Решение по дело №11740/2014 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 5028
Дата: 31 октомври 2014 г. (в сила от 31 октомври 2014 г.)
Съдия: Ивелина Златкова Владова
Дело: 20143110111740
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 септември 2014 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

5028

гр.Варна, 31.10.2014г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

               ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 - ти състав, в публично съдебно заседание проведено на петнадесети октомври през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ВЛАДОВА

 

при секретаря С.Р., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 11740 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод молба на Х.С.В. и И.В.В. с правно основание чл.50 от СК за прекратяване на брака на страните и одобряване на представеното споразумение уреждащо личните и имуществените им отношения.

Молителите излагат, че са съпрузи от 23.09.2010г., като от брака си нямат родени деца. Предвид постигнатото между тях сериозно и непоколебимо, взаимно съгласие за прекратяване на брака с развод и уреждането на всички лични и имуществени отношения помежду им за след развода в писмено споразумение, молят съда да постанови решение, с което да прекрати брака им, без да издирва мотивите за това, като утвърди постигнатото споразумение в следния смисъл: От брака между страните няма родени деца, поради което не се определят режим на лични отношения и издръжка. Семейното жилище находящо се в гр.Варна, ж.к.В. бл, **, Апартамент № **, се предоставя на Х.С.В., ЕГН **********; След прекратяване на брака Х.С., ще носи предбрачното си фамилно име Й. и занапред ще се именува Х.С. Й.. Придобитите по време на брака в режим на СИО движими вещи и покъщнина са поделени доброволно и извьнсъдебно, за което страните нямат претенции един към друг относно тях. Придобитият по време на брака лек автомобил марка "Волво" с peг. № ******, цвят сив металик, бензин, брой места 4+1, шаси № ********, двигател № ********, след развода остава в собственост на И.В.В., ЕГН **********, като Х.С.В., ЕГН ********** дава изричното си съгласие и няма и занапред не може да има претенции за заплащане на суми за описания автомобил. Личните вещи и влогове остават така както страните са ги закупили и открили и ги ползва всеки един от тях. като изтегления ипотечен кредит от банка "Сосиете Женерал Експресбанк" АД-Варна, съгласно договор за банков кредит № 1166/30.07.2013г. занапред ще се погасява от Х.С.В.. В едномесечен срок от влизане в сила на решението за развод, при изискване на банката кредитор, молителката Х.С. се задължава да осигури трето лице, което да встъпи в правата и задълженията на И.В., като съдлъжник по посочения договор за банков кредит. Дължимите такси такси, комисионни и разноски, в случай, че такива се дължат към банката ще се поемат от Х.С.. Страните заявяват, че приодобития по време на брака в режим на СИО, недвижим имот: апартамент 7, находящ се в гр.Варна, Община Варна, Област Варненска, в ж.к.В. блок **. с идентификатор № 10135.3511.244.12.7, съгласно КККР, одобрени със Заповед РД-18-64/16.05.2008г. на ИД на АГКК, с обща застроена площ от 61,27кв.м, състоящ се от: две стаи, кухия, баня-тоалет и входно антре, при граници: на жилището по схема: на същия етаж: имот с ид.№ 10135.3511.244.12.8 и № 10135.3511.244.12.6, под обекта: имот с ид. № 10135.3511.244.12.4, над обекта имот с ид. № 10135.3511.244.12.10, ведно с прилежащото му избено помещение № 7, без посочена площ в документ за собственост, при граници: изба на aп. № 8, запад - избен коридор, север-неизползвано пространство, юг-избен коридор, горе - жилища, както и 1,8012 % ид. части от общите части на на сградата с ид.№ 10135.3511.244.12 и от правото на строеж върху дворното място, върху което е построена сградата, в която е апартамента, съставляващо Поземлен имот с ид. №10135.3511.244 по кадастралната карта, след развода  остава в лична собственост на Х.С.В., с което И.В.В. ЕГН ********** е съгласен и няма и занапред не може да има претенции за заплащане на суми за описания имот. Страните не си дължат суми за уравнение на дяловете; Страните няма да търсят издръжка един от друг; Договорили са, че държавните такси се поемат от страните така, както се следват по закон, а разноските – както са направени.

В съдебно заседание молителите поддържат молбата си за развод по взаимно съгласие, както и постигнатото по между им споразумение. 

Съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Видно от Удостоверение за сключен граждански брак /л.5/ молителите И.В.В. и Х.С. Й. са сключили граждански брак на 23.09.2010г. пред длъжностното лице по гражданско състояние в гр. А., за което обстоятелство е съставен Акт за граждански брак № 36.

Представено е заверено за вярност копие свидетелство за регистрация на лек автомобил марка "Волво" с peг. № ******, цвят сив металик, бензин, брой места 4+1, шаси № ******, двигател № ****** издаден на името на собственика И.В.В.. Видно от удостоверение № **********/13.10.2014г. застрахователната стойност на процесното МПС е 500 лева.

Представен е и нот.акт № **, том **, рег. № ****, дело № ****., видно от който В.Н.С. е продал на Х.С.В. и И.В.В. процесния недвижим имот – апартамент № ** с ид. № 10135.3511.244.12.7.

Съдът, след като взе предвид, че двамата молители поддържат молбата си за развод, като решението им за това е сериозно, взаимно и непоколебимо и не желаят съдът да издирва мотивите за прекратяване на брака, и прецени, че постигнатото между тях споразумение съответства на изискванията на разпоредбата на чл. 51 от СК: изчерпателно е и не противоречи на закона и на морала, намира че същото следва да бъде утвърдено от съда, а разводът между двамата съпрузи да бъде допуснат на основание чл. 50 от СК.

На основание от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,  съдът определя окончателна държавна такса в размер на 40,00 лева, която следва да се внесе от молителителите по равно. Молителят И.В. следва да заплати държавна такса по споразумението за възлагане на лекия автомобил в размер на 10 лева, а молителката да заплати държавна такса по споразумението за възлагане на недвижимия имот в размер на 2% върху стойността на дела, който получава, а същият е целия апартамент с данъчна оценка от 29562,30 лева или държавна такса в размер на 591,25 лева.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

 

                                                                Р Е Ш И :

 

ПРЕКРАТЯВА БРАКА МЕЖДУ Х.С.В., ЕГН ********** и И.В.В., ЕГН ********** сключен на 23.09.2010г. пред длъжностното лице по гражданско състояние в гр.А., за което обстоятелство е съставен Акт за граждански брак № 0036 по взаимно съгласие, на основание чл. 50 от СК.

 

УТВЪРЖДАВА СПОРАЗУМЕНИЕТО ПО ЧЛ. 51 СК, КАКТО СЛЕДВА:

1) След прекратяване на брака Х.С.В., ЕГН ********** ще носи предбрачното си фамилно име Й. и занапред ще се именува Х.С. Й..

2) 1) Семейното жилище находящо се в гр.Варна, ж.к.В. бл, **, Апартамент № **, се предоставя на Х.С. Й., ЕГН **********;

3) Придобитите по време на брака в режим на СИО движими вещи и покъщнина са поделени доброволно и извънсъдебно, за което страните нямат претенции един към друг относно тях.

4) Придобитият по време на брака лек автомобил марка "Волво" с peг. № ******, цвят сив металик, бензин, брой места 4+1, шаси № ******, двигател № ******, след развода се възлага в дял и изключителна собственост на И.В.В., ЕГН **********, като Х.С. Й., ЕГН ********** дава изричното си съгласие и няма и занапред не може да има претенции за заплащане на суми за описания автомобил.

5) Личните вещи и влогове остават така както страните са ги закупили и открили и ги ползва всеки един от тях. като изтегления ипотечен кредит от банка "Сосиете Женерал Експресбанк" АД-Варна, съгласно договор за банков кредит № 1166/30.07.2013г. занапред ще се погасява от Х.С. Й.. В едномесечен срок от влизане в сила на решението за развод, при изискване на банката кредитор, молителката Х.С. се задължава да осигури трето лице, което да встъпи в правата и задълженията на И.В., като съдлъжник по посочения договор за банков кредит. Дължимите такси, комисионни и разноски, в случай, че такива се дължат към банката ще се поемат от Х.С..

6) Приодобитият по време на брака в режим на СИО, недвижим имот: апартамент **, находящ се в гр.Варна, Община Варна, Област Варненска, в ж.к.В. блок **. с идентификатор № 10135.3511.244.12.7, съгласно КККР, одобрени със Заповед РД-18-64/16.05.2008г. на ИД на АГКК, с обща застроена площ от 61,27кв.м, състоящ се от: две стаи, кухия, баня-тоалет и входно антре, при граници: на жилището по схема: на същия етаж: имот с ид.№ 10135.3511.244.12.8 и № 10135.3511.244.12.6, под обекта: имот с ид. № 10135.3511.244.12.4, над обекта имот с ид. № 10135.3511.244.12.10, ведно с прилежащото му избено помещение № 7, без посочена площ в документ за собственост, при граници: изба на aп. № **, запад - избен коридор, север-неизползвано пространство, юг-избен коридор, горе  - жилища, както и 1,8012 % ид. части от общите части на на сградата с ид.№ 10135.3511.244.12 и от правото на строеж върху дворното място, върху което е построена сградата, в която е апартамента, съставляващо Поземлен имот с ид. №10135.3511.244 по кадастралната карта, след развода  остава в лична собственост на Х.С. Й., с което И.В.В. ЕГН ********** е съгласен и няма и занапред не може да има претенции за заплащане на суми за описания имот.

7) Страните не си дължат суми за уравнение на дяловете.

8) Страните няма да търсят издръжка един от друг.

 

ОСЪЖДА И.В.В., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата към бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС окончателна държавна такса в размер на 20,00 /двадесет/ лева и държавна такса по споразумението за възлагане на лекия автомобил в размер на 10 /десет/ лева, на основание чл.6 и чл.7 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

ОСЪЖДА Х.С. Й., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата към бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС окончателна държавна такса в размер на 20,00 /двадесет/ лева и държавна такса по споразумението за възлагане на недвижимия имот в размер на 591,25 /петстотин деветдесет и един и 0,25/ лева, на основание чл.6 и чл.7 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

              РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: