Определение по дело №382/2019 на Окръжен съд - Шумен

                                     О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  № 644

                                       

                                      гр. Шумен, 16.10.2019 год.

 

 Шуменски окръжен съд в закрито заседание на шестнадесети  октомври, през две хиляди и деветнадесета година  в състав:  

                                                                  Председател: М. М.                                                                                                                          Членове:1. Р.Хаджииванова

                                                                                     2.мл.с. С.Стефанова

                                                          

 като разгледа докладваното от съдия Р. Хаджииванова в.ч.гр.д. №382 по описа за 2019  год., за да се произнесе взе предвид следното:

        Постъпила е частна жалба от “Си Ди Мениджмънт” ЕООД /в несъстоятелност/, представлявано от синдика Р. Г. М., против определение № 2543/20.08.2019 г. по ч.гр.д.№ 432/2019 г. по описа на ШРС, с което е обезсилена Заповед за изпълнение на парично задължение № 246/11.02.2019 г., по посоченото дело и издадения въз основа на нея изпълнителен лист от 11.02.2019г.. Жалбоподателят счита определението за незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Излага, че е получил съобщение за постъпило възражение от длъжника на 15.07.2019 г.. Искът за установяване на вземането по чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК предявил в указания едномесечен срок, а именно на 14.08.2019 г., като е депозирал исковата молба чрез „Български пощи” ЕАД. Отделно с молба, подадена на 20.08.2019г. чрез „Български пощи“ЕАД, представил доказателства за предявяване на иска. Счита, че указанията на районния съд били изпълнени в едномесечния срок, а изводите на съда за наличие на предпоставка за обезсилване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист се явявали неправилни и незаконосъобразни. Предвид изложеното моли атакуваното определение да бъде отменено.   

         Депозиран е отговор на частната жалба от „Ривенджър” ООД-гр. Ш., в който взема становище за нейната неоснователност.   

        Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

         След като се запозна с доказателствата по делото, съдът я намира за неоснователна, поради следното:

        Гр.д.№ 432/2019 г. на ШРС е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.3 ГПК и изпълнителен лист, подадено от “Си Ди Мениджмънт” ЕООД /в несъстоятелност/, представлявано от синдика Р. Г. М., /с предишно наименование „Сентръл Техно Девелъпмънт 1” ЕООД/, срещу длъжника „Ривенджър” ЕООД, гр. Ш., представлявано от Р.Д.П., за заплащане на сумата от 200 000 евро, с левова равностойност 391166 лв. главница, представляваща парично задължение по Договор за паричен заем от 17.12.2009 г., съгласно нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 38, том 20, рег.№ 12881, д. № 2701/2009 г. на нотариус с рег. № 346, вписан в Службата по вписванията гр. Н. п. с вх. рег.№ 5153/29.12.2009 г., акт. №180, том1, д. № 2738/2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.02.2019 г., до изплащане на вземането. Заявлението е уважено изцяло и издадена заповед № 246/11.02.2019 г., и изпълнителен лист от 12.02.2019 г.. В срока по чл.414, ал.2 ГПК длъжникът е депозирал възражение, в резултат на което ШРС указал на заявителя, че на основание чл.415, ал.1, т.1 ГПК може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок. Указал е също, че съгласно чл.415, ал.5 ГПК, ако не представи доказателства, че е предявил иска в посочения срок, съдът  ще обезсили заповедта за изпълнение и изпълнителния лист. За указанията, съответно последиците при неизпълнението им заявителят е уведомен на 15.07.2019 г..

     С атакуваното определение № 2543/20.08.2019 г. по ч.гр.д.№ 432/2019 г., ШРС обезсилил заповедта за изпълнение № 246/11.02.2019 г., както и издадения въз основа на нея изпълнителен лист, с мотива, че в дадения едномесечен срок, изтичащ на 15.08.2019 г. заявителят не е представил доказателства за предявяване на иска по чл.422 ГПК. 

    На 20.08.2019 г. заявителят е депозирал молба/ с плик с пощенско клеймо ат 20.08.2019г. и баркод №R PS161800D/с която сочи, че представя доказателства за предявяване на иска, с приложена към нея искова молба по чл.422 ГПК и системен бон за изпратена кореспондентска пратка чрез „Български пощи” ЕАД на 14.08.2019 г., с баркод PS11010002YXH, до РС гр. Ш.. 

    Към настоящата жалба е приложено определение № 2545/20.08.2019 г. по гр.д. № 2417/2019 г. на ШРС, с което е прекратено производството делото, по предявен от “Си Ди Мениджмънт” ЕООД /н/, чрез синдика Р. Г. М., срещу „Ривенджър” ЕООД, гр. Ш. иск по чл.422 ГПК, за сумата 200 000 евро, предмет на издадена заповед по ч.гр.д.№ 432/2019 г. на ШРС и изпълнителен лист. На осн. чл.108, ал.2 ГПК вр. с чл.104, т.4 ГПК делото е изпратено по подсъдност на ШОС.

      С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните изводи: Разпоредбата на чл.415, ал.5 във вр. ал.1, т.1 ГПК предвижда, че когато длъжник, против когото е издадена заповед за изпълнение е подал възражение, съответно на заявителя е указана възможността в едномесечен срок да предяви иск за установяване дължимостта на вземането, предмет на заповедта, с представяне на доказателства за предявяване на иска, а последният не стори това, съдът обезсилва заповедта за изпълнение частично или изцяло, както и изпълнителния лист, издаден по чл. 418 от ГПК.

     За наличието на предпоставките за обезсилване на заповедта за изпълнение съдът следи служебно, като проверката се разпростира единствено до това дали молителят е представил доказателства за предявяване на иска в срок пред заповедния съд. Доказването на факта на предявяване на иска и спазването на срока е в тежест на молителя. Съдът не е задължен служебно да извършва проверка дали исковата молба, с предмет, съвпадащ с издадената заповед е постъпила в съда, както и да събира данни за датата на депозирането й. /В този см. и опр. № 123/ 27.01.2010 г. по ч. т. д. № 736/2009 г. на I т. о., опр. № 124/27.01.2010 г. по ч. т. д. № 20/2010 г. на I т. о., опр. № 133/29.01.2010 г. по ч. т. д. № 41/2010 г. на I т. о., опр. № 319/29.03.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 88/2011 г., II т. о. и др./ Константа е съдебната практика, че молителят следва да представи пред съда, издал заповедта, доказателства за предявяване на иска и за датата на депозиране на исковата молба, като „представянето“ на посочените доказателства по смисъла на чл. 415, ал. 2 ГПК предполага не само изпращане и постъпване в регистратурата на искова молба от заявителя, но и уведомяване на съда - по делото, образувано по заявлението за издаване на заповед за изпълнение, че искът е съдебно предявен.  Уведомяването би могло да се осъществи както изрично със заявление, придружено с копие от исковата молба и данни за депозирането й, така и със съдебно удостоверение, издадено от съда, пред който е образувано исковото производство; Единствено фактът на предявяване на исковата молба в съда, включително и когато е налице съвпадение в институцията /един и същ конкретен районен съд/ по заповедното и по исковото производство, не е достатъчен за доказване, че са спазени изискванията по чл. 415, ал. 2 ГПК.

      В случая заявителят е депозирал искова молба в указания срок, но не е представил доказателства за предявяването на иска в същия срок. Сам жалбоподателят излага, че на 20.08.2019г. е представил доказателства за предявяване на иска/което се потвърждава и от пощенското клеймо на плика, с който са депозирани до заповедния съд/, което е извън законоустановения и посочен от съда срок.

      Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че са били налице основанията за обезсилване на издадената заповед и изпълнителен лист.

       Обжалваното определение се явява правилно, поради което и подадената срещу му жалба следва да бъде оставена без уважение. 

        Предвид изхода на спора, жалбоподателят следва за заплати дължимата държавна таква от 15лв., която е за сметка масата на несъстоятелността.

        Съгласно т.8 от Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГТК, настоящото  определение не подлежи на касационно обжалване.

      Водим от горното, съдът 

                                               

                                      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

        ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба рег.№16156/11.09.2019г. на “Си Ди Мениджмънт” ЕООД-гр.С. /в несъстоятелност/,адрес на управление: ул.“..., представлявано от синдика Р. Г. М., против определение № 2543/20.08.2019 г. по ч.гр.д.№ 432/2019 г. по описа на ШРС.

      ОСЪЖДА “Си Ди Мениджмънт” ЕООД-гр.С. /в несъстоятелност/, представлявано от синдика Р. Г. М. да заплати по сметка на ШОС държавна такса в размер на 15лв..

          Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                       ЧЛЕНОВЕ:1.  

                

                                                                                                      2.