Решение по дело №711/2019 на Районен съд - Първомай

Номер на акта: 260071
Дата: 28 септември 2021 г. (в сила от 17 декември 2021 г.)
Съдия: София Сотирова Монева
Дело: 20195340100711
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260071

гр. Първомай, 28.09.2021 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав, в публично заседание на девети декември две хиляди и двадесета година с

                                                                                    

             Председател: София Монева

 

при участието на секретаря Петя Монева,

след като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 711 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) във вр. с чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) във вр. с чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), чл. 92, ал. 1, изр. 1 и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 33, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗПК.

Ищецът „Б.Ф” ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от П. С. Д.и М. П. В. -Д.и по процесуално пълномощие от адв. М.С., вписана в регистъра на Софийска адвокатска колегия, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, моли съда да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът Д.Л.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, му дължи по сключен помежду им Договор за потребителски кредит „BestCredit на вноски“ № ***г., както следва:

Ø 1 100, 00 (хиляда и сто) лева – главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 12.06.2019 г., до окончателното й изплащане;

Ø 77, 44 лева (седемдесет и седем лева и четиридесет и четири стотинки) – възнаградителна договорна лихва за периода от 01.06.2018 г. до 07.09.2018 г.;

Ø 616, 00 (шестстотин и шестнадесет) лева – неустойка за неизпълнение на задължение за осигуряване на поръчител за периода от 01.06.2018 г. до 07.09.2018 г.;

Ø 960, 00 (деветстотин и шестдесет) лева – разходи за събиране;

Ø 10, 90 лева (десет лева и деветдесет стотинки) – разходи за изпращане на документи;

Ø 90, 54 лева (деветдесет лева и петдесет и четири стотинки) – наказателна лихва за забава за периода от 01.06.2018 г. до 15.05.2019 г., за принудителното изпълнение на които вземания е издадена Заповед № 214/11.07.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 313/2019 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав.

Претендира и присъждане на сторените в настоящото и в заповедното производство съдебно-деловодни разноски.

Исковите претенции се обосновават с фактически твърдения, че по силата на сключен между страните в електронен формат по реда на ЗПФУР Договор за потребителски кредит „BestCredit на вноски“ № ***г. и приложимите към него Общи условия ищецът се задължил да отпусне паричен заем в размер на 1 100, 00 лева на ответника, който, предварително информиран за параметрите на сделката чрез Стандартен европейски формуляр, както и за общите й клаузи, следвало да възстанови на кредитодателя заемната сума и да му заплати възнаградителна лихва от 74, 44 лева чрез 8 равни двуседмични вноски, съгласно уговорен погасителен план, последната от които дължима на 07.09.2018 г.

Релевира се, че на 18.05.2018 г. заемателят получил заемните средства от каса на лицензирания оператор на парични преводи „И.”, но се въздържал от погасителни престации, поради което на основание чл. 10.3 и чл. 8.2.7 от Общите условия дължи на заемодателя съответно наказателна лихва за забава от 90, 54 лева за периода от 01.06.2018 г. до 15.05.2019 г. и сторените от него разноски за извънсъдебно събиране на просрочените вземания и за изпращане на документи в размер съответно на 960, 00 лева и 10, 90 лева.

Съгласно Раздел ІV от кредитното съглашение в тежест на кредитополучателя поради неизпълнение на ангажимента му да представи обезпечение на дълга чрез поръчителство при условията на чл. 3 от договора за срока на действието му била начислена и неустойка в размер на 616, 00 лева.

Сочи се, че кредиторът пристъпил към принудително удовлетворяване на процесните притезания по регламента на чл. 410 от ГПК, постановено със Заповед № 214/11.07.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 313/2019 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не е упражнил процесуалното си право на писмен отговор.

В открито съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява, като с Молба вх. № 260238/29.09.2020 г., депозирана от пълномощника му, поддържа исковата молба, а ответникът, редовно призован, не се явява, не се представлява и не застъпва становище по предмета на спора.  

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните съображения, приема от фактическа страна следното:

По данни от Справка-извлечение от Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел към 06.05.2019 г. (л. 18 от ч. гр. дело № 313/2019 г. по описа на Районен съд – Първомай) и Общите условия на ищцовото дружество за предоставяне на потребителски кредити (л. 10 – л. 12 от ч. гр. дело № 313/2019 г. по описа на Районен съд – Първомай), утвърдени с Решение на управителите му от 17.01.2018 г., същото се легитимира в качеството на финансова институция, вписана с рег. № BGR00392 във водения от Българска народна банка регистър, и през процесния период осъществявало дейност по потребителско кредитиране с несъбрани чрез публично привличане на влогове средства или други възстановими такива, като за целта администрирало електронна платформа, интегрирана на уебсайта си www.bestcredit.bg. Отношенията си с клиентите по дистанционно предоставяне на финансови услуги търговецът уеднаквил с цитираните общи клаузи.

Според установения с тях регламент, за да кандидатства за финансиране с продуктите „BestCredit до заплата” и „BestCredit на вноски”, потребителят следва пълно и вярно да попълни в достъпна на указаната интернет страница стандартизирана заявка (молба) своите три имена, ЕГН, постоянен и настоящ адрес, месторабота, мобилен телефонен номер, банкова сметка, ***., размер и срок на искания кредит, а когато предлага обезпечение чрез поръчителство – и достоверни лични данни на поръчителя, както и с натискане на бутон „Поръчител” да декларира знание за необходимостта да го осигури в еднодневен срок от усвояване на заема, и да създаде личен акаунт чрез посочване на информация за своя e-mail, с който приема да бъде индивидуализиран, и избор на парола за достъп, на която се придава значение на негов саморъчен електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП). С въвеждане на телефонно съобщен му ПИН код и активиране на бутона „Потвърди” потвърждава и подава така оформеното заявление.

След разглеждането му и оценка на кредитоспособността на кандидата кредитодателят в разумен срок го известява на мобилния му номер и/или на електронната му поща за решението си и в случай че то е положително, му изпраща на същата стандартен европейски формуляр, съдържащ изискуемата се преддоговорна информация, съгласно Приложение № 2 от ЗПК, проекта на договора за кредит и общите условия, както и линк за потвърждение. В срок до 48 часа чрез кликване върху него и задаване на паролата си за достъп кредитоискателят удостоверява, че е запознат с документите и се съгласява с частните и общите уговорки, и от този момент настъпва договорното обвързване.

По силата на приобщения Договор за потребителски кредит „BestCredit на вноски“ № ***г. (л. 4 – л. 9 от ч. гр. дело № 313/2019 г. по описа на Районен съд – Първомай), сключен между страните при гореспоменатите Общи условия, ищецът се задължил да предостави на ответницата в собственост чрез каса на „И.” АД сумата от 1 100, 00 лева, а последната следвало в 16-седмичен срок да я възстанови на кредитодателя и да му плати лихва от 74, 44 лева при годишен лихвен процент от 41, 00% чрез осем двуседмични вноски, първите седем от които от по 147, 55 лева, дължими се на 01.06.2018 г., 15.06.2018 г., 29.06.2018 г., 13.07.2018 г., 27.07.2018 г., 10.08.2018 г. и 24.08.2018 г., а осмата – от 141, 49 лева с падеж 07.09.2018 г., съгласно Погосатилен план – неразделна част от контракта, и при следните други параметри: годишен процент на разходите – 49, 65%, и общо дължима сума – 1 174, 44 лева.

В чл. 4.4. от индивидуалното съглашение било договорено при неизпълнение на ангажимента си по чл. 4.2. от него в еднодневен срок от получаване на заемната сума да представи на заемодателя обезпечение чрез поръчителство на физическо лице, отговарящо кумулативно на изискванията: да е навършило 25-годишна възраст; да реализира минимален осигурителен доход от 2 000 00 лева; да е във валидно трудово или служебно правоотношение минимум една година при последен работодател и да разполага с издадена от него служебна бележка за осигурителен доход за предходните шест месеца; да не е поръчителствало по съществуващ кредит в която и да е банкова или небанкова институция; да не е настоящ кредитополучател на дружеството, и да не е регистрирано в Централния кредитен регистър със записи относно просрочия, под наблюдение, загуба и др., заемополучателят дължи неустойка от 0, 5% дневно върху усвоените средства за всеки ден без поръчител, платима разсрочено ведно с погасителните вноски, а според чл. 5.1. от договора в случай на забавата им – и обезщетение в размер на законната лихва и сторените от кредитора разноски за извънсъдебното и/или съдебното събиране.

Видно от Разписка № 2000000152290982/18.05.2018 г. за извършено електронно плащане чрез системата ePay.bg (л. 16 от ч. гр. дело № 313/2019 г. по описа на Районен съд – Първомай) на 18.05.2018 г. земодателят наредил в полза на заемателката трансфер на отпуснатите 1 100, 00 лева.

Ищецът пристъпил към принудително удовлетворяване на исковите притенции по порядъка на чл. 410 от ГПК, подавайки на 12.06.2019 г. в Районен съд – Първомай  Заявление вх. № 3677/12.06.2019 г. (л. 2 – л. 3 от ч. гр. дело № 313/2019 г. по описа на Районен съд – Първомай), което било уважено изцяло с издаване на Заповед № 214/11.07.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 313/2019 г. по описа на Районен съд – Първомай (л. 28 от ч. гр. дело № 313/2019 г. по описа на Районен съд – Първомай), а след като бил известен на 14.11.2019 г. за връчването й на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и за правната възможност по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, на 16.12.2019 г. в законоустановения преклузивен едномесечен срок депозирал по пощата разглежданата искова молба.

При така очертаните фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:

Исковете, отправени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, концентрират спора върху съществуването на подлежащи на принудително удовлетворяване вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и които, доколкото са насочени към осъществяване на дължим по договор резултат, черпят правното си основание от чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД. Чл. 79, ал. 1 от ЗЗД гласи, че ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът може да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата, което при дължимост на пари чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД приравнява на законната лихва, или обезщетение за неизпълнение.

В съответствие с чл. 154, ал. 1 от ГПК за успешната си защита ищецът носи тежестта да докаже, че е изправен кредитор по валидно договорно правоотношение с ответника, което е породило за него изискуеми задължения с очертаната в исковата молба индивидуализация. Ответната страна на свой ред следва да установи пълно обстоятелствата, на които позовава възраженията си.

В разглежданата конкретика спорните права произтичат от Договор за потребителски кредит „BestCredit на вноски“ № ***г. (л. 4 – л. 9 от ч. гр. дело № 313/2019 г. по описа на Районен съд – Първомай), който, бидейки сключен от ищцовото дружество в битността му на „търговец” по чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ и във връзка с упражняваното от него занятие, се квалифицира от чл. 286, ал. 1 от ТЗ като търговска сделка и се подчинява на съответната уредба на ТЗ. С чл. 287 от ТЗ приложимостта й се разпростира и спрямо страната нетърговец, а при празноти чл. 288 от ТЗ препраща към гражданското законодателство.

С оглед характера на насрещните престации, профила на контрагентите и способа за договаряне съглашението се регулира и от ЗПК и ЗПФУР, а по препращане от чл. 24 от ЗПК и чл. 18, ал. 5 от ЗПФУР попада в приложното поле и на чл. 143-148 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП).

В чл. 9, ал. 1 от ЗПК е разписано, че въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяко друго подобно платежно улеснение. В понятието на чл. 6 от ЗПФУР за договор за предоставяне на финансови услуги, сред които § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗПФУР нарежда и кредитирането, се субсумира този, сключен между доставчик и потребител като част от организирана от първия за целта система, при която от оферирането до обвързването използват изключително едно или повече средства за комуникация от разстояние, т.е. такива, позволяващи по разяснението на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР обслужването да се извърши без едновременното физическо присъствие на договарящите.

Дефиницията на чл. 9, ал. 4 от ЗПК и чл. 7, ал. 3 от ЗПФУР припознава съответно като „кредитор” и „доставчик” физическото или юридическото лице, което действа в рамките на своята професионална или търговска дейност, а като „потребител” чл. 9, ал. 3 от ЗПК и чл. 7, ал. 2 от ЗПФУР определят действащото извън обхвата на професионалното или търговското си занимание физическо лице.

Особеният режим на договора за потребителски кредит в ЗПК го характеризира като формален предвид въведената с чл. 10, ал. 1 от ЗПК за неговата действителност писмена форма, консенсуален или реален в зависимост от това, дали за сключването му наред със съгласуването на взаимно адресираните волеизявления е необходимо и предаване на заетите парични средства или предмети, двустранен или едностранен, т. е. създаващ задължения и за двете или само за едната страна, и възмезден поради задължаването на кредитодателя с оглед на очаквана насрещна облага.

Като разновидност на този по чл. 9, ал. 1 от ЗПК заемът за потребление по правната си същност, закрепена в чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, е неформален, реален, едностранен и безвъзмезден. При него заемодателят предава пари или други заместими вещи в собственост на заемателя, който се обременява да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество, а според чл. 240, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – и да заплати лихва, ако е договорена писмено.

Чл. 10, ал. 1 от ЗПК повелява кредитната сделка да се оформи писмено на хартиен или друг траен носител на ясен и разбираем език в еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра, със следните, изброени в чл. 11, ал. 1 от ЗПК, реквизити: датата и мястото на сключване (т. 1); вида на предоставения кредит (т. 2); името, единния граждански номер (личен номер или личен номер за чужденец), постоянния и настоящия адрес на потребителя (т. 3); името/наименованието, правноорганизационната форма, кода по БУЛСТАТ или ЕИК и адреса/седалището на кредитора (т. 4); данните по т. 3 за физически лица и по т. 4 за еднолични търговци и юридически лица – когато участва кредитен посредник (т. 5); договорния срок (т. 6); общия размер на кредита, който в § 1, т. 3 от ДР на ЗПК е дефиниран като максималния размер (лимит) или общата предоставяна сума, както и условията за усвояването му (т. 7); стоката или услугата и нейната цена в брой – когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за такава или при свързани договори за кредит (т. 8); лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния, както и периодите, предпоставките и процедурите за промяната му (т. 9); методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а от ЗПК (т. 9а); годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, с посочване на взетите предвид допускания по определения в Приложение № 1 към закона начин (т. 10); условията за издължаване, включително погасителен план с информация за размера, броя, периодичността и датите на погасителните вноски, последователността на разпределението им между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването (т. 11); информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от договорното изпълнение, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, посочващ дължимите такива, сроковете и условията за извършването им, разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и допълнителните разходи, когато е приложимо (т. 12); извлечение за периодите и условията за плащане на свързаните повтарящи се или еднократни разходи и лихвата, когато те трябва да се заплатят без главницата (т. 13); всички разходи за откриване и обслужване на една или повече банкови сметки, предназначени за усвояване и погасяване на кредита, освен ако откриването им не е доброволно, и за използване на платежен инструмент, позволяващ едновременното извършване на предоставяне на кредита и неговото погасяване, както и всички други разходи, произтичащи от договора, и условията, при които могат да бъдат променяни (т. 14); приложимия при просрочени плащания лихвен процент, изчислен към момента на сключване на договора, начините за променянето му, както и стойността на всички разходи, които се дължат при неизпълнение (т. 15); предупреждение за последиците за потребителя при забава на вноските (т. 16); наличието на свързани с договора нотариални и други такси, ако има такива (т. 17); изискуемите се обезпечения (т. 18) и застраховки (т. 19); наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока и условията за неговото упражняване, включително информация за задължението му да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 от ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден (т. 20); информация за правата на потребителя по чл. 27 и чл. 28 от ЗПК и условията за упражняването им (т. 21); правото на предсрочно погасяване на кредита, реда за неговото осъществяване и когато е необходимо, информация за правото на кредитора на обезщетение в случаите по чл. 32 от ЗПК, както и начина за неговото изчисляване (т. 22); реда за прекратяване на договора за кредит (т. 23); наличието на извънсъдебни способи за решаването на спорове и за обезщетяване на потребителите във връзка с предоставяне на потребителски кредит, както и условията за тяхното използване (т. 24); другите клаузи (т. 25); адреса на Комисията за защита на потребителите като контролен орган по спазване изискванията на ЗПК (т. 26) и подписи на страните (т. 27). Чл. 11, ал. 2 от ЗПК разпорежда да е подписана от тях и всяка страница от общите условия, които чл. 298, ал. 1, изр. 1 от ТЗ допуска търговецът да утвърди отнапред във взаимоотношенията с клиентите си и които съобразно чл. 298, ал. 1, изр. 2, т. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 147а, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП стават задължителни за тях, само ако са им били предоставени при сключването и те са заявили писмено, че ги приемат, удостоверявайки това с парафа си.

Неспазването на чл. 11, ал. 1, т. 7-12, т. 20 и ал. 2 от ЗПК се санкционира от чл. 22 от ЗПК с недействителност на правоотношението, а чл. 146, ал. 1 от ЗЗП прогласява за нищожни тези неиндивидуално договорени клаузи от него, които са неравноправни по определението на чл. 143 от ЗЗП. 

Без да дерогира горевизираните императивни постановки, ЗПФУР доразвива регулацията на дистанционната търговия на финансови услуги, която разкрива специфики предвид опосредеността на комуникацията между субектите от технически прибори за отдалечен достъп – телефон, автоматизирани системи за позвъняване без човешка намеса, факс, интернет и др.

За доказване на изявленията, отправени съгласно ЗПФУР, чл. 18, ал. 2 от него отпраща към чл. 293 от ТЗ, а за електронните – към ЗЕДЕП, чието наименование със Закона за неговото изменение и допълнение, обнародван в ДВ, бр. 85 от 24.10.2017 г., е променено на Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ).

Като електронно се определя от чл. 2, ал. 1 от ЗЕДЕУУ словесното изявление, което е представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията. По разясненията на чл. 3, т. 35 и т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), съответно акцептирани в чл. 3, ал. 1 и чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ, „електронен документ” е всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис, а „електронен подпис” означава данни в електронна форма, които се добавят към други такива или са логически свързани с тях и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва.

При фикцията на чл. 3, ал. 2 от ЗЕДЕП със съставянето на електронен документ, съдържащ електронно изявление, обикновената писмена форма, независимо дали се изисква от законодателя за действителност или за доказване, се смята за спазена (в този смисъл Определение № 249/11.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 892/2010 г., I т. о.), а чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ приравнява по правна сила електронния подпис и усъвършествания електронен подпис на саморъчния, когато това е уговорено между страните

При спор тежестта да убеди решаващия орган в изразеното от потребителя съгласие с частните и общите договорки, както и че му е предаден екземпляр от последните към момента на контрактуването, се възлага от чл. 18, ал. 1, т. 3 от ЗПФУР и чл. 147а, ал. 4 от ЗЗП на доставчика на финансовите услуги, за чието улеснение чл. 18, ал. 3 от ЗПФУР снабдява с доказателствена сила направени с разрешението на отсрещната страна записи на изявления чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща. Същевременно чл. 147а, ал. 5 от ЗЗП отнема доказателствения капацитет на включената в индивидуалното съглашение клауза за приемане от потребителя на общите условия и за деклариране на получаването им.

Съотнасяйки конкретната фактическа обстановка към очертаната нормативна рамка и задължен да следи служебно за нищожността на правопораждащото правоотношение или на негови отделни сегменти поради тяхната неравноправност или колизия с императивни материалноправни норми, призвани да охраняват правния и обществения ред, или с добрите нрави, когато разполага с нужната за целта фактическа и правна осведоменост (в този смисъл Решение № 178/26.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 2945/2013 г., II т. о., Решение № 229/21.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 1050/2011 г., ІІ т. о., Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, т. 3 от Тълкувателно решение от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС, Решение № 205/19.01.2018 г. по гр. д. № 896/2017 г., ГК, I г. о., и Решение № 23/07.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 3686/2014 г., I т. о.), съдът формира следните изводи:

Исковите претенции се основават на неизпълнение на формален, реален, двустранен и възмезден договор за потребителски кредит при общи условия с атрибутите по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 6 от ЗПФУР.

Независимо че сделката се сключва в електронна среда, елементите на фактическия й състав иманентно включват постигнато между страните съгласие за заемане на съответната парична сума и фактическото й предаване от заемодателя на заемателя, с доказването на които е натоварен от чл. 154, ал. 1 от ГПК и чл. 18, ал. 1, т. 3 от ЗПФУР ищецът (в този смисъл Решение № 37/25.06.1969 г. по гр. д. № 32/1969 г., ОСГК, Решение № 141/08.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 798/2008 г., II т. о., Решение № 390/20.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 134/2010 г., IV г. о., Решение № 837/13.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1727/2009 г., IV г. о., Решение № 524/28.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 167/2011 г., IV г. о., Решение № 192/07.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2519/2014 г., III г. о., Решение № 38/07.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 1008/2014 г., I т. о.).

Наличните доказателства обаче не обслужват ищцовата теза за насрещно адресирани по електронен път и съвпадащи по съдържание волеизявления на спорещите субекти. По делото не се намират годни източници на данни за разменени помежду им електронни съобщения с израз на воля за създаване на договорна връзка с твърдените параметри, а още по-малко по алгоритъма за дистанционна комуникация, илюстриран в Общите условия, който е предназначен да обезпечи еднозначната идентификация на потребителя и валидността на изявленията му чрез регистрация на личен профил и утвърждаване на електронен подпис със значението по чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ. Представени в хода на заповедното производство по реда на чл. 184, ал. 1, изр. 1 от ГПК на хартиен носител като заверени преписи са единствено електронните документи с текста на съглашението, общите му клаузи и стандартен европейски формуляр, но съществуването им все още не обективира желанието на ответницата да се обвърже с тях. За да способства възпроизвеждането в процеса на отдалеченото общуване, чл. 18, ал. 3 от ЗПФУР предвижда специфичен инструментариум, но в случая не се навеждат нито извлечения от електронна кореспонденция, нито други записи на реализирани от клиента операции в електронната платформа на доставчика. Придружаващите исковата молба и Молба вх. № 260238/29.09.2020 г. документи не са интегрирани в доказателствената съвкупност, тъй като, въпреки изричните указания на съда, не са приведени от ищеца в съответствие с правилото на чл. 184, ал. 1, изр. 1 от ГПК, вместо което са приложени с неподписано от неговия процесуален пълномощник щемпелно удостоверяване „Вярно с оригинала”.

Част от незаверените доказателствени материали са идентични на тези, поместени в ч. гр. дело № 313/2019 г. по описа на Районен съд – Първомай, а друга представляват електронни извадки с надпис Capture.PNG, чиято информационна ценност и произход остават неясни, и поради това, дори да бъдат ценени, не биха могли да осветлят релевантните за спора обстоятелства. Разписката за извършено електронно плащане чрез системата ePay.bg № 2000000152290982/18.05.2018 г. (л. 16 от ч. гр. дело № 313/2019 г. по описа на Районен съд – Първомай) документира нареден от кредитора трансфер на заемната сума в полза ответницата, но не и съгласието, въз основа на което е предприет и което под страх от недействителност следва да е материализирано в писмена форма или в равностойната й електронна такава по чл. 3, ал. 1 на ЗЕДЕУУ. Несподелима е и репликата на търговеца, че въпросната трансакция с висока степен на сигурност индикира за преждеактивиран от кредитополучателя линк за потвърждение на договора, тъй като за такава зависимост достоверни сведения също отсъстват. В този контекст е уместно да се отбележи, че изработените от търговеца Общи условия сами по себе си не могат да служат като доказателство за практическата реализация на описаната в тях систематизация на стъпките за отдалечено договаряне.

В обобщение, доказателственият масив не позволява да се заключи, че между страните е учредено облигационно правоотношение, от което да произтичат обременяващи правната сфера на ответницата задължения.

Гореизложеното мотивира настоящия състав да отхвърли исковете изцяло като неоснователни.

С оглед произнасянето в полза на ищеца не възниква вземане за репариране на съдебноделоводни разноски.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ обективно кумулативно съединени искове, предявени от „Б.Ф” ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от П. С. Д.и М. П. В. -Д.и по процесуално пълномощие от адв. М.С., вписана в регистъра на Софийска адвокатска колегия, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, срещу Д.Л.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца по сключен помежду им Договор за потребителски кредит „BestCredit на вноски“ № ***г. следните суми:

Ø 1 100, 00 (хиляда и сто) лева – главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 12.06.2019 г., до окончателното й изплащане;

Ø 77, 44 лева (седемдесет и седем лева и четиридесет и четири стотинки) – възнаградителна договорна лихва за периода от 01.06.2018 г. до 07.09.2018 г.;

Ø 616, 00 (шестстотин и шестнадесет) лева – неустойка за неизпълнение на задължение за осигуряване на поръчител за периода от 01.06.2018 г. до 07.09.2018 г.;

Ø 960, 00 (деветстотин и шестдесет) лева – разходи за събиране;

Ø 10, 90 лева (десет лева и деветдесет стотинки) – разходи за изпращане на документи;

Ø 90, 54 лева (деветдесет лева и петдесет и четири стотинки) – наказателна лихва за забава за периода от 01.06.2018 г. до 15.05.2019 г., за принудителното изпълнение на които вземания е издадена Заповед № 214/11.07.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 313/2019 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните.

ДА СЕ ВЪРНЕ и ДОКЛАДВА на състава досието на ч. гр. дело № 313/2019 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав, ведно със заверен препис от решението, СЛЕД влизането му в сила.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му.

                                                                             

РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

 

СМ/ЕД