Р
Е Ш Е Н И Е
град София, 12. 01. 2021 г.
Софийският
градски съд, Гражданско отделение, II
– Д въззивен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми май две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:
Красимир Мазгалов
Членове:
1. Силвана Гълъбова
2.
младши съдия Любомир Игнатов
при участието на съдебния секретар
Илияна Коцева, като разгледа докладваното от младши съдия Любомир Игнатов в.
гр. д. № 11483 по описа на Софийския
градски съд за 2020 г., за да се
произнесе, съобрази следното.
Производството е по чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и
следващите.
Образувано е въз основа на постъпила
въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство “З.К.Л.И.” АД, ЕИК********,
седалище и адрес на управление *** Д, актуално седалище и адрес на управление ***
(въззивник) чрез Адвокатско дружество “В., У. и П.”, срещу решение № 159912,
посановено на 24. 07. 2020 г. от Софийския районен съд, 178-и състав, по гр. д.
№ 27678 по описа за 2014 г. (обжалвано решение). С обжалваното решение
районният съд изцяло е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 274, ал.
1 от Кодекса за застраховането (КЗ) - отменен “ДВ”, бр. 102 от 2015 г.
Въззивникът
обжалва решението с доводи за неправилност и неоснователност на формираните от
първата инстанция изводи. Твърди, че механизмът на пътнотранспортното
произшествие, вредите и причинната връзка между тях са били доказани, както правилно е приел районният съд. Заявява обаче, че виновният водач е напуснал местопроизшествието, поради което трябва
да се приеме, че виновно се е отклонил от проверка за употреба на алкохол.
Поддържа, че е изплатил обезщетение на собственика на увредения автомобил в
съответен размер. При това положение прави извод, че условията за възникването
на регресното право на застрахователя са доказани. Иска от въззивния съд да
отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи изцяло
предявения иск ведно със законната лихва до окончателното изплащане. Претендира
разноски.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника в
първоинстанционното производство К.К.С., ЕГН **********, съдебен адрес ***
(въззиваем) чрез особения представител адвокат М.Я.. Оспорва жалбата. Поддържа,
че първата инстанция е обсъдила всички доказателства и е направила обоснован и
законосъобразен извод, че исковата претенция е недоказана. Намира за правилен
извода на районния съд, че липсват доказателства за виновно отклоняване от
проверка за употреба на алкохол. Приема за правилен крайния извод, че не са
налице условията за реализиране на регресна отговорност. Иска от въззивния съд
да остави без уважение въззивната жалба.
Софийският
градски съд, след като прецени доводите на страните и данните по делото,
направи следните фактически и правни изводи.
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок чрез надлежно упълномощено лице срещу
съдебен акт, който подлежи на обжалване. Представен е документ за внесена
държавна такса в необходимия размер. При това положение въззивната жалба е
редовна и допустима.
При служебна
проверка въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Във връзка с правилността му и предвид изложените от страните доводи
приема следното.
Предвид
твърденията в обстоятелствената част на исковата молба първостепенният съд
правилно е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 274, ал. 1 КЗ
(отм.). Аргумент за това са твърденията за пътнотранспортно произшествие и
сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност” към 2008 г., от една
страна, и пар. 22 от Преходните и заключителните разпоредби към действащия
Кодекс за застраховането.
При така
определената правна квалификация и с оглед на конкретните твърдения в исковата
молба, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване следните правопораждащи юридически факти: сключването на валиден
договор за застраховка “Гражданска отговорност” спрямо съответното моторно
превозно средство; настъпването на пътнотранспортно произшествие с участието на
съответното моторно превозно средство, управлявано от ответника, в периода на
застрахователно покритие; имуществени вреди в размер на 777 лева и 53 стотинки;
причинна връзка между пътнотранспортното произшествие и вредите; отклоняване на
водача на съответното моторно превозно средство от проверка за употреба на
алкохол; изплащане на застрахователно обезщетение в полза на увреденото лице в
размер на 777 лева и 53 стотинки. Предвид направеното с отговора на исковата
молба възражение за погасителна давност, в тежест на въззивника-ищец също така
е и да докаже проявяването на основание за спиране и/или прекъсване на
давността.
Ако
гореизложените факти се установят, в тежест на въззиваемия-ответник е да докаже
липсата на вина за причиняването на вредите.
От събраните
по делото доказателства се установява, че на 20. 11. 2008 г. чрез търговски
посредник въззивникът-ищец е сключил договор за застраховка “Гражданска
отговорност на автомобилистите” с третото лице Ю.Р.С. (застрахователна полица №
00089011 223089417184). По силата на застрахователния договор била застрахована
гражданската отговорност на Ю.Р.С., собственик на моторното превозно средство
марка и модел “БМВ 318”, рег. № ********, както и на всяко лице, което ползва
моторното превозно средство на законно основание. Уговореният период на
застрахователно покритие е бил от 21. 11. 2008 г. до 20. 11. 2009 г.
На 22. 11.
2008 г., около 12 часá, в град София, ж. к. “********” ответникът е управлявал
моторното превозно средство с посока на движение към бл. 31. Поради
несъобразена скорост се сблъскал с паркираното моторно превозно средство марка
и модел “Пежо 306”, рег. № ********, след което напуснал местопроизшествието.
Вследствие на сблъсъка автомобилът “Пежо 306” е бил увреден: били са причинени
щети по левия калник, бронята, фара, ходовата част и вратата на моторното
превозно средство. Общо вредите са били в размер на 942 лева и 29 стотинки. На
същия ден увреденото лице С.Й.Т.е поискало от въззивника-ищец да му заплати
застрахователно обезщетение за вредите по моторното превозно средство “Пежо
306”. На следващия ден, 23. 11. 2008 г., местпроизшествието е било посетено от
полицейски служител, който е констатирал видимите щети и съставил протокол за
пътнотранспортно произшествие. На 26. 05. 2009 г. третото лице С.Й.Т.е изразило
съгласие с получено обезщетение в размер на 777 лева и 53 стотинки.
На ответника е
било наложено на основание чл. 123, ал. 1, т. 3, б. “в”, чл. 179, ал. 2 и чл.
175, ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата административно наказание
глоба в размер на 100 лева с наказателно постановление № 23776 от 09. 03. 2009
г., влязло в сила на 17. 02. 2014 г.
Тази
фактическа и правна обстановка се установява от събраните пред първата
инстанция доказателства: застрахователна полица, протокол за пътнотранспортно
произшествие, акт за установяване на административно нарушение и наказателно
постановление, съдебна автотехническа експертиза, уведомление за настъпило
застрахователно събитие и доклад по щета.
Първоинстанционният
съд е обсъдил подробно събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, при което е формирал верни фактически изводи. На следващо място,
при така установената фактическа обстановка е направил правилни правни изводи,
включително относно правомерното установяване на фактическата власт върху
моторното превозно средство “БМВ 318” от въззиваемия-ответник предвид
представената от него застрахователна полица пред Отдел “Пътна полиция” към
СДВР (л. 9 от делото на районния съд). Правилен е и решаващият извод на
районния съд, че ищецът не е доказал
един от правопораждащите претенцията му юридически факти: виновното отклоняване
на ответника от проверка за употреба на алкохол. Въззивният съд е съгласен с
мотивите към обжалваното решение, че констатираното в протокола за
пътнотранспортно произшествие напускане на местопроизшествието не е равнозначно
на виновно отклоняване от проверка за употреба на алкохол. Само при наличие на
данни за предприета проверка за употреба на алкохол, от която конкретно водачът
се е отклонил, следва да се приеме, че е налице основанието за регресна
отговорност по чл. 274, ал. 1, т. 1, предл. последно КЗ (отм.). В този смисъл е
трайната съдебна практика на ВКС, която първостепенният съд е съобразил
(решение № 16 от 02. 02. 2011 г. по т. дело № 374 от 2010 г., ВКС, ТК, II т. о.
и други). По делото няма данни да е била предприета подобна проверка. При това
положение следва да се приложат неблагоприятните последици на тежестта на
доказването и да се приеме, че въззиваемият-ответник не се е отклонил от
проверка за употреба на алкохол.
След като се
установява липсата на един от правопораждащите претендираното регресно право
юридически факти, то искът правилно е бил отхвърлен изцяло като неоснователен.
Съдът не следва да обсъжда релевираното възражение за изтекла погасителна
давност, защото не може да се погаси по давност материално право, което не е
възникнало. Обжалваното решение трябва да бъде изцяло потвърдено като правилно.
Разноски. При този изход на делото в полза на въззиваемия възниква право на
разноски пред въззивната инстанция. Той обаче не е претендирал разноски, нито
по делото има данни да е сторил такива. Сторените от въззивника разноски за
държавна такса, възнаграждение на особения представител на въззиваемия и
адвокатско възнаграждение следва да останат за негова сметка.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло решение № 159912, посановено на 24. 07. 2020 г. от Софийския районен
съд, 178-и състав, по гр. д. № 27678 по описа за 2014 г..
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.