Р Е Ш Е Н
И Е
№............../............................2021г. , гр. Варна
В
ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ касационен състав в открито заседание на осми
юли 2021г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЕВЕЛИНА ПОПОВА
2. МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при секретар Галина
Владимирова и с участието на прокурор Александър Атанасов от Варненска окръжна
прокуратура изслуша докладваното от съдия–докладчик МАРИЯНА БАХЧЕВАН касационно административно дело № 1252/2021г. по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
следващите от Аднинистративнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 72, ал. 4, предл. второ от Закона за МВР /ЗМВР/.
Делото е образувано въз основа на касационната
жалба на К.И.К. чрез адв.Н.Н. срещу решение №260008/24.03.2021г. на
Провадийския районен съд по н.а.х.д.№47/2020г., с което е отхвърлена жалбата на
К.К. срещу заповед за задържане №324зз-26/26.02.2020г., издадена от оперативен
работник в група „Криминална полиция“ при РУ на МВР гр.Провадия.
Касаторът изтъква доводи за неправилност
на оспореното съдебно решение, поради необоснованост. Смята, че свидетелските
показания, дадени в предходното съдебно производство сочат, че задържането на К.К.
е било неоснователно, тъй като причината за него е бил спор между полицейските
служители и неговия адвокат и не отговаря на целите по чл.72 от ЗМВР. Иска се
отмяна на решението на Провадийския районен съд и отмяна на заповед за задържане
№324зз-26/26.02.2020г., издадена от оперативен работник в група „Криминална
полиция“ при РУ на МВР гр.Провадия.
Ответникът по касация оперативен
работник в група „Криминална полиция“ при РУ на МВР гр.Провадия чрез главен
юрисконсулт Г.Г. намира касационната жалба за неоснователна и иска да бъде
отхвърлена. Счита, че решението на Районен съд гр.Провадия е правилно и добре
мотивирано и няма основания за отмяната му. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на
касационната жалба. Смята, че решението на ПРС е правилно и иска да бъде оставено
в сила.
След преценка на процесуалната допустимост
и основателност на жалбата, извършена в рамките на касационната проверка по чл.
218 от АПК, съдът намира следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима, тъй като е предявена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен
акт съгласно изричната разпоредба на чл. 72, ал. 4 от ЗМВР, от процесуално
легитимирани лица съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и в преклузивния срок за
упражняване на правото на жалба, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК.
Обжалваното решение е валидно, като
постановено в необходимата форма и от съдията, разгледал делото. Правният спор
е подсъден на районния съд и местно подсъден на Районен съд – гр.Провадия, като
първа съдебна инстанция. Проверявания съдебен акт е и допустим, тъй като съдът
е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба срещу подлежащ на обжалване
акт на правораздаване.
Разгледана по естеството на изложените
оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218 ал. 2 АПК, касационният състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения:
Предмет на оспорване пред Районен съд – гр.Провадия
е била заповед №324зз-26/26.02.2020г.,
издадена от оперативен работник в група „Криминална полиция“ при РУ на МВР
гр.Провадия, с която К.И.К. е бил задържан на 26.02.2020г. в 13:25ч. за 24 часа
на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР и наличие на данни за извършено
престъпление по чл.330 ал.1 от Наказателния кодекс НК/ във връзка с досъдебно
производство №46/2020г. по описа на РУ – Провадия.
За да отхвърли жалбата на К.К., първоинстанционният
съд е приел, че заповедта за задържане е издадена в предвидената от закона
форма и съдържа всички необходими
реквизити, посочени в чл.74 ал.2 от ЗМВР. Изтъкнал е, че е било налице
подозрение за извършено от задържаното лице престъпление по чл.330 ал.1 от НК,
за което се съдържат данни в досъдебното производство. Изложени са съображения
за спазване на принципа на съразмерност по чл.6 от АПК.
Касационната съдебна инстанция намира
обжалваното решение за правилно и обосновано, постановено при правилно установена фактическа
обстановка, при спазване на съдопроизводствените правила и при правилно
приложение на материалния закон. В заповедта за задържане е посочено не само
правното основание за нейното издаване – разпоредбата на чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР, но са изложени и фактически основания, като е отбелязано, че има данни за
извършено от К.К. престъпление по чл.330 ал.1 от НК, събрани в хода на
досъдебно производство №46/2020г. по описа на РУ гр.Провадия.
Съгласно чл. 72, ал.1, т. 1 ЗМВР
полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило
престъпление. В чл.74, ал.2, т.2 ЗМВР изрично е предвидено, че заповедта следва
да съдържа фактическите и правни основания за задържането, като не е достатъчно
посочването само на правно такова. Фактическите
основания за издаване на административния акт са
юридическите факти, от които органът черпи упражненото от него публично
субективно право. В разглеждания казус, в хода на посоченото досъдебно производство са
събрани показанията на свидетеля П. Х. Петров, който е изразил подозрения, че
извършител на палежа на автомобила му е К.К. и на свидетелката Й. К. Г., която
е заявила, че е видяла К. пред автомобила на П. на 23.02.2020г. в 02:20ч. преди
избухването му в пламъци. Изготвени са докладни записки от полицейски служители
с мнение, че извършители на палежа на лек автомобил Тойота Авензис с рег.№ В****
ВС в с.Бозвелийско са К.И.К. и И. Н. К. Заповедта за задържане препраща и към
материалите от досъдебно производство №46/2020г. по описа на РУ – Провадия, в
което се съдържат данни за извършено от К.К. престъпление по чл.330 ал.1 от НК,
което до неоснователност на касационния
довод на касатора, че в заповедта за задържането му не са посочени фактически
основания.
Посочени са фактически основания в
оспорения от К.К. административен акт, както изисква не само разпоредбата на
чл.74 ал.2 т.2 от ЗМВР, но и решение от 24.06.2014 г. на Европейския съд по
правата на човека по жалби № 50027/08 и № 50781/096 – П. и П. срещу България, в
което е прието, че единствено посочване на правното основание за ареста,
приемано самостоятелно, е недостатъчно, а при липса на конкретна фактическа
обосновка на необходимостта от задържането, то се явява несъвместимо с принципа
за защита на лицата от произвол. В същото решение е посочено още, че чл. 5, §
1, б. „с“ (буква „в“) от Конвенцията за защита на правата на човека и основните
свободи изисква лицето да е задържано по „обосновано подозрение“, че е
извършило престъпление и че такова подозрение не може да бъде общо и абстрактно
(параграф 46). Поради това задържането следва да бъде обосновано с конкретни
данни за извършване на престъпление от съответното лице или данни за
съпричастност на лицето към извършването на конкретно престъпление. В настоящия
случай такива данни са налице, като правилно Провадийският районен съд е
отбелязал, че въпросът дали задържаното лице е извършител на конкретното
престъпно деяние и дали го е извършил
виновно подлежи на пълно и обективно разследване в рамките на наказателното
производство.
Задържането по реда на чл. 72, ал.
1, т. 1 от ЗМВР, по своята правна същност представлява принудителна административна
мярка по смисъла на чл. 22 от ЗАНН, която има за цел чрез задържане на лицето
да се предотврати възможността то да извърши престъпление, да продължи да
извършва престъпление или да се укрие. На 23.02.2020г. в 21:55
ч. оперативния дежурен полицай е призовал по телефона К.К. да се яви в РУ –
Провадия на 24.02.2020г. във връзка с извършеното в селото престъпление, но
лицето не е потвърдило, че ще се яви на посочената дата за снемане на
обяснения, което е документирано в докладна записка с
рег.№324р-3617/24.02.2020г. Видно от друга докладна записка с рег.№
324р-4012/26.02.2020г. полицейски
служители са посетили адреса на К.К. във връзка с призоваването му в РУ –
Провадия на 24.02.2020г. и на 25.02.2020г., но заподозряното лице не е било
открит на него и никой не е отворил вратата на полицейските инспектори.
Във връзка с изложеното е става ясно, че
освен посочени конкретни фактически основания, заповедта за задържане съответства
на предвидената от закона цел – предотвратяване на опит за укриване на дееца. Невярно
и недоказано е оплакването, че самото задържане е било извършено заради скандал
между полицейските органи и адвоката на К.К..
Настоящият
съд споделя направения от предходната съдебна инстанция извода, че процесната принудителна административна мярка е оправдана с оглед приложението на принципа на
съразмерност, регламентиран в чл.6 от АПК, и при съблюдаване на правилото по чл. 30 ал.1 от КРБ и чл. 5, §1, изр. 1 от ЕКПЧ.
По изложените доводи настоящият касационен състав приема, че първостепенният
съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, в съответствие с
материалния закон и без да е допуснато съществено нарушение на процесуалните
норми, което да съставлява отменително основание.
При този изход на делото трябва да бъде
удовлетворена претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, което следва да бъде определено по реда на чл.143 ал.3 от АПК и
Наредбата за заплащането на правната помощ.
По изложените съображения на основание чл.
221, ал. 2, предложение първо от АПК и чл.143 ал.3 от АПК, Шести касационен
състав на Административен съд – Варна,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №260008/24.03.2021г. на Провадийския районен съд, постановено по н.а.х.д. №47/2020г.
ОСЪЖДА К.И.К. да заплати на Областна дирекция на МВР-Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.