Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Ловеч, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ловешкият окръжен съд, в открито заседание на първи ноември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. ПЕНОВ
при
секретаря Даниела Кирова, като разгледа докладваното от съдия Пенов т.д. № 89 по
описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, съобрази:
Производството е образувано по искова молба от Р.О.Р., А.Р.О., Р.О.И., О.Р.О.
и Р.Р.О., подадена чрез адв. П.К., против ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, с която е
заявена претенция за заплащане от ответника на всеки от ищците обезщетение за
неимуществени вреди в размер от по 25 500 лв., която сума е предявена като
частичен иск на всеки от ищците в размер на 200 000 лв., ведно със
законната лихва върху претендираните суми от 13.04.2020 г. до окончателното
ѝ изплащане.
В исковата молба
се навеждат твърдения, че на 06.04.2020 г., около 04:00 часа, по път
1-4 км. 15+750. при управление
на лек автомобил марка „БМВ“, модел 525, с peг. № ********
М.Д.А. нарушил правилата за движение по
пътищата, като
блъснал пешеходната Д. А.А., вследствие на което същата починала. Твърди се, че
във връзка с причиняване на процесното ПТП е образувано ДП № 90/20 г. по описа
на РУ - Тетевен, пр. пр. 845/20 г. по описа на ОП Ловеч, което при предявяване
на иска не е приключило.
Посочва се, че починалата Д. А.А. била
на 71 години, че тя е бивша съпруга на ищеца Р.О.Р. и майка на ищците А.Р.О., Р.О.И.,
О.Р.О. и Р.Р.О., че всички ищци преживяват изключително тежко смъртта на своята
съпруга и майка. Посочва се, че връзката им с нея била изключително силна,
изпълнена с чувство на обич, уважение и привързаност, като винаги са си
помагали и подкрепяли, че приживе Д. А.А. била опора на семейството, всички са
разчитали на нея и се радвали на нейните грижи и морална подкрепа. Твърди се,
че макар да са били разведени, Д. А.А. и Р.О.Р. продължили да поддържат добри
отношения и продължили да съжителстват заедно, че след нейната смърт Р.О.Р.
остава без семеен партньор и сам на възраст, когато най-много има нужда от
нейната любов, опора и подкрепа, че А.Р.О., Р.О.И., О.Р.О. и Р.Р.О., независимо
от възрастта им, като всяко дете винаги имат и ще имат нужда от грижите и
подкрепата на своята майка, че внезапната ѝ смърт, неочаквана и
насилствена, е причинила на ищците неописуема мъка, душевни болки и страдания,
които продължават към момента на подаване на исковата молба.
Твърди се,
че по време на ПТП-то, управляваният от М.Д.А. лек автомобил „БМВ“, модел 525, с peг. № ******** имал действаща задължителна
застраховка „гражданска отговорност“ (ГО) на автомобилистите, съгласно полица № BG/23/120000309424/
22.01.2020 г. (валидна от 22.01.2020 г. до 21.01.2021 г.), издадена от дружеството ответник. Ищците твърдят, че на 16.04.2020 г. заявили претенцията си пред
застрахователя, представяйки
всички документи, с които разполагат, но последният завел щета № 0411-550-0001-2020 г. без да се произнесе по
претенциите в указания от закона срок.
В
писмения отговор на исковата молба от ответника се правят правоизключващи и правонамаляващи възражения. Правоизкщчващите и
част от правонамаляващите са основани на оспорвания относно: наличие на елементите на фактическия
състав за възникване деликтната отговорност на М.Д.А. (застрахования
при ответника), вкл. авторството на деяниято и неговата противоправност;
механизма и обстоятелствата, свързани с настъпването на процесното
застрахователно събитие, вкл. участие на друго МПС и липсата на техническа
възможност за водача на застрахования при ответника автомобил да предотврати
инцидента, наличие на неразположение от медицински характер у М.Д.А., пречеща му да контролира управлението на автомобила; твърдение за
възникване на вредите от случайно деяние, изключващо съществуването на деликт;
влошени отношения между ищците и починалата, неотговорящи
на обичайните за този вид родствена връзка, липсата на съвместно съжителство и
разбирателство след развода между Д.
А.А. и Р.О.Р.; съществуването на
изключителност на случая и на обстоятелства, от които може да се изгради извод
за възникване на твърдяните морални болки и страдания и
определяне а обезщетения в претендираните размери. От ответника се прави и правонамаляващо възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалата Д.
А.А., основано на следните твърдения: за движение по пътното
платно, вместо по тротоара или банкета; за внезапно навлизане на пътното платно и/или
пресичане при ограничена видимост; за пресичане на платното на необозначено
място и при несъобразяване на поведението си с приближаващия се лек автомобил,
вкл. спиране без необходимост на платното за движение; за наличие на алкохолно
опиянение и употреба на наркотични вещества; за нейно движение по време на
тъмната част на денонощието, извън населено място и без светлоотразителна
жилетка; за възможност тя да възприеме своевременно приближаващия автомобил и
да се прибере най-вдясно.
С определение от 01.11.2021 г. съдът е допуснал изменение на исковете, чрез
увеличаване на размера, за който са предявени частично от всеки ищец, от
25 000 лв. на 180 000 лв.
Ищците вземат участие в съдебното заседание чрез адв. А.Й., която поддържа
предявените искове, навежда съображения за тяхната основателност и моли за
присъждане на обезщетенията в исканите увеличени размери, както и за присъждане
на разноските по делото. В представени по делото писмени бележки пълномощникът доразвива
доводите за основателност на исковете и за уважаването им в претендираните
размери.
Ответникът ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД взема участие в
производството по делото чрез процесуалния представител по пълномощие адв. К.Т.,
която оспорва исковете по основание и размер, в хода на устните състезания излага
съображения в подкрепа на възраженията в писмения отговор и моли за отхвърляне
на предявения иск, респ. при евенуалност за присъждане на обезщетеня в по-нисък
размер от претендиранте, както и за присъждане на разноските по делото. В
представените по делото писмени бележки пълномощникът доразвива доводите за
неоснователност на исковете, респ. за присъждане на обезщетения редуциран
размер.
Като обсъди събраните по делото доказателства по отделно
в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните,
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
С влязла в сила присъда № 260002/16.02.2021 г., по НОХД № 410/2020 г. на ОС Ловеч, М.Д.А. е признат за виновен в това, че на 06.04.2020 г., около 04:06 часа, в с. Български извор, на път
1-4 София Варна, при управление на
лек автомобил марка „БМВ", модел „525 Д", с peг. № ********, нарушил правилата за движение по пътищата (чл. 21,
ал. 1 ЗДвП) и по непредпазливост
причинил смъртта на Д. А.А., като деянието е
извършено след употреба на алкохол и наркотични вещества, а деецът е напуснал
местопроизшествието - престъпление
по чл. 343, ал. 3, б. „б”, предл. 1,
вр. вр. ал. 3, ал. 1, б. „в”, вр. с чл. 342, ал. 1 НК.
От удостоверение за наследници изх.
№ 422/08.04.2020 г. на Община Тетевен се установява, че А.Р.О., Р.О.И., О.Р.О. и Р.Р.О. са наследници на починалата Д. А.А.,
в качеството им на нейни деца. От същото удостоверение се установява и че към
момента на смъртта ѝ Д. А.А. е била разведена.
На 05.01.1974 г. Д. А.А. сключила граждански брак с Р.О.Р.. С влязло в законна сила съдебно
решение № 213/27.01.1998 г., по гр.д. № 118/1997г.
на РС Тетевен същият граждански брак е прекратен, поради дълбоко и непоправимо
разстройство, по вина на двамата съпрузи. Съдът предоставил на Р.О.Р.
ползването на семейното жилище, прехвърлено на трето лице.
От приетите по делото
удостоверения от 15.06.2021 г. на Община Тетевен за промени в постоянен и
настоящ адрес се установява, че от 04.01.2001 г. до 12.10.2006 г. и след това Д. А.А. е
имала заявен и вписан постоянен адрес ***, а настоящият ѝ адрес до 22.11.2000 г. е с. ***, а след тази дата с. ***. От тези удостоверения се установява и че административен
адрес с. *** е заявен за постоянен и настоящ
адрес на двама от ищците, както следва: постоянен от 04.01.2001 г. насетне и
настоящ от 22.11.2000 г. насетне – от О.Р.О.; респ. постоянен от
28.12.2000 г. до 10.08.2007 г. и настоящ от 22.11.2000 г. до 03.10.2017 г. – от А.Р.О.. Административен адрес *** е заявен за постоянен и настоящ адрес на двама от
ищците, както следва: настоящ до 22.11.2000 г. – от О.Р.О.; респ. постоянен след 10.08.2007
г. насетне. и настоящ до 22.11.2000 г. и от 03.10.2017 г. насетне – от А.Р.О.. Ищецът Р. О.Р. е с постоянен и настоящ адрес ***. Останалите две ищци са с
постоянни и настоящи адреси в други населени места и административни адреси – на
Р.О. ***, но на административни адреси, различни от тези, на починалата Д. А.А., а постоянният адрес на Р.Р.О. до 13.11.2001 г. е бил в с. Български извор, а след това
в с. ***, където от 31.10.1997 г. има
заявен и настоящ адрес.
Въз основа на съвкупния анализ на
удостоверенията за настоящ и постоянен адрес, част от показанията на свидетелите
и отговорите по чл. 176 ГПК на двама от ищците (А.Р.О. и О.Р.О.), съдът приема,
че след прекратяване на брака с Р. О.Р., Д. А.А. напуснала
семейното жилище, като до смъртта си тя е живяла преимуществено в жилището на своя
син О.Р.О., без да се връща в дома на бившия си съпруг и да
установява с него трайно съжителство, съпътствано с нови отношения, чието
съдържание е присъщо за съпружеските. Този извод се основава на несъмнените
данни от удостоверенията на Община Тетевен, според които до 22.11.2000 г. (малко след влизане в сила на
решението за развод) пострадалата Д. А.А., бившият ѝ съпруг
(ищецът Р. О.Р.) и две от децата ѝ (ищците А.Р.О. и О.Р.О.)
са имали общ настоящ адрес ***), а след това, тя и същите две деца, са заявили друг настоящ адрес ***.,
като през 2017 г. единствено дъщеря ѝ го променила А.Р.О., заявявайки отново за свой настоящ адрес, този, на
който живее Р. О.Р. ***).
Така записаните промени в настоящите адреси кореспондират напълно с показанията
на част от свидетелите (А. Миткова, Д.Р., Р.Р.), според които през развода и
малко това, отношенията между Д. А.А. и Р. О.Р. били влошени и че след прекратяване на брака тя заживяла при сина
си О.Р.О.. От показанията на същите свидетели, както и от тези
на св. Севин Иванов и Албена А., се установява, че А.Р.О. се завърнала
при баща си и че след като родила, тя била подпомагана от Д. А.А. в отглеждане
на детето. Показанията в тази им част следва да се интерпретират като оказвана
подкрепа на дъщеря ѝ А.Р.О. в изпълнение на нейните семейни задължения, но
не и като установяване на трайно фактическо съжителство между Д. А.А. и Р.
О.Р., в едно домакинство. До смъртта си Д. А.А. не е
сменяла адреса на своето пребиваване и е продължила да живее при сина си О.Р.О., за когото продължила да се грижи, с оглед
претърпяната от него злополука. В отговорите на въпросите по чл. 176 ГПК двамата
ищци (А.Р.О. и О.Р.О.) свързват
съжителстването на Д. А.А. с нейната дъщеря (А.О.) и с
ангажиментите ѝ към нейното семейство, а не с бившия ѝ съпруг Р.
О.Р.. В отговорите от ищците и в част от свидетелските показания не се споменават конкретни факти, свидетелстващи за възстановени отношения
между бившите съпрузи, чието съдържание е съответно на отношенията между живущите
на съпружески начала.
От показанията на свидетелите по делото се установява, че
смъртта на Д. А.А. се приела с голямо прискърбие и печал от децата
ѝ. Свидетелите са единодушни, че най-тежко се отразила загубата на сина
ѝ О.Р.О., с когото тя живяла продължително време след развода си в жилището
му. Тя се грижела за него, поради неуспешната му връзка и заради получена
сериозна травма при трудова злополука, непозволяваща самостоятелност за
известно време. Поради силната му привързаност към нея, след смъртта на майка
му О.Р.О. изпаднал в емоционална криза, постоянно плачел, споделял мисли за
безперспективност и намерение за самоубийство, често спял на нейния гроб и го
посещавал, вкл. без наличие на обреден или обичаен повод. От показанията се
установява, че приживе Д. А.А. имала по
продължително съжителство и с дъщеря си А.Р.О., на която помагала в семейните
ѝ ангажименти, вкл. с отглеждане на детето. В част от показанията на
свидетелите се разкрива, че след смъртта на Д. А.А. бившият ѝ съпруг Р. О.Р. станал омърлушен и
разстроен.
От заключението на комплексната съдебната авто-техническа
и медицинска експертиза се установяват следните условия на пътното
произшествие: положителни температури на въздуха, суха настилка, тъмна част от
денонощието; прав участък, лека крива надясно на около 60 метра от ОР; широчина
на платното за движение 8,4 метра, разпределена в две ленти от по 4,2 метра,
разделени с прекъсната линия; в края на платното за движение на маркировката е
тип „М1” непрекъсната линия; мантинели с височина от 0,6 м, на о,5 м вляво и
вдясно от пътното платно, асфалтова настилка – без неравности; без улично
осветление с осигурена видимост от къси светлини. На около 20 метра след
избрания ОР2, автомобилът удря с предната част пострадалата, в посока
отзад-напред, при опорен десен крак; следва разгъване на тялото в областта на
таза и шията, причинило прекъсване на гръбначния стълб; Пострадалата се удря в
предния капак на лекия автомобил, довело до двустранно счупване на ребра и и
разкъсване на аотрата, като горната част на тялото достига до долната част на
предното панорамно стъкло; пострадалата се движи с автомобила, след което в
следствие на рязкото намаляване на скоростта и удара в предното панорамно
стъкло, тялото е отхвърлено напред с последващо падане на платното за движение
и установяване неподвижно на мястото, фиксирано при огледа. Непосредствено
преди удара, пострадалата се е движела попътно на автомобила, при средата на
лентата за движение към гр. София. Отчитайки разположението на участниците в
ПТП-то преди и след удара, травмите по тялото на пострадалата и деформациите по
автомобила, от заключението се установява, че автомобилът и Д. А.А. са били по средата на дясната лента, движейки се в една посока -
гр. София. Пострадалата не е пресичала, а се е движела попътно на автомобила.
От експертите не се установяват данни, индициращи пресичане или намерение за
пресичане на платното за движение, като с оглед възрастта на пострадалата, от
тях се приема, че най-вероятната скорост на нейното предвижване е 3,5-3,6 км/ч
(спокоен до среден ход за жени над 70 г.). На конкретното място няма
ограничения за видимостта и водачът е имал възможност да възприеме
пострадалата, като най-вероятните координати на мястото на удара са на около 20
метра след избрания ОР (надлъжно) и в зоната от 1,8 до 2,2 метра вдясно от
осевата линия, около средата на лентата за движение в посока София (напречно).
Обективно, с оглед конкретното място на ПТП, Д. А.А. е могла да
наблюдава приближаващия към нея лек автомобил от над 150 м, ако обърне поглед
към него, като тя могла да избегне удара, ако се е движела в края на пътното
платно, в лентата за насрещно движение или при осветяването ѝ от
автомобила, да се прибере в дясно спрямо си, излизайки от коридора на неговото
движение. Водачът на лекия автомобил е имал възможност да предотврати ПТП-то
чрез навременно аварийно задействане на спирачките, ако се движел със скорост
по ниска от 85 км/ч, като причината за настъпването му е
избрана от водача скорост, непозволяваща своевременно спиране преди удара. От
експертите не се установяват данни и медицински находки за употребени от Д. А.А. алкохол или наркотични вещества.
Изводите на експертизата, че
пострадалата се намирала на пътното платно, се потвърждават и от показанията на
св. В.К.. От тях се установява, че вечерта на инцидента, преминавайки през с.
Български извор, управлявайки превозно средство, свидетелят забелязал, че по
осевата линия се движи жена, облечена в тъмни дрехи. Свидетелят намалил
скоростта, спрял и помолил жената да се качи на тротоара, за да не се случи
инцидент, но тя не реагирала на неговата молба и продължила да се движи.
Забелязвайки, че жената е неадекватна, че тя гледа в една точка и че не е
възможно осъществяването на контакт с нея, свидетелят се обадил на Телефон 112,
за да не стане инцидент, след което продължил по пътя си. Свидетелят дава общо
описание не описва няма ясен спомен за дава общи признаци Причината за
неадекватното състояние на Д. А.А. се индицира
от приетото по делото решение на ТЕЛК № 1626 от 07.11.2018 г., с което на същата е
призната намалена работоспособност 50 % с водеща диагноза Деменция.
От заверено копие на
разпечатка от база данни на Информационен център към Гаранционен фонд се
установява, че съгласно полица № BG/23/120000309424/
22.01.2020 г., издадена от ЗАД
„ОЗК-Застраховане“ АД,
за лек автомобил марка „БМВ“, модел 525, с peг. № ******** е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, със срок на действие от 22.01.2020 г. до
21.01.2021 г.
С писмо изх. № ЦУ99-380/23.04.2020 г. на „ОЗК-Застраховане“ АД относно подадена молба за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди ищците са уведомени, чрез упълномощения от
тях адв. Боев, че има заведена при застрахователя щета, но преписката не е
комплектована в пълнота, поради което на ищците е указано да представят
доказателства за обстоятелствата и причините за настъпване на щетата.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Съдът е сезиран с предявени искове по чл. 432, ал.
1, вр. чл. 477 КЗ
за заплащане от ответника на всеки от ищците обезщетение за
неимуществени вреди (морални такива) в размер от по
180 000 лв., която сума е предявена като частичен иск на всеки от ищците в
размер на 200 000 лв., ведно със законната лихва върху претендираните суми
от 13.04.2020 г. до окончателното им изплащане.
Прекият иск по застраховка „Гражданска отговорност“ е средство
за репариране от застрахователя на вредите (имуществени и неимуществени), за
които застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице (чл. 432, ал. 1 КЗ).
Освен доказан фактически състав на непозволено увреждане, основателността на
иска предполага валидна застраховка „Гражданска отговорност“, действаща към
момента на увреждането. Предварителното отправяне на писмена застрахователна
претенция по чл. 380 КЗ и предоставяне на пълни и точни данни за банковата
сметка, по която претенцията трябва да се плати, са изисквания, чието
неспазване има за последица забава на кредитора (увредения), но не и
освобождаване на застрахователя от задължението за заплащане на застрахователно
обезщетение (чл. 380, ал. 3 КЗ). По задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите обект на застраховане е гражданската
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях
на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят
(чл. 477, ал. 1 КЗ). При настъпване на застрахователното събитие,
застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите е длъжен да покрие отговорността на застрахования за причинените
на трети лица вреди, обхванати от застрахователното покритие по чл. 493 КЗ.
Отговорността на застрахователя е ограничена от закона, поради което
максималният размер на обезщетението по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите не би могъл да надхвърли размерите по чл. 492 КЗ, установени за съответните вреди.
Фактическият състав на непозволено увреждане е
осъществен, защото смъртта на Д. А.А. е
съставомерен резултат на престъплението по чл. 343, ал. 3, б. „б”, предл. 1, вр. вр. ал. 3,
ал. 1, б. „в”, вр. с чл. 342, ал. 1 НК, за което водачът на лекия автомобил е
осъден с влязла в сила присъда, която е задължителна за съда, разглеждащ
гражданските последици от деянието (чл. 300 ГПК). Като съставомерен престъпен резултат,
смъртта на Д. А.А. е довела до възникване на неимушествени вреди за неговите
близки и роднини, поради което
за причинилия вредата възниква задължението да я поправи (чл. 45, ал. 1 ЗЗД).
Изначалният въпрос по
конкретното дело е дали Р. О.Р. (единият от ищците) е сред
лицата, за които е признато право да претендира заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди. Принципните разяснения при определяне кръга на лицата,
които са легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен
близък, е очертан в задължителната съдебна практика, намерила израз в П-4-61,
Пленум, П-5-69, Пленум и ТР-1-18, ОСНГТК. Според едно от тях, лицето, което е
съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без
да е бил сключен брак, може да получи обезщетение за неимуществени вреди, ако
това съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на правилата на
морала (П-4-61, Пленум). В случая ищецът Р. О.Р. е бивш съпруг
на пострадалата Д. А.А., като техният брак е прекратен с развод, по
вина на двамата съпрузи, далеч преди тя да починe. По делото не се установи трайно
и несъмнено фактическо съжителство между двамата, съпътствано с отношения,
основавани на взаимно уважение и разбирателство, присъщо за една брачна връзка.
Установеното обитаване дома на Р. О.Р. от пострадалата
Д. А.А. е свързано единствено с нуждата от подпомагане на тяхната дъщеря А.Р.О.,
живуща в същото жилище, в отглеждане на нейното дете, затова наличието му не
обуславя извод за изградена връзка на фактическо съпружеско
съжителство между бившите съпрузи. Отделно от това, установените по делото
факти не разкриват създадена трайна и дълбока
емоционална връзка с починалата Д. А.А. и
изживяване от нейната смърт на продължителни болки и страдания от Р. О.Р., които е справедливо да бъдат
обезщетени. В този смисъл не се установяват и предпоставките за изключението по ТР-1-18, ОСНГТК,
при което би могло да се изплати обезщетение за неимуществени вреди и при
отсъстваща връзка на фактическо съпружеско съжителство между бившите
съпрузи, чиито брак е прекратен с развод. В този смисъл ищецът Р. О.Р. няма качеството
увредено лице, което има право на обезщетение за вреди, причинени
от моторно превозно средство
(чл. 478, ал 2 КЗ). Такова имат единствено останалите четирима ищци, в
качеството им на деца на починалата от ПТП-то Д. А.А. (чл.
478, ал 2 КЗ). След като Р. О.Р. не е материалноправно легитимиран да претендира
неимуществени вреди от смъртта на неговата бишва съпруга, чиито брак е
прекратен с развод, искът му срещу застрахователя е неоснователен на това основание.
За автомобила, с чието
управление е причинена смъртта на пострадалата, е налице валидно сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със срок на
действие, обхващащ датата на възникване на ПТП-то, като застраховател по този
договор е ответникът, затова последният е длъжен да заплати на увредените лица
застрахователно обезщетение за причинените им вреди, вследствие ползването на
това МПС (чл. 493 КЗ).
Претендираните от ищците
обезщетения за неимуществени вреди попадат в застрахователното покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите (чл.
493, ал. 1, т. 1 КЗ). Техният размер следва да се определи по справедливост, но
до лимитите по (чл. 492, т. 1 КЗ). Критерият „справедливост” по чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е
свързан с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се
определи размера на обезщетението, съставляващ справедливо възмездяване на
претърпените неимуществени вреди, е необходимо да се отчете естеството и
интензитета на моралните вреди, с оглед характера, тежестта и продължителността
на страданието за пострадалия, периода на възстановяване, както и
икономическите условия в страната към момента на увреждането.
Съобразявайки всички обективни обстоятелства,
релевантни за справедливото определяне размера на дължимото обезщетение за
неимуществените (морални) вреди от смъртта на Д. А.А., съдът
взе предвид: родствената връзка между ищците и пострадалата (деца-майка); възрастта
на всеки от ищците при възникване на ПТП-то (Р.И. - 51 години, О.О. - 50
години, А.О. – 46 години и Р.О. - 41 ) и на починалата Д. А.А. (71 години); изградените близост, емоционалност, привързаност и обич между ищците и пострадалата; продължителността
на съзнателния живот на всеки от ищците с пострадалата и липсата на съпътстващи
го факти и събития, с оглед на които би могло да се приеме настъпил негативен
или неморален оттенък в отношенията между децата и майка им. Внезапната
смърт на майка им е шокиращо емоционално и
психическо преживяване, без то да е породило у ищците интензивно
стресово състояние и емоционални кризи. Отделно от това, съдът съобрази: че ищците Р.И. и Р.О. са създали свои
семейства и живеят в отделни домакинства; че приживе пострадалата е помагала на
дъщеря си А.О. в отглеждане на детето ѝ и с оглед на това, тя е имала
по-тясно и продължително общуване и съжителстване с нея; че пострадалата е
живяла при О.О., на когото е оказвала помощ в домакинството и морална подкрепа,
поради неуспешната му връзка, а след получена сериозна травма при трудова
злополука и помощ в осигуряването на храна и хигиена - лична и на жилището. Освен изброените обстоятелства, съдът отчита конкретните
за страната и региона икономически условия, както и лимитите по чл. 492, т. 1 КЗ, като с оглед на тях приема, че размерът на обезщетението за неимуществени
(морални) вреди от смъртта Д. А.А. за всеки от ищците е както следва: 150 000 лв. – за О.О., 120 000 лв. – за А.О. и
по 90 000 лв. – за Р.И. и Р.О..
Всеки от тези размери следва да се редуцира,
предвид направеното от ответника възражения за съпричиняване, което е
основателно по следните съображения:
Ако увреденият е допринесъл за настъпването на
вредите, обезщетението може да се намали (чл. 51, ал. 2 ЗЗД). Преценката за
съпричиняване се прави на плоскостта причинно-следствената връзка между
поведението на пострадалия и вредоносния резултат (П-17-63, Пленум, т. 7).
Прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от доказана причинна връзка между
поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или
възможност за настъпване на увреждането и настъпилия вредоносен резултат. В
случая Д. А.А. се
движела по първокласен път от републиканската пътна мрежа, по средата на
дясната лента, в посока, попътна на автомобила, от който е ударена, през нощта,
облечена в тъмни дрехи, без отразители на светлина. Вредоносният резултат не би настъпил, ако тя не се
намираше в тази част на пътното платно или при незабавното му напускане, след
възприемане на светлините и звука от приближаващия автомобил. С това си присъствие на пътното платно, тя практически е създала
предпоставката за реализация ПТП-то, защото се намирала на траекторията на
движещия се лек автомобил, което е довело до фаталното съприкосновение. Конкретно установените обстоятелства, на които се
изгражда извода за съпричиняване, не изключват отговорността на водача, защото
въпреки тях той е бил в обективна възможност да намали и скоростта си на движение
(превишена за съответната категория превозно средство и място на движение),
забелязвайки пострадалата, респ. да продължи движението си в лявата свободна
лента, приближавайки пострадалата. С оглед на това съдът приема, че степента на
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата е много по-голяма и я
определя в размер на 2/3, поради което определеното по-горе
обезщетение на всеки от ищците (150 000 лв. – за О.О., 120 000 лв. –
за А.О. и по 90 000 лв. – за Р.И. и Р.О.) ще следва
да се редуцира с тази част (100 000 лв. - за О.О.; 80 000 лв. – за А.О. и по 60 000 лв. – за Р.И. и Р.О.), при което окончателният му размер възлиза на: 50 000 лв. - за О.О.; 40 000 лв. – за А.О. и по 30 000
лв. – за Р.И. и Р.О..
Всяка
една от последните суми следва да се присъди с претендираната законна лихва, но
не от посочената в исковата молба дата (16.04.2020 г.), а от предявяване на
иска (03.11.2020 г.) до окончателното им изплащане. От ищците не се ангажират
доказателства за поставяне на застрахователя в забава от 16.04.2020 г. Макар да
удостоверява деня на изпращане на претенцията към застрахователя (16.04.2020
г.), приетото копие на известието за доставяне не доказва какви конкретно
доказателства са приложени към изпратената писмена застрахователна претенция.
От ищците не е представена и изпратената претенция до застрахователя с
описаните в нея приложения, а без тях съдът не е би могъл да прецени дали
ищците са поставили застрахователя в забава в някоя от хипотезите на чл. 497 КЗ, респ. дали застрахователят е изпълнил точно задълженията си по чл. 496 КЗ,
вкл. правомерно ли е поискал от тях представяне на допълнителни доказателства.
При този изход на делото и осъщественото безплатно процесуално
представителство на ищците от адв. К., в полза за последната следва да се
присъди адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Изчислено
пропорционално на уважената част от иска (150
000 лв. общ материален интерес) и съобразно правилото на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г., дължимото
такова от ответника с начислен ДДС, с оглед ангажирани доказателства за
регистрация на адвоката по ЗДДС (§ 2а ДР от Наредба № 1/2004 г.), е в размер на
5 436 лв. В полза на ищците не следва да се присъждат претендирани
разноски, доколкото по делото не са налице доказателства за сторени такива, предвид
освобождаването им от задължението за внасяне на такси и разноски.
С оглед частичната основателност на исковете, ищците ще
следва да заплатят на ответника сторените разноски съобразно отхвърлената част
от иска (чл. 78, ал. 3 ГПК). С оглед направеното от ищеца възражение за
прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, заплатеното от ответника адвокатско
възнаграждение в размер на 25 836 лв. следва да се редуцира на 23 436 лв.,
който определен при защитавания материален интерес (900 000 лв.),
съобразно правилото на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. и с начислен
ДДС, с оглед ангажирани доказателства за регистрация по ЗДДС (§ 2а ДР от
Наредба № 1/2004 г.). При така намаления размер на адвокатското възнаграждение,
общият размер на сторените от ответника разноски се определя на 24 284,97
лв. (25 лв. - заплатена държавна такса за съдебни удостоверение, 51 лв. –
заплатена такса на Община Тетевен за удостоверение, 72,97 лв. – заплатен и
усвоен депозит за свидетел; 23 436 лв. - адвокатско възнаграждение и 700
лв. - депозити за вещо лице). Сумата от 27,03 лв. (20 лв. депозит за
призоваване на свидетел и 7,03 лв. – неусвоената от 80 лв. депозита за
свидетел) не изплатена на свидетелите, поради което тя подлежи на
възстановяване на ответника. За да се определи каква е частта, която всеки от
ищец дължи на ответника, съобразно отхвърлената част от иска, общият размер на
сторените от него разноски (24 284,97 лв.) първоначално следва да се
раздели на броя на ищците, след което към получената сума от 4 856,99 лв.
(24 284,97 ÷ 5) се приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК,
индивидуално към всеки ищец, с оглед конкретния размер на отхвърления иск. При
този начин разноските на ответника ще се понесат от всеки ищец, съобразно
отхвърлената част на неговия иск, и всеки от тях ще заплати на ответника
разноски в следните размери: 4 856,99 лв. – от Р. О.Р. (изцяло отхвърлен
иск за 180 000 лв.); 3 507,83 лв. – от О.Р.О. (отхвърлен иск за
130 000 лв.); 3 777,66 лв. – от А.Р.О. (отхвърлен иск за 140 000
лв.); по 4 047,49 лв. – от Р.О.И. и Р.Р.О. (отхвърлени искове за по
150 000 лв.). Сборът на така определените дължими разноски е
20 237,46 лв. и се равнява на размера, който би се получил при изчисляване
на дължимите разноски съобразно съотношението на общия размер на отхвърлените и
предявени искове (24 284,97х750 000÷900 000=20 237,47),
поради което използваният от съда диференциран подход не е довел до ощетяване
на ответника.
Отчитайки
освобождаването на ищеца от заплащане на държавна такса и разноски (чл. 83, ал.
1, т. 4 ГПК) и с оглед частичната основателност на предявените искове,
ответникът следва да бъде осъден за заплати държавна такса върху общия размер
на уважените искове (чл. 78, ал. 6 ГПК). Изчислена като 4 % от общия размер присъдените
обезщетения 150 000 лв.
(чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда
на ГПК), е в размер на сумата от 6 000 лв. Същата сума, както и 5 лв. за
служебно издадения за нея изпълнителен лист (чл. 11 Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК), следва да се заплати от ответника в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на ОС Ловеч.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ***да заплати на О.Р.О. с ЕГН **********, адрес: *** сумата от
50 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди (морални) от
смъртта на Д.
А.А. (майка на ищеца), настъпила от ПТП, причинено на 06.04.2020 г.,
около 04:00
часа, на път 1-4 София-Варна, км. 15+750, при управление на лек автомобил марка „БМВ“, модел 525, с peг. № ********, виновно
от М.Д.А., чиято отговорност е била застрахована по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ведно със законната лихва от 03.11.2020 г. до
окончателното ѝ изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 477 КЗ за горницата над присъдената сума до пълния претендиран размер от 180 000 лв., съставляващ
част от застрахователното
обезщетение за неимушществени вреди в размер на 200 000 лв., както и за заплащане на законна лихва върху застрахователното
обезщетение, считано от 16.04.2020 г.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ***да заплати на А.Р.О.
с ЕГН **********, адрес: *** сумата от
40 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди (морални) от
смъртта на Д.
А.А. (майка на ищеца), настъпила от ПТП, причинено на 06.04.2020 г.,
около 04:00
часа, на път 1-4 София-Варна, км. 15+750, при управление на лек автомобил марка „БМВ“, модел 525, с peг. № ********, виновно
от М.Д.А., чиято отговорност е била застрахована по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ведно със законната лихва от 03.11.2020 г. до
окончателното ѝ изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 477 КЗ за горницата над присъдената сума до пълния претендиран размер от 180 000 лв., съставляващ
част от застрахователното
обезщетение за неимушществени вреди в размер на 200 000 лв., както и за заплащане на законна лихва върху застрахователното
обезщетение, считано от 16.04.2020 г.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ***да заплати на Р.Р.О.
с ЕГН **********, адрес: *** сумата от 30 000
лв., представляваща застрахователно обезщетение
за неимуществени вреди (морални) от смъртта на Д. А.А. (майка на
ищеца), настъпила
от ПТП, причинено на 06.04.2020 г., около 04:00 часа,
на път 1-4 София-Варна, км. 15+750, при управление на лек автомобил марка „БМВ“, модел 525, с peг. № ********, виновно
от М.Д.А., чиято отговорност е била застрахована по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ведно със законната лихва от 03.11.2020 г. до окончателното
ѝ изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 477 КЗ за
горницата над присъдената сума до пълния
претендиран размер от 180 000 лв., съставляващ част от застрахователното обезщетение за
неимушществени вреди в размер на 200 000 лв., както и за заплащане на законна лихва върху застрахователното
обезщетение, считано от 16.04.2020 г.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ***да заплати на Р.О.И.
с ЕГН **********, адрес: *** сумата от
30 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди (морални) от
смъртта на Д.
А.А. (майка на ищеца), настъпила от ПТП, причинено на 06.04.2020 г.,
около 04:00
часа, на път 1-4 София-Варна, км. 15+750, при управление на лек автомобил марка „БМВ“, модел 525, с peг. № ********, виновно
от М.Д.А., чиято отговорност е била застрахована по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ведно със законната лихва от 03.11.2020 г. до
окончателното ѝ изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 477 КЗ за горницата над присъдената сума до пълния претендиран размер от 180 000 лв.,
съставляващ част от застрахователното
обезщетение за неимушществени вреди в размер на 200 000 лв., както и за заплащане на законна лихва върху застрахователното
обезщетение, считано от 16.04.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Р.О.Р., с ЕГН
**********, адрес: *** против ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ”
АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***частичен иск по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 477 КЗ за заплащане на сумата от
180 000 лв., претендирана като част от застрахователно обезщетение за
неимушществени (морални) вреди в размер на 200 000 лв., от смъртта на Д. А.А. (бивша съпруга
на ищеца), настъпила
от ПТП, причинено на 06.04.2020 г., около 04:00 часа,
на път 1-4 София-Варна, км. 15+750, при управление на лек автомобил марка „БМВ“, модел 525, с peг. № ********, виновно
от М.Д.А., чиято отговорност е била застрахована по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ” АД,
ведно със законната лихва върху застрахователното
обезщетение, считано от 16.04.2020 г. до окончателното му
изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***да заплати на адв. П.Д.К. от САК
сумата от 5 436 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по чл.
38, ал. 2 ЗАдв. с начислен ДДС, за за процесуално
представителство на ищците по т.д. № 89/2020 г. на ОС Ловеч.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Р.О.Р.,
с ЕГН **********, адрес: *** да заплати на ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ”
АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***сумата от 4 856,99
лв., представляваща сторени по делото разноски, съразмерно отхвърлената част от
иска .
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Р.О.И. с ЕГН **********, адрес: *** да заплати на ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***сумата от 4 047,49 лв., представляваща сторени по делото разноски, съразмерно
отхвърлената част от иска .
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Р.Р.О. с ЕГН **********, адрес: *** да заплати на ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***сумата от 4 047,49 лв., представляваща сторени по делото разноски, съразмерно
отхвърлената част от иска .
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК А.Р.О. с ЕГН **********, адрес: *** да заплати на ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***сумата от 3 777,66 лв., представляваща
сторени по делото разноски, съразмерно отхвърлената част от иска .
ОСЪЖДА на основание чл.
78, ал. 3 ГПК О.Р.О.
с ЕГН **********, адрес: *** да заплати на ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ”
АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***сумата от 3 507,83
лв., представляваща сторени по делото разноски, съразмерно отхвърлената част от
иска .
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „ОЗК
– ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***да
заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд Ловеч,
сумата от 6 000 лв., представляваща държавна такса върху уважения общ размер
на исковете, както и сумата от 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението
може да се обжалва пред Апелативен съд Велико Търново, в двуседмичен срок от
връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: