Р Е Ш Е Н И Е
№ 189
гр. Велико
Търново, 04.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на седемнадесети
септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНКА ДАБКОВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ
КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
При участието на секретаря С.Ф.и прокурора от ВТОП Невена Орманджиева разгледа
докладваното от съдия Калчев касационно
НАХД № 10152/2021 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона за административните нарушения и наказания.
Постъпила е касационна жалба от *** П.П., като пълномощник на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури срещу Решение № 186/06.04.2021 г. по НАХД № 1604/2020 г. на Районен съд-гр. Велико Търново, с което е отменено Наказателно постановление № 04-2574 от 10.06.2020 г. на началник отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ гр. Русе към ГД „Рибарство и контрол“ при ИАРА. Според касатора решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Сочи, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, а нарушението е описано съгласно изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като са посочени точно и ясно обстоятелствата, при които е извършено и в какво се състои самото нарушение. Във връчения АУАН била посочена точната дата на нарушението, респ. същата може да се счете, че е посочена точно и в наказателното постановление. Предвид това касаторът счита, че посочването на дата 16.04.202 г. в наказателното постановление не е порок, който може да доведе до отмяната му.
Ответникът по
касационната жалба – С.Я.С., чрез процесуалния си представител оспорва жалбата
като неоснователна в представен писмен отговор и в съдебно заседание. Претендира присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на жалбата.
Настоящият състав на Административен съд – Велико Търново, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, както и след служебна проверка, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:
Жалбата е подадена от надлежна страна-участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима.
Съгласно чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна, тъй като оспорваното решение е валидно, допустимо и правилно. Аргументите на съда за този извод са следните:
С Решение № 186/06.04.2021 г. по НАХД № 1604/2020 г. на Районен съд-гр. Велико Търново е отменено Наказателно постановление № 04-2574 от 10.06.2020 г. на началник отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ гр. Русе към ГД „Рибарство и контрол“ при ИАРА, с което на С.Я.С., за нарушение на чл. 22, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/ и на основание чл. 64, ал. 1 от ЗРА е наложена глоба в размер на 100 лева. Според съдържанието на НП нарушението се изразява в това, че С.С. е извършил любителски риболов на р. Росица в землището на с. Водолей на 16.04.202 г. в 15.15 ч., с поставена въдица във водата в работно положение, без билет за любителски риболов.
За да постанови този резултат, районният съд е приел, че е налице съществено несъответствие при посочване на датата на извършване на нарушението в АУАН и обжалваното наказателно постановление. В АУАН като дата на извършване на нарушението е посочена 16.04.2020 г., а в обжалваното наказателно постановление като дата на извършване на нарушението е изписана датата 16.04.202 г. Според съда е налице несъответствие между описателната част на АУАН и НП, което представлява съществено процесуално нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5, пр. 2 от ЗАНН. Въззивният съд е посочил, че в обжалваното наказателно постановление очевидно е допусната фактическа грешка, но в административнонаказателното производство, развиващо се по императивните правила на ЗАНН и субсидирано прилагащия се НПК не съществува института очевидна фактическа или техническа грешка. Датата на извършване на административното нарушение е от изключителна важност за административнонаказателната процедура, тъй като с нея са свързани редица правни последици, като давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН. Всяко съмнение или неяснота относно датата на извършване на нарушението прави невъзможно извършване на проверка относно спазването на процесуалните срокове, а от друга страна нарушава правото на защита на жалбоподателя, тъй като препятства пълноценното упражняване на правото му на защита, а именно да бъде запознат с административното обвинение.
Решението е правилно. Правилни са изводите на решаващия състав, че при съставяне на АУАН и при издаване на НП е допуснато съществено процесуално нарушение, доколкото в същите са посочени различни дати на извършване на нарушението. Съгласно чл. 42, т. 3, предл. първо от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5, предл. второ от ЗАНН датата на извършване на деянието е съществен реквизит както на АУАН, така и на НП. Няма спор по делото, че е налице несъответствие между посочената дата в АУАН и тази в НП, каквото разминаване по отношение на задължителен реквизит е недопустимо. Формалността на административно-наказателното производство предпоставя максимална прецизност на наказващия орган при индивидуализацията на конкретното деяние, което правило не е спазено от наказващия орган и е допуснато нарушение на процесуалните правила при издаване на наказателното постановление. Разминаването между АУАН и наказателното постановление по отношение датата на извършване на нарушението обосновава извод за неяснота по отношение това за деяние, обявено от закона за наказуемо, извършено на коя дата се вменява отговорността с наказателното постановление. Такава неяснота е недопустимо да съществува в процесния правораздавателен акт. Формалният характер на административнонаказателните производства е обусловен от факта, че се засяга правната сфера на субектите на нарушението с налагането на наказание, поради което съблюдаването на процесуалните правила и коректното посочване в наказателното постановление на всички задължителни реквизити е гаранция за ненакърняване правото на защита на наказаните лица и гаранция за законосъобразно упражняване на субективното потестативно право на административния орган да ангажира административнонаказателната отговорност. В случая предвид посочването в наказателното постановление на дата на извършване на нарушението - 16.04.202 г., която е несъответна на посочената такава в АУАН и на действителната дата на проверката, при която е установено въпросното нарушение, правилно ВТРС е приел, че е опорочено административнонаказателното производство и това обосновава извод за незаконосъобразност на наказателното постановление, което следва да бъде отменено. Засягането на правото на защита на наказаното лице се състои в обстоятелството, че е налице неяснота и се създава объркване за датата на извършване на нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на лицето. Разпоредбите на ЗАНН не съдържат в себе си понятието "техническа грешка", а разпоредбата на чл. 248а от НПК е неприложима към казуса, доколкото касае единствено очевидна фактическа грешка, допусната в обвинителен акт, но не и в наказателно постановление. В случая липсва процесуален способ по смисъла на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН за преодоляване некоректното посочване датата на извършване на административното нарушение, тъй като тя е основен елемент от обективната му страна и задължителен реквизит на АУАН и НП съгласно цитираните по-горе разпоредби. Недопустимо е по аналогия и за пръв път в хода на съдебното следствие да се коригира, уточнява или променя датата на която според АНО е извършено административното деяние. Акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление, следва да са в синхрон помежду си не само относно обстоятелствата, при което е извършено нарушението, но и в тяхното съдържание следва да бъде посочена действителната дата, на която е извършено съответното нарушение. След като не е вписана правилната дата, то в този смисъл административното нарушение не съдържа в себе си един от основните елементи от обективна страна – а именно кога е извършено то. Освен, че некоректното посочването на датата на твърдяното нарушение пречи на жалбоподателя да бъде запознат какво точно нарушение му се вменява, то и този съществен пропуск лишава съда от възможността да прецени спазени ли са императивните изисквания на чл. 34 от ЗАНН, включително от коя точно дата почва да тече погасителната давност по смисъла на чл. 11 от ЗАНН, вр. чл. 80 и сл. от НК. С оглед изложеното касационната жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставено в сила решението на ВТРС.
При така изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото и с оглед направеното
искане, в полза на адв. Б.З. на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН вр. чл. 38, ал.
2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА следва да се присъди минимално адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв., определено съгласно чл. 18, ал. 4 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 186/06.04.2021 г. по НАХД № 1604/2020 г. на Районен съд-гр. Велико Търново.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по
рибарство и аквакултури-гр. Бургас да заплати на адв. Б.Х.З., ***, сумата от
300 лв. /триста лева/, представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.
2 от ЗА за настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.