Р Е Ш Е Н И Е №
гр. С. 24.02.2016
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав
в публичното заседание на втори февруари
през две хиляди и шестнадесета
година в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря А.С. и в присъствието на
прокурора А. Стефанов като разгледа докладваното от
съдията Алексиева гр. дело № 4418 по описа на съда за
2015 г.
и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба, подадена от А.Т.В. срещу П. на Р.Б., с която са предявени
обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ /в редакцията на нормата преди изменението изм., бр. 98 от 2012 г. ДВ/.
Ищецът претендира обезщетение за
причинени му неимуществени вреди от обвинения в извършване на престъпления, за които производството е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1 във
връзка с чл.24, ал.1, т.1, пр.2 от НПК, тъй като деянията не съставляват
престъпление. Твърди се, че тези неправомерни действия на П. причинили на ищеца
сериозни неимуществени вреди. Поддържа се, че към момента, в който срещу ищеца
било образувано ДП, той участвал в подготовка по изпращането му на военна мисия
в Афганистан, от която подготовка бил отзован, поради образуваното срещу него
ДП, било му отнето разрешението за достъп до класифицирана информация за ниво
„строго секретно“. Поддържа се, че със Заповед № КВ-79/24.02.2011 г. на
Министъра на отбраната на РБ бил прекратен договора на ищеца за военна служба и
бил освободен от длъжност и от военна служба. Въпреки, че със заповед №
КВ-367/20.08.2012 г. ищецът бил възстановен на заеманата от него длъжност
„Командир на 1 батальон за ядрена, химическа и биологическа защита и екология
във военно формирование 42600-Мусачево“, ищецът не могъл да изпълнява
задълженията си като такъв, тъй като нямал достъп до класифицирана информация,
а това било едно от изискванията за длъжността. Поддържа се, че било проведено
второ проучване за издаване на разрешение за достъп до класифицирана информация
завършило с отказ, което било основание за повторно прекратяване на договора за
военна служба. Незаконно повдигнатите срещу ищеца обвинения сложили край на
развитието му в професионален и кариерен план и въпреки прекратяването на двете
наказателни производство, ищецът не може нито да продължи, нито отново да
започне служба в армията, за каквато се бил подготвял дълго време и бил положил
усилия да придобие образование и квалификация, предполагащи професионално
развитие и кариерно израстване. Поддържа се, че вследствие преждевременното
освобождаване от военна служба, ищецът останал без работа и доходи
продължително време. Не бил назначаван на местата, за които ищецът
кандидатствал, тъй като срещу него са се водили наказателни производства.
Поддържа се, че незаконно повдигнатите обвинения довели до грубо компрометиране
на професионалния авторитет, чест и достойнство на ищеца. Изпитвал сериозен
дискомфорт, чувство за непълноценност, изпитвал огромно притеснение и чувство
за безизходица, поради невъзможността да изпълнява длъжността си качествено и
изцяло. Поддържа се, че се променил начина на живот на ищеца, непрекъснато
живеел в стресова ситуация, престанал да се среща с приятелите си, срамувайки
се, че е обвиняем. Съседите също започнали да отбягват ищеца и семейството му,
въпреки че преди това се ползвал с добро име. Обвиненията накърнили честта и
достойнството на ищеца в семейната и приятелска среда, в които винаги преди
това бил уважаван като човек, който с трудолюбието си и самоусъвършенстването си
изграждал личния и професионалния си просперитет.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 60 000 лв.,
представляваща претърпените от него неимуществени вреди, както следва: сума в
размер на 25 000 лв. за
причинените неимуществени вреди, произхождащи от незаконното образуване и
водене срещу ищеца на наказателно производство по досъдебно производство №
78-П-Сл/2010 г. по описа на Военноокръжна П.- гр. С., образувано на 30.05.2010
г., привличането на ищеца като обвиняем на 30.05.2010 г. за извършване на
престъпление по чл.242, ал.1, б.“д“ във вр.с чл.18 от НК, което окончателно
приключило с влязло в сила постановление на ВОП-С. за прекратяване на
наказателното производство на основание чл.243, ал.1, т.1 във връзка с чл.24,
ал.1, т.1, предл.2 от НК-когато деянието не съставлява престъпление, ведно със
законната лихва, считано от 24.08.2011 г. – датата на влизане в сила на
постановлението за прекратяване на наказателното производство по ДП №
78-П-Сл/2010 г. по описа на ВОП-С. до окончателното изплащане на това
обезщетение и сума в размер на 35 000
лв. за причинените неимуществени вреди, произхождащи от незаконното
образуване и водене срещу ищеца на наказателно производство по досъдебно
производство № 114-Сл/2011 г. по описа на Военноокръжна П.- гр. С., образувано
на 24.08.2011 г., привличането на ищеца като обвиняем на 24.08.2011 г. за
извършване на престъпление по чл.357, ал.1 от НК, което окончателно приключило
с влязло в сила постановление на ВОП-С. за прекратяване на наказателното
производство на основание чл.243, ал.1, т.1 във връзка с чл.24, ал.1, т.1,
предл.2 от НК-когато деянието не съставлява престъпление, ведно със законната
лихва, считано от 26.05.2012 г. – датата на влизане в сила на постановлението
за прекратяване на наказателното производство по ДП № 114-Сл/2011 г. по описа
на ВОП-С. до окончателното изплащане на това обезщетение.
Такава е
исковата претенция, съобразно допуснатото от съда уточнение, направено с
писмена молба на ищеца от 30.10.2015 г.
На
основание чл.131, ал.1 от ГПК, препис от ИМ и приложенията й е връчена редовно
на ответника П. на Р.Б. на 22.04.2015 г.
В законоустановения едномесечен
срок на 12.06.2015 г. е постъпил отговор от ответника, с който оспорва
предявените искове по основание и размер.
Оспорва всички фактически
твърдения в исковата молба като недоказани и неоснователни. Твърди се, че
исковите претенции са завишени по размер и са прекомерни, като не съответстват
на твърдените вреди, на икономическия стандарт в България, на принципа на
справедливост, закрепен в чл.52 от ЗЗД, нито на трайната съдебна практика по
аналогични случаи, включително и тази на ЕСПЧ. Поддържа се, че претенцията не е
съобразена и с продължителността на наказателните производства. Поддържа се, че
няма данни спрямо ищеца да е прилагана мярка за неотклонение, както и други
мерки за процесуална принуда. Твърди се, че само едно от неоснователните
обвинения-това по чл.357, ал.1 НК е за умишлено престъпление в област, която е
свързана с професионалната реализация на ищеца, като престъплението не се явява
тежко по смисъла на закона. Твърди се, че претендираните вреди от отказа да се
даде на ищеца достъп до класифицирана информация и повторното прекратяване на
договора за военна служба, са след прекратяване на наказателните производства,
поради което не може да се ангажира отговорността на П. на РБ.
В съдебно
заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа предявените искове
и моли съда да постанови решение, с което да ги уважи изцяло. Претендира
направените в процеса разноски.
Ответникът
в съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорва иска и моли съда
да постанови решение, с което да го отхвърли изцяло, евентуално да ги уважи,
като го намали най-малко с 50%.
Софийски градски съд, І-6 състав, след преценка на твърденията и доводите на
страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
От
приобщеното към доказателствата по делото служебно дело на о.р. А.Т.В. се установява,
че същият притежава висше образование с образователно-квалификационна
степен-магистър. Притежава и военна квалификация-химически войски, ВНВУ
„В.Левски“. В Българската армия е от 31.08.1986 г., а на кадрова военна служба
е от 19.07.1996 г. От удостоверения за владеене на чужд език /STANAG 6001/ серия №№ 0003633 и 0007981, се установява, че
ищецът владее английски език. На 16.10.2008 г. на ищеца е издадено разрешение
за достъп до класифицирана информация № І-01004-АВ-1008.
С договор
за военна служба № ДВС-НО-1604 от 25.05.2010 г. ищецът е заел длъжността
„командир на първи батальон за ядрена, химическа и биологическа защита и
екология“ във военно формирование под. 42600-с.Мусачево.
От
приобщените към настоящото производство като доказателства ДП № 78-П-Сл/2010 г.
и ДП № 114-Сл/2011 г. по описа на Военноокръжна прокуратура гр. С. се
установява, че на 30.05.2010 г. срещу ищеца е образувано ДП № 78-П-Сл/2010 г., като с постановление
за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от същата дата, на
ищеца е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.242, ал.1, б.“д“
във връзка с чл.18 от НК, за това, че на 30.05.2010 г. около 07,20 часа на
ГКПП-Калотина, трасе „Изходящи автомобили и автобуси“, движейки се с л.а.м.
„Опел Астра“ с рег. № *******, собственост на А.Т.В. и К.И.В., направил опит да
пренесе през границата на страна стоки и предмети за търговски или
производствени цели без знанието и разрешението на митниците, както следва: 35
броя найлонови пликове, съдържащи зъбни импланти, 45 броя найлонови плика,
съдържащи материали за надграждане на зъбни импланти и два броя найлонови
плика, съдържащи инструменти за поставяне на зъбни импланти, като стойността на
вещите е в големи размери около 35 000 лв. и опитът е останал недовършен,
поради независещи от дееца причини-при извършване на щателна митническа
проверка вещите са задържани от служители на Агенция „Митници“ при МФ. Спрямо
ищеца е взета и мярка за неотклонение „Парична гаранция в размер на 1000 лв.“
Със заповед № КВ-79 от 24.02.2011
г. и поради отнемане на разрешението за достъп до класифицирана информация е
прекратен договора за военна служба с ищеца и същият е освободен от длъжност и
от военна служба.
На
20.08.2012 г. ищецът е възстановен на заеманата длъжност със Заповед на
Министъра на отбраната на РБ № КВ-367.
С
постановление за прекратяване на наказателно производство от 24.08.2011 г. на
Прокурор във ВОП-гр. С., воденото срещу ищеца ДП № 78-П-Сл/2010 г. е
прекратено, тъй като деянието не съставлява престъпление. Препис от това
постановление е връчено на ищеца на 31.08.2011 г. и следователно считано от
08.09.2011 г. същото е влязло в сила, поради необжалването му. Съдът приема, че
датата на влизане в сила на постановлението е 08.09.2011 г.
ДП №
114-Сл/2011 г. по описа на Военноокръжна прокуратура гр. С. е образувано на 24.08.2011
г., като срещу ищеца е повдигнато обвинение за извършено престъпление по
чл.357, ал.1 от НК за това, че е разгласил информация, представляваща държавна
тайна, която му е била поверена или станала известна по служба или работа, като
е съзнавал, че от това могат да последват вреди за интересите на Р.Б..
С
постановление за прекратяване на наказателно производство от 18.05.2012 г. е
прекратено воденото срещу ищеца ДП № 114-Сл/2011 г. по описа на Военноокръжна
прокуратура гр. С., тъй като деянието не съставлява престъпление. Препис от
това постановление е връчен на ищеца на 18.06.2012 г. и считано от 26.06.2012
г. е влязло в сила, поради необжалването му, поради което и съдът приема, че
това е датата на влизане в сила на постановлението и от тази дата,
производството по делото е прекратено.
Пред
настоящата инстанция са разпитани свидетелите И.П.И. и И.П.П..
Свидетелят И.
установява, че познава ищеца от 1987 г., тъй като са от един випуск от Военното
училище в гр. В.Т.. През 2010 г. свидетелят забелязал много сериозна промяна в
ищеца, който винаги е бил много позитивен и енергичен човек, със силно изразена
професионална дейност. Изведнъж станал затворен, инертен и много мълчалив.
Образуваните срещу него две дела изживявал много силно, защото смятал, че е
невинен. Бил силно притеснен. Свидетелят установява, че след като отнели на
ищеца допуска до класифицирана информация, заради водените две дела срещу него,
ищецът не можел да изпълнява служебните си задължения. Свидетелят установява
още, че ищецът е офицер от Българската армия, който е сертифициран по
най-високите нива на НАТО и на новите изисквания, владее английски език,
участвал е в много мисии извън страната, участвал е в командни учения с НАТО и
изведнъж с отнет допуск, буквално станал безполезен на работното си място. През
2012 г. ищецът бил върнат на работа и това било период, в който той бил силно
обнадежден, че като се върне и му възобновят допуска, ще продължи работа, ще
изчисти името си и по този начин ще продължи своето професионално развитие, но
за съжаление това не станало. Изживял нещата много сериозно, понесъл обида пред
колегите, обида от държавата, било му трудно да си намери работа, защото където
и да търсел в частни фирми по специалността си, също се изиска разрешение за
достъп до класифицирана информация.
Свидетелят П.
установява, че познава А. от 2007-2008 г. Установява, че след като му били
повдигнати обвинения, ищецът направо се съкрушил. Ищецът се стремял да развива
кариера за висш офицер и това било изведнъж прекъснато. Отказал да излиза с
приятели, въпреки че те го канели, стоял си в къщи, нямал самочувствие. Дъното за
ищеца било през 2011 г., когато му отнели достъпа и го уволнили. Не можел да
помага на дъщеря си, която учела в Холандия. Нямал работа. Част от компанията и
приятелите му се отдръпнали от него. Друг много тежък период от живота му било,
когато го върнали на работа, но не му дали разрешение да работи с класифицирана
информация, а това го притеснявало защото не можел да участва пълноценно в
ученията, които се играят. На практика бил само един фигурант.
Съдът кредитира показанията на
разпитания свидетел. Същите са дадени добросъвестно, логични са,
непротиворечиви и последователни.
При така
установената по-горе фактическа обстановка, Съдът намира следното от правна страна:
Предявените против П. на РБ искове са с
правно основание чл. 2, ал.1, т. 2 от ЗОДОВ в редакцията на нормата преди изменението изм. бр.98 от 2012 г. на ДВ.
Материалноправната претенция на ищеца се обосновава с отговорността на държавата за
незаконната дейност на нейните правозащитни органи. Случаите на тази
отговорност са казуистично изброени в чл. 2 от ЗОДОВ. Държавата дължи обезщетение на всеки гражданин при
незаконно обвинение в извършване на престъпление.
При това
положение и имайки предвид гореизложената фактическа обстановка, както и
твърдените обстоятелства по делото, то ищецт трябва да докаже относно основателността на иска си:
На първо място субекта на
извършеното деяние, а именно - надлежен правозащитен орган, което безспорно е
установено в настоящия процес.
Съгласно чл. 7 ЗОДОВ исковете за
обезщетение се предявяват срещу органите по чл. 1 и чл. 2 ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или
бездействия, са причинени вреди. Пасивно легитимирани по тези искове са
съответните държавни органи - юридически лица, а не техните териториални
поделения или обособени структури без правосубектност. Налице е пасивна
легитимация на ответника.
П. на Р.Б. е юридическо лице на бюджетна
издръжка със седалище гр. С. - чл. 137 ЗСВ.
На второ място ищецът следва да докаже
факта на деянието, което в случая се заключава в обвинения в извършване на престъпления, по отношение на които образуваните две наказателни
производства по ДП №
78-П-Сл/2010 г. и ДП № 114-Сл/2011 г. и по описа на Военноокръжна прокуратура
гр. С. са
прекратени поради това, че извършеното деяние не е престъпление. Тези факти също са налице и се установяват
безспорно с приобщените към доказателствата по настоящото дело ДП №
78-П-Сл/2010 г. и ДП № 114-Сл/2011 г. и по описа на Военноокръжна прокуратура
гр. С..
На следващо място ищецът безспорно
с ангажираните гласни доказателства установи и фактът на причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в изживени емоционални страдания -
негативни чувства от факта на обвинението, изолиране от близки и приятели, не желание да се
вижда с тях. Установи се, че в резултат на незаконно повдигнатите две обвинения
са накърнени честта и достойнството на ищеца, опетнен професионалния му
авторитет и доброто име на ищеца в обществото. Несъмнено се установява, че
вследствие на тези обвинения за ищеца за винаги е преустановено по нататъшното
му професионално израстване и кариера, за постиганото на които същият е полагал
много усилия чрез обучението си и самоподготовка и която кариера подготвял и
развивал над 25 години. Ищецът е претърпял унижения и чувство за непълноценност
и безперспективност, както и невъзможност да намери работа по специалността си.
Настъпването на неимуществени
вреди не се презюмира по силата закона, поради което установяването на този
факт е в доказателствена тежест на ищеца.
Ищецът доказа при
условията на пълно и главно доказване претърпени от него и описани по-горе
неимуществени вреди като пряка и непосредствена последица от незаконно
повдигнатите му две обвинения.
И на
последно място ищецът следва да докаже вида на претърпените от него вреди – неимуществени
и имуществени по чл. 4 на ЗОДОВПГ, както и причинно-следствена връзка между
вредите и неправомерните актове на държавния орган, т. е. факта на деянието.
Съгласно ППВС
№ 4/1968 г. при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да
се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди.
Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като се извършва
преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства.
Софийски градски съд намира, че първият
предявен иск за обезщетение за
причинени неимуществени вреди е основателен в размер на 15 000 лв., а вторият в размер на 25 000 лв., тъй като в тези
размери те са съобразни със
събраните по делото доказателства, с принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД и са адекватни да
репарират претърпените от ищеца стрес и засягане на доброто му име.
Предвид горното първият
иск за неимуществени вреди ще следва да бъде уважен за сумата от 15 000
лв. и отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 25 000 лв. като
неоснователен. Съответно вторият предявен иск за неимуществени вреди следва да
бъде уважен за сумата от 25 000 лв. и отхвърлен като неоснователен за
разликата до пълния му предявен размер от 35 000 лв.
Този размер удовлетворява обществения
критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически
условия на живот, с оглед на конкретните обстоятелства по делото.
Този размер съответства и на
съдебната практика по аналогични случаи.
По претенцията за лихви. Такива се
дължат от влизане в сила на двете постановления за прекратяване на
производството, в случая от 08.09.2011 г. и от 26.06.2012 г. – това е и денят
на увреждането. Т.е. претенцията за лихва за периода от 24.08.2011 г. до
07.09.2011 г. и от 26.05.2012 г. до .06.2012 г. следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
С оглед изхода на делото,
заявеното искане от процесуалния представител на ищеца и на основание чл.78,
ал.1 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените
от него разноски в настоящото производство, съобразно уважената част от
исковете в размер на 811,20 лв. за заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение, съобразно приложения договор за правна помощ от 11.03.2015 г.
Ответникът
дължи горните разноски на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, съобразно която
разпоредба, ако искът бъде
уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът
осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е
имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.
Така мотивиран Софийски градски
съд, първо гражданско отделение, І-6 състав
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.2, ал.1,
т.2 от ЗОДОВ /в редакцията на нормата преди изменението изм., бр. 98 от 2012 г. ДВ/ П. на Р.Б., гр. С., бул. „********,
Съдебната палата, да заплати на А.Т.В., ЕГН **********,*** и със съдебен адрес:***,
адвокат Р.А.С. да заплати на ищеца сумата от 60 000 лв., представляваща
претърпените от него неимуществени вреди, както следва: сума в размер на 15 000 лв. /петнадесет хиляди лв./
за причинените неимуществени вреди, произхождащи от незаконното образуване и
водене срещу ищеца на наказателно производство по досъдебно производство №
78-П-Сл/2010 г. по описа на Военноокръжна П.- гр. С., образувано на 30.05.2010
г., привличането на ищеца като обвиняем на 30.05.2010 г. за извършване на
престъпление по чл.242, ал.1, б.“д“ във вр.с чл.18 от НК, което окончателно
приключило с влязло в сила постановление на ВОП-С. за прекратяване на наказателното
производство на основание чл.243, ал.1, т.1 във връзка с чл.24, ал.1, т.1,
предл.2 от НК-когато деянието не съставлява престъпление, ведно със законната
лихва, считано от 08.09.2011 г. – датата на влизане в сила на постановлението
за прекратяване на наказателното производство по ДП № 78-П-Сл/2010 г. по описа
на ВОП-С. до окончателното изплащане на това обезщетение, КАТО ОТХВЪРЛЯ този
иск като неоснователен за разликата над 15 000 лв. до пълния предявен
размер от 25 000 лв. и акцесорната претенция за законна лихва за периода
от 24.08.2011 г. до 07.09.2011 г., ДА ЗАПЛАТИ и сума в размер на 25 000 лв. /двадесет и пет хиляди
лв./ за причинените неимуществени вреди, произхождащи от незаконното образуване
и водене срещу ищеца на наказателно производство по досъдебно производство №
114-Сл/2011 г. по описа на Военноокръжна П.- гр. С., образувано на 24.08.2011
г., привличането на ищеца като обвиняем на 24.08.2011 г. за извършване на
престъпление по чл.357, ал.1 от НК, което окончателно приключило с влязло в
сила постановление на ВОП-С. за прекратяване на наказателното производство на
основание чл.243, ал.1, т.1 във връзка с чл.24, ал.1, т.1, предл.2 от НК-когато
деянието не съставлява престъпление, ведно със законната лихва, считано от 26.06.2012
г. – датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на
наказателното производство по ДП № 114-Сл/2011 г. по описа на ВОП-С. до
окончателното изплащане на това обезщетение, КАТО ОТХВЪРЛЯ този иск като
неоснователен за разликата над 25 000 лв. до пълния предявен размер от
35 000 лв. и акцесорната претенция за законна лихва за периода от
26.05.2012 г. до 25.06.2012 г., ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.78, ал.1 от ГПК сума
в размер на 811,20 лв. /осемстотин и единадесет и 0,20 лв./ разноски направени
от ищеца пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: