РЕШЕНИЕ
№ 502
гр. Кюстендил, 29.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Калин К. Василев
при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело №
20221520102022 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.
Образувано е по искова молба с вх. №9851/08.11.2022 г., депозирана от
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ 21, бизнес център
„Люлин -6“, ет. 2, чрез З. Д. и Б. Р. и А. Б. – представляващи дружеството,
против С. С., ЕГН: **********, адрес: гр. К., ул. „Б.“ №**.
Настоящите искове били предявени във връзка с дадени указания по ч.
гр. д. №1136/2022 г. по описа на КРС, инициирано от ищеца. На 07.06.2016 г.
между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД предоставило на ответника
в заем по Договор №2123375 сума в размер на 3 415, 83 лв.
Кредитополучателят се задължил да погаси заема на 15 анюитетни месечни
вноски, всяка от която в размер на 250, 45 лв., първата падежна дата била
21.01.2016 г., а последната – 21.03.2017 г. Общата дължима сума, която
трябвало да се върне била 3 756, 75 лв. С. погасил 4 вноски както и лихви за
просрочие в размер на 41, 67 лв., или общо внесените суми по задължението
били в размер на 1070, 53 лв. и останали непогасени 11 месечни вноски. На
21.11.2016г. кредиторът цедирал вземането си на „Кредит Инкасо
инвестмънтс БГ“ ЕАД – настоящ ищец. В цесията било включено и
процесното вземане по горецитирания договор. Придобитото от ищеца
вземане възлизало на 2759,82 лв., от които 2564,31 лв. – остатък от главница
и 195, 51 лв. – остатък от възнаградителна лихва за периода 07.01.2016г. до
1
21.11.2016 г. /дата на извършване на цесията/. Цедентът бил упълномощил
цесионера да уведоми длъжника за извършената цесия. Настоящият ищец
изпратил уведомление до С., като същата не е достигнала до длъжника,
съгласно отбелязването в разписката. Иска се, в случай, че съдът не счете за
редовно уведомяването, извършено с уведомлението, то ответникът да се
счита редовно уведомен за цесията, посредством връчването на препис от
настоящата искова молба, към която било приложено уведомление. Ищецът
претендира вземането си, доколкото бил настъпил падеж по всички месечни
вноски.
Ето защо се иска да бъде установено в отношенията между страните,
че С. има задължение към „Кредит Инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД в размер на
2 564, 31 лв. – остатък по непогасена главница по Договор за кредит
№2123375, сумата от 195, 51 лв. – остатък от възнаградителна лихва за
периода 07.01.2016 г. до 21.11.2016 г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
21.06.2022г. до окончателното изплащане на вземането, сума в размер на
55,20 лв. – платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на
адвокатско възнаграждение по отношение на ответника, в случай на такава
претенция.
Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК, чрез назначения особен
представител – адв. М., е упражнил правото си на отговор. Сочи се, че
исковете били допустими, но неоснователни. Твърди се, че ответникът не бил
надлежно уведомен за извършената цесия и поради това не била активно
легитимирана като страна в процеса. На следващо място се изтъква, че
исковата претенция била погасена по давност. Следвало да възприеме
задължението на С. като периодично и за него се прилагала нормата на чл.
111, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД. Исковете били неоснователни и поради това, че
договорът за кредит не отговарял на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК.
Твърди се, че използваният шрифт в договора бил с размер 11, вместо
минимално дължащия се 12.
На тази база се иска изцяло отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
Видно от заверено копие от Договор за потребителски кредит №
2123375 от 07.01.2016 г. /л. 8-10 от делото/ „Уникредит консюмър
Файненсинг“ ЕАД е предоставило кредит на ответника, чийто лимит е в
размер на 3 415, 83 лв. Броят на месечните вноски е 15, в размер на 250, 45
лв., уговорен е ГЛП 15, 50 % и ГПР 36, 07 %. Уговорена е такса за
разглеждане на кредит в размер на 300 лв., застрахователна премия 115, 83
лв. Общите условия са неразделна част от договора, същите са подписани от
2
кредитора и кредитополучателя на всяка страница. По делото е приложен
погасителен план.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 21.11.2016
г. кредиторът е прехвърлил свои вземания на ищцовото дружество /л. 11-14/,
включително и вземането по процесния договор с ответника. Налице е
потвърждение за извършената цесия на основание чл. 99 от ЗЗД от
първоначалния кредитор – л. 17. На длъжника С. е изпратено уведомление по
пощата за извършената цесия, което е останало непотърсено, съгласно
отбелязването в известието за доставяне – л. 18 и л. 19. Представено е по
делото и преводно нареждане за изплащане на част от преведената сума по
кредита на ответника.
Останалите събрани по делото доказателства не променят крайните
изводи на съда, поради което и не следва да се обсъждат подробно.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена
след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото
писмени доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът
приема от правна страна следното:
По допустимостта: Предявени са установителни искове по реда на чл.
422 от ГПК във вр. с чл. 415, с предмет установяване съществуването на
вземането, заявено по реда на чл. 410 от ГПК, за което е било образувано ч.
гр. д. № 1136/2022 г. по описа на КРС.
При извършената служебна проверка за допустимост на исковата
претенция се установи, че в полза на ищеца е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за вземането, предмет
на настоящата искова молба. Заповедта е била връчена на длъжника при
условията на чл. 47 от ГПК. Поради това съдът е разпоредил процедура по чл.
415, ал. 1, т. 2 от ГПК. Указанията на заповедния съд до заявителя са
съответни на установените обстоятелства, като е спазен и срокът за
предявяване на исковете. При посочените съображения претенцията е
допустима.
По основателността: Целта на предявяването на иск в хипотезата на
чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК е да се установи наличието на вземането към
момента на подаване на заявлението, за което е издадена заповед за
изпълнение, но вече със сила на пресъдено нещо, тъй като в случая
оспорването на вземането по см. на чл. 414 от ГПК препятства влизането й в
сила. При основателност на претенцията и съгласно чл. 416 от ГПК заповедта
за изпълнение придобива изпълн. сила и въз основа на нея съдът издава
изпълнителен лист.
3
В случая не се оспорва обстоятелството, че в хода на заповедното
производство е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК за търсените суми в полза на настоящия ищец, вземането по която
заповед е оспорено от длъжника.
Липсва спор и по това, че ответникът е останал задължен по този
договор, като ищцовото дружество претендира част от отпуснатия кредит с
довод, че ответникът е платил 1 070, 53 лв., представляващи четири от
месечните вноски.
В чл. 9 от ЗПК е дадена легална дефиниция на договора за
потребителски кредит, съгласно която той е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит
под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги
или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от
време, срещу задължение на длъжника - потребител да заплати стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през
целия период на тяхното предоставяне. Писмената му форма е условие за
неговата действителност - чл. 10, ал. 1 от ЗПК.
Според чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1-9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Според чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК
договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за
прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент, както и годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 от
закона начин.
В настоящия Договор за потребителски кредит № 2123375 от 07.01.2016
г., се съдържат всички изискуеми компоненти, посочени по-горе като за
пълнота ще се посочи, че шрифтът на договора отговаря на изискването да не е
по-малък от 12 – чл. 5, ал. 4 от ЗПК, а размерът на ГПР /36, 07 %/ е в
допустимите от закона в чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит
размери. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав намира, че
липсват недействителни клаузи в договора за кредит.
По отношение на извършеното прехвърляне на процесното вземане:
Кредиторът е прехвърлил процесното вземане с договор за цесия, като
за извършената цесия било изпратено уведомление длъжника, за което
доказателства да е получено няма. Поради това процесуалният представител
4
на длъжника е направил възражение, че цесията не е породила действие
спрямо ответника.
В този аспект следва да се посочи, че по правило с договора за
прехвърляне на вземания кредиторът прехвърля вземанията си на трето лице,
като за това не е необходимо съгласие на длъжника. За да произведе
действието си спрямо него обаче, цесионният договор следва да му бъде
съобщен от предишния кредитор съгласно разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал.
4 от ЗЗД. Уведомяването на длъжника е предвидено с цел същият да узнае за
договора за цесия с оглед изпълнение на задълженията му на новия кредитор
и също така да го защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото
задължение на лице, което вече не е носител на правата по съответния
договор. В съдебната практика се приема, че уведомлението може да се връчи
на длъжника и заедно с исковата молба, който факт следва да се зачете
съгласно чл. 235 ал. 3 от ГПК. Липсва и законово ограничение съобщаването
на цесията да се извърши от новия кредитор, който действа като
пълномощник на стария кредитор, което действие се възприема за валидно и
поражда правен ефект.
Така, в конкретиката на казуса, съдът счита, че е налице надлежно
уведомяване на длъжника за извършената цесия, станало чрез връчване на
препис от исковата молба и приложенията към нея на особения представител
на ответника – на 13.02.2023 г. (спр. л. 43 от делото).
В този смисъл съдът намира, че съобразявайки уведомяването на
длъжника за извършената цесия, при усл. на чл. 235, ал. 3 от ГПК. Искане за
уведомяване на ответника за извършената цесия е направено с исковата
молба, а освен това е приложено изрично уведомление до него. В този смисъл
възражението на ответника е неоснователно.
По възражението за настъпила погасителна давност за вземанията на
ищцовото дружество:
Правото на иск досежно процесните вземания следва да се приеме за
погасено по давност. Налице е позоваване на ответника в тази насока още в
отговора на исковата молба. Процесното вземане за главница произтича от
договор за потребителски кредит, разновидност на общата фигура на
договора на заем, а за вземания, произтичащи от договор за заем, се прилага
общата петгодишна давност предвид разпоредбите на чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД
. В този смисъл е трайната и еднопосочна съдебна практика, като съгласно
Решение № 28 от 05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г., ІІІ г. о., ГК
давността по чл. 114, ал. 1 от ЗЗД започва да тече от момента, в който
вземането е изискуемо – така напр. с Решение № 161 от 08.02.2016 г. на ВКС
по т. д. № 1153/2014 г., II т. о., ТК, се приема, че при разсрочено плащане на
отпуснатия кредит всяка погасителна вноска става изискуема с настъпването
на съответния падеж. В Решение № 90 от 31.03.2014 г. на ВКС по гр. д. №
5
6629/2013 г., IV г. о., ГК, се сочи, че: "Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД,
давността тече от момента, в който вземането е изискуемо. Задължението,
поето от ответницата....., е да внася анюитетните вноски за погасяване на
задълженията по договорите за кредит и следователно давността тече отделно
за всяка анюитетна вноска от датата, на която плащането е било дължимо по
отношение на банката." Видно от представения по делото погасителен план
падежът на последната месечна вноска е 21.03.2017 г., поради което 5-
годишния срок е изтекъл на 22.03.2022 г. Същевременно заявлението по чл.
410 от ГПК е депозирано пред КРС на 21.06.2022 г., т.е. извън посочения
срок. Поради това всички задължения по процесния договор са погасени по
давност.
Доколкото съдът намира за неоснователен главния иск – по
отношение на главничното задължение, то неоснователен в тази връзка е и
акцесорния – за лихви.
Поради изложеното, съдът изцяло ще отхвърли ищцовата претенция
като погасена по давност.
По разноските:
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски в
принципен биха се дължали единствено на ответника. Същият обаче е бил
представляван от назначен особен представител и разноски в производството
съответно не е сторил. Поради това съдът няма да присъжда разноски в
настоящото производство.
По обжалваемостта:
Настоящият съдебен акт може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му чрез Районен съд – Кюстендил пред Окръжен съд –
Кюстендил.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявените искове да бъде признато
за установено в отношенията между страните, че С. С., ЕГН: **********,
адрес: гр. К., ул. „Б.“ №**, дължи и следва да заплати на „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ 21, бизнес център „Люлин -6“, ет. 2, чрез
З. Д. и Б. Р. и А. Б. – представляващи дружеството, сумите, както следва:
2 564, 31 лв. - главница по Договор за потребителски кредит № 2123375
от 07.01.2016 г.
6
195, 51 лв. - договорна лихва за периода от 07.01.2016 г. – 21.11.2016
(датата на прехвърляне на задължението).;
- както и законна лихва за забава върху главницата от датата на
входиране на заявлението – 21.06.2022 г. до окончателното погасяване на
дълга, за които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 526/2022 по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 1136/2022 г. по описа
на КРС, КАТО ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.
Препис от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от
ГПК.
След влизането на решението в законна сила препис от него да се
изпрати на заповедния съд.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Кюстендил в
двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
7