РЕШЕНИЕ
№ 382
гр. Варна , 20.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ в публично заседание на пети юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Красимира В. Манасиева Димитрова
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20213110201954 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на Й. П. К. ЕГН ********** от гр.Варна, против НП № 23-0000062 от
29.01.2021год. на директора на РД „АА“ Варна, с което му е наложено адм.
наказание глоба в размер на 2000лв. на основание чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвтП за
нарушаване нормата на чл.87, т.3 от Наредба № 33 от 03.11.1999год. на МТ,
както и адм. наказание глоба в размер на 10лв. на основание чл. 183, ал.1, т.1
от ЗДП за нарушаване нормата на чл. 100, ал.1 ,т.1 от ЗДП.
В жалбата си въззивникът твърди, че НП е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно, тъй като било издадено при допуснати съществени
нарушения на процес. правила, при неправилно отразени обстоятелства и при
неизяснена фактическа обстановка. Сочи че НП било издадено при непълнота
на доказателствата, а при определяне на санкцията АНО не бил взел предвид
разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН. Моли НП да бъде отменено.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован, не се явява и не се
представлява.
За въззиваемата страна, редовно призована, представител не се явява. В
съпроводителното писмо с което АНО е изпратил АНП същият е изразил
становище за неоснователност на жалбата като е отправил искане за
потвърждаване на НП както и за присъждане на юрисконсултско
1
възнаграждение.
Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата на с.з., не
изпраща представител и не изразява становище.
След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията
посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срока за обжалване от надлежна страна, поради
което същата е процесуално допустима.
На 10.11.2020год. въззивникът управлявайки т.а. „Волво“ с рег.№
В5718СТ, кат.N3, с прикачено полуремарке с рег.№ В9857ЕК, кат.О4, се
движел по РП ІІІ – 2008 Варна-Девня в посока гр.Девня когато на разклона за
пристанище Варна-Запад, бил спрян за проверка от екип на РД „АА“ Варна в
който участвал св. Т.. В хода на проверката въз основа на представените от
въззивника пътен лист сер. ВА№ 302729, товарителница №
**********/10.11.2020 и заверено копие № ********* към лиценз издаден за
превозвача „Варна транс груп“ ООД било установено, че въззивникът
извършва обществен превоз на товари по маршрут гр.Варна – гр.Девня, в
момента без товар, след разтоварване в гр.Варна. В хода на проверката след
поискване от страна на контролните органи въззивникът не представил
валидна карта за квалификация на водач, както и КТ към СУМПС. Същият
представил карта за квалификация на водач № Р114398, но същата била
валидна до 30.03.2020год.
За констатираните нарушения, на място св. Т. съставил срещу
въззивника АУАН бл. № 280093/10.11.2020год. в който посочил, че същият е
нарушил разпоредбите на чл. 87, т.3 от наредба №33/03.11.1999год. на МТ и
чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДП.
Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника, който го
подписал вписвайки в него, че нямал финансова възможност и имал завършен
курс в волан – октомври.
В срока по чл.44 от ЗАНН писмени възражения срещу АУАН не
постъпили и на 29.01.2021год., въз основа на акта, АНО издал атакуваното
НП като е приел изцяло фактическите констатации изложени в него, приел е
че въззивникът е нарушил разпоредбите на чл.87, т.3 от Наредба №
33/03.11.1999год. и на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДП и на основание чл. 93, ал.1, т.1
от ЗАвтП му наложил адм. наказание глоба в размер на 2000лв. за първото
нарушение, а на основание чл. 183, ал.1, т.1 от ЗДП – глоба в размер на 10лв.
за второто нарушение.
Като писмени доказателства към АНП са приложени пътен лист сер. ВА
2
№ 302729; товарителница № 90000056; карта за квалификация на водач №
Р114398; справка от инф.система на ИА „АА“, справка за нарушител.
Като свидетел в хода на съдебното следствие е разпитан
актосъставителя Т.Т., който в показанията си възпроизвежда констатациите
отразени в АУАН с нужната конкретика.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз- основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени,
така и гласни, които са непротиворечи, взаимнодопълващи се, не водят на
различни правни изводи и се кредитират от съда изцяло с доверие.
При извършена служебна проверка на представените по делото АУАН и
НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни
лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити
предвидени в нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Както в АУАН така и в НП
се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват
вменените във вина на въззивника нарушения както от обективна така и от
субективна страна, посочени са дата и място на извършване на нарушенията
както и нарушените законови норми като е налице пълно единство между
фактическо и юридическо обвинение. Допуснати в хода на адм.
наказателното производство съществени нарушения на процес. правила
свързани с описание на нарушенията и в тази връзка не споделя наведените в
жалбата възражения в тази насока.
Съдът след като прецени всички доказателства релевантни за делото
поотделно и в тяхната съвкупност прецени от правна страна следното:
По т.1 от НП.
С тази част от НП на въззивника е наложено наказание за нарушаване
нормата на чл. 87, т.3 от Наредба №33/03.11.1999год. за обществен превоз на
пътници и товари на територията на Република България.
Съгласно цитираната разпоредба водачът на автомобил за обществен
превоз на товари следва да притежава валидна карта за квалификация на
водача по смисъла на наредбата по чл. 7б, ал. 5 от Закона за автомобилните
превози.
В случая по делото не е спорно, че на 10.11.2020год. въззивникът е
извършил обществен превоз на товари. В тази насока са и приложените към
АНП пътен лист, товарителница, както и показанията на св. Т..
Не е спорно и това, че към тази дата въззивникът не е притежавал
валидна карта за квалификация на водача.
3
Видно от приложения към АНП препис от регистър за издадени карти
за квалификация, а и от приложеното копие на такава карта издадена на
името на въззивника същият е имал издадена карта за квалификация №
Р114398, чийто срок на валидност е бил до 30.03.2020год. като нова карта не
му била издадена към момента на проверката.
Според настоящия съд обаче в случая неправилно АНО е приложил
санкционна норма на чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвтП същата след последното
изменение (ДВ бр.60 от 2020год. в сила от 07.07.2020год.) обхваща само
случаите при които водачът извършва превоз без издаден за превозното
средство документ изискуем от подзаконов нормативен акт по прилагането на
ЗАвтП, а картата за квалификация на водача не е такъв документ.
В този случай релевантна за деянието се явява санкцията предвидена в
общата разпоредба на чл. 105, ал.1 от ЗАвтП според която за нарушения на
този закон и на подзаконовите нормативни актове издадени въз основа на
него с изключение на изискванията за превоз на опасни товари, за които не е
предвидено друго наказание, се налага глоба или имуществена санкция 200лв.
И доколкото в случая фактите описани в акта и НП, който факти са и
безспорно установени в хода на съдебното следствие, запълват хипотезата на
тази санкционна норма, то именно тя в случая следва да намери приложение.
В тази връзка съдът счете, че следва на основание чл.337, ал.1, т.2 от НПК вр.
чл. 84 от ЗАНН да измени атакуваното НП в частта на т.1 като промени
правната квалификация на нарушението на чл.105, ал.1 от ЗАвтП, съответно
размера на наложеното наказание глоба на 200лв. В горната насока е и
Решение № 102/29.01.2021год на АС Варна по КНАХД № 2713/2020год.
постановено по идентичен казус.
Доколкото извършеното от въззивника нарушение не се отличава с
степен на опасност по-ниска от останалите нарушения от същия вид в случая
нормата на чл. 28 от ЗАНН не може да намери приложение. Отделен е
въпроса, че видно от приложената към АНП справка да нарушител
въззивника вече е бил наказван за нарушения по ЗАВтП и евентуалното
приложение на чл.28 от ЗАНН в случая би било самоцелно и не би
постигнало никакъв превантивен и предупредителен ефект, а напротив само
би култивирало у въззивника чувство за безнаказаност.
4
По т.2 от НП.
С тази част от НП на въззивника е наложена санкция за нарушаване
нормата на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДП.
Съгласно цитираната разпоредба водачът на моторно превозно средство
е длъжен да носи СУМПС от съответната категория и контролния талон към
него.
В случая по категоричен начин от показанията на св. Т. в хода на
съдебното следствие бе установено, че при проверката на въззивника като
водач на МПС, поради което съдът прие за безспорно установено нарушение
на нормата на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДП.
АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушение и е
наложил на въззивника следващите му се за него наказание, което определил
във фиксирания в закона размер – глоба в размер на по 10лв.
Това нарушение също не е маловажно с оглед липсата на каквито и да
било данни, още по-малко пък доказателства които да обусловят извод за
обществена опасност значително по-ниска от останалите нарушения от този
вид. Напротив нарушението е типично.
С оглед на горното съдът счете, че НП в частта на т.2 е правилно и
законосъобразно постановено и като такова следва да бъде потвърдено.
По разноските.
Разноски се претендират само от въззиваемата страна, като искането е
формулирано от АНО в съпроводителното писмо с което е изпратена
жалбата. Искането е направено своевременно, но бе прието от съда за
неоснователно доколкото въззиваемата страна не е била представлявана от
юрисконсулт в съдебното производство, съответно нормата на чл. 63, ал.5 от
ЗАНН не може да намери приложение.
Водим от горното Варненският районен съд
5
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 23-0000062 от 29.01.2021 год. на директора на РД
„АА” гр.Варна, с което на Й. П. К. ЕГН **********, на осн. чл. 93, ал.1, т.1 от
ЗАвтП е наложено административно наказание глоба в размер на 2000лв. за
нарушаване нормата на чл. 87, т.3 от наредба № 33/03.11.1999год. на МТ като
налага на Й. П. К. наказание глоба в размер на 200лв. на основание чл.
105, ал.1 от ЗАвтП.
ПОТВЪРЖДАВА № 23-0000062 от 29.01.2021 год. на директора на РД
„АА” гр.Варна, с което на Й. П. К. ЕГН **********, на осн. чл. 183, ал.1, т.1
от ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер на 10лв. за
нарушаване нормата на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6