О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е № 1221
гр. Пловдив,
08.11.2019г.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно
отделение, в закрито заседание на осми ноември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МИГЛЕНА МАРКОВА
АТАНАСКА АНАСТАСОВА
като разгледа докладваното от
съдия Анастасова ВЧНД № 1988 по
описа на съда за 2019г., намира следното:
Производството е по чл.243 ал.7
от НПК.
Образувано е по постъпила жалба
от В.Р.П. против Определение № 1129/08.07.2019г., постановено по ЧНД №
3631/2019г. по описа на РС Пловдив, ХVIII н.с., с което е потвърдено Постановление на РП
Пловдив за прекратяване на наказателното производство от 21.05.2019г., с което
е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 314/2019г.
по описа на РУ Труд при ОДМВР Пловдив, водено за престъпление по чл.144 ал.3
вр. ал.1 от НК.
В жалбата се твърди, че
обжалваното определение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано.
Пловдивски окръжен съд,
проверявайки законосъобразността и обосноваността на атакуваното определение,
във връзка и с изложените в жалбата съображения, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима –
подадена е в законоустановения срок от процесуално легитимирана страна срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт. Препис от обжалваното определение е бил
изпратен на жалбоподателя П., съгласно разпоредбата на чл.243 ал.7 от НПК, като
в полученото лично от него на 05.09.2019г. съобщение му е указано, че същото подлежи
на обжалване в 7-дневен срок от получаването му пред ОС Пловдив. Впоследствие
на жалбоподателя отново е изпратено съобщение, ведно с препис от определението
на първоинстанционния съд, с което му е даден нов 7-дневен срок, в рамките на
който да обжалва същото. Ето защо настоящият съдебен състав счита, че жалбата е
подадена в законоустановения срок, макар и след изтичане на дадения на лицето
срок за обжалване с първоначално изпратеното му съобщение, доколкото същата е
подадена в рамките на дадения му нов срок за това. Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
Досъдебно производство № 314/2019г.
по описа на РУ Труд при ОДМВР Пловдив е образувано срещу неизвестен извършител
за това, че на неустановени дати през месеците юни и юли 2018г. в с. Я.., общ. Т.,
обл. П. се е заканил с убийство спрямо В. В. П. и това заканване би могло да
възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл.144 ал.3
вр. ал.1 от НК.
С Постановление на РП Пловдив от
21.05.2019г. е прекратено наказателното производство, като е прието, че след
задълбочен анализ на събраните в хода на воденото досъдебно производство
доказателства, не се установяват всички признаци на извършено престъпление от
общ характер, в частност такова по чл.144 ал.3 от НК. Според прокурора, не се
доказва както отправянето лично и непосредствено от страна на С.Г. на
твърдените от пострадалия заплашителни думи и изрази по негов адрес, така и наличието
на втората съставка, явяваща се и конститутивен елемент за състовомерността на
конкретно осъщественото деяние, поради което не може да се приеме, че като е
отправена закана, е осъществено престъплението по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК, а
именно заканата да би могла да възбуди
основателен страх у адресата. Предвид горното и на основание чл.243 ал.1 т.1
вр. чл.24 ал.1 т.1 от НК прокурорът е прекратил наказателното
производство.
С обжалваното определение съдът е
потвърдил постановлението за прекратяване на наказателното производство, като е
възприел изцяло описаната в него фактическа обстановка, която съответства на
събраните доказателства, споделя се и от въззивната инстанция, поради което и
не следва да се преповтаря.
Както
правилно е посочено в постановлението на прокурора, а след това и в обжалваното
определение, от обективна страна, за да е осъществен съставът на престъплението
по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК се изисква обективиране чрез думи или действия на
закана с убийство спрямо определено лице, която да е възприета от него и която
би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й, като действително
не е необходимо лицето да се е изплашило, а само да съществува основание, че
заканата би могла да се осъществи. От субективна страна, деецът следва да
съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от заплашения като
действителна заплаха, като не се изисква в момента на заканата у извършителя да
има оформено решение да извърши убийство.
Съгласно
твърденията на св. В.П. отправената от св. Г. по негов адрес реплика била „ще
ти направя къща“. Тези думи пострадалият изтълкувал в смисъл, че съседът му ще
му изкопае гроб. Наред с горното св. Г. държал в ръцете си дървена тояга, с която
обаче според св. В.П. не посягал към него, а към животните, които по това време
той прекарвал по улицата, на която живеело семейството на св. Г. и което именно
обстоятелство провокирало последния. От една страна, както беше посочено,
казаното от св. Г., и то по твърдения на пострадалия, е „ще ти направя къща“.
Значението, което св. В.П. е придал на тези думи - че св. Г. ще му изкопае
гроб, са интерпретация на пострадалия. За да се прецени дали заканата е такава,
че да може да възбуди основателен страх за осъществяването й у лицето, до което
е била адресирана, следва да се изхожда от конкретната ситуация. В настоящия
случай макар и пострадалият да твърди, че св. Г. е носел в себе си дървена
тояга, посочва, че със същата не е посягал към него, а към животните. Ето защо
и предвид липсата на други думи или действия, с които да е обективирана закана
с убийство спрямо св. В.П., не може казаното от св. Г. да се интерпретира в
този смисъл. Наред с горното в проведения на 17.04.2019г. разпит, св. В.П. е
посочил, че не е възприел на сериозно репликата, отправена от св. Г., както и
че е уведомил кмета на селото и полицията само защото е искал последният да
бъде предупреден, за да не се занимава повече с него, което всъщност е било и
направено с Протокол за полицейско предупреждение от 27.08.2018г., след което
помежду им не е имало други конфликти, като освен това пострадалият започнал да
извежда овцете на паша по друго място. Във връзка с горното св. В.П. посочва и
това, че познава св. Г. от малък и не мисли, че казаното от него е било на
сериозно. Заявеното от св. В.П. в разпита му означава, че казаните от св. Г.
думи не само, че не са възбудили, но и не са могли да възбудят основателен
страх у него, доколкото не е съществувало основание, че заканата би могла да се
осъществи. Следва да се имат предвид и показанията на св. П. П. – брат на
пострадалия, който в показанията си посочва, че действително брат му се е
страхувал от св. Г., но за да не го набие, като никога не му е казвал, че за
това, че последният му се е заканвал да го убие.
В разпита
му от 17.4.2019г. св. В.П. е заявил и това, че преди този инцидент е имало и
друг случай, когато св. Г. го хванал за ръката, без обаче да го удря или да му
казва каквото и да било. Св. В.П.
всъщност е бил разпитван два пъти в хода на досъдебното производство, като при
първия му разпит от 09.10.2018г. е посочил, че всеки път св. Г. е отправял
обидни думи и псувни по негов адрес, заканвайки му се няколко пъти с думите
„майка ти **, сега ще те утрепа, повече да не си дошъл с животни“. В същия този
разпит пострадалият е посочил, че когато св. Г. му е отправял тези закани, е
тръгвал към него с тояга в ръка, без обаче да го е удрял, а само го е блъскал с
ръце, както и че го е било страх за него и семейството му, поради което и
започнал да извежда животните на паша през друга улица. Действително тези
показанията на св. П. са подкрепени от свидетелите М. П.и Р. П.. Предвид
горното и с оглед на установяване на времето, мястото и начина на осъществяване
на твърдените от свидетелите закани, отправяни от св. Г. по отношение на св. В.П.,
е бил проведен и допълнителен разпит на последния, в който, както беше посочено
по-горе, пострадалият е конкретизирал два скандала между тях двамата. При
първия от тях не твърди обективиране чрез думи или действия на закана с
убийство спрямо него от страна на св. Г., а при втория не е възприел като
такава на сериозно казаните думи, пък било то и със смисъла, който е вложил от
него в тях.
Споделят
се и изводите за липсата на състав на престъпление по смисъла на чл.144 ал.3
вр. ал.1 от НК в случая, при който св. Г. насочил управлявания от него
автомобил към сина на пострадалия – св. Р. П.. Показания в този смисъл са
дадени както от св. Р. П., така и от св. А. Б.. В същото време обаче макар и
св. Р. П. да посочва, че св. Г. и то на няколко пъти е правил опити да го
блъсне с колата, докато се придвижвал по улицата с инвалидния си скутер, не
твърди да е възприемал това като закана с убийство, която да е породила у него
основателен страх от осъществяването й. Св. Б. също не посочва св. Р. П. да му
е споделял да е възприел по този начин случилото се, а само, тъй като Б.
останал изненадан от тези действия на Г.,
му казал, че имат дрязги помежду си.
Относно
посоченото в жалбата на св. П. срещу определението на районния съд за отправени
закани с убийство от страна на св. Г. и по отношение на другия му син – Т. П.
следва да се отбележи, че тези твърдения не се подкрепят от каквито и да било
доказателства по делото.
По изложените съображения жалбата
се явява неоснователна, а атакуваното определение като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърденото.
Мотивиран от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И
:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1129/08.07.2019г., постановено по ЧНД № 3631/2019г. по описа
на РС Пловдив, ХVIII н.с.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: