Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260374
23.07.2021
година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Трети граждански състав
на шести юли през две хиляди двадесет
и първа година
в публичното заседание в следния
състав:
Съдия : Нели
Иванова
секретар Ваня Кирева
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 2591 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е от Х.П.П. с ЕГН:********** ***1, със съдебен адрес ***, офис 5,
адв.Н. С. С., против С.Г.Й. с ЕГН:********** ***, иск с правно основание чл.55
ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.
В исковата молба се твърди, че на
21.08.2018г. ищецът предал на ответника сумата 2640евро и той подписал разписка
за получаването им. Предварителните уговорки между страните във връзка с това
плащане не се реализирали, поради което сумата била платена без правно основание и подлежала на връщане. Ищецът
поканил ответника да върне доброволно сумата в 7-дневен срок от получаване на
поканата, но плащане не последвало. Предвид гореизложеното се иска
постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца
сумата от 2640евро – главница, като получена без основание и сумата от 581евро
– мораторна лихва върху главницата за периода от 22.08.2018г. до 02.11.2020г.,
законната лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане и
направените по делото разноски. Посочва банкова сметка, ***.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира
отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен.
Твърди, че не дължи посочената сума. Имали уговорка с ищеца ответникът да му
помогне да наеме адвокатска кантора в Г., която да съдейства за уреждане на
негов правен спор на територията на тази държава. Ответникът изпълнил своя
ангажимент като предоставил всички документи, които ищецът му донесъл на отнесе
в Г., където често пътувал по бизнес дела. Предоставил ги на Б. Г., за да ги
предаде в адвокатската кантора.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На
21.08.2018г. страните подписват разписка, в която е отразено, че на същата дата
– 21.08.2018г. С.Г.Й. получил от Х.П.П. сумата от 2640евро. На 02.09.2020г. на С.Г.Й.
чрез ЧСИ е връчена покана за доброволно връщане на сума в размер на 2640евро,
предадена му от Х.П.П. на 21.08.2018г.
За
изясняване на делото от фактическа страна относно изчисляване размера на търсената лихва за забава съдът
назначи и изслуша съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение приема като
обективно и компетентно дадено. В своето заключение след извършени изчисления
вещото лице сочи, че размера на дължимата лихва за забава върху главницата за
периода от 22.08.2018г. до 02.11.2020г. възлиза на сумата от 589,65евро.
От
показанията на свидетеля В.Д.Д. се установява, че познава страните, като е
присъствал на една единствена среща между тях, която била в края на месец
септември 2018г. Свидетелят твърди, че негов познат, който наскоро починал,
довел при него ищеца да търси помощ. При разговора с ищеца свидетелят разбрал,
че има проблеми в Г. и търси адвокатска кантора. След този разговор двамата
дошли в гр.Хасково, където св.Д. запознал ищеца с ответника и присъствал на
първата им среща, а след това вече на втората твърди, че не е бил. На първата
среща между страните, на която присъствал св.Д., те разговаряли ответникът да
помогне на ищеца документално в Г., да му намери адвокатска кантора, която да
му помогне, като поел ангажимент да вземе документи и да ги занесе в Г..
Свидетелят знаел, че ответникът изпълнил този ангажимент. Знаел, че ищецът
отишъл втори път при ответника да му занесе документи, а последният поел
ангажимент, взел документите и заминал за Г.. Св.Д. знаел, че ответникът е
отнесъл документите в Г.. Това, че ответникът взел документите и ги отнесъл в Г.
свидетелят разбрал от самия него.
При
така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи
досежно основателността на предявените искове:
Предявеният
иск с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД съдът намира за допустим, разгледан по
същество същият се явява и основателен.
По
безспорен начин се установява, че между страните е сключен устен договор за поръчка,
по силата на който ответникът е поел задължението да приеме от ищеца документи,
които да занесе в Г. и предаде същите на адвокатска кантора, която да се заеме
с разрешаването на проблема, който последният е имал към момента на договарянето
между страните. Между страните не съществува спор относно факта на водените
преговори помежду им по тези въпроси. Независимо дали ще се наричат
предварителни договорки и устно сключен договор, съдът приема, че са налице
договорни отношения между страните, тъй като законът не поставя условие този
вид договор да е извършен в писмена форма за неговата действителност. Формата
на договора в случая е важна за доказване наличието на такъв. С оглед
гореизложеното съдът намира за установено по несъмнен начин наличието на водени
преговори между страните, респ. постигнати договорки за извършване на
посредничество в Г. от страна на ответника в полза на ищеца за намирането на
правна кантора, която да поеме представителството последния и разрешаване на
наличните му проблеми в тази страна. Не се спори също така между страните, че
на датата 21.08.2018г., посочена в разписката, приложена по делото ищецът предал
на ответника сумата от 2640евро именно във връзка с постигнатите между тях
договорки за посредничество в Г.. Спорен е единствено въпроса дали ответникът
дължи връщане на получената от ищеца сума или следва да задържи същата поради
изпълнение на поетия ангажимент. Изцяло в тежест на ответника е възложено да
установи наличието на изпълнение точно и в срок на поетия ангажимент към ищеца,
във връзка с който е заплатена сумата от 2640евро. В тази насока съдът счита,
че липсват доказателства, от които да се правят изводи за наличие на изпълнение
на поетите задължения по договора за поръчка. В своите показания св.Д.
категорично заяви, че е присъствал само на първата среща между страните, когато
ги запознал и на която среща ответникът поел съответните ангажименти към ищеца.
Свидетелят заяви, че не е присъствал на повече срещи между двамата, като от
ищеца разбрал, че дал на ответника някакви пари, а от последния разбрал, че
получил от ищеца документи и изпълнил поетите към него задължения. В тази част
съдът не кредитира показанията на свидетеля, тъй като на практика същият
предава само думите, казани му от страните, т.е. не може да свидетелства дали
тези действия са се случвали или не, тъй като не е присъствал на нито едно от
тях. Освен показанията на св.Д. липсват ангажирани други доказателства, от
които да следва извод, че ответникът е изпълнил поетите към ищеца задължения да
предаде документите му на правна кантора в Г., респ. тази кантора да е поела
представителството на последния. Самият факт, че ответникът е пътувал до Г.
след срещите си с ищеца по никакъв начин не сочи на изводи в горната насока.
Самият ответникът твърди, че често пътува до Г., поради което не може да се
приеме, че е осъществил това пътуване специално за да изпълни ангажиментите си
към ищеца, респ. няма данни че тези ангажименти са изпълнение, освен думите на
ответника, че това е така.
Предвид
гореизложените съображения съдът намира за основателен и доказан предявения
главен иск с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД, като счита, че няма данни за
изпълнение на поетите задължения от ответника, поради което сума от 2640евро се
явява недължимо платена. Липсват доказателства също така, от които да се правят
изводи, че страните са договорили тази сума да се дължи на ответника независимо
от изпълнението на поетото задължение, поради което същата подлежи на връщане.
С
оглед основателността на главния иск с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД
основателен и доказан се явява и акцесорния иск за заплащане на лихва за забава
върху главницата. Досежно неговия размер обаче съдът счита, че следва да се има
предвид, че ищецът е отправил покана до ответника за връщане на получената от
последния сума едва на 02.09.2020г., на която дата е връчена същата чрез ЧСИ.
Ето защо, съдът счита, че лихвата за забава следва да се присъди от тогава, тъй
като реално от тази дата ответникът изпада в забава. При тези данни по делото и
предвид депозираното от вещото лице заключение относно размера на мораторната
лихва, съдът преизчислява размера на дължимата лихва за забава на сумата от
44,74евро.
Предвид
гореизложените съображения съдът счита, че следва да бъде осъден ответника да
заплати на ищеца лихва за забава в размер на 44,74евро за периода от
02.09.2020г. до 02.11.2020г., а в останалата част до пълния предявен размер от
581евро и за периода от 22.08.2018г. до 01.09.2020г. следва да се отхвърли като
неоснователен.
С
оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответника
да заплати на ищеца направените деловодни разноски в размер общо на 310,23лв.,
съобразно уважената част от исковите претенции. По делото липсват
доказателства, от които да се установи размера на договореното и заплатено от
ищеца адвокатско възнаграждение, поради което съдът не присъжда разноски за
такова, а взема предвид само извършените реално разходи за държавна такса и
възнаграждение за вещо лице.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА С.Г.Й.
с ЕГН:********** ***, да заплати на Х.П.П. с ЕГН:********** ***1, сумата от 2640евро – главница, представляваща получена
без основание сума по сключен между страните договор на 21.08.2018г. ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба в съда – 03.11.2020г.
до окончателното изплащане
ОСЪЖДА
С.Г.Й. с ЕГН:********** ***, да заплати на Х.П.П. с ЕГН:**********
***1, сумата от 44,74евро – мораторна лихва
върху главницата за периода от 02.09.2020г.
до 02.11.2020г., като иска в останалата част до пълния
предявен размер от 581евро за периода от 22.08.2018г. до 01.09.2020г., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА С.Г.Й.
с ЕГН:********** ***, да заплати на Х.П.П. с ЕГН:********** ***1, направените
по делото разноски съобразно
уважената част от исковите претенции в размер на 310,23лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.