Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
20.08.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на десети април през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: Д. ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 15592/2017 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Ц.Н.Р.,
Т.Н.Д., П.Н.М., Н.Н.П. и Д.Н.Д. (конституирани по реда на чл.227 ГПК в правата
на В.Б.Г. в хода на процеса поради смърт на ищцата), с която е предявен срещу З.Л.И.
АД иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за сумата от 26000 лв.,
представляваща обезщетение
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за неимуществени
вреди от произшествие, осъществено на 07.07.2015 г., вследствие на което В.Б.Г. е претърпяла телесни увреждания.
Претендира законната лихва от датата на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата и направените по делото разноски.
Ищците твърдят, че пострадала е претърпяла
неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания като пешеходец
при произшествие, осъществило се на 07.07.2015 г. по вина на лице, гражданската отговорност на което
е застрахована при ответника.
Ответникът оспорва иска по основание и размер. Оспорва
застрахованият водач да е извършил нарушение на правилата за движение, с което
да е причинил произшествието. Твърди, че произшествието се дължи изцяло на
поведението на ищцата. Позовава се на съпричиняване.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от фактическа
и правна страна:
По иска по
чл.226, ал.1 КЗ (отм.):
Установява
се от писмените доказателства (Констативен протокол за ПТП от 07.07.2015 г. –
л.4 и документите, съдържащи се в образуваното по случая
административно-наказателно производство) и авто-техническата експертиза, че на
07.07.2015 г. в гр.Самоков,
на ул.Търговка, е настъпило ПТП с участието на лек автомобил „Ланчия“ с рег. № *****,
управляван от В.К.С., и пешеходеца В.Б.Г., при следния механизъм: пешеходката
се е движила по платното за движение отляво надясно и преминава зад автомобила, който потегля на заден ход от паркирано състояние
в паркинг зона, като със задната си част удря пешеходката в зоната на
подбедрицата на левия й крак, в резултат на което тя пада на пътното платно. Съгласно
експертизата, чиито изводи съдът кредитира изцяло, скоростта на движение на
автомобила е около 5-7 км/ч. Причината за настъпване на ПТП е, че водачът не е
подсигурил маневрата заден ход с личен оглед зад автомобила или чрез трето
лице, което да има директна видимост към него. Поради това съдът приема, че
водачът е извършил нарушение на чл.25, ал.1 и чл.40, ал.2 ЗДвП – не е изпълнил
задължението си при предприемане на маневра за да излезе от реда на паркираните
превозни средства, да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да
извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение.
Установява
се от изслушаната медицинска експертиза и писмените доказателства,
представляващи медицински документи, че от произшествието пострадалата е
получила травматични увреждания: контузия
на главата; мозъчно сътресение; контузия на гръден кош; контузия, охлузване, хематом
и последвал флегмон на лявата подбедрица; охлузване на лявата глезенна става.
Травмите са в причинна връзка с произшествието и представляват често срещани
увреждания при пешеходци, блъснати от автомобил, когато след удар в една от
подбедриците пешеходецът пада на платното за движение. Оказана е медицинска
помощ в МБАЛ Самоков – извършени са й изследвания, проведено е лечение с
дехидратираща, невротропна и обезболяваща терапия, изписана е след 7-дневно
болнично лечение. Две седмици след злополуката е получила усложнение – оформил
се е флегмон на лявата подбедрица от получения хематом в същата област. Отново
е приета в болница и на 20.07.2015 г. й е извършена инцизия на флегмона и
поставен гумен дренаж и превръзка. Мозъчното сътресение е било от лека степен,
без последвала посттравматична неврологична симптоматика, отзвучало е за период
от 2-3 седмици, мекотъканните охлузвания и отоци също са отзвучали за срок до 2
седмици. Полученото усложнение – флегмон след извършената операция е отзвучало
за срок от 30 дни. В продължение на 1-2 месеца пострадалата е търпяла
главоболие, както и болки в травмираните области, като най-интензивни те са
били през първите 2 седмици, през останалите периоди са били спорадични и са
отзвучавали след употреба на обезболяващи средства.
По
изложените съображения съдът приема, че е налице деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. Установи се деянието на водача на лекия автомобил, което съдът намира за
противоправно – в нарушение на чл.25, ал.1 и чл.40, ал.2 ЗДвП, който изисква по
време на движението си назад водачът непрекъснато да наблюдава пътя зад
превозното средство, а когато това е невъзможно – да осигури лице, което да му
сигнализира за опасности.
Съдът намира, че от писмените доказателства, съставени от органите на
досъдебното производство, от медицинските документи и от съдебно-медицинската
експертиза безпротиворечиво се установява причинната връзка между ПТП и
травмите на ищцата. Поради това следва да се приеме, че е налице деликт,
извършен от водача В.К.С. при управление на лек автомобил „Ланчия“ с рег. № *****.
Съдът не споделя тезата на ответника, че падането на пешеходката е
непровокирано от автомобила – в следствие на съществуващ от преди
произшествието здравословен проблем. От допълнителната съдебно-медицинска
експертиза се установява, че действително в деня на злополуката й е поставена
диагноза „латентна остатъчна дясностранна хемипареза и дискординационен
синдром“, които са в следствие прекаран инсулт преди произшествието. В същото
време вещото лице сочи, че обстоятелството, че преди произшествието пешеходката
се е придвижвала на собствен ход, самостоятелно и без помощни средства, говори,
че към момента на ПТП тя е била мобилна и падането й се дължи на нанесения удар
от МПС, а не на неврологичното й състояние.
Безспорно е
по делото, че към момента на процесното ПТП за процесния автомобил е сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между собственика на
автомобила и ответника. Поради това съдът приема, че към момента на
произшествието е било налице валидно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ между собственика на автомобила и ответника, по силата на което
ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента вреди на трети лица.
По
изложените съображения съдът приема, че в полза на ищцата е възникнало вземане
за застрахователно обезщетение за причинените й неимуществени вреди,
представляващи физически болки и страдания.
При
определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази
обективни и доказани по делото факти - интензитет и продължителност на болката,
период на възстановяване, липсата на трайни последици за здравето на пострадалата
и как уврежданията са й се отразили с оглед на нейната личност, възраст, начина
й на живот и среда. От съдебно-медицинската експертиза се установи, че ищцата два
пъти е била настанена за болнично лечение, извършена й е хирургична манипулация
за лечение на настъпилото усложнение – флегмон, изпитвала е болки в главата и
контузените зони за срок от около две седмици, а след това – затихващи болки
спорадично. Поради което съдът, при преценка на събраните доказателства за
характера на уврежданията, периода на лечение, липсата на трайни последици за
здравето на пострадалата, както и съобразявайки начина на настъпване на
произшествието и неминуемо настъпилите при това шок и негативни емоционални
преживявания, намира, че справедливото обезщетение е в размер на 18000 лв.
Основателно
е възражението за съпричиняване от страна на ищцата. По делото от
първоначалната и допълнителната авто-техническа експертиза се установява, че
ищцата се е движила по платното за движение, преминавайки зад ред паркирали
автомобили, макар на мястото да е имало наличен тротоар за движение на
пешеходци. При това положение от нея се изисква да положи допълнителна грижа за
обезопасяване на придвижването си, като при потегляне на заден ход автомобилът
е извършил действия по стартиране на двигател и задействане на заден ход, които
са съпътствани със звуков и светлинен сигнал, възможен за възприемане от
пешеходец с неувреден слух и зрение. Всичко това води до извода, че ищцата не е
изпълнила задължението си съгласно чл.108, ал.1 ЗДвП да се движи по тротоара, а
при преминаване по платното за движение – да се съобрази с местоположението и
посоката за движение на превозните средства. Поради това съдът приема, че възражението
за съпричиняване е основателно и определеното обезщетение следва да се намали с
1/4 - до 13500 лв. – отразяващо приноса на пострадалата за настъпване на
произшествието.
По
изложените съображения искът следва да се уважи за сумата от 13500 лв. и да се
отхвърли до пълния предявен размер от 26000 лв.
По
разноските:
Искането на
ищците за разноски е неоснователно – по делото не са представени доказателства
такива да са направени.
На ответника
следва да се присъди сумата от 240,38 лв. разноски за експертизи, съразмерно с
отхвърлената част от иска. Неоснователно е искането за присъждане на разноски
за адвокатско възнаграждение – по делото не са представени доказателства за
уговорен размер на възнаграждението, нито за изплащането му.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на СГС на основания
чл.78, ал.6 ГПК сумата от 540 лв. за държавна такса и сумата от 300 лв.
разноски по делото.
Поради което Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З.Л.И.
АД, ЕИК:*****, да заплати на Ц.Н.Р., ЕГН:**********, Т.Н.Д.,
ЕГН:**********, П.Н.М., ЕГН:**********, Н.Н.П., ЕГН:********** и Д.Н.Д.,
ЕГН:********** (конституирани по реда на чл.227 ГПК в правата на В.Б.Г.), на
основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ сумата от 13500 лв. (разделно и поравно),
представляваща обезщетение за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за произшествие, осъществено на 07.07.2015 г., вследствие на което В.Б.Г. е претърпяла телесни увреждания, заедно със законната лихва от 07.07.2015 г. до окончателното
плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 26000
лв.
ОСЪЖДА Ц.Н.Р., ЕГН:**********, Т.Н.Д., ЕГН:**********, П.Н.М., ЕГН:**********,
Н.Н.П., ЕГН:********** и Д.Н.Д., ЕГН:********** (конституирани по
реда на чл.227 ГПК в правата на В.Б.Г.), да заплатят на З.Л.И. АД, ЕИК:*****, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 240,38 лв., представляваща
съдебни разноски.
ОСЪЖДА З.Л.И.
АД, ЕИК:*****, да заплати по сметка на
Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 540 лв.,
представляваща дължима държавна такса и сумата от 350 лв., представляваща
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: