Р Е Ш Е Н И Е
№ 260063/22.10.2020 год., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД - Търговско отделение в публичното
заседание на 15.09.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
при секретаря Десислава
Чипева, като разгледа докладваното от
съдия Р. СЛАВОВ в.т.дело № 253 по описа за
2020 год., за да се произнесе с
решение, съобрази следното:
Производството е
по реда на чл.258 и сл ГПК.
Производството е въззивно, образувано по жалба на
„ВГ-2“ ЕООД– гр. София, ЕИК *********, чрез адв.Р.М., срещу решение №964/05.11.2019г. по т.д. № 800/2018год. на ВОС, с което съдът е:
Отхвърлил предявените от ВГ - 2 ЕООД, ЕИК *********,
София, срещу ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ АД, ЕИК *********, Варна, искове за осъждане
на ответното дружество да заплати на ищеца сумите: 38 465.96 лева, дължима
/преференциална/ цена за произведена и доставена, но незаплатена в този размер
ел.енергия от собствени на ищеца два ветрогенератора за месец октомври 2015г.,
по фактура №84/31.10.2015г., на основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД както и
сумата от 9 704.55 лева, представляващи обезщетение за забавено изпълнение
на парично задължение върху посочената главница, за периода от 30.11.2015г. до
датата на предявяване на иска на 30.05.2018г. ведно със законна лихва върху
главницата от предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението на
осн.чл.86 ЗЗД; Осъдил е ВГ - 2 ЕООД, ЕИК
*********, София, да заплати на ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ АД, ЕИК *********, Варна,
по предявени насрещни искове, СУМАТА от 46 192.38 лева с ДДС,
представляващи разлика между стойността на платена преференциална цена по т.8
от решение Ц-10/30.03.2011г. на КЕВР и цената за излишък на балансиращия пазар
за количеството произведено от ВГ-2 ЕООД ел.енергия от възобновяем източник
надвишаващо НСП от 2000 кВтч за единица инсталирана мощност, платена за месец
август 2015г. без основание ведно с обезщетение за забавено изпълнение в размер
на 11 614.63 лева, считано от 30.12.2015г. до предявяване на насрещния иск
на 21.06.2018г. както и законната лихва върху главницата, считано от предяване
на иска до окончателното изпълнение, на основание чл.55 ЗЗД като е отхвърлил
иска за разликата в претендираното обезщетение за забавено изпълнение за разликата
над 11 614.63 лева до 11 615.75 лева;
Осъдил е ВГ - 2 ЕООД, ЕИК *********, София, да заплати на ЕНЕРГО ПРО
ПРОДАЖБИ АД, ЕИК *********, Варна, по предявени насрещни искове, СУМАТА от
166 596.10 лева с ДДС, представляващи разлика между стойността на платена
преференциална цена по т.8 от решение Ц-10/30.03.2011г. на КЕВР и цената за
излишък на балансиращия пазар за количеството произведено от ВГ-2 ЕООД
ел.енергия от възобновяем източник надвишаващо НСП от 2000 кВтч за единица
инсталирана мощност, платено за месец септември 2015г. без основание над
дължимото ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на
насрещния иск на 21.06.2018г. до окончателното изплащане на сумата, на
основание чл.55 ЗЗД и чл.86 ЗЗД и е осъдил ВГ - 2 ЕООД, ЕИК *********, София,
да заплати на ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ АД, ЕИК *********, Варна, сторените по делото
разноски в общ размер от 15 495.43 лева, след извършено намаляване на адв.възнаграждение, на
основание чл.78, ал.1 и ал.5 ГПК.
Решението е постановено при участието
на НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София,
р-н Оборище, ул. Триадица №8, в качеството на трето лице помагач
на страната на ответника „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, на основание
чл. 220 във вр. с чл.219, ал.1 от ГПК.
В жалбата са инвокирани
конкретни оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради
нарушение на материалния и процесуалния
закон, както и поради необоснованост.
Оспорва се правилността на изводите на първоинстанционния
съд за промяна механизма на заплащане на производителите на ВяЕЦ с измененията
на ЗЕВИ, като според съда приложима е само цената по т.8 от Решение №
Ц-10/2011год. на КЕВР. Сочи, че преференциалните цени по т.8 и т.9 от Решение
Ц-10/2011год. са останали непроменени и следва да се прилагат така, както са се
прилагали и преди изменението на ЗЕВИ, като единствените промени, въведени с
измененията, са максималните количества на ел.енергията, които следва да бъдат
изкупени по преференциални цени. ` Оспорва изложеното в мотивите на съда, че
становището на ищеца е било, че ответникът е бил длъжен да изкупува цялото
количество произведена от ищеца ел. енергия по преференциални цени. Сочи, че ищеца нее правил подобни твърдения,
като неговото становище е било, че относно произведената ел.енергия следва да
се прилагат последователно преференциалните цени по т.8 и т.9 от Решение С-10,
като втората се прилага само за количествата ел.енергия, произведени преди
достигане на НСПЕ, заложено в т.8 от Решение СП-1. Това не означава че цялото
произведено количество следва да се изкупува по преференциални цени, за това и
не са имали такива претенции. Релевират се и съображения за неправилно
приложение на последиците от отмяната на Решение № СП–1/31.07.2015г. Сочи също,
че обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила:- Въпреки изричното искане на ищеца, съдът
неправомерно не е спрял производството по делото, до окончателното произнасяне
по жалбите срещу Решение СП-5/28.93.2019г., въпреки че същото е имало значение
за правилното решаване на спора между страните. Изложени са съображения, че съдът е следвало да се произнесе по реда на чл.17 ГПК по валидността на Решение № СП–5/28.93.2019г. на КЕВР, което не е сторено с
обжалвания акт. В жалбата се твърди, че решението е и необосновано-понеже съдът
не е разгледал всички изложени от ищеца аргументи, не е преценил в цялост
фактическата обстановка по делото и не е взел предвид всички релевантни
обстоятелства. Тъй като основателността на насрещните искове почива на същия
правен спор с основателността на предявените от ищеца искове, то по изложеените
аргументисъщите следва да бъдат отхвърлени.
Искането към въззивния съд е за отмяна на решението изцяло и уважаване
на исковете и отхвърляне на насрещните искове. Претендира се и присъждане на
съдебно- деловодни разноски за двете инстанции. Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице,
чрез надлежно упълномощен процесуален представител и е процесуално допустима. Същата
отговаря на изискванията на чл. 262 ГПК, поради което следва да бъде
разгледана.
От „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД гр. Варна е постъпила и частна жалба срещу постановеното по реда на чл.248 ГПК
Решение №50 от 16.01.2020год., с което е изменено постановеното решение по
делото, като се увеличават същите от общо 15 495,43лв. на
17 709,95лв., от които адв. възнаграждение в размер на 8 218лв.
Изложени са съображения за неправилност на решението, като се твърди, че съдът
е определил адвокатското възнаграждение
под минималния размер определен с Наредба № 1/2004год. и се иска неговата
отмяна. Счита и излага съображения, че дължимите разноски следва да са в общ размер на
19 883,95лв. и за това иска присъждане на разноски до посочения размер. Въззиваемото дружество „Енерго Про Продажби“
АД - гр. Варна представя отговор по
реда и в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, чрез адв. А. Т. от САК, в който е
изразено становище за неоснователност на жалбата, по изложени съображения.
Претендират се съдебно – деловодни разноски за въззивна инстанция.
С писмен отговор третото лице-помагач на страната на
ответника „НЕК“ ЕАД, изразява становище за неоснователност на жалбата, по
изложени съображения.
В проведеното о. с. з. от 15.09.2020 г., процесуалният
представител на въззивника поддържа жалбата. Моли за отмяна на
първоинстанционното решение. Претендира разноски, акто прави и възражение за
прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. В подкрепа на изразеното
становище е представил и писмени бележки.
В о. с. з., процесуалният представител на въззиваемото
дружество излага доводи за неоснователност на жалбите и моли за потвърждаване на решението.
Третото лице-помагач не е изразило становище.
Въззивната жалба е депозирана в срок, от процесуално
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
При разглеждането й по същество, съдът съобрази следното:
Съдебното производдство пред Варненския окръжен съд е
образувано по иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, предявен от страна на „ВГ-2 “ ЕООД ЕИК *********
гр.София, за осъждане на „Енерго - Про
Продажби“ АД да заплати сумата от 38 465,96лева с ДДС, представляваща
дължима, незаплатена, префенциална цена за изкупуване на електрическа енергия
от ВяЕЦ на ищеца за м. Октомври
2015г., по Фактура № 84/31.10.2015г., както и
сумата от 9 704,55лв, представляваща обезщетение за забава за периода
30.11.15г. до датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на
исковата молба – 30.05.18г. до
окончателното изплащане на задължението,
на основание чл. 86 от ЗЗД.
Претенцията на ищеца в качеството му на собственик на вятърна
електроцентрала, която е присъединена към електроразпр.мрежа на основание
договор за присъединяване ДУА -1013/17.08.2007-3064/17.08.2007-4022-ВГ-27.05.2008
от 04.08.2008год. и Договор за изкупуване на
електрическа енергия №89/17.02.2010г. с „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, се основава
на изменение на разпоредбата на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ с Решение № СП-1/31.07.15г.
на КЕВР. Твърди се, че с изменението е
било установено нетно специфично производство на ел. енергия, въз основа
на което са били определени преференциални цени за изкупуване на енергията,
произвеждана от ВЕИ, като било установено нетно специфично производство 2000 kWh при цена
188,29лв/ MWh., без ДДС, за ВяЕЦ, работещи до 2250ч.
и 2300 kWh при цена 172,95лв/ MWh, без ДДС, за
ВяЕЦ, работещи над 2250ч. Сочи, че през м. Х.2015г.
ВЕЦ достигнала 2250 ефективни часа работа и страните са започнали да отчитат и
прилагат ограничението при нетно
специфично от 2 300 КWh съгласно т.1.8 от
Решение СП-1. Доколкото това максимално количество не е било достигнато през
м.10.2015год., цялото произведено количество от 197,240 MWh, ел.енергия през м.октомври 2015г. следвало да се изкупува по
преференц.цена от 172,95лв/мWh без ДДС, а не по цена за излишък на балансиращия пазар. Предвид това
издал фактура №84/31.10.15г. на стойност 40 935,19лв. с ДДС, като продажна
цена за ел.енергия, доставена на ответника. Твърди, че ответникът заплатил само
сумата от 2 469,23лв., като изрично отказал да заплати сумата от
38 465,96лв. Излага се, че ответната страна
била в забава от 30.11.2015год. и дължала обезщетение за това в размер на 9 704,55лв.
В отговор на исковата молба, депозиран по реда на чл. 367 от ГПК ответното дружество „Енерго- Про Продажби“ АД, чрез процесуалния си
представител, оспорва предявения иск по основание и размер на претендираните
суми. Счита, че е безспорно
установено произвеждането и продажбата на електрическа енергия от ищцовото дружество.
Намира за спорен само размера на цената за изкупуване на произведената
електрическа енергия след достигане на нетното специфично производство за
съответната година.
Счита, че приложимата цена за ел.енергията до размера нанетното
специфично производство е преференциалната цена, определена с Решение
№ Ц-10/30.03.2011г., а за количеството ел.енергия, надхвърлящо нетното
специфично производство приложима се явява цената за излишък на балансиращия
пазар. Твърди, че през м.август 2015год. ВЯЕЦ на ищеца „ВГ-2“ЕООД е достигнала
нетно специфично производство от 2000кВтч при работа на централата до
2250часа. Задължението по издадената от
ищеца фактура за м.10.15г. е оспорва като неправилно определено, тъй като
количествата на произведена ел.енергия над 2000 квтч следвало да се заплаща по
цена за излишък. За това заплатил сумата от 2 469,23лв. по издадената
фактур, за произведеното количество в размер на 197,240МВтч по цена за
излишък-12,5189лв./Мвтч, определена от „ЕСО“ЕАД, което не се оспорва от ищеца.
Оспорва твърдението на ищеца, че т.1.7 и
т.1.8 от Решение СП-1 са приложими към една и съща ВяЕЦ.
В срока за отговор ЕНЕРГО ПРО
ПРОДАЖБИ АД, ЕИК *********, Варна е предявил насрещни искове за: СУМАТА от
46 192.38 лева с ДДС, представляващи разлика между стойността на платена
преференциална цена по т.8 от решение Ц-10/30.03.2011г. на КЕВР и цената за
излишък на балансиращия пазар за количеството произведено от ВГ-2 ЕООД
ел.енергия от възобновяем източник надвишаващо НСП от 2000 кВтч за единица
инсталирана мощност, платена за месец август 2015г. без основание ведно с
обезщетение за забавено изпълнение в размер на 11 614.63 лева, считано от
30.12.2015г. до предявяване на насрещния иск на 21.06.2018г. както и законната
лихва върху главницата, считано от предяване на иска до окончателното изпълнение,
на основание чл.55 ЗЗД:
СУМАТА от 166 596.10 лева с
ДДС, представляващи разлика между стойността на платена преференциална цена по
т.8 от решение Ц-10/30.03.2011г. на КЕВР и цената за излишък на балансиращия
пазар за количеството произведено от ВГ-2 ЕООД ел.енергия от възобновяем
източник надвишаващо НСП от 2000 кВтч за единица инсталирана мощност, платено
за месец септември 2015г. без основание над дължимото ведно със законната лихва
върху главницата, считано от предявяване на насрещния иск на 21.06.2018г. до
окончателното изплащане на сумата, на основание чл.55 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Ответникът по насрещните искове ВГ-2 ЕООД, чрез процесуални
представители оспорват исковите претенции като неоснователни. Не оспорват
получаването на процесните суми.
Конституираното на страната на ответника трето лице –
помагач НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, р-н Оборище, ул. Триадица №8, изразява
становище за неоснователност на предявените искове.
Съдът
приема зца установено следното:
По
делото не е спорно, че ищецът е производител на
ел.енергия от възобновяем източник - вятърна електроцентрала с обща инсталирана
мощност 4000 kW, която е
присъединена към електроразпределителната мрежа на основание договор за
присъединяване ДУА -1013/17.08.2007-3064/17.08.2007-4022-ВГ-27.05.2008 от
04.08.2008год. сключен между ищеца и Е.ОН България Мрежи АД и Договор
за изкупуване на електрическа енергия №89/17.02.2010г. с „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“
АД.
Не
се спори още, че с Договора за изкупуване на ел.енергия, сключен между страните
по делото, ответникът се е задължил да изкупува произведената от ищеца
електрическа енергия за срок от 15г. В чл.18, ал.1 от договора е посочено, че
цената се определя от ДКЕВР, а според чл.18,
ал.2 от договора в случай, че с решение на комп.орган преференциалната цена за
изкупуване бъде променена, то тя се прилага между страните от датата на влизане
в сила на решението, без да е необходимо подписване на допълн.споразумение. Според
чл.18 ал.4 от договора, е посочено, че при достигане на 2 250 пълни
ефективни часа, за следващите ефективни часове на работа до края на годината,
цената ще се определя по друг начин..
Не е спорно между страните, че процесната ВяЕЦ е достигнала нетно специфично производство от 2000квт
за 1 квт инсталирана мощност през м.08.15г., като до достигане на НСП ищецът е
продавал съответно ответникът заплащал ел.енергия по преференциална цена по т.8
от Решение Ц-10/30.03.11г. на КЕВР.
Представена
по делото е фактура №84/31.10.2015г. за
ел.енергия за м.10.15г. за 197,240 мWh на стойност 40 935,19лв. /стр.36/, като основание за издаването е
посочено:-ел.енергия до 2300 КВ/ч. нетно специфично производство /над 2250
часа/. Произведената през м. октомври ел.енергия, ищецът е фактурирал на
ответника по единична цена 172,95лв./МВт без ДДС, т.е ищецът е остойностил
произведената ел.енергия по преференцилната цена, определена в т.9 от Решение
Ц-10/30.03.2011год. По делото между страните няма спор, че ответникът по така издадената
фактура, на 03.05.2016год. е заплатил сумата 2 469,19лв., определена по
цена за излишък, а претенцията е за разликата от 38 465,96лв.
Според неоспореното заключение на КСИТЕ, в 8:00ч. на
21.08.2015год. е достигнато ГНСП от 2 000кВч. Стойността на количеството
ел.енергия, произведено през м.август след достигане на 2 000кВч е в
раземр на 4 014,70лв. без ДДС, или 4817,64лв. с ДДС. За м.09. общото
количество произведена ел. енергия е 777 000кВч,
Стойността на количеството ел.енергия, произведено през
м.септември, което е след достигане на 2 000кВч /през м.август/, е в
раземр на 7 428,91лв. без ДДС, или 8914,69лв. с ДДС.
В счетоводството на ищеца е отразено плащане на
27.10.2015год. по дебитно извествие № 82/2015год. към фактура №
81/11.09.2015год. и по ф-ра № 83/30.09.2015год. в пълен размер с обща стойност
221 703,17лв. Заплатената по
фактура № 83/30.09.2015год. преференциална цена с ДДС е 175 510,79лв., а
по цена на излишък стойноста на ел.енергията е сумата от 8 914,69лв.
Разликата е сумата от 166 596,10лв.
Размерът на законната лихва върху главницата от 46 192,38лв. с ДДС
–която е останалата част от главницата /Разликата между заплатената обща
стойност 221 703,17лв. и стойността на ел. енергията по цени на излишък/
за периода от 30.12.2015год. до завеждане на иска е 11 615,75лв.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД, както и насрещни искове по чл.55 и 86 ЗЗД.
По
делото няма спор, че ищецът е производител на
ел.енергия от възобновяем източник - вятърна електроцентрала с обща инсталирана
мощност 4000 kW, състояща се от
два броя генератори-„ВГ 1“ и „ВГ2“ която е присъединена към електроразпр. мрежа,
както и че ответникът в качеството си на краен снабдител е задължен да изкупува
произведената от първия ел.енергия по преференциални
цени, които се определят от КЕВР. Съответно цените, на които производителите
продават ел.енергия на общ.доставчик и/или общ.снабдители не подлежат на
договаряне, а на регулиране от КЕВР-чл.30, ал.1, т.1 ЗЕ.
Не
е спорно също, че по отношение на конкретното правоотношение за процесния
период относими се явяват преференциалните цени, определена с Решение Ц-10/30.03.11г. на ДКЕВР.
С
новия Закон за енергията от възобновяеми източници /обн. ДВ бр.35 от
3.05.2011г./, §7 от ПЗР е предвидено съхранение на
отношенията с досегашните производители, като е запазено действието на
дългосрочните договори за изкупуване на електрическата енергия от възобновяеми
източници по преференциална цена за изкупуване, действаща към датата на влизане
в сила на закона. Съгласно измененията на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ, в сила от
24.07.15г., е предвидено, че по преференциални цени ще се изкупува само
количеството ел.енергия до размера на нетното специфично производство на
ел.енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните
решения на КЕВР, а за количествата, надхвърлящи това производство – по цена за
излишък на балансиращия пазар.
Въведеното редуциране на количеството ел.енергия, изкупувано по
преференциални цени, е обвързано с нетното специфично производство, съгласно
решение на КЕВР, въз основа на което те са определени. За това и в изпълнение на §17 от ПЗР на ЗИД на
ЗЕ с Решение №СП-1/31.07.15г. на КЕВР е определено нетното специфично
производство на ел. енергия, въз основа на което са определени преференциалните
цени в Решение № Ц-10/30.03.11г.,
а именно: т. 1.7. – 2000 kWh, при определената цена –
188,29лв./МВтч, без ДДС, за вятърни ел. централи, работещи до 2250 часа и т.
1.8. – 2300 kWh, при определената цена 172,95лв./МВтч,
без ДДС, за вятърни ел.централи работещи над 2250 часа. С влязло в сила Решение
№1115/28.01.19г. по адм.д.№5284/18г. на ВАС е оставено в сила решение №
1177/23.02.18г. по адм.д.№ 8522/15г. на АС София-град в частта му, в която е
отменено решение №СП-1/31.07.15г. на КЕВР по т.1.7.
Същевременно
с Решение № СП-5/28.03.19г. на КЕВР е установено считано от 31.07.2015г. нетно
специфично производство на ел.енергия в размер на 2000 kWh, въз основа на което е определена преференциална цена за вятърни
електрически централи работещи до 2250ч. по т.8 от Решение
№ Ц-10/30.03.11г. на КЕВР вр. с Решение
№Ц-13/28.06.06г. Решението е обжалвано, но производството не е приключило и е
висящо. Съгл. чл.13, ал.9 ЗЕ обжалването не спира изпълнението на решението,
поради което решението е породило своето действие между страните. Следва да се
отбележи, че междувременно, в процеса на изготвяне на настоящият съдебен акт, с
Решение № СП-1 от 15.10.2020год. на КЕВР, е установено, считано от 31.07.2015г.
нетно специфично производство на ел.енергия в размер на 1907 kWh, въз основа на което в Решение № Ц-18 от 20.06.2011год. на КЕВР, в частта
по т.7 е определена преференциална цена
за вятърни електрически централи работещи до 2250ч.:
С
Решение № СП-2 от 15.10.2020год. на КЕВР, е установено, считано от 31.07.2015г.
нетно специфично производство на ел.енергия в размер на -2139 kWh, въз основа на което в Решение № Ц-18 от 20.06.2011год. на КЕВР, в частта
по т.8 е определена преференциална цена
за вятърни електрически централи работещи над 2250ч.
Решенията следва да бъдат взети в предвид съгласно
чл.235, ал.3 ГПК. Предвид предварителното изпълнение на решенията на КЕВР,
следва да се направи извод, че същите са породили своето действие между
страните. От изложеното следва да се направи извод, че с
Решение №СП-1 и СП-2/15.10.20г. на КЕВР е определено нетното специфично
производство на ел. енергия, която е в определен размер на на 1907 kWh, за вятърни ел. централи, работещи до 2 250часа и в размер на 2139 kWh, за централи работещи над 2250часа. Следователно, и с това решение, КЕВР е
определил нетно специфично производство, респективно, към настоящият момент
това въведено ограничение е действащо и следва да бъде взето в предвид в
отношенията между страните.
Съдът
намира, че с оглед на доказателствата по делото, ВЯЕЦ на ищеца попада в
категорията централи, работещи до 2 250часа. Това следва от чл.18 ал.4 от
договора за изкупуване, в която е посочено, че при достиганте на 2 250 пълни
ефективни годишни часове, за следващите ефективни часове до края на
календарната година, цената на ел.енергията
ще се определя по различен начин. Постигнато съгласие между страните за
относимостта към конкретната ВяЕЦ на
ищеца на т.8 от Решение № Ц-10/30.03.11г.,
касаещо централи, работещи до 2250часа се устонавява и от обстоятелството, че
ищецът е продавал на ответника ел.енергия по преференциална цена от 188,29лв.
за МВ/Ч-която е утвърдена с т.8 от решение № Ц-10/30.03.2011год. на КЕВР. Освен
това, самият ищец не твърди, а и не ангажира доказателства за поставянето на
енергийния обект съобразно ресурса на първичния енергиен източник в другата
ценова категория ВяЕЦ, работещи над 2250часа на годишна база, в който случай
преференциалната цена би била определена на 172,95лв/Мвтч. Предвид това следва
да се направи извод, че централата на ищеца е от категорията, работещи до 2250часа.
След
изменението на чл.31 ал.5 ЗЕВИ, в сила от 24.07.2015год., преференциална цена
се дължи за количествата ел.енергия до размера на нетното специфично
производство на ел.енергия, въз основа на което са определени преференциални
цени в приетото решение на КЕВР, а за
количествата надхвърлящи нетното специфично производство-по цена на излишък на
балансиращия пазар.
Относно становището на
ищеца, поддържано и във въззивната жалба, че след достигане на 2 250 часа,
за произведената енергия следва да бъде приложена втората преференциална цена
–а именно да се приложи преференциалната цена по т.9 от Решение № Ц-10 в размер
на 172,95лв/Мвтч, което същия е направил с
издадените за м. август, септември и октомври а фактури. Или, становището на ищеца е, че след влизането в сила на
изменената редакция на чл. 31, ал. 5 от
ЗЕВИ от 24.07.2015 г., след достигане на 2 250 пълни ефективни
годишни часове на работа на електрическата централата за следващите пълни
ефективни часове на работа до края на календарната година произведената
електрическа енергия следва да се изкупува по втора преференциална цена-по
т-1.8 от решение СП-1/2015год. Съдът не
споделя това становище, поради следните съображения:
В мотивите към
законопроекта за изменение на чл. 31, ал. 5 от
ЗЕВИ изрично е разписано, че замяната на понятието „средногодишна
продължителност на работата“ с „нетно специфично производство на електрическа
енергия“ цели да създаде условия по преференциални цени да бъдат изкупувани
само онези количества електрическа енергия, „които осигуряват приходи на
производителите от възобновяеми източници, съответстващи на заложената норма на
възвръщаемост в определените преференциални цени със съответните решения на
КЕВР“. Целта на изменението на закона е да постигне баланс между разходите на
обществения доставчик и нормата на възвръщаемост на производителите, заложена в
определените преференциални цени по начин, който изключва възможността от
неоснователно обогатяване на последните.
С оглед на горното, становището на дружеството
производител за едновременно приложение на две преференциални ценови категории
за календарната година, съответно при работа на електрическата централа до и
над 2250 ефективни часове, е неоснователно. Същото не кореспондира с
горепосочената цел на ЗЕВИ. Този извод е съобразен освен с посочените мотиви
към законопроекта за изменение на ЗЕВИ и със самата разпоредба на чл.31 ал.5
ЗЕВИ, според която както беше посочено, обществения доставчик изкупува
произведената електрическа енергия от ВЕИ по:
1.по преференциална цена за
количествата ел.енергия до размера на
нетното специфично производство на ел.енергия..
2. по цена за излишък на
балансиращия пазар за количествата, надхвърлящи производството по т.1. Видно е, че разпоредбата е ясна-съобразно
т.1.7 от СП-1/2015год.-Нетното специфично производство на ел.енергия, по което
са определени преференциалните цени в Решение № Ц-10/30.03.2011год. на КЕВР е
2000 КВ/ч при определена цена от 188,29лв.МВ/ч за централи работещи до
2250часа. Видно е, от СП-1/2015год., че за всеки вид производител на енергия от
ВЕИ, определен конкретен размер на НСП,
т.е. не може производител на ел.енергия, да има повече от един определен размер
на НСП.
Следователно,
нетното специфично производство за процесната ВяЕЦ като ценообразуващ елемент е
2000 kWh.
Направените изводи са съобразени и с изложение съображения в
Определение № 375/14.06.2018год. на ІІ т.о. по т.д. № 569/2018год. и
Определение № 643/16.11. 2018год. на ІІ т.о. по т.д. № 1454/2018год. на
ВКС.
С оглед на гореизложеното, по преференциални цени от
188,29лв. подлежи на изкупуване тази
произведена ел.енергия от централата на ищеца, до достигане НСП от
2 000КВ/ч. Не е спорно, че централата е достигнала НСП на 21.08.15г.,
поради което и произведената ел.енергия до достигане на НСП следва да се изкупи
по преференциална цена от 188,29лв.МВ/ч, а останалото произведено количество за
същия месец, а и след това и за останалите месеци до края на годината, подлежи
на изкупуване по цени за излишък на балансирания пазар,
съобразно чл.31 ал.5 ЗЕВИ. Този извод е в съответствие с разпоредби на чл.31,
ал.5 от ЗЕВИ и Решение № СП-5/28.03.19г., както и новоприетите Решения №№ СП-1
и СП-2/15.10.2020год. на КЕВР относно прилагането на посочената разпоредба към
централите на ищеца.
Относно
оплакването във въззивната жалба, за допуснати процесуални нарушения,
изразяващи се в отказ на съда да спре процеса, до приключване на
административния процес по обжалване на Решение № СП-5/28.03.19г. на КЕВР,
както и неупражняване на инцидентен съдебен контрол на Решение
СП-5/28.03.2019год. на основание чл.17 ал.2 ГПК: Оплакванията са неоснователни.
Изрично, в ТР № 2/19.11.2014год. на ВКС по т.д. № 2/2014год. на ОСГТК, се
посочва, че висящото гражданско дело, спорът по което е пряко свързан с
приложението на подзаконов административен акт, не е обусловено от решението по
административното дело, образувано по оспорване на същия акт с искане да бъде
обявен за нищожен, или отменен. В
посоченото ТР са уредени и последиците , когато отмяната на ИАА е настъпила
след приложението на административния акт.
Предвид изложеното, съдът не е допуснал твърдяните процесуални
нарушения, като не е взел в предвид производството по обжалване на Решение №
СП-5/28.03.19год. на КЕВР. В подкрепа на този извод е и придаденото на акта предварително
изпълнение- съобразно чл.13 ал.9 ЗЕ. Относно оплакването за неупражнен от съда
инцидентен съдебен контрол: Следва да се отбележи, че в процеса съда не е бил
сезиран от ищеца с изрично искане за
произнасяне в посочения смисъл. А за съда не съществува самостоятелно
задължение за провеждане на инцидентен контрол за законосъобразност на
индивидуален административен акт. Още повече, че както се посочи по-горе изрично,
в ТР № 2/19.11.2014год. на ВКС по т.д. № 2/2014год. на ОСГТК, се посочват
последиците за висящото гражданско дело, спорът по което е пряко свързан с
приложението на подзаконов административен акт, при неговата отмяна. Предвид
изложеното, наведените оплаквания за допуснати процесуални нарушения са
неоснователни.
За
това с цитираното Решение № СП-5/28.03.19год. на КЕВР, респективно приетото
впоследствие Решение № СП-1 от 15.10.2020год. на КЕВР, е установено, считано от
31.07.2015г. действието на което обхваща и процесния период, е произвело своето
действие между страните. Респективно имат обвързващ характер между страните и
определеното с решението НСП от 2000 КВ/ч, въз основа на което е определена
преференциална цена за ВЯЕЦ, работещи до 2250часа по т.8 от Решение №
Ц-10/30.03.2011год. на КЕВР за централата на ищеца. Следователно, с решението е
определено и преференциалното количество ел.енергия, която следва да бъде
изкупено от централата на ответника, на цената, определена в т.8 от Решение №
Ц-10/2011год. С други думи, произведената ел.енергия до достигане на НСП следва да
се изкупи по преференциална цена от 188,29лв.МВ/ч, а останалото произведено
количество след 21.08.2015год., подлежи на изкупуване по цени за излишък
на балансирания пазар, съобразно чл.31 ал.5 ЗЕВИ.
Между
страните няма спор, че за м. октомври ответникът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД е заплатил
количествата ел.енергия, по цена за излишък, нито е налице спор относно произведеното
количество ел.енергия, както и относно размера на дължимата цена за
излишък. С оглед на горното, настоящият съдебен състав намира,
че произведената от ищцовото дружество електрическа енергия за м. октомври 2015
г. е надлежно заплатена. Ищецът, като производител за произведената ел.
енергия в размер на 197,240МВтч. е издал фактура №84/31.10.15г. на стойност 40 935,19лв. с
ДДС, като продажна цена за ел.енергия, доставена на ответника, като същата е
преференциална цена по т.9 от Ц-10/2011год.-а именно –по единична цена 172
95лв./МВтч.
За произведеното количество ответникът заплатил сумата от
2 469,23лв., като не се оспорва, че същата представлява цената на
произведената ел.енергия, по цена за излишък на балансирания пазар. Изложиха се
съображения, че след достигане на НСП, производителят е получил гарантираната му от закона
преференция на енергийния пазар, като произведената след това ел. енергия следва да се заплаща по цена за
излишък на балансирания пазар. Поради което и с изплащане на сумата от
2 469,23лв. ответникът е изпълнил задължението си, да заплати цената на
произведената за м. октомври ел. енергия. Респективно, претенцията за останалата
част от фактурираната стойност на ел.енергия по ф-ра № 84/31.10.2015год. -
сумата от 38 465,96лв., се явява неоснователна и следва да се остави без
уважение. Поради неоснователността на претенцията за главницата, следва да се
остави без уважение и акцесорната претенция за обезщетение за забава
в размер на 9 704,55лв. Обжалваното решение в
тази част е законосъобразно и следва да се потвърди.
Относно решението в частта му по
разгледаните насрещни искове:
ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ АД, ЕИК
*********, Варна е предявил насрещни искове за: СУМАТА от 46 192.38 лева с
ДДС, представляващи разлика между стойността на платена преференциална цена по
т.8 от решение Ц-10/30.03.2011г. на КЕВР и цената за излишък на балансиращия
пазар за количеството произведено от ВГ-2 ЕООД ел.енергия от възобновяем
източник надвишаващо НСП от 2000 кВтч за единица инсталирана мощност, платена
за месец август 2015г. без основание, ведно с обезщетение за забавено
изпълнение в размер на 11 614.63 лева, считано от 30.12.2015г. до
предявяване на насрещния иск на 21.06.2018г. както и законната лихва върху
главницата, считано от предяване на иска до окончателното изпълнение, на
основание чл.55 ЗЗД:
СУМАТА от 166 596.10 лева с
ДДС, представляващи разлика между стойността на платена преференциална цена по
т.8 и т.9 от решение Ц-10/30.03.2011г. на КЕВР и цената за излишък на
балансиращия пазар за количеството произведено от ВГ-2 ЕООД ел.енергия от
възобновяем източник надвишаващо НСП от 2000 кВтч за единица инсталирана
мощност, платено за месец септември 2015г. без основание над дължимото ведно
със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на насрещния иск
на 21.06.2018г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.55 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД.
Претенцията по насрещните искове представлява разликата между
преференциалната цена, начислена от ищеца- производител на ел.енергия и цената
на излишък по балансиращия пазар, на произведената ел. енергия след достигане
на НСП –т.е. след 8ч. на 21.08.2015год. до 31.10.2015год. Не се оспорва, че
ответника е заплатил сумите предмет на насрещните искове, като неговото
становище че същите са недължимо заплатени, поради грешка в пресмятането. За
това претендира връщане на сумите, на основание чл.55 ал.1 ЗЗД.
Относно основателността на исковете: Съдът намира същите за
основателни в предявените размери, поради следните съображения:
Според неоспореното заключение на КСИТЕ, стойността на
количеството ел.енергия, произведено през м.август след достигане на
2 000кВч, по цени на излишък е в размер на 4 014,70лв. без ДДС, или
4817,64лв. с ДДС. Стойността на количеството ел.енергия, произведено през
м.септември, по цена за излишък, е в раземр на 7 428,91лв. без ДДС, или
8914,69лв. с ДДС.
В счетоводството на ищеца е отразено плащане на
27.10.2015год. по дебитно извествие № 82/2015год. към фактура №
81/11.09.2015год. и по ф-ра № 83/30.09.2015год. в пълен размер с обща стойност
221 703,17лв. Заплатената по
фактура № 83/30.09.2015год. преференциална цена с ДДС е 175 510,79лв., а
по цена на излишък стойноста на ел.енергията е сумата от 8 914,69лв.
Разликата е сумата от 166 596,10лв.
Размерът на законната лихва върху главницата от 46 192,38лв. с ДДС
–която е останалата част от главницата /Разликата между заплатената обща
стойност 221 703,17лв. и стойността на ел. енергията по цени на излишък/
за периода от 30.12.2015год. до завеждане на иска е 11 615,75лв. Горните
стойностти са установени от КСИТЕ и не са спорни между страните.
При разглеждане на главния иск се изложиха съображения, защо
след достигане на НСП не следва да се прилага преференциалната цена по по т.8 и
по т.9 от С-10/2011год., а произведената ел. енергия следва да се остойностява
по цена за излишък по балансирания пазар. Същите съображения, понеже се отнасят
за същите правоотношения, се отнасят и
за насрещните искове. За това, следва да се направи извод, че след достигане на
НСП-т.е. след 21.08.2015год., произведената ел.енергия следва да се изкупува по
цена за излишък по балансирания пазар. Видно е, че съобразно заключението на
КСИТЕ, стойността на количеството ел.енергия, произведено през м.август след
достигане на 2 000кВч, по цени на излишък е в размер на 4 014,70лв.
без ДДС, или 4817,64лв. с ДДС. Стойността на количеството ел.енергия,
произведено през м.септември, по цена за излишък, е в размер на 7 428,91лв. без
ДДС, или 8914,69лв. с ДДС, като посочените суми представляват действителното
задължение на ответника за произведената ел.енергия след достигане на НСП.
Следователно, от общо заплатената сума от
221 703,17лв. след приспадане на
посочените задължения на ответника, следва да се направи извод, че същият е
заплатил за м. август над дължимата цена за излишък сумата 46 192.38 лева с ДДС: Сумата от 166 596.10 лева с ДДС,
представляващи разлика над цената за излишък на балансиращия пазар и
заплатената преференциална цена по т.8 и т.9за количеството произведено от ВГ-2
ЕООД за м. септември. Предвид изложеното, предявениете насрещни искове за
главниците са доказани по основание и размер. Поради основателността на
предявените насрещни искове, основателен се явява и искът за присъждане на
обезщетение за забава върху сумата от 46 192,38лв. Началото на забавата е
30.12.2015год.-когато от ищеца е получено писмо-покана за връщане на сумата.
Размерът на лихвата считано от 30.12.2015год. до предявяване на насрещния иск-21.06.2018год.
е сумата от 11 614,63лв., поради което насрещният иск за заплащане
обезщетение за забава следва да бъде уважен в този размер.
Предвид
гореизложеното, първоинстанционното решение се явява правилно и като такова
следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 ГПК препраща и към мотивите
на окръжния съд, които споделя.
Относно постъпилата от „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД гр. Варна частна жалба срещу постановеното по реда на чл.248 ГПК
Решение №50 от 16.01.2020год., с което е изменено постановеното решение по
делото, като се увеличават същите от общо 15 495,43лв. на
17 709,95лв., от които адв. възнаграждение в размер на 8 218лв. при
претендирани 10 392лв.
Производството по постановяване на обжалвания акт по чл.248 ГПК е
образувано по молба за изменение на решението, с искане да бъдат присъдени
направените разноски за адвокатски възнаграждение в пълен размер, а именно:
Сумата от 2 376 с ДДС за защита по главните искове и 7 224 лв. с ДДС
по насрещните искове, както и сторените разноски по ч.г.д. № 442/2019год. на
ВнАС във връзка с отмяна на определение за спиране на производството в размер
на 792лв. С обжалвания акт съдът след като е съобразил направено възражение за
прекомерност, е присъдил следните суми: 2000лв.-възнаграждение за защита по
главните искове, 6018лв. по насрещните искове и сумата от 200лв.-разноски по
ч.т.д. №422/2019год. пред АС-Варна. С жалбата се иска от настоящата инстанция,
да присъди разноски в поисканите размери. При разглеждането и съдът взе в
предвид следното: Съобразно разпоредбата на чл.78 ал.5 ГПК, при уважаване на
възражение за прекомерност, съдът не може да присъди възнаграждение под
минимално определените размери на дължимите адвокатски възнаграждения. За
процесуална защита срещу предявените от ищеца искове, които са в общ размер
48 170,51лв. ответника претендира заплащане на сумата от 2 376лв. с
включен ДДС. Минималното адвокатско възнаграждение при посочения материален
интерес, съобразно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба 1 от 9.07.2004год. за минималните
размери на адв. възнаграждения е
2 370,14лв. с ДДС-понеже дружеството е регистиррано по ДДС. За това, съдът намира, че на ответника за
защита по главните искове, следва да бъдат присъдени извършените разноски в
размер от 2 376лв. Предвид изложеното, допълнително следва да бъде присъдена
сумата от 376лв. Относно претендираната
сума по насрещните искове: Уваженият материален интерес по същите е в общ
размер размер 224 403,11лв. Минималното адвокатско възнаграждение съобразно
чл.7 ал.2 т.4 от Наредба 1 от 9.07.2004год. е 6018,06лв. , с ДДС е сумата от
7221,67лв. За това, на ответника по насрещните искове следва да бъдат присъдени
извършените разноски в размер от 7 224лв. Окръжния съд е присъдил сумата
от 6018лв., поради което следва да бъде присъдена допълнително разликата
представляващае сумата от 1206лв. Относно искането за присъждане на разноски по
в.ч.т.д. № 422/2019год. на ВнАС в размер на разликата над присъдените 200лв. до
извършените 792лв.: От представените по делото
доказателства се установява, че уговореното
и заплатено адвокатско възнаграждение за производството по частната жалба е в
размер на 792 лв. с ДДС (л.9 и 10 от делото).
За
да даде отговор на направеното искане, съдът съобразява обстоятелството, че в
производството по частни жалби се прилагат правилата на чл.78 ГПК, уреждащи
отговорността на страните за разноски, и всяка страна има право на възражение
по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано
като разноски от насрещната страна. При направено възражение по чл.78, ал.5 ГПК
съдът се произнася по размера на дължимото възнаграждение като съобразява
минималните размери, предвидени в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Съдът
възприема тълкуването на разпоредбите на Наредба №1/2004г. дадено в определение
по ч.т.д.№ 1249/20г. на ВКС, 2-ро т.о., според което „разпоредбата на чл.7,
ал.1, т.7 следва да се прилага в систематична връзка с разпоредбата на чл.11,
което означава, че при определяне на възнаграждението съдът изхожда от предмета
на делото и от интереса на страната, но в хипотезата на чл.78, ал.5 ГПК не може
да намали възнаграждението под минималния размер от 200 лв., когато частната
жалба е разгледана в закрито заседание, респ. от 300 лв., когато жалбата е
разгледана в открито заседание.“
Предвид
изложеното и като съобрази обстоятелството, че спорът, предмет на разглеждане в
хода на частното производство, е правен, а именно за наличие или липса на
предпоставки за спиране на производството по делото, съдът намира, че не са
налице основания размерът на дължимото адвокатско възнаграждение да се определя
според материалния интерес на предявените искове. Извършените процесуални
действия /изготвяне на жалба / не се характеризират с фактическа и правна
сложност, а и произнасянето на въззивната инстанция не се отнася до съществото
на материалния спор.
Ето
защо, съдът намира, че направеното възражение за прекомерност е основателно и
на жалбоподателя/ответник по иска следва да се присъди възнаграждение в
минималния размер определен в чл.11 от Наредба №1/2004г. За това искане за
присъждане на разноски, над определените с обжалвания акт, следва да се остави
без уважение. Предвид изложеното, за производствот пред ВОС, следва да бъдат
присъдени допълнително разноски в общ размер 1 582лв. По разноските за ностоящето производство: Съобразно изхода от спора разноски се
дължат на въззиваемото дружество. Същото претендира заплащането на адвокатско
възнаграждение в размер на 2 376лв. Размерът на претенцията е под
минималния размер на адвокатските възнаграждения, с оглед на защитавания
материален интерес, поради което и възражението за прекомернсост следва да се
остави без уважение. С оглед на горното, в полза на „Енерго- Про Продажби“ АД
следва да се присъди сумата в размер на 2376лв., представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата
инстанция, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за
направата им, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 964 от 05.11.2019 г. постановено по т.д. № 800/2018год. по описа на
ВОС-Т.О.
Изменя Решение № 50/16.01.2020год. постановено по реда чл.248 ГПК, по т. д. № 800/2018
г. по описа на Варненския окръжен съд, като: ОСЪЖДА „ВГ-2 “ ЕООД ЕИК ********* гр.София ДА ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, р-н Владислав Варненчик, ВАРНА
ТАУЪРС - Г, бул.Владислав Варненчик № 258, допълнително сумата от 1 582лв. /хиляда петстотин осемдесет и два лева/, представляваща
направени пред първоинстанционния съд разноски.
ОСЪЖДА „ВГ-2 “ ЕООД ЕИК ********* гр.София
ДА
ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н
Владислав Варненчик, ВАРНА ТАУЪРС - Г, бул.Владислав Варненчик № 258, сумата от 2376лв. /две хиляди триста седемдесет и
шест лева/, представляваща направените по делото разноски за въззивната
инстанция, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
е постановено при участието на НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Оборище, ул. Триадица №8, в
качеството на трето лице помагач на страната на ответника „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, на основание чл. 220 във вр. с чл.219,
ал.1 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд
на РБ на основание чл. 280, ал. 1, респ. ал. 2 от ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.