Р Е
Ш Е Н И Е
№ 260008
гр. Н., 15.10.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд Н. в съд в публичното си
заседание на четиринадесети октомври хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИНА НИКОЛОВА
при секретар протоколиста Диана Славова,
като разгледа докладваното от съдия Николова АНХД № 290 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид:
Подадена
е жалба на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят „*** 57“ ЕООД с ЕИК *********
твърди в жалбата си, че с наказателно постановление № 27-0001113/10.09.2020 г.
на Директора на „ИТ“ Шумен за допуснато нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ вр.
чл. 1, ал.2 от КТ, за което му е
наложена имуществена санкция на основание чл.416, ал.5 във вр.чл.414, ал.3 от КТ в размер на 2 500 лв.
Жалбоподателят сочи, че НП е издадено в
нарушение на материалния закон. Не били установени правилно всички факти и
обстоятелства, имащи значение за установяване на нарушението, а описаното в НП
не било ясно и точно, поради което бил нарушен чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което
обуславяло незакооносъобразност на НП и неговата отмяна.
Не били събрани допълнителни доказателства
за соченото нарушение , поради което бил нарушен чл. 52, ал.4 от ЗАНН.
Жалбоподателят сочи, че с лицето И.Н.Н.бил
сключен трудов договор на 27.07.2020 г., а същия не е работил на 28.07.2020 г.
в 11,25 ч. на строежа на „разширение на газопреносната инфраструктура на „***“ ЕАД паралелно на северния магистрален
газопровод до българо – сръбската граница“ от 08 до 17ч. Жалбоподателят твърди,
че констатациите на проверяващия орган не отговарял на обективната истина.
Жалбоподателят сочи, че
административнонаказващия орган не обосновал налагането на завишената санкция,
която я прави немотивирана, поради което моли, при условие, че се установи
извършеното нарушение, тя да бъде намалена до минималния размер.
Претендира наличието на малозначителност на
нарушението по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, а нарушението било извършено поради
незнание.
Жалбоподателят моли НП да бъде отменено или
изменено до минималния размер на предвиденото по чл. 414, ал.3 от КТ наказание.
Въззиваемата страна Дирекция „Инспекция по
труда” гр.Шумен сочи, че в административно-наказателното производство не са
допуснати нарушения, а издаденото НП отговаря на установената фактическа
обстановка. Въззиваемата страна счита извършеното нарушение за доказано, а
издаденото НП, като законосъобразно и правилно моли да бъде потвърдено и да й
се присъдят разноски.
Като
съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59,
ал.1 от ЗАНН от легитимирано лице, имащо
правен интерес за обжалва горепосоченото наказателно постановление и се явява
процесуално допустима.
Съгласно приложения АУАН № 27-0001123/10.08.2020 г. на
ИТ Шумен на 28.07.2020 г.в 11,25ч. била извършена проверка на обект строеж на
„разширение на газопреносната инфраструктура на „***“ ЕАД паралелно на северния магистрален газопровод
до българо – сръбската граница“, в участъка на с. П., общ. Н., където било
установено, че работи лицето И.Н.Н., като шофьор, работник на „***“ ЕООД, без да
му е представил преди постъпването на работа, копие от уведомлението от ТД на
НАП по чл. 62, ал.3 от КТ. Посочено е, че нарушението е извършено на 28.07.2020
г. Посочени са нарушените разпоредби – чл. 63, ал. 2 от КТ.
Актът е връчен и подписан от жалбоподателя на 10.08.2020
г. В акта не са посочени писмени възражения.
Съдът намира, че при съставянето на акта не
са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на издаденото
НП.
Съдът намира, че при съставянето на НП № 27-0001123/10.09.2020
г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Шумен също не са
допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяната на НП.
Наказателното постановление е връчено на пълномощника на жалбоподателя на 11.09.2020
г.
Разгледано
по същество, съдът установи следното:
Жалбоподателят „***“ ЕООД, със седалище в
гр. Д., обл. В., е надлежно регистриран в Търговският
регистър и съгласно справка в него се представлява от Н.Д.Й..
На 28.07.2020
г.в 11,25ч. била извършена проверка на обект строеж на „разширение на
газопреносната инфраструктура на „***“ ЕАД паралелно на северния магистрален
газопровод до българо – сръбската граница“, в участъка на с. П., общ. Н.. На
мястото на проверката били установени двама шофьори на товарни автомобили,
които работели и извозвали земна маса. Един от шофьорите било лицето И.Н.Н., а
самите автомобили били собственост на „***“ ЕООД.
На място било установено, че водач на т.а „Мерцедес
4143“ с рег. № ***, собственост на „***“ ЕООД е лицето И.Н.Н.от гр. Д., обл. В.,
от когото била поискана декларация по чл. 402 от КТ за обстоятелствата, при
които той работи като шофьор на товарен автомобил. Същия е декларирал, че
работи от 23.07.2020 г. на обекта, за извършване на превоз на земна маса за
затрупване на газопреносната канализация. Работното време е от 08,00ч. до
17,00ч. Посочено е, че е назначен на минимална работна заплата от 610 лв. Декларацията
е изготвена на 28.07.2020 г. в 11,25ч.
По делото е приложена справка от НАП за
регистрираните трудови договори с лицето и е установено, че такъв е регистриран
на 28.07.2020 г. в 14,37ч.
Приложено е и копие от трудовия договор,
длъжностната характеристика и останалите необходими документи за сключване на
трудов договор, както и служебна бележка за проведен начален инструктаж по БЗР.
Гореописаната фактическа обстановка се
доказва по безспорен начин от гласните доказателства – показанията на
свидетелите по делото С.Т. и П.С., както и от приложените към административната
преписка писмени доказателства.
При така описаната фактическа обстановка,
съдът намира, че на 28.07.2020 г. в 11,25 ч. на обекта, изпълняван от
жалбоподателя „***“ ЕООД „разширение на газопреносната инфраструктура на „***“
ЕАД паралелно на северния магистрален газопровод до българо – сръбската
граница“, в участъка на с. П., общ. Н., водачът на т.а „Мерцедес 4143“ с рег. №
***, И.Н.Н.от гр. Д., обл. В. е работил като шофьор на товарния автомобил и е
извършвал възложените му от работодателя дейности по извозване на земна маса.
Трудовият договор е бил сключен на 28.07.2020 г., но трудовата дейност
работникът е изпълнявал, преди да му е връчено преди постъпването на работа,
копие от уведомлението от ТД на НАП по чл. 62, ал.3 от КТ. Уведомлението е
регистрирано в НАП едва на 28.07.2020 г. в 14,37ч.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от КТ, работодателят няма
право да допуска до работа работник или служител, преди да му предостави копие
от уведомлението по чл.
62, ал. 3 от КТ. Съдът приема за безспорно установено от събраните
доказателства, че към датата на проверката, 28.07.2020 на лицето И.Н.Н.от гр. Д., обл. В., шофьор на товарния автомобил
а „Мерцедес 4143“ с рег. № ***, собственост на „***“ ЕООД, не е било връчено уведомление за регистрация на трудовия
договор.
За установеното нарушение
административно-наказващият орган е наложил на жалбоподателя, в качеството му
на работодател, имуществена санкция в размер на 2500 лева, при предвидена
възможност за налагане на такава в размер от 1 500 до 15 000 лева.
В случая не е приложима
разпоредбата на чл.
415в, ал. 1 от КТ, тъй като съгласно чл.
415в, ал. 2 от КТ: „не са маловажни нарушенията на чл.
61, ал. 1, чл.
62, ал. 1 и 3
и чл. 63, ал. 1 и 2“ от КТ. Съдът намира, че
императивната разпоредба на чл.
415в, ал. 2 от КТ, изключва приложимостта на разпоредбата на чл. 28
от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните обществени отношения по защита
на едни от най-важните конституционногарантирани права на гражданите -
трудовите.
Съдът намира обаче, че при
определяне на имуществената санкция не са съобразени тежестта на нарушението и
целите, визирани в чл.
12 от ЗАНН и съгласно чл.
3, ал. 2 от същия закон наложеното административно наказание следва да бъде
намалено до установения законов минимум, като следва да се вземе предвид и
факта, че в НП липсват конкретни мотиви за налагане на санкция в размер над
минимално предвидения, а само бланкетни относно чл. 12 от ЗАНН. Към
административнонаказателната преписка не са приложени справки за други
административни наказания, налагани за нарушения по КТ, което води до извод, че
установеното по настоящето дело нарушение е единичен случай на такова. Освен това
се установи от показанията на свидетелите, че при извършената от тях справка се
установило, че работникът Иван Николов е работил и преди това в същата фирма с
трудов договор и е напускал, но към датата на проверката не е имал регистриран нов
трудов договор.
Съдът намира, че имуществената
санкция, която следва да се определи следва да бъде в размер от 1500лв.,
съвпадащ със специалния минимум, като счита, че по този начин ще се постигне
нужната превантивна роля и за бъдеще няма да се допуска от страна на
жалбоподателя нарушения на трудовото законодателство.
Относно
разноските, съгл. чл. 63, ал.3 от ЗАНН.
Разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН предвижда,
възможност за страните в съдебните производства да им бъдат присъдени разноски
по реда на АПК. По делото искане за присъждане на разноски е направено от
въззиваемата страна. Съгласно чл. 63, ал.5 от ЗАНН, в полза на юридически лица
или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37
от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 38 от ЗПП, определянето на
размера на възнаграждението се определя от нарочна наредба, а според чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ по административни дела е от 100 до 200 лв. Съдът
намира, че възнаграждението за юрисконсулт на въззиваемата страна следва да се
определи в максималния размер от 200лв.
Доколкото според взетото от съда решение, следва да се
намали наложената с НП имуществена санкция от 2000лв. на 1500лв., то
пропорционално на тази уважената част следва да се присъди възнаграждение за
юрисконсулт в размер на 150лв.
По делото е приложено адвокатско пълномощно и договор
за правна защита от жалбоподателя на адв. В.Д.от АК В., за платен адвокатски
хонорар в размер на 350лв. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.4 от ЗАНН,
Предвид на разпоредбата на чл. 143, ал.2 вр. ал. 1 от АПК, следва въззиваемата страна да бъде осъдена да заплати направените
разноски, които са в размер под минималния по чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.2
от Наредба №1/2004 на ВАС, който след последното й изменение е 405лв. Съдът
счита, че преценката за дължимото от страна на Д ИТ Шумен възнаграждение за
адвокат на жалбоподателя следва да се определи въз основа на действително
платеното, пропорционално на намаления размер на имуществената санкция. Дължимото
на жалбоподателя възнаграждение е в размер на 175 лв.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
Изменя Наказателно постановление НП № 27-0001123/10.09.2020 г.
на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”-гр.Шумен, с което на „*** 57“
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление област В., общ. Д., гр. Д., ул. „***“ № 2, представлявано
от Н.Д.Й., в качеството на работодател, с което на основание чл. 416,
ал.5 от КТ и чл. 414, ал.3 от КТ за
нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2 500
(две хиляди и петстотин) лева, като намалява размера
на същата до 1500 лв. (хиляда и петстотин лева).
ОСЪЖДА, на
основание чл. 63, ал.3 и ал.4 от ЗАНН,
Дирекция „Инспекция по труда”-гр.Шумен, ДА
ЗАПЛАТИ на „*** 57“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление област В., общ. Д., гр. Д., ул. „***“ № 2,
представлявано от Н.Д.Й., сумата от 175 лв. (сто седемдесет и пет лева),
разноски по делото за адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 63, ал.3 и ал.4 от ЗАНН,
„*** 57“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление област В., общ. Д., гр. Д., ул. „***“ № 2, представлявано
от Н.Д.Й., ДА ЗАПЛАТИ на
Дирекция „Инспекция по труда”-гр.Шумен, сумата от 150лв. (сто и петдесет лева),
разноски по делото за адвокатски хонорар.
Решението подлежи на касационно обжалване съгласно чл.
211 от АПК пред Административен съд Шумен в 14 (четиринадесет) - дневен срок от
получаване на съобщението, че същото е изготвено.
Районен
съдия: …………………..….......…
Галина Николова