Р Е Ш Е Н И Е
№........................................... 2022г., гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
Десети състав, в публично
заседание на шестнадесети ноември 2022г.,
в състав:
Административен съдия: Марияна Ширванян
при
секретаря Светла Великова
като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян
адм. дело № 894 по описа на съда за 2022г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.27 от ЗУСЕСИФ вр. чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Съдът намира за необходимо да посочи, че в Държавен вестник, бр. 51 от 01.07.2022 год. е обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗИД на ЗУСЕСИФ), с § 1 на който наименованието на закона се изменя на Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ). Съгласно § 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ, до приключването на програмите за програмен период 2014 – 2020 год., съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), разпоредбите на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, отменени или изменени с този закон, запазват своето действие по отношение на управлението на средствата от ЕСИФ, както и по отношение на изпълнението и контрола на тези програми. Приетите от Министерски съвет и министъра на финансите нормативни актове до влизането в сила на този закон запазват своето действие по отношение на програмния период 2014 – 2020 год., съгласно § 71, ал. 2 от ЗИД на ЗУСЕСИФ, а съгласно § 73 законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“. Предвид което и съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК приложима към разглеждането на настоящия спор е редакцията на закона към ДВ бр. 52 от 09.06.2020 год., при посочване в съдебния акт на новото му наименование, в сила от 01.07.2022 год.
Образувано е по жалба на „Р.“ЕООД, представлявано от управителя Н.Н. срещу Решение
№ РД-15-2/28.03.2022г. на Ръководителят на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма
„Иновации и конкурентоспособност“ (ОПИК)
2014-2020.
Жалбоподателят твърди в жалбата си,
че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради липсата на конкретния факт – послужил като
основание за издаденото решение за отказ, а именно – наличието на задължение по
ДОПК и съществено
противоречие с материалноправни разпоредби. Моли за
отмяна на оспорения акт.
Ответната страна –Ръководителят на Управляващия орган на ОП „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020, чрез процесуален представител, в писмено становище, в съдебно заседание, вкл. по същество и с писмени бележки, поддържа становище, за неоснователност на жалбата. Моли за присъждане на сторените в производството разноски по представен списък.
Съдът, като обсъди представените по делото писмени доказателства поотделно и в съвкупност и в рамките на задължителната проверка по чл.168 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок и против подлежащ на оспорване акт, поради което оспорването пред съда е допустимо. Разгледана по същество жалбата е основателна.
Предмет на проверка в настоящото производство е Решение № РД-15-2/28.03.2022г. на Ръководителят на Управляващия орган
на ОП „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020, с което на основание чл.9, ал.5, чл.38, т.3 (хипотеза първа) във връзка с
чл.36, ал.2 от ЗУСЕСФУ и т.11.2, подт. 1), буква й) от „Критерии за
недопустимост на кандидатите“ от Условията за кандидатстване по процедура BG16RFOP002-2.089 „Подкрепа за малки предприятия с оборот над
500 000лв. за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID - 19“ (утв. със заповед № РД/16-270/19.02.2021г., изм.
със Заповед № РД -16-1091 от 16.07.2021г. на ръководителя на Управляващия орган
на ОПИК 2014-2020), чл.27, ал.1, т.2, б.“г“ от Устройствения правилник на
Министерството на иновациите и растежа (приет с ПМС № 20 от 25 февруари 2022г.,
обн. ДВ № 17/01.03.2022г., вр. чл.21, ал.1, т.2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение (обн. ДВ, бр.28/24.03.2020г.,
посл. доп. ДВ, бр.77 от 16.09.2021г.), т.1 от Решение № 574 на Министерския
съвет от 13.07.2016г. за определяне на Управляващ и Сертифициращ орган на ОПИК
2021-2020 вр. § 12, ал.2 от ПМС 20/25.02.2022г., чл.125 от Регламент (ЕС) №
1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013г. за
определяне на общоприложими разпоредби на Европейския фонд за регионално
развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски
фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и
рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално
развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за
морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (OB L 347, 20.12.2013, стр.320), т.ІІ.1.6. от Глава „Процедури за предоставяне
на безвъзмездна финансово помощ – част ІІ“ от наръчника на Оперативна програма
„Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020г. (Вариант 11, утвърден със Заповед
№ РД-16-87/14.03.2022г. на Ръководителя на УО на ОПИК), т.9.4 от Вътрешните
правила за работа на Оценителната комисия на екипа по договаряне при процедури
за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОПИК 2014-2020 (Приложение
4.ІІ.1 към Глава 4 от Наръчника по ОПИК, Вариант 11 и Заповед № РД -16-64/10.03.2022г.
е отказано предоставянето на безвъзмездна финансово помощ на кандидата „Р.“****
с подадено проектно предложение с референтен номер BG16RFOP002-2.089-2211 и с наименование BG16RFOP002-2.089 „Подкрепа за малки предприятия с оборот над
500 000лв. за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID - 19“, в рамките на Приоритетна ос 2 „Предприемачество
и капацитет за растеж на МСП“ Инвестиционен приоритет 2.2 „Капацитет за растеж на
МСП“ на ОПИК 2014-2020.
Оспореният административен акт е издаден в предписаната от закона форма от компетентен орган при спазване на процесуалните правила и е валиден акт, годен за съдебна проверка.
За да издаде оспореният акт ръководителят на УО на ОПИК 2014-2020 е посочил, че в Условията за кандидатстване (УК)
по процедурата в т.11.2 „Критерии за недопустимост на кандидатите“ в текста по
буква й) към подточка 1) е поставено ограничение за финансиране на кандидати с
наличие на „публични задължения“ по чл.162, ал.2, т.1 (за данъци, акцизи, мита,
задължителни осигурителни вноски и други вноски за бюджета) и т.7 (по влезли в
сила наказателни постановления) по ДОПК преди 1 януари 2020г., установени с
влязъл в сила акт на компетентен орган, които не са отсрочени, разсрочени или
обезпечени“. Допълнително в УК е пояснено, че на етап кандидатстване
съответствието с цитираното ограничение се удостоверява от кандидата в
декларативен вид, като на етап сключване на административния договор проверката
се извършва служебно по същество от административния орган.
Процедурата като мярка по Временната рамка за
държавна помощ, приета от ЕК на 19.03.2020г., за справяне с последиците от
пандемията COVID – 19 се провежда съобразно в установеното в Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020г. за преодоляване на последиците, като
съответствието на кандидатите с изискванията и условията за бенефициер на
помощта (за задължения по чл.162, ал.2, т.1 и т.7 ДОПК) са установени в чл.21,
ал.10 от ЗМДВИП. Преодоляването на забраната за финансиране по буква й) към
подточка 1) на т.11.2 от УК е възможно единствено при представянето на надлежни
доказателства от кандидата, че е погасил задълженията си, че ги е обезпечил,
отсрочил или разсрочил.
Ръководителят на УО е
посочил, че съгласно Условията за кандидатстване по процедурата, подточка ІІ)
от т.27.1 „Процедура за уведомяване на неуспелите и одобрените кандидати и
сключване на административни договори за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ“, Управляващият орган с цел проверка на съответствието на кандидатите с
изискванията на чл.25, ал.2 от ЗУСЕСИФ и чл.21, ал.10 от ЗМДВИП по служебен път
е изискал информация, свързана с изброени в същия текст под букви а/ и б/ (от
т. 27.1 УК) данни от Националната агенция за приходите и общините. В Условията
за кандидатстване е разписано задължението на Управляващия орган да укаже на
кандидатите, за които е получил данни, че имат публични задължения за периода
преди 1 януари 2020г. и, че следва да представят съответните документи, с които
да докажат, че въведената в чл.21, ал.10 от ЗМДВИП не е приложима за тях.
Посочено е, че в разпоредбата на чл.38, т.3 (хипотеза първа) от ЗУСЕСИФ (с ново
наименование – ЗУСЕСФУ), ръководителят на УО има разписано задължение да издаде
мотивирано решение за отказ на кандидат, който не отговаря на изискванията за
бенефициер, като това изискване е заложено и в т.27.1 от УК по процедура BG16RFOP002-2.089 „Подкрепа за малки предприятия с оборот над
500 000лв. за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID - 19“.
Констатирано е, че е
изпратена покана до кандидата „Р.“**** чрез модул „Комуникация с УО“ в ИСУН
2020 на основание чл.36, ал.2 от ЗУСЕСФУ, подписана с електронен подпис от
ръководителя на управляващия орган, като е даден срок до 30 календарни дни,
считано от 24.11.2021г. да предостави посочените в поканата доказателства, че
отговаря на изискванията за бенефициер. В системата ИСУН 2020 е автоматично
отчетено получаването й чрез отварянето комуникацията на 25.11.2021г. Направен
е извод, че 30 дневния срок за представянето на всички изискуеми документи
изтича на 29.12.2021г.
В текста на поканата под № 10 на кандидата е
указано, че УО при извършената служебна проверка е установил следните
обстоятелства, представляващи пречка за отпускане на безвъзмездна финансова помощ
– задължения към НАП в размер на 369.17лв. по чл. 162, ал.2, т.1 и т.7 от ДОПК
преди 01.01.2020г., установени с влязъл в сила акт, на компетентен орган, които
не са отсрочени, разсрочени или обезпечени.
В поканата е посочено, че кандидатът може да
представи доказателства, че задълженията са погасени или са сключени
споразумения за отсрочването/ разсрочването им или за тях са представени
обезпечения от страна на кандидата. Допълнително е дадена възможност за
доказване на съответствието на бенефициера с изискванията по УК на процедурата
чрез представянето на: 1.)документ за извършено плащане в посочения размер,
придружен от ново удостоверение или 2.)споразумение, издадено от оторизираните
за това лица, изброени в чл.184 от ДОПК (изискването е приложимо при задължения
към НАП), от което да е видно, че задълженията са обезпечени или че страните са
договорили тяхното отсрочване или разсрочване, заедно с погасителен план и/или
с посочени дати за окончателно плащане на дължимите задължения.
Посочено е, че с кореспонденция от 24.12.2021г.
чрез системата ИСУН 2020 кандидатът е представил Протокол изх.№
С210003-026-0073877/23.12.2021г. Направен е извод, че представеният протокол не
е сред изискуемите документи, посочени в т.10 от изпратената до дружеството
покана. Представеният протокол/ погасителен план е преценен като неформално
споразумение с установителен характер и е направен извод, че правната му
същност е протокол на публичния изпълнител по чл.226, ал.2 от ДОПК. Посочено е,
че в протокола са обективирани данни за извършени пред главен публичен
изпълнител към НАП Варна на 23.12.2021г. действия и констатации. Направен е
извод, че представеният протокол не е съставен по надлежния ред от компетентен
орган, няма съдържанието и не поражда целените последици – преодоляване на
забраната по чл.21, ал.10 ЗМДВИП. С цел удостоверяване на допустимостта на
кандидата за сключването на административния договор, УО е извършил повторна
проверка на 04.01.2021г. за съответствието на кандидата с изискванията на
чл.25, ал.2 от ЗУСЕСФУ и чл.21, ал.10 от ЗМДВИП и е изискал по служебен път
информация от НАП относно представения от дружеството документ. В резултата на
проверката повторно е констатирано наличието на задължение към НАП в размер,
който е основание за издаване на решение за отказ от предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ.
При горните констатации и изводи е прието, че
дружеството е кандидат, който не отговаря на
изискванията за бенефициер, поставени в ЗУСЕСФУ и Условията за кандидатстване
по процедурата (буква й) на подточка І) от т.11.2.) и на основание чл.38, т.3
(хипотеза първа) от ЗУСЕСФУ е издадено решението за отказ за предоставянето
на безвъзмездна финансова помощ на кандидата „Р.“ЕООД.
В хода на съдебното оспорване от прието по делото
заключение по ССчЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено,
допълнително представена справка от ТД на НАП Варна за задълженията на
жалбоподателя и копие на НП, съдът констатира, че задължението, посочено като
основание за отказ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на
дружеството, в размер на 369.17лв. е по санкция на дружеството наложена с НП на
ДИТ Варна. Представени са доказателства за оспорването на НП №
29-0000489/21.06.2019г. издадено от ДИТ Варна пред ВРС.
Съдът констатира, че със
Заповед №РД-16-270 от 12.05.2020 г., изменена със Заповед № РД-16-1091 от
16.07.2021 г., РУО на ОПИК е утвърдил пакет от документи по процедурата на
подбор на проекти BG16RFOP002-2.089 "Подкрепа на малки
предприятия с оборот над 500 000 лв. за преодоляване на икономическите
последствия от пандемията COVID-19", включително Условия за
кандидатстване, Условия за изпълнение на процедурата, заедно с приложенията към
тях. Документите по процедурата са достъпни по в електронен формат на
адрес: https://opic.bg/procedure/bg16rfop002-2089-podkrepa-za-malki-predpriyatiya-s-oborot-nad-500-000-lv-za-preodolyavane-na-ikonomicheskite-posledstviy. Публикувани са на 19.07.2021г.
Съдът констатира, че със Заповеди № РД-16-1552/08.11.2021г.;
№ РД -16-1103/20.07.2021г. и № РД-14-17/30.03.2022г. на РУО на ОПИК 2014-2020
г. е определен екип по договаряне, във връзка с извършване на проверка на
документалната допустимост и сключване на административни договори за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ.
Съдът констатира, че съгласно представеният от
дружеството Протокол (погасителен план по неформално споразумение) изх.№
С210003-026-0073877/23.12.2022г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Варна
сумата на задълженията му е в размер на 27964.90лв. по изп.д.
№*********/2019г., в която сума са включени задълженията към НАП по декл.
Обр.6, СД по ЗДДС, ДД по чл.92 от ЗКПО и НП на ГИТ и с вписване, че
задълженията са обезпечени с наложени запори на банковите сметки на
дружеството, в конкретно вписани банки, направен е погасителен план с конкретно
посочени суми и дати на извършване на вноските.
Между страните не е
спорно, че „Р.“ЕООД е кандидатствало с
проектно предложение в процедура за подбор на проекти „Подкрепа на малки
предприятия с оборот над 500 000 лв. за преодоляване на икономическите
последствия от пандемията COVID-19". Не е спорно също, че съобразно чл.
36, ал. 1 от ЗУСЕФСУ кандидатът е бил надлежно поканен чрез модул „Комуникация
с УО“ в ИСУН в срок от 30-календарни дни да предостави посочените в поканата
доказателства, че отговаря на изискванията за бенефициер. В посочения срок,
кандидатът е предоставил чрез системата ИСУН 2020 изисканите му документи, а
именно Протокол (погасителен план по неформално споразумение) изх.№
С210003-026-0073877/23.12.2022г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Варна с
посочена сума на задълженията в размер на 27964.90лв. по изп.д.
№*********/2019г., в която сума са включени задълженията към НАП по декл.
Обр.6, СД по ЗДДС, ДД по чл.92 от ЗКПО и НП на ГИТ и с вписване, че
задълженията са обезпечени с наложени запори на банковите сметки на
дружеството, в конкретно вписани банки и е направен погасителен план с
конкретно посочени суми и дати на вноските.
Не е спорно, че с оспорения административен акт,
ръководителят на УО, в резултат на извършена служебна справка на декларираните
обстоятелства, е установил, че кандидатът на отговаря на изискванията за
бенефициер, поставени в ЗУСЕСФУ и Условията за кандидатстване по процедурата
(буква й) на подточка І) от т.11.2.) и на основание чл.38, т.3 (хипотеза първа)
от ЗУСЕСФУ, тъй като има задължения към НАП по чл.162, ал.2, т.1 и т.7 от ДОПК
преди 1 януари 2020г. в размер на 369.17лв..
Горните факти са установени от представените от
страните доказателства, както в административната преписка, така и в хода на
съдебното производство.
Както беше посочено редът за предоставяне на
финансова подкрепа чрез безвъзмездна финансова помощ е разписан в ЗУСЕФСУ.
Конкретната процедура чрез подбор на проектни предложения е една от посочените
в чл. 25, ал. 1 от ЗУСЕФСУ. Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, ръководителят на
управляващия орган на програмата, съответно на водещата програма, утвърждава за
всяка процедура насоки и/или друг документ, определящи условията за
кандидатстване и условията за изпълнение на одобрените проекти. Документите
трябва да са съобразени и с изискванията на чл. 59, ал. 2 от ЗУСЕФСУ.
Констатира се, че Условията за кандидатстване, включително и Критериите за допустимост, утвърдени като част от документите по чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, са влезли в сила, поради което са задължителни за кандидатите и за административния орган.
От оспореният административен акт се констатира,
че РУО на ОПИК 2014-2020 г. е приел, че проектното предложение на кандидата „Р.“ЕООД следва
да се отхвърли, а поисканата безвъзмездна финансова помощ – да се откаже, тъй
като се установява наличие на критерий за недопустимост по т. 11. 2, подточка
1, б. "й" от Условията.
Според текста на посочената норма, потенциалните
кандидати не могат да участват в процедурата за подбор на проекти и да получат
БФП, в случай че имат задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски
по смисъла на чл.162, ал.2,т.1 и т.7 от ДОПК, доказани с влязъл в сила акт на
компетентен орган, които не са отсрочени, разсрочени или обезпечени.
В т.27.1., раздел ІІ от Условията за
кандидатстване е посочено, че с цел удостоверяването на съответствието на
кандидатите с изискванията на чл.25, ал.2 от ЗУСЕСФУ и чл.21, ал.10 от ЗМДВИП,
Управляващият орган ще изиска по служебен път информация, свързана със следните
документи: а) удостоверение от НАП за липса на задължения на кандидата и б)
удостоверение за липса на задължения към общината по седалището на УО.
Поставено е изискване в т.3 „Важно“ на стр.33 от
Условията за кандидатстване, че кандидат, който има задължения по чл.162,
ал.2,т.1 и т.7 от ДОПК преди 01.01.2020г., доказани с влязъл в сила акт на
компетентен орган, които не са отсрочени, разсрочени или обезпечени, има право
да представи споразумение, издадено от оторизираните за това лица, изброени в
чл.184 от ДОПК (изискването е приложимо при задължения към НАП), от което да е
видно, че задълженията са обезпечени или че страните са договорили тяхното
отсрочване или разсрочване, заедно с погасителен план и/или с посочени дати за
окончателно изплащане на дължимите задължения.
Спорът по делото е формулиран за следното –
представлява ли Протокол (погасителен план по неформално споразумение) изх.№
С210003-026-0073877/23.12.2022г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Варна с
посочена сума на задълженията в размер на 27964.90лв. по изп.д.
№*********/2019г., в която сума са включени задълженията към НАП по декл.
Обр.6, СД по ЗДДС, ДД по чл.92 от ЗКПО и НП на ГИТ и с вписване, че
задълженията са обезпечени с наложени запори на банковите сметки на
дружеството, в конкретно вписани банки документ по т.3 „Важно“ на стр.33 от Условията
за кандидатстване, т.е. споразумение, издадено от оторизираните за това лица,
изброени в чл.184 от ДОПК, от което да е видно, че задълженията са обезпечени
или че страните са договорили тяхното отсрочване или разсрочване, заедно с
погасителен план и/или с посочени дати за окончателно изплащане на дължимите
задължения.
Въпросът с оглед начина на поставянето му следва
да бъде разгледан в две части:
Първо относно доказването на факта на
обезпечаването на задълженията.
Изисканото от дружество доказателство относно
обезпечаването на задълженията му към НАП е „споразумение“, видно от т.3
„Важно“, стр.33 от Условията за кандидатстване.
В чл.195, ал.3 от ДОПК е предвидено обезпечението да се налага с
постановление на публичния изпълнител, а препис от последното да се изпраща на длъжника. Съгласно чл.202, ал.1
от ДОПК „Запорът върху вземания на длъжника от банки се
извършва чрез връчване на запорно съобщение на банките, като запорът се смята
наложен от часа в деня на връчване на запорното съобщение на банката. Подлежат
на запор всички видове банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в
трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително
управление от длъжника.“
Съгласно цитираните разпоредби на ДОПК не е
предвидено обективиране на обезпечението в „споразумение“, а за действията по
обезпечаване на задълженията към НАП се
изисква съставяне на постановление на публичния изпълнител.
Видно от Условията за кандидатстване на
кандидатите не е дадена възможност да представят пред органа документите
съставяне по реда на ДОПК, а е поставено условие за представяне на друг
документ „споразумение“, какъвто принципно не е предвидено да се съставя в
обезпечителното производство.
Предвид изискването за представяне на документ за
обезпечаване на вземанията към НАП, непредвиден от ДОПК и тъй като от
съдържанието на Протокол (погасителен план по неформално споразумение) изх.№
С210003-026-0073877/23.12.2022г. се констатира, че публичният изпълнител е
вписал, че задълженията на дружеството са обезпечени чрез налагане на запори по
банковите му сметки и са изброени конкретните банки, в които върху сметките на
дружеството запорите са произвели действие, съдът намира, че е доказано
обезпечаването на задълженията към НАП на дружеството.
Налага се извод, че е изпълнено условието
задълженията към НАП да са обезпечени.
Тук следва да се посочи, че в писмото обективиращо
данните от повторната проверка от НАП не се правят констатации и изводи във
връзка с обезпечението на задълженията на дружеството. Сочи се само наличие на
задължение и, че представеният протокол не представлява официален документ по
ДОПК за разсрочване, отсрочване.
Второ относно разсрочването и отсрочването на
задълженията.
В тази част при отговора на спорния въпрос дали
Протокол (погасителен план по неформално споразумение) изх.№
С210003-026-0073877/23.12.2022г. представлява официален документ по ДОПК, съдът
съобрази относимите разпоредби в ДОПК и даденото тълкуване на същите в Решение
№ 4469 от 11.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1552/2022 г., VII о., докладчик
съдията С.Х.
Представеният протокол е съставен с основание
чл.226, ал.2 вр. чл.50 от ДОПК, поради което не представлява разрешение по
смисъла на чл.183 и сл. ДОПК, доколкото не не съдържа властническо
волеизявление, постановено в хода на образувано по Глава ХХІІ ДОПК
производство.
При съобразяване на съдържанието на т.3 „Важно“ на
стр.33 от Условията за кандидатстване, се констатира, че в нея не се съдържа
изискване за представяне на такова разрешение. Посочено е "Споразумение с
НАП", от което да е видно, че задълженията са обезпечени или, че
страните са договорили тяхното отсрочване или разсрочване, заедно с погасителен
план.
От формулировката дадена в Условията за
кандидатстване, се налага извод, че органът при регламентирането на конкретните
правила, с използването на това понятие, вместо законоустановения термин,
обозначаващ акта, с който завършва производството по отсрочване и разсрочване
по ДОПК, е искал да постави известно разграничение между тях, като отнеме
административната тежест от провеждането на изискващата по презумпция повече
ресурси и най-вече време, процедура по чл.183 и сл. ДОПК. Тази логика се налага
предвид регламентираните обществени отношения, а именно - подпомагането на
засегнати от пандемията COVID-19 предприятия, за които срочността на
процедурата е приоритет, видно и от приложимостта на опростените правила,
гарантиращи по-голяма бързина на производството. Терминологичното разминаване
между използваното в Условията понятие "споразумение" и крайният акт,
с който приключва производството по отсрочване или разсрочване по ДОПК, влече
извод за неотносимост на наличието на разрешение, издадено по реда на ДОПК.
Когато се поставя условие за снабдяване с
документ, който носи конкретно наименование, дадено с нормативен акт – в случая
"разрешение" (арг. от чл.184, ал.1 и чл.187б, ал.1 от ДОПК) и чиято
процедура по издаване е изрично законово регламентирана, следва да се използват
названията на правните институти както са употребени в закона. Разширителното
тълкуване на различни термини (като например процесния
"споразумение"), придавайки им значение на "разрешение" по
смисъла на ДОПК, е недопустимо и в разрез със законодателната логика да се
използват едни и същи термини за означаване на идентични обстоятелства, както и
обратното – да не се използват различни такива за означаване на едно и също. По
тези съображения понятието "споразумение", използвано в критериите за
оценка, не е синоним на крайния акт по предвидената в чл.183 от ДОПК процедура,
и липсата на последния не оказва влияние върху конкретния правен спор.
От съдържанието на т.3 „Важно“ на стр.33 от
Условията за кандидатстване е видно, че по отношение на изискуемото
"споразумение" не са поставени допълнителни изисквания относно
съдържание, форма и процедура по издаване. Такива не се съдържат и в
действащото законодателство, тъй като такъв институт – споразумение за
отсрочване или разсрочване, не съществува в правния мир.
По тези съображения и предвид същността на
понятието "споразумение" като общоупотребим термин в правото, а и не
само, съдът приема, че визираният документ е налице винаги, когато страните по
правоотношението – в случая НАП и "Р."****, са постигнали съгласие по
отношение на разсрочването (респ. отсрочването) на задължението, без оглед формата
на акта, в която ще изберат да го обективират. В този смисъл следва да се
приеме, че цитираният протокол има характер на визираното в критериите
споразумение за разсрочване, тъй като съдържа волеизявленията на двете страни,
насочени към постигане на своеобразно съгласие относно разсрочването на
задълженията на дружеството жалбоподател. Този извод не се опровергава от
факта, че издаденият акт има външните белези на протокол. Именно такъв е
процесуалният ред за извършване на различни волеизявления и удостоверявания от
публичния изпълнител по ДОПК (арг. от разпоредбите на чл.226, ал.1 и ал.2 от ДОПК).
Следва да се посочи, че поставените в т.3 „Важно“
на стр.33 от Условията за кандидатстване към кандидатите условия за представяне
на споразумение с компетентен орган от НАП за обезпечаване, разсрочване и
отсрочване на задълженията им са на практика неизпълними и разписани в
противоречие със заложените компетентности на органите по приходите в
разпоредбите на Закона за Националната агенция за
приходите и в ДОПК. В ДОПК
споразумения са предвидени за подписване например в Процедурата за разрешаване на
спорове между държави – членки на Европейския съюз, във връзка със спогодбите
за избягване на двойното данъчно облагане или други международни договори със
сходен характер; за обмен на
информация между напр. но изчерпателно - управителя на
Националния осигурителен институт и изпълнителния директор на Националната
агенция за приходите; в случайте,
когато компетентните органи на държави - членки на
Европейския съюз, оправомощени длъжностни лица от една държава членка по споразумение могат да
присъстват както в службите, в които органите на друга държава членка
изпълняват своите задължения, така и в административните производства,
провеждани в другата държава членка и
това, което единствено може да бъде сключено между данъчно задълженото лице и
органа по приходите – споразумението по доказателствата. Налага се извод, че заложените в т.3 „Важно“ на
стр.33 от Условията за кандидатстване към кандидатите условия за представяне на
споразумение с компетентен орган от НАП за обезпечаване, разсрочване и
отсрочване на задълженията им са приети в противоречие на нормативни актове от
по-висш порядък и по аргумент от чл.4, ал.1, изречение второ от Конституцията
на Р България не следва да бъдат прилагани.
В хода на административното производство е оспорен
вида на акта представен от жалбоподателя - Протокол (погасителен план по
неформално споразумение) изх.№ С210003-026-0073877/23.12.2022г. и е прието, че
не отговаря на изискването за решение за отсрочване или разсрочване на дълга,
но не е оспорено съдържанието на протокола и посочените в него данни, наличието
на запор върху банковите сметки на дружеството, поради което съдът приема че е
налично обезпечение за дълга.
От горното следва, че с представянето на Протокол
(погасителен план по неформално споразумение) изх.№
С210003-026-0073877/23.12.2022г., жалбоподателят е доказал съответствието си с т.3
„Важно“ на стр.33 от Условията за кандидатстване, поради което по отношение на
него не са били налице основанията за недопустимост по т. 11. 2., б. "й"
на подточка ІІ от Условията за кандидатстване, обуславящо постановяването на
процесния отказ за предоставяне на БФП с отхвърлянето на проектното му
предложение.
Предвид липсата на други установени несъответствия
с критериите за допустимост на кандидатите, следва да се приеме, че "Р."****,
е изпълнил надлежно дадените с уведомлението указания.
Оспореният акт следва да бъде отменен и преписката
следва да бъде върната на административния орган за произнасяне съобразно
дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.
Съдът с оглед неотносимостта им към повдигнатия
спор не обсъжда доказателствата по адм.д. 638/21г. на АдмС Варна и
постановените по отношение спора повдигнат по посоченото дело актове.
С оглед изхода на спора и предвид своевременно
направеното от процесуалния представител на жалбоподателя искане за заплащане
на разноски, в полза на „Р.“ЕООД следва да бъдат присъдени направените в хода
на производството разноски в размер на 4400лв.
Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 вр.
ал.1 и чл. 173, ал.1 от АПК, Административен съд Варна,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на „Р.“ЕООД,
представлявано от управителя Н.Н. Решение № РД-15-2/28.03.2022г. на Ръководителят на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма
„Иновации и конкурентоспособност“ (ОПИК)
2014-2020.
ИЗПРАЩА преписката на Управляващия орган на
Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020 г. за
произнасяне по проектно предложение подадено чрез ИСУН, с референтен номер BG16RFOP002-2.089-2211 на кандидата „Р.“**** по мярка с наименование BG16RFOP002-2.089 „Подкрепа за малки предприятия с оборот над
500 000лв. за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID - 19“, в рамките на Приоритетна ос 2 „Предприемачество
и капацитет за растеж на МСП“ Инвестиционен приоритет 2.2 „Капацитет за растеж
на МСП“ на ОПИК 2014-2020, съобразно дадените в настоящото съдебно решение
указания по тълкуване и прилагане на закона.
ОСЪЖДА Министерството на икономиката, със седалище
в гр. София, ул. "С**" № 8, да заплати на „Р.“ЕООД, разноски в размер
на 4400 лева.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Върховен административен съд на Република
България.
Съдия: