№ 69007
гр. София, 14.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Частно
гражданско дело № 20241110122428 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2 ГПК.
Производството по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „к.“ ООД, ЕИК ... за издаване на заповед за
изпълнение срещу М. Н. С. ,ЕГН : **********,за вземане в размер на :
- сумата от 1500 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит, ведно
със законна лихва от 12.04.2024 г. до изплащане на вземането ;
- договорна лихва в размер на 975,40 лв. за периода от 30.12.2019год. до 03.09.2020 г. ; -
неустойка в размер на 806,40лв. по договор Договор за кредит ;
- 105лв. разноски във връзка с извънсъдебно събиране на вземането ;
Заповед за изпълнение следва да се издаде за вземанията за главница, договорна и
законна лихва, както и за разноските .
По отношение на претендираните сума ,представляваща вземане за неустойка за
неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение в размер на 806,40лв.,както и
разходи и такси за извънсъдебно събиране в размер на 105лв., съдът намира ,че
съответните клаузи в договора кредит, с които се предвиждат допълнителни такси за
различни услуги или за неизпълнение на различни главни или акцесорни задължения по
договора за кредит, съществува обоснована вероятност, че са неравноправни и имат за
цел единствено да заобикалят императивните разпоредби на чл. 19, чл.10а, чл.22 и чл. 33
ЗПК. Този извод се налага предвид константната съдебна практика на съдилищата по тези
каузи, формирана както в исковото така и в заповедното производство. При съобразяване
характера на правоотношението и вида на клаузите, съдът приема, че съществува
значителен риск за увреждане правата на потребителя с тях, поради което с оглед
осигуряване ефективната защита на потребителя и спазване на основния принцип в
гражданския процес за тези вземания заповед за изпълнение не следва да се издава.
Освен това клаузата за неустойка в размер 1 580,02лв. ,предварително определена
и то в размер надхвърлящ този на отпуснатия кредит от 1 500лв., при непредставяне на
обезпечение ,чрез поръчителство в срок от три календарни дни от подписването на
договора, противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като е
уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна
1
функции, поради което същата е нищожна.
Претендираните такса разходи за събиране при просрочие на задълженията по
договора,макар да са наименувани "такса" или „разход“, то срещу тях не се дължи никакво
поведение, а точно обратно – изискуемостта им следва автоматично от момента на изпадане
на длъжника в забава.
Ето защо се налага извода ,че истинската цел на тези клаузи е да служат за
обезщетение за вреди от забавата. Тоест в случая са налице клаузи за неустойка за забава.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК, при забава на потребителя к.рът
има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Такова
обезщетение за забава обаче вече е начислено. По изложените съображения процесните
клаузи преследват забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение за забава.
По тази причина те влизат в пряко противоречие с императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1
ЗПК и следва да се приемат за нищожни.
По тази причина вземанията, произтичащи от такива клаузи не могат да се отнесат
към категорията на безспорните вземания, тъй като съществува значителен риск за
увреждане правата на потребителя с тях, поради което не могат да бъдат защитени по реда
на заповедното производно.
С оглед изложеното съдът намира, че е налице основание за частично отхвърляне на
подаденото заявление на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.
Следва да се отхвърли и искането на заявителя за разноски,съобразно отхвърлената
част.
Заявителят е доказал такива в размер на 67,74лв.Съобразно отхвърлената част от
вземанията ,следва да се отхвърли заявлението за разноски в размер на 15,07лв.
Що се отнася до искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на
640лв. ,то съдът намира ,че от заявителя не са представени надлежни доказателства за тази
разноска.Представен е Договор за събиране на вземания от 23.03.2022год. ,между заявителя
и адв.А. Н. ,в който е предвидено заплащане на възнаграждение в минимален размер по
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.Съгласно чл.4
,възнаграждението следва да бъде заплатено по банков път ,но по делото не са представени
доказателства за това.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението на „к.“ООД,ЕИК : ... за издаване на заповед за изпълнение
срещу М. Н. С. ,ЕГН : ********** в частта, с която се иска издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата в размер на
806,40лв.,представляваща неустойка по договор Договор за кредит ; сумата в размер на
105лв. разноски във връзка с извънсъдебно събиране на вземането,както и за разноски в
размер на 15,07лв. ,съобразно отхвърлената част от претендираните суми,както и за сумата
от 640лв.,представляваща разноски по делото,адвокатско възнаграждение.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от получаването на препис от него.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3