Р   Е   Ш   Е   Н   И  Е

 

 

 

№ 213                                        30.09.2019г.                   гр.Търговище

 

 

                                              В  ИМЕТО НА  НАРОДА

 

 

Районен съд – Търговище                                                  V- ти състав

На девети септември                                                                 2019 година,

В публично заседание в следния състав :

                                

                                        Председател: Зорница Донкова

 

Секретар:  Ивалина Станкова   

като разгледа докладваното от Председателя  а.н.д. №  558  по описа за 2019г., за да се  произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „ХАИТЕК ТРАНС“ ООД  - гр.Търговище,  ЕИК *********,  представлявано от управителя А.Н.А.с ЕГН ********** против Наказателно постановление  № 44-0000351 от 20.06.2019г.,  издадено от Началник ОО „АА“ –  Търговище. Считайки същото за постановено в нарушение на закона, жалбоподателят желае НП да бъде отменено. В с.з. жалбата се поддържа пълномощник.  

            Ответната по жалбата страна  - ОО „АА“ –  Търговище, редовно призова, не изпраща представител в с.з.

 Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното :

 На 23.05.2019г.  в гр.Търговище  при извършена комплексна проверка на „ХАИТЕК ТРАНС“ ООД, контролни органи от  ОО „АА“-Търговище установили, че дружеството притежава лиценз № 11728/ 28.02.2019г., валиден до 2029г. за извършване на товарни превози в Общността.  При извършената проверка на документи  било установено също, че на 13.12.2018г.  превозвачът  е  назначил водача С.С.С., а на 14.12.2018г. го е допуснал да извърши  международен превоз на товари с  CMR – NB SE 180327  от Швеция до Испания  с товарен автомобил с рег.  № В 8344 ВВ, без водачът да отговаря на изискванията за психологическа годност по смисъла на наредбата  по чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП. С оглед така установените при проверката данни, св.С. *** съставил на дружеството АУАН № 267584/  23.05.2019г. за нарушение по чл.96г, ал.1, пр.1 от ЗАвПр,  който бил надлежно връчен на управителя. Въз основа на акта, Началникът на ОО „АА“ - Търговище издал Наказателно постановление  № 44-0000351 / 20.06.2019г, с което на основание  чл.96г, ал.1, пр.1 от ЗАвПр  наложил на „ХАИТЕК ТРАНС“ ООД  имуществена санкция в размер на 3000 лева.

 Изложената фактическа обстановка се доказва от показанията на свидетелите И. и С. и писмените  доказателства по делото.

 Съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни  органи в кръга на правомощията им, съгласно чл.92, ал.1 и ал.2 от ЗАвПр  и  приложените Заповед № РД-08-249/15.05.2015г. и Заповед № 791/10.05.2019г. на МТИТС.  При издаване на  НП обаче не са изпълнени изискванията на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, което е довело до опорочаването му.    

С обжалваното НП административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана  на основание чл.96г, ал.1, пр.1 от ЗАвПр.  Разпоредбата на  чл.96г, ал.1 от ЗАвПр  гласи следното:  „Който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер 3000 лв.“.

В случая, в  обжалваното НП е посочено, че на 13.12.2018г. жалбоподателят  е назначил водача, а на 14.12.2018г.  е допуснал същият  да извърши международен превоз на товари без водача да отговаря на изследването  за психологическа годност по смисъла на Наредба № 36/15.05.2006г. на МТ и  по чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП.  Това описание на нарушението е непълно, неточно и не отговаря на  предвиденото  в  чл.57, ал.1,  т.5 от ЗАНН. Видно е, че  в  НП са включени и двете алтернативни  форми на изпълнително деяние по чл.96г, ал.1 от ЗАвПр  – „назначил“  /на 13.12.2018г./  и „допуснал“  да извърши превоза   /на 14.12.2018г./,  като по този начин е  създадена неяснота  относно  противоправното  поведение, за което е санкциониран  жалбоподателят, както и относно  датата на нарушението.

 Неяснота относно санкционирано  с НП деяние се поражда и от   наличието на несъответствия  между констатациите в АУАН и в НП. В обжалваното НП е прието, че водачът „не отговаря на изследването за психологическа годност“ и че  същият е допуснат да осъществи  превоз от  Швейцария до Испания. За разлика от НП с АУАН е установено, че водачът не отговарял на „изискванията за психологическа годност“, но извършил превоза  от Швеция до Испания.    

На следващо място - отбелязването, че водачът „не отговаря на изследването за психологическа годност“ представлява извод,  направен  въз основа на определени факти,  които обаче не са отразени в НП. Липсва яснота – за какво точно изследване става въпрос и защо, въз основа на какви факти е прието, че водачът не е отговарял на него.  От разпита на свидетелите се установи, че при извършената проверка проверяващите са констатирали, че процесният водач не е имал издадено валидно удостоверение за психологическа годност към момента на назначаване на работа и към момента на извършване на превоза. Въз основа именно на този факт актосъставителят е  направил   извода, че същият не отговарял на изискванията за психологическа годност /а наказващият орган –  “на изследването за психологическа годност“/. Това обстоятелство обаче /за липсата на издадено удостоверение за психологическа годност/  не е отбелязано  и  не се твърди в  НП,  като по този начин същото не е изпълнило функцията си да очертае кръга на подлежащите на доказване факти в производството.   

Съгласно чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, НП  следва да съдържа и законните  разпоредби, които са били нарушени. Това  изискване също не е изпълнено. Видно е, че в НП е посочено правното основание за налагане на административното наказание –чл.96г, ал.1, пр.1 от ЗАвПр, но не и нарушената разпоредба т.е. разпоредбата, съдържаща задължението, което не е било изпълнено от жалбоподателя. Съгласно  чл.7а, ал.2 от ЗАвПр, „лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл.12б, ал.1 от този закон и чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП“.  Видно е, че именно цитираната   норма съдържа задължението, което  се визира  като неизпълнено от страна на жалбоподателя. Същата обаче не е  включена в НП, което води до извод за неизпълнение на изискването  на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН и непълна правна квалификация на  административното нарушение. Тази непълнота се обуславя и от  обстоятелството, че в НП не е отбелязана  и разпоредбата, съдържаща  изискването към самия водач, на което той не е отговарял. Тази разпоредба следва да е посочена в НП, предвид бланкетния характер на нормите на чл.96г, ал.1 и чл.7а, ал.2 от ЗАвПр.  Отбелязването в НП, че  водачът не е отговарял  „на изследването за психологическа  годност по смисъла на Наредба № 36/15.05.2006г. на МТ и по чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП“ не дава информация  за конкретната правна норма,  съдържаща  неизпълненото от водача  изискване. Според обжалваното НП процесният водач е осъществил  международен превоз на товар. Последното  сочи, че неправомерно назначеният според контролните органи и допуснат да извърши превоза водач, е следвало да отговаря на  изискването, съдържащо се в чл.58, ал.1, т.3 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари. Тази разпоредба, на чието именно изискване, с оглед свидетелските показания водачът не е отговарял, гласи- „ Водачът на превозно средство, извършващо международни превози на пътници и товари, трябва да отговаря на следните изисквания: 3. да притежава валидно удостоверение за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП.“  Видно е, че  разпоредбата на чл.58, ал.1, т.3 от посочената наредба не е включена в НП, което отново представлява непълнота в квалификацията на нарушението. 

 Съдът намира, че констатираните пропуски и неясноти в съдържанието на НП /по-голямата част от които са налице и в АУАН/  са съществени, касаят задължителни негови реквизити,  съгласно чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН  и  същите са ограничили  правото на защита на наказаното лице, което е било лишено от възможността да разбере в какво точно нарушение е обвинено и в съответствие с това да организира защитата си. Това обстоятелство обуславя извод за незаконосъобразност на обжалваното НП, поради съществено нарушение на процесуалните правила и същото следва да бъде отменено.

 Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р      Е     Ш     И     :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 44-0000351 от  20.06.2019г., издадено от Началник ОО“АА“ - гр.Търговище с което на „ХАИТЕК ТРАНС“ ООД - гр.Търговище,  ЕИК *********,  представлявано от А.Н.А.с ЕГН ********** на основание чл.96г, ал.1, пр.1 от ЗАвПр е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –Търговище в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: