Р Е Ш Е
Н И Е
№ 196
гр.
Велико Търново, 13.11.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд –
Велико Търново, в публично заседание на двадесет и пети октомври две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕЛИНА ЯНЕВА
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
При секретаря Св. Фъртунска и прокурора от ВТОП –
Донка Мачева, като разгледа докладваното от съдия Данаилова касационно АХД № 503/2019 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
следващите от АПК вр. чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните
работи (ЗМВР).
Образувано е по касационна
жалба на К.С.М. ***, чрез *** Л.З.В. ***, офис 18, против Решение № 353 от
18.07.2019г. по АХД № 762/2019г. по описа на Районен съд - Велико Търново, с
което е отхвърлена негова жалба срещу Заповед за задържане на лице
№319зз-6/28.04.2019г., издадена от младши инспектор при РУ - Полски Тръмбеш, с
която на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР е
постановено задържането му за срок до 24 часа.
В касационната жалба се излагат съображения за
неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати съществени процесуални
нарушения, необоснованост и нарушение на материалния закон. Намира заповедта за
задържане за немотивирана и посочва, че липсва препращане към друг документ по
административната преписка, който да съдържа фактически и правни основания за
издаването й. Според касатора не са налице материалноправните предпоставки за
задържане на основание чл. 72, ал. 1 , т. 2 от ЗМВР, тъй като отказът за
представяне на документ за самоличност и невъзможността за установяване
самоличността на лицето е основание за задържане по т. 4 от цитираната
разпоредба. Наред с това сочи, че отказът за даване на обяснения не е
предвидено като основание за задържане по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР. Допълнително
се излагат и доводи, че в конкретния случай задържането не е оправдана,
адекватна и пропорционална мярка за установяване самоличността му. С тези
съображения, моли обжалваното решение да бъде отменено, ведно с издадената
заповед за задържане. В съдебно заседание, касаторът, чрез пълномощника си ***.В..,
поддържа жалбата с направените искания по съображенията изложени в нея и
допълнително развити такива в хода на устните състезания. Претендира съдебни
разноски.
Ответникът по касационната жалба – полицейски орган – младши
автоконтрольор при РУ – Полски Тръмбеш към ОДМВР - Велико Търново – младши инспектор
Цв. Ил. Г., оспорва жалбата като неоснователна.
Окръжна прокуратура – Велико Търново, представлявана
от прокурор Мачева дава заключение за
неоснователност на касационната жалба. Според представителя на прокуратурата, първоинстанционният
съд правилно и при изяснена фактическа обстановка приел, че заповедта за
задържане е издадена от оправомощено лице и при наличие на материалните
предпоставки за това. Предлага жалбата да се остави без уважение, съответно решението
на ВТРС да бъде оставено в сила.
Настоящият състав на Административен съд – Велико
Търново, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба,
както и след служебна проверка, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, за валидност,
допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на
установените факти, приема следното от правна страна:
Касационната жалба е процесуално допустима като
подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна. Разгледана по
същество е основателна.
С Решение № 353 от
18.07.2019г. по АХД № 762/2019г. по описа на Районен съд - Велико Търново, е
отхвърлена жалбата на К.С.М. срещу Заповед за задържане на лице
№319зз-6/28.04.2019г., издадена от младши инспектор при РУ - Полски Тръмбеш, с
която на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР е постановено задържането му за
срок до 24 часа.
За да постанови
обжалваното решение, съдът въз основа на приетите по делото писмени и гласни доказателства,
от фактическа страна е установил че на 28.04.2019г., около 7.50 часа, К. М., заедно с лицето Т.К., се намирали в откритата
част на заведение "Добрев" в гр.П.Тръмбеш, ул.“Търговска". По
същото време в РУ - П.Тръмбеш за дневна смяна пристигнали полицейските
служители Р.П.и Ц.Г., които забелязали лице с превързана глава -
св. П.Г.и други лица. Установено било, че лицето е пострадало след скандал пред
дискотека в град Полски Тръмбеш и след проведената проверка по реда на ЗМВР се
установило, че свидетел на сбиването бил К.М.. След разпореждане на дежурния от
РУ да заведат М. в управлението с цел изясняване на инцидента пред дискотеката,
полицейските служители – П.и Г., отишли със служебния автомобил до заведение
"Добрев", където били К. М. и Т.К..
Полицейските служители заявили на двете лице, че трябва да бъдат отведени до
полицейското управление, за да бъдат разпитани във връзка с възникналия по –
рано конфликт с пострадал, но М. отказал и посочил, че ще отиде, когато
прецени. Органите на реда пискали на М. документ за самоличност, но той отказал
да представи такъв, след което отново бил поканен да се яви управлението,
последвал повторен отказ и заявил, че ще отиде в РУ само, ако има издадена
заповед за задържане. Двамата полицейски служители - П.и Г., преценили, че М.
не изпълнява полицейско разпореждане, употребили физическа сила и помощни
средства – белезници, и със служебния автомобил го отвели в РУ - П.Тръмбеш,
където била издадена заповед за задържане на К.М. за срок от 24 часа на
основание чл. 72, ал.1, т. 2 от ЗМВР. Заповедта е издадена в 7,50 часа на
28.04.2019г., а съгласно отбелязването, лицето е освободено в 10,15 ч. на същия
ден. Впоследствие, на 28.04.2019г. М. написал саморъчни обяснения, в които
вписал, че е разбрал за сбиване на група лица пред дискотеката, но нямал
отношение. След задържането на лицето е извършен личен обиск, за което
процесуално действие е съставян протокол, задържаният е запознат с правата си по
чл. 72, ал. 3 ЗМВР, за което е попълнил и декларация за това. Задържането
е продължило в рамките на предвидения в чл. 73 от ЗМВР 24 – часов срок.
За да отхвърли жалбата
против заповедта за задържане на М., районният съд е достигнал до извод за законосъобразност
на оспорената пред него заповед за задържане на Т.за съзнателно пречене на
полицейски орган, след предупреждение, да изпълни задължението си по служба за
извършване на проверка на самоличност и събиране на информация за настъпил
инцидент с пострадал, на който М. бил свидетел. Прието е, че административният
акт е издаден в изискуемата от закона форма, съдържа реквизитите по чл. 74, ал.
2 от ЗМВР, издаден е от оправомощено лице, в кръга на неговите пълномощия, при
наличието на материалноправните предпоставки по чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР и при
спазване на административнопроизводствените правила. Съдът е счел, че липсата
на мотивираност на заповедта за задържане се преодолява от приложените по преписката
два броя докладна записка от 03.05.2019 и 08.05.2019г. на полицейски орган. Изложил
е доводи, че е спазен принципа на съразмерност при упражняване на правомощията
на полицейския орган, а правата на задържаното лице не са били нарушени.
Настоящият касационен състав намира решението за неправилно
по следните съображения:
Правилно
първоинстанционният съд е приел, че оспореният пред него административен акт е
издаден от компетентен орган. Органът издал оспорената заповед е сред
полицейските органи по чл. 57 ЗМВР, в законоустановената писмена форма и не страда от пороци, водещи до
неговата нищожност. Настоящият състав споделя изводите на районния съд, че
оспорената пред него заповедта за задържане е издадена в предписаната в чл. 74,
ал. 1 от ЗМВР писмена форма и съдържа посочените в ал. 2 от същата разпоредба
задължителни реквизити. Обстоятелството, че докладната записка е изготвена след
издаване на заповедта за задържане, не обосновава извод за липса на мотиви, тъй
като не съществува пречка такива да бъдат изложени след издаването на
административния акт, в друг документ към изпратената административна преписка,
щом изхождат от същия орган. Това разбиране е в съответствие с Тълкувателно
решение № 16/1975 г. на ОСГК на Върховния съд, съгласно което неизлагането на
мотиви в самия административен акт не съставлява съществено нарушение на
процесуалните правила, ако фактическите основания и конкретните съображения за
издаването му се съдържат в документ, предхождащ издаването на акта или в
последващ такъв. Обстоятелството, че заповедта за задържане е издадена
след като лицето фактически е задържано, не обоснова съществено нарушение на
процедурата, тъй като фактическото ограничаване на правата е в изпълнение на
волеизявлението на административния орган, което в последствие е обективирано в
оспорвания пред първоинстанционния съд административен акт. Издаването
и връчването на административния акт след самото задържане на лицето не
препятства упражняване на правото на жалбоподателя на защита, тъй като същият е
легитимиран да оспори и фактическото (без съответна заповед) задържане.
Принципно верни са изводите на съда относно
характера на принудителната административна мярка по чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР и предпоставките за нейното прилагане. Правилно е посочено, че
прилагането на процесната ПАМ е свързано с предоставянето на възможност на
полицейските органи да изпълнят задълженията си по служба, когато отделни лица
съзнателно им създават затруднения. Въпреки това, подлагайки
на преценка събраните доказателства, ВТРС е извел необоснован извод за
законосъобразност на обжалваната заповед и неправилно е приел, че са налице
предвидените в закона материалноправни предпоставки за задържане на лицето на
основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР и за съответствието й с целта на закона. От
фактическа страна като основание за издаване на заповедта са посочени отказът на
М. да представи документ за самоличността и отказът да даде обяснение във
връзка с възникнал инцидент с пострадал в нощта на 28.04.2019г. в град
П.Тръмбеш, с което поведение според административния орган не е изпълнил полицейско
разпореждане и съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си
по служба.
На първо място, настоящият
касационен състав намира, че е налице несъответствие между посочените в
административния акт фактически обстоятелства с приложената от административния
орган материалноправна разпоредба от ЗМВР. С нормата на чл. 6 от Закона за
българските лични документи (ЗБЛД) законодателят е задължил гражданите да
удостоверят своята самоличност при поискване от компетентните длъжностни лица,
определени със закон. Безспорно е правомощието на полицейските органи да
извършва проверки за установяване самоличността на лице като основанията за това
са изброени в чл. 70, ал. 1 от ЗМВР. Неизпълнението на задължението на
гражданин да удостовери своята самоличност при поискване от компетентните
длъжностни лица чрез представяне на български личен документ представлява
административно нарушение, за което чл. 80, т. 5 от ЗБЛД предвижда налагане на
административно наказание, но ПАМ не е средство за реализиране на отговорността
на лицето по повод извършеното от него административно нарушение по ЗБЛД. В
разпоредбата на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР са регламентирани седем отделни хипотези,
в които полицейските органи могат да задържат лице и които са самостоятелни
основания със свои особености. За да бъде установена самоличността на едно лице,
полицейският орган трябва да му поиска документ за самоличност, ако то не
изпълни това разпореждане по каквато и да е причина, следва самоличността му да
се установи по другите способи посочени в чл. 70, ал. 2 от ЗМВР. При положение,
че самоличността на лицето не може да бъде установена по този ред, е допустимо
неговото задържане на основание чл. 72, ал. 1, т. 4 от ЗМВР, а не по чл. 72,
ал. 1, т. 2 от ЗМВР – посочена от административния орган като правно основание
за издаване на заповедта за задържане. Законодателят е предвидил самостоятелна
хипотеза за полицейско задържане при невъзможност за установяване на
самоличността на лицето и именно нея е следвало да приложи административният
орган.
Наред с горното, съдът
намира за необходимо да отбележи, че законът свързва неизпълнението на
задължението за удостоверяване на самоличността на конкретно лице с
възможността за неговото задържане само когато тази самоличност не може да бъде
удостоверена по реда на чл. 70, ал. 2 ЗБЛД, но не и когато това лице откаже да
изпълни полицейско разпореждане за представяне на документ за самоличност.
Приложимата в случая разпоредба на чл. 70, ал. 2 от ЗМВР предвижда, че
установяването на самоличността се извършва чрез представяне на документ за
самоличност на лицето, сведения на граждани с установена самоличност, които
познават лицето, или по друг начин, годен за събиране на достоверни данни. При анализа
на чл. 70, ал. 2 от ЗМВР следва, че полицейските органи разполагат с възможност
за установяване на самоличност при условията на оперативна самостоятелност - а
именно, чрез документите, предвидени със ЗБЛД, чрез показанията на други
граждани с установена самоличност, познаващи лицето без документ, както и по
друг начин, годен за събиране на достоверни данни. Непредставянето на документ
за самоличност, макар да съставлява административно нарушение по ЗБЛД, не е
основание за задържане на лице, което не представи документ за самоличност при
проверката, при условие, че неговата самоличност може да бъде установена по
друг начин, посочен в чл. 70, ал. 2 от ЗМВР. По делото липсват данни
административният орган да е предприел действията по чл. 70, ал.2 от ЗМВР за
установяване на самоличността на касатора.
Принудителната административна мярка е приложената вследствие на отказа
да бъде представен документи за самоличност от К.М. при
поискването му от органите на МВР, при съществуваща възможност за установяване
на самоличност чрез някои от другите способи по чл. 70, ал. 2 от ЗМВР – чрез
сведения от гражданина Т.К.К., който е бил с установена самоличност, заедно с М.
***, присъствал е на мястото, където са изискани документи за самоличност на
касатора и познава задържаното лице. Всъщност, полицейските служители също са
идентифицирали лицето още преди неговото фактическо задържане, което обстоятелство
се установява от дадените в съдебно заседание пред районния съд показания от
св. Р.Н.П.– мл. инспектор в РУ – П.Тръмбеш, присъствал при задържането на М..
Според показанията, св. П.се познавал лично с К.М. от около година, като още
при пристигането им пред заведение „Добрев“ в Полски Тръмбеш, полицейските
служители са видели касатора, поискали са да отиде до районното управление за
даване на обяснения, последвал отказ, след което полицейските органи са
поискали документ за самоличност. Съдът намира, че след като самоличността на М.
е била известна на задържалите го полицейски служители и установима съгласно чл.
70, ал. 2 ЗМВР, не е било необходимо отвеждането му в РУ и издаване на
оспорената заповед за задържане.
Отделно от това, в
административния акт като основание за задържането органът се е позовал и на
отказа на М. да даде обяснение във връзка с отправено към него разпореждане за
това. В административната преписка не се съдържат каквито и да било данни за
съпричастността на касатора към възникналия конфликт пред нощно заведение в
Полски Тръмбеш в нощта на 28.04.2019г., а отказът на едно лице да дава обяснения
за изясняване на обстоятелства по повод образувана преписка не е предвиден като
самостоятелно основание за задържане по реда на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР. Даването
на обяснения или сведения от страна на касатора е могло да бъде осъществено и
без задържането му по реда на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР доколкото липсват надлежни
доказателства, че същото е било необходимо за извършване на неотложни
процесуално-следствени действия, чрез които да бъдат събрани достатъчно данни
за образуване на наказателно производство или за неговата съпричастност към деянието.
Дори и да се приеме, че явяването на лицето е било от изключително значение за
изясняване на случая, полицейският орган е могъл да го осигури като приложи чл.
69, ал. 3 от ЗМВР, предвиждащ призоваване в неотложни случаи.
С прилагане на
принудителната административна мярка полицейският орган е излязъл извън обхвата
на преследваните цели и съдът приема, че са засегнати правата на адресата на
акта в по - голяма степен от необходимото от гледна точка на целта, за която се
налага регламентираната от закона мярка, поради което е нарушен принципът на
съразмерност. Издаването на заповедта за задържане на К.М. превишава целта на
закона, тъй като извършването на проверка във връзка с образувана преписка
относно разразил се конфликт с пострадал не е обусловено непременно от ограничаване
на личната свобода на лицето при положение, че не е оказал съпротива спрямо
служителите на реда и не се е укривал.
Съобразно
изложеното, решението се явява неправилно и следва да бъде отменено, а вместо
него следва да бъде постановено друго, с което да бъде отменена оспорената
Заповед за задържане рег. №319зз-6/28.04.2019г., издадена от младши инспектор
при РУ - Полски Тръмбеш.
При този изход на делото на касатора следва да се
присъдят направените по делото разноски за двете инстанции, възлизащи на 480
лв., от които 400лв. за адвокатско възнаграждение и 80лв. за държавни такси, платими
от юридическото лице ОД на МВР – Велико Търново. В представените договори за
правна защита и съдействие от 02.05.2019г. /л. 3 от делото пред ВТРС/ и от 25.06.2019г.
/л. 42 от делото пред ВТРС/ е посочено, че суми в размер съответно на 50лв. и
350лв. за адвокатско възнаграждение са платени в брой.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 и чл. 222, ал. 1 от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 353 от 18.07.2019г. по АХД № 762/2019г. по описа на Районен съд - Велико
Търново и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на
лице №319зз-6/28.04.2019г., издадена от младши инспектор при РУ - Полски
Тръмбеш, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР е постановено
задържането на К.С.М. *** за срок до 24 часа.
ОСЪЖДА Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи – Велико Търново да заплати на К.С.М., ЕГН: **********,***,
направените по делото разноски в размер на 480,00 (четиристотин и осемдесет)
лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.