№ 1590
гр. Пловдив, 02.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Габриел Р. Русев
при участието на секретаря Марияна Б. Натова
като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно
наказателно дело № 20225330203599 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е обжалван електронен фиш
серия К № 4285529, издаден от ОД на МВР- Пловдив, с който на А.Х.В., на
основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100.00 лева за извършено
нарушение по чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП. В жалбата излага доводи за
незаконосъобразността и неправилността на издадения електронен фиш.
Моли съдът да отмени обжалвания електронен фиш като незаконосъобразен.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна в становището си, оспорва подадената жалба и
намира същата за неоснователна. Сочи, че при издаване на електронния фиш
били спазени изискванията на материалния и процесуалния закон. Ясно и
категорично били посочено мястото на фиксиране на нарушението.
Техническото средство, с което било фиксирано нарушението било годно за
употреба и от одобрен тип. Електронният фиш съдържал всички изискуеми от
закона реквизити. Излага подробни съображения за законосъобразността на
електронния фиш. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
подадената жалба като неоснователна. Претендира разноски. Прави
възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателя.
1
В открито съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не се
представлява.
В открито съдебно заседание, въззиваемата страна не изпраща
представител.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становището на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Електронният фиш е издаден за това, че на 04.12.2020г. в 10.05 часа на
път Ι-8 км 210 + 897 Пазарджик- Пловдив извън населено място при въведно
ограничение на скоростта 60 км/ч с пътен знак В 26, отчетен толеранс на
измерената скорост от минус 3 км/ч в полза на водача, лек автомобил БМВ
730 Д Автоматик с рег.№ **, се движел с установена наказуема скорост от 86
км/ч, а именно с превишаване на скоростта с 26 км/ч. Собственик на
моторното превозно средство е А.Х.В..
Налице са основания за отмяна на издадения електронен фиш, тъй като
същият е недоказан, издаден при нарушение на материалния и процесуалния
закон, предвид което се явява незаконосъобразен.
От
представените по делото доказателства снимков материал в статично
изображения, протокол за използване на АТСС се установява, че вмененото
за извършено административно нарушение представляващо процесния
участък се намира на път Ι-8 км 210 + 897 Пазарджик- Пловдив. На самия
километър 210 + 897, а именно на мястото на движението на процесният
автомобил, няма поставени никакви пътни знаци, в това число и пътен знак В
26, за ограничение на скоростта. От събраните по делото доказателства не се
установява по несъмнен и категоричен начин, че на процесния участък път Ι-8
км 210 + 897 Пазарджик- Пловдив, съществува валидно въведено
ограничение на скоростта с надлежно поставен пътен знак В 26 (60 км/ч) и, че
на процесният участък действа валидна забрана изразяваща се в ограничение
на скоростта до 60 км/ч, поради което се явяват оборени фактическите
2
констатации в електронния фиш, че е допуснато превишение на режима на
скоростта. Съгласно чл. 50 ППЗДвП забраните, въведени с пътни знаци В20,
В24, В25, В26, В27, В28 и В30, важат до следващото кръстовище или до знак,
който ги отменя, или на разстояние, указано с допълнителна табела Т2. При
липса на надлежно поставен знак В26 няма как да е допуснато и нарушение
на чл. 21, ал.2 ЗДвП, изискваща превишаване на режима на скоростта,
въведен с пътен знак В 26. Отделно от това, предвид констатираната скорост
на движение от 86 км/ч и при липса на надлежно поставен знак В26 се оказва,
че поведението на жалбоподателя е изцяло ненаказуемо, доколкото би се
явило приложимо общото ограничение на скоростта от 90 км/ч извън
населено място. В подкрепа на горния извод следва да се посочи, че тежестта
на доказване на обстоятелствата посочени в електронният фиш лежи на
административнонаказващият орган, който в конкретния случай не доказа при
условията на пълно и главно доказване, че на процесния участък важи
забраната за скоростта въведена със знак В 26.
На следващо място, от приложеното по делото нечетливо копие от
протокол за извършена проверка на техническо средство, не може да се
установи по несъмен и категоричен начин, че средството с което е извършено
видеозаснемането е преминало през последваща проверка и е годно да
извършва законосъобразно видеозаснемане. Не се установява нито на кое
средство е извършена проверката, нито кога същата е извършвана, какъв е
резултатът от извършената проверка и дали същата е извършена именно на
средството, с което е заснет жалбоподателят.
На следващо място, в протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г за използване на АТСС е посочено, че разстоянието от
пътния знак с ограничение до АТСС в метри е 100 метра. Автоматичното
техническо средство, с което е заснето нарушението- TFR1-M 530 е с обхват
на действие в разстояние от 120 метра. Изваждайки обхвата в разстояние на
техническото средство извършило заснемането, от разстоянието на което е
поставено то до знака (120-100), се получава 20 метра. От това следва, че
техническото средство е било разположено и е заснемало, още преди зоната
на действие на поставения знак за ограничение на скоростта В 26, ако е имало
такъв, и е имало възможност да заснема приближаващите автомобили и преди
въведната забрана за движение на скоростта. Това само по себе си
3
представлява незаконосъобразен извършен видеоконтрол, на място, на което
не е наложена забрана за ограничение на скоростта със знак В 26.
По нататък, в представеното статично изображение не е посочено нито
номерът на клипа, нито номерът на извършената снимка, нито мястото на
извършваното видеонаблюдение. Посочените в снимката към електронния
фиш географски координати, като място на заснемане и извършване на
нарушението, не кореспондират с мястото на извършване на вмененото
нарушение посочено в електронния фиш. От представения снимков материал
по делото с изображение на техническото устройство заснело нарушението се
установява, че мястото, на което е било поставено заснемащото техническо
устройство се съвпада с мястото на вмененото нарушение. При извършена
служебна справка от съда в “Google maps” се установява, че участъкът на
който е извършвано заснемането, е различен от мястото, на което се сочи в
електронния фиш, че е извършено нарушението, а именно: път Ι-8 км 210 +
897 Пазарджик- Пловдив. Видно е, че посочените в снимката към
електронния фиш географски координати, са различни от процесното място.
За да се определи еднозначно точното местоположение на даден участък от
земната повърхност, следва правилно да бъдат въведени определящите за
извършването на проверката величини – географска ширина и дължина.
Изходните данни 42˚.094849 северна ширина и 24˚ 347957 източна дължина,
са неотносими към посоченото място на извършване на вмененото нарушение
в електронния фиш. При използването на техническото средство липсва
човешка намеса при отчитането на географското местоположение. В тази
връзка, съдът приема, че е извършен незаконосъобразен видеоконтрол на
място, различно от вмененото и описано в електронния фиш нарушение,
което от своя страна опорочава процедурата по видеозаснемане на
нарушението. Доказателствената сила на протокола по чл. 10 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015г. и протокола за успешно преминала последваща
метрологична проверка, е оборена.
Така констатираните нарушения на процедурните правила не може да се
санира едва във фазата на обжалване на ЕФ пред съда – нарушението е
съществено и неотстранимо, като производството изначално е опорочено чрез
налагане на наказанието с електронен фиш, когато това е изрично изключено
от закона.
4
Предвид гореизложеното, обжалваният електронен фиш се явява
незаконосъобразен и издаден в нарушение на материалния и процесуалния
закон и следва да бъде отменен.
Предвид изхода на спора, право на съдебни разноски има
жалбоподателят, предвид поисканите по реда на чл.38 от ЗА, които следва да
бъдат присъдени.
Мотивиран от изложеното, и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен
съд- Пловдив
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 4285529, издаден от ОД на МВР-
Пловдив, с който на А.Х.В., ЕГН:**********, адрес: **, на основание чл.189
ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 100.00 лева за извършено нарушение по чл.21 ал.2 вр. ал.1
от ЗДвП, като незаконосъобразен.
ОСЪЖДА ОД на МВР- Пловдив, БУЛСТАТ № *********, да заплати на
основание чл.38 ал.2 от ЗА, на адвокат Л.Х. В., ЕГН: ********** от **,
персонален номер: **********, сумата в размер на 300.00 лева, адвокатско
възнаграждение, за безплатна адвокатска помощ и процесуално
представителство, по чл.38 ал.1 т.3 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
пред Административен съд гр.Пловдив, по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5