РЕШЕНИЕ
№ 12616
гр. София, 17.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20221110110612 по описа за 2022 година
Фирма е предявило срещу Е. Х. П. установителни искове по реда на чл.
422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от
Закона за водите и чл. 86 ЗЗД с искане да се признае за установено, че Е. Х.
П. дължи на Фирма сумата от 5633.59 лв., представляваща предоставени ВиК
услуги за недвижим имот, находящ се в г/административен адрес/, договорна
сметка № ********** за периода от 06.07.2017 г. до 19.02.2020 г., ведно със
законна лихва от 11.06.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 151.49 лв. за периода от 06.08.2017 г. до 19.02.2020 г, за които суми
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 23625/2020 г., по описа на СРС, 39 състав.
Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно отношение,
възникнало въз основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги
при публично известни общи условия на Фирма. Поддържа, че партидата по
клиентки номер ************ е създадена през 2008г., а към него е създадена
договорна сметка № **********, като преди това е имало партида на името
на Фирма. Впоследствие е взето решение Фирма да нанесе схемите с
водомерите на отделните ползватели върху обобщен кадастрален план, като
загубите по водопроводната мрежа по отношението към А/К „Балкан“ и ДП
„РВД“ ще са равни на разликата между отчета по главния водомер минус
отчета по водомера на Фирма, минус сбора на отчетите от водомерите на
консуматорите след главния водомер и преди водомера на Фирма и ще се
разпределят пропорционално между консуматорите, разположени на
отклонението. При направена проверка по кл. номер ************, в
Контролен лист 0255439/16.10.2019г. е отразено, че отчетът е 1376 куб.м., има
теч в казанчето на тоалетната и водомерът подлежи на проверка за годност.
Поддържа, че ответницата е потребител на ВиК услуги и че за процесния
период са й доставени ВиК услуги, като купувачът не заплатил дължимата
цена в тридесетдневен срок след датата на фактуриране на сумата, както и
дължимото обезщетение за забава върху нея. Претендира разноски. Пред съда
процесуалният представител на страната моли за уважаване на предявените
1
искове и претендира разноски, като в условията на евентуалност се прави
възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба. Не оспорва, че е собственик на процесния имот. Оспорва дължимостта
на претендираните суми. Релевира възражение за изтекла погасителна
давност. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски. Пред съда
страната поддържа отговора на исковата молба и претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от ЗВ и чл. 86, ал.1
ЗЗД, за дължимост на суми начислени на ответника като стойност на
получени ВиК услуги на процесния адрес.
Производството се развива след постъпване на възражения против
заповед за изпълнение, издадена в полза на Фирма. Предвид разпоредбата на
чл. 415 ГПК за ищеца е налице интерес за търсената защита, предвид което
производството се явява процесуално допустимо.
По иска предявен по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание. с чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от ЗВ в тежест на ищеца е да установи, че
ответникът е потребител на ВиК услуги по възникнало между страните
облигационно правоотношение, че в процесния период ищецът е доставял
ВиК услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято стойност
възлиза на претендираните суми. При установяване на тези обстоятелства в
тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания. По
иска предявен по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест
на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в
забава и размера на обезщетението за забава.
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствoтo, че Елдира Х. П. през периода 06.07.2017 г. до 19.02.2020 г.
се явява собственик на недвижим имот, находящ се в г/административен
адрес/. Така посоченото обстоятелство се установява и от представения по
делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 170 от
25.07.2005 г., том I, рег. № 3282, дело 156 от 2005 г., съгласно който М.А.П. и
С. Д. П. продават на Е. Х. П. собствения си недвижим имот, а именно
о/административен адрес/.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите В
и К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж
или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна
собственост. Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу
заплащане се осъществява от В и К оператори, като в границите на една
обособена територия само един оператор може да извършва тази дейност –
арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба
№ 4/14.09.2004 г., получаването на услугите В и К се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от
собственика /собствениците/ на водоснабдителните и канализационните
системи или от оправомощени от него /тях/ лица и от съответния регулаторен
орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването
им в централния ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата). В настоящия
случай е безспорно, че оператор на В и К услуги на територията на гр. София
е ищцовото дружество, а по делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се
от доказване обстоятелството, че ответникът през процесния период е имал
2
качеството „потребител ВиК услуги“ за процесния имот, още повече, че за
това обстоятелство е представен и нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 170 от 25.07.2005 г., том I, рег. № 3282, дело 156 от 2005 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 1 ОУ, доставянето на питейна вода
и/или пречистване и/или отвеждане на отпадъчни води се заплаща въз основа
на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа,
отчетено чрез монтираните водомери на сградните водопроводни отклонения.
Отчитането на показанията на водомерите се извършва от служител на
оператора на В и К услуги в присъствието на потребителя или на негов
представител /чл. 21, ал. 4 ОУ/, като клаузата на чл. 22, ал. 1 ОУ регламентира
задължението на потребителя да осигурява свободен и безопасен достъп на
легитимните длъжностни лица на В и К оператора за извършване на отчети на
индивидуалния водомер, монтиран в процесния имот, с оглед определяне на
точното количество изразходвана питейна вода. В случай на неосигуряване на
представител на потребителя отчетът се подписва от свидетел /чл. 21, ал. 4,
изр. 2 ОУ/. При невъзможност за отчитане на водомера поради отсъствие на
потребителя или негов представител и липсата на друга инициирана от
потребителя уговорка за посещение на длъжностно лице в удобно и за двете
страни време, се счита, че е налице отказ за осигуряване на достъп, който се
удостоверява с протокол, подписан от длъжностното лице на оператора и от
поне един свидетел /чл. 22, ал. 4 ОУ/. В този случай поради липса на
възможност за извършване на реален отчет, операторът изчислява
изразходваното количество питейна вода по реда на чл. 46 ОУ – по
пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено
преди водомера при 6 часа потребление в денонощието и изтичане на водата
със скорост 1м/с.
Съгласно чл. 39, ал. 5 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи по изключение се допуска за потребители, които
нямат монтирани водомери на водопроводните отклонения и индивидуални
водомери, месечното количество изразходвана, отведена и пречистена вода да
се заплаща, както следва: 1. по 6 куб. м при топлофицирано жилище и по 5
куб. м - при нетоплофицирано жилище за всеки обитател; 3. по 0, 1 куб. м за
всеки куб. м застроен обем сграда за сезонно ползване /вила, бунгало и др./,
жилища и офиси, в които няма постоянен обитател; 4. по 0, 5 куб. м за всеки
куб. м застроен обем на сграда - за сгради в строеж.
По делото е приета комплексна съдебно-техническа и съдебно-
счетоводна експертиза, която не е оспорена от страните и която настоящият
съдебен кредитира като компетентно изготвена, от която се установява, че
процесният имот бил водоснабден и в имота бил наличен индивидуален
водомер с номер *****, като ищецът е предоставял ВиК услуги до него, като
количеството доставени ВиК услуги за исковия период бил в размер на
2447.306 куб. м. Съгласно техническата част дължимите суми за
предоставените услуги били на стойност 5633.59 лв. От счетоводната част на
приетата комплексна експертиза се установява, че размерът на непогасените
задължения за процесния период възлизали на 5633.59 лв. за предоставени
ВиК услуги и 151.49 лв. мораторна лихва начислена върху главницата. В
случая видно от заключението в размера на така посочените суми са
включени суми за предоставени ВиК услуги за периода от 01.06.2017 г. до
05.07.2017 г. на стойност 131.75 лв., изчислена по реда на чл. 162 ГПК, който
период е извън процесния, а именно 06.07.2017 г. до 19.02.2020 г., поради
което така посочената сума не следва да се включва в общата стойност на
предоставените ВиК услуги, поради което дължима се явява сумата от
5501.84 лв., в който размер следва да се уважи предявения иск, а за разликата
до пълния предявен размер да се отхвърли.
По делото е представено решение № 473 от 01.01.2023 г., постановено по
3
гр. д. № 50644/2021 г. по описа на СРС, 178 състав, съгласно което е признато
за установено, че Е. Х. П. дължи на Фирма по предявени установителни
искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 86 ЗЗД сумата от 1681.50 лв.,
представляваща предоставени ВиК услуги за недвижим имот, находящ се в
г/административен адрес/, за периода от 04.02.2020 г. до 03.03.2021 г., като на
решението е направено отбелязване, че е влязло в сила на 09.02.2023 г.
Настоящият състав като съобрази разпоредбата на чл. 299 от ГПК, както и
обстоятелството, че исковия период по настоящото производство е от
06.07.2017 г. до 19.02.2020 г., намира, че производството се явява
недопустимо за периода от 04.02.2020 г. до 19.02.2020 г., поради което
същото следва да се прекрати в тази му част. В същото време обаче видно от
заключението на комплексната експертиза ищецът не e начислявал суми за
предоставени ВиК услуги след 15.01.2020 г., независимо, че в исковата молба
е посочил по-голям период, поради което производството следва да се
прекрати единствени по отношение на периода от 04.02.2020 г. до 19.02.2020
г.
След като ответникът не е изпълнил точно в темпорално отношение
своята насрещна парична престация по отношение на четирите броя фактури
е изпаднал в забава и дължи обезщетение в размер на претендираната законна
лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. В чл. 33, ал. 2 от
Общите условия, одобрени от КЕВР с решение № ОУ-2/13.07.2016 г.,
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях
ВиК услуги в 30 дневен срок след датата на фактуриране, за който се отнася,
поради което не е необходима последваща покана. С оглед на което
настоящият състав намира, че претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се явява
основателна за сумата 142.26 лв. за периода от 06.08.2017 г. до 19.02.2020 г.,
която сума е изчислена по реда на чл. 162 от ГПК, поради което искът следва
да бъде уважен.
С оглед своевременното релевирано възражение за погасяване на
процесните вземания по давност, то същото следва да бъдат разгледано.
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение 3/18.05.2012г. по
тълк.д.№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията за предоставена услуга по
доставяне на вода са такива за периодични плащания, поради което се
погасяват с изтичането на тригодишна давност по чл.111, б. „в” от ЗЗД;
различният размер на всяка месечна вноска не променя периодичния характер
на вземането за нея, защото то произтича от повтарящи се еднородни
задължения, с посочен в Общите условия падеж. Предвид това в
разглеждания случай следва да намери приложение тригодишният давностен
срок, установен в чл.111, б. „в” от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече
от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения
(каквито са процесните за главници), давността тече от деня на падежа (тъй
като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска
предсрочно изпълнение). Съгласно действалия през исковия период чл. 33, ал.
2 от Общите условия, одобрени от КЕВР с решение № ОУ-2/13.07.2016г.,
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях
ВиК услуги в 30 дневен срок след датата на фактуриране. Видно от
счетоводната част на заключението най-старите задълженията предмет на
4
настоящото дело са за периода 06.07.2017 г. до 31.07.2017 г., за които е
издадена фактура на 04.08.2017 г., които следва да бъдат заплатени до
03.09.2017 г. и от този момент започва да тече три годишния давностен срок.
С оглед правилото на чл. 422, ал. 1 от ГПК искът се счита предявен на
11.06.2020 г., поради което няма погасени по давност задължения за главница,
като няма погасени по давност и задължения за лихва.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
и исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 във вр. ал. 8 ГПК
заявителят /ищец/ има право на направените от него разноски в двете
производства, като страната претендира сумата от 115.70 лв. платена
държавна такса в заповедното производство, 115.70 лв. платена държавна
такса в исковото производство, като съдът намира, че следва да се присъди
сумата от още 43.93 лв., доколкото това е размерът за реално дължимата
държавна такса, юрисконсултско възнаграждение в исковото производство,
което настоящият състав на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК определя в размер
на 50 лв., 400 лв. депозити за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство, което настоящият състав на основание чл. 78, ал. 8
от ГПК определя в размер на 50 лв. С оглед частичната основателност на
исковите претенции на ищецът следва да му бъде присъдена сумата в размер
на 713.57 лв. На основание чл. 78, ал. 3 във вр. с ал. 4 от ГПК ответника има
право на разноски, като се претендира адвокатско възнаграждение в размер на
880 лв. На основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения съдът намира за неоснователно възражението
на ищеца за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждението по
чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което същото следва да бъде оставено без уважение.
С оглед частичната неоснователност на исковата молба на ответника следва
да му се присъди сумата от 21.44 лв.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по установителен иск
с правна квалификация по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите, предявен от Фирма, ЕИК
***** със седалище и адрес на управление /административен адрес/, срещу Е.
Х. П., ЕГН **********, с адрес /административен адрес/ надпартерен, ап. 9, В
ЧАСТТА ЗА признаване за установено, че Е. Х. П. дължи на Фирма
стойността на предоставени ВиК услуги за недвижим имот, находящ се в
г/административен адрес/, договорна сметка № ********** за периода от
04.02.2020 г. до 19.02.2020 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от Фирма, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление г/административен адрес/, срещу
Е. Х. П., ЕГН **********, с адрес /административен адрес/ надпартерен, ап. 9,
по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
5
с 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 86 ЗЗД, че Е. Х. П. дължи на Фирма
сумата от 5501.84 лв., представляваща предоставени ВиК услуги за недвижим
имот, находящ се в г/административен адрес/, договорна сметка №
********** за периода от 06.07.2017 г. до 03.02.2020 г., ведно със законна
лихва от 11.06.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер
на 142.26 лв. за периода от 06.08.2017 г. до 19.02.2020 г, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 23625/2020 г., по описа на СРС, 39 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница над уважения размер от 5501.84 лв., до пълния претендиран размер
от 5633.59 лв., ведно със законна лихва от 11.06.2020 г. до изплащане на
вземането, иска за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
сумата над уважения размер от 142.26 лв., до пълния претендиран размер от
151.49 лв.
ОСЪЖДА Е. Х. П., ЕГН **********, с адрес /административен адрес/
надпартерен, ап. 9, да заплати на Фирма, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление /административен адрес/, на основание чл. 78, ал. 1 във вр. с ал. 8
от ГПК сумата от 713.57 лв. разноски в исковото и заповедното производство.
ОСЪЖДА Фирма, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление
/административен адрес/, да заплати на Е. Х. П., ЕГН **********, с адрес
/административен адрес/ надпартерен, ап. 9, на основание чл. 78, ал. 3 във вр.
с ал. 4 от ГПК сумата от 21.44 лв., разноски в производството.
Решението, в частта, в която производството е прекратено може да бъде
обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок
от връчването му на страните, а в частта в която предявеният иск е отхвърлен
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6