Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
22.12.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, ІV-В състав в закритото заседание на двадесети и втори декември през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Е.Иванова
ЧЛЕНОВЕ:
Зл.Чолева
Р.Ботева
като разгледа докладваното от
съдията-докладчик ч.гр.д.№ 12 101 по описа за 2019 г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.463 ГПК.
С жалба вх.№ 37276/2019 г. „С.Ф.” ЕООД, ЕИК *******обжалва
дейст-вията на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ М.П.с рег.№ 851 на КЧСИ по
изп.дело № 20168510400069, изразяващи се в извършено по делото разпределение по
протокол от 20.05.2019 г.
Навеждат доводи, че постановеното
разпределение е неправилно, като е заявено искане разглеждането на делото по
обжалване на разпределението да бъде спряно до произнасянето на съда по
преюдициалния спор по оспорените по реда на чл.464 ГПК вземания на „Райфайзен-банк
/България/” ЕАД, включени в разпределението, доколкото въпросът дали съществуват
и в какъв размер спорните вземания резултира в разпределението на заделените
суми. Поддържа се и че неправилно съдебният изпълнител не е включил в
разпределението и лихвата върху цялата платена сума от 1 662 479,28
лева от предходното разпределение, с която лихва тази сума се е олихвявала при
престоя й по специалната сметка на съдебния изпълнител и същата не е била
предмет на предишното разпределение; че неправилно в атакуваното разпределение
са приети като съществуващи вземания на „Райфайзенбанк /България/” ЕАД,
твърдени в удостоверението на ЧСИ С.Я.от 17.05.2019 г., предвид това че банката
не е направила искане за събиране на тези суми, нито представеното с нея
удостоверение е такова по чл.456 ГПК, а отделно от това част от упоменатите в
него вземания не съществуват, нито подлежат за приемане за събиране в
изпълнителния процес пред ЧСИ М.П., вкл. и поради това, че по вече несъществуващо
от 03.11.2017 г. главно вземане на банката не се поражда и допълни-телно
акцесорно вземане за лихва върху нея. Твърди се и че не е ясно за кой период от
време е определено вземането на банката за законна лихва от 691,01 евро върху
главница от 775,34 евро, която е включена в предходното разпределение от
03.11.2017 г.; че не съществува в полза на банката и вземане от 718,00 лева и
100,00 лева като остатъци от юрисконсултско възнаграждение по изп.лист по
гр.д.№ 65517/2016 г. на СРС и изпълнително дело за събирането му, които също са
погасени с разпределението на ЧСИ М.П.от 03.11.2017 г. и съобразно разпоредбата
на чл.76, ал.2 ГПК. Наведени са аргументи и че не е ясен и характерът на
упоменатите в удостоверението на ЧСИ С.Я.разноски в размер на 18 982,00
лева, както и в какъв е видът и размерът на всяка отделна разноска, при което
не може да се приеме, че същите са ликвидни и изискуеми и се дължат от „А.Г.”
ООД, респ. конкурират вземанията на другите взискатели; че отделно от това
вземанията от 18 982,00 лева и 100,00 лева, като такси и разноски на
банката, сторени в друг процес, не могат да се противопоставят на длъжника,
респ. да конкурират вземанията на другите взискатели. В уточнението на жалбата
във връзка със заделената в полза на „Райфайзенбанк /България/” ЕАД сума от
10 627,65 лева – част от законна лихва за забава в общ размер от
168 837,65 лева върху главницата по изпълнителния лист по гр.д.№
65516/2016 г. на СРС се поддържа, че удостоверението на ЧСИ С.Я.от 17.05.2019
г. не е следвало да бъде съобразено при разпределението от 20.05. 2019 г.,
доколкото именно в предишно разпределение по същото дело ЧСИ М.П.сам е погасил
вземанията на банката, упоменати за дължими, а не наново да им заделя суми; че
ЧСИ М.П.и служителите му сами изпадат в противоречие, че действията им във
връзка сумата от 10 627,65 лева са не само неправилни и противоречащи на
закона, а житейски и правно абсурдни, тъй като законната лихва е акцесорно
вземане за забавено плащане на на главно парично вземане, а при липса на главно
вземане обаче, липсва и забава в неговото плащане и акцесорно право на лихва
върху такава главница. Релевирани са съображения , че не е видно и ясно как са
установени по размер и основание пропорционалните и обикновени такси в
изпълнителното дело като част от дълга, както и че с оглед неправилното
заделяне на сумата от 10 627,65 лева за несъществуващо вземане на банката
или на такова, суми по което не следва да се разпределят или да се разпределят
с привилегия, съдебният изпълнител по изп.дело 20168510400069 не е удовлетворил
вземанията по съразмерност на следващите по ред привилегировани и хирографарни
кредитори/взискатели по чл.136, т.6 и т.8 ЗЗД – Столична община за „такса
битови отпадъци“ и на „С.Ф.” ЕООД.
Моли съда да отмени направеното
разпределение по изп.дело 20168510400069 по описа на ЧСИ М.П., рег.№ 851 по протокола
от 20.05.2019 г. и да се извърши ново коректно разпределение.
Предвид обстоятелството, че
вземанията на „Райфайзенбанк /България/” ЕАД за сумата 168 837,98 лева и
другите търсени вземания от банката са оспорени по исков път по реда на чл.464 ГПК от взискателя „С.Ф.” ЕООД, е заявено искане от страна на последния производството
по настоящото дело да бъде спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до
произнасяне с влязъл в сила съдебен акт на съда по този иск относно
съществуването или не на оспорените вземания по удостоверението на ЧСИ С.Я.,
който спор счита, че се явява преюдициален за разпределението.
Ответникът по жалбата – „Райфайзенбанк
/България/” ЕАД, гр.София в подадените от него писмени възражения по чл.436,
ал.3 ГПК /неправилно наименовани „Отговор”/ счита същата за неоснователна. Инвокира аргументи,
че основните възражения в жалбата относно вземанията на банката, посочени в
удостоверението на ЧСИ С.Я., са неверни; че банката е обезпечен кредитор с
първа по ред ипотека върху имота – предмет на публична продан по отношение на
вземанията по ч.гр.д.№ 65516/2016 г. на СРС, 44 състав, а по относно вземанията
по ч.гр.д.№ 65 517/2016 г. на СРС, 143 състав по отношение на продадения
от ЧСИ М.П.недвижим имот - се удовлетворява съразмерно с другите кредитори; че
сумите от разпределението от 03.11.2017 г. са постъпили на 09.04.2019 г., като
от датата на разпреде-лението от 03.11.2017 г. до датата на постъпването на
сумата в банката през 2019 г. главниците и по двата изпълнителни листа
продължават да се олихвяват, както и че няма правно основание да се твърди, че
вземането следва да се счита погасено към датата на разпределението след като в
слязло в сила едва след обжалване пред две инстанции и че няма как да се
приеме, че взе-мането ще се счита за погасено преди реално да са постъпили при
кредитора суми за погася-ването им. Наведени са доводи и че в удостоверението с
изх.№ 024719 от 17.05.2019 г. на ЧСИ С.Я.са отразени вземанията, останали
непогасени след получаване на сумата от предходното разпределение, като същото
съдържа цялата необходима информация, предвидена в чл.456, ал.3 ГПК; че с
разпределението от 20.05.2019 г. на банката е разпределена сумата
10 627,65 лева за погасяване на законна лихва, начислена върху главницата
по изпълнителния лист по гр.д.№ 65 516/2016 г. на СРС, 44 състав, което вземане
е обезпечено с договорна ипоте-ка върху недвижимия имот, реализиран на
публичната продан и възложен на взискателя-жалбоподател „С.Ф.” ЕООД и банката
има правата по чл.173 ЗЗД. Поддържа се, че разпределението е извършено правилно
и законосъобразно, поради което жалбата трябва да бъде отхвърлена. Счита
искането на жалбоподателя по чл.229, ал.1, т.4 ГПК за неоснователно.
Ответникът по жалбата – „А.Г.” ООД, гр.София в
депозирани от него писмени възражения по чл.436, ал.3 ГПК /наименовани
„Отговор-становище по жалба”/ поддържа, че наведените от „С.Ф.” ЕООД са
основателни и жалбата му следва да бъде уважена и да се отмени атакуваното
разпределение на ЧСИ М.П., като неправилно и незаконо-съобразно.
Възражения от насрещната страна по
жалбата - Столична община – район
„Люлин” не са постъпили в срока по чл.436, ал.3 ГПК.
В писмените мотиви, депозирани от
ЧСИ М.П.с рег.№ 851 на КЧСИ по реда на чл.436, ал.3 ГПК е отразено, че при
извършеното разпределение съдебният изпълнител е съобразил законовите
изисквания за погасяване на вземанията, когато постъпилата сума не е достатъчна
да покрие всички задължения.
Съдът, като прецени доводите на
страните, доказателствата по делото и изискванията на закона, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена от
легитимирано лице в срока по чл.462, ал.2 ГПК, срещу подлежащ на съдебен
контрол акт на съдебния изпълнител и е процесуално допустима. Разгледана по същество
същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.460 ГПК, ако събраната сума по изпълнителното дело е недостатъчна за
удовлетворяване на всички взискатели, каквато е и конкретната хипотеза, съ-дебният
изпълнител извършва разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на
вземания, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение, а
остатъкът се разпределя между другите вземания съразмерно. В нормата на чл.136 ЗЗД законодателят е регламентирал материята във връзка с привилегиите, като в
ал.1 на същата норма е предвидено, че с право на предпочтително удовлетворение
в реда, по който са изброени, се ползват следните вземания: 1. вземанията за
разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, както и за исковете по
чл.134 и чл.135 – от стойността на имота, за който са направени, спрямо
кредиторите, които са ползват от тези разноски; 2. вземанията на държавата за
данъци върху определен имот – от стойността на този имот, както и вземанията,
произтичащи от концесионни възнаграждения, лихви и неустойки по концесионни договори,
3. вземания, обезпечени със залог или ипотека – от стойността на заложените или
ипотекирани имоти, 4. вземания, заради които се упражнява право на задържане –
от стойността на задържаните имоти, като ако това вземане произтича от разноски
за запазване или подобрение на задържания имот, то се удовлетворява преди
вземанията по т.3, т.5 вземанията на работници и служащи, произтичащи от
трудови отношения и вземания за издръжка и 6. вземания на държавата, освен тия
за глоби, като с оглед новелата на ал.2 на чл.136 ЗЗД – вземанията по т.5 и т.6
се удовлетворяват предпочтително от цялото имущество на длъжника. Вземанията с
еднакъв ред се удовлетво-ряват съразмерно с оглед правилото на чл.136, ал.3 ЗЗД, а съгласно
чл.136, ал.4 ЗЗД – освен присъдените лихви, правото на предпочтително
удовлетворение обхваща лихвите, изтекли след започване на принудителното
изпълнение, както и лихвите за годината, която го предхожда. Безспорно е в
производството, че в дадения казус не са налице вземания от четвърти, пети и
шести ред на чл.136, ал.1 ЗЗД.
С атакуваните действия, обективирани в разпореждане
за разпределение от 20.05. 2019 г., е извършено разпределение на сумата
46 010,23 лева, представляваща остатък от заделената при предходно
разпределение на 03.11.2017 г., влязло в сила след обжалване на 12.02.2019 г., на
постъпили суми от проведена публична продан на поземлен имот с идентификатор №
68134.4360.583, находящ се в гр.София, район „Люлин”, бул.”Джавахарлал Неру” №
4, за погасяване на присъединени за събиране публични задължения в полза на НАП
– ТД София-град на стойност 48 197,65 лева, след нареден превод на
непогасените публични задължения към датата на влизане в сила на
разпределението от 03.11.2017 г., възлизащи на сумата 2 187,42 лева,
съгласно удостоверение с вх.№ 31132/23.04.2019 г. на НАП – ТД София-град.
Сумата от остатъка от 46 010,23 лева, е разпределена по пера, както
следва: 1. по реда на чл.136, ал.1,
т.1 ЗЗД – такси по ТТР към ЗЧСИ по изпълнителното дело в полза на ЧСИ на обща
стойност от 162,00 лева /по 1 бр. по т.3 – 6,00 лева с ДДС, 5 бр. по т.5 –
120,00 лева с ДДС и 1 бр. по т.13 – 36,00 лева с ДДС/ и 1 993,77 лева – по
т.26 от ТТР към ЗЧСИ с ДДС или общо сумата 2 155,77 лева с ДДС; 2. по реда
на чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД – задължения за данък върху недвижимия имот по сметка Столична
община, район „Люлин” на обща стойност 33 226,81 лева и 3. по реда на
чл.136, ал.1, т.3 ЗЗД във връзка с чл.174 ЗЗД – вземанията на ипотекарния
кредитор „Райфайзенбанк /България/” ЕАД за сумата 10 627,65 лева – частично
погасяване на вземане за лихва в общ размер от 168 837,98 лева по изп.дело
№ 20177840401224 по описа на ЧСИ С.Я., образувано по изпълнителен лист от
23.02.2017 г. по гр.д.№ 65 516/2016 г. на СРС, представляваща остатък от
дължима законна лихва до пълното погасяване на главницата с превод от
09.04.2019 г. по разпределение /съгласно направеното уточнение от ЧСИ М.П.със съобщение
с изх.№ 28129/2019 г./, което разпределение е извършено в съответствие с
установените за това процесуални правила и императивни материалноправни норми.
Правилно е определен кръгът на
взискателите, които следва да бъдат включени в разп-ределението; вземанията,
подлежащи на удовлетворяване; редът за удовлетворяването им и су-мата, която се
полага за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях. Поради недоста-тъчност
на същата за удовлетворяване на всички взискатели, е приложена разпоредбата на
чл. 460 ГПК, а конкретният ред за удовлетворяване на вземанията е определен
съобразно установе-ните в чл.136 ЗЗД привилегии.
Във връзка с инвокираните в жалбата
оплаквания съдебният състав намира следното:
Безспорно е, че начисляваната от
страна на обслужващата банка лихва по специалната сметка на ЧСИ върху
постъпилите по нея суми за погасяване на задълженията на длъжника също служи за
удовлетворяване на взискателите след изчисляване на нейния размер от ЧСИ
съгласно чл.24 ЗЧСИ и чл.4 и чл.6 от Наредба № 6 от 30.05.2006 г. за начина на
изчисляване и плащане на лихвата върху паричните средства по специалните сметки
на частните съдебни изпълнители, но обстоятелството, че някоя от подлежащите на
разпределение суми не е била включена в атакуваното разпределение не опорочава
последното, а единствено обуславя необходимостта да бъде извършено ново
последващо разпределение при наличието на неудов-летворени вземания на
взискателите.
Неоснователни са и наведени от
жалбоподателя оплаквания във връзка с удостовере-ние с изх.№ 024719 от
17.05.2019 г. на ЧСИ С.Я.. Същото отговаря на изискванията на чл.456 ГПК, като
в подадената молба от „Райфайзенбанк /България/” ЕАД с вх.№ 35088/20. 05.2019
г., с което това удостоверение е представено по изп.дело № 20168510400069 по
описа на ЧСИ М.П., рег.№ 851 на КЧСИ, имплицитно се съдържа искане за събиране
на посочените в него суми, като са посочени и сметки, по които да се превеждат
получените такива при изпълнението.
От друга страна, извън
правомощията на съдебния изпълнител е да извършва преценка дали визираните удостоверението
по чл.456 ГПК вземания съществуват или не. Това може да бъде направено с акт на
съда в надлежно образувано исково производство.
На последно място, липсата на
конкретизация по пера на отразените в обстоятелст-вената част на разпореждането
на разпределение от 20.05.2019 г. като дължими в полза на „Райфайзенбанк
/България/” ЕАД разноски в общ размер на 18 982,00 лева по изпълнителните
производства, образувани по описа на ЧСИ С.Я., е неотносима към законосъоб-разността
на това разпределение, тъй като същата по никакъв начин не се е отразила на
правилността на изчисления и при отнасянето на определените суми към
съответните редове на чл.136, ал.1 ЗЗД.
Предвид изложеното
настоящата инстанция намира, че обжалваното разпределение се явява законосъобразно,
с оглед на което подадената срещу него жалба следва да бъде оставена без
уважение.
Неоснователно е и заявеното от „С.Ф.”
ЕООД искане по чл.229, ал.1, т.4 ГПК.
В действащия Граждански
процесуален кодекс не е предвидена възможност от законодателя за спиране на
производството по раздел І на Глава Тридесет и девета от него на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, като с
оглед нормата на чл.432, ал.1 ГПК такава възможност е изключена като основание
и за спиране на самото изпълнително производство.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
жалба „С.Ф.”
ЕООД, ЕИК *******с вх.№ 37276/2019 г. по сигнатурата на ЧСИ М.П.с рег.№ 851 на
КЧСИ срещу извършеното разпределение по разпореждане
за разпределение от 20.05.2019 г. по изп.дело № 20168510400069 по описа на ЧСИ М.П.,
рег.№ 851 на КЧСИ, като неоснователна.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането „С.Ф.”
ЕООД, ЕИК *******за спи-ране на настоящото производство на основание чл.229,
ал.1, т.4 ГПК, като неоснователно.
Решението в частта относно атакуваното
разпределение може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в 1-седмичен срок
от съобщаването му на страните.
В останалата част същото не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.