Р Е Ш Е Н И Е

№ 145

 

гр. Русе, 19.04.2019 г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

РУСЕНСКИ  ОКРЪЖЕН СЪД  гражданска колегия в публично заседание на 19 март 2019 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: Т. ЧЕРКЕЗОВА

НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА

при секретаря АНЕЛИЯ ГЕНЧЕВА като разгледа докладваното от съдията ЧОКОЕВА в. гр. д. № 128 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Е.Т.Ш. *** обжалвала решение № 872/23.05.2018 г. на Русенски районен съд по гр. д. № 1047/2017 г., с което е уважен предявеният против нея иск за собственост  и е отхвърлен  предявеният от нея насрещен иск за непозволено увреждане. Излага доводи за неправилност на решението и моли съдът да го отмени и да постанови друго, с което да уважи иска.

Ответницата по жалбата Т.Р.И. *** изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски по делото.

Настоящата въззивна инстанция намира, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Окръжният съд, след като прецени оплакванията по жалбата и провери събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на Т.Р.И. против Е.Т.Ш. и В.Д.Н., с която е предявен иск за собственост с правно основание чл.108 от ЗС. С обжалваното решение съдът е признал за установено по отношение на ответниците правото на собственост на ищцата върху недвижимия имот – апартамент в гр. Русе  и е отхвърлил искането ответниците да предадат владението на процесния имот на ищцата. В производството е приет и насрещен иск, предявен от Е.Т.Ш. против Т.Р.И. за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на непозволено увреждане – неправомерни действия от страна на ищцата за отстраняването й от имота.

От представените писмени доказателства се установява, че ищцата е придобила процесния имот с нотариален акт за дарение на 15.07.1997 г. (л.6). Нейните праводатели са придобили имота чрез прехвърлянето му срещу задължение за издръжка и гледане на 11.10.1993 г. (л.5).  Последният договор е развален по съдебен ред с влязло в сила съдебно решение на 13.06.2014 г., постановено по гр. д. № 85/2014 г. на РРС.

Не е спорно, че ответниците са живели в процесния имот и са освободили същия след завеждане на делото. Възразили са, че го ползват на основание устен (неформален) договор за наем.  В процеса не са събрани доказателства, установяващи наличието на такъв сключен договор.

При така установеното, правилно районният съд е направил извода, че ищцата се легитимира като собственик на процесния апартамент посредством договор за дарение. Развалянето на договора за издръжка и гледане с праводателите на ищцата не може да бъде противопоставено на последната, тъй като тя е придобила правата си преди вписването на исковата молба по чл.87 ал.3 от ЗЗД – арг. чл.88 ал.2 от ЗЗД.

Следователно предпоставката за уважаване на ревандикационния иск -  ищецът да докаже, че е собственик на  вещта, е налице. Ищцата черпи материалноправна легитимация от право си на собственост чрез направеното в нейна полза дарение, поради което правилно е признато за установено правото й на собственост.

Несъстоятелни са възраженията на жалбоподателката по насрещните й искове, защото както правилно районният съд е констатирал в обжалвания акт – не са налице неправомерни действия от страна на ищцата. Същата е упражнила по надлежния ред гарантираните й от закона права относно иска по чл.45 от ЗЗД. А относно другата претенция по чл.76 от ЗС не са налице никоя от предпоставките, обосноваващи основателност на иска.

По изложените съображения решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде потвърдено.

          Предвид изхода на спора съгласно чл. 78 от ГПК жалбоподателката дължи разноските по делото.

Мотивиран така,  съдът

 

Р    Е    Ш     И :

 

           ПОТВЪРЖДАВА решение № 872/23.05.2018 г. на Русенски районен съд по гр. д. № 1047/2017 г. в частта, с която е признато за установено по отношение на ответниците, че Т.Р.И. е собственик на апартамента и в частта, с която са отхвърлени насрещните искове на Е.Т.Ш. против Т.Р.И..

В частта, с която е отхвърлено искането за предаване владението на имота,, решението като необжалвано, е влязло в сила.

ОСЪЖДА Е.Т.Ш. да заплати на Т.Р.И. сумата от 500 лева - разноски по делото за въззивната инстанция.

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в частта по иска за собственост в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

 

 

                                                                ЧЛЕНОВЕ: