ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Гр. София, 04.10.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в закрито заседание на четвърти октомври две хиляди и деветнадесета
година в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдията търговско дело № 1039 по описа за 2019 година на Софийски градски съд, за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано
въз основа на искова молба, подадена от “П.” АД, ЕИК ******,
против ответника “С.А.” ЕООД, ЕИК ******, с която е предявен
установителен иск по чл. 422 от ГПК да бъде признато за установено, че “С.А.”
ЕООД дължи на “П.” АД сумата от 25 200 лева, платена
от ищеца по получена от ответника фактура № 411/19.05.2017 г. с основание “плащане по чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от
договор от 11.05.2017 г.”, поради липса
на основание за плащането й.
В обстоятелствената част на исковата
молба ищецът “П.” АД твърди, че има правен интерес да
предяви иск по чл. 422 от ГПК за установяване на съществуване на вземането му
поради подаденото от длъжника “С.А.” ЕООД възражение срещу издадената
заповед за изпълнение.
Въвеждането на заповедното производство в ГПК е свързано с осигуряването на
по-бързо принудително изпълнение на задължения, които не се оспорват от
длъжника, без да е необходимо провеждането на исков процес за същите. Целта на това производство е да се
провери безспорността на вземането. Исковото производство по чл. 422 от ГПК
се явява продължение на заповедното производство по чл. 410 от ГПК.
От служебно изисканото за
послужване гр.д. № 45080/2018 г. по описа на Софийски районен съд, 56 състав, се
установява, че с
разпореждане от 06.08.2018 г., постановено по гр.д. №
45080/2018 г. по описа на Софийски районен съд, 56 състав,
районният съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК от “П.” АД срещу “С.А.”
ЕООД за заплащане на сумата от 25 200 лева, представляваща главница,
претендирана поради липса на основание за плащането й – несключен договор от
11.05.2017 г.
На 06.08.2018 г. е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е
разпоредено длъжникът “С.А.” ЕООД да заплати на кредитора “П.”
АД мораторна лихва в размер на 2 924,84 лева за периода от 19.05.2017 г.
до 09.07.2018 г. върху главницата от 25 200 лева. Срещу издадената заповед
за изпълнение е постъпило възражение от длъжника “С.А.”
ЕООД по чл. 414 от ГПК, че не дължи изпълнение на вземането по издадената
заповед за изпълнение.
Като е взел
предвид горното, с разпореждане от 05.09.2019 г. настоящият състав е
оставил без движение исковата молба и е указал на ищеца да уточни петитума на исковата молба
(искането към съда). В мотивите съдът е приел, че ако
ищецът поддържа, че предявява иск за вземането, за което с разпореждането от
06.08.2018 г. районният съд е отказал издаване на заповед за изпълнение –
главница в размер на 25 200 лева, то ищецът следва да уточни петитума на
исковата молба, като съобрази разпоредбите на чл. 415, ал. 3 вр. с ал. 1, т. 3
от ГПК, че в такива случаи искът е осъдителен. Доколкото в
обстоятелствената част на исковата молба ищецът “П.”
АД твърди, че има правен интерес да предяви иск по чл. 422 от ГПК за
установяване на съществуване на вземането му поради подаденото от длъжника “С.А.”
ЕООД възражение срещу издадената заповед за изпълнение, а е издадена заповед за
изпълнение само за мораторната лихва в размер на 2 924,84 лева, то ако ищецът
поддържа правен интерес от установителния иск, следва да уточни петитума на
исковата молба, като заяви какво вземане претендира да бъде признато за
установено от исковия съд (съгласно чл. 415, ал. 1, т. 1 вр. с ал. 3 от ГПК).
Разпореждането с дадените указания е връчено на ищеца на 17.09.2019 г. и срокът
за изпълнение на указанията е изтекъл на 24.09.2019 г. В дадения срок и до
постановяване на настоящото определение ищецът не е изпълнил дадените от съда
указания.
В случая с разпореждането от
06.08.2018 г. районният съд е отказал издаване на заповед за изпълнение –
главница в размер на 25 200 лева, поради което съгласно чл.415, ал. 3 вр.
с ал. 1, т. 3 от ГПК ищецът следва да предяви осъдителен иск. Предвид принципа
на диспозитивното начало в процеса и с оглед искането в исковата молба, волята
на ищеца е предявяване на установителен иск, а не осъдителен иск, както
предвижда закона в случай на отказ да се издаде заповед за изпълнение. Поради
това в рамките на специалното исково производство по реда на чл. 422 вр. с чл.
415, ал. 3 от ГПК, което се явява продължение на заповедното производство, за
ищеца липсва правен интерес от предявяването на установителен иск при постановен отказ за издаване
на заповед за изпълнение за главницата от 25 200 лева.
При така
установеното съдът намира, че предявеният иск се явява
недопустим, поради което на основание чл. 130, изр. първо от ГПК исковата молба
заедно с приложенията следва да бъде върната, а производството по делото -
прекратено.
Водим
от изложеното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА искова
молба с вх. № 75035/07.06.2019 г., подадена от “П.”
АД, ЕИК ******, против ответника “С.А.” ЕООД, ЕИК ******, заедно
с приложенията, на основание
чл. 130, изр. първо от ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по търговско дело № 1039/2019 г. по описа на Софийски
градски съд, Търговско отделение, VІ-8 състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба
пред Апелативен съд – София в едноседмичен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ :