РЕШЕНИЕ
№ 1515
гр. София, 28.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:В. СТ. К.
като разгледа докладваното от В.СТ. К.Административно наказателно дело
№ 20211110210033 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № СО-Ч-
Ю-20-26КИ-013 от 29.01.2021 г. с изх. № СОА21-РД11-1339/19.05.2021 г. на
Зам.Кмет на Столична Община по направление „Зелена система, екология и
земеползване“, упълномощена със Заповед № СОА17-РД09-2672/28.12.2017 г.
на Кмета на Столична община, с което на основание чл.53 от ЗАНН, е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2
000.00 лева на дружеството „Т.“ ЕАД, ЕИК: ... за нарушение по чл.61, т.12
от Наредба за управление на отпадъците и поддържане и опазване на
чистотата на територията на Столична Община, приета с решение № 364 от
протокол № 84/25.06.2015 г.
В жалбата се излагат съображения против санкционен акт. Твърди се, че
обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно,
като постановено при съществени процесуални нарушения. Липсва каквото и
да е деяние. Иска се отмяната му.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се представлява
от надлежен процесуален представител, който инвокира допълните аргументи
в подкрепа на основателността на депозираната жалба. Претендират се
разноски.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, се представлява от
процесуален представител в съдебно заседание, който релевира доводи и
оспорвания на изложените такива от въззивната жалба. Претендират се
разноски.
1
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:
I. Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на
основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна,
подписана от жалбоподателя, с обоснован и доказан правен интерес, срещу
санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, подлежащ на законов
съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд на
основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с
посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява
процесуално ДОПУСТИМА.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт):
Дружеството „Т.“ ЕАД има адрес и седалище на управление в гр.С. ул.
„Я.“ № 23 Б. На 05.11.2020 г., около 11.23 часа в гр.С. район М., бул. „Ал.М.“
срещу кореком „П.“ на обект „А.“ дружеството „Т.“ ЕАД чрез работниците си
извършвало строителни и монтажни работи чрез изкоп на пътното платно за
движение на МПС и на тротоарната настилка без обезопасяване на
строителната площадка с плътна строителна ограда откъм линията на
тротоара. Площадката била обезопасена с две огради само по линията на
пътното платно за участниците в движението. На платното до изкопа била
засипана строителна маса, а мястото на тротоарната настилка било открито и
необезопасено от всички страни, включително и по тротоарната настилка за
преминаващите пешеходци по нея. Изкопът на тротоара на мястото бил без
поставена ограда/огради. По случая от свидетеля Д. К. Т. на длъжност
ст.инспектор в СО – Столичен инспекторат бил съставен КП № КП-20-
0037109/05.11.2020 г. АУАН № 20-26КИ-013 от 07.12.2020 г. Въз основа на
процесия АУАН е постановено НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
(НП) № СО-Ч-Ю-20-26КИ-013 от 29.01.2021 г. с изх. № СОА21-РД11-
1339/19.05.2021 г. на Зам.Кмет на Столична Община по направление „Зелена
система, екология и земеползване“, упълномощена със Заповед № СОА17-
РД09-2672/28.12.2017 г. на Кмета на Столична община, с което на основание
чл.53 от ЗАНН, е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 2 000.00 лева на дружеството „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК: ********* за нарушение по чл.61, т.12 от Наредба за
управление на отпадъците и поддържане и опазване на чистотата на
територията на Столична Община, приета с решение № 364 от протокол №
84/25.06.2015 г.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства и доказателствени средства чрез разпитите от показанията на
свидетеля актосъставител Д. К. Т. на длъжност ст.инспектор в СО –
Столичен инспекторат и от приложените по делото писмени
доказателства, прочетени по реда на чл.283 от НПК, въз основа на които е
издадено обжалваното НП, които съдът кредитира изцяло, като пълни,
последователни, изчерпателни и детайлни на изложената фактическа
2
обстановка, като предвид липсата на противоречия в тях, както и поради
липсата на такива с всички писмени доказателства по делото, съдът не следва
да излага съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a
contrario”. Необходимо е да се изложи, че с оглед непосредственото
формиране на субективните възприятия на конкретната личност е
нормално разпитания свидетел да описва някои детайли от събитието по
различен начин, според собствената си гледна точка. Това обстоятелство се
обуславя от човешка перцепция, сугестия и контрасугестия, които са
предпоставени от обективни фактори, основани например на изминало
време, но и от субективни фактори, свързани със способността на всяко
лице с оглед неговите психофизически качества като свидетел да възприема
със сетивата си факти от обективната действителност, да може ги запомни в
пълнота и/или цялост, като при тяхното последващо по-късно
възпроизвеждане след датата на конкретно събитие и/или след
първоначален разпит е логично възприятията на отделния свидетел да
не са пълни, поради липсата на спомени, и/или да са неточни с тези,
които първоначално са били изложени като свидетел, поради фактора
време.
IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
Административнонаказателното производство е строго формален процес,
тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от
НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е
длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото
закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на
неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща. Безспорно е и в
теорията и практиката, че АУАН е акта в административнонаказателното
производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателното
производство, който определя предмета на вмененото нарушение и предмета
на доказване в процеса. АУАН очертава нарушението, с неговите
съставомерни признаци от обективна и субективна страна, срещу което
нарушителят трябва да се брани. В този смисъл предявяването на АУАН на
нарушителя за запознаване е аналог в административнонаказателното
производство на привличането като обвиняем и предявяване на обвинението в
наказателния процес. От този момент възниква правото на защита на
обвиняемия и от този момент той може да използва всички средства - да
прави възражения, да ангажира доказателства, за да обори повдигнатото му
обвинение. В този смисъл посочването на всички съставомерни признаци на
вмененото нарушение (изпълнителното деяние) в АУАН и точната правна
квалификация се явява същностен елемент от правото на защита на
нарушителя, доколкото с липсата на посочване на изпълнително деяние в
АУАН или с липсата на посочване на съответната правна квалификация
3
нарушителят се поставя в положение да се брани срещу едно предполагаемо
нарушение, с чиито фактически и правни рамки той не е запознат.
Гарантирането на правото на защита на нарушителя изисква същия да бъде
запознат с фактическите и правни рамки на нарушението още в началото на
административнонаказателното производство, т. е към монета на съставяне и
връчване на АУАН. Изрично за това разпоредбата на чл. 42, т. 5 ЗАНН
изисква освен фактическите обстоятелства в акта да се посочат и законовите
разпоредби, които са нарушени.
Съгласно чл.61, т.12 от Наредба за управление на отпадъците и
поддържане и опазване на чистотата на територията на Столична Община
забранява се извършването на строителни и ремонтни дейности на сгради и
строителни обекти без плътна ограда.
Разпоредбата на чл.61, т.12 от същата наредба не фигурира в
разпоредбата на чл.83 от наредбата, респ. за нарушения по чл.61, т.12 от
наредбата не е предвидено по този подзаконов нормативен акт да се съставят
АУАН-ве.
Разпоредбата на чл.78 от същата наредба, сочеща, че наказателните
постановления се издават от кмета на общината или от негов заместникн е
обявена за нищожна - изм. - Решение № 759 по Протокол № 44 от 23.11.2017
г., обявен за нищожен с Решение № 6149 от 10.10.2016 г. по адм. дело №
7802/2015 г. на АССГ, XIV тр. състав, потвърдено с Решение № 5922 от
8.05.2018 г. по адм. дело № 13606/2016 на ВАС, Шесто отделение, обявен за
нищожен с Решение № 1660 от 6.03.2020 г. на АССГ по адм. д. № 2670/2019
г., XX тричленен състав, оставено в сила с Решение № 1558 от 5.02.2021 г. на
ВАС по адм. д. № 7823/2020 г., шесто отделение, промяната е отразена на
11.02.2021 г.
Съдът намира, че липсва материална компетентност на АНО и
актосъставителя да съставят АУАН и да постановят НП по настоящия случай
по реда на Наредба за управление на отпадъците и поддържане и опазване на
чистотата на територията на Столична Община.
Настоящият съдебен състав намира, че в обжалваното НП е допуснато
и неотстранимо от съда съществено процесуално нарушение на
процесуалните правила на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН при
описание на нарушението с липса на точно, ясно, непротиворечиво и
последователно въвеждане на елементите на същото от обективна и
субективна страна.
Абсолютно задължително е на основание чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5
от ЗАНН, както в акта за установяване на административно нарушение, така и
в наказателното постановление административното нарушение, което е
вменено във вина на нарушителя и за което той е санкциониран, да бъде
описано точно, прецизно и разбираемо, както и да съдържа всички
обективни и субективни признаци на посочената, като нарушена норма
от съответния нормативен акт. Също така следва да съществува правно
единство между описаното, като нарушение текстово и цифрово в акта и в
наказателното постановление.
4
Т.е. съдът приема, че не е обективиран изискуемият минимум от факти,
относими към възведеното нарушение на ангажираната материалноправна
норма. Поднесената фактическа обстановка се отличава с непълнота,
констатират се съществени пропуски при отразяване на значими за състава на
нарушението елементи по чл.61, т.12 от Наредба за управление на отпадъците
и поддържане и опазване на чистотата на територията на Столична Община,
доколкото в тази си част нормата се явява бланкетна. Подобни пропуски
водят до невъзможност за санкционираното лице да разбере срещу какви
факти следва да се защитава и дали те обуславят ангажирането на неговата
отговорност.
Така констатираните нарушения в АУАН са пренесени в съдържанието
на издадения въз основа на него санкционен акт, доколкото е възпроизведена
идентична фактология. Тези пороци повлияват пряко върху правото на
защита на нарушителя, като отнемат възможността му да се ориентира
относно вида и обема на отговорността, която му бива предявена.
Съдържанието на окончателния правоохранителен акт - наказателното
постановление, е единственото указание за това, каква е действителната воля
на решаващия орган, как са формирани неговите изводи по фактите и
приложимия закон и дали съответстват на реално установимата от
доказателствения материал фактическа обстановка. Именно с него се
очертават параметрите на претендираната отговорност, по отношение на
които елементи не съществува правен ред за изменение. По тези причини и в
настоящото производството съдът не разполага с компетентност да допълва
или подменя изразеното властническо изявление на наказващия орган
относно формата на изпълнителното деяние, механизма на извършване на
нарушението и неговата правна квалификация, още по-малко да ги тълкува
или извежда от събрания по делото доказателствен материал, доколкото
противното разбиране би поставило правомощията на контролиращата
инстанция в противоречие с принципа reformatio in pejus и по съществото си
би представлявало изземване на компетентност.
По тези съображения, съдът следва да отмени издаденото НП като
неправилно и незаконосъобразно.
По разноските:
Отговорността за разноски е обективна послеца от развитието на
съдебния спор и страната създала предпоставките за образуването му, следва
да понесе санкционните последици за неоснователно му повдигане.
В тази насока настоящият съдебен състав следва да съобрази и
последните промени в разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, извършени с ДВ бр.94
от 29.11.2019 г., които имат действие занапред, според които съдът присъжда
на страните на разноски по реда на АПК, поради което като на основание
чл.143, ал.3 от АПК вр.чл.144 от АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, въззиваемата страна следва да
понесе разноските за юрисконсулт в размер на 120.00 лева, определена от
съда в пределите от 80.00 до 120.00 лева по негова преценка и с оглед обема
на осъществените процесуални действия от юрисконсулта на въззиваемата
5
страна.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № СО-Ч-Ю-20-26КИ-013 от
29.01.2021 г. с изх. № СОА21-РД11-1339/19.05.2021 г. на Зам.Кмет на
Столична Община по направление „Зелена система, екология и
земеползване“, упълномощена със Заповед № СОА17-РД09-2672/28.12.2017 г.
на Кмета на Столична община, с което на основание чл.53 от ЗАНН, е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2
000.00 лева на дружеството „Т.“ ЕАД, ЕИК: .. за нарушение по чл.61, т.12
от Наредба за управление на отпадъците и поддържане и опазване на
чистотата на територията на Столична Община, приета с решение № 364 от
протокол № 84/25.06.2015 г.
ОСЪЖДА въззиваемата страна Столична община чрез Кмета на
Столична община с адрес гр.С. ул. „М.“ № 33 да заплати на въззивника
Т.“ ЕАД, ЕИК: ... на основание чл.143, ал.3 от АПК вр.чл.144 от АПК вр.
чл.78, ал.8 от ГПК вр чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ
вр. чл. чл.63 от ЗАНН, сумата от 120.00 лева за дължимо възнаграждение за
юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6