№ 645/12.02.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав,
в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети януари две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при
участието на секретаря Ани Динкова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 16575 по описа на съда за 2019 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на И.С.Н., ЕГН **********, с адрес: *** срещу „М.В.”
АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, с която са
предявени обективно-кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128,
т.2 от КТ, чл. 86 от ЗЗД, чл. 224, ал.1 и чл. 221, ал.1 от КТ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца следните суми:
- 2231,10 лв.,
представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месеците от ноември 2018
г. и декември 2018 г., включително;
- 165,17 лв.,
представляваща лихва за забава върху неизплатените трудови възнаграждения, за
периода 01.01.2019 г. – 09.10.2019 г.;
- 287,52 лв.,
представляваща обезщетение за 4 дни неползван платен годишен отпуск;
- 1437,60 лв.,
представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение без
предизвестие,
ведно със законната
лихва върху главниците от датата на депозиране на исковата молба – 14.10.2019
г. до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба
ищецът И.С.Н., чрез адв. А. Хр.,
поддържа, че по силата на трудов договор за изпитване № *
г. и допълнително споразумение към него от *
г. считано от 12.06.2018 г. до 02.01.2019 г. е заемал при ответника длъжността
„инженер, енергетик" с код по НКПД *.
След изтичане на срока за изпитване трудовото правоотношение е прекратено със
заповед от 02.01.2019 г. на основание чл.327 ал.1 т.2 КТ, поради забавяне
изплащането на трудовото възнаграждение от работодателя. Ищецът сочи, че е
полагал труд при пълно работно време - 8 часа, с основно месечно трудово
възнаграждение от 1 200 лв., допълнително възнаграждение за придобит трудов
стаж и професионален опит 0.06% за всяка година трудов стаж, както и с падеж на
възнаграждението края на месеца, следващ този за който се дължи, при уговорен
ПГО от 20 дни. Поддържа, че ответникът не му е заплатил дължимите трудови
възнаграждения за месеците ноември и декември 2018 г., които в нетен размер възлизат
на по 1115,55 лв., който факт е установен и от Дирекция „И.
по тр." гр. В. при извършената
проверка по ведомостите за заплати в ответното дружество. Въпреки даденото
предписание сумите не са платени и до момента, а върху тях се дължи и обезщетение
за забава от общо 165,17 лв. за периода от 01.01.2019 г. до 09.10.2019 г. Сочи,
че му се дължи и обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за неизползвания платен
годишен отпуск, което съобразно изпратеното до ищеца писмо от Дирекция „И.п.
тр.“ възлиза на сумата от 287,52 лв. Предвид прекратяването
на ТПО на основание чл. 327 ал.1 т.2 от КТ поддържа, че му се дължи и
обезщетение по чл.221 ал.4 т.1 от КТ в брутен размер от 1437,60 лв. По
изложените съображения моли за уважаване на исковете. Претендира присъждане на
разноски.
В срока по чл. 131,
ал. 1 от ГПК ответникът „М. В.”
ЕООД не е депозирал писмен отговор на исковата молба, подадена от И.С.Н..
За да се произнесе,
съдът взе предвид следното:
В проведено по делото на 13.01.2020 г. открито
съдебно заседание редовно призованият ответник не се е явил и не е направил
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Ищецът от своя страна е
направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Видно от приложените по делото книжа, на ответника
са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и
неявяването му в съдебно заседание.
При така предявения иск в тежест
на ищеца е да докаже, че е съществувало действително трудово правоотношение
между страните, в периода, за който се претендира изплащане на трудовото
възнаграждение, по силата на което ответникът се е задължил да заплаща на ищеца
трудово възнаграждение в претендирания размер; че в процесния период ищецът
реално е полагал труд при ответника; изпадане в забава на ответника; размерът
на дължимите трудови възнаграждения и обезщетения; че трудовият договор е
прекратен; датата на настъпване на изискуемостта на задълженията и размера на
мораторната лихва.
В срока за отговор и в
проведеното открито съдебно заседание ответникът не е оспорил твърденията на
ищеца, а и същите се подкрепят от представените писмени доказателства, а
именно: допълнително споразумение от *г. към трудов договор № *г., пълномощно, трудов договор № *г., длъжностна характеристика на длъжност
„енергетик“, молба от И.Н. от 02.01.2019г., заповед за прекратяване на трудов
договор № *г., писмо изх. № *г., молба за ползване на платен годишен отпуск от И.Н.
за периода 18.12.2018г.-31.12.2018г., трудова книжка на И.Н., изчисляване на
законна лихва, справка от Търговски регистър за „М.В.“ АД.
Следва
да се отбележи още, че ответникът не е оспорил размера на претендираната сума.
По
изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е вероятно основателен.
Предвид посоченото, съдът намира, че в случая е
установено наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение по чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК, поради което исковата претенция
следва да се уважи по този ред.
Предвид изхода на спора, на ищеца следва да
бъдат присъдени поисканите и доказани разноски възлизащи на 420,00 лв. за адв.
възнаграждение.
Доколкото
на основание чл. 83, ал.1, т. 1 от ГПК, ищецът е освободен от заплащане на ДТ,
предвид основателността на исковете, ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на Варненския районен съд сумата 246,74 лв., представляваща дължимата
държавна такса в производството (89,24
лв. по
иска с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ; 50,00
лв. по
иска с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ; 50,00
лв. по
иска за заплащане на обезщетение за забава върху неплатеното трудово
възнаграждение и 57,50 лв. по иска за заплащане на обезщетение за прекратяване
на трудовото правоотношение без предизвестие), на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Воден
от горното и на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „М.В.” АД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на И.С.Н., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 2231,10 лв., представляваща неизплатено трудово
възнаграждение за месеците от ноември 2018 г. и декември 2018 г., включително,
на основание чл. 128, т.2 от КТ; сумата
от 165,17 лв., представляваща лихва за забава върху неизплатените трудови
възнаграждения, за периода 01.01.2019 г. – 09.10.2019 г., на основание чл. 86
от ЗЗД; сумата от 287,52 лв.,
представляваща обезщетение за 4 дни неползван платен годишен отпуск, на
основание чл. 224, ал.1 от КТ; сумата от
1437,60 лв., представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото
правоотношение без предизвестие, на основание чл. 221, ал.1 от КТ, ведно със законната лихва
върху всяка от главниците от датата на депозиране на исковата молба –
14.10.2019 г. до окончателното изплащане на задълженията.
ОСЪЖДА „М.В.” АД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на Районен съд Варна в полза на бюджета на
съдебната власт сумата в размер на 246,74 лв., представляваща
разноски за държавна такса, на основание чл.78, ал.6 от ГПК и чл.1 от Тарифа
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА „М.В.” АД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати
на И.С.Н., ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата 420,00 лв., представляваща сторените в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: