Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                    НОМЕР 260031           ,13.07.2020  г., гр.Търговище

 

В ИМЕТО НА НОРОДА

 

 

                  Районен съд-Търговище, седми състав в публично съдебно заседание на двадесет и девети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОРЯНА ПЕТРОВА

                                                СЕКРЕТАР : Михаил Пенчев

 

                        След като разгледа докладваното от Председателя гр.д.№ 1927/20 по описа на Търговищки районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

 

                        Производството по делото е образувано по предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.203 от КТ.

 

                        Ищецът твърди в исковата си молба, че е работил като по трудово правоотношение при него, като е заемал длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил- 12 и повече тона“. Трудовото му правоотношение е прекратено на 09.09.2019 година. При изпълнение на трудовите си функции, ответникът по небрежност му е причинил имуществени вреди на обща стойност 1 355.70 лв. Ответникът при управление на товарния автомобил е предизвикал пътно транспортно произшествие, при което са причинени вреди по него. Издал е заповед  № 3 от 24.09.2019 година за реализиране на ограничена имуществена отговорност на работника, като е определил последният да му заплати обезщетение в размер на 560 лв., представляващо размера на брутното му трудово възнаграждение. Твърди, че заповедта е връчена на работника на 30.09.2019 година, но последният не е заплатил обезщетението. Поради горното ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, спрямо която длъжника е депозирал възражение. Това обуславя правния му интерес от предявяване на иск за установяване на вземането по заповедта. С оглед на това моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че вземането му от ответника за сумата от 560 лв. съществува. Претендира направените по делото разноски.

                        Ответникът упражни правото си на отговор, чрез назначения му особен представител адв. С.М.. С отговора се оспорва предявения иск. Навеждат се твърдения, че издадената заповед за реализиране на имуществена отговорност на работника е незаконосъобразна. Заповедта е издадена 15 дни след прекратяване на трудовото правоотношение на работника. Не са осъществени всички елементи от фактическия състав на иска по чл.203, ал.1 от КТ, за да може да се реализира такава отговорност-  да е работил по трудово правоотношение с ищеца,    претендираните вреди да са причинени по време на трудовото правоотношение, нарушението да е свързано с изпълнение на трудовите му задължения /докато е изпълнявал възложения му от работодателя превоз на товари по определения му маршрут/, причинената вреда да е в причинна връзка с допуснатото нарушение,  извършено небрежно. Освен горното твърди, че не са събрани доказателства относно размера на причинените вреди-приложени са фактури, които сами по себе си не удостоверяват плащането на извършените ремонтни дейности. Моли за отхвърляне на предявения иск.

                        След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

                        Видно от приложеното ч.гр.д.№ 1737/19 по описа на РСТ, в полза на ищеца „Валго транс“ ЕООД против ответника О.И.К. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК за сумата от 560 лв., представляваща имуществена отговорност на работника за вреди. Против издадената заповед от длъжника О.К. е депозирано възражение. Това обуславя правния интерес от предявяване на настоящия иск.

                        Не се спори, а и видно от приложеното трудово досие на ответника, страните са били в трудово правоотношение, като ответникът е заемал длъжността шофьор на тежкотоварен автомобил. За периода 05.09.2019 г. до 06.09.2019 година е бил командирован в Р. за доставка на товари. На 05.09.2019 година в Р. е настъпило пътно транспортно произшествие, с участието на товарния автомобил, управляван от ответника. Съставен е констативен протокол, който обаче не е подписан от него. За установяване на механизма на ПТП-то и настъпилите от него щети, бяха изслушани показанията на свидетеля Д. . Последният работи в ищцовото дружество като шофьор и механик. Той заедно с ответника е бил командирован, но двамата са пътували с отделни товарни автомобили. Маршрута им бил един и същ. Свидетелят се движел по-напред от ответника и не е видял точно как се е случила катастрофата. Кота разбрал за нея, се върнал и на место видял, че автомобила, управляван от ответника е бил в платното за насрещно движение и е ударил друга кола. Не е имало пострадали в инцидента. Камиона е имал повреди от лявата страна. Според свидетеля виновен за произшествието е ответника.

                        Със Заповед № 8 от 09.09.2019 година, трудовото правоотношение на ответника е било прекратено. Върху заповедта, приложена по делото, няма подпис на работника, но страните не спорят, че тя му е връчена по надлежния ред и трудовото правоотношение е прекратено, считано от 09.09.2019 година.          

                        Със Заповед № 3 от 24.09.2019 година, работодателят е реализирал ограничена имуществена отговорност, като е определил работникът да заплати обезщетение в размер на едно брутно трудово възнаграждение, а именно 560 лв. В заповедта са изложени мотиви относно причинените от работника имуществени вреди, обстоятелствата при които тези вреди са причинени. Въз основа на което, работодателят е определил и размера на обезщетението. 

            Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прави следните изводи: Имуществената отговорност на работника или служителя за вреди, които по небрежност е причинил на работодателя при изпълнение на трудовите си задължения, е ограничената отговорност. Тази отговорност се реализира по строго формален ред. За да е налице надлежно осъществена имуществена отговорност на служителя, по смисъла на чл. 210 от КТ

, е необходимо да бъде осъществен фактическия състав на отговорността, а именно: заповед, издадена от компетентен орган в определените от КТ срокове; същата да е надлежно връчена на работника или служителя; последният да не е оспорил заповедта в едномесечен срок от връчването й. Едва при наличие на пълния фактически състав на нормата на чл. 210 от КТ, настъпва компенсаторното действие на заповедта и възниква правото на работодателя да направи удръжки от трудовото възнаграждение на служителя. Заповедта по чл.210, ал.1 КТ, с която работодателя предявява претенцията си за обезщетение по естеството си е едно изявление за прихващане на насрещни вземания- вземането на работодателя за обезщетение срещу насрещно вземане на работника или служителя за трудово възнаграждение. Компенсаторното действие на заповедта настъпва ако заповедта не бъде оспорена в предвидения по чл.210, ал.3 КТ срок.  Ето защо прекратяването на трудовото правоотношение прави неизпълнимо рекламационното производство като способ за събиране на вземането на работодателя. Т.е. това производство може и следва да се развие преди прекратяване на трудовото правоотношение на работника или едновременно с него, като в последния случай, съгласно чл.210, ал.5 от КТ, работодателят може да се снабди с заповед за изпълнение за сумите по отговорността. В този смисъл е и Решение №131/22.06.2011 по дело №587/2010 на ВКС, ГК, III г.о. В конретния случай трудовото правоотношение е прекратено на 09.09.2019 година, а работодателят е образувал и развил производството по реализиране на имуществената отговорност на работника много след прекратяване на правоотношението- на 24.09.2019 година. Само на това основание, заповедта се явява незаконосъобразна, съответно към момента на издаване на заповедта по чл.410 от ГПК, вземане на работодателя към работника за имуществена отговорност не е съществувало. С оглед на горното не следва да се обсъжда по същество извършеното нарушение и причиняването на щетата, както и да се обсъждат  събраните доказателства в тази насока.  

                         С оглед на това, съдът намира, че предявения иск е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.

                        Водим от горното,съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

                        ОТХВЪРЛЯ предявения от „Валго Транс“ ЕООД гр.Разград, ЕИК:*********, представлявано от управителя Валентина Недялкова Иванова, със съдебен адрес ***, чрез адв.А.  Р.М. против О.И.К. с ЕГН-**********,***, представляван от назначения му особен представител адв. С.М., иск за установяване на вземане в размер на 560 лв., представляваща ограничена имуществена отговорност, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 918 от 15.10.2019 г., по ч.гр.д.№ 1737/19 по описа на РСТ, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

                        РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването на страните пред Окръжен съд- Търговище.

                       

РАЙОНЕН СЪДИЯ: