 г.-1.04.2021 г., ведно със
законната лихва върху посочената част от главницата от 10.09.2021 г. (датата
на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК) до окончателното й
изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 3218/2021
г. на РС-П., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения с искова молба от 20.04.2022 г. от „П.и.б.“АД-
гр.С., бул.“Д.Ц."**, ЕИК ********* против А. П. К., ЕГН ********** от гр.
П., ул.“М."*, ет.*, ап.** иск с правно основание чл. 124, ал.1 във вр. с чл. 422,
ал.1, вр. чл. 415, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ответницата А.
П. К. дължи на банката сумата над 26 678,17 до 27 512,75 лв. главница, сумата
над 11 939,54 лв. до 13 310,41 лв. договорна лихва за периода 15.06.2015 г.-
1.04.2021 г., сумата над 316,27 лв. до 1 452,37 лв. наказателна лихва за забава
за периода 11.07.2020 г.-1.04.2021 г., ведно със законната лихва върху
посочената част от главницата от 10.09.2021 г. (датата на подаване на
заявлението по чл. 417 от ГПК) до окончателното й изплащане, за които суми
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 3218/2021 г. на РС-П. и
изпълнителен лист, срещу която заповед ответницата е възразила по реда на
чл. 414 от ГПК.
ОБЕЗСИЛВА решение № 140/13.04.2023 г. по гр.д. № 231/2022 г. на
ОС-П. В ОБЖАЛВАНАТА НЕГОВА ЧАСТ, с която е признато за установено,
33
че А. П. К. дължи на „П.и.б.“АД-гр.С. сумата над 646,36 лв. до 761,65 лв.
законна лихва върху предсрочно изискуема главница за периода 2.04.2021 г.-
9.09.2021 г., като недопустимо.
ОТМЕНЯ решение № 140/13.04.2023 г. по гр.д. № 231/2022 г. на ОС-П.
И В ОБЖАЛВАНАТА НЕГОВА ЧАСТ относно разноските, с която е осъдена
А. П. К. да заплати на „П.и.б.“АД-гр.С. сумата над 837,66 лв. до 909,38 лв.
(включваща 859,38 лв. разноски за ДТ за заповедното производство и 50 лв.
за юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство) за разноски
за заповедното производство и сумата над 1 386,62 лв. до 1489,50 лв.
(включваща 850 лв. разноски за ДТ за исковото производство, 190 лв.
юрисконсултско възнаграждение и 449,50 лв. разноски за платен депозит за
вещо лице) за разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА „П.и.б.“АД-гр.С., бул.“Д.Ц."**, ЕИК ********* да заплати
на А. П. К., ЕГН ********** от гр. П., ул.“М."*, ет.*, ап.** сумата 197,65 лв. –
направени разноски за производството по спора пред апелативния съд по
съразмерност.
ОСЪЖДА А. П. К., ЕГН ********** от гр. П., ул.“М."*, ет.*, ап.** да
заплати на „П.и.б.“АД-гр.С., бул.“Д.Ц."**, ЕИК ********* сумата 1 195,58
лв. – направени разноски за производството по спора пред апелативния съд
по съразмерност.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред
Върховния касационен съд – гр. С. с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
34