Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ……………./……..12.2019 г., гр. Варна
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ВАРНА,
7-ми състав, в публичното съдебно заседание
на 27.11.2019г. в състав:
СЪДИЯ: Ромео Симеонов
при секретаря Румела Михайлова
като разгледа докладваното от съдията адм. дело №1185/2019
г. по описа на Адм. съд – Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 210 във вр. с чл. 215
от ЗУТ във връзка с чл. 126 и следв. от АПК.
Образувано е по повод жалба вх. № 7159/02.05.2019г. на
Д.М.Ю. срещу Решение от 11.03.2019г., обективирано в протокол №3 от същата дата
на Комисията по чл. 210, ал. 1 от ЗУТ назначена със Заповед №
РД-24551-1/09.11.2018г. на Кмета на Община Долни Чифлик за определяне на
пазарната стойностна безсрочен сервитут върху част от поземлен имот с площ от
12997 кв.м. представляващ овощна градина /орехова/, засегната от изграждане на
обект „ВЛ 400 кV от п/ст „Варна“ до п/ст „Бургас“ в землището на с. Булаир общ.
Долни Чифлик обл. Варна, в частта за ПИ с идентификатор 07034.14.3 с площ от
12997 кв.м. по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед
№ РД-18-1506/16.08.2018г. на изпълнителен директор на АГКК и засегнати от
безсрочен сервитут 5.951 кв. м., за който оценката е определена в размер на
7447,68 лева.
В жалбата се сочи, че определеното обезщетение било
несправедливо и занижено. Молят за отмяна на Решението като незаконосъобразно,
постановено в нарушение на административно-производствените правила и в
противоречие с материалния закон в частта му относно определяне на стойността
на паричното обезщетение. Отправя се искане да се допусне извършване на нова
СТЕ за определяне на размера на справедлива пазарна цена. Подробно са развити
доводите за незаконосъобразност на постановеното от комисията решение. Оспорва
се размера на определеното обезщетение, който силно занижен. При определянето му не били
отчетени отрицателните последици за ползването и за стойността на имота. В
съдебно заседание се явяват с процесуален представител, който поддържа жалбата.
В хода по съществото представителят моли жалбата да бъде уважена и отменено
атакуваното решение в частта му, в която е определена
като справедлива пазарна цена в размер на 7447,60лв. Представя писмени бележки
и претендира присъждане на направените разноски.
Ответната страна - Община Долни Чифлик изпраща
процесуален представител, който оспорва жалбата като неоснователна. В хода по
същество моли за оставянето й без уважение, като неоснователна. Твърди, че е
неоснователно искането на жалбоподателя в определянето на обезщетение за
възникване на сервитута да бъдат включени и разходите за създаване и отглеждане
на ореховите насаждения и обезщетението за нереализирани доходи, както и
стойността на подобренията, тъй като на осн. чл.64 ал.4 т.2 от ЗЕ носителят на
сервитута следва да заплати еднократно обезщетение в полза на собственика на
имота, върху който е възникнал сервитута, а всички останали вреди, които
впоследствие ще бъдат нанесени при изграждане на енергийния обект ще бъдат
обезщетявани отделно по реда на чл.65 ал.2 от ЗЕ. На това основание моли съдът
да не се съобразява с експертизата в частта и относно определяне на
обезщетенията за ореховите насаждения и подобренията в имота, тъй като
титулярът на сервитута ще бъде принуден да заплати два пъти за едно и също
нещо. Настоява, че комисията по чл.210 от ЗУТ е изготвила справедлива пазарна
оценка. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Процесуалният представител на заинтересованата страна
юрисконсулт Б. Л. моли съдът да остави без уважение подадената жалба и остави в
сила решението на комисията . В писмени бележки сочи, че вредите, които ще
възникнат при изграждане на енергийния обект ще бъдат обезщетени отделно, тъй
като едва след като приключи строителството на електропровода ще може да се
установи какви точно са вредите, колко от ореховите насаждения се е наложило да
бъдат премахнати или засегнати и каква част от оградата е унищожена и поради
това бъдещите евентуални увреждания не следва да бъдат предмет на оценка и да
се включват при определяне на обезщетението по настоящото производство. Моли да
не се взема предвид изготвената СОЕ в тази и част. Възразява евентуалното
присъждането на разноски, тъй като не е спазен предвидения в закона срок за
предявяването им, а именно най-късно до приключване на последното заседание на
последната инстанция.
От събраните и проверени по делото доказателства съдът
прие за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Делото е образувано срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален
административен акт - Решение на комисията по чл. 210 ал. 1 от ЗУТ,
представляващо изготвен и подписан оценителски доклад от членовете на
комисията, назначена със Заповед №РД-2455-1/09.11.2018г. на кмета на Община
Долни Чифлик, съгласно изричните разпоредби на чл. 210 ал. 3 и чл. 215 ал. 2 ЗУТ. От приложения на листи 11 и 12 от делото Нотариален акт.№74 т.4 рег.
№15234 дело №594 от 2012г. вписан в СВ Акт №84 том LІІ дело №12376 вх. Рег.№22340/23.10.2012г., се установява, че
жалбоподателят Д.М.Ю. е собственик на
поземлен имот № 014003; №018009;0020016 и №029004 намиращи се в общ. Долни
Чифлик м-т „Чиликлията“ по плана за земеразделянето на землището в с. Булаир.
През имот №014003 е предвидено
изграждането на обект „Нова въздушна електропроводна линия ВЛ 400Kv п/ст Варна-п/ст Бургас“, като с Решение №
185/06.04.2017г. на МС описания електропровод е определен за обект с национално
значение. Поради това за оспорващия е налице активна процесуална легитимация да
оспори ИАА по чл. 210 ал.3 ЗУТ. От Кмета на Община Долни Чифлик за издадения
акт е изпратено до Д.М.Ю. е изпратено писмо изх. № 3700-761/9/ от 04.04.2019г.
Видно от известието за доставяне на лист 99-гръб, Д.Ю. го е получил на
08.04.2019г., поради което същият с депозиране на жалбата, входирана на
19.04.2019г. е упражнил в срок това право. Със спора е сезиран родово и местно
компетентният съд, съгласно чл. 215 ал.1 вр. ал.2 ЗУТ, поради което жалбата на Д.М.Ю.
е допустима за разглеждане.
По основателността на жалбата:
От приложените към жалбата и с административната
преписка доказателства и тези събрани по делото, както и предвид изявленията на
страните и техните представители, съдът достигна до следните фактически и
правни изводи:
Д.М.Ю. е собственик на поземлен имот с идентификатор
№07034.14.3 в землището на с. Булаир общ. Долни Чифлик с
площ от 12997 кв.м., представляващ земеделска земя с трайни насаждения-овощна
градина/съгл. НА л.11-12 от делото с номер по предходен план 014003/.
Със писмо изх.№ ЦУ-ПМО-3749#2/ от 12.10.2018г. "Енергиен Системен Оператор" ЕАД - гр. София -
поискали от Кмета на община Долни Чифлик да назначи комисия по чл.210 от ЗУТ,
която да разгледа и одобри приложените към писмото оценки, с които е определен
размера на обезщетение за сервитут в засегнатите от електропровода имоти и
съобщи решението на комисията на страните по реда на АПК.
Със
заповед № РД-2455-1 от 09.11.2018г. на кмета на община Долни Чифлик е назначил
комисия, която да определи размера на обезщетението на собствениците на
поземлени имоти, върху които възниква сервитут при изграждането на обекта след
разглеждане и преценка на представения от посочения оператор оценителски доклад
с изготвените експертни оценки на това обезщетение. Според заключението на
възложения от „ЕСО“ ЕАД оценителски доклад/л.62-69/ крайната оценка на
безсрочния сервитут върху процесния имот е 3 573/три хиляди петстотин
седемдесет и три/лв.
Във връзка с оценката на комисията по чл. 210 от ЗУТ е
представена експертна оценка за определяне на справедлива пазарна стойност на
трайно заета площ от безсрочен сервитут с площ от 5,951дка и стъпката на стълб
0,00дка, четвърта категория в поземления имот с иден. 07034.14.3-овощни
насаждения орехова градина, засегната от изграждане на „Нова ВЛ 400-Kv ОТ П/СТ „Варна“ до п/ст „Бургас“ в землището на с.
Булаир, изготвен от „ПАСАЖ КОНСУЛТ 2“ ЕООД чрез лицензиран оценител Петър А. Влаев/л.77-л.92/.
В обяснителната записка е посочено, че за определяне стойността на
обезщетението за 5.951дка е ползвана информация от предоставената документация
и интервюта на оценителя с водещи агенции; български стандарти за
оценяване/БСО/, приети от КНОБ, влезли в сила от 01.06.2018г.;ценово проучване
и информация в интернет за аналогични активи, предлагани на пазара; досегашен
опит и налична база на оценителите; -Наредба за реда за определяне на цени на
земеделски земи съгл. ПМС №118/26.06.1998г. изм. И доп. ДВ бр.%% от
2017г.;наредба №16 от 09.06.2004г. за сервитутите на енергийни обекти на
МЕЕР,МЗГ и МРРБ ДВ бр.88 от 2004г. изм. И доп. ДВ бр.75 от 2015г.
В изготвената
оценка относно определяне на пазарна стойност по метода на наредба за базисните
цени на трайните насаждения в раздел 2.V. е определен размера на паричното обезщетение при
учредяване на ограничени вещни права, след като са взети предвид стойността на
трайните насаждения, подобренията и редица изчерпателно изброени фактори при
формирането и е определена оценка за
засегнатите 5,951дка от 11 322,37лв/единадесет хиляди триста двадесет и
два лв. и тридесет и седем стотинки/.
Така определена
цена е на база на площта от имота, попадаща в територията на сервитута за
електропровода в размер на 5,951, онагледена на скицата /лист 9 и л.165//.
С
решението си, обективирано в Протокол №3 от 11.03.2019г., комисията по чл.210
от ЗУТ е определила усреднена между двете оценки в размер на 7447,68лв./седем
хиляди четиристотин четиридесет и седем лв. шестдесет и осем ст./.
Във връзка със спора и твърденията на страните по
делото е допусната и изготвена съдебно-оценителна експертиза. Заключението на
вещото лице се оспорва от ответната и
заинтересованата страна относно
включването в оценката на обезщетението на стойността на трайните насаждения ,
намиращи се в засегната от сервитута част и подобренията в имота-изградената
ограда. В останалата и част прието е по делото като обективно, пълно и
компетентно дадено, основано на събраните по делото доказателства и оглед на
място, поради което съдът го кредитира изцяло. Вещото лице сочи, че съгласно
проектното трасе на електропровода сервитута през имот с идент. №07034.14.3 с площ от 12997кв. м. засяга площ от 5,951дка,
която е площта на сервитута според оценителния доклад, представляващ решение по
чл. 210 от ЗУТ. Във връзка с това са приложени скица-проект /на лист и л.165 от делото /. Тази част от имот идент.
007034.14.3 представлява засегнатата от електропровода част от целия имот. При
изслушване на експертизата в съдебното заседание на 27.11.2019г. вещото лице
сочи, че следва да се изплати земята, която влиза в сервитута, трайните насаждения
и съответно подобренията според изготвеното заключение.
В заключението
си вещото лице посочва, че имот иден. № 07034.14.3 е земя с начин на трайно
ползване овощна /орехова/ градина. Разположен е в землището на с. Булаир общ.
Долни Чифлик местност „Чиликлия“. Справедливата пазарна стойност на 1дка от оценявания
имот е получена като средно претеглена величина от стойностите на метода на капитализиране на доходи от
рента и сравнителния метод и е определена на 715лв. Намиращите в засегнатата от
сервитута площ от 5,951 дка трайни
насаждения-овощна /орехова/ градина от 170 бр. дръвчета са оценени на
6449лв./шест хиляди четиристотин четиридесет и четири/, стойността на
подобренията в сервитута е определена в размер на 736лв., като общо справедливата пазарна стойност на
обезщетението възлиза на 11065лв./единадесет хиляди шестдесет и пет/ .Новопроектирания
електропровод и сервитута за него ограничават ползването му.
Оценката в тази част била направена
по Наредба за базисните цени на трайните
насаждения /обн. ДВ бр. 65 от 1991г.
изм. ДВ бр.81 от 2003г./съобразно площта и начина на трайно ползване.
В депозираното заключение вещото лице определило
пазарната цена на обезщетението по два варианта:
Въз основа на установената фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
Разгледана по същество жалбата срещу решението на
комисията по чл. 210 от ЗУТ е основателна.
С оглед разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от ЗУТ правото
на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура
през чужди имоти се учредява с писмен договор между собствениците на
поземлените имоти с нотариална заверка на подписите. При непостигнато съгласие
и друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно съгласно ал. 3
на чл. 193 от ЗУТ правото да се прокарат отклонения от общи мрежи и съоръжения
на техническата инфраструктура се учредява със заповед на кмета, какъвто
безспорно е конкретният случай. Нормата на ал.8 на чл. 193 от ЗУТ гласи:
"Цената на учреденото право по ал.3 и ал.4 се определя по реда на чл. 210
и се заплаща преди издаване на заповедите по ал.3 и ал.4". Следователно,
цената на правото на учреденото право се заплаща еднократно преди заповедта по
чл. 193 ал.3 от ЗУТ.
От своя страна, разпоредбата на чл. 210 ал.1 от ЗУТ гласи:
"Изготвянето на оценки и определянето на размера и изплащането на
обезщетения в изрично предвидените в закона случаи се извършват по пазарни
цени, определени от комисия, назначена от кмета на общината."
Императивното изискване на чл. 210 ал.1 от ЗУТ е изготвянето на оценките и
определянето размера на обезщетението да се извършва по пазарни цени. От
Решението на комисията по чл. 210 от ЗУТ, от писмените доказателства се
установява, че при определяне стойността на обезщетението в размер на лева са
използвани оценителския доклад възложен от „Енергиен системен оператор“ и
изготвен от „ХЕМУС КОНСУЛТ“ ЕООД/л.62-72/, определящ стойността на
обезщетението за безсрочен сервитут върху 5,951дка от процесния имот на 3231/три
хиляди двеста тридесет и един/лв. , а оценителския доклад възложен от Община
Долни Чифлик и изготвен от „ПАСАЖ КОНСУЛТ 2“ определя стойността на
обезщетението за безсрочен сервитут върху 5,951дка от процесния имот на
11322.37лв./единадесет хиляди триста двадесет и два/. Окончателно стойността на
обезщетението за учредения безсрочен сервитут, в това число и трайно заетата
площ от стъпките на стълб е определена като средна стойност от двата
оценителски доклада. Така избрания метод за осредняване на оценката е
неправилен.
По делото е назначена и изготвена независима СОЕ.
Заключението на вещото лице е, че размерът на еднократното обезщетение на
собственика на имота, върху който възниква сервитута е 11065лв./единадесет
хиляди шестдесет и пет/.За да стигне до този извод вещото лице е съобразило
площта на имота, включена в границите на
сервитута, вида и срока на ограничаването на ползване, СПС на имота, стойността на ореховите насаждения,
включително и обезщетяване за бъдещите нереализирани доходи и подобренията извършени
в имота.
От събраните по
делото доказателства се установява, че административният орган неправилно е
приел, че справедливата пазарна цена
следва да е средната от двете посочени
стойности. Безспорно между страните е, че
имот с идентификатор 07034.14.3 е земя с начин на трайно ползване-овощна
/орехова градина/.
С оглед на
това, решението на комисията по чл. 210 от ЗУТ относно оценката, касаеща имота
на жалбоподателя е издадено в нарушение на материално-правната разпоредба на
чл. 210 ал.1 от ЗУТ.
Съдът съобрази, че предмета на съдебна проверка в
настоящото производство акт - Решението на Комисията по чл. 210 от ЗУТ е
постановен във връзка с прокарване на електропровод предвиден с влязъл в сила
ПУП. Поради това при определяне на размера на обезщетенията относими са
разпоредбите на Закона за енергетиката. Съгласно чл. 64 ал.6 от ЗЕ определянето
на размера на обезщетението се извършва по реда на чл. 210 и чл. 211 ЗУТ.
Съгласно чл. 66 от ЗЕ, площите на служещите поземлени имоти, включени в
границите на сервитутите, се определят в общи и подробни устройствени планове,
което съгласно скицата на ПИ с
отбелязани по нея предвиждания на ПУП, площта на имота, ограничена от сервитута
на електропровода възлиза на 5951 кв. м. За тази площ вещото лице в приобщената
към доказателствения материал по делото съдебно - оценителна експертиза дава
варианта на определяне на обезщетението. От заключението, обсъдено по-горе и
изразеното от вещото лице експертно мнение в проведеното на 27.11.2019г.
открито съдебно заседание, съдът достигна до извода, че варианта, при който обезщетението е определено
при ценообразуване по методиката за определяне на сервитутни права е този, при
който оценката ще бъде определена в съответствие с изискването на закона за
определяне по пазарни цени.
Съдът намира, че приетите с Протокол № 3/11.03.2019г.
на Общ. Долни Чифлик пазарни стойности на обезщетенията за прокарване и
сервитут на електропровода не са тези, по които следва да се формира размера на
обезщетението. За това съдът кредитира като обективно и компетентно становището
на вещото лице дадено при изслушването му в съдебно заседание, че посочения от
него вариант е съобразен със сегашните пазарни цени на имоти като процесния, определяне на
обезщетение за ореховите насаждения е пазарната стойност на подобренията. Съгласно
чл. 65 ал.1 от ЗЕ, като критерий за определяне размера на обезщетението се
взема именно справедливата пазарна оценка на имота, респ. на частта от него
попадаща в зоната на сервитута.
Определяне на обезщетението по предложения вариант от
експертизата е в съответствие с изискванията на чл. 65 ал.1 от ЗЕ, на чл. 210
ал.1 от ЗУТ и на изискванията на основните принципи в чл. 6 и чл. 8 от АПК - за
съразмерност и за равенство, нарушението на които водят до незаконосъобразност
на акта. Принципа на съразмерност задължава административния орган да упражнява
правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, без да допуска
облагодетелстване на едни субекти за сметка на засегнатите от учредените
сервитутни права. С всеки административен акт трябва да се цели най-малко
засягане на правата и законните интереси на заинтересованите страни, като се
търсят и прилагат най-благоприятните за тях мерки за постигане целта на закона.
Принципът на равенството изисква административният орган да третира еднакво,
при еднакви условия сходните случаи.
Съгласно чл.
142 ал. 1 АПК вр. чл. 219 ал. 1 ЗУТ, съответствието на административния акт с
материалния закон се преценя към момента на издаването на акта. Ръководейки се
от цитираните правни норми и от обсъденото заключение на експертизата, съдът
намира, че определената от комисията по чл. 210 ал. 1 ЗУТ оценка за обезщетение
за учредяване право на прокарване и сервитут на електропровод през ПИ
07034.14.3 за площ от 5,951дка е значително под пазарната цена по критериите на
чл. 65 от ЗЕ. На основание чл. 172 ал.2 АПК определената с оценителски доклад
на комисията по чл. 210 ал. 1 ЗУТ, назначена със заповед №
РД-2455-1/09.11.2018г. на кмета на Община Долни Чифлик, оценка за обезщетение
за учредяване на право на прокарване и сервитут на въздушен електропровод „Нова
въздушна електропроводна линия ВЛ 400kV п/ст Варна- п/ст Бургас“ през поземлен имот №07034.14.3 по КК на землището
на с. Булаир Община Долни Чифлик,
собственост на Д.М.Ю. следва да се измени от 7447,68лв. на 11065лв. лв.
За пълнота на изложението следва да се добави, че при
постановяване на решението по чл. 210 от ЗУТ са били спазени
административно-производствените правила, няма нарушение на установената форма
и целта на закона, издадено е от компетентен орган.
Предвид изхода на спора и направеното искане от
процесуалният представител на жалбоподателя за присъждане на направените от
него по делото разноски, на основание чл. 143 ал.1 от АПК ответната страна -
Община Долни Чифлик следва да бъде осъдена да заплати в полза на жалбоподателя Д.М.Ю.
сумата от 1210лв., от които 10лв. - внесена държавна такса за образуване на
делото, 450лв. - депозит за вещо лице и 750лв. - договорено и изплатено
адвокатско възнаграждение.
Водим от изложеното и на основание чл. 172 ал.2 от АПК
съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Решение на комисията по чл. 210 от ЗУТ, назначена
със заповед № РД-2455-1/09.11.2018г. на кмета на община Долни Чифлик в частта,
с която е определена оценка на право на прокарване и сервитут на въздушен
електропровод с площ от 5,951дка /имот 07034.14.3/ в полза на "ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН
СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР" ЕАД през имот №07034.14.3 в землището на с.Булаир общ.
Долни Чифлик обл. Варна, собственост на Д.М.Ю., като увеличава размера на
обезщетението от 7447,58лв. на 11065лв. /единадесет хиляди шестдесет и пет лева/.
ОСЪЖДА Община Долни Чифлик да заплати на Д.М.Ю. с ЕГН **********
сумата от 1210лв. /хиляда двеста и десет лева/ представляваща направените от него
по делото разноски, на основание чл. 143 ал.1 от АПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба по
реда на глава ХII от АПК пред Върховния административен съд-София в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: