№ 1161
гр. **** 23.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА
при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА Гражданско
дело № 20231110150736 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „*****“ ЕАД срещу Д. С. С. и Ц. С.
С., действащ чрез своята майка и законен представител ************, с която са предявени
искове за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца при условията на разделна
отговорност – всеки ответник по 1/2, следните суми за топлоснабден имот, находящ се в гр.
***********, с абон. № 189125, а именно: 379.53 лв. – стойност на доставена топлинна
енергия през периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2021 г.; 58.75 лв. – мораторна лихва за периода
от 15.09.2020 г. до 28.09.2022 г.; 23.14 лв. – стойност на извършена услуга дялово
разпределение през периода от м. 09.2019 г. до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от
13.09.2023 г. до окончателното плащане; 5.81 лв. – мораторна лихва за периода от 05.03.2020
г. до 28.09.2022 г. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че ответниците са придобили качеството на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди по отношение на процесния имот като наследници по закон на
починалия негов собственик, като към възникналото договорното отношение са приложими
общите условия на ищцовото дружество, без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че е доставил през периода топлинна енергия за имота, но не е заплатена
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени от „***********” ООД по реда за дялово разпределение. Излага, че ответниците
са изпаднали в забава.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на исковата молба от ответника Д.
С. С..
В законоустановения срок е подаден отговор на исковата молба от ответника Ц. С. С.,
действащ чрез своята майка и законен представител ************, с който оспорва исковете
1
по основание и размер. Оспорва реалната доставка на топлинна енергия и извършването на
услугата дялово разпределение за имота през исковия период. Твърди, че в имота не е
консумирана топлинна енергия за отопление и за подгряване на вода, защото той е
необитаем, а и радиаторите са затапени, като единствено в банята има щранг лира.
Възразява, че отчетът на консумираната топлинна енергия е неправилен, както и дяловото
разпределение е извършено неправилно, включително не са отчетени правилно загубите от
топлоотдаване и идеалните части от общите части на сградата за всеки собственик на
самостоятелни обекти. Релевира възражение за погасяване на задълженията чрез плащане.
Навежда възражение за изтекла погасителна давност за вземанията. Поради неоснователност
на главните искове оспорва и акцесорните претенции. Оспорва ги и поради това, че е налице
забава на кредитора относно задължението му за издаване на фактури и тяхното връчване,
която освобождава ответника от собствената му забава. Иска за мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение оспорва и при твърдения, че не е изпаднал в забава,
защото не е предвиден срок за плащане на това задължение. Счита, че не дължи разноски по
делото, защото плащането е извършено преди получаване на препис от исковата молба.
Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „***********“ ООД изразява
становище, че исковете са основателни.
Предявен е от Ц. С. С., действащ чрез своята майка и законен представител
************, срещу „*****“ ЕАД насрещен иск за осъждане на дружеството да му заплати
сумата от 20 лв., недължимо платена от него сума за топлинна енергия, дялово
разпределение и лихви за апартамент № 99, находящ се в гр. ********** с абон. № 189125,
за периода от м. 03.2019 г. до м. 02.2024 г., ведно със законната лихва от 01.03.2024 г. до
окончателното плащане. Претендира разноски.
Ищецът по насрещния иск твърди, че сумата от 20 лв. е платена от неговата майка и
законен представител ***** от негово име и за погасяване на негови задължения за
процесния имот, но тя надхвърля по размер дължимите от него при правилно разпределение
на топлинната енергия /включително при отчитане на загубите на топлинна енергия по
трасето и на общите части между етажните собственици/ суми за реално доставена топлинна
енергия в имота и за дялово разпределение, поради което подлежи на връщане.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на насрещната искова молба, с който
насрещният иск е оспорен като неоснователен. В същия документ е инкорпорирано и
становището на „*****“ ЕАД в качеството на ищец по отношение на отговора, подаден от
Ц. С. С.. Оспорва твърденията за неправилно отчитане и разпределение на топлинната
енергия в сградата, включително за процесния имот. Сочи, че липсата на действащи
радиатори в имота не прави сумите за дялово разпределение недължими, като се позовава на
разпоредбата на чл. 153, ал. 6 ЗЕ. По отношение твърдението за плащане по неговите искови
претенции сочи, че извършените плащания са били съобразени в първоначално заявената
претенция, а представените фискални бонове са неотносими, защото касаят последващ
период. Изтъква, че клиентът е обвързан от Общите условия за продажба на топлинна
2
енергия за битови нужди от „*****“ ЕАД на клиенти в гр. **** влезли в сила през 2016 г., в
които е предвиден срок за плащане, с изтичането на който той изпада в забава. Моли за
уважаване на неговите искове и отхвърляне на насрещния иск. Претендира разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
1. По исковете на „*****“ ЕАД:
Предявени са осъдителни искове за цената на доставена топлинна енергия и на
извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия и за мораторните лихви върху
тях. С оглед очертаното в исковата молба основание на предявените искове съдът намира, че
те са с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За основателността на исковите претенции с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ за цената на доставената топлинна енергия е необходимо ищецът да докаже
пълно и главно следните обстоятелства: наличието на облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия между страните; количеството на реално
доставената по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност;
изискуемост на вземането.
По правило източник на облигационно договорно правоотношение е договорът. Този
начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна
енергия предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Същевременно законът предвижда
хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а именно –
когато се касае за топлоснабдена сграда – етажна собственост, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са
клиенти на топлинна енергия, т.е. те са страни по договорното правоотношение с доставчика
/чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза законът приравнява придобиването на право на
собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на
договор с топлопреносното предприятие.
В настоящия случай писмените доказателства на л. 20 – 22, л. 147 – 148 и л. 152
обосновават извод, че до 02.01.2019 г. процесният имот е бил собственост на ***** С., който
го е придобил по силата на покупко-продажба на 14.12.2018 г., а след смъртта му върху
имота е възникнала обикновена дялова съсобственост при равни квоти съгласно чл. 5, ал. 1
ЗНасл между неговите синове – ответниците по делото. Не се твърди и не се доказва
извършено от ответниците разпореждане с правото им на собственост преди или по време
на исковия период, поради което съдът приема, че и през него те са били съсобственици на
имота, всеки от тях притежаващ по 1/2 ид. ч. от него. При тези факти съдът намира, че те в
качеството си на съсобственици са материалноправно легитимирани да отговарят за
задълженията, произтичащи от доставката на топлинна енергия в имота през исковия
период, съответно на правата си в съсобствеността. Този извод не се влияе от
3
обстоятелството дали те живеят в имота, поради което представеното от ответника Ц. С. С.
писмено доказателство на л. 149, сочещо наличието на различен регистриран настоящ адрес,
е неотносимо.
Предвид изложеното съдът приема, че между „*****“ ЕАД и ответниците е възникнало
и съществувало през процесния период облигационно отношение по договор за продажба на
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. ***********, с абон. № 189125.
Договорът съобразно чл. 150 ЗЕ се регулира от общи условия. В случая приложими са
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „*****“ ЕАД на
клиенти в гр. **** одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР.
Ответникът Ц. С. С. изрично оспорва реалната доставка на топлинна енергия и нейната
стойност. За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обем, съответстващ
на претендираната цена, включително за доказване на правилното отчитане, разпределение и
остойностяване на доставената топлинна енергия през процесния период, са представени от
третото лице – помагач протоколи за отчет на уредите и изравнителни сметки за исковия
период и е прието заключението на основната съдебно-техническа експертиза.
Щом ответникът Ц. С. С. представя по делото протоколи за отчет, които са идентични с
представените от третото лице – помагач такива, като последните са подписани за абонат и
не са оспорени, съдът намира за неоснователно възражението му, че отчетът на
консумираната топлинна енергия е бил неправилен.
Заключението на основната съдебно-техническа експертиза съдът кредитира като
обективно, компетентно и обосновано по отношение на задачите, касаещи предявените от
„*****“ ЕАД искове. От него се изяснява, че за периода редовно са отчислявани за сметка на
ищеца технологичните разходи на абонатната станция, като по този начин е формирана
топлинната енергия за разпределение в сградата – етажна собственост. Топломерите в
абонатната станция през исковия период са били изправни, тъй като са преминали проверки,
които макар и понякога да са извършвани след законовия срок, винаги са приключвали със
заключение за съответствие. Остойностяването на потребената топлинна енергия е
извършвано на база прогнозни стойности с годишно изравняване от фирмата за дялово
разпределение „***********“ ООД. През исковия период по исковете на „*****“ ЕАД е бил
осигурен достъп до имота за отчет и главните отчети са подписани. Радиаторите в имота са
били демонтирани, а сумите за отопление на имот са формирани единствено от стойността
на топлинната енергия, отделена от щранг-лира без индивидуален разпределител на
разходите за отопление, за която фирмата за дялово разпределение начислява служебна
топлинна енергия по максимален специфичен разход на сградата, като изчисленията на
вещото лице съвпадат с отразеното в изравнителните сметки. В имота има 1 бр. водомер за
топла вода, но топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване не е ползвана.
Начислявана е топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, като тя е била
изчислена по нормативно установена формула и е разпределена между всички абонати
пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект, а изчисленията са
правилно извършени.
4
Възражението на ответника Ц. С. С., че дяловото разпределение е извършено
неправилно, включително поради това, че не са отчетени правилно загубите от
топлоотдаването и идеалните части от общите части на сградата за всеки собственик на
самостоятелни обекти, е неоснователно. Противното се установява от заключението на
основната съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която в съответствие с изричните
указания на съда е проверило всички намиращи се както при ищеца, така и при третото лице
– помагач, документи, относими към поставените му задачи, като ответниците не представят
по делото, нито сочат като намиращи се при трето лице, различни документи, чиято
проверка да е необходима за отговор на задачите. Ето защо съдът счита, че заключението
касателно исковия период по исковете на „*****“ ЕАД е изготвено въз основа на всички
относими документи, които вещото лице е интерпретирало с прилагане на специалните му
знания от областта на топлотехниката, за да отговори на поставените му задачи. Въз основа
на него съдът достигна до извод, че дяловото разпределение през исковия период е било
правилно извършено.
Всеки от ответниците дължи 1/2 от цената на реално потребената топлинна енергия в
имота през исковия период, поради което при определянето й следва да се вземат предвид не
стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от
изравняване. Ето защо за определяне размера на дължимата цена съдът кредитира напълно
заключението на основната съдебно-техническа експертиза, намиращо опора и в
представените доказателства от третото лице – помагач, а не счетоводните документи, нито
посочената в основната и в допълнителната съдебно-счетоводни експертизи стойност на
доставената топлинна енергия. В заключението на основната съдебно-техническа експертиза
е отчетено именно реално доставеното количество топлинна енергия през периода от м.
05.2019 г. до м. 04.2021 г., чиято обща цена възлиза на сумата от 379.55 лв. Всеки ответник в
качеството си на собственик на 1/2 ид. ч. от имота дължи половината от нея, т.е. дължи сума
в размер на 189.77 лв.
Основателността на предявените срещу ответниците искове с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва върху цената на топлинната енергия предпоставя наличие на
главни задължения и забава в плащането им. В случая е установено наличието на главни
задължения на двамата ответници от посочения вид. Съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите
общи условия клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 2 е
предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Чл. 32, ал. 3 гласи, че след отчитане на средствата
за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца продавачът
издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 4 продавачът начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в
5
срока по ал. 2. Следователно обезщетение за забава се дължи само за изравнителните
сметки, ако не бъдат заплатени в 45-дневен срок. За изпадането на длъжниците в забава не
са необходими допълнителни действия на ищеца, защото при наличие на уговорен срок за
плащане е приложима разпоредбата на чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Ето защо възражението на
ответника Ц. С. С., че е налице забава на кредитора, която го освобождава от последиците
на собствената му забава, е неоснователно. В случая изпадането на ответниците в забава и
продължителността на забавата са видни от т. 1.2. от констативно-съобразителната част на
заключението на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза. В таблицата вещото лице,
отчитайки размера и падежа на главните задължения, извършването на частични плащания и
техните размери и дати, както и задълженията, които следва да се погасят с тях съгласно
указаната му поредност, е направило съответните изчисления, от които се изяснява, че върху
цената на доставената за периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2021 г. топлинна енергия е
възникнало задължение за мораторна лихва в общ размер на 82.05 лв. за период на забава от
15.09.2020 г. до 23.10.2023 г. В случая ищецът претендира мораторна лихва в по-малък
размер и за по-кратък период, поради което и с оглед принципа на диспозитивното началото
съдът приема, че за него е възникнало вземане в общ размер на 58.74 лв. за период на забава
от 15.09.2020 г. до 28.09.2022 г., както се претендира с исковата молба, като всеки ответник
му дължи по 1/2 от него, т.е. по 29.37 лв.
Съгласно чл. 22, ал. 1 от приложимите общи условия дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез
възлагане на търговец, избран от клиентите. По делото се изяснява от представените от
ответника Ц. С. С. и от третото лице – помагач писмени доказателства и от заключението на
основната съдебно-техническа експертиза, че през исковия период дяловото разпределение
на топлинна енергия в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвано от
„***********“ ООД. Следователно възражението на същия ответник, че такава услуга не е
извършвана, е неоснователно. За ответниците е възникнало задължение за заплащане на
стойността на извършената по отношение на имота им услуга, съразмерно на дела им в
съсобствеността. Таксата се дължи именно на ищцовото дружество по силата на чл. 22, ал. 2
от общите условия. Поради това съдът намира исковете за цената на услугата дялово
разпределение за доказани по основание. Страните не спорят, че цената на тази услуга за
исковия период възлиза на претендираната сума. Следователно за всеки ответник е
възникнало задължение да плати сумата от 11.57 лв.
Що се отнася до иска за мораторната лихва върху горепосочената главница, следва да
се посочи, че не са представени доказателства по делото нито за уговорен срок за заплащане
на задължението за услугата дялово разпределение, нито за изпратена до ответниците
покана за заплащането му. Следователно те не са изпаднали в забава по отношение на тази
главница, респ. исковете срещу тях за мораторна лихва върху нея са неоснователни.
По възражението на ответника Ц. С. С. за погасяване на задълженията му чрез
плащане съдът намира следното:
Представени са от този ответник платежни документи за извършени в полза на „*****“
6
ЕАД плащания, както следва: на 29.08.2022 г. – на сума в размер на 207.54 лв.; на 23.10.2023
г. – на сума в размер на 277.49 лв.; на 25.01.2024 г. – на сума в размер на 349.32 лв.; на
03.08.2024 г. – на сума в размер на 229.86 лв., по отношение на която в молба с вх. №
315899/08.10.2024 г. се сочи, че е платена от другия ответник.
Според заключението на основната съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице са
предоставени от „*****“ ЕАД данни за получени плащания, както следва: на 29.08.2022 г. –
на сума в размер на 207.54 лв. /чрез „Български пощи“/; на 19.10.2022 г. – на сума в размер
на 34.89 лв. /чрез „Изипей“ АД/; на 23.10.2023 г. – на сума в размер на 277.49 лв. /чрез
„Български пощи“/; на 22.01.2024 г. – на сума в размер на 233.61 лв. чрез банков превод; на
25.01.2024 г. – на сума в размер на 349.32 лв. /чрез „Български пощи“/. От всички тези
плащания ищцовото дружество е отнесло за покриване на процесните задължения само
извършеното на 22.01.2024 г. плащане на сума в размер на 233.61 лв., като с тях е отразило
като погасени следните задължения: 57.60 лв. – законна лихва; 50 лв. – съдебни разноски;
64.56 лв. – мораторна лихва; 61.45 лв. – главница. Останала е дължима от ответниците
главница /разглеждана като сбор от изравнителните сметки и сумите за дялово
разпределение/ за периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2021 г. в размер на 341.22 лв. В открито
заседание вещото лице М. разяснява, че е работила изцяло по справка на „******“, от която
се вижда за какво дружеството е отнесло всяка платена сума.
Според заключението на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза за процесния
имот са платени суми в общ размер на 1 332.71 лв. В погасяване на задълженията за исковия
период следва да се отнесат сумата от 207.54 лв., сумата от 34.89 лв. и сумата от 277.49 лв.,
след което липсват непогасени задължения за този период.
Съдът намира, че по въпроса кога и в какъв размер са извършвани плащания за
процесния имот и кои задължения са погасени с тях следва да бъде кредитирано
заключението на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза. На първо място, при
извършването й вещото лице М. е съобразило всички предоставени от страните данни за
извършени плащания, докато при извършването на основната експертиза не са му били
предоставени данни за плащането на 03.08.2024 г. на сума в размер на 229.86 лв. На второ
място, в заключението на основната съдебно-счетоводна експертиза е отразен начинът, по
който ищецът е отнесъл всяко постъпило плащане за погасяване на задълженията за имота,
но липсват доказателства по делото да е имал основание да прихваща изпълнението именно
по този начин.
За да извърши преценка за поредността на погасяване на установените по делото
задължения за периода от м. 05.2019 г. до 04.2021 г. с извършваните плащания, съдът
съобрази мотивите по т. 1 от ТР № 3/27.03.2019 г. по тълк. д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС,
в които е прието следното: „Условията и поредността за погасяване на задълженията по чл.
76, ал. 1 и по чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат, ако липсва уговорка между страните, която да
определя други условия и ред за прихващане на изпълнението. При предложено от
длъжника и прието от кредитора изпълнение по условия и ред, различни от определените в
договора или от закона, нормите на чл. 76 ЗЗД не се прилагат. При липса на уговорка между
7
страните за реда на погасяване на задълженията и ако са налице условията по чл. 76, ал. 1
ЗЗД, изборът на длъжника кое от няколкото еднородни задължения погасява обвързва
кредитора. В случай че длъжникът не е направил избор, погасяването задължително се
извършва по реда на чл. 76, ал. 1, изр. 2 или изр. 3 ЗЗД. Правилото на чл. 76, ал. 1 ЗЗД е
установено в интерес на длъжника. По този ред се погасяват еднородните задължения,
включително паричните. Условието е да съществуват няколко задължения, всяко от които е
главно и самостоятелно и е определено по основание и размер. За погасяването на
паричните задължения приложение намира специалното правило на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, според
което при недостатъчно изпълнение се погасяват най-напред разноските, след това лихвите
и най-после главницата. Условие за прихващане по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД е
съществуването на едно задължение, което се формира от поне два от посочените елемента,
или според поставения за тълкуване въпрос – от главница и лихви. По отношение на
изпълнението на паричните задължения законът не прави разграничение между различните
видове лихви – възнаградителна или обезщетителна, договорна или законна… Интересът на
кредитора от изпълнението и принципът на неделимост на плащането в съчетание с
коректива на чл. 66 ЗЗД налагат тълкуването, че разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД предвижда
еднаква поредност за плащане на всички видове лихви. Правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД
отчита интереса на кредитора – първо да се погасят лихвите, а непогасената главница да
продължи да се олихвява, както и предвид уредената по-кратка погасителна давност за
вземанията за лихви по чл. 111, б. „в” ЗЗД в сравнение с общата погасителна давност за
главницата. При предложено от длъжника изпълнение със забава на лихвоносно парично
задължение, което не е достатъчно да покрие лихвите и главницата, длъжникът може да
посочи кой елемент на дълга погасява, но този избор не е обвързващ за кредитора.
Кредиторът може да приеме така предложеното изпълнение; да откаже да приеме
изпълнението, ако няма интерес от частичното плащане, или да извърши погасяването по
реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД. Кредиторът не може да откаже да приеме изпълнението, ако
неизпълнената част е незначителна с оглед размера на задължението. Когато длъжникът има
няколко главни задължения, всяко от които или някое от тях са лихвоносни, и изпълнението
не е достатъчно да погаси всичките, длъжникът може да заяви кое задължение погасява по
реда на чл. 76, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Ако предложеното изпълнение погасява изцяло посоченото
от длъжника задължение, включително с дължимите лихви към този дълг, изборът обвързва
кредитора. В този случай кредиторът не може едностранно да се позове на чл. 76, ал. 2 ЗЗД
и да прихване изпълнението с лихви, акцесорни към друг дълг, различен от този, по който
длъжникът е направил плащането. При плащане, достатъчно да погаси изцяло някое или
някои от задълженията и ако длъжникът не е заявил кое задължение погасява, правилата на
чл. 76, ал. 1, изр. 2 и изр. 3 ЗЗД и на чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат в следния ред: погасява се
изцяло най-обременителното задължение, а след него следващото по обременителност
задължение в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД; ако задълженията са еднакво обременителни,
погасява се изцяло най-старото, а след него следващото по възникване задължение в реда по
чл. 76, ал. 2 ЗЗД; ако задълженията са еднакво обременителни и са възникнали
едновременно, те се погасяват съразмерно – всяко от тях в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД.“.
8
В случая е установено по делото наличието на две главни еднородни задължения на
ответниците към ищеца – за цената на доставената топлинна енергия и за стойността на
извършената услуга дялово разпределение на топлинна енергия, а отделните плащания са
били недостатъчни за погасяване на всички задължения. Същевременно липсва уговорка
между страните, която да установява ред за погасяване на задълженията, различен от
установения в чл. 76, ал. 1 ЗЗД, доколкото клаузата на чл. 33, ал. 6 от приложимите общи
условия не предвижда нещо различно. Ето защо съдът приема, че приложими са правилата
на чл. 76, ал. 1 ЗЗД.
Не може да се приеме, че в случая длъжниците са упражнили правото си на избор по
чл. 76, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. На първо място, част от платежните документи изобщо не са
представени по делото и не е установено основанието за плащанията по тях, а от
представените системни бонове за извършени чрез „Български пощи“ плащания е неясен
видът на всяко едно от платените задължения, защото са посочени единствено номера на
фактури. На второ място, при изслушването на заключението на основната съдебно-
счетоводна експертиза вещото лице М. изрично посочва, че практиката на „*****“ е да
покрива с плащанията по-старите задължения, а когато задълженията са съдебни, те изобщо
не излизат в системата на касовите плащания и длъжниците, дори и да искат, покриват само
задължения, които са стари или текущи. Това сочи на извод, че при плащане на каса
/независимо дали каса на „*****“ или каса на неин партньор/ длъжниците на практика са
лишени от правото на избор кое точно задължение да платят. Ето защо съдът приема, че в
случая ответниците не са упражнили правото си на избор по чл. 76, ал. 1, изр. 1 ЗЗД между
двете главни задължения, които имат към ищеца. Следователно погасяването следва да се
извърши съгласно реда, установен в чл. 76, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, като поради по-големия му
размер за по-обременително задължение съдът приема това за цената на доставената
топлинна енергия. Доколкото това задължение е лихвоносно, а отделните плащания не са
били достатъчни да го погасят изцяло като съвкупност от главница и лихва, за ищеца е
възникнало правото да приложи чл. 76, ал. 2 ЗЗД.
Всичко това мотивира съда да възприеме заключението на допълнителната съдебно-
счетоводна експертиза, в което при изчисленията си вещото лице е приложило указаната му
поредност за погасяване. Видно е, че всички задължения за процесния имот – главница за
цена на доставената топлинна енергия и лихва върху нея и главница за стойността на
услугата дялово разпределение, са погасени чрез плащания на сумите от 207.54 лв., 34.89 лв.
и 277.49 лв.
Щом ищецът е удовлетворен чрез плащане, независимо че само ответникът Ц. С. С. е
релевирал възражение за плащане, исковете и срещу двамата ответници за цената на
доставената топлинна енергия, мораторната лихва върху нея и цената на услугата дялово
разпределение подлежат на отхвърляне. При това положение е безпредметно обсъждането
на възражението на ответника Ц. С. С. за погасяване на част от задълженията му по давност.
2. По насрещния иск на Ц. С. С.:
По насрещния иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, с който се иска
9
възстановяване на надплатена сума за топлинна енергия, дялово разпределение и лихви за
периода от м. 03.2019 г. до м. 02.2024 г., в тежест на ищеца по него е да установи следните
обстоятелства: извършена от него в полза на „*****“ ЕАД престация на определено благо –
парична сума в размер на 20 лв.; получаване на сумата от ответника. В доказателствена
тежест на ответника по насрещния иск при установяване на горните факти е да докаже
наличието на правно основание за получаване на процесната сума, което предполага да
установи стойността на реално доставената топлинна енергия в процесния имот за периода
от м. 03.2019 г. до м. 02.2024 г. и стойността на извършената услуга дялово разпределение на
топлинна енергия за имота за същия период.
Съдът не се доверява на заключението на основната съдебно-техническа експертиза по
отношение на задачите, касаещи насрещния иск, защото в тази част то е непълно. Това се
дължи на неизвършването към датата на представяне му на дялово разпределение за
последния отоплителен сезон, включен в насрещната претенция, което не е позволило на
вещото лице да даде изчерпателни отговори на поставените му задачи, свързани с
насрещния иск.
От заключението на допълнителната съдебно-техническа експертиза, което е прието
без възражения на страните и което съдът кредитира като пълно, обективно и компетентно
изготвено, се установява следното: За целия исков период по насрещния иск редовно са
отчислявани за сметка на ищеца технологичните разходи на абонатната станция, като по
този начин е формирана топлинната енергия за разпределение в сградата – етажна
собственост. Топломерите в абонатната станция през исковия период са били изправни, тъй
като са преминали проверки, които макар и понякога да са извършвани след законовия срок,
винаги са приключвали със заключение за съответствие. Остойностяването на потребената
топлинна енергия е извършвано на база прогнозни стойности с годишно изравняване от
фирмата за дялово разпределение „***********“ ООД. Осигурен е бил достъп до имота за
отчет и главните отчети са подписани. Радиаторите в имота са били демонтирани, а сумите
за отопление на имот са формирани единствено от стойността на топлинната енергия,
отделена от щранг-лира без индивидуален разпределител на разходите за отопление, за
която фирмата за дялово разпределение начислява служебна топлинна енергия по
максимален специфичен разход на сградата, като изчисленията на вещото лице съвпадат с
отразеното в изравнителните сметки. В имота има 1 бр. водомер за топла вода, но топлинна
енергия за битово горещо водоснабдяване не е ползвана. Начислявана е топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, като тя е била изчислена по нормативно установена
формула и е разпределена между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми
обеми на имотите им по проект, а изчисленията са правилно извършени. Дяловото
разпределение е извършвано в съответствие с нормативните разпоредби. Сумата за топлинна
енергия за периода от м. 03.2019 г. до м. 02.2024 г. възлиза на 1 093.69 лв.
От неоспореното от страните заключение на допълнителната съдебно-счетоводна
експертиза се изяснява, че за имота е начислено за процесния период и задължение за дялово
разпределение в размер на 95.95 лв., като се дължи и мораторна лихва върху главницата за
10
топлинна енергия в размер на 145.14 лв.
Следователно общият размер на задълженията за имота за исковия период по
насрещния иск възлиза на 1 334.78 лв. /а не 1 334.75 лв., както е посочено в заключението на
допълнителната съдебно-счетоводна експертиза, в която е приета по-малка стойност на
главницата за топлинна енергия от стойността, установена от заключението на
допълнителната съдебно-техническа експертиза/. Ц. С. С. в качеството си на собственик на
1/2 ид. ч. от имота, за който се отнасят задълженията, дължи половината от посочената сума,
т.е. дължи сумата от 667.39 лв.
По отношение на размера на получените от „*****“ ЕАД суми за процесния период,
датите на плащанията и погасените с тях задължения съдът кредитира изцяло заключението
на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза по съображенията, изложени във връзка
с исковете на „*****“ ЕАД. От това заключение се изяснява, че общият размер на
получените от дружеството суми за исковия период възлиза на 1 332.71 лв. Установява се
кои точно негови вземания са погасени с всяко плащане, като в резултат на погасяването е
останало неплатено единствено задължение по обща фактура за м. 07.2024 г. в размер на
2.04 лв.
От преводното нареждане на л. 395, неоспорено от „*****“ ЕАД, е видно, че Ц. С. С. е
доплатил на 28.11.2024 г. сума в размер на 2.04 лв. по обща фактура за м. 07.2024 г., ведно
със законната лихва върху нея.
По делото са представени само част от платежните документи за всяко обсъдено в
заключението на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза плащане, но в тях не е
отразено кой е платецът. Такива данни не са били предоставени и на вещото лице М.. При
това положение следва да се приеме, че Ц. С. С. е платил сумите по представените от него
системни бонове, щом те са се намирали в негово държане и именно той ги е представил по
делото. Платил е и сумата от 3.05 лв. по преводното нареждане от 28.11.2024 г.
Следователно доказано е, че той е извършил плащане в полза на „*****“ ЕАД на сума в общ
размер на 837.40 лв., която надхвърля със 170.01 лв. размера на задълженията му към
дружеството.
Не може обаче да се приеме, че сумата от 170.01 лв. е получена от ответника по
насрещния иск при начална липса на основание, защото тя е получена в погасяване на
вземанията му за процесния имот за исковия период, чието възникване е установено по
делото. Само за пълнота следва да се посочи, че за „*****“ ЕАД е без значение кой /дали
длъжникът или трето лице/ е извършил плащанията с оглед разпоредбата на чл. 73 ЗЗД,
доколкото се касае за парични задължения.
Ето защо насрещният иск е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
По разноските:
Независимо от отхвърлянето на предявените от „*****“ ЕАД искове, щом три от тях са
отхвърлени поради извършени плащания, като едното плащане е извършено в хода на
процеса /на 23.10.2023 г./, то ответниците дължат на дружеството съразмерна част от
11
разноските, защото с поведението си са дали повод за предявяване на исковете за
неплатените по-рано суми. Ето защо на „*****“ ЕАД се дължат част от разноските, които е
направило по своите искове, а именно дължи му се сумата от 374.40 лв., включваща: 24 лв. –
държавна такса; 302.40 лв. – депозити за вещи лица; 48 лв. – юрисконсултско
възнаграждение. Всеки ответник му дължи 1/2 от тези разноски.
На ответника Ц. С. С., който единствен претендира разноски по делото, се дължат
такива на основание чл. 78, ал. 3 ГПК за отхвърлените искове, но съразмерно – при
съобразяване на частта от задълженията, за които той не е дал повод за завеждане на делото
поради извършване на плащане в по-ранен момент. В случая той е доказал извършването по
делото на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в общ размер на 480 лв. за
защитата му по предявените от „*****“ ЕАД искове и за защитата му по неговия насрещен
иск, без обаче да е направено разграничение каква част от хонорара за какво се отнася. При
това положение съдът приема, че половината от заплатеното адвокатско възнаграждение
касае защитата му по предявените срещу него искове, а другата половина – защитата по
насрещния му иск. Следователно на този ответник се дължат от дружеството разноски в
размер на 124.80 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 7 ГПК „*****“ ЕАД следва да заплати на Софийски районен
съд разноските, от които ответникът Ц. С. С. е бил освободен, но съразмерно на частта от
задълженията, за които дружеството не е имало повод да завежда исковете, защото са били
платени в по-ранен момент. Касае се за разноски в общ размер на 434.65 лв. –
възнаграждения на вещи лица.
На основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК на „*****“ ЕАД в качеството му на ответник
по насрещния иск се дължат разноски, защото същият е отхвърлен. Изтъкнатите от
насрещния ищец обстоятелства по неводене от дружеството на разделни партиди за
плащане на задълженията не обосновават извод, че с поведението си то е дало повод за
завеждане на делото, респ. не обосновават друг начин на разпределяне на отговорността за
разноски във връзка с насрещния иск. По насрещния иск се дължи на „*****“ ЕАД сумата от
100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „*****“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. **** ул. ****** срещу Д. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. **** ж.к.
*****, и Ц. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. **** ж.к. *****, ап. 93, действащ чрез
неговата майка и законен представител ************, ЕГН **********, искове с правна
квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответниците да заплатят на ищеца при условията на разделна отговорност – всеки ответник
по 1/2, следните суми за топлоснабден имот, находящ се в гр. ***********, с абон. №
189125, а именно: 379.53 лв. – стойност на доставена топлинна енергия през периода от м.
12
05.2019 г. до м. 04.2021 г.; 58.75 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до
28.09.2022 г.; 23.14 лв. – стойност на извършена услуга дялово разпределение през периода
от м. 09.2019 г. до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от 13.09.2023 г. до окончателното
плащане; 5.81 лв. – мораторна лихва за периода от 05.03.2020 г. до 28.09.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ***********,
действащ чрез неговата майка и законен представител ************, ЕГН **********,
срещу „*****“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. **** ул.
****** насрещен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 20 лв., недължимо платена сума за топлинна
енергия, дялово разпределение и лихви за апартамент № 99, находящ се в гр. ********** с
абон. № 189125, за периода от м. 03.2019 г. до м. 02.2024 г., ведно със законната лихва от
01.03.2024 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Д. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. **** ж.к. *****, и Ц. С. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. **** ж.к. *****, ап. 93, действащ чрез неговата майка и законен
представител ************, ЕГН **********, да заплатят на „*****“ ЕАД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление: гр. **** ул. ****** сумата от по 187.20 лв. – разноски
по първоначалните искове.
ОСЪЖДА „*****“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. ****
ул. ****** да заплати на Ц. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. **** ж.к. *****, ап. 93,
действащ чрез неговата майка и законен представител ************, ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 124.80 лв. – разноски по първоначалните искове.
ОСЪЖДА „*****“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. ****
ул. ****** да заплати на Софийски районен съд на основание чл. 78, ал. 7 ГПК сумата от
434.65 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА Ц. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. **** ж.к. *****, ап. 93, действащ
чрез неговата майка и законен представител ************, ЕГН **********, да заплати на
„*****“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. **** ул. ****** на
основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение по
насрещния иск.
Решението е постановено при участието на „***********“ ООД като трето лице –
помагач на страната на ищеца по първоначалните искове „*****“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13