Решение по дело №3219/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261103
Дата: 9 ноември 2020 г. (в сила от 9 декември 2020 г.)
Съдия: Стефан Недялков Кюркчиев
Дело: 20171100103219
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 март 2017 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

                                                                

гр.София, 09.11.2020г.

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 8 с-в в открито заседание на тринадесети февруари, през две хиляди и двадесета година, в състав :

 

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. КЮРКЧИЕВ

 

при участието на секретаря Ваня Ружина,

като изслуша докладваното от съдията  гр.д. № 3219 по описа на състава за 2017г., за  да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 79 от ЗЗД, вр. с чл. 430 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „У.Б.“ АД твърди, че на 19.09.2008г. между него и ответника Д.Ф.Р. бил сключен Договор за банков кредит №477, по силата на който на ответника-кредитополучател била предоставена парична сума в размер от 46 312 евро за срок на погасяване до 05.06.2023г. Задължението по кредита било обезпечено с учредена в полза на кредитодателя законна ипотека върху Апартамент №С110, находящ се в гр. Банско, поземлен имот кад. №152044, блок №4. Ответникът допуснал неизпълнение на предвидените договорни задължения, касаещи надлежно погасяване на произтичащите от кредита договорни задължения, като преустановил плащането на дължимите месечни вноски за главница и договорна лихва от 25.04.2012г. и така изпаднал в забава. При наличие на допуснати просрочия на задължението за главница в периода от 25.04.2012г. до 25.06.2012г., на основание чл.16.2.4 във вр. с чл. 16.1.1 от клаузите на договора за кредит, банката – кредитор упражнила потестативното право да обяви остатъка от кредита за изцяло предсрочно изискуем, считано от 10.07.2012г. Нотариалната покана с която била обявена предсрочната изискуемост била връчена надлежно на пълномощника на ответника – Е.Н.М.. При така изложените фактически твърдения ищцовото дружество претендира ответника да бъдат осъден да му заплати следните суми:  сумата от 43 023, 09 евро, с равностойност на 84 145, 85 лева, представляваща дължима главница по Договор за кредит №  477 от 19.09.2008г. за периода от изпадането в забава на 25.04.2012г. до предявяването на иска на 15.03.2017г.; сумата от 32 458,26 евро с равностойност на 63 482, 84 лева, представляваща дължими договорни лихви за периода от 25.04.2012г. до 15.03.2017г., заедно със законната лихва върху претендираната главница, начислена за периода, считано от предявяване на иска до деня на окончателното изплащане са сумите. С оглед очаквания положителен изход от делото ищецът претендира и за осъждане на ответника, да му заплати направените съдебни и деловодни разноски.

Ответникът- Д.Ф.Р., оспорва предявените искове. Чрез назначения особен представител в хипотезата на чл. 48 от ГПК - ответникът релевира следните доводи срещу основателността на предявената искова претенция: Договорът за кредит не произвел правно действие, доколкото още при сключването му, не било изпълнено предвиденото в договорното съдържание изрично изискване на чл.9.3 - за писмена форма с нотариална заверка за достоверна дата. Не била настъпила предсрочна изискуемост на произтичащите от договора за кредит задължения, предвид обстоятелството, че волеизявлението за предсрочна изискуемост не било връчено надлежно на кредитополучателя. Независимо от изложеното, връчването на изявлението за пресрочна изискуемост на представител на кредитополучателя нямало правните последици на предсрочна изискуемост. Пълномощникът на кредитора, който от името на банката изпратил процесната нотариална покана за обявяване на предсрочната изискуемост по кредита действал като представител без представителна власт. Независимо от изложените по- горе възражения, процесуалният представител на ответника прави възражение за изтекъл срок на погасителна давност по чл. 111, б.“в“ от ЗЗД, по отношение на вземанията за договорна лихва, съответно за периода от 25.04.2012г. до 15.03.2014г. 

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните доказателства, при условията на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От съдържанието на приетия като доказателство Договор за кредит за покупка на недвижим имот № 477 от 19.09.2008г. (стр. 9-12 от делото) се установява съгласието на страните в процеса за възникване на договорното правоотношение, между „У.Б.“ АД (ищеца) в качеството на кредитор и кредитополучателя Д.Ф.Р. (ответника). С договора страните са се съгласили за това, „У.Б.“ АД да предостави на ответника кредит до размер на сумата от общо 46 312 евро, с цел придобиване на описан в договора недвижим имот, за срок до 05.06.2023 (чл. 7 от договора), и при уговорените в договора условия и погасителен план. Задължението на длъжника да погаси произтичащото от кредита задължение включва предоставената на кредит сума и уговорената възнаградителна лихва (т. 4 и 4.1. от договора), следвало да бъдат върнати на кредитора - на равни месечни анюитетни вноски, съобразно приложен към договора погасителен план. В клаузата на т. 9.5. от договорното съдържание е обективирано постигнатото съгласие за възможност на кредитора - в случай на неизпълнение да упражни потестативно право като обяви предсрочна изискуемост на кредитното задължение. В клаузата на 9.4 от договора за кредит, страните са се съгласили, че кредитополучателят ще бъде представляван от пълномощника Е.Н.М. по всички въпроси, свързани с изпълнението или произтичащи от неизпълнението на договорното правоотношение. В клаузата на 9.4 от договора за кредит, страните са се съгласили, че договорът подлежи на нотариална заверка за достоверна дата.

Приложеното към исковата молба пълномощно за процесуалния представител на ответника /на стр. 11-12 от делото/ съдържа изчерпателно изброяване на юридическите действия, за които Е.Н.М. е упълномощена от Д.Ф.Р. в правоотношението с „У.Б.“АД. Съдържанието на документа, мотивира категоричен извод, че упълномощаването се отнася до извършване на представителство в процеснто кредитно правоотношение.

Като доказателства в процеса е прието извлечение от счетоводни книги на банката /стр.16-26 от делото/ по клиентски номер на Д.Ф.Р., установяващи извършените банкови операции /банкови преводи, плащания и др./по повод процесното кредитно правоотношения които не се обсъждат поотделно, доколкото са обект на анализ от допуснатата специализирана съдебно- икономическа експертиза.

 Заключението на приетата без оспорване от страните съдебно- счетоводна експертиза, изготвена от вещо лице С.И., след проверка на приетите като доказателства документи и проверка в банковото счетоводство на ищеца, дава заключение в следния смисъл:

-          Съгласно представеното от страна на „У.Б.“ АД  извлечение от разплащателна сметка е усвоен кредит в размер на 46312 евро. Налице са счетоводни данни, че сумата е разходвана за заплащане на цената по договор за покупко- продажба на недвижим имот;

-          В писмен текст и в табличен вид вещото лице подробно описва сумите, които са постъпили по сметката на кредитополучателя за погасяване на кредитните задължения, съответно конкретизирайки ги по размер, дата на постъпване и отнасянето им към съответната част от дълга;

-          Последното погасяване по кредита от наличността на разплащателната сметка е с вноската от 20.03.2012г.;

-          Размерът на непогасената главница /просрочена и предсрочно изискуема/ към датата на исковата молба – 15.03.2017г., е в размер на 43023, 09 евро;

-          Размерът на неплатената договорна възнаградителна лихва към датата на депозиране на исковата молба в съда е 32 458, 26 евро;

Съдът приема за установени от фактическа страна посочените от вещото лице обстоятелства, тъй като кредитира експертното заключение, което намира за компетентно и обосновано от извършените проверки на представените банкови счетоводни книжа. Допълнителен аргумент в подкрепа на обективността на експертното заключение е фактът, то бе прието без оспорване от страните.

Приетите като доказателства Нотариална покана № 24396, том V, №113 на нотариус В.И.установява, че е връчена на адресата – Д.Ф.Р., чрез пълномощника - Е.Н.М.. Според нотариалното удостоверяване – връчването е осъществено на 04.10.2016г.

Съдържанието на приетия като доказателство препис от пълномощно /на стр. 11-15/ установява надлежната представителна власт, на лицето, което е получило поканата - по отношение на упълномощителя Ф.Р..

 Връчената нотариална покана също е била подписана от името на банката кредитор, чрез  посоченият в съдържанието на документа, действащ в качеството на пълномощник адв. Д.Д., чиято представителна власт на свой ред се установява от съдържанието на приетите като доказателства Пълномощно с нотариална заверка на подписа от 28.10.2016г. /на стр. 34 от делото/ Пълномощно с нотариална заверка на подписа от 28.10.2016г. /на стр. 38-41 от делото/,  Пълномощно от 15.11.2018г. /на стр. 36 от делото/, Пълномощно от 18.02.2016г. /на стр. 114 от делото/ и Пълномощно с нотариална заверка на подписа от 11.022016г. /на стр. 115-118 от делото/.

            При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Предявените искове са процесуално допустими, тъй като са насочени срещу надлежно легитимирани ответници и пред компетентен да разреши правния спор съд, при спазване на правилата за родова, местна и функционална подсъдност.

Събраните в хода на делото писмени доказателства обосновават извод, че между страните в настоящия процес, в действителност е възникнало договорно правоотношение, което носи типичните характеристики на договор за банков кредит. Договорът за кредит е формална търговска сделка, уредена в чл. 430  и сл. от ТЗ, както и в специалния Закон за кредитните институции /ЗКИ/. 

Процесният договор за кредит е бил сключен сключен от пълномощник на кредитополучателя, който се е легитимирал в това си качество, чрез формално редовно от външна страна, специално пълномощно. Кредитното правоотношение е възникнало при условията на процесния договор за кредит, чието съдържание е установено в хода на съдебното дирене, посредством представените от ищеца и неоспорени от ответника писмени доказателства – договор за кредит и погасителен план.

Надлежната материална легитимация на ищеца, в качеството му на кредитор не се оспорва и се установява от представените писмени доказателства.

Задължението за връщане на сумата на кредита е поето със сключването на договора и обвързва кредитополучателя -  да заплати уговорените анюитенти вноски с падеж и размер, посочени в погасителния план.  

При липса на доказателства за надлежно (своевременно и пълно) изпълнение на кредитното задължение от страна на кредитополучателя – ответник по иска и при условие, че процесуалния представител на ответника не оспорва факта на неизпълнението – съдът приема, че последното погасяване по кредита от наличността на разплащателната сметка е с вноската от 20.03.2012г. /както посочва заключението на СИЕ/. При това положение, поради изпадането на ответника в забава, за банката – кредитор е възникнало изрично уговореното в договора, но произтичащо от закона потестативно право право– да обяви предсрочна изискуемост на произтичащите от договора за кредит задължения, като изиска заплащане на главница и лихви, дори и за онези анюитетни погасителни вноски, чиито падеж все още не е настъпил.

Правото да бъде обявена предсрочна изискуемост на задълженията на двамата длъжници е упражнено надлежно от кредитора „У.Б.“ АД, посредством нотариална покана, която е достигнала до знанието на изрично упълномощеното от ответника /длъжника/ лице.

В тази насока, съдът не споделя релевираните от страна на ответника възражения - за липса на представителна власт на упълномощеното да изпрати поканата лице. Приетите като доказателства пълномощни легитимират адв. Д.Д. в качеството му на пълномощник, независимо от факта, че управителните органи на банката- кредитор са изменили персоналния си състав. Само оттеглянето на вече дадените пълномощия би довело до отпадане на процесуалната представителна власт на пълномощника, но такова оттегляне в конкретния случай очевидно не е налице. Тъкмо напротив – дори и след промяната в персоналния състав на управителните органи на банката – на пълномощника е било предоставено ново пълномощно със същите права.

От друга страна, за да породи правни последици - воляизявлението на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост трябва да е достигнало до знането на адресата– длъжник. Достигането на изявление за предсрочна изискуемост, до лица, които са изрично овластени в тази насока, поражда правни последици на предсрочна изискуемост.

При така направените изводи, съдът намира, че неизпълнените парични задължения на ответника, произтичащи от процесното кредитно правоотношение  са станали предсрочно изискуеми точно така, както твърди ищецът. Следователно, към момента на приключване на съдебното дирене в настоящия процес е налице неизпълнение на длъжника- ответник, обхващащо всички вече падежирали и предсрочно изискуемите анюитенти вноски- както за дължимата главница, така и за уговорената възнаградителна лихва, които ищецът претендира.

При този обобщаващ извод за дължимост на произтичащите от кредитното правоотношение задължения, съдът е длъжен да разгледа релевираното при условията на евентуалност възражение на ответниците - за изтекъл срок на погасителна давност, по отношение на процесните вземания за лихва, в периода от 25.04.2012г. до 15.03.2014г.

С тригодишна давност, считано от датата на настъпване на изискуемостта, се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания, сред които са и лихвите в анюитентите вноски. Именно уговорената периодичност на задължението, която е уредена в погасителния план по договора за кредит - определя приложното поле на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, по отношение на паричните задължения на ответниците, които са предмет на делото.

За неизпълнените задължения по вече падежиралите лихви,  давностният срок в действителност е започнал да тече на съответното първо число на месеца, в който длъжника- ответник по иска, не е изпълнил задължението си, а  предявяването на иска на 15.03.2014г. е прекъснало изтичането на давността. Следователно, като се отчита правния ефект на направеното от ответниците възражение за погасителна давност– давността обхваща само част от неизпълнените задължения, които според погасителния план обхващат лихвите, падежирали в периода между 25.04.2012г. /началния момент на забавата, която е дала основание за обявяването на предсрочна изискуемост/и 15.03.2014г. /три години преди предявяването на иска, въз основа на който е образувано настоящото дело/.

Тъй като изтеклия срок на погасителна давност изключва възможността да се пристъпи към принудително реализиране на вземането, за тази част от претендираните анюитенти вноски, включващи посочените в погасителния план суми за главница и възнаградителна лихва – претенциите на ищеца следва да бъдат отхвърлени, като погасени по давност. Сумата на погасената по давност част от дължимата договорна лихва беше изчислена от съда, при условията на чл. 162 от ГПК, въз основа на данните от приетата съдебно – икономическа експертиза. Тази сума, по данни от експертизата би следвало да възлиза на 153, 54 евро.

Отчитайки направените по- горе изводи и съобразявайки данните от изчисленията на вещото лице в заключението на съдебно- икономическата експертиза, съдът в заключителните си изводи приема, че ответника  следва да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: сумата от 43 023, 09 евро, представляваща дължима /изискуема и непогасена/ главница по Договор за кредит № 477 от 19.09.2008г.;  сумата от 32  304, 72 евро представляваща дължима /изискуема и непогасена/ договорна лихва върху главницата, за периода от 15.03.2014г.  до 15.03.2017г., заедно със законната лихва върху претендираната главница, начислена за периода, считано от предявяване на иска на 15.03.2017г. до деня на окончателното изплащане на присъдените суми.

В частта за погасеното по давност задължение за изплащане на договорна лихва, в периода между 25.04.2012г. /началния момент на забавата, която е дала основание за обявяването на предсрочна изискуемост/ и 15.03.2014г. /три години преди предявяването на иска, въз основа на който е образувано настоящото дело/ - претенциите за лихви следва да бъдат отхвърлени.

            По отношение на претенцията за съдебни разноски:

            При този изход на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от последния съдебни разноски, които съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК на стр. 166 от делото и съразмерно с уважената част от исковете възлизат на 16 002 лева.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И  :

 

ОСЪЖДА Д.Ф.Р., поданик на Австралийския съюз, роден на ***г. с паспорт №*******, издаден на 14.09.2007г. и с адрес: Сейнт Килда роуд, *******Австралийски съюз, със съдебен адресат - адв. И.В.Г.,***, да заплати на „У.Б.“ АД с ЕИК ******* и седалище ***, пл. „*******, на основание чл. 432 от ТЗ вр. с чл. 430, ал. 1 от ТЗсумата от 43 023, 09 евро/четиридесет и три хиляди и двадесет и три евро, девет евроцента/, представляваща непогасена предсрочно изискуема главница по Договор за кредит № 477 от 19.09.2008г., заедно със законната лихва върху посочената сума, считано от предявяването на иска на 15.03.2017г. до деня на окончателното плащане на задължението.

 

ОСЪЖДА Д.Ф.Р., поданик на Австралийския съюз, роден на ***г. с паспорт №*******, издаден на 14.09.2007г. и с адрес: Сейнт Килда роуд, *******Австралийски съюз, със съдебен адресат - адв. И.В.Г.,***, да заплати на „У.Б.“ АД с ЕИК ******* и седалище ***, пл. „*******, на основание чл. 432 от ТЗ вр. с чл. 430, ал. 2 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗДсумата от 32  304, 72 евро /тридесет и две хиляди триста и четири евро и 72 евроцента/, представляваща общия размер на дължимите договорни лихви върху главницата, начислени за периода от 15.03.2014г.  до 15.03.2017г., като отхвърля претенцията за присъждане на договорни лихви в частта – за разликата над присъдената сума от 32  304, 72 евро и до пълния размер на претенцията за 32458, 26 евро, като погасена по давност, съответно за периода от 25.04.2012г. до 15.03.2014г.

 

ОСЪЖДА Д.Ф.Р. да заплати на „У.Б.“ АД на основание чл. 78, ал.1 от ГПК - сумата от 16002 лева (шестнадесет хиляди и два лева), представляваща съдебни разноски, направени пред Софийски градски съд.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Апелативен съд София - в двуседмичен срок от връчване на препис от него.

                                                                                                                  

СЪДИЯ: