РЕШЕНИЕ
№
424
19.07.2021г.,
гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Хасково, в открито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
Съдия: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
като
разгледа докладваното от съдия Р.Чиркалева административно
дело № 494 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Съдебноадминистративното
производство е по реда на чл.145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс, във
връзка с чл. 171, т.2а, б.А от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на Н.А.К. *** със съдебен адрес:***,
чрез адв. Л.Г.Л. против Заповед за прилагане на ПАМ № 21-1253-000361/02.05.2021г.
на мл. автоконтрольор в сектор „ПП“ при ОДМВР Хасково, с която на
жалбоподателят на основание чл. 171, т.2а, б.А
от ЗДвП е приложена ПАМ “временно
прекратяване регистрацията на ППС” рег.№ *******
за срок от шест месеца и са отнети 2 бр. рег. табели ******* и СРМПС №*********.
Твърди се неправилност и незаконосъобразност на
оспорения административен акт, поради издаването му в противоречие с
материалния закон и процесуалните правила. С оглед изложеното се иска отмяна на
атакуваната заповед за налагане на ПАМ, като не се правят доказателствени
искания.
В съдебно заседание жалбоподателя не се явява и не се
представлява.
Ответникът – мл. автоконтрольор към сектор „ПП“ Хасково
при ОДМВР – Хасково, не се явява, не се представлява и не взема становище по
жалбите.
Съдът, като
обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С оспорената ЗППАМ №21-1253-000361/02.05.2021г., издадена
от мл. автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Хасково на Н.А.К. ***,
на основание чл.171, т.2а, б. А от ЗДвП е наложена ПАМ „Прекратяване регистрацията на
ППС“ за срок от 6 месеца. Съгласно отразеното в ЗППАМ, са отнети СР
(свидетелство за регистрация) на МПС и два броя регистрационни табели с рег.№ *******.
В заповедта като основание за издаването и е посочено, че е съставен АУАН №
410165/02.05.2021г. срещу Г. Й. С. за това, че на 02.05.2021г., около 15:45
часа в с. К. п., ул. „А. Х.“ е управлявал МПС Мерцедес С 350Д ЦДИ, с рег. №
********, след като е неправоспособен водач ( статус на СУМПС отнет/иззет).
Към
доказателства по делото е приет АУАН № 410165/02.05.2021г. издаден на Г. Й. С. за
това, че на 02.05.2021г., в 16:00 часа в с. К. п., ул. „А. Х.“ е управлявал МПС
Мерцедес С 350Д ЦДИ, с рег. № ********, собственост на Н.А.К., като след
справка в масивите на МВР се установява, че водача С. управлява лекия
автомобил, без да е правоспособен водач, статус на СУМПС е отнето/иззето със
ЗППАМ № 21-1253-000129/09.02.2021г. по чл. 171, т.1,б. Б от ЗДвП.
Екземпляр от оспорената заповед е връчен лично
на жалбоподателя на 13.05.2021год., за което е
положен подпис на получателя и е отбелязана датата на връчване.
Жалбата е подадена пред Административен съд
Хасково на 17.05.2021г.
От изложеното следва, че жалбата е
процесуално допустима, като подадена
срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е
налице правен интерес от търсената защита и при спазване на законоустановения срок
за съдебно обжалване.
Административен съд – Хасково, като прецени
доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността
на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата
на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна
по следните съображения:
Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните
административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква "а", т.6 и
7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по
този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица.
На основание
чл.172, ал.1 от ЗДвП заповедта е издадена от компетентен орган – мл.
автоконтрольор към сектор „ПП“ при ОДМВР – Хасково, с делегирани правомощия,
съгласно, т. 9 от Заповед №1253з-479/16.11.2020г. на Директора на ОДМВР –
Хасково, издадена на основание Заповед №8121з-1524/09.12.2016г. на Министъра на
вътрешните работи.
Принудителната административна мярка по своя характер
е вид административна принуда, за прилагането на която е предвиден процесуален
ред, различен от реда за търсене на административнонаказателна отговорност.
По смисъла на чл.171 от ЗДвП принудителните
административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон.
Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има
характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и
се издава по реда на Глава пета, Раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването
на заповед с правно основание по различните състави на чл.171 от ЗДвП е
извършено от водача или собственика на МПС съответно на хипотезата на правната
норма административно нарушение, което се установява с акт за административно
нарушение, съставен от компетентните длъжностни лица.
Оспорената
заповед е обективирана в писмена форма, подписана е от издателя си и съдържа изискуемите от
чл.59 ал.2 от АПК реквизити, включително фактически и правни основания за
издаване на акта, което я прави надлежно
мотивирана.
Съдът не намери наличието на съществени нарушения на
административно производствените правила при издаване на процесния акт, а и
твърдения в тази насока не са изложени.
Оспорената заповед е издадена в съответствие
с материалния закон и неговата цел.
Съгласно нормата на чл.171, т.2а, б.А от ЗДвП може да
се приложи ПАМ “прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на
собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от
право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред,
или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1
или 4 или
по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от
лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една
година“.
В конкретната хипотеза ПАМ е наложена на жалбоподателят, като собственик на МПС управлявано
от лицето Г. Й. С., за което лице е установено по съответния ред, че СУМПС е
отнето на осн. чл. 171, т.1, б. Б от ЗДвП. Нарушението на водача С. се установява с
приложения Акт за установяване на административно нарушение, който, като
съставен редовно от компетентни длъжностни лица от службите за контрол, се
ползва с доказателствена сила относно установените с него обстоятелства.
Следва да се посочи, че АУАН е официален
удостоверителен документ по смисъла на чл.179 ал.1 от ГПК, приложим на
основание чл.144 от АПК и обвързва съда с материална доказателствена сила, по
отношение на така констатираните факти. Предвид последното, при липса на
надлежно инициирано оспорване от страна на жалбоподателя по реда на чл.193 от ГПК на цитирания АУАН, същият обвързва съда да приеме за доказани фактите, удостоверени в него, а именно, че на 02.05.2021г., в 16:00 часа в с. К.
п., ул. „А. Х.“ Г. Й. С. е управлявал
МПС Мерцедес С 350Д ЦДИ, с рег. № ********, собственост на Н.А.К., като след справка в масивите на МВР се
установява, че водача С. управлява лекия автомобил, без да е правоспособен водач, статус на СУМПС е отнето/иззето със ЗППАМ № 21-1253-000129/09.02.2021г. по чл.
171, т.1,б. Б от ЗДвП.
По делото не са ангажирани каквито и да било
доказателства, годни да опровергаят, както доказателствената стойност на АУАН,
така и изложените в него фактически констатации и да доведат до различен извод
относно установеното с АУАН.
Гореизложеното води на извода, че административният орган е доказал
обстоятелствата, изложени в оспорения акт и съставляващи фактически основания
за прилагане на процесната ПАМ, които по
делото се установяват по несъмнен начин. При наличие на предпоставките на
чл.171 т.2а б.“А“ от ЗДвП, административният орган действа при обвързана
компетентност и е длъжен да приложи принудителна административна мярка от вида
по посочената в същата законова норма. Ето защо законосъобразно с оспорената в настоящото производство заповед
административният орган е приложил процесната ПАМ.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.А.К. ***
против Заповед за прилагане на ПАМ № 21-1253-000361/02.05.2021г. на мл.
автоконтрольор в сектор „ПП“ при ОДМВР Хасково.
Решението е
окончателно.
СЪДИЯ: