РЕШЕНИЕ
№ 2881
гр. Бургас, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20222120103160 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на А. П. П. с ЕГН **********,
адрес: гр. Бургас, *****, действащ чрез пълномощника си адвокат А., против
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД с ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление гр. София, *****, представлявано от Ю.Х.Ю., с която се
претендира да бъде установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
ответното дружество сумата от 21 799. 19 лв., от която 16 241 лв. – главница по
договор за потребителски кредит № 2252394/**** г., сключен между „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, кредитополучателя В.С. П. и ищеца - поръчител, сумата
от 1 824. 08 лв. – законна лихва за забава за периода от 26.02.2021 г. до 07.04.2022 г.,
1 384. 36 лв.- неолихвяеми вземания, 401. 97 лв. – разноски по заповедното
производство,150 лв. – разноски по изпълнителното дело, и 1 824. 76 лв. – такси по
тарифата, дължими към 07.04.2022 г., за събирането на които било образувано
изпълнително дело № 2022**0400459 по описа на ЧСИ Т.М. с рег. № ** в КЧСИ.
Търси се и присъждане на направените по делото разноски.
В обстоятелствената част на молбата, се сочи, че за събиране на вземането било
образувано ч.гр.д. № 1498/2021 г. по описа на БРС срещу двамата длъжници, като в
хода на същото било образувано изпълнително дело срещу ответника, поради
издаването на изпълнителен лист срещу него. На основание чл. 424, ал. 1 от ГПК сочи,
1
че интересът от иска се основава на новооткрито обстоятелство – за обявена и
настъпила предсрочна изискуемост на 02.11.2018 г., която не била доведена до
неговото знание, както и за извършена цесия, която също не била съобщена. Наред с
това се сочи, че е изтекъл срокът по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД , при което отговорността му
като поръчител следва да отпадне.
Правното основание на иска е чл. 424 от ГПК.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
На първо място се сочи за недопустимост на иска, тъй като не било налице
новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства по смисъла на закона,
като се излагат подробни доводи в тази връзка. Съдът намира, че ищецът е изложил
кои са новооткритите обстоятелства според него, което обуславя допустимостта на
иска. Дали това действително е така е въпрос, свързан с основателността на
претенцията. По същество се излага, че искът е неоснователен, тъй като кредиторът
бил отправил изявление до ищеца за обявяването на предсрочната изискуемост, което
било връчено при условията на отказ. Също търси присъждане на направените по
делото разноски, като моли за присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в нея
факти и обстоятелства, становището на ответната страна по нея,събраните по делото
доказателства и след като съобрази закона, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По делото няма спор, че е сключен валиден договор за потребителски кредит №
2252394/**** г., сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД,
кредитополучателя В.С. П. и ответника-поръчител, като съгласно уговорките по него
са останали дължими съответните неплатени вземания за главница и лихви.
По заявление от 01.03.2021 г. по чл. 410 от ГПК на ответника срещу
солидарните длъжници В.С. П. и А. П. П. е образувано ч.гр.д. № 1498/2021 г. по описа
на Районен съд – Бургас. По него е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 10/02.03.2021 г., с която длъжници В.С. П., ЕГН
**********, адрес: гр. Бургас, ж. к. **, бл. *, вх.* ет.*, ап.*, и А. П. П., ЕГН
**********, адрес: гр. Бургас, ж. к. **, бл. *, вх.* ет.*, ап.*, са осъдени солидарно да
заплатят на кредитора „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, сумата от 16 214,02
лева - главница, представляваща задължение по договор за потребителски кредит №
2252394/**** г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и длъжниците,
сумата от 845,07 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода 14.06.2019 г.
до 19.03.2020 г., сумата от 539,29 лева - обезщетение за забава, начислено за периода
от 15.06.2019 г. до 26.02.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението – 26.02.2021 г., до изплащане на вземането, както и сумата
401,97 лева - разноски по делото. Съобразно твърденията на заявителя-кредитор, в
2
заповедта е посочено, че вземането произтича от следните обстоятелства: На **** г.
между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и длъжника П. е сключен договор за
паричен заем, като П. се е задължил като поръчител. Заемодателят се е задължил да
предостави на заемополучателя кредит в размер на 20 000 лева, като длъжникът е
получил цялата сума. Длъжникът не е върнал предадената му сума в срок, поради
което дължи връщането й, заедно с начислени лихви и такси, предвидени в договора.
Уговорен е краен срок на договора 14.04.2026 г., но предвид неизпълнение на
задълженията на кредитополучателя цялото задължение е обявено за предсрочно
изискуемо, уведомление за което е получено на 16.12.2020 г. Вземането е цедирано с
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.03.2020 г. на “Агенция за
събиране на вземания” ЕАД. Въпреки отправеното до длъжника уведомление за
сключената цесия и впоследствие покана за плащане, той не е изпълнил задължението
си за заплащане на дължимите съобразно сключения договор суми. В хода на делото
съдът е приел, че П. е редовно уведомен за заповедта на основание чл. 47, ал. 5, тъй
като връчителят е събрал данни, че лицето живее на адреса, на който му е изпратено
съобщението – неговият постоянен и настоящ такъв, като след изтичането на срока за
възражение е разпоредил издаването на изпълнителен лист /по аргумент за противното
по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК/, като такъв е издаден на 03.06.2021 г.
Междувременно длъжникът П. е депозирал възражение по чл. 423 от ГПК, по
което е образувано ч.гр.д. № 639/2021 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, което
същото не е прието, съгласно определение № 1643/12.07.2022 г.
Въз основа на издадения изпълнителен лист срещу П. е образувано
изпълнително дело 2022**0400459 по описа на ЧСИ – Т.М., по която до ответникът е
изпратена призовка за доброволно изпълнение с изх. № 24.03.2022 г., връчена на
длъжника на 01.04.2022 г., видно от отбелязването върху нея.
Ответникът в заявлението си е посочил, че кредитът е отнесен за предсрочно
изискуем на 02.11.2018 г., което изявление е достигнало до кредитополучателя на
16.12.2020 г.
Представено по делото е и уведомително писмо до П., изходящо от „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, чрез ответното дружество, съгласно което същият се
уведомява за извършена цесия, като се приканва да плати в 15-дневен срок от
съобщението, както и че поради просрочие в плащането, всички вземания са изцяло
изискуеми в пълен размер, считано от датата на получаването на уведомителното
писмо. Видно от отбелязването върху документа ищецът е отказал да получи същия,
тъй като бил във фактически развод с В.С. и нямал контакт с нея, което е лично е
написал и разписал на 16.12.2020 г. ПЧСИ също е удостоверил, че П. се е запознал със
съдържанието на документа, но е отказал да го разпише.
Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото,
3
съдът намира от правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 424, ал. 1 от ГПК предвижда, че длъжникът може да оспори
вземането по исков ред, когато се намерят новооткрити обстоятелства или нови
писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му
бъдат известни до изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е
могъл да се снабди в същия срок. Ал. 2 сочи, че искът може да бъде предявен в
тримесечен срок от деня, в който на длъжника е станало известно новото
обстоятелство, или от деня, в който длъжникът е могъл да се снабди с новото писмено
доказателство, но не по-късно от една година от погасяване на вземането. В тази
връзка допустимостта на претенцията се обуславя от твърденията на ищеца, за
наличието на такива по смисъла на ал. 1 от цитирана разпоредба, като искът следва да
се приеме за предявен в срока по ал. 2, предвид получаването на призовката за
доброволно изпълнение на 01.04.2022 г. и входирането на исковата молба на
20.05.2022 г.
В случая съдът намира, че не са налице сочените от ищеца новооткрити
обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото,
които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за подаване на
възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок. Както се установи по
делото той е уведомен лично за предсрочната изискуемост и извършената цесия на
16.12.2020 г., независимо, че е отказал да получи уведомлението т.е. това се е
осъществило преди депозиране на заявлението на 01.03.2021 г., при което няма как да
това обстоятелство да бъде възприето като новооткрито или нововъзникнало
обстоятелство по смисъла на чл. 424 от ГПК. За пълнота на изложението и предвид
възраженията на ответника следва да се отбележи, че предсрочната изискуемост не е
настъпила на 02.11.2018 г., както твърдял и ответника. На първо място още в
заявлението си кредиторът сочи, че е отнесъл кредита като предсрочно изискуем на
02.11.2018 г., което обаче достигнало до кредитополучателя на 16.12.2020 г. Никъде не
се твърди, че предсрочната изискуемост е настъпила на 02.11.2018 г. Така или иначе за
да настъпи предсрочната изискуемост следва изявлението на кредитора в този смисъл
да е достигнало до длъжника, като именно датата на получаването му е датата на
настъпване на предсрочната изискуемост т.е. в случая не се установява това да се е
случило на 02.11.2018 г. или на дата по-ранна от 16.12.2020 г. Изходящата от
кредитора покана до другия длъжник от месец юли 2020 г. не обуславя различен извод.
Така или иначе липсват надлежни доказателства тя да е връчена преди 16.12.2020 г.,
като събраните гласни доказателства, че връчването е извършено на 15.07.2020 г. не
следва да бъдат кредитирани, с оглед разпоредбата на чл. 164, ал. 1 ,т. 3, предл. 1-во от
ГПК. Всъщност същественото в случая е че длъжникът е узнал за цесията и
предсрочната изискуемост преди депозиране на заявлението, при което е следвало да се
защити, ако твърди, че не дължи сумите, в това число и за срокът по чл. 147, ал. 1 от
4
ЗЗД, чрез депозиране на възражението по чл. 414 от ГПК, срокът за което е пропуснал.
Наред с това същият се явява надлежно уведомен за заповедта по реда на чл. 47, ал. 5
от ГПК, в която също изрично е посочено, че уведомяването за предсрочната
изискуемост е настъпило на 16.12.2020 г.
С горните мотиви съдът намира, че не са налице основания по чл. 424 от ГПК,
поради което и предявеният иск като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора и с оглед претенциите на страните за присъждане на
направените по делото разноски следва да се осъди ищецът на чл. 78, ал. 3 от ГПК да
заплати на ответника сумата от 200 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във с чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед на материалния интерес и
степента на фактическата и правната сложност по делото.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
Отхвърля иска на А. П. П. с ЕГН **********, адрес: гр. Бургас, *****, против
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД с ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление гр. София, *****, представлявано от Ю.Х.Ю., за установяване в
отношенията им, че А. П. П. не дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, сумата от 21 799. 19 лв., от която 16 241 лв. – главница по
договор за потребителски кредит № 2252394/**** г., сключен между „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, кредитополучателя В.С. П. и поръчителя А. П. П.,
сумата от 1 824. 08 лв. – законна лихва за забава за периода от 26.02.2021 г. до
07.04.2022 г., 1 384. 36 лв. неолихвяеми вземания, 401. 97 лв. – разноски по
заповедното производство,150 лв. – разноски по изпълнителното дело, и 1 824. 76 лв. –
такси по тарифата, дължими към 07.04.2022 г., за събирането на която било
образувано изпълнително дело № 2022**0400459 по описа на ЧСИ Т.М. с рег. № ** в
КЧСИ.
Осъжда А. П. П. с ЕГН **********, адрес: гр. Бургас, *****, да заплати на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД с ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление гр. София, *****, представлявано от Ю.Х.Ю., сумата от 200 лв.
/двеста лева/ за направените по делото разноски.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
5
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6