№ 1659
гр. Варна, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Красимир Т. Василев
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20213100501618 по описа за 2021 година
Производството се развива по реда на чл. 294 от ГПК.
С Решение № 60172 от 22.06.2021г. по гр.д. № 3604/2020г. на ВКС, IV ГО е отменено
Решение № 745 от 18.06.2020г. по в.гр.д. № 249 по описа за 2020г. на ВОС, IV състав, като
делото е върнато за ново разглеждане със задължителни указания по прилагането и
тълкуването на закона.
Въззивното производство е образувано по повод две жалби, както следва:
1/ въззивна жалба на Р. Т. ИВ. срещу Решение № 5337 от 29.11.2019г. по гр.д. №
4879/2018г. по описа на ВРС, XX-ти състав, В ЧАСТТА, с която на основание чл. 200, ал.
1 от КТ е отхвърлен предявения от въззивника срещу „СОД-Варна“ АД, ЕИК ********* иск
за осъждане на ответника да му заплати сумата от 14000 лева, представляваща частичен иск
от целия в размер на 75000 лева, претендирана като обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди под формата на понесени болки и страдания в периода 18.04.2015г. –
02.04.2018г., настъпили в резултат на влошаване на състоянието му след настъпилата на
17.04.2014г. трудова злополука в сравнение със състоянието, в което се е намирал към
датата на приключване на съдебното дирене по гр.д. № 4274/2015г. на ВРС, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба в
съда – 03.04.2018г. до окончателното плащане на задължението.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
решението в обжалваната част, поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
1
Съдържа доводи за вътрешно противоречие в мотивите към съдебното решение – при
формиран извод за установено влошаване на здравословното състояние на ищеца,
изразяващо се в увреждане на десния лъчев нерв, довело до намалена чувствителност до
степен на пълна липса на такава върху определени зони, както и че увреждането е във
връзка с термичната травма на десния горен крайник и може да се приеме за нейно
усложнение, съдът приема предявения иск за недоказан по основание поради това, че тази
последица не съставлява рязко отклонение от прогнозния ход на уврежданията от
злополуката. За ищеца увреждането е значително, тъй като независимо от факта, че не води
до съществено затруднение в движението на крайника, за него то не е било нито очаквано,
нито предвидимо, нито преодолимо от психологична гледна точка. Загубата на
чувствителност не може да се приеме за несъществено влошаване на състоянието. Отправил
искане в тази връзка за постановяване на решение, с което обжалваното такова да се отмени
и вместо него се постанови друго, с което предявеният в този смисъл иск да се уважи.
Отговор по тази жалба не е постъпил от другата страна.
2/ въззивна жалба на „СОД-Варна“ АД, гр. Варна срещу Решение № 5337 от
29.11.2019г. по гр.д. № 4879/2018г. по описа на ВРС, XX-ти състав, В ЧАСТТА, с която на
основание чл. 200, ал. 1 от КТ въззивникът е осъден да заплати на Р. Т. ИВ. с ЕГН
********** сумата от 14000 лева, предявена като частичен иск от целия в размер на 75000
лева, претендирана като обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди –
болки и страдания понесени и настъпили в периода 18.04.2015г. – 02.04.2018г., в резултат на
настъпилата на 17.04.2014г. трудова злополука, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.04.2018г. до окончателното
плащане на сумата.
Жалбата съдържа оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението в
обжалваната част. Развитите съображения са, че предпоставките за обезщетяване на
претърпени от работника вреди са изчерпателно и точно посочени в разпоредбата на чл. 200,
ал. 1 от КТ, а именно: наличие на временна неработоспособност; трайно намалена
работоспособност 50 или над 50/100 или смърт на работника. Само при наличие на тези
предпоставки може да бъде ангажирана отговорността на работодателя за възмездяване на
претърпените вреди. По делото не е установено наличието на нито една от посочените
предпоставки, за да се приеме, че е налице основание за ангажиране отговорността на
работодателя, както не е доказано настъпило влошаване на състоянието на ищеца, за да има
основание за присъждане на ново обезщетение към вече определеното от съда по гр.д. №
4274/2015г. по описа на ВРС. От събраните гласни доказателства е установено, че ищецът е
работил при различни работодатели на длъжности на открито и при висока температура, без
да се съобразява със състоянието си, като по този начин не е полагал дължимата грижа за
здравето си и на основание чл. 83, ал. 1 от ЗЗД няма право на обезщетение. След като в
заявения период ищецът не е бил в отпуск поради временна неработоспособност, свързана с
последиците от настъпилата ТЗ, не е загубил 50 и над 50/100 от работоспособността си и не
е настъпила смърт, както не е полагал грижа за здравето си, то няма основание за заплащане
2
на исковото обезщетение поради липса на предпоставките за реализиране на отговорността
на работодателя по чл. 200, ал. 1 от КТ. Отправил искане в тази връзка решението да се
отмени и вместо него предявеният иск да се отхвърли с извод за неоснователност.
В отговор, Р.И. оспорва доводите в жалбата и поддържа други, с които обосновава
правилност и законосъобразност на решението, което моли да се потвърди. Обосновал
съображения, че факта на понесените от ищеца в исковия период неимуществени вреди, в
пряка връзка с получените на 17.04.2014г. термични травми – изгаряния по тялото на площ
от 10% от възпламеняването на газ от газова бутилка, както и последвалия дълъг период на
неработоспособност след злополуката, в който понесъл 7 хирургически интервенции,
причинили комплекс от силни негативни усещания /физически и психически/, търпяни в
исковия период са установени от показанията на бащата на ищеца, които са преки,
непосредствени, трайни. Ищецът е получил психотравма, която не е преодолял и
понастоящем, установено и с експертно заключение. Отправил искане за произнасяне в този
смисъл.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените
позиции по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост. По останалите въпроси, съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по повод предявен от Р. Т. ИВ. срещу „СОД-
Варна“ АД, ЕИК ********* иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата 28000 лева, предявена като частичен иск от целия в
размер на 150 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди – болки и страдания в периода 18.04.2015г. – 02.04.2018г., понесени в
резултат на настъпилата на 17.04.2014г. трудова злополука, ведно със законната лихва върху
всяка от главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.04.2018г.
до окончателното им плащане.
Фактическите твърдения, на които са били основавани исковете са в следния смисъл:
по силата на съществуващо между страните трудово правоотношение, ищецът заемал
длъжността „охранител физическа охрана“ при ответника, за времето от 10.02.2014г. до
15.01.2015г., когато трудовото правоотношение било прекратено по взаимно съгласие на
страните, на основание чл. 325, ал. 1 от КТ. На 17.04.2014 г. при опит да запали газова
бутилка възникнал пожар, при който получил изгаряния на лицето, ръцете и главата. С
разпореждане на ТП на НОИ – Варна злополуката била приета за трудова по реда на чл. 55,
ал. 1 от КСО. С решение по гр.д. № 4274/2015г. по описа на ВРС, изменено с решение по
в.гр.д. № 767/2016г. по описа на ВОС, работодателят бил осъден да му заплати обезщетение
за претърпените болки и страдания за периода 17.04.2014г. – 17.04.2015г. Ищецът обаче
продължава да търпи вреди, пряко произтичащи от настъпилата на 17.04.2014г. трудова
злополука и след този период, вредите за който са обезщетени. Нуждае се от различни
кремове, балсами, обезболяващи, специален ръкав за лакътя на дясната ръка, превързочни
3
материали. Налице е влошаване на здравословното му състояние, изразяващо се в следното:
дясната му ръка останала обезобразена за цял живот; единият от трите главни нерва на
ръката му не работи и нямало да се възстанови; започнал да получава изтръпване и
схващане на дясната ръка; нарушена е цялостната му нервна система; кожата на главата му е
изгоряла в теменната част, в резултат на което косата му доста оредяла и няма да има
възможност да се възстанови; получил израстък под клепача на лявото око, за отстраняване
на който претърпял оперативна интервенция; започнал да боледува по-често от преди, тъй
като е засегната имунната система на организма му; наложили се по-чести посещения при
стоматолог; получава разтежения на крака, от който е вземан материал за присаждане на
дясната му ръка, както и чести разтежения на глезените; по-често изпада в депресивни
състояния, изискващи медикаментозно лечение, както и нервни кризи под въздействието на
всички негативни емоции и ограничения. Изпитва ежедневни неудобства и ограничения,
предизвикани от невъзможността да спортува и да води активен живот, както и от
обстоятелствата, че не трябва да се излага дълго на слънце, че трябва постоянно да е с
предпазния неопренов ръкав, че крайниците му са сериозно обезобразени, че косата му
оредяла, спаднало е самочувствието му, повишило се телесното му тегло. Излага, че почти
не излиза с приятели и след злополуката не е имал приятелка. Вследствие преживяното и
изпитаните притеснения, баща му заболял тежко и в момента провежда лечение –
химиотерапия. Ето защо претендира обезщетение за вредите понесени след 17.04.2015г.
Отправил искане в тази връзка за положително произнасяне по предявените искове.
В отговор на исковата молба, „СОД-Варна“ АД оспорил исковете по същество с
довод за липса на елементите от фактическия състав на чл. 200, ал. 1 от КТ – настъпила през
исковия период временна неработоспособност, трайна неработоспособност 50 и над 50 на
сто или смърт на работника, за да се приеме, че е налице някоя от предпоставките за
претендиране на вреди от претърпяната трудова злополука. Не се твърди, че е настъпило и
влошаване на състоянието на ищеца, т.нар. „ексцес“ при трудова злополука, за да има
основание за присъждане на ново обезщетение към вече определеното от съда. Оспорва иска
и по размер, като твърди, че с поведението си ищецът е допуснал груба небрежност по
смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ, доколкото същият не се е съобразил с елементарни
изисквания за безопасност при запалване на газова бутилка в мястото за почивка. Отправил
искане предявените искове да бъдат отхвърлени.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
Няма спор по делото, че с влязло в сила Решение № 777/29.02.2016г. по гр.д. №
4274/2015г. на ВРС, частично изменено с решение на ВОС по в.гр.д. № 767/2018г.
ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 20000 лв., представляваща обезщетение
за претърпените от него неимуществени вреди за преживените болки и страдания,
вследствие трудова злополука настъпила на 17.04.2014г., за времето от 17.04.2014г. до
17.04.2015г.
4
От съвкупността на приетите по делото медицински документи – епикризи и
болнични листи – се установява, че на дата 17.04.2014г. ищецът е приет с изгаряния на площ
от 10 % от общата телесна повърхност с дълбочина I, II, AB III степен в областта на лицето,
шията и двата горни крайника. За периода на хоспитализацията са изготвяни превръзки под
анестезия, поставени са му временни биологични заместители и са извършени две операции
на 18 и 22 април 2014г. При първата хирургически са обработени лицето, ушите и горните
крайници на ищеца, а при втората операция под обща анестезиа е извършено щателно
почистване на оперираните тъкани и е взет кожен трансплант от лявото бедро. Последвали
са още пет оперативни процедури под анестезия в периода 03.06.2014г. – 14.10.2014г.
свързани с обработката на изгорелите и трансплантираните участъци от тялото, като всяка е
изисквала еднодневен болничен престой.
С разпореждане на ТП на НОИ – Варна от 06.06.2014г. злополуката е призната за
трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО.
От амбулаторните листи и медицинска документация, издадена след 17.04.2015г. се
установява, че на ищеца е поставена диагноза папилом на клепачния ръб на ляво око, с
дадена препоръка за оперативно лечение. Предписана е и терапия с медикамент; лекар
специалист по кожни и венерически болести във връзка с оплаквания, че окосмяването по
скалпа на ищеца не се възстановява, особено теменно е дал препоръка за консулт и
оперативна пластика; при преглед от лекар невролог във връзка с оплаквания, че след
злополуката страда от намалена чувствителност на предмишницата, е установена тежка
степен на увреда на радиалния нерв.
На 28.02.2017г. ищецът е претърпял оперативна интервенция на клепача на лявото
око с оглед поставената диагноза „хореолум и други“. На пациента е издаден и болничен
лист за шест дена, от които три за болнично лечение.
Видно от представените медицински документи – електромиография от
07.02.2017г. изготвена от лекар невролог, както и амбулаторни листи от прегледи на
06.02.2017г. и 07.02.2017г., същите съдържат данни за тежка степен на увреда на десния
радиален нерв. От амбулаторен лист от 08.02.2017 г. за преглед на ищеца от личен лекар се
установява, че на същия е предписан хранително диетичен режим, поради сърбеж при прием
на зеленчуци.
Пред ВРС е проведена СМЕ, от заключението на която се установява, че при
извършен преглед на ищеца са установени ясно видим белег от изгаряне и кожни пластики в
областта на предна, странична и задни повърхности на дясната мишница в долна трета, на
гърба на дясната лакетна област и страничната повърхност, в предно-страничната и част
от задната повърхност на дясната предмищница в горна и средна трета; движения в пълен
обем на дясната лакетна става; ясно видим белег в областта на дясната предмишница в
долна трета и странична повърхност на дясната киткова област, гърба на дясната длан, в
областта на 1, 2 и част от 3 дланни кости, гърба на долнопръстовите стави на 2, 3, и 4
пръсти, гърба на горните фаланги на същите пръсти и 5 пръст; леко ограничено отвеждане и
сгъване в дясна киткова става; пълен обем от движения в ставите на пръстите; липса на
5
увреждане на двигателните влакна на десния радикален нерв; възможност за нарушение на
сетивността по гърба на дясната ръка в областта на кожните пластики поради увреждане на
сетивните влакна на нервите от термичната травма; ясно видим белег по гърба на лява
предмишница в долна трета и страничната повърхност на лявата лакетна ставал; движения в
пълен обем на лявата лакетна става; ясно видими белези от донорното място по ляво бедро
от проведената кожна пластика. Експертът сочи, че е препоръчително ищецът да не излага
изгарянията на слънце, а когато е на топло да ги покрива.
Съгласно заключението на ТСМЕ, неоспорено от страните, при прегледа на ищеца е
установен видимо отчетлив белег с неправилна форма и добре отличаващи се от околната
тъкан груби ръбове по задната повърхност на лявата мишница в долна трета и страничната
повърхност на лявата лакътна става. Такъв белег специалистите са установили и по задната
повърхност на дясната мишница в долна трета, страничната повърхност на дясната лакътна
става, задно-страничната повърхност на дясната лакътна мишница и в областта на дясната
длан. Според експертите медицинската документация установява, че ищецът е получил
изгаряния в областта на лицето и горните крайници. Експертизата сочи, че към момента е
възстановена функцията на десния горен крайник на ниво лакътна и киткова става. Според
експертите приложените по делото амбулаторни листи и консулти със специалист невролог
от 2017г. говорят за наличие на увреждане на десния лъчев нерв, довело до намалена
чувствителност, включително за пълна липса на такава върху определени зони.
Заключението поддържа, че увреждането несъмнено е във връзка с термичната травма на
десния горен крайник и може да се приеме за усложнение във връзка с нея, което не води до
затруднение в движенията на крайника. Определя се за възможно пострадалият да изпитва
болезненост и дискомфорт при непрекъснато излагане на увредените участъци на пряка
слънчева светлина или непрекъснато влияние на висока температура. Диагнозите, които са
поставени на ищеца от офталмолози, а именно папилом и хордеолум на клепача на лявото
око, не са във връзка с термичната травма. Според вещите лица за лекуването на травмата
отношение имат приложените по делото касови бонове за лекарствата Витасин крем, крем
Здраве универсал, Витасин комплект, латекосви ръкавици, балсам спасател форте, а към
болковия синдром норофен стопколд, аналгин и аспирин.
Проведена е също СПЕ, от заключението на която се установява, че ищецът
вероятно преживява психотравма от трудовата злополука. Злополуката е засегнала
потребността му от сигурност, начина му на работа и социалния живот, като го е лишила от
самостоятелно функциониране за известно време. Нарушила е психическия баланс на
личността му, което пък е повлияло на настроенията и емоциите, занижило е самооценката
му, повишило е тревожността и е предизвикало страхова нагласа и затруднения в
социалните контакти и планирането на бъдещето. Според данните от изследването ищецът
афективно преживява травматичното събитие с различни симптоми, които се проявяват в
маскиран вид главно като страхове за физическото му здраве, тревожност, несигурност в
себе си и емоционални реакции придружени от пристъпи на безпокойство, страх и паника,
чувство за безпомощност, болка и ужас, липса на енергия, умора, тъга, висока ситуативна
6
тревожност и емоционална лабилност, свръхвъзбудимост, невъзможност за отпускане,
непрестанно оглеждане за опасност, раздразнителност и нисък фрустрационен толеранс,
трудно заспиване и паник епизоди по време на сън, понижение на интереса или участието в
значими в миналото дейности, усещане за отчужденост, изолиране и странене от околните,
чувство на несигурност за бъдещето и негативни фаталистични вярвания. Поради
изложеното вещото лице сочи, че психотравмата вероятно не е преодоляна и е
препоръчително своевременна консултация с лекар и психитерапевт. При предприемане на
тези мерки се поддържа, че е възможно симптоматиката да се омекоти, а в рамките на
няколко години психотравмата напълно да се овладее. Тя може обаче да се актуализира от
нова стресова ситуация. Експертът излага, че непосредствено след трудовата злополука
вниманието на ищеца е било ангажирано с физическото му преживяване на стрес от
травматичното събитие – болка по главата и справяне с поредица операции. Всички
негативни проявления са важни за социалното функциониране на ищеца предвид възрастта
му и влияят върху по-нататъшните му избори. Необходима е незабавна медикаментозна и
психотерапевтична терапия за преработване на капсулираните емоции от събитието. По
преценка на вещото лице ищецът няма да може да се справи сам със страховете и
притесненията си.
От събраните гласни доказателства посредством показанията Т. И. /баща на ищеца/,
се установява, че Р.И. е много изнервен и сприхав, с обострено обоняние за открит огън, а и
често се събуждал с оплаквания, че единият му крак е студен, а другият топъл. Претърпял и
операция на окото за премахване на израстък, защото не виждал. Лекарите на позволявали
на сина му да ходи на фитнес, който преди това редовно посещавал, поради опасността от
сцепване на мускула при разрастване. Избягвал да работи с дясната ръка, защото се схващат
два от пръстите , както и че според лекарите изгорялата му коса няма да се възстанови.
След претърпяната злополуката ищецът не излиза и не се среща с хора, като през
последните три години, както и понастоящем синът му работи на открити павилиони за
закуски. Пробвал да работи в Англия, но там не искали да сключат трудов договор с него,
когато видели ръката му, като отказът бил аргументиран с това, че ако станело нещо
трябвало да му се плаща до края на живота.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, в рамките на
предметния обхват на въззивното производство очертан с въззивната жалба съгласно чл.
269, пр. II от ГПК, прави следните правни изводи:
Предмет на разглеждане е един иск за обезщетяване на вреди, заявен като частичен
иск, с който се претендират вредите, настъпили през определен период от време с посочване
на началото и края му, а не за вреди от ексцес. Твърдения за ексцес ищецът не е заявявал,
такива му е натрапил първоинстанционният съд, давайки указания с разпореждане от
05.04.2018г. и после с определение от 10.09.2018г. в нарушение на принципа на
диспозитивното начало. Предявеният иск е един, той е за обезщетяване на вреди от трудова
злополука, настъпили през определен период от време и следва да се разгледа като такъв.
Съдът следва да установи настъпили ли са твърдяните вреди в твърдяния период, а ако за
7
тях вече е било присъдено обезщетение с влязлото в сила решение като бъдещи такива, то
предявеният иск би се явил неоснователен.
Ето защо и на основание чл. 270, ал. 3 от ГПК решението на ВРС, в частта, с която е
отхвърлен предявения от въззивника срещу „СОД-Варна“ АД, ЕИК ********* иск за сумата
от 14000 лева, представляваща частичен иск от целия в размер на 75000 лева, претендирана
като обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди под формата на
понесени болки и страдания в периода 18.04.2015г. – 02.04.2018г., настъпили в резултат на
влошаване на състоянието му след настъпилата на 17.04.2014г. трудова злополука в
сравнение със състоянието, в което се е намирал към датата на приключване на съдебното
дирене по гр.д. № 4274/2015г. на ВРС, следва да се обезсили като постановено по
непредявен иск и в нарушение на основното начало на чл. 6 от ГПК. Доколкото наред с това,
първоинстанционният съд се е произнесъл и по предявения иск, делото не следва да се
връща на този съд, а следва да се реши по същество пред въззивната инстанция.
Съгласно чл. 200, ал. 1 от КТ за вреди от трудова злополука или професионална
болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят
отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или
служител има вина за настъпването им.
Няма спор между страните, че е налице влязло в сила съдебно решение, с което е
уважен предявен от Р.И. срещу „СОД - Варна“ АД иск за обезщетяване на неимуществени
вреди от трудовата злополука от 17.04.2014г. за предходен период: от 17.04.2014г. до
17.04.2015г., на основание чл. 200 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 298, ал. 1 от ГПК съдебното решение влиза в сила,
респ. формираната от него сила на пресъдено нещо се разпростира само между същите
страни, за същото искане и на същото основание. Субективното материално право на
обезщетение по чл. 200 от КТ за репариране на вреди от трудова злополука настъпила в
конкретен момент, възниква при осъществяването на следния фактически състав: наличие
на трудова злополука, установена по реда предвиден в чл. 57 и сл. от КСО и Наредба за
установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки /Обн, ДВ, бр.
6/2000г./; претърпени от ищеца вреди – имуществени или неимуществени и наличие на
причинно-следствена връзка между трудовата злополука и вредите. Този фактически състав
представлява и основанието на иска за обезщетение. Няма пречка, при влязло в сила
решение за обезщетяване на вреди за един период, в отделно производство увреденият да
претендира обезвреда на понесените от него от същата злополука вреди в друг период.
Обективните предели на СПН на първото решение обхващат основанието на иска,
индивидуализирано посредством правопораждащите факти. Последните се ползват от
последиците на СПН при разглеждане на иска за вреди настъпили в другия, последващ
период. Ето защо съдът следва да зачете обективните предели на решението по предходно
предявения частичен иск досежно правопораждащите спорното право факти, както и
приетото за неоснователно правонамаляващо възражение по чл. 52 от ЗЗД за съпричиняване
8
от страна на работника под формата на груба небрежност при настъпване на злополуката.
Съответно възраженията обосноваващи по същество оспорване на настъпилата злополука
като трудова са преклудирани и недопустими за разглеждане в настоящото производство.
Следва по доводите на ответника да се допълни също, че разпоредбата на чл. 200, ал. 1 от
КТ в редакцията след изменението, обн., ДВ, бр. 52/2004г., не се различава по същността си
от тази преди това изменение. Касае се само до терминологична промяна, която цели да
приведе използваните в КТ понятия – временна нетрудоспособност и инвалидност, в
съответствие с въведените в по-новия нормативен акт – КСО понятия – временна
неработоспособност и трайна неработоспособност. С посоченото изменение законодателят
не е имал предвид да въведе някакви ограничения за отговорността на работодателя, да
изключи от обхвата й определен вид неработоспособност. Правно значима за отговорността
на работодателя е всяка неработоспособност – временна или трайна. При възпроизвеждането
на понятието "трайна неработоспособност", дефинирано в чл. 72 от КСО и съответстващо на
понятието "инвалидност", законодателят е пропуснал "50%", който технически пропуск
понастоящем е отстранен с допълнението в чл. 200, ал. 1 от КТ /обн., ДВ, бр. 15/2010г./.
От съвкупната оценка на събраните по делото доказателства /медицински документи,
експертни заключения и гласни доказателства/ е установено в конкретния случай, че
ищецът е търпял неимуществени вреди под формата на болки и страдания в пряка причнно-
следствена връзка с получените на 17.04.2014г. термични травми от възпламеняването на газ
от газова бутилка и в исковия период. Получените изгаряния по тялото на площ от 10 %,
както и дългия период на неработоспособност на ищеца след злополуката /17.04.2014г. –
18.12.2014г./, в който същия е претърпял общо седем хирургически интервенции под
анестезия, са причинили на пострадалия комплекс от силни негативни усещания –
физически и психически болки и страдания, които са намерили отражение и в болките и
страдания, понесени от същия в исковия период 18.04.2015г. - 02.04.2018г. Така,
констатирано е, че окосмяването по скалпа на ищеца не се възстановява, особено теменно и
е препоръчана оперативна пластика; установена е тежка степен на увреда на десния
радиален нерв; на ищеца е предписан хранително диетичен режим, поради сърбеж при
прием на зеленчуци. От показанията на бащата на ищеца, преценени съобразно критериите
на чл. 172 от ГПК като преки, трайни във времето, обективни, кореспондиращи с всички
доказателства по делото, добросъвестно изложени и поради това обективни, се установява,
че след инцидента Р. е с доста проблеми – станал е нервен и сприхав, неспокоен, развил
симптоми на пирофобия с нощни атаки на страх при миризма на дим; ограничил е
социалните си контакти, като не излиза навън, не се среща с хора, няма приятелка, няма
компания. Преустановил е напълно и за дълго време заниманията си с фитнес след
злополуката, което е лишило младия човек от активност и възможността да организира
свободното си време по собствен избор отговарящ на обичайния му ритъм на живот преди
вредоносното събитие. От заключението на тричленната СМЕ, което съдът кредитира като
професионално дадено и неоспорено от страните от друга страна са констатирани големи,
груби белези по горните крайници на ищеца, както и по бедрото, от което е взет трансплант,
както и оредяването на косата, поддържащи у него чувство на сериозен дискомфорт поради
9
обективно загрозяване. Установено е също наличие на увреждане на десния лъчев нерв,
довело до намалена чувствителност, включително за пълна липса на такава върху
определени зони. Според експертите увреждането несъмнено е във връзка с термичната
травма на десния горен крайник и може да се приеме за усложнение във връзка с нея, което
не води до затруднение в движенията на крайника. Същевременно е установено, че ищецът
изпитва болезненост и дискомфорт при непрекъснато излагане на увредените участъци на
пряка слънчева светлина или непрекъснато влияние на висока температура. Тези изводи
напълно кореспондират с кредитираното заключение на СППЕ в частта му, в която е
установено, че ищецът е получил психотравма, която не е преодоляна и е препоръчително
своевременна консултация с лекар и психитерапевт, доколкото не може да се справи сам със
страховете и притесненията си. Всички негативни проявления са се отразили и са важни за
социалното функциониране на ищеца предвид възрастта му и влияят върху по-нататъшните
му избори.
При определяне размера на обезщетението по в.гр.д. № 767/2016г. по описа на ВОС,
видно от мотивите на решението, съдът е взел предвид възрастта на
пострадалия, продължителността на първоначалното лечение, последиците от трудовата
злополука – физически и психически, продължителността на посттравматичното
стресово разстройство, което може да доведе и до хроничност на състоянието и да премине
в трайна промяна на личността за времето от 17.04.2014г. до 17.04.2015г.
При определяне размера на обезщетението за понесените вреди в исковия период
/18.04.2015г. – 02.04.2018г./, съдебният състав съобрази, че ищецът е мъж, на 29 години към
началото на разглеждания период, броя и вида на уврежданията – нарушение на
топлообмена, цялостта на кожата, съпроводени с трайно и обективно загрозяване;
невъзстановено окосмяване по скалпа на ищеца, особено теменно и необходимостта от
оперативна пластика; установената тежка степен на увреда на десния радиален нерв довело
до намалена чувствителност, включително за пълна липса на такава върху определени зони
при съобразяване, че увреждането не води до затруднение в движенията на крайника;
предписания специален хранително диетичен режим; поведенческите промени;
ограничените социални контакти, изолираност и снишено самочувствие; настъпилата
промяна във функционирането и обичайния ритъм на живот през този период и лишаването
от възможностите за личен избор и модел на живот; търпяните трайни ограничения във
връзка с излагане на слънчева светлина на увредените участъци и влияние на висока
температура; чувството на болка и необходимостта от медикаментозна обработка на
засегнатите участъци; необходимостта от специализирана помощ за преодоляване на
травмата, страховете и притесненията му и за правилното му функциониране като млад и
пълноценен човек, на база и икономическата конюнктура в страната за процесния период,
съдебният състав приема, че за репариране на претърпените от ищеца неимуществени вреди
в периода 18.04.2015г. – 02.04.2018г. е необходима сумата от 20 000 лв. Предявената като
частична претенция за 28 000 лв. от общата в размер на 150 000 лв. следва да бъде уважена
до този размер и отхвърлена за разликата до предявения частичен такъв от 28 000 лева.
10
Решението на ВРС следва да се ревизира съобразно изложеното.
На основание чл. 78, ал. ал. 1 и 3 от ГПК всяка от страните има право на поискани
разноски, претендирани под формата на платено възнаграждение на адвокат, съразмерно с
уважената и отхвърлена част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК работодателят следва да бъде осъден да заплати по
сметка на ВОС държавна такса и върху увеличения размер на обезщетението за
неимуществени вреди и лихва за забава пред настоящата инстанция.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 5337 от 29.11.2019г. по гр.д. № 4879/2018г. по описа на
ВРС, XX-ти състав, В ЧАСТТА, с която са разгледани искове за вреди настъпили в
резултат на влошаване на състоянието му след настъпилата на 17.04.2014г. трудова
злополука в сравнение със състоянието, в което се е намирал към датата на приключване на
съдебното дирене по гр.д. № 4274/2015г. на ВРС, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 03.04.2018г. до
окончателното плащане на задължението, като недопустимо – постановено по непредявен
иск.
ОТМЕНЯ Решение № 5337 от 29.11.2019г. по гр.д. № 4879/2018г. по описа на ВРС,
XX-ти състав, В ЧАСТТА, с на основание чл. 200, ал. 1 от КТ е отхвърлен предявения от
Р. Т. ИВ. с ЕГН ********** срещу „СОД-Варна“ АД, ЕИК ********* иск за осъждане на
ответника да му заплати сумата над 6000 до 14000 лева, представляваща частичен иск от
целия в размер на 75000 лева, претендирана като обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди под формата на понесени болки и страдания в периода 18.04.2015г. –
02.04.2018г., ведно със законната лихва от исковата молба И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 200, ал. 1 от КТ „СОД-Варна“ АД, ЕИК ********* ДА
ЗАПЛАТИ на Р. Т. ИВ. с ЕГН ********** сумата от още 6000 лева, представляваща
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди под формата на понесени
болки и страдания в периода 18.04.2015г. – 02.04.2018г., в резултат на настъпилата на
17.04.2014г. трудова злополука, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 03.04.2018г. до окончателното плащане на
сумата.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5337 от 29.11.2019г. по гр.д. № 4879/2018г. по описа
на ВРС, XX-ти състав, В ЧАСТТА, с която на основание чл. 200, ал. 1 от КТ „СОД-Варна“
АД, ЕИК ********* е осъден да заплати на Р. Т. ИВ. с ЕГН ********** сумата от 14000
11
лева, предявена като частичен иск от целия в размер на 150000 лева, претендирана като
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания понесени
и настъпили в периода 18.04.2015г. – 02.04.2018г., в резултат на настъпилата на 17.04.2014г.
трудова злополука, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 03.04.2018г. до окончателното плащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5337 от 29.11.2019г. по гр.д. № 4879/2018г. по описа
на ВРС, XX-ти състав, В ЧАСТТА, с която на основание чл. 200, ал. 1 от КТ е отхвърлен
предявения от Р. Т. ИВ. с ЕГН ********** срещу „СОД-Варна“ АД, ЕИК ********* иск за
осъждане на ответника да му заплати сумата над 20000 лева до предявения размер от
28000 лева, заявен като частичен иск от иск с цена на цялото вземане от 150 000 лева, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 03.04.2018г. до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „СОД-Варна“ АД, ЕИК ********* ДА
ЗАПЛАТИ на Р. Т. ИВ. с ЕГН ********** сумата от 430 лева, представляваща съдебни
разноски за настоящата инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. ал. 3 от ГПК Р. Т. ИВ. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на „СОД-Варна“ АД, ЕИК ********* сумата от 200 лева, представляваща
съдебни разноски за настоящата инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК „СОД-Варна“ АД, ЕИК ********* ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на ВОС сумата от 240 лева, представляваща държавна такса по
уважената пред настоящата инстанция част от предявения иск.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок, който за страните започва да тече от получаване на
съобщението за постановяването му, по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Преписи от решението да се връчат на страните по делото на основание чл. 7, ал. 2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12